Шърли Бъзби
Игра на съдбата (7)

ГЛАВА СЕДМА

Тес го направи инстинктивно, дори не се замисли; думите едва бяха излезли от устата му и тя силно го зашлеви. Беше възмутена, очите й пламтяха като лилави огньове.

— Как смееш? За кого се мислиш, че да ме обиждаш но този начин? — избухна тя.

За момент настъпи тишина; двамата се взираха един в друг, отпечатъкът върху бузата му гореше огненочервен. Тес първа се съвзе и като придържаше роклята към гърдите си, се отправи към вратата, без да знае накъде тръгва. Едно беше сигурно — трябваше да се отдалечи от разярения мъж, когото току-що зашлеви.

— О, не, недей — изръмжа Никълъс, сграбчи ръката й и я обърна към себе си. — А дали съм те обидил, скъпа моя, ще ти кажа две думи — има няколко жени с по-добро положение от твоето, за които би било чест да са мои любовници!

Погледът му пламтеше от ярост.

— И още нещо — мисля, че да задоволяваш само един мъж е за предпочитане, вместо да бъдеш на разположение на всеки непознат, който потропа и почувства нужда да се възползва от страстта ти. Или сега, когато вече не си девствена, смяташ да станеш проститутка!

Тес се бореше да се освободи, толкова вбесена от думите му, че цялата почервеня. Но явно нямаше да има друга възможност да го удари, нито да си тръгне, ако той не бъде така добър да я пусне, така че тя престана да се дърпа. Реакцията й спрямо предложението да му стане любовница, я бе шокирала и повдигнала още неизяснени въпроси. Едновременно й се искаше и да избяга, и да му обясни действията си. Може и да бе изгубила идентичността си, но знаеше, че повече жени биха били поласкани да са обект на вниманието му — най-малкото едва ли някой работещ в гостилница като „Черното прасе“ би отхвърлил предложението му по този начин. Това отново я накара да се запита какво ли е било положението й в обществото преди да загуби паметта си…

Тес болезнено осъзна, че единствено тя е виновна за това критично положение. Трябваше веднага да каже истината на мистър Дарли и ако го беше сторила, нямаше да изгуби девствеността си с мъж, който познава по-малко от дванадесет часа.

Тя се изправи и хладно заяви:

— Извинявай, че те ударих, но не ти прощавам затова, че ме обиди с предложението си да ти стана любовница. И преди нещата между нас да се задълбочат, съм длъжна да ти кажа някои неща за мен, които трябваше да научиш още снощи.

Никълъс измърмори нещо под носа си, но за нейно облекчение по лицето му личеше, че я разбира и й посочи да седне на един от столовете пред огнището.

— Ако нямаш нищо против, искам да се облека, предлагам и ти да сториш същото — каза той студено.

Остави я и отиде до вратата.

— Лъвджой, къде си, по дяволите? Веднага ми донеси топла вода и кафе.

Затръшна вратата и се върна пред огъня. Забеляза скъсания корсет и роклята, която тя все още притискаше към гърдите си.

— Вероятно ще искаш други дрехи — ще наредя на прислужника си да донесе нещо от стаята ти — произнесе той с фалшива учтивост.

Тес едва преглътна. Искаше й се да има смелостта да изрече, че предпочита сама да отиде до стаята си и да си вземе дрехи, но нещо в изражението му й подсказа, че няма да има тази възможност.

— Би било много мило — тихо промълви тя, — но се боя, че нямам други дрехи освен костюма за път и пелерината. Всъщност, тази рокля взех назаем от мисис Дарли — била е на дъщеря й.

Никълъс се намръщи, но преди да успее да зададе въпроса, който беше на устните му, вратата се отвори и се появи Лъвджой с безизразно лице. Носеше поднос със закуска и голяма кана с вода, която остави при умивалника.

— Няма нито следа от снощната буря, господарю — подхвърли небрежно той, докато подреждаше приборите за закуската. — Мисис Дарли ви е приготвила кана с кафе, няколко парчета шунка и кифли с мармалад, още топли от пещта.

Никълъс промърмори нещо и се приближи към прислужника си.

— Искам да ти кажа няколко думи навън. — После се извърна към Тес и добави: — Можеш да се измиеш, докато разясня на Лъвджой задачите му за деня.

След като двамата затвориха вратата зад себе си, Тес стана и отиде до умивалника — тялото й жадуваше за топла вана, но уви, трябваше да се задоволи с бързо измиване. В стаята нямаше огледало, но тя знаеше, че къдриците й са разрошени и нямаше какво друго да направи освен да ги приглади с ръка.

Почувства се неспокойна и сериозно се замисли дали да не се измъкне от стаята, когато вратата се отвори и Никълъс влезе.

— Налей си кафе и закуси — ще се облека за минута.

Тес не се възпротиви; беше гладна, а кой знае кога щеше да яде отново… Кифлите бяха чудесни — топли и меки, а кафето — силно и горещо. Докато ядеше третата си кифла с малиново сладко и си пиеше кафето, Тес се опитваше да не обръща внимание на графа, който се обличаше. Толкова се беше вглъбила в себе си, че когато той заговори зад гърба й, тя се стресна.

По изражението му личеше, че гневът му не е преминал. Седна, наля си кафе и взе една кифла.

— Какво искаш да кажеш с това, че нямаш други дрехи освен костюма си за път?

Тес си пое дълбоко въздух, като се молеше да не направи още някой гаф.

— Просто, че всичко това е една ужасна грешка. Аз не съм никаква прислужница — или поне така си мисля. Нямам абсолютно никаква представа коя съм — не знам името си, нито как съм попаднала в тази околност. — И допълни: — Доли е името на един фермерски кон, който срещнах по пътя за „Черното прасе“. Когато ме попитаха как се казвам, хрумна ми само това.

Никълъс се намръщи.

— Не обичам игрите — отчетливо каза той. — И особено тези, в които ме правят на глупак. Добре е да запомниш това.

Той не й вярваше! Тес преглътна. В началото се боеше от тази реакция, но след онова, което стана снощи и тази сутрин, предпочиташе подигравката пред другото зло. Като се проклинаше защо ли не е проговорила по-рано, тя почти изкрещя:

— Това не е игра — особено снощи, когато загубих девствеността си! Мога само да ти кажа, че шокът бе голям колкото за теб, толкова и за мен!

— О, сигурен съм, че е така — отвърна сухо той. — Но кажи ми, не е ли сега моментът, когато внезапно ще си спомниш коя си и роднините ти ще дойдат да чукат на вратата ми?

— Какво имаш предвид? Нали току-що ти казах, че не знам коя съм! И ако някакви разтревожени роднини се появят аз ще съм повече от радостна.

— Не се и съмнявам.

Тонът и изражението му накараха Тес да се почувства неловко.

— Но аз ти казвам истината! — изплака тя отчаяно. — Вчера късно следобед на няколко мили оттук се събудих под един дъб. По състоянието на дрехите си предположих, че може би съм лежала там цяла нощ. Това е всичко, което знам!

— Е, не съвсем всичко. Знаела си достатъчно, за да дойдеш в „Черното прасе“ и да се вмъкнеш в леглото ми.

Като се направи, че не забелязва обидата й, той се настани пред огъня и си наля още кафе.

— Да ти кажа ли какво си мисля?

След кимването на Тес, той невъзмутимо продължи:

— Мисля, че си малка хитра лъжкиня и че ти или семейството ти сте видели една възможност да впримчите богат съпруг, и че благодарение на голям късмет и някои обстоятелства ти успя да ми се изпречиш на пътя… и да се озовеш в леглото ми.

— Ти да не си полудял? — гневно избухна Тес. — Или си толкова самовлюбен и мислиш, че всяка жена, която те погледне е така зашеметена, че е способна на какво ли не, само за да привлече вниманието ти?

Никълъс се изчерви, но нямаше намерение да отстъпи. Беше сигурен, че тя е част от заговор, с който целяха насила да го накарат да се ожени. Мнението му не се промени дори и след любопитния разговор с Лъвджой в коридора.

— Не, не съм толкова самовлюбен — строго отвърна той. — Но искам подробно да ми обясниш, как ти — млада госпожица, очевидно с добро възпитание, — си се появила тук след мръкване в бушуващата буря без придружител, без превоз и си успяла да убедиш мисис Дарли, че си курвата на зет й от Лондон!

Тес отвори уста, за да говори, в гърлото й напираха гневни думи, но Никълъс я спря с ръка.

— И твоят ред ще дойде, но първо ме чуй… и може би ще решиш за разнообразие да ми кажеш истината.

Тес направи физиономия, но той продължи спокойно:

— Моят камериер, Лъвджой, е имал разговор със семейство Дарли тази сутрин, който хвърля известна светлина върху нещата. И двамата потвърдиха времето и начина, по който си пристигнала и че си ги уверила, че ти си жената, за която им е писал братът на Дарли, Том. Можеш да си представиш объркването им, когато призори се появява млада жена и нахакано твърди, че тя е приятелката на Том и че има татуировка на доста интимна част от тялото си, с която може да го докаже. Тя също знае доста факти за семейството — неща, които биха били известни само на жената на Том. Според Лъвджой е очевидно, че тя е тази, за която се представя и… че ти не си! Трябва да ти кажа също, отново според Лъвджой, че Дарли са доста разгневени за номера, който си им изиграла. Не мислиш ли, че вече е време да ми кажеш истината?

— Аз ти я казах — процеди Тес през стиснати зъби. — Не знам коя съм!

— Може би…, но не мислиш ли, че така ти е доста удобно? Особено, ако имаме предвид това, което се случи между нас снощи — устните му се изкривиха подигравателно. — Семейството ти трябва да е в отчаяно положение, за да прибягва към тези евтини номера.

Погледът му се плъзна по тялото й.

— Наистина не трябваше да стигаш чак дотам, за да привлечеш вниманието ми, съкровище — уверявам те, че дори и да се бяхме срещнали при по-обикновени обстоятелства, щях да те забележа — ти си една доста привлекателна хитруша. За нещастие, не обичам да ме насилват, нито да ме правят на глупак! За последен път те питам коя си и кога мога да очаквам да се запозная с очарователното ти семейство?

Тес бе толкова ядосана, че не можеше да мисли. Идваше й да го зашлеви и да издере подигравателното му лице. Пое си дълбоко въздух и като се опитваше да се сдържа, тихо промълви:

— Вече ти казах — не знам! Паметта ми започва от вчера следобед, когато се събудих под онзи дъб.

Изражението му не се промени и Тес с наранено сърце разбра, че той не й вярва. Като се бореше с желанието си да скочи и да направи гневна сцена, тя се опитваше да измисли начин, за да го убеди да повярва в думите й. Нещо й хрумна. Присви очи и триумфално заяви:

— Ако това е заговор, как щях да знам, че ще си тук? Откъде семейството ми е можело да предположи, че ще спреш тук за през нощта? Отговори ми де, глупчо!

Без да се засяга от обидата й, той спокойно отвърна:

— Съгласен съм, че си имала късмет и някои обстоятелства са ти помогнали — бурята и очакването на Люси Джоунс. И въпреки че тръгването ми от Лондон беше доста внезапно, не ще да е било трудно да се разбере за него малко след като съм заминал — когато се върнах вкъщи след бала у лейди Гровър всички знаеха за решението ми. И ако някой толкова се е интересувал от действията ми, слугинските слухове са му помогнали.

Той отпи от кафето и сухо продължи:

— Вероятно някой от слугите ми се е срещал с ваша прислужница. Може да са се видели преди да тръгна от Лондон и да е станало дума, че господарят потегля за Кент. — Погледна я строго и попита: — Тогава ли скалъпихте този малък гаден заговор?

— Не знам — сдържано отвърна Тес. — Не съм била там.

— О, да, вярно, забравих, че си си изгубила паметта — изрече той провлачено с явно презрение. — Както казах и преди, доста удобно за теб.

— Върви по дяволите! Това е истината! Дори и всичко, което казваш да се е случило, как сме можели да знаем, че ще спреш тук или пък, че ще има буря?

Никълъс сви рамене.

— Вече ти казах — просто си имала късмет. Не знам какъв е бил първоначалният план, но когато бурята се е засилила, не е било трудно да се сетите, че ще е почти невъзможно да стигна до имението Шерборн и че някъде по пътя ще спра за през нощта. Трябвало е само да налучкате коя гостилница ще избера и след като по това отклонение на пътя не са кой знае колко, „Черното прасе“ изглежда е единственият възможен избор, и някой се е сетил за това. Пристигнала си малко преди мен, както каза мисис Дарли. И обзалагам се, си почувствала известно задоволство, когато влязох — все пак е имало вероятност и да не спра, и тогава всичките ти усилия щяха да са напразни. Но ти рискува и си плати за това — с най-високата цена, бих казал!

— Напълно си полудял — извика Тес толкова вбесена, че почти не можеше да говори.

— А ти си много глупава, ако си мислиш, че ще повярвам на абсурдната ти историйка! Откакто наследих титлата на брат си съм бил обект на доста опити за сватосване, за да се хвана точно на този. Сега вече ще ми кажеш ли името си или не?

— Не! — процеди тя и бунтарски вирна брадичка.

Той стана, отиде до масата и остави чашата си. После взе сакото си, облече го и извика Лъвджой през вратата. Държеше се така, сякаш не забелязваше присъствието й.

— Конете готови ли са? — попита Никълъс, когато прислужникът се появи на прага.

Лъвджой кимна сдържано.

— Отлично! Събери нещата ми и можем да тръгнем след пет минути.

Смутена, Тес го наблюдаваше, не можеше да повярва, че той просто ще си тръгне и ще я остави. Чувстваше се изоставена и предадена. „Как може да ме остави така? Нима аз не означавам нищо за него?… Очевидно не!“, тъжно констатира тя, докато гледаше как Лъвджой бързо събира багажа на графа и го подрежда в черен куфар. Никълъс стоеше до вратата, по изражението му се четеше безразличие и сякаш въобще не я забелязваше.

Сега страхът й беше много по-голям, отколкото вчера, когато се събуди под онзи дъб, изгубила паметта си. Страхуваше се, че графът ще си тръгне от „Черното прасе“ и от живота й без дори да се обърне назад. Беше изпълнена с гняв. Новината, че Люси Джоунс беше пристигнала означаваше, че семейство Дарли можеха и да я изхвърлят. Вярно, че гостилницата бе някакво временно убежище, но събитията се бяха развили толкова бързо, че още не бе готова да остане сама. Неприятното чувство, че бяга от някого, че е в опасност, не бе изчезнало и сърцето й се сви като си помисли какво я очаква.

Прехапа устни. Положението й беше ужасяващо. Носеше скъсани и взети назаем дрехи; току-що бе прекарала нощта с мъж, когото не познаваше и беше загубила девствеността си; все още не знаеше коя е; нямаше памет и изглежда, щом графът си заминеше, щяха да я изгонят на улицата.

Внезапно усети страх, но погледна Никълъс и реши, че няма да моли за помощта му. Все някак щеше да се измъкне от тази ситуация, ако трябваше и сама. Тя изправи рамене и вирна брадичка. Положително имаше изход!

— Това ли ще е всичко, сър? — запита Лъвджой, изпълнил вече задачата си.

Никълъс леко кимна и когато камериерът понечи да прекрачи прага, каза:

— Ще сляза след малко. Всичко ли е вече готово?

— Да, точно както наредихте.

Когато Лъвджой излезе, в стаята настъпи тишина, нарушавана единствено от пращенето на съчките в камината. Никълъс мрачно се вгледа в изящната фигура на Тес. Какво, по дяволите, да прави сега?

— Е? Какъв е отговорът ти? — промърмори той.

Тес го зяпна.

— М-моят отговор? Боя се, че не разбирам.

Като се насилваше да не обръща внимание на тъжното изражение върху красивото й лице, отвърна малко натъртено.

— Предложението ми. Все още е в сила. Идваш ли или не?

Тес преглътна болезнено. Изборът беше ужасен, но трябваше да го направи.

— Ако искаш да знаеш дали съм съгласна да ти стана любовница, отговорът е все още не!

Отпусна ръце и се насочи към нея. Спря на няколко сантиметра и нежно погали брадичката й с един пръст.

— И защо не? Какво толкова обидно намираш в предложението ми? Мога да бъда много щедър — ще имаш къща, слуги, коприни и понеже това, което стана снощи, не е за пренебрегване, няма да се разочароваш от мен, — нито като човек, нито в леглото. Така че защо се колебаеш? Признавам, че една недостъпна жена е много очарователна, но аз няма да те моля дълго, скъпа, и ако си мислиш, че скоро ще имаш подобно предложение, само се заблуждаваш. Може и да си търся съпруга, но няма насила да се женя — особено след този номер, който ми погоди!

Тес отблъсна ръката му и погледна встрани.

— Не съм ти правила номера и не съм очаквала да се ожениш за мен — каза тя спокойно. — Не знам какво очаквах…

Спомни си увереността, че го познава, че може да му се довери и една малка сълза се търкулна по бузата й.

Това напълно извади Никълъс от равновесие. Той я сграбчи и буйно я целуна.

— По дяволите! — изруга той, след като най-накрая откъсна устни от нейните. — Идваш с мен, независимо дали ти харесва или не! Няма да те оставя, а другите неща ще уредим по-късно в по-приятна обстановка.

Дори не й даде възможност да се възпротиви, уви я в пелерината си и я понесе на ръце. Заета с мислите си, Тес не успя да реагира, а и се почувства донякъде спокойна, че някой друг е взел решението вместо нея. Скоро след това се озова на седалката на красива двуколка с два впрегнати отпред коня. Изправи се, отметна кичур коса от лицето си и го погледна, докато се качваше на капрата, за да поеме юздите.

— Това е отвличане! — разгорещено извика тя. — Отвеждаш ме против волята ми.

Никълъс хладно й се усмихна.

— Наистина ли, скъпа? Това, което стана снощи, определено не беше против волята ти. Всъщност, ако вярно си спомням, ти беше доста всеотдайна. Съмнявам се, че и сега си толкова против, колкото показваш.

Без да изчака отговора й, той дръпна юздите и конете рязко потеглиха. Когато „Черното прасе“ остана зад тях, Тес се обади.

— Къде ме водиш?

— Ще те настаня някъде. Не очаквах да те срещна и затова нищо не съм уредил, но за щастие си спомних за една кула насред гората, която не е обитавана от години. Всъщност, съмнявам се, че някой си спомня за съществуването й. Наредих на Лъвджой да изпрати слугите напред, за да приготвят всичко, когато пристигнем. Там ще се чувстваш чудесно.

— Не стига, че нямам избор дали да съм с теб, но изглежда и ще ме държиш като затворник в някаква разнебитена изоставена стара къща! Бих казала, че си много щедър закрилник!

Никълъс присви устни и я стрелна с поглед.

— Мисля, че… — започна рязко той, — …доста ще се изненадаш като видиш „разнебитената изоставена стара къща“! И струва ми се, си забравила, че съм Шерборн, а графовете Шерборн рядко ги свързват с нещо разнебитено.

След това те млъкнаха. Никълъс се съсредоточи върху юздите, а Тес изведнъж осъзна, че Лъвджой седи на мястото отзад на двуколката и трябва да е чул целия им хаплив разговор.

Скоро гневът и смущението й попреминаха, но все още смяташе, че е била отвлечена своеволно. След като заради присъствието на Лъвджой не можеха да продължат личния разговор, Тес се загледа в красивата околност, през която минаваха, с надеждата, че нещо може да пробуди паметта й.

Но нищо. Редяха се дървета, поляни, ферми, овощни градини, отминаха дори една или две кръчми, но всичко си оставаше непознато. Добре поне, че денят беше прекрасен — слънцето силно светеше, а на яркосиньото небе само тук-там се виждаше по някой облак.

Като наближиха един завой на пътя, видяха, че срещу тях с бясна скорост се носи двуколка. Джентълменът, който шибаше конете, бе елегантно облечен, с ръкавици от щавена кожа и боброва шапка, нахлупена екстравагантно над светлите му бакенбарди. Тес мерна строгото му привлекателно лице, когато се стрелна покрай тях и внезапно се изплаши. Не го разпозна, но незнайно защо само при вида му се изпълни с неописуем ужас.

Погледна Никълъс и като забеляза мрачното му изражение, попита:

— Какво има? Познаваш ли този мъж?

— Да — рязко отвърна той. — Това беше Авъри Мандъвил… или по-точно барон Мандъвил. По-отвратителен човек не можеш и да срещнеш. А и другите от семейството му не са кой знае колко по-добри. Намръщи се и продължи: — Трябва да знаеш, че преди много години те бяха причината за голямата мъка и скандал в моето семейство. Местните твърдят, че заради тези проклети Мандъвил в имението Шерборн вече няма любов — че е изчезнала заедно с дядо ми. Сега, когато си търся съпруга, всички очакват любовта да се върне, но изглежда, че моето няма да е брак по любов, така че ще продължат да си чакат. — И той тъжно се изсмя.

Извърна глава в посоката, накъдето другата двуколка беше заминала, и измърмори:

— Това проклето семейство винаги ни е носело лош късмет — предишният барон уби брат ми, а този, който мина, е може би най-гадният от всичките. Повярвай ми, няма да чуеш никой от семейството ми да говори добро за Мандъвил!