Сандра Браун
Алибито (39)

ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

— Става интересно.

Стефи закрепи слушалката на служебния телефон между ухото и рамото си.

— Хамънд, къде си?

— Тъкмо тръгвам от затвора. Боби Тримбъл е в наши ръце за известно време.

— А сделката с него?

— Престъпленията му на остров Спекъл са по-съществен фактор от нея. Ще ти обясня.

— Добре. Какво е интересното?

— Името Басет говори ли ти нещо? — попита той. — Глен Басет? Сержантът, който пази хранилището за доказателства?

— Да, познавам го смътно. Онзи с мустаците?

— Точно той. Има шестнадесетгодишна дъщеря, която миналата година е била арестувана за притежание на наркотици. Първи арест. Иначе добро хлапе, но се сдружила с лоша компания в училище. Връстниците й се подигравали. Чувствала се самотна…

— Ясно. Какво общо има това?

— Басет се обърнал към Смайлоу за съвет и помощ. Смайлоу се застъпил пред прокуратурата за дъщеря му.

— И той му е върнал услугата.

— Така предполагам — каза Хамънд.

— Просто предполагаш?

— Засега се позовавам само на слухове и инсинуации. Поразпитах този-онзи. Но ченгетата отказват да говорят за един от своите. Все още не съм ходил при Басет.

— Бих искала и аз да дойда, Хамънд. Какво ще правиш сега?

— Трябва да се отбия на още едно място, а след това отивам в „Чарлз Таун“.

— За какво?

— Помниш ли халатите?

— С които гостите се придвижват до салона за масаж и обратно? Белите пухкави хавлии, с които всички приличат на полярни мечки?

— Къде беше халатът на Петиджон? — попита той.

— Какво? Не…

— В ранния следобед е ходил в салона. Срещнах се с масажиста. Влязъл е и е излязъл по халат. Отново ще надникна в стаята, за да проверя дали не съм пропуснал нещо. Исках да бъдеш в течение. Впрочем виждала ли си го днес?

— Смайлоу ли? — След миг колебание Стефи каза: — Не.

— Ако го видиш, създай му работа, за да бъда свободен да свърша своята.

— Разбира се. Обади ми се, ако откриеш нещо.

— Ще съобщя първо на теб.

 

 

— Благодаря ти, че дойде, Хамънд. Той седна в сепарето срещу Дейви.

— Какво има? Каза, че е спешно.

— Ще поръчаш ли обяд?

— Не, благодаря, не мога. Днес съм твърде зает. Една сода — каза Хамънд на сервитьора, който се оттегли да изпълни поръчката му. Махна с ръка, за да разсее дима пред лицето си. — Кога започна отново да пушиш?

— Преди час.

— Какво има, Дейви? Изглеждаш разстроена.

Тя отпи глътка от питието, което Хамънд правилно предположи, че не е първото й за деня и не е сода. Беше позвънила на пейджъра му и когато й се обади, изненадващо го помоли да се срещнат в един ресторант в центъра. Графикът му бе претоварен, но му бе на път и това беше единствената причина да не откаже спонтанната й покана. — Рори ми се обади снощи. Видяхме се. Но не беше романтична среща — побърза да изясни тя.

— А каква?

— Зададе ми няколко въпроса за теб във връзка с разследването на убийството. — Изчака, докато сервитьорът поднесе содата му, преди да продължи: — Знае, че си се срещнал с Лут в събота, Хамънд. Но не съм му казала аз. Кълна се!

— Вярвам ти.

— Каза, че са те видели в хотела. Само предполага, че си имал уговорка с Лут, но и двамата знаем, че почти винаги успява да докаже предположенията си.

— Безобидна догадка.

— Може би не, защото има още нещо, което трябва да ти кажа.

Ръката й затрепери, докато повдигаше цигарата към устните си. Хамънд я сграбчи и я угаси в пепелника.

— Слушам.

— Зная за теб и Алекс Лад.

Хрумна му да си даде вид, че не разбира за какво говори, но осъзна, че не би заблудил Дейви.

— Откъде?

Изслуша разказа й за посещението на Алекс в дома й сутринта.

— Нямам представа как, къде и кога сте се запознали. Не попитах за подробностите, а и тя не пожела да ги сподели. Впрочем Алекс е чудесна жена.

— Да — прошепна той. — Така е.

— Сигурна съм, ясно ти е — продължи Дейви, — че тази връзка е неуместна и в най-неподходящия момент.

— Напълно.

— От всички жени в Чарлстън, които са луди по теб, защо…

— Днес нямам време за губене, Дейви. Не ми чети морал. Не съм планирал да се влюбя в Алекс точно тази седмица. Просто се случи. Впрочем какво право имаш да ме обвиняваш в недискретност?

— Само те предупреждавам да внимаваш. Дори не съм ви виждала заедно, а начинът, по който произнесе името ти, издаде, че е влюбена в теб. Всеки, който е бил с двама ви, би усетил, че между вас има нещо. Дори ако е толкова несклонен към романтика, колкото Рори. Затова ти се обадих. — В очите й проблеснаха сълзи и това го разтревожи, защото Дейви никога не плачеше. — Боя се за теб, Хамънд. И за нея.

— Защо, Дейви? От какво се боиш?

— Страхувам се, че Рори е убил Лут и може да убие още някого, за да заличи следите си.

Остана загледан в нея няколко мига и леко се усмихна.

— Благодаря, Дейви.

— За какво?

— Че си загрижена за мен. Обичам те. Още по-благодарен съм ти, че си загрижена за Алекс. Надявам се да станете добри приятелки. — Излезе от сепарето, наведе се и я целуна по челото. — Няма за какво да се безпокоиш.

— Хамънд! — извика тя след него, когато се втурна навън.

— Положението е под контрол — отговори той в движение. — Уверявам те.

Изтича до колата си. Докато караше към хотела, набра номера на Алекс.

 

 

Ключалката на кухнята все още бе разбита. Неразумно бе от нейна страна, че все още не бе поръчала да я поправят. Както той си спомняше, кухнята бе удобна и подредена, въпреки че чешмата капеше.

Докато минаваше покрай телефона, апаратът иззвъня и го стресна. Тя вдигна в другата стая след второто позвъняване. Гласът й достигна до него по коридора:

— Хамънд, добре ли си?

Беше в кабинета си, с гръб към вратата. Той усети аромата на портокалите, набодени с карамфил, в купата на масичката в преддверието. Бе седнала на едно кресло, а на масата пред нея имаше куп папки, явно със сведения за пациенти.

Една от тях бе разтворена на коленете й, а до нея се виждаше малък касетофон. През високите прозорци нахлуваше светлина. Косите й привличаха лъчите като магнит.

— Не се безпокой за мен, добре съм… Какво откри за сержант Басет?… Значи си бил прав. Донякъде го съжалявам. Кой знае с какви заплахи е бил принуден да съдейства… Да, обещавам. Моля те, обади ми се веднага щом можеш.

Изключи и остави безжичния телефон на масата. Доловила е периферното си зрение движенията му, внезапно се обърна към него. Отворената папка се плъзна от скута й към пода и листовете се разпиляха по персийския килим. Касетофонът тупна до краката й. Явно бе мислила, че е сама.

Задъхано промълви:

— Детектив Смайлоу, изплашихте ме.

 

 

Смити имаше клиент, когато Хамънд мина покрай него на път към асансьорите.

— Здравей, Смити. Виждал ли си детектив Смайлоу днес?

— Не, мистър Крос. Не съм.

Обикновено бъбривият ваксаджия не вдигна поглед и продължи ритмично да плъзга четките по обувката на клиента си. Хамънд не обърна особено внимание на това. Главната му грижа сега бе да проникне в апартамента на петия етаж.

Вратата все още бе запечатана с жълти ленти. Снощи се бе сдобил с ключ от управителя. Прекрачи полицейската линия и влезе вътре, като остави вратата открехната. Завесите бяха спуснати и стаята бе полутъмна. Огледа хола, където кървавото петно изглеждаше почти черно. Както бе разбрал от камериерките, вече бе поръчан нов.

Застана върху петното и се опита да почувства съжаление за смъртта на Петиджон, но не можа. Приживе той бе негодник. Дори в смъртта си продължаваше да причинява зло на хората.

Хамънд влезе в спалнята и се отправи към гардероба. Погледна халата, който висеше на закачалката с вързан колан. Отговаряше на описанието на онзи, с който Лут бе слязъл до салона за масаж. Беше оставил дрехите си в апартамента, бе взел душ долу и отново се бе преоблякъл тук след завръщането си.

— Не бих се сетил за това, ако не беше го споменала, когато се отбихме да пийнем в бара — каза той. Обърна се с лице към Стефи, която явно се бе надявала да го изненада. Всъщност я очакваше. Продължи: — Попита дали мога да си представя Лут да се разхожда по такъв халат. Не можех до снощи. И когато си го представих, се запитах откъде знаеш, че в онзи следобед се е движил така из хотела. Следващият въпрос, който си зададох, беше къде е изчезнал използваният халат. — Изгледа я замислено. — Предполагам, че си го наметнала върху дрехите си.

— Спортен екип. Мислех, че идеята е добра. Кой отива да извърши убийство с подобно облекло? Но халатът беше чудесна дегизировка.

— Оставила си го в салона.

— Заедно с кърпата, която Петиджон навярно бе донесъл оттам. Увих я на главата си като чалма. Сложих слънчеви очила. Бях практически неузнаваема. Свалих ги, преди да вляза, и ги оставих. Много хора носеха халати и кърпи от фитнес залата и плувния басейн. Никой не ми обърна внимание. Пробягах няколко километра и когато се върнах, трупът вече бе открит и разследването започваше.

— Много умно.

— Така си помислих — каза тя с предизвикателна усмивка. Хамънд кимна към револвера, който бе насочила срещу него.

— Същият ли е?

— Не, разбира се. Нима ме смяташ за толкова глупава, че да използвам едно и също оръжие два пъти? Когато върнах онзи, с който застрелях Петиджон, си набавих друг. За всеки случай.

— Сега, докато разговаряме, Басет разказва всичко. Той е честен човек, измъчван от угризения.

— Полицията ще разполага с моите показания срещу неговите. Никой не би могъл да докаже връзката между мен и тези оръжия. Не съм се подписвала в каталога, както и той. Ще решат, че Басет измисля долни истории за мен, защото ми има зъб.

— Смайлоу те е помолил да бъдеш снизходителна с дъщерята на Басет.

— И изпълних молбата му. Първия път й се размина. Не съм виновна, че отново я хванаха. Ще бъде призована след няколко седмици.

— Какво обеща на Басет?

— Че ще кажа две-три сладки приказки на съдията.

— Или?

— Или милата Аманда ще загази. От него зависеше.

— Жестоко се пазариш.

— Когато съм принудена.

— А защо се почувства принудена да убиеш Петиджон?

— Той ме изигра! — извика Стефи с писклив глас, който Хамънд не бе чувал по-рано. Бе загубила представа за действителността. — Шпионирах за него — каза тя. — Давах му юридически съвети как да надхитри конкурентите си, без да излиза извън рамките на закона. На границата, но без да я прекрачва. Каза ми, че ще използва документите с името на Престън, за да съсипе и двама ви. Че ще провали кариерата ти и ще настани мен на най-високия пост. Но започна да се отмята. — Очите й добиха строг израз. — Реши, че има по-добър начин да се възползва от участието на Престън: като те изнудва. Мислел е, че това може да му послужи за лост, с който да те управлява. Благодари ми за времето и усилията, но попита защо да се задоволява с подкрепата на втория по кадърност юрист, като може да има на своя страна най-добрия.

— Значи онзи следобед си дошла с намерението да го убиеш.

— Нямах избор, Хамънд. Ако играех по правилата, не бих постигнала целта си. Съсипвах се от работа, полагах огромни усилия, но въпреки това ти щеше да получиш поста. Петиджон ми предложи предимство. За първи път аз щях да бъда тази, която държи силен коз. Но когато победата ми изглеждаше близо, копелето се отказа от подкрепата си за мен. И по-рано бях преживявала разочарования, но никое не бе така смазващо. Всеки път, когато го погледнех, щях да си спомням колко наивна съм била. Глупава женска, навярно това с виждал в мен. Не можах да се примиря с поражението си и с мисълта, че Петиджон непрестанно ще ми напомня за него. Нещо ми прищрака, както би се изразил ти. Просто реших да не му позволя да се отърве безнаказано. Съобщи ми новината по телефона, но аз настоях за среща очи в очи. Пристигнах малко по-рано от уговореното и когато го видях проснат на пода, първата ми мисъл бе, че някой ме е изпреварил и лишил от удоволствието.

— Може би Алекс.

— Не знаех нищо за Алекс Лад, преди онзи тип Даниелс да ни я опише. Докато влизахме в болничната му стая, плувнах в пот от напрежение. Уплаших се, че ще ме посочи на Смайлоу. Не бях го видяла в хотела, но не можех да бъда сигурна, че и той не ме е забелязал. Когато описа Алекс Лад, едва повярвах на късмета си. Вече имаше заподозрян. А когато се появи Тримбъл, дори ми хрумна, че имам ангел-пазител — засмя се тя.

— Ти стоиш зад опита да бъде убита.

— Сбърках. Не биваше да поверявам работата на друг.

— Кой беше той?

— Един негодник, който си имаше вземане-даване със съдебната система преди няколко месеца. Водих дело срещу него за нападение и побой. Адвокатът му го отърва. Хрумна ми, че не е зле да поддържам връзка с подобен тип, защото някой ден може да ми бъде от полза. Навярно съм предчувствала, че съюзът ми с Петиджон ще завърши зле. — Стефи сви рамене. — Както и да е, позволих му да се измъкне. Но го държах под око. Съгласи се да пререже гърлото й за някаква си стотачка. Но се провали и изчезна с авансовата сума от петдесет долара. Дори не ми се обади онази нощ. — Тя се плесна по челото. — Господи, каква глупачка съм! Не свързах нападението срещу теб със своя замисъл, докато не видях Алекс Лад жива и здрава.

— Боеше се, че е възможно да те е видяла в апартамента на Петиджон в събота.

— Мислех, че съществува твърде голяма вероятност. Още при първия разпит усетих, че крие нещо и се изплаших, че ме е познала и очаква идеалния момент да издаде тайната. Трябва да призная, че бях изумена, когато разбрах, че прикрива връзката си с теб. Кога се запознахте?

Той не отговори.

— Е, добре. — Стефи тихо въздъхна. — Прав си. Предполагам, че няма значение, въпреки че самочувствието ми бе дълбоко засегнато, щом научих колко лесно си се прехвърлил от моето легло в нейното. И естествено разбирам увлечението й. Не е било неприятно задължение да спи с теб. Аз бих го правила дори ако Петиджон не мислеше, че разговорите в леглото са добър източник на информация. — Повдигна пистолета към гърдите му. — Не те мразя, Хамънд, въпреки че бих излъгала, ако кажа, че не ти завиждам за твоите постижения и лекотата, с която получаваш всичко. Но сега, когато стигнах толкова далече, ти си последната пречка. Съжалявам.

— Стефи…

Тя натисна спусъка.

Стефи се обърна и забърза през хола. Отвори вратата. От другата страна стояха детектив Майк Колинс и двама униформени полицаи с насочени револвери.

— Предайте оръжието, мис Мъндел — каза Колинс. Този път в тона му нямаше и следа от насмешка. Единият от полицаите пристъпи напред и взе пистолета от ръката й. — Добре ли сте? — попита Колинс.

Хамънд я погледна право в очите, когато тя извърна глава и зяпна от удивление. Противокуршумната жилетка го бе спасила, въпреки че към тежките му контузии се бе прибавила още една.

— Заложили сте ми капан?

Колинс започна да чете правата й, но вниманието й бе привлечено от Хамънд.

— Снощи си обясних всичко. Призори говорих със Смайлоу. Казах му цялата истина. Цялата. И решихме да разиграем този театър. Престорих се, че събирам улики срещу него, докато всъщност днес работим заедно. Той предвиди, че ще се разтревожиш, когато ти кажа за доказателствата, които съм открил, защото сочеха към теб. Настоя да нося записващо устройство и предпазна жилетка. Радвам се, че се вслушах и в двата му съвета.

Тя буквално настръхна от омраза. Трудно му бе да повярва, че е имал любовна връзка с нея, но каза с известна тъга:

— Знам, че винаги си гледала на мен като на съперник, Стефи, но не мислех, че би се опитала да ме убиеш.

— Винаги си ме подценявал, Хамънд. Никога не си ме смятал за равностоен противник. Мислеше, че не съм умна колкото теб.

— Е, явно съм бил прав.

— Но те надхитрих и успях да разкрия връзката ти с Алекс Лад — извика тя. — Безполезно е да се опитваш да отричаш, защото имам доказателство, че тази седмица сте спали заедно!

Хамънд кимна на Колинс, който я принуди да се обърне и я побутна през отворената врата. Стефи извърна глава и добави:

— С това ще те съсипя, Хамънд. Връзката ти с тази жена. Справедливостта все пак ще възтържествува!

 

 

В тона на Алекс се долови насмешка.

— Очаквах ви, но не ви чух да влизате.

— Не знаем кого би могла да нападне Стефи и кога. Огледах къщата и влязох през задната врата. Ключалката все още не е поправена. Трябваше незабавно да повикате майстор.

— Тази седмица имах по-неотложни грижи.

— Кошмарна седмица.

— Меко казано.

Смайлоу коленичи и й помогна да събере разпилените листове. Алекс му благодари, докато ги прибираше в папката.

— Случайно чух, че говорите по телефона — каза той. — Хамънд каза ли ви за Басет?

— Да.

— Доста умно предположение от негова страна.

— Скоро сам щяхте да стигнете до същия извод. Както сте споделили с него сутринта, и на вас ви е хрумнало, че Стефи може да е замесена.

— Хрумна ми, но не се замислих сериозно. В интерес на истината, защото се радвах, че Петиджон е мъртъв. — Погледна я в очите. — Доктор Лад, от самото начало не вярвах, че вие сте убиецът. Извинете ме за някои от въпросите.

Тя леко кимна в отговор:

— Трудно е човек да вземе решение. Аз бях основателно заподозряна и не сте искали да сгрешите.

— Не само това. Не исках да призная, че Хамънд е прав.

Настъпи неловко мълчание. Наруши го позвъняването на клетъчния му телефон.

— Смайлоу. — Спокойно изслуша думите на събеседника си. — Тръгвам. — Изключи. — Стефи е стреляла по Хамънд. Добре е — побърза да я успокои той. — Успял е да запише признанието й, че е убила Петиджон. Вече е в ареста.

Алекс осъзна колко е била разтревожена едва когато напрежението й започна да се разсейва. Отпусна се в креслото.

— Хамънд наистина ли е добре?

— Да.

— Значи всичко свърши — плахо промълви тя.

— Не съвсем. След половин час има пресконференция. Да ви откарам ли?