Сандра Браун
Алибито (30)

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Франк Пъркинс кипна:

— Никога не съм чувал по-долна клевета. — Адвокатът даде знак на Алекс да стане. — Боби Тримбъл е лъжлив и подъл крадец, който безсрамно е експлоатирал сестра си, когато е била почти дете, а сега отново я използва, за да се отърве от обвинение в изнасилване. При това мнимо обвинение, измислено от теб, за да изфабрикуваш това. Подобна манипулация е под достойнството дори на човек като теб, Смайлоу. Ще отведа клиентката си.

— Ако обичате, не напускайте участъка.

Пъркинс настръхна.

— Нима вече си готов да арестуваш доктор Лад?

Смайлоу хвърли въпросителен поглед към Стефи, а след това към Хамънд. Но никой от двамата не изрази мнение и той каза:

— Трябва да обсъдим някои неща. Моля ви, почакайте отвън.

Хамънд постъпи като страхливец. Дори не погледна Алекс, преди да излезе с адвоката от офиса. Изражението му би я накарало да се убеди колко сериозно е положението й. Безспорно всички доказателства бяха срещу нея. Някогашното й съучастие с Тримбъл никак не говореше добре за поведението й. При това престъпленията им не бяха леки. Прободената с нож жертва бе оцеляла като по чудо.

След дългогодишна раздяла с Тримбъл отново се бяха събрали няколко седмици преди убийството на Лут Петиджон. Малката Алекс бе примамвала жертвите, които Тримбъл бе ограбвал. Сега домашният й сейф бе пълен с пари в брой. Съвпаденията бяха ужасяващи.

Действието на болкоуспокояващото бе отминало преди часове. За да остане с бистър ум, Хамънд не бе взел друга таблетка. Навярно страданието му бе очевидно, защото веднага щом Алекс и адвокатът й излязоха, Стефи се обърна към него:

— Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще припаднеш. Боли ли те?

— Едва издържам.

— С радост бих ти донесла нещо.

— Добре съм.

Това не бе истина. С ужас очакваше да чуе как Смайлоу приема показанията на Тримбъл и какви ще бъдат последиците за Алекс, но нямаше друг избор, освен да даде думата на детектива и да изслуша обобщението на информацията.

— Ето какво се е случило. Миналата пролет Боби Тримбъл се сбил в някакъв бар. Победил всички. Един от „търсачите на таланти“ на Петиджон, така да се каже, станал свидетел на схватката и препоръчал Тримбъл за работа на остров Спекъл, където имали нужда от рекетьор.

— За да принуди собствениците на земя да продадат имотите си.

— Точно така, Стефи. Петиджон целял да закупи целия остров, но срещнал неочаквана съпротива. Собствениците са наследили тези имоти от своите прадеди — роби, които са я получили от бившите си господари. Поколения наред са обработвали земята си. Това е единственото, което умеят. Единственото им наследство. За тях тя е по-важна от парите, но Лут не могъл да го проумее. Както и да е, не желаели техният остров да бъде „разработен“.

— Може би Петиджон не е имал намерение да го разработва — предположи Стефи. — Просто е искал да стане негова собственост, да изчака цената му да се покачи и да го продаде изгодно. — Обърна се към Хамънд: — Имаш ли какво да добавиш?

— И двамата сте прави. Досега не съм чул нищо, с което да не съм съгласен. Безскрупулен тип като Тримбъл не би се поколебал да посегне на правото на шепа трудолюбиви хора спокойно да живеят живота си. Навярно тактиката му е била доста по-груба, отколкото признава.

— Така е — потвърди Смайлоу. — Получих сведения за изгаряне на кръстове, побои и други действия в стила на ку-клукс-клан. Тримбъл ръководел здравеняците, които ги извършвали.

— Господи! — каза Хамънд с негодувание.

Не можеше да приеме мисълта, че собственият му баща е бил замесен в такава жестокост. Престън твърдеше, че не е знаел за терора на Петиджон. Казваше, че когато научил за това, продал дела си. Хамънд се молеше да е вярно.

Връщайки се на темата за Боби Тримбъл, отбеляза иронично:

— И това е нашият надежден свидетел?

Без да обърне внимание на многозначителната му забележка, Стефи продължи:

— Тримбъл твърди, че осъзнал грешките си и отказал повече да върши мръсната работа на Петиджон. По-вероятно е просто да му е омръзнало. Островът не му е носел голяма печалба. Освен това, едва ли е било така вълнуващо, както работата му като водещ на програмата в стриптийз-клуб.

— Лут беше стиснато копеле — каза Смайлоу. — Сигурно не е плащал щедро на Тримбъл. А и на Спекъл няма много места, където Боби би могъл да се перчи с шикозните си дрехи.

Стефи погледна ръкописните бележки, които си бе водила.

— Не спомена ли, че хората от острова били твърде упорити? Може би не се е справял с работата и Петиджон е заплашил, че ще го уволни.

— Във всеки случай Тримбъл е бил недоволен служител, чийто шеф е нарушавал закона. По странно съвпадение скоро се оказва доста богат.

— С други думи — несъмнено го е изнудвал.

— Точно така. Това е бил сигурен източник на доходи — отбеляза Смайлоу с унила усмивка. — Тримбъл решил, че не си струва да работи толкова усилено, щом може да изкара далеч повече пари, като заплаши Петиджон, че ще разкрие какво става на Спекъл.

— Как мислиш, дали Петиджон е наредил онези хора да бъдат измъчвани, или Боби е действал на своя глава?

— Сигурен съм, че е прекалявал — каза Смайлоу. — Но ако ме питаш дали смятам, че Лут е бил способен на подобна жестокост, отговорът е да. Не би се спрял пред нищо, за да постигне това, към което се стремеше.

— Каквото и да е вършил, явно е било незаконно, щом се е съгласил да плати на Боби сто хиляди долара, за да си мълчи.

Смайлоу продължи да разказва:

— Но според думите на Боби, той „не бил вчерашен“. Лут твърде бързо се съгласил да удовлетвори исканията му. Боби станал подозрителен заради лекотата, с която успял да го предума. Било рисковано да отиде да прибере парите. Дори Боби е достатъчно умен, за да прозре, че му готвят капан.

— Тук започва участието на сестра му.

— Полусестра — поправи я Хамънд. — И не се е включила по своя воля.

— Добре, поразтършувал се и я намерил.

— Открил я е случайно. Видял снимката й в „Поуст енд Къриър“.

Навярно Алекс проклинаше деня, в който бе решила да участва в организацията на десетдневния филмов фестивал, който се провеждаше в Чарлстън през ноември всяка година. Една привидно незначителна вестникарска статия, придружена с обща снимка, бе сложила началото на новите й страдания.

На записа Тримбъл казваше:

— Не можах да повярвам на очите си, когато видях снимката на Алекс във вестника. Два пъти прочетох имената и най-сетне се досетих, че е сменила фамилията си. Потърсих адреса й в телефонния указател, разходих се до къщата й и естествено доктор Лад се оказа моята отдавна изчезнала сестра.

Хамънд им напомни:

— Преди да забележи онази статия, дори не е знаел, че тя живее в Чарлстън. След като толкова години се е крила от него зад новата си самоличност, не е била доволна да го види.

— Или поне така твърди.

— Ако беше твой брат, би ли се радвала отново да се появи в живота ти?

— Може би, ако по-рано сме имали успех като партньори.

— Партньори?! Той е използвал тялото й по най-долния начин, Стефи.

— Нима вярваш, че е невинна?

— Да, вярвам.

— Хамънд, тя е била проститутка.

— Била е на дванадесет години!

— Добре, значи малолетна проститутка.

— Не мисля.

— Предлагала е сексуални услуги срещу заплащане. Не е ли това определението за проституция?

— Деца — укорително каза Смайлоу и сложи край на препирнята им. Събра куп писмени материали в папката си и я подаде на Хамънд. — Това е всичко, което е необходимо да предоставиш на съдебните заседател. Ще се съберат във вторник.

— Знам кога се събират — троснато отвърна Хамънд. — Чакат ме и други дела. Не може ли това да почака един месец, до следващото им заседание? Защо да бързаме?

— И питаш? — саркастично отбеляза Смайлоу. — Аз ли трябва да ти обяснявам колко важно е делото?

— Именно затова трябва да изпипаме всичко, преди да изложим становището си пред съдиите. — Опита се да измисли друг аргумент. — Ти предложи на Тримбъл съблазнителна сделка. Дребна кражба. Най-много една нощ в затвора. Сигурно се залива от смях.

— За какво намекваш?

— Възможно е Тримбъл да е убил Петиджон и да използва сестра си като изкупителна жертва.

Смайлоу се замисли за малко, но поклати глава:

— Няма улики, че е бил на местопрестъплението, докато разполагаме с веществени доказателства, че Алекс Лад е влизала в стаята на Петиджон. Според показанията на Даниелс, била е там около приблизителния час на смъртта

— Франк Пъркинс лесно може да оспори последното. Освен това, не си открил оръжието.

— Ако разполагахме с револвера, щях да я арестувам още днес — каза Смайлоу. — Но напомни на съдиите, че Чарлстън е заобиколен с вода. Можела е да се отърве от него по всяко време.

— Съгласна съм — каза Стефи. — Възможно е да търсим цяла вечност и да не открием онзи пистолет. Всъщност не ти е нужен, Хамънд — уверено добави тя.

Хамънд прокара длан по лицето си. Едва сега си спомни, че сутринта не бе успял да се обръсне.

— Ще ми бъде трудно да ги убедя, че е имала мотив.

— Това не е толкова важно — възрази Стефи. — Ще разполагаш с показанията на Тримбъл за миналото й.

— Бъди реалистка, Стефи — каза той. — Оттогава са изминали повече от двадесет години. Но дори да беше се случило вчера, Франк Пъркинс не би позволил да използваме записа по време на процеса. Ще оспори връзката на детството й с обвинението и всеки почтен съдия би приел възражението му. Съдебните заседатели няма да изслушат тази гадост. Дори ако чрез някаква машинация мога да издействам материалът да бъде представен в съда, не съм сигурен, че бих се възползвал. Ще има обратен ефект и нещата ще се обърнат против нас.

Смайлоу изгледа Хамънд с присвити очи.

— Всъщност, господин прокурор, може би трябва да представлявате другата страна. Правите всичко възможно да осуетите това дело, нали?

— Знам какво може да се случи в съда, Смайлоу. Просто съм реалист.

— По-скоро страхливец. Може би Стефи трябва да уведоми Мейсън, че нарочно си създаваш пречки.

Хамънд не изрече ругатнята, която бе на езика му. Смайлоу съзнателно го предизвикваше и един гневен изблик би дал на детектива точно това, на което се надяваше. Отговорът му бе съвсем тих:

— Имам идея. Защо да се съобразяваме със законните правила за спечелване на едно дело? Да видим какви подмолни средства можем да използваме? Знам. — Щракна с пръсти. — Можеш да скриеш оневиняващи доказателства. Няма да ти бъде за първи път, нали?

Гладко обръснатото лице на Смайлоу се изкриви от гняв.

— За какво говориш? — попита Стефи.

— Питай него — каза той, без да откъсне поглед от Смайлоу. — Попитай го за случая „Барлоу“.

— Ако не беше изгърмял патроните си…

— Нека това не те притеснява, Смайлоу.

— Момчета, престанете с тези глупости — нетърпеливо се намеси Стефи. — Нямаме ли твърде много грижи, за да си губите времето в караници? — Обърна се към Хамънд: — Какво имаше предвид, като каза, че ако изложим на показ миналото на доктор Лад, нещата ще се обърнат против нас?

Едва след няколко секунди Хамънд откъсна очи от детектива и съсредоточи вниманието си върху Стефи.

— Трябваше да наблюдавате лицето на доктор Лад, докато слушаше записа, за да видите колко дълбоко презира Тримбъл. Съдебните заседатели също ще я гледат.

— Може би не толкова съсредоточено, колкото ти.

Дори ако го бе пробола с нажежено желязо, не би реагирал по-яростно.

— Какво има, по дяволите?

— Нищо.

— Нещо — ядосано настоя той.

— Просто забелязах как реагираш, Хамънд — отвърна Стефи с влудяващо спокойствие. — Днес не сваляше очи от нашата заподозряна.

— Ревнуваш ли, Стефи?

— От нея? Не се и надявай.

— Тогава ми спести намеците. — Мислено си напомни, че не бива да се отклонява твърде много в тази посока, защото положението можеше да стане опасно. Върна се към основната тема и продължи разговора оттам, където го бяха прекъснали: — Тримбъл е мръсник. Дори си позволи да те обиди, а ти не реагира. Показанията му ще настроят жените съдебни заседатели срещу него.

— Ще го предупредим какво да каже и как да се изрази.

— Наблюдавала ли си някога Франк Пъркинс по време на кръстосан разпит? Той безспорно ще успее да подведе Тримбъл да се впусне в някоя от мъжкарските си теории. Тримбъл е твърде самонадеян и няма да забележи уловката. Ще се увлече и ние сме загубени. Ще ми бъде трудно да убедя съдиите, че доктор Лад би влязла в комбина с тип като него, и съм сигурен, че Франк ще се възползва от това.

Стефи се замисли за миг.

— Добре, да предположим, че тя е невинна като ангел. Тогава защо, когато се е появил криминално проявеният й брат и е започнал да я изнудва, не се е обадила в полицията?

— Имала е опасения — отвърна Хамънд. — За да запази кариерата и репутацията си. Не е искала да се разчуе каква е била в миналото.

— Можеше да нарече всичко това блъф и да го заплаши, че ще го предаде на полицията. Или да не му обръща внимание, докато не се разкара.

— Нещо ме кара да мисля, че не е било толкова лесно. Този тип я е преследвал, заплашвал е да разкаже всичко на пациентите, приятелите й и на пресата. Не би могла да пренебрегне заплахите му. Хората винаги са склонни да повярват в най-лошото, което чуят за някого. Пациентите й споделят с нея проблемите си. Нима ще продължат да й се доверяват, ако чуят приказките на Боби? Не, Стефи. Би загубила твърде много и го е осъзнавала. Успяла е да си изгради професионална репутация. Утвърдила се е като експерт по душевните разстройства. Станала е уважавана личност, на която мнозина се възхищават. Бог знае какво усилие й е струвало да се пребори с ужасните спомени от детството и да си създаде нов живот. Навярно е готова на всичко, за да запази това, което е постигнала.

— Ето кое е най-важното в нашия случай! — развълнувано извика Стефи. — Току-що направи съдбоносен извод, Хамънд. Боби я е заплашил, че ще я издаде, ако не му помогне да осъществи своя замисъл. За да се отърве от него, тя се е съгласила да вземе парите от Петиджон. Но нещо сее объркало и не е имала друг избор, освен да го убие.

Хамънд твърде късно разбра, че не биваше да споделя разсъжденията си. Стефи бе права. Току-що бе направил най-важния извод.

— Има вероятност да успеем — промърмори той.

— Какво друго обяснение може да има за посещението а при Лут Петиджон? Онова, което ни даде, определено е неправдоподобно.

Хамънд се въртеше в омагьосан кръг. В каквато и посока да поемеше, винаги се връщаше към един и същи въпрос. Ако Алекс бе невинна, защо бе отишла да се срещне с Петиджон в онзи следобед?

Смайлоу се отправи към вратата.

— Ще кажа на Пъркинс, че случаят ще бъде изложен пред съдебните заседатели във вторник.

— Защо не я арестуваш? — попита Стефи.

Мисълта Алекс да прекара дори кратко време в затвора изпълни Хамънд с ужас, но реши, че няма да е разумно отново да възрази.

Слава богу, Смайлоу го направи вместо него:

— Защото Пъркинс ще се разфучи и ще ни принуди официално да й съобщим в какво е обвинена. Ще се наложи да я освободим под гаранция само след няколко часа.

— Прав е, Стефи — каза Хамънд, благодарен за избавлението си. — Държа да получа одобрението на съдебните заседатели, преди да бъде повдигнато обвинение.

Смайлоу излезе и двамата останаха сами в офиса му. Стефи изгледа Хамънд със съчувствие.

— Сигурен ли си, че можеш да се заемеш с подготовката? Въпреки че не искаш да признаеш, раните ти са сериозни. Вероятно през следващите няколко дни болките ще бъдат още по-мъчителни. С удоволствие бих те освободила от тази отговорност.

Думите й прозвучаха като предложение за помощ от загрижена колежка, но Хамънд се запита дали жестът й е напълно безкористен. Тя искаше да поеме делото и навярно се бунтуваше срещу решението на Мейсън да го повери на него.

Освен това бе възможно по този начин умело да му поставя капан. След намека й за съсредоточението, с което е наблюдавал Алекс, трябваше да бъде предпазлив. Ако на Стефи дори за миг й хрумнеше, че той изпитва влечение към Алекс, зорко би следила всяка негова реакция. Всичко, което кажеше, можеше да събуди у нея подозрение. А ако откриеше, че помежду им съществува много повече от привличане, би настъпило истинско бедствие и за двамата. Не биваше да показва симпатията си към заподозряната.

От друга страна, бе възможно загрижеността на Стефи да е искрена. Дори имаше право да бъде сърдита заради раздялата им, но не би допуснала това да повлияе на професионалното им партньорство. А той имаше скрити мотиви.

Смутено й благодари за приятелското предложение:

— Оценявам постъпката ти, но за една седмица ще успея да се възстановя. Сигурен съм, че следващия вторник ще бъда в достатъчно добра форма.

— Ако промениш решението си…