Шърли Бъзби
Игра на съдбата (21)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

Настъпи болезнена тишина. Всички в стаята знаеха какво й коства на тази горда стара жена да говори така открито за скандала, който преди толкова години бе преобърнал живота й. Върху лицето на Палас се появи изкривена усмивка.

— Сега знаете защо умишлено бях забравила за тези тунели.

Ник коленичи до стола й.

— Бабо! Прости ми. Не предполагах, че… ако знаех, никога нямаше да…

— Знам, скъпи — меко каза Палас, сините й очи бяха пълни с любов. Може би е за добро — с брака ти е поставено ново начало между Мандъвил и Талмъдж. Може би е време старият скандал да бъде забравен. Може би ще откриеш някаква следа в тези тунели, която да ни подскаже къде са изчезнали Бенедикт и Тереза.

Тес изведнъж се сепна — разговорът за Бенедикт и Тереза й напомни за скрития дневник. Как можа да забрави за него? Единственото й извинение беше объркването при връщането на паметта й, пристигането на лелите в кулата и бързата й сватба с Ник. Беше на върха на езика й да изкрещи, че е намерила скрития дневник, но нещо я възпря. Сети се, че съдържанието на дневника на Бенедикт — особено там, където е описвам силната си любов към Тереза и плановете им да избягат — щяха да причинят много болка на лейди Шерборн, нещо, което Тес не искаше да става. За миг й се прииска да запази откритието си в тайна, да остави малкия кожен тефтер да лежи там, където е бил скрит в продължение на почти седемдесет години, но се сети, че в дневника може да има отговор на въпроса, който лейди Шерборн току-що беше задала — накъде са се отправили дядото на Ник и нейната прабаба.

Никой не беше забелязал сепването й и Тес се успокои. Милата й леля Мег бързо беше преодоляла неудобния момент с небрежен разговор. Другите, които даваха време на Палас да дойде на себе си, също се бяха включили и трагичната тема беше забравена — или оставена за бъдещето.

Продължиха да говорят за тунелите, контрабандистите и за това, което Ник и братята Рокуел възнамеряваха да правят на другия ден. Въпреки че им беше много приятно да си бъбрят, беше станало доста късно и скоро се разотидоха по стаите си.

Чувството, че е съпруга на Ник беше ново за Тес и когато той пожела лека нощ на останалите и я последва в стаята й, тя не можа да скрие червенината по бузите си. Сърцето й биеше силно, докато го наблюдаваше как затваря вратата, обръща се и се обляга на нея.

— А сега… — каза той нежно, с блясък в очите, който накара сърцето й да забие още по-бясно, — ето го моментът, който очаквам, откакто напуснах леглото ти тази сутрин.

Дръпна я в прегръдките си и я целуна страстно.

— Господи! — каза той допрял устни до нейните. — Липсваше ми, съкровище — май започнах да усещам нуждата от меден месец.

— О! — замечтано промърмори Тес, мислите й бяха замъглени, устните й пареха от целувката му. — И защо така?

— Защото… — започна той, сложи ръце на бедрата й и я потри о твърдия си член — можем да лежим в леглото през цялото време и да се любим. Никаква баба. Никакви лели. Нито чичовци. Само ти и аз… и едно легло, много голямо легло, с най-мекия матрак, който може да се купи в кралството — наведе се и отново я целуна. За известно време дневникът съвсем изчезна от мислите й.

Спомни си за него доста по-късно, след като Ник й показа колко му беше липсвала. Лежаха по средата на леглото й, а тя дори не си спомняше как се бяха озовали там. Изведнъж се надигна и го погледна ужасено.

— О, Господи! Пак забравих.

— О, и какво пак си забравила? — лениво попита той, твърде изтощен и задоволен, за да обърне сериозно внимание на думите й.

— Дневникът! — възкликна Тес. — Забравих да ти кажа за дневника, който открих зад един камък от камината в спалнята ми в кулата.

Дневникът на дядо ти!

Отне й няколко минути да му разкаже цялата история, като Ник нетърпеливо я прекъсваше с въпроси. Когато свърши, предишното му задоволство се беше изпарило и той я гледаше намръщено.

— Защо, по дяволите, не ми каза по-рано? — настоя той рязко и прокара трепереща ръка през косата си. — Разбирам защо не каза нищо тази вечер — добави Ник по-спокойно. — Всъщност доста умно от твоя страна. По дяволите! Трябваше да ми кажеш преди няколко дни — погледна я мрачно и извика. — Знаеш ли колко важен може да е този тефтер? Ако наистина е дневникът на дядо ми. По дяволите, Тес! Трябваше да ми кажеш много по-рано.

— Ами, боя се, че имах други работи на главата — троснато отвърна тя. — Едва не ме убиха, върнах си паметта… омъжих се за теб, любихме се — ей такива неща.

Настроението му мигновено се промени, раздразнението изчезна от лицето му и той се засмя. Тес го погледна несигурно.

— Ммм… да, мисля, че разбирам как тези неща могат да отвлекат вниманието на някого.

— Да, предполагах, че ще разбереш като се замислиш за минута — отвърна Тес като едва си пое въздух.

Кожата й настръхна, когато той плъзна ръка и погали задника й. Тес със задоволство почувства как Ник отново се възбужда, усещаше твърдия му член между бедрата си.

— И след като… — промърмори Ник, устните му едва докосваха нейните — вече е твърде късно да направим нещо за дневника тази вечер… предполагам, че трябва да си намерим с какво да се занимаваме до сутринта…

Устните му се впиха в нейните и тази вечер Тес вече не се сети за дневника. Както и енергичният й и ненаситен съпруг.

Призори обаче Ник нежно събуди Тес. Тя замига сънено, изненадана да го види напълно облечен.

— Кажи ми пак за дневника, съкровище — прошепна той. — Зад кой точно камък е скрит.

— Ще дойда с теб — нетърпеливо заяви тя, отметна косата от лицето си и понечи да стане от леглото. — Изчакай само минута да се облека.

— Не. Не искам да стъпваш на онова място преди да съм сигурен, че е безопасно. Сега отговори на въпроса ми. Ще отида и ще се върна преди някой да е забелязал отсъствието ми.

Тя не му обърна внимание.

— Няма да идваш с мен! — строго каза той, когато тя започна да облича муселинената си рокля на райета.

— Напротив — уверено отвърна съпругата му. — В противен случай няма да ти кажа кой е камъкът. Въпреки че… — добави тя, докато връзваше косата си с панделка — ако искаш да прекараш няколко часа в разрушаване на камината, нямам нищо против.

— Някога били ли са те като дете? — попита той застрашително.

Тес мило му се усмихна, надигна се на пръсти и го целуна по брадата.

— Разбира се, че не. Мислеха, че това ще разстрои нежната ми натура.

Не обърна внимание на смръщеното му изражение, сложи вълнен шал около раменете си и каза.

— А сега да вървим!

Избързаха надолу по стълбите, но Тес изведнъж се спря и невинно погледна Ник.

— Може би ти ще водиш към конюшните. Боя се, че не знам къде са.

Ник сдържа смеха си, разбра, че не може да й се сърди за дълго. Със закачлив блясък в очите той промърмори.

— Радвам се, че и аз мога да бъда полезен с нещо.

Тес се изчерви като си спомни колко безспорно добър беше в леглото. Като че ли правилно разбрал причината, той нежно каза.

— Полезен освен за това, за което си мислиш.

Тес погледна встрани, не можеше и за миг да издържи на подигравателните пламъчета в очите му. Прокашля се.

— Не трябва ли вече да тръгваме?

Ник се засмя и се отказа да я дразни. Взе ръката й.

— Добре, както желае госпожата.

Конюшнята се намираше в една дълга постройка недалеч от имението. По размерите й личеше, че графът има много коне и това се потвърди, когато влязоха и Тес забеляза дългата редица от просторни отделения. Като заклет любител на конете, мирисът на сено, коне и кожа й се стори опияняващ.

— О, прекрасни са, нали? — възкликна тя и се приближи да погали наведената глава на една червеникавокафява кобила.

— И аз така мисля — отвърна Ник, като се оглеждаше да види дали някой от конярите не е наблизо. Почти се беше съмнало и не се изненада, когато едно сънено момче бързо се приближи към него.

— Милорд, не ви очаквахме — изплашено промълви то. — Да повикам ли управителя?

Ник поклати глава и му обясни какво им трябва. С изписано любопитство на лицето, момчето побърза да оседлае два коня.

В това време Тес се забавляваше като спираше да погали ту този, ту онзи кон. Беше стигнала почти до средата на коридора, когато внезапно спря пред един жребец. Приближи се до отделението и го огледа по-добре. Явно беше, че е от добро потекло, но това, което я накара да затаи дъх беше бялата звезда на челото му. Фактът, че това малко червеникавокафяво жребче изглеждаше невероятно радостно да я види, притискаше се до ръката й и цвилеше тихо само за нея, потвърди подозрението й. Това беше Фаярбол — конят, който яздеше в нощта, когато се натъкна на контрабандистите!

Мислите й бясно препускаха. Как се беше озовал тук? Когато го видя за последно, той беше в ръцете на контрабандистите…

Ник внезапно се появи до нея.

— Съжалявам, не исках да те стресна, но конете ни са готови.

Вгледа се в нея и разбра, че нещо не е наред.

— Какво има? Защо ме гледаш така?

— Откъде имаш този кон? — запита тя, като из главата й се въртяха разни подозрения. По лицето й ясно личеше, че го обвинява в нещо долно.

Ник изглеждаше изненадан и сви рамене.

— Нямам представа. Не е от моите — може би е на баба ми или на сестра ми. Защо питаш?

Тес си пое дълбоко въздух и реши, че е била доста глупава, за да си помисли, че Ник може да има нещо общо с това, което й се случи в нощта, когато срещна контрабандистите — та той е бил в Лондон. Сигурно имаше някакво просто обяснение за присъствието на Фаярбол в конюшнята му.

— Е? — попита той нетърпеливо. — Защо толкова се заинтересува от това животно?

— Нищо… просто го разпознах — всъщност, той е мой. Името му е Фаярбол, яздех го в нощта, когато избягах от Авъри, когато срещнах и бандитите.

Ник сбърчи веждите и прозря подозрението върху лицето й.

— И мислиш, че аз…

Преглътна една ругатня и се опита да овладее гнева си.

— Сигурна ли си, че е същият кон? — попита рязко той. — Няма никакви отличителни белези.

— Мисля все пак, че мога да разпозная собствения си кон — троснато отвърна тя и като че ли, за да докаже думите й, Фаярбол леко подръпна панделката, с която беше вързана косата й.

Никълъс стисна устни.

— Добре, когато се върнем, ще разпитам хората си.

Яздеха към целта си в напрегнатата тишина, неизказаните подозрения на Тес се издигаха като преграда между тях. За да избегне по-дългия път, Ник избра една пътечка през гората.

Утрото беше прекрасно, хладно и свежо, листата на дъбовете бяха започнали да пожълтяват, слънцето се подаваше кръгло и златисто над върховете на дърветата. При други обстоятелства Тес щеше да е в добро настроение, но присъствието на Фаярбол в конюшнята на Никълъс я разстрои, въпреки че беше убедена, че той няма нищо общо с това. Страхливо го погледна. Като видя здраво стиснатите му устни разбра, че още й е обиден.

Тес се нацупи.

— Съжалявам, милорд — най-накрая каза тя. — Въобще не повярвах, че сте в комбина с бандитите — просто се изненадах да видя Фаярбол в конюшнята ви.

Изражението му леко омекна.

— Извинението се приема — всъщност не те обвинявам, че си подозрителна — нямахме много време, за да се научим да си вярваме, нали?

На гърлото й заседна буца. Може би да, но знаеше, че може да му повери живота си. Усмихна му се.

— Да, нямахме, просто ще трябва да си наваксаме…

Беше минал само един ден, откакто окончателно напуснаха кулата, но тя изглеждаше като изоставена от години. Ник спря отпред и помогна на Тес да слезе от коня.

— Не мисля, че контрабандистите ще се мотаят наоколо по това време… — прошепна тихо той, — но стой близо до мен и прави това, което ти кажа. Разбрано?

Тес кимна и след няколко минути вече бяха вътре. Ник намери някаква свещ, оставена от слугите, запали я и двамата се изкачиха на горния етаж. Спуснатите капаци на прозорците почти не пропускаха светлина и кулата сега изглеждаше мрачна и отблъскваща.

Влязоха в спалнята и след няколко минути Тес усмихната подаде черния тефтер на Никълъс.

Той се изненада като видя, че пръстите му треперят, докато поемаше дневника от ръцете й. Стоеше, вперил поглед в изтърканата черна кожа.

Въпреки че бързаха, той не можа да се стърпи и го разгърна. На трепкащата светлина от свещта прочете:

12 декември, 1742 г.:

Най-лошите ми опасения се сбъднаха — баща ми и кралят се съюзиха и ми намериха съпруга. Под непрекъснатия натиск от страна на семейството ми през последните няколко седмици се срещнах два пъти с нея. Името й е Палас Леланд и е едно сладко дете — със светли коси и сини очи, още няма навършени петнадесет. Твърде млада е за мъж на моята възраст, но семейството й настоява за брака, а също и баща ми и кралят — аз съм последен в рода и е наложително да имам син, който да наследи титлата. Сватбата е насрочена за пролетта…

Ник се почувства странно да чете думите на дядо си, но още повече да разбере, че тяхното положение беше почти същото — също както при Бенедикт, семейството му настояваше да се ожени, за да има наследник, който да приеме титлата. Погледна Тес — дребното й личице беше сериозно и напрегнато, обърнато към него; внезапно го изпълни голяма благодарност към лейди Холиуел… Заради нея беше открил съпругата, която му допадаше — не някоя, която бяха избрали за него, а тази, призна той и нежна усмивка затанцува по устните му, която не би заменил за друга жена на света.

— Какво има? — прошепна Тес в тишината, като се питаше защо я гледа толкова странно. — Защо се смееш така? Това е дневникът на дядо ти, нали?

Ник прибра тефтера в джоба на сакото си.

— О, да, на Бенедикт е. Смеех се на капризите на съдбата, скъпа, но ще ти обясня някой друг път. А сега, нека се махаме оттук.

Тес успя да задържи потока от въпроси, който напираше на устните й и последва Ник по стълбите надолу. Едва когато се метнаха на конете и тръгнаха към имението, изстреля въпроса, който най-много я тормозеше.

— Ще кажеш ли на баба си?

Никълъс изглеждаше замислен.

— Не знам — каза той най-накрая. — Ще зависи от това какво е писал — знам, че някои неща ще са много болезнени за нея, особено онова, което се отнася до прабаба ти, но надявам се да има и думи, от които да се почувства по-добре. Трябва първо да го прочета и после ще реша. Не искам да я наранявам повече, и без това достатъчно е преживяла. Ако дневникът съдържа пасажи, от които още повече ще я заболи, ще го изгоря преди да е разбрала за него.

Когато наближиха конюшнята, Никълъс каза.

— Ако някой попита, били сме да пояздим. Дневникът трябва да остане в тайна, докато реша какво да правя с него. И за Бога, искам баба ми да научи за него единствено от мен.

Тес кимна — беше напълно съгласна.

В конюшнята цареше оживление. Двама коняри побързаха да хванат юздите на конете им в мига, когато се появиха. Щом слязоха, Ник и Тес отидоха да търсят управителя.

Нейт Лангфорд, едър мъж с червендалесто лице, вече излизаше да ги посрещне. Поклони им се и когато Ник му каза, че иска да поговорят насаме, той ги покани в кабинета си. Стаята беше уютна, седла и кожи бяха разхвърляни насам-натам, а по стените имаше снимки на коне.

Ник и Тес отказаха на поканата да седнат. Нейт беше поласкан, но и малко разтревожен от ранното посещение на графа, стоеше зад бюрото си и нервно пристъпваше от крак на крак.

— Има един малък червеникавокафяв жребец с бяла звезда на челото до един от новите ми черни бегачи. Кога и откъде се е появил тук?

Нейт се смути от въпроса на Ник.

— Червеникав жребец с бяла звезда — промърмори той като почесваше глава с недоумение. — О, знам го — малкият дявол е с характер. Не знам откъде е, но една сутрин се появи в отделението, където е сега. Помислихме, че контрабандистите са го оставили тук по погрешка — знаете как си взимат коне, откъдето си поискат — сигурно са забравили откъде са го взели и са го оставили тук. Разпитах дали някой не знае нещо за животното, изчаках ден-два и поръчах на едно от момчетата да залепи съобщение с описание на коня в селото. Досега никой не е дошъл да си го потърси.

Ник погледна Тес. Обяснението на Лангфорд изглеждаше логично и тя се почувства малко глупаво за подозренията си по-рано.

Ник се обърна към Лангфорд.

— Може да свалите съобщението. Изглежда животното принадлежи на съпругата ми. Тя веднага си го позна. Името му е Фаярбол. Контрабандистите го откраднали от нея една вечер миналата седмица. Голям късмет е, че е попаднал в конюшнята ми.

След като разрешиха загадката около Фаярбол, Ник и Тес влязоха в имението. Вече привършиха закуската си, когато се появиха братята Рокуел и лелите; камериерката на лейди Шерборн съобщи, че госпожата се чувства все още доста изморена от вчерашните събития и ще се присъедини към тях по-късно следобед. Наближаваше пладне и Ник реши, че е време мъжете да подновят разузнаването си из тунелите.

На Тес й се струваше, че времето минава много бавно, но те се върнаха рано, Ник не искаше за дълго да се отделя от нея. По време на вечерята дамите бяха засипани с истории за неуспешното им проучване.

Ник трябваше да се откаже от идеята си да започне да чете дневника на дядо си и се посвети на много по-приятната задача да се люби с младата си съпруга. Направи го с такъв ентусиазъм, че когато се събуди на другата сутрин, Тес замаяно се усмихваше. Усмивката май щеше да остане целия ден върху устните й, защото след като се присъединиха към другите Ник обяви, че за днес мъжете ще се откажат от задачата си и ще останат при дамите.

Очертаваше се да бъде прекрасен есенен ден и след дълга закуска всички решиха да се разходят около имението и се озоваха в голямата розова градина отстрани на къщата. Дамите се наслаждаваха на последните няколко цвята, когато пристигането на една двуколка привлече вниманието им.

Никълъс се стегна. Сигурно Атина се завръщаше, което можеше да означава само едно — съобщението за сватбата му с Тес беше излязло тази сутрин в „Таймс“.

Двуколката спря пред входа и един коняр пое юздите на конете. След миг един слуга скочи отзад и отвори вратата. Като видя досадното изражение на Атина, докато слизаше от двуколката, Ник бавно плъзна ръка около тънката талия на Тес.

Насочи се към стълбището, но ги забеляза и внезапно спря, присви очи като видя Тес, притисната до Ник.

— Господи! — възкликна Атина вбесено. — Значи е вярно. Не можах да повярвам на очите си, когато прочетох съобщението в сутрешния вестник. Толкова бърза сватба, скъпи братко. Защо? Да не би вече да е бременна?

След като изстреля тези грозни думи, тя се извърна и продължи нагоре по стълбите. Всички я гледаха като вцепенени, без да промълвят. Най-накрая Рокуел наруши тишината.

— Хората не ме смятат за проницателен, но едно ще ти кажа — тази твоя сестра не е много доволна от брака ти, стари приятелю!