Сандра Браун
Алибито (29)

ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Половин час Смайлоу и Стефи се поздравяваха за отлично свършената работа. Бяха успели да манипулират Боби Тримбъл. Хамънд едва издържаше да слуша самодоволните им подмятания.

— Дадох му повече от час време да помисли — каза Смайлоу най-малко за десети път.

— Както беше решил.

— Веднага щом отново влязохме в стаята, той се разприказва.

— Навярно добре си изиграл ролята на лошото ченге.

— Смятам — похвали се Стефи, — че напълно успях да убедя Боби, че ще бъде обвинен в изнасилване.

Елън Роджърс дори не бе споменавала за изнасилване. Напротив, бе признала собствената си вина за изчезването на кредитните карти и парите си. Бе казала само, че иска да види Боби Тримбъл зад решетките, за да спести на други жени подобно унизително изживяване.

Незабавно уреди завръщането си в Индианаполис, въпреки че ясно заяви, че е готова да свидетелства срещу Тримбъл в съда, ако се стигне до процес. Напусна града, без да осъзнава колко ценен подарък е направила на чарлстънския полицейски участък.

— Нямам търпение да видя изражението на Алекс Лад, когато чуе записа. Хамънд, няма да повярваш — развълнувано продължи Стефи. — Нали искаше мотив? Вече го имаме. Страхотен коз!

Хамънд си пое дъх през устата, за да разсее гаденето, което чувстваше още от мига, в който бе чул, че полубратът на Алекс е в ареста. Стефи и Смайлоу дяволски се гордееха със своя запис. С нетърпение очакваха да му го пуснат, а той вече знаеше съдържанието му. Снощи бе чул изобличаващата история от Лорета Буут.

Дори само голите факти представяха Алекс в ужасна светлина. Преди да изслуша признанията на Боби Тримбъл, направени от страх за собствената му кожа, би имал право да нарече отношението към нея „издевателство над личността“. А сега, както бе отбелязала Стефи, вече разполагаха с нужния мотив. Това наистина бе невероятен коз.

Хамънд се бе надявал детективите на Смайлоу да не проявят такова старание и отговорност, както Лорета, за да може да продължи самостоятелното си разследване, докато не изясни същността на връзката между Алекс и Петиджон и не й обясни причината за своята среща с Лут.

Щеше да й предложи да кажат на Смайлоу истината. Веднага щеше да разкаже на детектива за разговора си е Петиджон. Но въпросът бе деликатен и се надяваше никой друг да не узнае. Щеше да посъветва и Алекс да осведоми Смайлоу за миналото си, преди да е успял сам да го разкрие и да стигне до заключение каква връзка има то с разследването на убийството на Петиджон.

За съжаление загуби тази възможност. Алекс си бе отишла, преди Стефи да нахълта при него. Благодареше на Бога, че бе излязла рано и за късмета, който имаха, че тя не ги завари заедно в леглото. Тогава Смайлоу трудно би приел признанията им за истина.

Сега пък това.

Неочаквано се бе появил Боби Тримбъл. Във възможно най-неподходящия момент. Алекс нямаше представа какъв капан й е заложен. Хамънд бе безсилен да я предупреди.

Чу се позвъняване на пейджър. И тримата провериха.

— Моят е — каза Хамънд.

Смайлоу плъзна телефона на бюрото към него. Той провери номера.

— Благодаря, ще говоря по мобифона си.

Извини се, излезе от офиса и тръгна по коридора, където — ако внимаваше — можеше да разговаря, без да бъде подслушан.

— Лорета, какво има?

— Снощи си тръгна кисел.

— Какво искаш да кажеш?

— Изглеждаше толкова разочарован.

— Не се безпокой.

— Разтревожих се. Исках да направя нещо за теб и затова тази сутрин се отбих в областния архив и хванах Харви, докато си купуваше кифла с мед от автомата.

— Имам само минута, Лорета.

— Ще побързам. Попитах го дали още някой се е обръщал към него за информация във връзка със случая на Петиджон.

— По-точно — с Алекс Лад.

— Не, само поставих примамка, за да видя дали ще се хване.

— И?

— Целият плувна в пот. Гащите му затрепериха.

— Кой е искал услуга от него?

— Малкият смешник не казва.

— Лорета…

— Опитах всичко, Хамънд. Повярвай ми. Заплаших, че ще го издам. Говорих за физически мъчения. Убеждавах го, пазарих се, подмазвах се. Обещах му цял живот да го черпя, предложих му наркотици и секс с професионалистка, която сам си избере. Нищо не помогна. Онзи, който го е вербувал, здравата го е изплашил. Мълчи като гроб.

— Добре, благодаря.

Хамънд чу шум зад себе си и извърна глава, Франк Пъркинс и Алекс свиваха по коридора.

— Искаш ли да направя още нещо? — попита Лорета.

— Засега не. Благодаря. Трябва да свършвам. — Изключи телефона и се обърна точно когато Пъркинс и Алекс стигнаха до офиса на Смайлоу. Щом видя Хамънд, адвокатът широко отвори очи.

— Какво ти се е случило?

— Нападнаха ме.

— Господи! Изглежда, било е доста жестоко нападение.

— Ще се оправя. — Отмести поглед към Алекс. — Добре се погрижиха за мен.

Очите им се срещнаха само за част от секундата. Хамънд се опита безмълвно да я предупреди, но адвокатът я побутна към вратата на офиса.

— Е, какво ново, детектив Смайлоу?

— Имаме един запис, който искаме клиентката ти да чуе.

— Запис на какво?

— На разпит, който проведохме рано тази сутрин в ареста. Повярвай ми, показанията имат връзка с разследването на случая „Петиджон“.

Пъркинс издърпа единствения стол за Алекс. Другите останаха прави и заеха удобни места в малкото помещение. Смайлоу предложи на Хамънд да му донесе стол, но той отказа. Докато сядаше, Алекс успя скришом да хвърли въпросителен поглед към него, но нямаше начин да я подготви за това, което предстоеше.

Смайлоу преразказа накратко преживяванията на Елън Роджърс.

— За наше щастие мис Роджърс е проявила упоритост. Сама открила мъжа и се обадила в полицията.

— Не разбирам…

— Името му е Боби Тримбъл.

Хамънд не откъсваше поглед от лицето на Алекс. Още когато Смайлоу заговори, тя явно разбра какво ще последва. Затвори очи за миг и вдиша дълбоко, за да събере кураж. Но при споменаването на името Тримбъл не реагира по никакъв начин.

Смайлоу попита:

— Познавате мистър Тримбъл, нали, доктор Лад?

Франк Пъркинс се намеси:

— Искам да разменя няколко думи с клиентката си.

— Всичко е наред, Франк — тихо каза тя. — За съжаление не мога да отрека, че познавам Боби Тримбъл.

Преди Пъркинс да добави още нещо, Смайлоу се намеси:

— Записът е достатъчно красноречив, Франк. Включи касетофона.

Гласът на детектива съобщи имената на присъстващите на разпита, часа, мястото и датата, както и условията, при които Тримбъл дава показания. Бе признал, че е съблазнил мис Елън Роджърс с цел да я ограби. Въпреки че не му бе гарантирано снизходително отношение от страна на съда, Стефи Мъндел го увери, че прокуратурата ще прояви благосклонност към всеки, който предостави информация, свързана с убийството на Петиджон.

Първият въпрос на Смайлоу бе:

— Боби… мога ли да те наричам Боби?

— Не се срамувам от името си.

— Боби, познаваш ли доктор Лад?

— Тя е наполовина моя сестра. Една и съща майка. Различни бащи. Не познавам никого от двамата.

— Тримбъл фамилията на майка ти ли е?

— Да.

— Вие със сестра ти сте отраснали заедно, в един дом?

— Ако искате, наричайте го така. Всъщност съвсем не беше дом. Майка ни не беше Марта Стюърт, въпреки че умееше да се забавлява.

— За какви забавления говориш?

— С мъже, детектив Смайлоу. Все водеше в дома ни разни мъже. Когато бе с някого, ни гонеше от къщи. Ако беше горещо или студено, едва издържахме навън. Ако бяхме гладни, още по-зле. Понякога успявахме да изпросим по някой хамбургер от една стара чернокожа продавачка. Не ме харесваше особено, но изпитваше симпатия към Алекс. Но когато шефът й беше наблизо, забравете. Оставахме си гладни.

— Майка ви жива ли е сега?

— Кой знае? Кого го е грижа? Тя ни изостави, когато бях на около… четиринадесет. Мисля, че Алекс беше на дванадесет. Бе хлътнала здравата по някакъв тип и когато той замина за Рино, го последва. Не зная дали го е открила. Оттогава нито я видяхме, нито чухме нещо за нея.

— Социалните служби не се ли погрижиха за вас?

— По-скоро бих отишъл в затвора, отколкото да позволя на банда бюрократи да си пъхат носа в живота ми. Затова предупредих Алекс да не казва на никого, че майка ни вече не живее с нас. Преструвахме се, че не ни е напуснала. Ходехме на училище и заблуждавахме всички, че няма нищо нередно. И — той се захили — наистина всичко си беше, както преди. Не мисля, че някога майка ни се е появявала в училището. Тя мислеше с онази си работа, както всички жени.

— Без обиди — строго каза Смайлоу.

— Съжалявам, госпожо. Не исках да ви засегна.

Хамънд разбра, че извинението е отправено към Стефи. Прозвуча фалшиво. Навярно и Алекс си бе помислила същото, защото гледаше към касетофона с израз на отвращение.

Смайлоу попита:

— Съседите ви не забелязаха ли, че майка ви вече не се появява из квартала?

— С Алекс отдавна сами се грижехме за себе си и не им се струваше необичайно, че тя носи дрехите ни в пералнята, а аз търся работа.

— Работил си, за да издържаш себе си и сестра си?

Той се покашля.

— Известно време. — Помълча. — Преди да продължа… нека да се разберем… Аз вече изпълних дълга си към обществото за нещата, които се случиха по-късно. Нали няма отново да бъда преследван заради тях? Всичко стана много отдавна. В Тенеси. Тук е Южна Каролина. В този щат съм свободен и чист.

— Кажи ни какво знаеш за убийството на Петиджон, Боби, и ще си тръгнеш.

— Не звучи зле.

До този миг Алекс не бе помръднала. Сега се обърна към Пъркинс:

— Необходимо ли е да слушаме това?

Адвокатът помоли Смайлоу да спре записа, за да поговори с нея. Детективът учтиво изпълни молбата му. Пъркинс шепнешком я попита нещо. Тя тихо отвърна. Разговорът им продължи около половин минута.

Най-сетне Пъркинс каза:

— Не можеш да приемеш показанията на този човек за истина. Той просто се пазари за снемане на обвиненията срещу него. Очевидно ти е казал това, което си искал да чуеш.

Смайлоу отвърна:

— Ако лъже, думите му няма да имат значение за доктор Алекс Лад, нали?

— Но навярно целта ти е да я поставиш в неудобно положение.

— Ако се получи така, съжалявам. Но мисля, че доктор Лад би искала да чуе какво твърди Тримбъл за нея. Има право да скочи и да отрече всичко, което казва, във всеки момент.

Пъркинс се обърна към нея:

— От теб зависи.

Алекс нервно кимна на адвоката.

— Добре, Смайлоу — каза той. — Но това е евтин номер и ти го знаеш.

Укорителният намек накара Смайлоу да се намръщи, докато пускаше записа от мястото, където повтаряше въпроса как Тримбъл е издържал себе си и сестра си.

— Известно време работех това-онова — отвърна той. — Но си скъсвах задника, за да осигуря прехраната ни и дрехи за Алекс. Тя растеше. Нали разбирате, като всички тийнейджърки. Разцъфтяваше. — Тримбъл сниши гласа си до тайнствен шепот. — Виждах колко бързо се развива и ми хрумна идеята.

— Каква идея?

— Ще ви разкажа — тросна се той, раздразнен от нетърпението на Смайлоу. — Започнах да забелязвам как приятелите ми гледат малката ми сестричка. Бих казал, по съвсем нов начин. Чувах какво си говорят. Точно тогава се замислих за тази идея.

Хамънд се подпря с левия лакът върху юмрука на ранената си ръка и закри с длан устата си. Изпита желание да запуши уши или да запрати касетофона към стената. Едва се сдържаше да не удари плесница на Стефи, която злорадо се усмихваше на Алекс. Бе безсилен да стори каквото и да е, освен да слуша това, което и тя бе принудена да чуе.

Разликата в говора и начина на изразяване на Тримбъл бе осезаема. Връщайки се мислено към миналото си, бе започнал да използва фразите, с които си бе служил като юноша. Звучеше по-грубо. По-грозно и цинично.

— Първия път стана случайно. Искам да кажа, не бях го планирал. Алекс и аз бяхме с един мой приятел. Той беше откраднал половин каса бира и се срещнахме в един изоставен гараж, за да я изпием. Започна да закача Алекс и… — Тримбъл се размърда и столът му изскърца. — Накрая я накара да повдигне блузата и да му покаже гърдите си. Алекс му рече: „За нищо на света, Хосе.“ Но всъщност й беше приятно. Хилеше се, разиграваше го, нали разбирате? Проклет да съм, ако лъжа, но накрая го направи. В замяна на това, че видя циците… извинете, гърдите на сестричката ми, му поисках още една бира. Той не се съгласи, защото бил видял само сутиена й. Но следващия път…

Хамънд протегна лявата си ръка и спря касетофона.

— Всички получихме представа, Смайлоу. Братът на доктор Лад я е експлоатирал. Съмнително е дали тя се е подчинявала доброволно. Във всеки случай това е стара история.

— Не чак толкова стара.

— Двадесет-двадесет и пет години! Какво общо има с Лут Петиджон, за бога?

— Ще стигнем и до тази част — отговори Стефи. — Всичко е свързано.

— Вие можете да останете тук и да изслушате останалата част от записа — каза Франк Пъркинс. — Но няма да позволя клиентката ми да бъде подложена на това.

— Боя се, че доктор Лад не може да си тръгне — отвърна Смайлоу.

— Да не би да възнамеряваш официално да й предявиш обвинение? — Пъркинс саркастично добави: — За престъпление, извършено през това десетилетие.

Смайлоу избегна да му даде ясен отговор.

— Ако не искате да изслушате записа до края, ще ви помоля да почакате отвън, докато мистър Крос го чуе.

— Добре.

— Не — тихо, но решително каза Алекс. Всички приковаха погледи в нея. — Боби Тримбъл е отрепка. През последните двадесет години е усвоил изтънчени маниери, но си остава нищожество. Искам да чуя всичко, което е казал. Имам право да знам какво твърди за мен. Въпреки че изпитвам ужас дори когато чуя гласа му, трябва да изслушам това, Франк.

Стефи попита:

— Отричате ли някое от досегашните му твърдения?

— Не си длъжна да отговаряш, Алекс.

Тя не се вслуша в съвета на адвоката си и срещна настойчивия поглед на Стефи.

— Всичко това се случи преди много време, мис Мъндел. Бях дете.

— Били сте достатъчно голяма, за да отговаряте за действията си.

— Бях принудена да избирам между няколко злини. Спомените са ужасни. Преди години ги прогоних от съзнанието си и продължих да живея. Създадох си нов живот.

— Много добър отговор, доктор Лад — отбеляза Стефи. — Но с други думи — не. Не отричате това, което чухте досега.

Ако след миг Франк Пъркинс не бе предупредил Алекс да не казва нищо повече, Хамънд сам би го сторил. Този път тя послуша адвоката си. Пъркинс, който изглеждаше отвратен от цялата процедура, каза:

— Да продължим.

Смайлоу отново пусна касетата. Хамънд пристъпи от крак на крак, привидно за да разсее болката в левия си прасец. Всъщност едва се сдържаше да не направи нещо напълно безразсъдно — да сграбчи Алекс за ръката и да я изведе оттук. Случилото се снощи бе доказателство, че се нуждае от закрила. Сам щеше да се погрижи за нея. Бе почти готов да разкрие всичко, без да го е грижа за скандала.

„Почти“. В случая тази дума бе изключително важна.

Все още не бяха чули най-лошата част от историята, а именно в нея би могла да се долови връзка с настоящето. Според доклада на Лорета, Боби Тримбъл бе напуснал Флорида, където бил преследван от полицията за кражба и от някакъв лихвар за неизплатен дълг, и потънал вдън земя. Появата му в Чарлстън няколко дни след убийство, в което бе замесена сестра му, беше дяволски смущаващо съвпадение.

Определено бе предостатъчно да направи Стефи и Смайлоу още по-подозрителни. Макар Хамънд да знаеше, че е практически невъзможно Алекс да е убила Петиджон, а след няколко минути да е пристигнала на панаира, имаше неизяснени подробности и въпроси без отговор, които го измъчваха. Особено след като бе научил за скандалното й минало.

Безспорно някой виждаше в нея опасност, която трябва да бъде отстранена. Но каква заплаха представляваше тя? Свидетелка? Или участница в заговор, превърнала се в пречка за партньорите си? Докато не узнаеше със сигурност дали Алекс е напълно невинна, или носи цялата вина за каквото и да е престъпление, бе раздвоен между дълга си на прокурор и желанието да бъде неин закрилник.

На записа Смайлоу питаше Тримбъл за хитрината, с която е измъквал пари от приятелите си.

— Ето как действах: набелязвах някого и започвах да му говоря колко е пораснала Алекс. Казвах му, че няма търпение да опита от удоволствията в живота, че изгаря от желание — такива неща. Подхвърлях му примамката и го карах да се замисли за нея и за възможностите. Понякога ми бяха нужни няколко дни, а друг път беше само въпрос на часове да постигна целта си. Имах усет, шесто чувство, което ми помагаше да преценя кой е най-подходящият момент да сключа сделката. Назовавах цената. И знаете ли какво, никой от онези типове не се опита да се пазари — засмя се той. — Определях часа и мястото. Плащаха ми и Алекс трябваше да свърши работата си.

— Каква работа?

— Да стори всичко възможно, за да ги направи… нали разбирате, уязвими.

— Да ги възбуди?

— Точно така. Когато се разгорещяха, аз се втурвах в стаята и исках всичките им пари, иначе…

— Иначе какво?

— Заплашвах, че ще подам оплакване срещу тях за блудство с малолетна. Ако те също ме заплашеха със закона, казвах, че полицията ще разпита и тях, и нас, а кой не би повярвал на едно дванадесетгодишно момиче? И си траеха. Така се задържах в бизнеса толкова дълго. Никой не искаше да стане за смях пред приятелите си, затова си траеха.

— Сестра ти доброволно ли участваше?

— Какво си мислите? Че съм я принуждавал? Всяка жена обича да показва прелестите си. Не искам да обидя мис Мъндел, но се обзалагам, че мистър Смайлоу е съгласен с мен, въпреки че не би го признал. Всички жени са ексхибиционистки по природа. Знаят какво имат и как могат да омайват мъжете. Обожават да ни примамват.

— Благодаря за общия психологически портрет.

Сарказмът в думите на Стефи Мъндол не му убягна.

— Не аз съм измислил правилата, мис Мъндел. Просто казвам как стоят нещата и вие знаете, че съм прав.

Смайлоу продължи разпита:

— Не се ли свършиха глупаците?

— Започнахме да действаме в други квартали. Алекс изглеждаше толкова свежа и невинна, та всеки клиент си мислеше, че е първият. Затова бях сигурен, че ще успеем и с по-възрастни мъже.

— Разкажете ми за това.

— Алекс бе идеалната стръв. Знаеше как да им завърти главите. Това беше нейната специалност. Правеше се на невинна и уплашена. Като по правило, мъжът не може да устои на една жена, която се преструва на недостъпна. Алекс изпълняваше тази роля по-добре от всяка друга, която съм познавал.

Хамънд изтри с ръкав запотеното си чело, облегна глава на стената и затвори очи. Чу щракването, когато детективът спря касетофона.

— Добре ли си?

Осъзна, че въпросът на Смайлоу е отправен към него, и отвори очи. Всички, освен Алекс, го гледаха. Тя бе свела поглед към ръцете си, отпуснати в скута й.

— Да, защо?

— Изглеждаш ужасно блед, Хамънд. Защо не искаш да ти донесем стол?

— Ще ви отстъпя своя, мистър Крос.

Алекс стана и се приближи.

— Не — припряно каза той. — Добре съм.

— Искаш ли нещо за пиене?

— Благодаря, Стефи. Добре съм.

Алекс все още стоеше и го наблюдаваше и той разбра, че знае, че всъщност никак не е добре. През целия си живот не се бе чувствал по-нещастен.

— Колко остава? — попита Хамънд.

— Не много — отвърна Смайлоу. — Доктор Лад?

Тя се върна на мястото си и детективът пусна записа. Настъпи тишина, нарушавана само от тихото бръмчене на касетофона и гласа на Боби, който самодоволно описа как са започнали да привличат по-възрастни и заможни мъже, които заговарял във фоайета на хотели и барове. Винаги Боби осигурявал клиентите. Бизнесът потръгнал.

— Когато ги заведях при нея, свивах портфейлите им, а те бяха доста по-тлъсти от онези на момчетата от махалата.

— Изглежда, двамата сте били страхотен тандем.

— Така беше. — В гласа на Боби прозвуча носталгична нотка. — Докато един тип не развали всичко.

— Опитал си се да го убиеш, Боби.

— Беше самозащита! Онова копеле ме подгони е нож.

— Ти си го ограбил. Човекът е защитавал собствеността си.

— А аз защитавах себе си. Не съм виновен, че докато се борех с него, ножът се завъртя и го прободе в корема.

— Съдията е решил, че си виновен.

— Онзи проклет съдия ме изпрати в дранголника.

— Имаш късмет, че човекът е оживял. Ако беше умрял, положението ти щеше да бъде много по-тежко.

Хамънд бе чул останалата част от историята от Лорета. Тримбъл бил изпратен в затвора. Алекс получила условна присъда и била поверена за превъзпитание на семейство Лад. Двамата се привързали към нея. За първи път в живота си разбрала какво е обич, разбиране и здрави семейни връзки. Грижите им оказали благотворно влияние върху нея. Официално я осиновили и тя приела тяхната фамилия. Независимо дали заслугата е била на покойните мистър и мисис Лад или на самата Алекс, животът й коренно се променил.

Както сам признаваше, Боби не могъл да се примири с невероятния й късмет.

— Аз отидох в затвора, а Алекс се отърва. Не беше честно. Не аз се събличах пред онези негодници, нали разбирате?

— Това ли правеше тя? Събличаше се?

— Как мислите? — изсумтя Тримбъл. — Отначало да. Но по-късно — най-безсрамно спеше с тях. Харесваше й. Някои жени просто са създадени за това и Алекс е една от тях. Дори сега, когато се занимава с онези психоглупости, й липсва старият занаят.

— Какво искаш да кажеш, Боби?

— Петиджон. Ако не й липсваше проституирането, защо би опитала отново с Петиджон?

Алекс скочи от стола си и изкрещя:

— Лъже!