Шърли Бъзби
Игра на съдбата (5)

ГЛАВА ПЕТА

Ушите й бучаха и въпреки че се опитваше, Тес не можеше да откъсне поглед от впечатляващото лице на непознатия в другия край на стаята. Беше виждала и по-елегантни мъже преди, и все пак бе напълно омагьосана от този. Не можеше да погледне встрани, не можеше да отблъсне странната, силна магия, която я обгръщаше.

Като че ли бяха сами в стаята и изведнъж на нея й се стори, че го познава отпреди; и все пак можеше да се закълне, че никога не го е виждала. Изплашена и едновременно необяснимо привлечена от него, Тес се опитваше да обясни или да разбере противоречивите чувства, които се надигаха в нея. Това, че той беше също толкова смаян при вида й, не й убягна, а само увеличи напрежението.

Най-накрая гостилничарят наруши тишината като плесна с ръце и се провикна високо.

— Ей ти, момиче, Доли, не стой така! Върви да доведеш мисис Дарли! Веднага!

Тес се стресна, но най-накрая се изтръгна от хипнозата на черните очи на непознатия. Останала без дъх, тя се извърна и напусна стаята, без да обърне внимание на тракането на чашите върху таблата, която държеше с разтреперани ръце.

Предаде заповедта на мисис Дарби и когато тя изхвърча от кухнята, Тес се строполи на един стол. Разсеяно отбеляза, че ръцете й още треперят. В този момент повече от всичко на света искаше да си спомни коя е и какво е миналото й. Дали наистина познаваше господина с пелерината? Или просто си бе въобразила това, когато погледите им се срещнаха?

Нямаше време за повече размишления — мисис Дарли — очите й блестяха, бузите й бяха порозовели от задоволство — влетя в стаята.

— Бързо, всички! Граф Шерборн ще ни гостува тази вечер! Трябва да благодарим само на времето за това неочаквано посещение, но ако направим добро впечатление, сторете всичко необходимо, за да се чувства той напълно задоволен, мисля, че можем да очакваме граф Шерборн и приятелите му да се отбиват по-често в „Черното прасе“

Хвърли хитър поглед към Тес и добави:

— Моят Хари забелязал, че Негово Сиятелство бил доста очарован от теб, така че в края на краищата може и да се окажеш полезна!

При думите на мисис Дарли Тес изведнъж осъзна, че да се представя за сладураната на Том Дарли, дори само за една нощ, е възможно най-лошата идея, която й е хрумвала.

Тя скочи на крака.

— Мисис Дарли, трябва да ви кажа нещо. Станала е грешка. Не съм такава, за каквато ме мислите.

— Не се вълнувай толкова, момиче — спокойно отвърна мисис Дарли. — Никой не те кара да правиш нещо, което не си правила най-малко дузина пъти досега. А и, о Боже, не е ли графът елегантен мъж!

Като реши, че въпросът е приключен, тя се обърна към другите двама слуги, които чакаха развълнувано и им даде цял списък със задачи, които трябваше да бъдат свършени незабавно. След това отново погледна Тес.

— А сега ела, момиче, и не бъди срамежлива — за момента само ще трябва да помагаш на мистър Дарли в сервирането на вечерята на Негово Сиятелство в специалния салон. Аз ще му приготвя стаята горе.

След миг самият гостилничар се появи на прага на кухнята.

— Доли, хайде, ела отпред! Питието на господина е вече готово.

Когато Тес се поколеба, мистър Дарли пристъпи напред и силно я разтърси, чертите на лицето му гневно се изкривиха.

— Няма да търпя физиономиите ти, малка госпожичке! Графът е напълно увлечен по теб и, за Бога, няма да ти позволя да провалиш тази възможност. Ако го разочароваш, ще съжаляваш за деня, в който си се запознала с Хенри Дарли! Ако се съмняваш в думите ми ще видим колко ще си горда, след като ти ударя няколко тояги! Хайде, идвай сега! И се усмихни, по дяволите!

Повлече Тес след себе си като я стискаше здраво за лакътя, докато не стигнаха главното помещение. Графът го нямаше, но след като пусна ръката й, Дарли каза:

— Негово Сиятелство е в салона, точно отсреща. Занеси този поднос и го обслужи добре или ще се разправяш с мен!

Тес едва преглътна, устата й беше пресъхнала. Силно й се прииска да избяга, но чувството за самосъхранение й попречи. Беше сигурна, че ако трябва да страда, предпочиташе да е в ръцете на графа, отколкото под тоягите на Дарли. Няколко минути по-късно тя вече не бе така уверена, когато, носейки подноса с напитките, почука на вратата на салона и дълбокият глас на графа я обгърна.

Със силно разтуптяно сърце тя бутна вратата и влезе. Стаята бе малка, но приятна — със свежи муселинени пердета на прозорците, нова камина, медни свещници тук-там и хубав стар килим на пода. От двете страни на камината имаше по едно поизхабено кожено кресло, а останалите мебели бяха дъбов бюфет и дъбова масичка със столове. Но мъжът, който стоеше пред камината и се топлеше, привлече цялото й внимание.

Бе свалил пелерината си и тя забеляза как тъмносиньото сако очертава широките рамене и силните му ръце. Кожените му бричове бяха гладко прилепнали, така че всеки мускул и сухожилие изпъкваха. Но след този бърз оглед на силното му тяло, Тес сведе поглед към подноса в ръцете си. Бързо прекоси стаята с гръб към него и постави таблата на бюфета.

— Ако има още нещо, което желаете, Ваше Сиятелство, мистър Дарли каза да го уведомите и той ще се погрижи да го получите веднага — промълви тя с треперещ глас.

Никълъс със задоволство наблюдаваше скования гръб и тънката талия пред себе си, и реши, че има доста неща, които желае и за които се съмнява дали мистър Дарли би могъл да му помогне. Той присви очи. Но кой знае — ако поговори с мистър Дарли, можеше и да осигури леглото му тази вечер да бъде затоплено от очарователното фино същество в другия край на стаята…

„Черното прасе“ беше от рода заведения, които Никълъс не посещаваше вече от доста време, въпреки че преди да наследи титлата, бе прекарвал в тях не малко нощи. Но времето бе лошо — не можеше да продължи пътя си, така че той дори се зарадва, когато видя мъждукащите светлинки на гостилницата. В началото тя бе само подслон, за който бе благодарен, но не и след като зърна момичето…

Дори сега, когато я наблюдаваше как нервно трака с бутилките и чашите на подноса, изпитваше същото чувство на интимност, сякаш я познаваше отпреди; същата гореща страст в стомаха, когато погледите им се срещнаха. Но най-вече го озадачаваше непреодолимото чувство за притежание, сигурността, че е негова. Можеше да се закълне, че никога не бе я виждал и все пак… Замисли се, погледът му се плъзна по светлата коса, по огнените къдрици, измъкнали се от хлабавата панделка и галещи бузите и врата й. Очите му се спряха върху един кичур, точно върху извивката на врата й и той почувства желание да прекоси стаята и да докосне с устни това място.

Желанието му беше толкова силно, че той несъзнателно пристъпи напред, но проумял на мига, че няма да се задоволи само с една целувка, остана на мястото си до камината. Намръщи се. Какво, по дяволите, му ставаше? Толкова отдавна ли не е бил с жена?

Леко смутен от собствените си реакции към една напълно непозната, Никълъс се прокашля.

— А, не, засега това е всичко. Само нещо за хапване, когато е готово. Може да си вървите.

Тес не можа да повярва, че се ще измъкне толкова лесно, затова се обърна и му изпрати една ослепителна усмивка, което се оказа ужасна грешка. Погледите им се срещнаха и времето спря, светът изчезна, останаха само те двамата.

Тес не можеше да се помръдне, дори и ако от това зависеше животът й. Като че ли се събуждаше от дълъг кошмар, чувстваше се спасена. Разглеждаше лицето му — високите скули и характерния нос, излъчващ властност. Тези големи, неудържимо черни очи я поглъщаха в бездънната си тъмнота и го правеха повече от привлекателен. Тези очи и тези устни…

Погледът й падна върху устните му и замечтано се плъзна по извивката. Желанието да я докосне със своите устни стана изведнъж неудържимо. Знаеше какво ще е усещането, когато го стори… Без да осъзнава какво прави, обзета от страстта да бъде в прегръдките му, тя бавно започна да се приближава към него.

Също толкова слисан, Никълъс я обгърна силно с ръце, наведе глава и устните му срещнаха нейните. Погълнат от сладостта й, той я притегли по-близо, за да усети топлината на тялото й.

Целувката му беше точно такава, каквато Тес си я представяше. Тя му отвърна пламенно като притискаше тяло към неговото. Целуваха се безкрайно дълго, без да обръщат внимание на бушуващата буря или на странното внезапно и непреодолимо привличане помежду им.

Едва когато ръката му обхвана малката й гърда и пръстите му напористо дръпнаха зърното под износената розова рокля, Тес се върна към действителността. Смаяна от това, колко лесно бе попаднала в ръцете му, ужасена, че въобще се е озовала там, тя силно се отдръпна.

— О, недей — възкликна тя почти без дъх, като не можеше да повярва, че е в прегръдките му и са се целували. — Моля те, пусни ме — станала е грешка.

Замаян, все още под влияние на най-силната страст, която бе изпитвал в живота си, Никълъс забеляза ужаса в очите й. Грешка ли? Нямаше никаква грешка. Бързото сърцебиене, силният копнеж, който преобръщаше стомаха му и пулсиращата болка между бедрата не бяха никаква грешка. И преди бе желал други жени, но не както сега. Никога, колкото сега! Когато я целуна сякаш го обля лъч светлина — дори сега се чувстваше като изпепелен от силен огън. И това тя наричаше грешка?!

Когато страстта му се поохлади, той, също като Тес, осъзна странните си действия и прегръдката му се разхлаби. Дали не полудяваше? Тя бе непозната — обикновена прислужница — и въпреки че се беше въргалял с доста леки момичета в миналото, не бе попадал в подобна ситуация. Той лесно разпознаваше страстта или внезапното желание да усетиш как устните и тялото й ще се свържат с твоите. Притесняваше го странното чувство за притежание, за закрила, примесена с копнеж към тази жена.

Погледът му бе суров и когато Тес пъргаво се отдръпна от него, той изръмжа:

— Коя, по дяволите, си ти? Как се казваш?

Устните й още горяха от целувката му, а сърцето й биеше странно.

— Доли. Викат ми Доли — почти без дъх отвърна тя.

Никълъс се намръщи. Защо нещо не му звучеше както трябва? Защо имаше чувството, че тя го лъже? Озадачен от реакцията си, отчетливо произнесе:

— А семейството ти? Кои са те? Къде са?

Войнствената му стойка пред камината и въпросите му я изпълниха с неописуем ужас.

— Т-те не са оттук, т-те са в Лондон — заеквайки, отвърна тя.

— А ти как попадна на работа в „Черното прасе“? Не е ли това голяма промяна за теб — от суматохата на Лондон да попаднеш в идиличното спокойствие на Кент?

— Обичам провинцията — отвърна в защита тя, осъзнавайки, че е истина.

Провинцията наистина й харесваше. Може ли да е казала истината, без да го знаеше? Дали семейството й бе в Лондон и дали тя бе напуснала града, защото предпочиташе тишината на природата? Прехапа устни, отчаяно й се прииска да има някой, към когото да се обърне — някой, който да й помогне да разсее гъстата сива мъгла в главата си. Почувства се толкова безпомощна и самотна, толкова изплашена и несигурна…

Чувствата й се отразиха върху лицето й. Никълъс неочаквано се развълнува.

— Какво има, скъпа? — запита я той нежно.

Топлото загрижено изражение на лицето му почти размекна Тес и тя с усилие се сдържа да не се хвърли в прегръдките му и да не излее нещастната си история. Не можеше да проумее доста неща — нито чувството, че го познава, нито копнежа да го целуне. Беше ясно, че не я е разпознал, но страхът й от неизвестния враг не я напусна. Ами ако той беше мъжът, от когото бягаше? Ако в момента разиграваше някаква жестока игра? Ако само се преструваше, че не я познава, единствено, за да я вкара още по-сигурно в капана си?

Трябваше начаса да избяга от него. Придърпа нервно полите си, сведе поглед и произнесе с подозрителна небрежност:

— Не знам за какво говорите, Ваше Сиятелство. Надявам се да сте доволен от престоя си в „Черното прасе“. Сега, ако ме извините, трябва да се върна в кухнята да проверя дали мисис Дарли не се нуждае от мен.

Без да изчака да я освободи, тя затвори вратата след себе си и избърза по един коридор, който водеше директно към кухнята. Върна се точно навреме — няколко подноса отрупани с месо, сосове, супи и зеленчуци бяха вече готови. Едва влязла в кухнята и мисис Дарли обезпокоена промълви:

— Слава Богу, че се върна! Вечерята на Негово Сиятелство е готова. Вземи този поднос от масата, а аз ще те последвам с другия.

Следващите минути бяха много напрегнати и, въпреки че влизаше и излизаше от салона, където графът вечеряше, те не останаха насаме. Мистър и мисис Дарли непрекъснато се въртяха около Негово Сиятелство. Тес бе благодарна. Нямаше доверие на графа или на себе си, но докато имаше хора наоколо, тя бе спокойна, че горещата прегръдка няма да се повтори.

Докато изпълняваше задачите си, лицето му бе все още пред очите й, въпреки че се опитваше да го забрави. Не можеше да проумее какво й бе станало и какъв живот е водила преди да си изгуби паметта. Дали е била леко момиче? Реакцията й към граф Шерборн прибави още неизвестни към кашата в главата й, искаше й се никога да не го бе виждала. Имаше си достатъчно тревога и без да се прехласва по онези черни очи и чувствени устни, които предизвикваха у нея най-деликатни емоции.

Направи доста турове напред-назад от кухнята до салона и когато графът се бе оттеглил да спи в стаята си на горния етаж, Тес вече не можеше да се държи на краката си. Но с това задълженията й не се изчерпваха — трябваше да помогне на другите двама прислужници да измият и излъскат съдовете. Когато привършиха бе вече късно и тя с нетърпение очакваше да си легне.

В този момент в кухнята се появи мистър Дарли като носеше поднос с напитки.

— Доли, отнеси това горе на графа! — нареди той и самодоволно се усмихна. — После си свободна…

Тес бе твърде изморена и не схвана намека в гласа му. Заинтригува я само това, че след като изпълни и тази последна задача, можеше да се отпусне на постелята си. Като отметна един кичур, изплъзнал се от вече разхлабената й плитка, тя взе таблата и тръгна към стаята, която Дарли й беше посочил. Беше толкова изтощена от събитията през деня, че дори не трепна при гласа на графа, който я покани да влезе. Само след няколко минути щеше да си легне…

Също като салона, спалнята на графа изглеждаше доста уютно местенце. Беше малка, с таван от голи, потъмнели греди, а камината заемаше почти изцяло една от стените. Подът бе покрит с дъбов паркет, придобил цвета на злато от годините, а върху леглото бе метнат дебел юрган във виненочервено и жълто. Имаше и други мебели, но когато влезе и видя графа отпуснат небрежно на един стол да си грее краката на огъня — шалчето му разхлабено, а ризата — разкопчана до средата, Тес престана да забелязва друго.

Като наблюдаваше как отблясъците от огъня галят чертите му, широкото чело, изящния нос и очарователните устни, умората й по чудо се изпари. С превъзбудена червенина на бузите тя стисна таблата по-здраво и с лека стъпка прекрачи прага. Под прозорците, закрити от тежки завеси, стоеше малка масичка и тя тръгна към нея.

— Мистър Дарли изпрати това за вас, сър.

Тя остави подноса и се обърна към него.

— Ще желаете ли още нещо, Ваше Сиятелство?

Искаше да прозвучи сериозно, но дори и тя усети закачливата нотка в гласа си и руменината на бузите й потъмня от смущение. Как можа да изрече тези думи и то по този начин?!

Графът повдигна клепачи и нещо в този черен, непоколебим поглед, накара сърцето на Тес бясно да затупти. Лениво я оглеждаше от разрошената червена коса до смачканите върхове на ботите.

Изправена така пред него изглеждаше много сладка — с големи и блестящи теменужени очи като на младенец, а меките й устни — розови и привлекателни като първата роза на пролетта… Той с усилие отмести поглед от примамливата извивка на пухкавите й устни и го плъзна надолу по стройната фигура към малкия съблазнителен бюст, тънката талия и очертаващите се бедра под избелялата розова рокля.

Никълъс се чувстваше напълно удовлетворен преди тя да почука на вратата. Беше сит и на топло, а шумът на бурята по-скоро го успокояваше, отколкото дразнеше. Възнамеряваше да си легне в удобното на вид легло, но всичко това се изпари в мига, когато тя влезе.

Изведнъж се почувства изгладнял, но апетитът му не беше за храна. Страст, силна и неудържима, пулсираше във вените му, бедрата му притискаха натежалия му член и той почувства някаква неудържимост. Щеше да я люби… тази вечер. Искаше му се да стане, да прекоси стаята, да я вдигне на ръце и да я занесе до леглото, за да провери дали магията, която протичаше между тях бе истинска или само плод на въображението му. Но защо трябваше да бърза, все пак имаха цялата нощ на разположение…

За изненада на Тес, той й се усмихна.

— Ела при мен — каза той дрезгаво, като й посочи стола от другата страна на камината. — Седни да си поговорим малко.

Неудържимо изкушена, Тес пристъпи.

— Ще ви налея бренди и ще си вървя, ако нямате нищо против, сър. Много съм изморена.

Очарователните му устни леко се извиха, а погледът му се плъзна отново по тялото й. Тес почувства, че съпротивата й колкото и слаба да беше, се стопи.

— Налей и на себе си малко бренди и ела да си починеш тук пред огъня — сигурен съм, че в стаята ти няма камина — усмихна се той и добави: — И не бой се, не хапя — или поне не много силно, — кълна се!

Интуицията й подсказваше незабавно да излезе от стаята. Знаеше, че е опасно да остава в присъствието на този мъж, но не помръдна от мястото си. Дори по-лошо, за нейна почуда, тя му се усмихна и наля две чаши с бренди.

Чудеше се дали не си е изгубила ума, дали не я управляваше някаква сила, върху която нямаше контрол? Взе чашите и срамежливо му подаде едната, после сковано седна на посочения стол. Доста изненадана от безсрамието си, Тес постепенно се отпусна върху мекия стол и отпи солидна глътка от брендито. Алкохолът опари гърлото й и тя се закашля.

Никълъс се засмя.

— Брендито трябва да се отпива с наслада — разклати питието в чашата си и изчакай ароматът да те изпълни, чак след това отпий.

Тес го наблюдаваше, докато й демонстрираше. „Изпита такава телесна наслада от този акт, каквато би изпитал и докато се люби“, помисли си тя.

Сепна се при мисълта си и погледна встрани. Внезапно усети вълнение и топлина, която се разля надолу по тялото й и се събра болезнено между бедрата. Какво, за Бога, й ставаше? Беше сигурна, че никога преди това не се е чувствала така. Устните й се извиха в усмивка. Но какво ли пък със сигурност знаеше за себе си — паметта й започваше преди около дванадесет часа, когато се събуди под онзи дъб. Дали не бе изпитвала същото и с други мъже?

Мисълта беше неприятна и Тес я загърби. Усмихна се несигурно на графа и следвайки инструкциите му опита брендито още веднъж. Беше прав, констатира тя, когато вкуси и течността топло се плъзна по гърлото й. Така беше много по-добре!

Той й се усмихна и вдигна чаша за наздравица. Тя отвърна на жеста му и отпиха заедно. Говориха си малко, безцелно, като от време на време се умълчаваха. Навън бурята продължаваше да бушува, но седнали удобно и на топло, Тес и Никълъс не й обръщаха внимание.

По едно време той стана и напълни отново чашите. След третата или четвъртата чаша, Тес не си спомняше кога и как, но се озова върху коленете му, облегнала глава върху рамото му.

Подозираше, че е пияна след това количество бренди, което разливаше сковаващата си топлина из тялото й. Засмя се — явно бе доста пияна.

Погледна Никълъс глуповато и попита:

— Дали съм пияна, как мислиш?

Той лениво й се усмихна и бавно кимна.

— И двамата, съкровище — само че ти си повече от мен. Аз все още знам какво става.

— О! И какво става?

Никълъс внимателно остави чашата си, а после взе и нейната. Сложи длани върху бузите й и възбуждащо потри устни о нейните.

— Ще направим това… — започна той, плътно прилепил устни о нейните, — …което исках да направя в мига, когато те видях за първи път.

Нежно захапа ъгълчето на устата й и продължи:

— Само след няколко минути ще те вдигна и ще те отнеса до това голямо, удобно легло и после… после, след като сваля всички дрехи от деликатното ти телце, ще те любя.

Сърцето й затуптя лудо, зърната на гърдите й станаха твърди и болезнени, а огънят между краката й пламна и се засили. Погледна тъмното му лице, а в душата й се бунтуваха безброй чувства.

— Ами ако не искам да се любя с теб? Тогава какво ще стане? — почти без дъх попита тя.

Никълъс наистина беше пийнал почти колкото нея и докато разглеждаше лицето й се опитваше да формулира смислен отговор. Какво, по дяволите, щеше да прави, ако тя не искаше да се любят? През живота си никога не беше насилвал някоя жена и колкото и да му се искаше да притежава тази малка сирена, нямаше да го направи — дори и ако инстинктът му подсказваше обратното.

— Предполагам… — започна с явна неохота той, — …че ще си тръгнеш и няма да правим любов.

Мисълта да не се люби с него, да не усети какво е да лежи в обятията му и силното му тяло да се движи върху нейното се оказа изведнъж толкова болезнена за Тес, че тя не можа да я понесе. Като че ли го бе чакала години наред, бе жадувала за целувките и обятията му, и не можеше да чака нито миг повече.

Като изненада и двамата, тя страстно обви ръце около врата му и обсипвайки лицето му със сладки целувки, промърмори:

— Тогава мисля, че е по-добре да остана, нали?