Шърли Бъзби
Игра на съдбата (20)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

Тес застина, очите й се разшириха от страх, когато проумя думите му.

— Но защо? — попита тя с разтреперан глас. Бавно седна на стола, който Рокуел й предложи. — Защо?

Ник се плесна по челото.

— Господи, какъв съм глупак! — и когато другите учудено го погледнаха, той твърдо каза. — Има само едно обяснение за тези нападения — контрабандистите! Те са използвали кулата от…

— Разбира се — прекъсна го Тес. — Няма кой друг да е.

Ник кимна и й хвърли тъжен поглед.

— Сигурно няма да повярваш, но това ми дойде наум в деня, когато те нападнаха — дори накратко го обсъдих с близките ти, но се боя, че напоследък… — и той закачливо й се усмихна — главата ми е замаяна от огнените ти къдрици.

Тес леко се усмихна.

— Разкажи ми какво е станало тази сутрин.

Никълъс въздъхна и стана. Облегна се на бюрото си и се вгледа в излъсканите си черни ботуши.

— Според Алекзандър, нещо — той не знае точно какво — го е събудило призори. Лежал в твоето легло и се ослушвал. Първо си помислил, че шумът идва от мазето. В следващите няколко минути настъпила пълна тишина и той решил, че му се причува. Но внезапно видял, че вратата на стаята е отворена и че някой се промъква към него. Затаил дъх и изчакал, не искал да го изплаши. После усетил човек до леглото си.

— Като видях ножа — намеси се Алекзандър — разбрах, че съм в смъртна опасност. Замахна близо до рамото ми — одраска ме, но не дълбоко. Мисля, че се целеше в сърцето ми, но в тъмнината не успя. — Едва преглътна и продължи: — Ако спях, без съмнение щеше да успее. Аз скочих и започнахме да се борим — изкривена усмивка премина по израненото му лице. — Като ме гледа човек не би повярвал, но доста добре се представих. Още в началото успях да му избия ножа и в тъмницата никой не можа да го открие, така че беше нещо като уличен побой. Не след дълго обаче един удар по главата ме запрати на земята. Когато Рокуел пристигна, аз едва зърнах онзи как изтърча по стълбите и изчезна.

С явно отвращение в гласа Рокуел продължи.

— Незабавно събудихме цялата къща и претърсихме навсякъде, но нищо не открихме освен, че задната врата е отворена…

Алекзандър се усмихна извинително.

— Съжалявам, Тес, че не успях да хвана проклетника.

— О, не си виновен — възкликна Тес с топъл блясък в очите. — Сигурна съм, че си направил всичко по силите си, за да го хванеш.

За няколко минути в стаята настъпи тишина. Обнадеждена, Тес погледна Алекзандър.

— Успя ли да разпознаеш нещо в него? Знам, че е било тъмно, но по време на борбата нищо ли не видя?

Алекзандър сви рамене.

— Не каза името си, ако на това се надяваш. Беше силен, висок и широкоплещест. Когато го зърнах на светлината от фенера на Рокуел, забелязах единствено, че е облечен като джентълмен.

Тес затаи дъх. Обърна се към Никълъс и промълви.

— Описанието много прилича на това, което Роуз даде за моя нападател в събота.

Ник кимна.

— Ако сме прави, че бандата контрабандисти, които използваха кулата, стоят зад тези нападения, можем съвсем правилно да предположим, че това е същият мъж.

Тес болезнено преглътна.

— Изглежда доста последователен, нали?

Ник отново кимна, отчаяно му се искаше да спести на Тес тези ужасни новини. Тя неловко се усмихна.

— А като си помисля, че смятах живота си за скучен и монотонен и се дразнех от ежедневието… — Въздъхна. — Бих дала всичко, за да си върна това ежедневие.

Със закачливо пламъче в очите Ник хвана ръката й. Целуна я и каза.

— Като имам предвид желанието ви, мадам, ще се опитам да бъда един обикновен съпруг!

Алекзандър и Рокуел се засмяха, дори и Тес успя да се усмихне.

— Не мисля, че би могъл да си обикновен, дори и да опиташ — остро отвърна тя.

— Благодаря все пак.

Ник придоби сериозно изражение и се върна на темата. Четиримата седнаха около бюрото. Скоро разговорът им бе прекъснат от почукване на вратата. Ник бързо стана. Останалите ясно чуха гласа на Хети.

— Извинете, че ви безпокоя, графе, но камериерката ми каза, че баронът и брат му са пристигнали тук рано сутринта — още преди да сте станали… Извиняваме се, че се месим в личните ви работи, но предвид положението, с Мег се чудехме, дали има някаква належаща причина за изненадващото им появяване толкова рано.

Докато Ник се чудеше как да отпрати двете дами, Тес тихо промълви зад гърба му.

— Те трябва да знаят. Замесени са колкото и всички нас.

Ник въздъхна и покани дамите да влязат. Едва бе затворил вратата, когато Хети уплашено извика.

— О, Алекзандър! Скъпи мой, какво ти се е случило?

Като че ли бяха сами в стаята, Алекзандър стана и я пресрещна. Взе ръцете й и целуна меките й длани.

— Не се плаши — промърмори той. — Не е нещо сериозно. Само леки драскотини от някакъв звяр.

С треперещи пръсти тя докосна издраното му лице, изражението й показваше дълбоките й чувства.

— Само не ми говори, че обикновен хищник… — каза тя като търсеше погледа му — ти е направил това.

Тес остана с отворена уста при очевидната нежност между тях и начина, по който телата им почти се докосваха. Почти случайно забеляза удовлетворението по лицето на Рокуел и доволната усмивка на Мег. Кога ли е станало това, запита се Тес. Алекзандър и Хети?

Хети като че ли усети погледите на останалите, изчерви се и се отдръпна от Алекзандър.

— Да, беше хищник — рязко отвърна той, придърпа близкия стол и го предложи на Мег. — Мис Мандъвил, ще седнете ли?

В този момент Рокуел предостави стол на Хети. Двамата господа също седнаха и разговорът продължи, сякаш сцената между Хети и Алекзандър въобще не се беше случвала. Набързо ги запознаха с фактите около нападението на Тес и последните събития в кулата. Имаше възклицания на ужас, но като преодоляха първоначалния си страх, лелите обещаха да помогнат с каквото могат.

Точно тогава пристигна Билингам в отговор на повикването на Ник и донесе поднос с кафе, кекс и бисквити. Когато Билингам се оттегли, отново се върнаха на темата за нападенията. Със замислено изражение Ник остави чашата си и каза.

— Изглежда не се интересуват точно от Тес — всеки, който живее в кулата, би предизвикал същата реакция. Подозирам, че нападателят дори не е разбрал, че Тес не живее вече там и е бил също толкова изненадан, колкото и Алекзандър от това, което се е случило. Трябва доста да се е стреснал като е заварил як мъж в леглото, вместо беззащитна жена.

Когато се изясниха не само причините за нападенията, но и предполагаемите извършители, на всички малко им олекна.

— Но какво ще правим с кулата? Ами с контрабандистите? — изведнъж попита Тес.

— Мисля… — започна бавно Ник, — че трябва да направим това, което искат — да се махнем от кулата.

— Ще ги оставиш да победят? — прибързано попита Алекзандър, очите му блестяха.

Ник се усмихна.

— Не. Не да победят в действителност, а само да си мислят така…

Алекзандър погледна Ник с недоумение, но след няколко секунди като осъзна смисъла на думите му, се усмихна.

— Каква дяволски прекрасна идея! Ще си помислят, че са ни надхитрили и пак ще започнат да използват мазето на кулата, и когато най-малко ни очакват ще ги спипаме!

— Именно! Веднага ще наредя на слугите да се преместят оттам и да заключат кулата, сякаш няма да се използва повече. Вие двамата, разбира се, ще останете в имението — Ник направи кратка пауза и погледна чичовците. — Но преди да се оттеглим от бойното поле, искам да огледаме тези тунели. Може да е доста опасно и не знам на какво може да се натъкнем. — С мен ли сте?

— Абсолютно! — извика Алекзандър, гласът му беше пълен с ентусиазъм. — Тъкмо ще си спомним старите времена в армията.

— Пиши ме и мен! — обяви баронът. — Искам да им дам един хубав урок на тези ко… — спомни си, че в стаята има и дами и се спря — мошеници.

— Ами ние? — рязко попита Тес. — Нима ще си седим спокойно в имението и ще си пием чая, докато вие, господа, си рискувате живота? Нима всички авантюри ще са само за вас?

— Е, надявам се, че… — започна разтревожено Никълъс като не смееше да срещне войнствения блясък в теменужените й очи — ще се съгласите да правите именно това.

Тес отвори уста, за да го разубеди, но преди да каже и дума, леля Мег тихо се намеси.

— Знаеш ли, скъпа, мисля, че идеята на съпруга ти, колкото и противна да е за едно жизнено младо момиче като теб, звучи доста разумно.

Когато Тес затвори уста, като съвсем явно изскърца със зъби, Мег добави.

— Ако се появи някаква опасност — например ненадейно нападение на контрабандистите, първият му инстинкт ще е да спаси теб, а това може да го изложи на смъртен риск. Помисли си как ще се почувстваш, ако той бъде наранен, само защото си настоявала да го придружиш. — Без да среща яростния поглед на Тес, тя продължи. — Много по-добре е да се разгледат тунелите, и след като господата се уверят, че е безопасно… — усмихна се мило на племенницата си и промърмори: — Аз също с любопитство очаквам да видя свърталището на бандитите.

На Ник му се искаше да разцелува Мег за предложението й, но сдържа ентусиазма си. Повдигна вежди и погледна съпругата си.

— Е?

Тес му хвърли един от убийствените си погледи, ясно личеше неохотата й да се откаже от предишното си становище. После се нацупи и въздъхна.

— Леля Мег е права. Не бих искала да те наранят заради мен. Но не си мисли, че толкова лесно ще се измъкнеш — ще ни заведеш да разгледаме тези тунели и то не след шест месеца!

Ник се засмя, прегърна я и я завъртя.

— Кълна се, женичке моя. Желанието ви е заповед за мен! — пусна я на земята и се обърна към двамата господа. — Е, да се впускаме ли в действие?

След няколко минути в стаята останаха само трите дами. По лицето на Тес се четеше тревога и тя измъчено промълви.

— О, лельо Мег, надявам се, че постъпих правилно. Никога няма да си простя, ако нещо му се случи.

— И какво мислиш можеш да направиш, за да го предотвратиш, ако си със съпруга си? Да се хвърлиш пред него и да поемеш куршума, ножа или удара? С това много би постигнала, нали? Вместо един от вас да е наранен и двамата можеше да пострадате.

Тес не можеше да обори логиката на леля Мег, но все пак се заинати.

— Нямаше да съм абсолютно безполезна — можех да го предупреждавам за опасностите и, ако ни нападнат щях да му помогна.

— По-вероятно е да му отвличаш вниманието!

— О, престанете, вие, двете — рязко се намеси Хети. — Защо трябва да говорим за това какво би могло да се обърка? Не е ли достатъчно, че Алекзандър… и другите, разбира се, си рискуват живота като отидоха да преследват онези проклети контрабандисти?

— Кой преследва проклетите контрабандисти? — спокойно попита Палас като отвори вратата на стаята и се огледа озадачено. — За Бога, Билингам не ви ли придружи до салона? Не мога да повярвам, че ви е довел в кабинета на Никълъс.

Положението се оказа доста неловко и трите дами се спогледаха — колко от случилото се можеха да разкажат на лейди Шерборн?

— Ами, Никълъс и чичовците ми бяха тук по-рано и ние се присъединихме към тях — бързо отвърна Тес.

Палас се вгледа в младото лице на Тес.

— И?

Тес разтревожено погледна лелите си и тежко въздъхна.

— Не искате ли да седнете и да пийнете малко чай? Снощи в кулата е имало инцидент и господата отидоха да разследват.

Проницателният поглед на Палас се плъзна от едно лице на друго. Тя седна на, един от столовете пред бюрото и след като оправи гънките на светлосинята си рокля, каза с тон, който не търпеше възражения.

— Разкажете ми.

Тес преглътна и погледна лелите си за помощ, но те изглеждаха също толкова несигурни като нея. Реши, че бабата на Никълъс, както и всеки друг има правото да знае и се впусна да й разказва случилото се, като започна с откриването на стоките в мазето и нападението над Никълъс — не пропусна нито един значителен факт.

Когато свърши, ясно личеше, че Палас е ужасена от това, което чу и много разтревожена за Ник.

— И сега Ник е отишъл да проучва тези тунели?

Тес кимна, надяваше се, че е постъпила правилно като й е казала всичко и й се искаше да може да смекчи напрегнатото изражение върху лицето на Палас.

Възрастната дама си пое дълбоко въздух като се опитваше да запази хладнокръвие.

— Знаех си, че трябваше да наредя да разрушат тези проклети тунели преди години.

— Вие знаете за тунелите? — изненадано попита Тес.

Палас леко се усмихна.

— О, да, скъпа моя, знам за тези тунели… — думите останаха да висят във въздуха, но после, сякаш отърсила част от страха си за Никълъс, тя оживено продължи. — Е, изглежда не можем да направим нищо засега — Ник знае как да се грижи за себе си. И след като господата изглежда са ни изоставили за известно време, предлагам, дами, да ви разведа из къщата — това, надявам се, ще ни разсее — завърши тя и с тъжна усмивка погледна Тес.

Когато всички станаха, Палас поклати глава.

— Струва ми се това е доста странен начин да си прекараш медения месец! Но след като бракът ви като цяло е необикновен, въобще не съм изненадана, че съпругът ти е тръгнал да преследва някакви контрабандисти, вместо да глези очарователната си съпруга. — Усмивката й изчезна и тя въздъхна. — Толкова се надявах, че Ник вече е надживял тези глупости и че като се уволни от армията ще престана да се тревожа за него. Но изглежда съм грешала. Е, няма какво толкова да му мислим — той винаги прави каквото си намисли — взе ръката на Тес и я стисна. — Хайде ела, скъпа, сега, когато имението Шерборн ще е твое, мисля, че мястото ще ти допадне — знам, защото така стана и с мен.

Палас се опитваше да поддържа приятен разговор и Тес знаеше, че иска да я разсее от мислите за Ник и опасността, на която е изложен. Точно заради това се опита да се съсредоточи върху думите на Палас. Но докато вървяха по дългите коридори на огромното имение, следвани от Хети и Мег, мислите на Тес непрекъснато се връщаха към съпруга й… Какво ли правеше сега? Дали контрабандистите са се върнали?

В този момент Ник държеше положението в свои ръце. Слугите бяха заети да опаковат и прибират нещата си, за да затворят кулата, както беше наредил. Джон Лайдлоу се присъедини към малката им група и въоръжени с револвери и фенери, четиримата мъже нетърпеливо слязоха в мазето на проучване.

Тунелите се оказаха доста по-дълги и оплетени, отколкото Ник предполагаше. Още в началото решиха, че най-добре ще е да останат заедно в случай на неочаквана среща с контрабандистите. Така няколко часа безрезултатно се лутаха от един тунел в друг. Някои завършваха внезапно с тухлена стена; други бяха малки, по-небрежно изградени и се разклоняваха в няколко посоки. Понякога, след като дълго бяха обикаляли, се озоваваха там, откъдето бяха тръгнали. Това място, раздразнително си помисли Никълъс, е като проклет лабиринт!

Там долу напълно бяха изгубили представа за времето и едва когато стомахът на Ник изкъркори от глад, той разбра, че трябва да е станало доста късно. Баронът погледна джобния си часовник, който показваше доста след девет — бяха се лутали из тунелите повече от шест часа.

Ник им предложи да спрат проучването и обезсърчени се върнаха в главното помещение на мазето. Изминалите часове не бяха напълно пропилени — успяха да маркират кои тунели са без изход и намериха неоспорими доказателства, че проходите се използват отдавна. Подът беше изтрит и утъпкан, а бандитите бяха оставили празна бутилка от вино, няколко малки свещи и въжета.

Изследването на тунелите не се оказа толкова лесно, колкото му се струваше в началото и докато яздеха обратно към имението, Ник реши, че утре рано ще се върне и ще се опита да открие тунела, по който бе минал нападателят му онази нощ. Подземията бяха като къртичи лабиринт и нищо чудно, ако бандитите се бяха подсигурили с много и различни тунели за бягство в случай, че някой ги завари в скривалището им.

Стигнаха в имението към десет часа изморени и гладни. Никълъс веднага нареди на Билингам да уведоми баба му и Тес, че всички са се върнали невредими. Освободи Джон и се погрижи да настани удобно братята Рокуел по стаите им.

След като изпълни задълженията си на домакин, Ник се оттегли, за да се изкъпе и преоблече. Горещата вана, която го чакаше в стаята му, малко го пооживи. Изяде пълна чиния със сандвичи и изпи една-две чаши портвайн, но мисълта, че скоро щеше да види прекрасната си съпруга, му вдъхна най-много сили.

Въпреки късния час и факта, че баба му си лягаше рано, Ник не се изненада като видя четирите дами да ги чакат нетърпеливо в синия салон. Бомбардираха ги с въпроси веднага щом влязоха.

Никълъс се засмя и вдигна ръка.

— Моля, въпросите един по един.

Тес стоеше зад баба му, сложила ръце на облегалката на стола.

— Нямаше ви ужасно дълго време — каза тя меко, в очите й се четеше радостта, че го вижда. — Баба ти се поболя от тревога.

Ник се усмихна и се приближи до Тес, вдигна ръката й и я целуна.

— А ти, съкровище? — промърмори той. — Ти тревожи ли се?

Тес се изчерви и не смееше да го погледне.

— Разбира се, че не. Всички знаят, че дяволът се грижи за своите хора.

Палас се изсмя.

— Много добре, детето ми! Но стига вече с това — кажете ни какво открихте.

Никълъс ги погледна със съжаление.

— Почти нищо. Разбрахме само, че ще ни трябват няколко дни, за да обходим всички тунели, които излизат от главното помещение на мазето. Там долу е като къртичи лабиринт. Контрабандистите сигурно използват мястото от десетилетия.

— Никога не бях виждал подобно нещо — прибави Рокуел. — Трябва да има няколко десетки тунели. Някои са свързани, други не. Някои продължават до безкрайност, други са дълги по-малко и от сто крачки и внезапно свършват.

— Нищо чудно — каза Палас и погледна Никълъс. — Някои от най-старите тунели са построени, за да осигурят бягството на свещениците и католиците по времето на Корнуел. Бащата на Бенедикт веднъж ми разказа, че били разклонени, за да объркват. И ако, както казваш, контрабандистите ги използват сега, те без съмнение са ги умножили.

Ник се намръщи.

— Ти знаеш за тунелите?

Палас сви рамене.

— Разбира се. Но не знаех, че контрабандистите са ги открили и ги използват. Всъщност умишлено бях забравила за тези проклети тунели, докато не разбрах днес къде сте отишли.

— Умишлено? — попита с любопитство Ник.

Огледа всички и кисело се изсмя.

— Да, забравих, че не сте били родени, освен Маргарет, но и тя е била още дете, когато стана големият скандал и съпругът ми избяга с Тереза.

За момент настъпи тишина и всички погледи се съсредоточиха върху изтощеното лице на Палас.

— Не се ли сещате? — изморено попита тя и когато никой не отговори, въздъхна дълбоко и погледна Никълъс. — Знаеше ли, че кулата, в която беше настанил Тес се намира недалеч от границата между именията Мандъвил и Шерборн?

Никълъс поклати глава и решително я погледна.

— Знам, че не много навътре в земята на Мандъвил е имало някога скрит вход… трябва да има и друг недалеч от нашия дом.

В очите на Никълъс се появи разбиране, Палас кимна и твърдо добави.

— Да. Точно един от тези малки тунели, които днес сте изследвали е бил използван от дядо ти и Тереза, когато са искали да се видят на мястото си за срещи… кулата…