Стела Камерън
Ангелът и грехът (12)

12

Синжун сложи ръка върху слушалката на безжичния телефон.

— Сигурен ли си, че е горе при Бренда?

Чък седеше в креслото зад бюрото. Краткото му „Да“ прозвуча безкрайно уморено и Синжун отново усети колко бе изтощен.

— Уилис каза, че тази сутрин отишла рано-рано в къщата при басейна и оттогава не е излизала оттам.

Синжун вдигна ръка, за да му нареди да мълчи, и продължи да говори по телефона.

— Завчера. Вероятно рано сутринта. Може би е било и предишната вечер. Късно. Да. — Той кимна и продължи да се разхожда нервно по стаята. — Добре, но побързайте.

— Следователите не вярват, че е експлозия, Син — заговори отново Чък.

— Те не знаят. Водолазите работят вече два дни, но не са намерили нищо подозрително. Всъщност не намериха нищо. Край. Единственият резултат е, че загина една жена без роднини, които да настояват за отговор. Светът няма да спре и заради мъжа, който е пилотирал хеликоптера. „Огън в машината, който води до експлозия“. Сигурен съм, че така ще пишат в доклада.

— И аз бих се задоволил с това обяснение — отговори Чък. — Сигурно някой е разбрал, че искаш да изпиташ хеликоптера и се е погрижил да го вдигне във въздуха. Но какво ще кажеш за времето?

— Какво му е на времето?

— Не знам, но не мога да си представя как убийците са се организирали във времето. По дяволите, Син, не можеш сериозно да твърдиш, че Анджелика Дийн е организирала убийството ти.

Синжун се отпусна тежко в най-близкото кресло.

— Ако имах отговор на този въпрос, сега нямаше да седим затворени тук и да се надяваме, че имам още поне пет живота.

— Всяка от тези злополуки изглежда напълно правдоподобна, като истинска злополука.

За момент Синжун усети оловната тежест на безнадеждността.

— И ти говориш като полицаите. Вярно е, едва не станах жертва на един случайно минаващ луд стрелец, но това означава само, че съм бил на погрешното място в погрешно време.

— Възможно е. Такива неща се случват.

— След това някой се опита да изхвърли колата ми от шосето. Чисто и просто да я метне в пропастта. От моята перспектива тази пропаст изглеждаше поне тридесет хиляди метра дълбока.

— Но не те изхвърлиха от шосето.

— Само защото отзад се появи кола и онзи трябваше да се откаже. — Той разтърка болезнено пулсиращия си тил. — Жената трябваше да се откаже. Продължавам да твърдя, че беше жена с кърпа на главата и тъмни слънчеви очила.

— Ти беше убеден, че и стрелецът е бил жена.

— Точно така. Съвсем същата. Пак беше увила главата си с кърпа, а очите й бяха закрити с очила.

— Ако сега започнеш да виждаш в лицето на онази жена Анджелика, ще те обявя за невменяем.

Синжун си наля сода и отпи жадно.

— Не съм идиот. Нямам намерение да отправям обвинения, без да съм сигурен във версията си. Слушай, Чък, аз не съм измислил онази кола в планината. Тя се изравни с мен и започна да ме избутва към пропастта.

— Било е на здрачаване. Може би той, или тя, се е опитвал да те изпревари и…

— Не беше така. — Синжун посочи обвинително Чък. — Вече съм чувал тези доводи. Ако беше с мен, щеше да запееш друга песен, приятелю. Сега нямаше да се опитваш да изсмукваш от пръстите си несъстоятелни обяснения. Но хайде, продължавай да говориш. Постарай се да ме убедиш, че и спирачките на циментовоза не са издържали напълно случайно.

— Така си беше.

Синжун усети болка в гърлото.

— Ами да, какво друго би могло да бъде? Само че някой се бе погрижил да ги среже. — Телефонът иззвъня и той натисна копчето. — Синжун Брейкър… Да, да. Защо не? Аха. Много ви благодаря. — Той приключи набързо разговора и остави телефона на облегалката на креслото.

— Какво има? — попита напрегнато Чък.

— Завчера, рано сутринта, някой се е обадил от бунгалото край лагуната в Кауай — Синжун направи кратка пауза и продължи: — Това беше денят на експлозията. Искаш ли да знаеш кой е номерът?

Чък вдигна рамене.

— Обадил се е на чартърното летище извън Принсвил. Точно на…

— Знам, знам. На летището, от което е излетяла Фран.

— Това не е доказателство — призна Синжун. — Но е твърде близо, за да го оставим без внимание.

Моливът шумно падна от пръстите на Чък.

— С кого е говорила?

— Телефонната компания каза, че е номерът на централата. Можела е да говори с всекиго.

— Точно от това се опасявах. Можем да разпитаме всички, които работят там, но може да е и човек, който уж случайно е отишъл там точно по това време.

— По дяволите, иска ми се да върна времето назад, — Синжун усети необичайно парене в очите, не за първи път през последните два дни. — Фран беше… Фран беше чудесна жена. Невероятна жена. Много ще ми липсва. Ендерс не е на себе си от мъка. Не е казал нито дума, откак стана нещастието.

— Мисля, че е време да разчистим цялата тази мръсотия — изръмжа заплашително Чък. — Не можем да допуснем да ни преследват навсякъде.

— Понякога наистина вярвам, че тя го е направила. — Не беше нужно да пита Чък за подробностите. И двамата бяха преживели достатъчно гадни години. — Ние с теб преживяхме много неща, Чък. Имахме добри и лоши времена. В последно време доброто беше повече от лошото, докато започнаха тези странни нападения.

— Прав си. — Чък се изсмя безрадостно. — И тъй като имам намерение да споделя с теб още добри неща, отсега нататък ще бъда неотлъчно до теб, приятелю. Където си ти, там ще съм и аз. Не смей да ми противоречиш.

— Мога и сам да се грижа за себе си.

— Страхотно, но аз ще стоя до теб и ще гледам. Трябва да бъда сигурен, че няма да забравиш собственото си благополучие.

Топло чувство се разля като балсам върху напрегнатите до крайност нерви на Синжун.

— Впечатлен съм от майчинските ти инстинкти. Ще се наложи да отлетя в Сиатъл и да се погрижа за делата на Фран.

— Добре. Ще го направим заедно.

Синжун стана и кимна.

— Първо трябва да говоря с полицията.

— Предпочитам да не го правиш.

— Искам да се занимаят по-отблизо с Анджелика. След това аз лично ще се заема с нея.

— Разбирам — промърмори Чък. — Но полицията ще каже, че си въобразяваш несъществуващи неща. А ако си прав, ако дамата наистина има нещо общо с покушенията срещу теб, ще постигнеш само това, че човекът, за когото тя работи, ще се прикрие. По дяволите, май наистина е по-добре да говориш с полицията.

Двете безсънни нощи бяха изложили на сериозен риск способността на Синжун да се концентрира.

— Хмм — промърмори колебливо той. Единствената реалистична възможност му бе подръка. — Мисля, че имаш добри инстинкти. Време е Анджелика Дийн да се заеме сериозно с биографията ми.

 

 

— Разкажи ми каква беше тя. — Бренда се беше изтегнала на леглото си в къщата край басейна.

— Никога не съм я срещала.

— Така ли? — Бренда вдигна глава от възглавницата и погледна смаяно приятелката си. — Доколкото си спомням, каза ми, че била ефектна.

— Казах, че гласът й звучеше ефектно. По уредбата. — Анджелика седеше на тръстиково столче до прозореца и наблюдаваше какво става в двора. — Чух я да говори по уредбата в бунгалото. Ефектна, весела, и хитра.

Бренда се отпусна отново на възглавницата.

— А сега е мъртва. От два дни.

— Какво безумие — прошепна Анджелика и проследи как група мъже излязоха от къщата и се запътиха към площадката, където чакаше голям полицейски хеликоптер. — Все повече се убеждавам, че според Синжун виновната съм аз.

— Не ставай глупава. Как би могъл да те подозира?

— Не знам. Понякога ми се струва, че е готов да ме пребие от бой. — Стомахът й се разбунтува, както беше ставало многократно през последните два дни, откакто Фран Симкокс и някакъв мъж на име Джим Алън бяха експлодирали в небето пред очите й. — Тази сутрин се опитах да говоря с него, но той просто ме отмина.

— Най-добре е да се махнем оттук. — Бренда се обърна настрана. — И без това Син ще се откаже от биографията. Не вярвам, че можеш да продължиш при създалите се обстоятелства.

— Синжун нареди да не си помислям за заминаване. — Много й се искаше да разкаже на Бренда защо всъщност бе дошла тук. Но ако разкриеше на приятелката си обстоятелствата около смъртта на майка си, това щеше да изтощи всичките й сили, а в момента те й бяха необходими за друго. — Чък Джил ми предаде думите му.

— Брейкър няма право да те командва.

— Той е дълбоко потресен от смъртта на Фран.

Бренда вдигна глава и се опря на лакът.

— Ендерс е много по-засегнат от него. Мисля, че е обичал Фран.

— Аз бях сигурна, че Синжун е мъртъв — промърмори едва чуто Анджелика.

— Вече го каза. — Бренда се претърколи на другата страна и стана. — Не е нужно да го казваш толкова често.

Анджелика подръпна нервно късите си панталонки.

— Слушай, всъщност не исках да ти го казвам, но мисля, че трябва да знаеш — Бренда погледна приятелката си в лицето, докато пъхаше ризата в панталона си. — Чух как Чък внушаваше на Синжун да внимава какво ти разправя. Не съм сигурна, но смятам… Ти си права. Той наистина е настроен срещу теб. Чък каза нещо подобно на: „Ако си прав, трябва да се увериш, че тя няма да отгатне.“

Анджелика скри лице в ръцете си.

— Нямам представа какво означава всичко това…

— Може би то няма нищо общо с тази ужасна трагедия. Може би той се опитва да те отстрани. Държи те тук, докато провери дали ще има пазар за биографията му.

Анджелика вдигна рязко глава.

— Какво искаш да кажеш? — Сърцето й биеше все по-бързо. — Мислиш ли, че е решил да говори за това с някои хора в Ню Йорк?

— Възможно е. Той има много връзки и няма да му е трудно да намери подходящите хора. Може би се опитва да открие дали някой друг няма да му даде повече пари.

— Още не сме говорили за пари — възрази едва Анджелика.

Бренда вдигна високо червените си вежди.

— И защо не? Тук става въпрос за страшно много пари, нали? Ти каза, че си избрала Брейкър, защото е водил необичаен живот и хората ще го намерят възхитителен. — Тя се засмя и изведнъж заприлича на дяволит горски дух. — Той наистина е възхитителен, Ейнджъл. Преди да се случи тази страшна катастрофа, бях готова да се закълна, че е полудял по теб. Вечерта на партито… Нали помниш, че те изпрати до вкъщи?

— Помня, разбира се. — Как можеше да забрави какво се случи тогава?

— Представям си как сте си прекарали. Е, какво стана? Добре ли се целува между другото?

Анджелика усети как се изчерви, но не отговори.

— Няма нищо, миличка — продължи съчувствено Бренда. — Няма да настоявам да узная тайните ти, но по-късно се надявам да ми разкажеш цялата интересна история. Лично аз съм хвърлила око на Уилис.

— Бренда!

— Не ми говори с този тон. Да не съм някое непослушно хлапе! Сигурно си разбрала какво изпитвам, нали ни видя как лудувахме в басейна. — Тя отвори широко очи и се засмя въодушевено. — Боже какъв мъж! Ако бях от бързите момичета, синият му бански вече щеше да виси на огледалото ми.

— Невъзможна си — изохка Анджелика. — Аз съм изтощена до крайност, а непременно трябва да помисля какво ще правя по-нататък. Мисля, че най-добре е да се върна в бунгалото и да се опитам да работя.

— Твърде късно — възрази Бренда и се наведе да погледне през прозореца. — Ако Синжун не е излязъл да се поразходи край басейна, скоро ще имаме посещение.

Анджелика скочи.

— Той идва тук?

— Хмм… да, без съмнение. В тази секунда влиза в къщата край басейна.

— Може би иска да се преоблече и да поплува.

Бренда въздъхна театрално.

— Ако имах малко повече късмет, щях да се промъкна надолу по стълбата и да погледна през ключалката.

— Бренда!

— Стига с тази Бренда. Ако иска да плува, трябва само да излезе от спалнята си и да се потопи в басейна. — Тя склони глава и се вслуша. — Ето, някой се изкачва по стълбата насам.

Това беше вярно. Шумът от приближаващи се стъпки накара Анджелика да се скрие в най-далечния ъгъл на стаята.

— Я стига — укори я Бренда. — Не гледай като уплашена сърна. Накарай го да се защитава. Може би идва само за да се извини за отвратителното си държание.

Бренда отвори вратата още след първото чукане и поздрави весело:

— Добро утро, Синжун, влезте. Ние с Анджелика си правим компания. В последните дни не ми е приятно да оставам сама, предполагам, че и с вас е същото. Всъщност аз обичам самотата, но сега…

— Добро утро — отговори официално Синжун. Без да погледне Бренда, той отиде право при Анджелика и попита загрижено: — Добре ли сте?

Тя усети смешната потребност да заплаче.

— Напрегната съм — отговори честно тя.

— През тези дни всички сме напрегнати, нали?

— Съжалявам… — Анджелика изтри овлажнелите си длани в шортите. — Звучи зле, но не мога да направя нищо повече. Кембъл ми разказа, че… Обясни ми, че Фран е била неоценима за вас.

— Точно така. — Мускулите на бузите му потръпваха нервно. — Утре рано сутринта отлитам за Сиатъл. Фран нямаше близки роднини. Трябва да се погрижа за наследството й.

— Разбира се. — Точно в този момент Анджелика погледна в лицето му и видя само искрена тъга. — Ако мога да направя нещо, за да ви помогна… — Още преди да е довършила предложението си, тя се смая, че наистина бе казала тези думи.

— Нищо не можете да направите. — На фона на яркото утро очите му бяха колкото жълти, толкова и зелени, и в тях нямаше и следа от любезност. — Приятелите на Фран ще се погрижат за всичко.

— Да, разбира се. Предполагам, че Ендерс…

— Той иска да й издигнем паметник тук, на Хел. Място, където може да ходи и да си спомня, макар че нямаме какво да погребем.

Стомахът й отново се сви на топка.

— Много съжалявам — повтори тихо тя и си пожела да избяга от настойчивия му поглед.

— Искам да тръгнем утре в седем. Пригответе се за заминаване.

Анджелика усети как в душата й се надигна протест. Синжун се обърна към Бренда.

— Има ли нещо, което искате да свършите тези дни?

— Аз… не. Нищо интересно. С удоволствие бих дошла с вас.

— Благодаря ви, но ви моля да останете тук.

Анджелика бе обзета от паника.

— Какво говорите? Защо…

— Незнайно по каква причина, Ендерс е убеден, че Бренда е единствената жена, която би могла да го утеши в този момент.

— Аха. — Анджелика преглътна мъчително и продължи: — Хората често казват това за Бренда. Но аз…

— Добре. Значи се разбрахме. Бренда ще остане, за да помага на Ендерс, който иначе ще рухне. — Той отново посвети вниманието си на Анджелика. — Вие ще дойдете с мен.

Тя го погледна неразбиращо.

— Уилис също остава тук. Имам му доверие. Знам, че ще ме държи в течение на ставащото на острова. Чък ще ни придружи.

— Не разбирам защо аз…

Синжун продължи все така спокойно:

— Имам важна делова работа в Сиатъл. Всъщност срещата ми е едва след няколко дни, но смятам да я изтегля напред.

— Какво общо има всичко това с мен? — Тя направи крачка към него.

Той направи същото и застана толкова близо до нея, че трябваше да сведе глава, за да я погледне.

— Много просто. Аз отлитам в Сиатъл. Вие идвате с мен. Имаме уговорка, нали? Биографията на Синжун Брейкър ще бъде написана от Анджелика Дийн. Време е да се хванем сериозно за работа. Не намирате ли и вие?

— Мислех, че искате да изчакате.

Напълно неочаквано Синжун сложи тежката си ръка на рамото й и тя потръпна.

— Не искам да чакам повече. Искам да напишете най-добрата биография, която някога се е появявала на пазара. Ще уловите голяма риба, Ейнджъл. Ще ви дам възможност да присъствате в живота ми. Съвсем отблизо. Думата „лично“ ще получи съвсем ново значение.

— Аз… много ви благодаря — поведението му я плашеше. Усмивката разтегна устните му, но зеленият лед в очите остана.

— Няма защо. Това е моят принос за хрониката на столетието. Където съм аз, там ще сте и вие. Може би ще ви създам известни проблеми и вие на мен. Но дълбоко в себе си съм убеден, че ще се справя по-лесно от вас.

Той я заплашваше. Защо? Дали това беше реакция на мъката му по Фран? Защо беше решил да удари единствената личност, която можеше да нарани?

— Не вярвам, че е добра идея да ви се натрапвам, докато сте зает с лични неща — проговори тихо тя, надявайки се, че той няма да чуе неохотата й.

— Мисля, че това е най-добрата идея. Реших да ви предоставя най-добрите условия, за да напишете биографията ми. Сигурно се питате защо изведнъж добих толкова силно желание да се видя увековечен?

— Да — прошепна задъхано тя.

— Причината е, че непрекъснато се питам дали тази експлозия е била случайност. Вие вярвате ли в тази версия?

Анджелика притисна с ръка устата си.

— Аха, значи и вие не вярвате. Бяхте убедена, че се намирам в хеликоптера, и не бяхте единствената. Обзалагам се на куп пари, че именно аз бях човекът, който трябваше да умре завчера. Също, че ще има и други опити за убийство.

Анджелика с мъка потисна стона си.

Синжун се усмихна отново — обезпокояваща гледка.

— Знаех, че сте чувствителна жена. Разбира се, аз се тревожа и за вашата сигурност, Анджелика. Може би пък някой се опитва да скъси живота ми, за да не ви издам всичките си тайни, какво ще кажете? Ще се погрижа да ви дам всичко, което искате, затова трябва да сте винаги до мен. Не мога да рискувам някой да се промъкне при вас… и да ви стори зло.

— Не!

— Прощавайте, не исках да ви плаша. Доверете ми се, Ейнджъл. Ще се погрижа за вас, защото се чувствам отговорен за съдбата ви.

Бренда направи крачка към тях.

— Извинявайте, но…

— Млъкнете! — прекъсна я рязко Синжун. — Тук ще се грижат добре за вас, докато се върнем. Междувременно аз няма да се отделям нито за минута от Анджелика — само за да съм стопроцентово сигурен, че няма да й се случи нищо лошо.

— Моля ви, не се тревожете за мен — прошепна пресекващо тя.

— О, не мога да не се тревожа. Идете да си съберете багажа, Анджелика. Мисля, че къщата ми в Сиатъл ще ви хареса. Ще вземете стаята до моята, ще ви дам и красив малък кабинет, където да си водите бележки. Сигурен съм, че този път няма да минете без подробни бележки. Животът ми е изпълнен със събития.

Това беше отговорът на най-съкровените й желания, но тя трепереше от страх.

— Благодаря ви — проговори с мъка тя и по тялото й премина силна тръпка.

— Не ми благодарете. Нека погледнем на следващите дни като на един вид брак по сметка. Ще живеем заедно, за да сме сигурни, че ще получим точно онова, което искаме. Заедно… — Усмивката му отново я накара да потрепери с цялото си тяло. — Докато, или може би трябва да кажа: освен ако смъртта ни раздели.