Стела Камерън
Ангелът и грехът (10)

10

— Между нас съществува невероятно силно привличане, Анджелика.

При следващата си крачка тя не беше достатъчно внимателна, препъна се и се удари в гърба му. Той се обърна веднага, но тя побърза отново да възстанови разстоянието.

— Как мислите, прав ли съм?

Досега бяха бродили мълчаливо през джунглата. Синжун вървеше напред.

— Анджелика?

Тя се опита да мине покрай него, но той посегна към ръката й.

— Искам да се прибера в бунгалото си — проговори решително.

— Разбира се, че ще се приберете. Оставете ме да вървя пръв. Аз се оправям в мрака, вие не.

Лунната светлина проникваше едва-едва през короните на дърветата. Синжун продължи и Анджелика го последва. Някъде в далечината се чуваше шумът на морските вълни. Щурците свиреха с все сила. Наблизо пропя птица.

— Можете да бягате от истината, но няма как да я заличите. От мига, в който излязоха от къщата и се озоваха в тропическата нощ, тя знаеше, че я очакват трудности.

До този момент обаче не осъзнаваше колко големи са те.

— Е, добре — каза той. — Да погледнем на нещата от друг ъгъл. Кои специални ядки „Брейкър“ се опитвате да трошите в момента?

— Ще работя доста време, докато изясня връзките на Брейкър с другите хора.

— С други думи, ще бистрите любовния ми живот. И как напредвате?

— Мислех да почакам, докато сам ми разкажете подробностите от него.

— Защо ли не мога да си го представя?

Анджелика се почувства в капан. Той беше едър, силен, невероятно самомнителен мъж. Излъчваше неустоима привлекателна сила и го знаеше. Сигурно знаеше и това, че докато тя вървеше след него в мрака, сърцето й биеше като безумно, главата й бучеше и тя не беше в състояние да разсъждава.

Но най-важното, което не знаеше, бе, че истинската Анджелика Дийн беше стигнала до зрялата възраст двадесет и осем години, без да е спала с мъж. Беше се целувала много пъти с различни мъже и целувките й харесваха. Харесваше й и физическата близост, но всяка следваща стъпка я караше да мисли за бягство. Интензивните ласки може би бяха приятни на другите жени, но не и на нея. Никога не беше виждала гол мъж. Винаги си казваше, че причината е само в липсата на подходяща възможност да го осъществи. Когато Синжун я целуна — и я помилва, — реакцията й беше смайваща, но това можеше да се припише по-скоро на необичайната ситуация и на дяволски високото ниво на адреналина в кръвта й. Тя наистина беше искала тази целувка и си бе пожелала дори нещо повече.

За щастие този безумен миг отмина бързо. Анджелика, ледената принцеса, не се разтопи в мъжката прегръдка.

— Открихте ли, че не консумирам жените като препечени филийки? — попита той. — Никой ли не ви каза, че в това отношение съм по-скоро сдържан?

— Така да се каже, плах? — заяде се спонтанно тя.

Синжун избухна в смях.

— Хайде да не си играем с достоверността.

— Във всеки случай винаги разчиствате добре след себе си.

Той спря изведнъж, но този път тя не се блъсна в него.

— Какво искате да кажете? — попита той, без да се обръща.

Сърцето й спря за момент, удари силно, после отново спря.

— Май прекалих в усилията си да бъда остроумна. Това е част от историята на Пепеляшка, на… Към тази история принадлежи и частта за доброто разчистване.

— Аха. С други думи, аз съм успял много умело да скрия ниския си произход. Много ви благодаря. — Синжун продължи напред.

Без преход Анджелика си спомни житейската мъдрост, която майка й постоянно повтаряше: „Ако веднъж се отдадеш на един мъж, значи си употребена.“ Тя чуваше гласа на майка си, сякаш стоеше до нея: „Мъжете отиват на лов и си хващат жени. След това интересът им угасва. Не забравяй това.“

Очевидно мама не беше съобразила поведението си с това правило. Но предупреждението беше заседнало дълбоко в душата на дъщерята. Анджелика се усмихна тъжно и си призна, че имаше всички шансове да си остане вечно гонен дивеч, но в крайна сметка забравена и самотна жена.

Синжун наруши мълчанието:

— Внимавайте тук.

Излязоха от джунглата и когато стъпиха на тревата, той зави наляво — далече от бунгалото й.

Анджелика се поколеба, после извика подире му:

— Благодаря, че ме изпратихте. Лека нощ.

— Елате с мен — каза той, без да забави крачка.

Анджелика отвори уста да възрази, но не знаеше какво да каже.

— Елате, Ейнджъл. Един малък риск. Заслужава си.

Какво го караше да мисли, че тя не живее рисковано? Разстоянието помежду им се увеличаваше.

Тя беше дошла на острова, за да прекарва, колкото се може, повече време с този мъж. Трябваше да отиде с него.

Анджелика се втурна да го настигне, и отново закрачи равномерно след него.

— Има достатъчно място. Да вървим редом.

Той я изчака и двамата се запътиха на изток. Минаха през моравата, слязоха по полегатия склон през обрасли с трева възвишения и пясъчни падини, докато стигнаха до тясна ивица сиви скали. Блеснали на лунната светлина, скалите разделяха острова от плажната ивица и блещукащата тъмна вода зад нея.

— Все още не сте видели най-красивото кътче на моя остров, мадам. — Той й протегна ръка, както беше направил в трапезарията, и този път тя не се поколеба да я поеме.

— Щом искате да пишете за мен, трябва да видите и да разберете къде зареждам батериите си. Това място е много важно за мен.

— Наистина ли? — Тя се хвана здраво за него и се изкатери предпазливо по хлъзгавите скали.

— Когато съм навън, в света на сделките, трябва да представлявам точно определен тип мъж. Това не ми създава проблеми. Мисля, че дори харесвам този тип. Е, може би е по-добре да кажа, че го уважавам, защото си върши добре работата. Той е корав, пресметлив и има успех. Тук съм различен. Това място, както го виждате сега, през нощта, е другата ми страна, или поне така си я представям. Тя е потънала в размисъл, мека, мирна.

— Това е страната, хранена от мъжа, който понякога с удоволствие оставям зад себе си.

Анджелика бе забравила да се движи. Стоеше с разкрачени крака, за да не падне, и се опитваше да различи лицето му в мрака.

— Какво ви е? Нещо не е наред ли?

— Аз… Не. — Нито един човек не притежаваше само едно измерение. Но нима тя можеше да си позволи да повярва, че Синжун притежаваше и друга страна, много по-мила от онази, заради която бе дошла? Даже ако това е истина, имаше ли някакво значение?

— Отпуснете се. Няма да ви позволя да паднете.

Беше успяла. Той вярваше, че тя не е нищо повече от честолюбива журналистка, която се опитва да направи нещо от историята на живота му. Когато за първи път… не, по-добре да прогони тази мисъл. В началото той се бе опитал да открие дали зад историята й не се крие нещо друго. Тя беше усетила как я преценяваше; но сега й показа, че приема всичко за истина.

Ръката му беше топла и силна, пръстите стискаха здраво. Той я потегли и тя го последва по влажния пясък, който полепна по сандалите й. Щом усети сигурна земя под краката си, той пусна ръката й и се отдръпна.

— Освен от малката лагуна под вашето бунгало, от този плаж можете да се насладите на целия остров.

— Как се чувствате като собственик на остров?

— Никога не съм се замислял за това.

Анджелика направи няколко крачки по плажа. Морето беше вдясно, Синжун вляво от нея. Той притежаваше собствен малък рай и не мислеше за него?

— Представете си какво е било, когато сте живели в Блис.

— Това се нарича „спомен“, не „представа“. — Гласът му се промени едва забележимо. Небрежността беше изчезнала.

— Е, добре. Спомнете си. Какво щяхте да помислите тогава, ако някой ви беше казал, че един ден ще притежавате цял остров?

— Тогава мислех само за оцеляването си. Мечтаех си да остана жив. Нямах никакви други стремежи.

— Не съм ви питала колко реалистични са били мечтите ви. Въпросът е чисто хипотетичен. Сигурно е имало и моменти, в които сте се отдавали на мечти. Може би на заспиване? Или в някой горещ ден, докато сте дрямали с поглед към сините планини на Монтана?

— Стойте така. — Синжун направи няколко бързи крачки към склона и се изкачи на една самотна скала.

Анджелика продължи бавно пътя си, докато застана под него.

— Сега сте на върха на собствената си планина.

— На Хел няма висока планина. Затова антените на радиоуредбата са на покрива на къщата. Оттук мога да видя светлината на фара оттатък скалата на Лоно — той махна към морето. — Лоно е бил хавайски бог. Разказват, че претърсвал островите за загубената си любима.

На фона на сребърното небе острият му профил изпъкваше още по-силно, стройното тяло беше прекрасен тъмен силует в развялата бяла риза.

— Права ли съм в предположението си, че никога не я е намерил?

— Напротив, веднъж я открил. Мислел си, че тя го е предала, затова я убил. Запратил една скала по главата й. После прекарал остатъка от живота си да търси духа й.

Анджелика потрепери и космите на тила й настръхнаха.

— Май не ми харесва много тази история.

— Тъжна е, нали? Но те кара да се замислиш. — Той опря ръце на хълбоците. — Във всеки случай скалите на стария Лоно стърчат ей там, в морето, и чакат да заловят някой непредпазлив моряк.

— Какво толкова ви кара да се замислите?

— Да, разбирам, вие сте недоволна от цялата история. Но би трябвало да се замислите над необходимостта винаги да бъдем честни един към друг.

— Нали казахте, че той само е повярвал в измамата й? Може би тя не го е сторила.

— Може би. Но все пак му е дала основания да се съмнява. Поуката от тази тъжна история е: човек трябва да изразява ясно намеренията си, иначе се излага на опасност да получи удар по главата.

Анджелика го погледна безмълвно. След минута чу смеха му и потрепери. Тя се опита да се засмее с него, но това не й се удаде напълно. Мисля, че разбрах, каза си тя. Явно не беше успяла да го убеди напълно в искреността си.

— Не отговорихте на въпроса ми. — Най-добрата защита беше нападението. — Какво бихте си помислили за това място и за възможността то да ви принадлежи, докато бяхте момче и живеехте в Блис, Монтана?

— Упоритостта ви е учудваща. Като момче в Блис, Монтана, аз бях убеден, че субтропичните острови са населени с враждебни туземци — или с хора като Дългия Джон Силвър. Нито едно от двете не ми изглеждаше особено привлекателно. Съжалявам, Ейнджъл, но не мога да дам отговора, който очаквате.

— Е, добре. А какъв беше любовният ви живот?

— В Блис ли?

Тя си пожела Синжун да слезе най-после от скалата, за да бъдат на едно ниво.

— Не, сега.

— О, не, не така. Нямам намерение да улеснявам работата ви. Видяхте ли малката ми лодка?

— Не, още не.

— Трябва да я видите. Ако останете тук достатъчно дълго, ще излезем на разходка в морето.

Значи не беше престанал да брои минутите, докато най-после щеше да се отърве от нея… а може би не? Тя му обърна гръб. Преди малко й беше казал, че помежду им съществува особена сила на привличане. Вероятно за него това означаваше само една мимолетна връзка, но все пак не искаше тя да си отиде веднага.

— Островът е заобиколен от риф. Впрочем, ако източниците ви са пропуснали нещо, ще допълня, че Хел има площ около три квадратни километра. Рифът образува естествена защитна линия. Нещо като стена, заобиколена с ров, а в средата е замъкът.

Анджелика потърка ръце.

— Но явно има път през рифа, иначе защо ви е лодката?

— Има един отвор. Когато приливът е достатъчно силен, но само за кратък период от време, може да се мине. Човек трябва да познава много добре мястото, за да се осмели да премине.

— Възхитително. Та как стои въпросът с любовния ви живот?

— Вероятно ви е направило впечатление колко разкошни са градините и изобщо всичко на острова.

— Да, разбира се — усмихна се Анджелика.

— Тъй като няма планини, дъждът е непредвидим. На северния бряг имаме станция за утаяване на морската сол и пречистване на водата. За всичките си потребности използваме морска вода.

— Впечатлена съм.

— Бях ли ви предложил да ме разпитвате за любовния ми живот?

— Малко или много…

Синжун скочи така внезапно до нея, че тя изписка стреснато.

— Какво искате да знаете?

Дръзко ли беше да се надява, че веднага щеше да й разкаже за жената, заела мястото на майка й?

— По-новите неща.

— Да се разходим. Иначе може да стана нетърпелив.

Не беше лесно да се върви в мокрия пясък. Анджелика спря, свали сандалите си и продължи боса.

— Имате ли си някого? — попита тя, като едва сдържаше вълнението си.

— Не.

— В последно време?

— Да. Преди известно време, но за кратко.

— Бързо ли ви доскучава?

Бризът се усили. Ризата му се изду.

— Намирам, че скуката никак не е приятна в отношенията между двата пола, не мислите ли?

— А вие мил ли сте? — попита почти сърдито тя.

— Понякога. В някои отношения.

— Е, добре, в последно време сте имали връзка с жена, но сега вече нямате. Бихте ли казали името й?

— Не.

Анджелика затвори за миг очи.

— Биографите се нуждаят от статистики и от имена. От много имена.

— Забравете го.

— Защото сте твърде добре възпитан? Значи сте скучали с нея?

— Просто престана да ми бъде добре… Вече не ми правеше удоволствие. Разбирате ли?

Анджелика Дийн беше жена с твърде малък личен опит, но знаеше всичко за отношенията между хората.

— Разбирам.

— И как се чувствате сега срещу мен?

— По отношение на факта, че една жена винаги трябва да се старае да доставя удоволствие на мъжа, да бъде част от неговия живот? Нали казахте, че харесвате честността? Е, добре. Отчасти съм възхитена, отчасти отблъсната.

Той стоеше неподвижен и я гледаше втренчено.

— Вие наистина сте дяволски критична, мис. Когато напишете книгата си, ако изобщо се стигне дотам, съсредоточете вниманието си върху възхищението. „Отблъскващо“ не е особено приятно прилагателно.

Двамата изминаха в мълчание пътя до тесния нос, обрасъл с големи дървета, които закриваха гледката към плажа.

— Уморихте ли се? — попита Синжун. — Или желаете да минем целия маршрут?

— Няма ли да стане много късно за спане?

Той се изсмя тихо и белите му зъби блеснаха. Анджелика усети как лицето й пламна.

— Ще забравя какво казахте. Освен ако искате да го запомня.

— Още не съм уморена — отговори тихо тя.

Прибоят се търкаляше по скалните късове, натрупани в края на носа. Синжун поведе Анджелика по тясната пътека, осеяна с камъчета, която завърши в малък плаж.

— Бихте ли ми казали нещо повече за връзките си с жените? — Тя осъзна, че се бе излъгала по отношение на собствената си обективност. Опитът й във вземането на интервюта се оказа недостатъчен и тя се чувстваше зле подготвена… пред този мъж. Синжун спря и я изчака да се приближи.

— Искате да ви говоря за моите жени? Но аз нямам жена.

— Сигурно има много, които биха искали да споделят живота ви. Той посегна към китката й и Анджелика потръпна от нерви.

— Къде сте се научили да се ровите в калта по този настойчив начин? — попита тихо той и я привлече към себе си.

— Това се нарича „да събираш опит по време на работа“. Е, колко жени сте имали, Син? И как беше с последната? Сигурно е била нещо особено, след като сте я държали в тайна. Макар да съм сигурна, че тайната няма да се запази вечно. Гарантирам ви, че ще узная името й. Но ако ми разкажете доброволно за нея, вероятно ще реша да ви повярвам, и резултатът ще бъде много по-приятен.

Той я привлече толкова близо до себе си, че тя трябваше да вдигне глава, за да го погледне.

— Вие сте дяволски секси, Ейнджъл. И явно ви харесва да извличате полза от очарованието си.

— Не сме тук, за да говорим за мен.

— Защо не? Според мен избягвате много интересна тема. Всеки път, когато се доближа до вас, хормоните ни започват да се настройват едни към други като топчета, летящи към целта.

— А аз си мислех, че нямате фантазия.

— Аз наистина нямам фантазия. Освен когато си рисувам еротични картини в самотното си легло. Когато си мисля как бихте изглеждали с влажна от пот кожа, докато съвършените ви твърди хълбоци се движат под моите.

— Престанете. — Тя се чувстваше слаба и трепереща, а някъде дълбоко в корема й треперенето се превърна в теглене, което напрягаше всеки мускул. — Ние с вас изобщо не се познаваме.

— Трябва ли да ви обяснявам подробно какво става в момента с нас двамата, Ейнджъл? Вие съвсем естествено очаквате от мен да позволя да обръщате всяка казана дума, докато се превърне във виц или в обида, която можете да използвате срещу мен. — Той доближи лице до нейното. — Всеки път, когато правите това, изпитвам желание да ви сграбча. Ето това се опитвам да ви обясня. Изпитвам желание да ви грабна и да открия какво означава да бъда с вас съвсем близо.

Устата й беше напълно суха и сякаш пълна с пясък.

— Връщам се. Вие не бива… — Тя забрави какво искаше да каже.

— Какво не бива?

Тя беше вперила поглед встрани от него към двама души, които бяха твърде заети, за да забележат, че не бяха сами.

— Какво ви става, по дяволите?

— Н… нищо. — Гласът й пресекваше.

Синжун я притисна до гърдите си и се извърна назад.

— Велики Боже! — прошепна изумено той.

Шумът на прибоя — и вихърът на страстта — бяха заключили жената и мъжа в собствения им свят. Мъжът беше висок — огромен; луната и фосфоресциращото блещукане на прибоя разкриваха могъщата му фигура. Той беше облегнат на наведеното стъбло на една палма. Жената висеше върху него, обвила с ръце врата му, краката вляво и вдясно от тялото му, притиснати до хълбоците му.

Синжун не направи опит да се отдалечи.

Анджелика не можеше да отвърне поглед от сцената. Беше като хипнотизирана от дивата похот, която владееше любовния акт.

Това не беше любов. Тези двамата не се любеха.

Това беше само секс. Неприкрит, животински секс.

Задавените хълцания на жената се чуваха сред силните, груби тласъци, тя буквално яздеше върху пениса на мъжа. Анджелика видя как големите му ръце стискаха здраво дупето й и направляваха ритъма.

Блесна нещо сребърно. Жената беше гола. Разкъсаната рокля висеше на талията й.

— Божичко! — прошепна Ейнджъл, обърна се и хукна да бяга. Докосването на Синжун, ръката, която обхвана тила й, я доведоха до паника. Тя го отблъсна с все сила.

— Успокойте се — помоли той и тръгна редом с нея. — Нищо особено не се е случило. Нали се интересувате от любовния живот на хората.

— Любов? Този израз със сигурност не подхожда на сцената, която видяхме.

— Защо? Думата не означава нищо особено, нали?

Анджелика отново се втурна да бяга, но той я настигна без усилие.

— Нали искахте да узнаете нещо за любовния ми живот? Може би това е подходящ случай да поговорим по темата.

— О, не, моля ви!

— Не е нужно да ме молите. Искате ли да започнем с техниката ми?

— Това е безвкусно. — Анджелика забави крачка.

— Не, не е — ухили се той. — Питайте, когото искате. Разбира се, най-добре е да питате жените, които имат опит.

Тя съзнаваше, че той е забелязал колко потресена беше от разигралата се пред очите им сцена и сега смяташе да се възползва от слабостта й.

— Превъзходно. Разкажете ми за някое от тези преживявания и аз ще мога да… — Анджелика не можа да довърши изречението, защото неволно се обърна назад, макар че двамата вече не се виждаха. — Дали не е по-добре да се върна? Може би ще успея да взема интервю от единия участник? Може би дамата има опит и с вас? Разбира се, ако вече е свършила с представлението.

Синжун не отговори. Анджелика погледна скалите, които преграждаха пътя им, и отново ускори крачка.

— Това беше Лорейн.

— Благодаря за информацията. Освен това държа да знаете, че винаги забелязвам, когато ме обиждат.

Тя се изкуши да му каже, че Лорейн вече й беше разказала за любовта си към груповия секс и особено към тройките. Не, това беше неразумно.

— Лорейн е красива жена.

— Тя е курва.

Анджелика потрепери като от удар.

— Мъжът, който има много жени, е мъж, но жена със същите вкусове е курва. Защо не проявите снизхождение и не кажете, че тя има здрав сексуален апетит, който обаче е различен от вашия? — Не че вярваше в тези думи.

— Ще кажа всичко, което искате да чуете от мен.

Тя не обърна внимание на ръката, която той й протегна, а прекоси сама скалите и стигна благополучно до обраслите с трева дюни.

— Явно са имали уговорка. Тя е тичала дотам с невероятна бързина и…

— И се е нахвърлила върху него?

— А аз си мислех, че тя е на Чък… доколкото разбрах, дошла е тук с него.

— Точно така. Лорейн е много жизнена. Чък е здрав и силен мъж, но явно не й е достатъчен.

— Той знае ли, че тя… Искам да кажа… — Анджелика не можа да довърши.

Синжун отговори с подчертана небрежност:

— Като момче Чък прекара тежки времена. Живееше с чувството, че не може да изпълни очакванията на баща си. Аз имах късмет и промених живота си. Чък никога не се е оплакал от съдбата си, но твърде често трябваше да слуша укорите на Лен, че неговите успехи изобщо не могат да се сравнят с моите. Както знаете, аз бях момче от дъното, нямах никакви предимства.

Анджелика го погледна колебливо.

— Какво общо има това с… Защо смятате, че Чък не обръща внимание какво прави Лорейн?

— Нямам представа, но аз не мога да заповядам на Чък как да си урежда личния живот и с кого да се люби. Години наред съм се старал да му обясня, че не е нужно непрекъснато да се доказва пред Лен и пред мен. Лен вече не е между живите, но понякога си мисля, че Чък до края на живота си ще се опитва да му докаже, че вече е голямо момче и умее да взема самостоятелни решения.

— Но…

— Да, знам. И какво от това? Чък обича Лорейн. Не ме питайте защо, приемете го като факт. Той не иска да се намесвам.

Анджелика продължи напред.

— Все още не разбирам — настоя упорито тя. Сърцето й биеше като безумно. — Та тя го прави на идиот.

— Явно Чък не го забелязва. Много ми се иска един ден да се събуди и да я изрита оттук. Иска ми се Лорейн най-после да изчезне от живота ми, за да не се спъвам непрекъснато в нея, където и да отида. Разбира се, това не означава, че имам нещо против прелестите й. Напротив, като видя жена с хубаво дупе в подходяща позиция…

— Стига толкова.

— Права сте.

Той стигна преди Анджелика до обраслия с дървета склон и отстъпи, за да й направи място.

Докато тя се катереше, той продължи небрежно:

— Нямам нищо против добрия и енергичен секс. Е, не е нужно непременно да останат сини петна, но някои пози имат своите значителни предимства.

— Знаете ли, просто не мога да повярвам, че казвате такива неща.

— Преди съвсем кратко време ме попитахте точно за тези неща. Почти бях повярвал, че сте корава, опитна журналистка, която не се шокира от нищо. Даже ме попитахте дали съм готов да се боря с упорити дами.

Анджелика продължаваше да се изкачва.

— Аз… не ви попитах директно. — Явно му беше внушила впечатлението, че е невероятно опитна и обръгнала на всичко.

Синжун я надмина без усилие.

— Мракът е нещо много чувствено, Ейнджъл.

Тя се опита да се отдалечи от него, но той беше по-бърз.

— Сега вече става интересно. Жалко, че нямате бележник. Мрак и топъл морски бриз. В нощ като тази има нещо опустошително. Ако се опитам да ви любя… мисля, че това е подходящият израз, нали? Звучи по-мило. Е, ако го направя, Ейнджъл, ще бъда съвсем бавен. Имам страст към водата. Първо ще ви отведа в прибоя. Ще оставя проклетата ви мрежеста рокля на брега, но ще запазя късата червена блузка и панталонките.

— Пуснете ме да си вървя.

— Не. Искам да чуете цялата история. Искам да си представите как ще бъде, ако тази нощ ви любя. Само така ще добиете представа какво очакват от мен жените, макар и най-общо.

Стомахът й се беше свил на топка.

— Спестете си усилията. Имам достатъчно фантазия, благодаря.

— Да, разбира се, представям си го картинно — прошепна той. — Ще ви отведа сред вълните, все по-навътре и по-навътре, докато водата стигне до раменете ви.

— Защо всъщност правите това?

— Глупав въпрос. Защото ми доставя удоволствие. Вие сте достатъчно опитна и знаете как да се справяте с всяка ситуация. Така че защо не? Ще ви хвана за тънкото кръстче и ще ви завъртя много бързо, докато извикате уплашено и се вкопчите в мен — за да ме помолите да спра. Много обичам да ме молят, да го знаете.

— През това време вече ще съм разпуснал косата ви и тя ще бъде мокра. Страшно обичам мокри коси, още повече влажни. А след това ще ви целуна. Не като първия път. Този път ще ви целувам, докато забравите, че е възможно да направите грешка. И докато ви целувам, ще смъкна мократа червена блузка към талията и заедно с нея ще сваля панталонките, които стягат така примамливо хълбоците ви. Ще ви съблека във водата, ще ви положа по гръб и ще ви гледам. Първо ще се насладя докрай на радостното очакване, преди да премина към изследване на вкуса ви.

Анджелика опря едната си ръка върху гърдите му, блъсна го силно и мина покрай него. Този път той се задоволи да върви до нея, съвсем близо до рамото й.

— После ще ви полюлея. Сигурен съм, че с гърди като вашите това ще ми достави невероятно удоволствие. Вие имате доста голям бюст за една толкова малка жена. Но гърдите ви са прекрасни. Можете да ми вярвате, защото аз съм човек с опит. Във водата гърдите ви ще бъдат на много подходящо място, ще се вдигат и спускат, ще плуват, а аз ще ви държа в подходяща позиция. После ще взема мокрото зърно в устата си…

— Престанете! — Анджелика стъпи на моравата и хукна да бяга.

— Ей, та аз ви направих комплимент!

— Махайте се оттук!

Синжун стигна пръв до бунгалото й.

— Точно това ще направя — отговори той и рязко отвори вратата, точно когато Анджелика беше решила да избяга към задната страна на къщичката. — Моля ви да ми простите за неприличните приказки. Вие сте…

— Махнете се от пътя ми.

— Боже, това май също беше неприлично, а? Съжалявам.

— Вие сте отвратителен. И изобщо не съжалявате.

Мъжът протегна ръка, за да препречи вратата, и склони глава.

— Напротив, съжалявам. По дяволите, не знам какво… Напротив, знам. Вие ме провокирате. Завирате се навсякъде, душите и си пъхате носа във всичко, за да откриете някои гадни подробности от живота ми и да ги публикувате. Това изважда на бял свят най-лошите ми качества, Ейнджъл.

— Това изважда на бял свят отблъскващите ви качества.

— Аха. — Той я огледа отдолу нагоре, после обратно. — Доколкото си спомням, няколко минути след първата ни среща не ме отблъснахте. Възможно ли е тогава да не сте ме намерили отвратителен?

Споменът за първата вечер тегнеше между тях. Нямаше как да се защити.

— Хайде, обяснете ми, че сега не ме искате. Кажете ми в лицето, че описанието на любовния акт помежду ни не ви е направило жадна и нетърпелива.

Анджелика поклати глава.

— Жадна?

Синжун улови ръката й.

— Не си играйте с мен, Ейнджъл. Не стигнах дотам, да ви разкажа как ще проникна в тялото ви, но вие го очаквахте. И бяхте готова за мен. Познавам страстните жени, повярвайте. Още от самото начало ми сигнализирахте типичното женско „ела и ме вземи“.

Значи той си мислеше, че тя…

— Махнете се оттук и вървете по…

— Да си ида сам? Какво губене на време.

Той я привлече към себе си и притисна лицето й към гърдите си, където ризата беше отворена. Тя усети под бузата си меките косъмчета и вдъхна дълбоко мириса на морска сол.

— Усети ме, Ейнджъл — прошепна той и опря глава на темето й. — А после ми кажи искаш ли ме, или не.

Ръцете му обхванаха дупето й, той я вдигна и притисна хълбоците й към своите, за да не остане и капчица съмнение в думите му. Членът му беше корав, огромен и пулсираше.

Тялото на Анджелика направи онова, което беше предсказал Синжун. Той потрепери и тя усети теглене и пулсиране между краката, които точно съответстваха на неговите усещалия. Тя копнееше за него.

Какъв ужас. Не можеше да се отдаде на мъжа, когото трябваше да мрази. Опита се да се пребори с него, но той беше много по-силен.

— Гориш ли? — прошепна до слепоочието й той и я целуна. — Копнееш ли за мен? — Той целуна ухото й, облиза чувствителните му извивки и тя се разтрепери още по-силно. Той целуна брадичката, шията й. Устните му останаха върху кожата й, докато бавно я спусна по тялото си и й позволи да стъпи на краката си. — Така ли е, Ейнджъл?

Тя затвори очи.

— Пуснете ме.

— Разбира се. — Синжун разхлаби хватката си, леко помилва ръцете й, направи крачка назад и взе дланите й в своите. После вдигна пръстите й към устните си и започна да ги целува един по един, много интензивно. — Аз те желая истински — прошепна задъхано той. — Взе показалеца й в устата си, засмука го и го изплю звучно. После отново стисна ръцете й.

— Моля, пуснете ме.

— Питам се колко още ще трябва да те убеждавам, докато ме помолиш да остана. — Той пусна ръцете й и отстъпи крачка назад. — Уверен съм, че началото беше добро. Не е ли казано, че журналистът трябва да пише „само за нещата, които познава лично“? Ние с теб напредваме добре, малката. Убеден съм, че биографията ще стане чудесна. И много реалистична.

Той й обърна гръб и си тръгна, като продължаваше да говори:

— Проявих много по-силна воля, отколкото очаквах. Но не си въобразявайте, че следващия път ще издържа толкова дълго. Ще се видим утре.

Анджелика се облегна тежко на вратата, после се свлече и седна на прага.

— Боже, какво да правя? — Краката й трепереха така силно, че трябваше да седне. Беше загубила и сандалите си.