Шърли Бъзби
Игра на съдбата (28)

ЕПИЛОГ

E>

P>

Тя идва, моята скъпа и единствена;

Има ли по-ефирна походка,

Сърцето ми ще я чуе и ще затупти,

Има ли пръст във вечното ложе;

Прахът ми ще я чуе и ще затупти,

Нищо, че съм лежал мъртъв цял век;

Ще се сепна и ще потръпна под краката й,

И ще разцъфна в лилаво и червено.

P$

@        „Алфред“, лорд Тенисън, Мауд, част I, стих II

E$

 

Времето през целия септември на 1812 г. беше прекрасно. Всъщност… замечтано си помисли Тес като погледна заспалото бебе, което беше гушнала, …цялата година беше чудесна. Дори новините от континента бяха добри — през юни сър Артър Уелсли и войските му бяха атакували Саламанка в Испания и бяха разгромили противниците. Лошо беше единствено това, че същия юни американците обявиха война на Британия, но тези събития бяха далеч от Тес през онзи следобед, докато седеше под сянката на дебел дъб и гледаше сина си Бенедикт на шест седмици, който кротко спеше.

Спокойствието й внезапно се изпари като си спомни ужасните моменти в подземията и потрепера. Времето почти беше заличило ужаса от онзи следобед, но от време на време Тес си спомняше колко близко до смъртта бяха с Ник.

Забавиха се там, колкото да открият тялото на Авъри в един от тунелите — Фрамптън поне го беше убил бързо като му беше извил врата. С трима мъртъвци се оказваха в доста опасно положение — дали да кажат истината или да измислят някоя достоверна история? Решиха, че от чистата истина няма да има никаква полза — само голям скандал и още повече болка за Палас. Историята, която измислиха преди да излязат от подземията беше доста слаба, но им вършеше добра работа. За да е достоверна само трябваше да хвърлят тялото на Авъри в кладенеца при Фрамптън, както и пистолета на Атина.

Няколко часа след като се върнаха в Шерборн Ник разказа всичко на местния съдия сър Чарлз Уедърби как е намерил дневника и защо е подозирал, че дядо му никога не е напуснал имението Мандъвил. Разказа му още и как преди няколко дни с Атина са отишли при Авъри за съдействие като пропусна да спомене за въодушевлението на Авъри да разгадае мистерията около отдавнашното изчезване на лорд Шерборн и лейди Мандъвил. Без да се колебае стигна до момента как същия ден всички — Авъри, Атина, Фрамптън, Тес и той — бяха открили тухлената стена и разбили дупка в нея. След това историята ставаше доста по-заплетена, но Ник самоуверено стигна до края.

Нещастията започнали щом слезли в подземието: един от фенерите, Ник не можа да обясни на учудения Уедърби точно как, неочаквано подпалил дрехите на Фрамптън. В ужаса си Фрамптън се хвърлил на пода и започнал бясно да се търкаля. Авъри и Ник незабавно му се притекли на помощ като Авъри безстрашно се хвърлил върху крещящия Фрамптън и неизвестно как, Ник отново не можеше да обясни точно как, в суматохата двамата полетели в кладенеца. Трагичен инцидент! Но предстояло нещо още по-ужасно.

Горката му сестра Атина била като вцепенена, нервите й били изопнати до крайност и случайно залитайки, се озовала в тунела, където се намирали останките на Бенедикт и Тереза. Ужасяващата гледка на купчината кости трябва да я е довършила след трагичната смърт на мъжа, когото обичала. Надала писък и Ник се затичал към нея, но я открил мъртва на пода. Сигурно сърцето й просто било спряло.

Ник разказа тази история на сър Чарлз в библиотеката на имението Мандъвил. Тес била твърде разстроена, за да говори за ужасните събития и се прибрала в Шерборн. Когато най-накрая Ник свърши, Уедърби, доста по-проницателен и умен, отколкото го мислеха, го изгледа продължително.

Точно когато Ник си помисли, че всичко е изгубено. Уедърби кимна с плешивата си глава.

— Трагична история. Толкова тъжна. Познавах Фрамптън от години. Странен човек беше… А за вас доста съм слушал — все добри неща. Хората смятат, че ще се справите и ще се отнасяте добре с тях. Хубаво е, че отскоро вие дърпате юздите на графство Шерборн — довърши портвайна, който Ник му беше предложил, прокашля се и строго добави: — Винаги високо съм ценял скъпата лейди Шерборн. Преживяла е голям скандал и мъка. Не е нужно да прибавяме още към това.

Сърцето на Ник отново започна бясно да бие и той побърза да изпрати Уедърби до вратата. Но сър Чарлз се спря на прага и като фиксира Ник с меките си сини очи, сухо добави:

— Елате вкъщи — имението Роузууд, някой ден другата седмица. Бих искал да разбера какво наистина се е случило там долу…

Най-лесното беше да излъжат сър Чарлз, но не и Палас. Но така и направиха. Пристигнаха в къщата на Рокуел след три дни и донесоха ужасните новини. Когато казаха на Палас за смъртта на Атина нежното й лице се сбръчка и Тес се просълзи.

Ник знаеше, че баба му не повярва напълно на историята им: почувства остра болка в сърцето от начина, по който го погледна, но продължи да се придържа към измислицата. Трябваше ли да научава за мистър Браун? Беше ли наистина важно да знае, че Атина е искала да убие него и Тес? Не смяташе.

Коледата беше тъжна. В края на декември Ник писа на Роксбъри, че „мистър Браун“ повече няма да изпраща информация във Франция. Оставиха трагедията зад себе си и погледнаха на новата година с надежда. Новината, че Тес трябва да роди през лятото, разсея Палас от тъгата й. От известно време в погледа й се забелязваше блясък и весело настроение.

Хети се смееше, а Алекзандър й пригласяше; гласът на Мег и сърдечният кикот на Рокуел също се чуваха. Върху устните на Тес се появи усмивка, когато четиримата се появиха срещу нея. Алекзандър се въртеше около бременната Хети — бебето им трябваше да се роди през декември. Годината беше обещаваща.

След смъртта на Авъри Хети и Мег наследиха имението и си го поделиха. След като вече имаше малка зестра, Хети не се поколеба да приеме предложението на Алекзандър и се ожениха през февруари. Върнаха се от кратък меден месец и се нанесоха в имението Мандъвил заедно с Мег. Състоянието на Алекзандър беше повече от достатъчно, за да поддържа имението и те заживяха в пълно блаженство. Лорд Рокуел беше неимоверно щастлив, когато Хети забременя.

— О, ето те и теб, скъпа! — възкликна Хети като забеляза Тес и бебето под дървото. — Билингам каза, че ти и другите сте навън и се наслаждавате на хубавото време. — Огледа се наоколо. — Къде са съпругът ти и баба му? Да не са те изоставили?

Тес стана и поклати глава.

— Ей там са… Палас искаше да остави цветя на гроба на Бенедикт.

Погребването на останките на Бенедикт не беше никакъв проблем — все пак имаше право да лежи до прадедите си в Шерборн. Но Тереза… и дума не можеше да става да я заровят до омразния й съпруг, а и Тес беше непреклонна — не искаше Тереза да лежи в гробницата на Мандъвил. Тереза никога не е била Мандъвил, не и в сърцето си.

Изведнъж се просълзи. Когато с Ник обсъждаха положението и Палас ги чу, предложи разрешение. На следващата вечер, след като се върнаха в Шерборн, твърде изморена и отслабнала от мъка, тя каза:

— Дълго време мразех прабаба ти — чувствах, че ми е отнела съпруга… и донякъде тя успя. Но като знам истината, дълбоко в сърцето си я съжалявам. Като прочетох дневника, знам как Грегъри я е измъчвал и че с Бенедикт са се опитали да постъпят правилно… — гласът й слабо потрепера. Въпреки че беше простила на миналото, от него все още непоносимо я болеше.

Погледна встрани и после като събра сили се усмихна, макар и малко несигурно.

— Прабаба ти е била първата му любов, но накрая аз единствена съм изпълвала сърцето му… Бенедикт е обичал и двете ни и не е можел да изостави Тереза — все едно, нямаше да го обичам, ако беше по-различен. Един ден отново ще бъда с него и гробът ми ще лежи до неговия… — сълзи заглушиха гласа й, но тя успя да се овладее и дрезгаво продължи. — Събитията, които разбиха живота ми и отнеха съпруга ми, се случиха преди много време. Сега съпругът ми се върна при мен и затова вечно ще съм благодарна. Колкото до Тереза… — преглътна болезнено и продължи набързо, сякаш искаше думите да излязат от устата й преди да е променила решението си. — Когато умра, ще лежа от едната му страна… подобаващо е тя да лежи от другата…

Тес остана вцепенена. Малко жени биха се отнесли толкова щедро към съперница, дори и ако е мъртва.

С бебето на ръце Тес отведе другите към гробището на Талмъдж, където Палас подреждаше голям букет от рози на гроба на Бенедикт, а Ник стоеше до нея, прегърнал още една дузина рози. Когато Тес зърна високата му фигура, сърцето й подскочи. Лицето й сияеше от цялата й любов към него и тя бързо застана от едната му страна.

След като се поздравиха, Палас протегна ръце към малкия Бенедикт.

— Дай ми да го подържа за малко.

Тес внимателно й го подаде и видя как лицето на старата жена изведнъж светна. Палас обожаваше бебето и твърдеше, че е най-сладкият мъник, който някога се е раждал и прилича повече на прадядо си, отколкото Ник.

Сред смях и закачки малката група тръгна към имението. Не бяха вървели много, когато Ник хвана ръката на Тес и я дръпна встрани, като остави другите да продължат.

Скриха се зад някакви храсталаци и Ник я притисна до стъблото на един дъб, за да я целуне. Черните му очи искряха от страст. Когато най-накрая отлепи устни от нейните, промърмори:

— Мисля, че трябва да се възползваме от медения месец, който пропуснахме. Какво ще кажеш?

Обвила ръце около врата му и с учестено дишане, Тес отвърна.

— Ами Бенедикт? Все още го кърмя от време на време — намръщи се. — Ти искаше кърмачка за него, и въпреки че е чудесна и има много мляко, на мен ми харесва да суче от гърдите ми.

Ник нежно й се усмихна и отметна с ръка един от огнените й кичури.

— Знам, съкровище, чувствам се като ужасен егоист, че те искам само за себе си. Ако не желаеш кърмачката, тогава я освободи — знаеш, че не мога нищо да ти откажа.

— Наистина ли няма да имаш нищо против?

Той поклати глава, изражението му беше доста странно.

— Не. Дори мислех, че ще ти хареса да я имаш под ръка…, защото виждаш ли, исках аз да съм този, който да захапва и суче зърната на гърдите ти.

Тес затаи дъх и усети топлина между бедрата си. Последните месеци от бременността й не бяха леки, а и самото раждане, въпреки че нямаше усложнения, доста я изтощи. Всъщност не бяха се любили почти от четири месеца и през последните няколко седмици Тес забелязваше копнежа в погледа на съпруга си и първичните нужди, които кипяха в собственото й тяло.

— Може би да имаме кърмачка не е чак толкова лоша идея… Ами ти къде мислеше да отидем този меден месец? — попита тя дрезгаво, докато си играеше с един от реверите на сакото му.

Устните му се извиха в чувствена усмивка и той я притисна още по-силно към себе си. Целуна я по врата и измърмори:

— Мислех си, че можем да прекараме няколко седмици сами в кулата. Ще мога да ти покажа колко обожавам възбуждащото ти тяло. Ще се любим през цялото време — ден и нощ… За Бога, Тес! Наистина те обичам! Ти промени целия ми живот… Шерборн, баба ми, всички. Знаеш ли, започнах да вярвам на думите на стария Билингам, че любовта се е върнала в имението Шерборн. Наистина е така и ти си главната причина.

— О, Ник! Не можеш да ме обичаш повече, отколкото аз теб! — и Тес замечтано му се усмихна.

Най-накрая Рокуел забеляза отсъствието им и докато Ник и Тес се забавляваха да спорят кой обича повече другия, той спря и се обърна назад. Видя ги прегърнати, напълно обсебени от чувствата си и промърмори, клатейки глава:

— Помнете ми думата, по това време следващата година ще си имам още един племенник!