Сандра Браун
Чейс (14)

Пет часа по-късно Марси почука на вратата на спалнята му. Чейс лежеше върху леглото си, но беше буден, а лампата все още светеше. Чаршафите бяха омотани около краката му. Беше натрупал няколко възглавници под главата си. Взираше се в тавана и скърцаше със зъби.

Сърцето му замря за миг, като чу ненадейното й почукване. Очите му жадно погледнаха към вратата, макар гласът му да не бе приятелски, когато изръмжа:

— Какво има?

Тя открехна вратата и надникна.

— Може ли да вляза?

— Защо?

— Мисля, че трябва да поговорим.

Той леко кимна и тя влезе в стаята. Самодоволното му изражение помръкна в момента, в който видя как е облечена. Облеклото й нямаше нищо общо с изящната, копринена нощница от предишната нощ, но бе също толкова секси и възбуждащо.

Пижамата й се състоеше от две части — памучни широки бермуди и тениска на розови райета. Стройните й крака изглеждаха още по-дълги в широките крачоли на бермудите. Косата й все още бе вързана на конска опашка. Беше сложила очилата си и не бе обула пантофи на босите си крака. Приличаше на ученичка.

И тогава видя гърдите й. Те ясно се очертаваха под меката памучна тъкан и леко се полюляваха. Тя прекоси стаята и седна на ръба на леглото му.

— Чейс, извинявай, че се държах така глупаво! Предполагам, че напрежението от последните дни си каза думата и това избухване бе начин да се поразтоваря.

Тя бе направила първата стъпка и той можеше да си позволи да бъде великодушен.

— Струва ми се, че и аз бях поизнервен — изръмжа той.

— Не бях права, като се опитах да засегна мъжкото ти честолюбие. Макар че би било нечестно от моя страна да се преструвам, че миналата нощ ми донесе наслада и удовлетворение.

Погледна го срамежливо, а след това отклони поглед встрани.

— Знаеш ли, Чейс, очаквах малко повече нежност й уважение. Мисля, че ми отдели толкова внимание, колкото и на презерватива, който си нахлузи. А сега като си помисля, ми се струва, че презервативът май ти отне повече време.

Чейс стисна зъби. Беше виновен и се чувстваше гузен. А това усилваше гнева му още повече.

— Аз очаквах, исках повече… повече… предполагам, че точната дума е съпричастност. Исках повече съпричастност от твоя страна.

— Ти искаше оргазъм. — Нарочно говореше грубо. Щом тя можеше да се подиграва с мъжествеността му, защо той да не може да й каже направо това, което мисли.

— Да. Макар че не той бе най-важен — тихичко си призна тя. — Но бих искала и малко повече внимание и нежност.

— В такъв случай трябваше да си наемеш жиголо, а не да си купуваш съпруг. Щеше да му плащаш на час. Или на оргазъм. Щеше да спестиш много пари. Нямаше да ти се наложи да правиш толкова голяма инвестиция.

Изобщо не би се изненадал, ако тя го зашлевеше през лицето. Дълбоко в себе си бе убеден, че заслужава точно това. Ако се намереше мъж, който да се осмели да каже нещо подобно на Сейдж, тя щеше да го подгони с градинарските ножици. Девън също.

Марси не направи нищо подобно. Когато заговори, гласът й звучеше спокойно и овладяно.

— След тези няколко часа, които прекарах сърдита в стаята си, и аз достигнах до същото заключение.

Пълната й откровеност го обезоръжи. Не изпита никакво удоволствие при мисълта, че бе успял да я уязви. Вместо това се почувства още по-голям мръсник. Марси бе много по-умна от Сейдж и Девън. Служеше си с други методи, далеч по-умерени, но също толкова ефикасни.

Тя дълбоко си пое дъх и отново привлече погледа му към проклетите си гърди.

— Ако исках сантиментални излияния и цветя, щях да си взема жиголо. Но не съжалявам за решението си. — Погледна го. — Ти вече си мой законен съпруг. И аз ще се опитам да ти бъда добра съпруга. — После додаде. — Така че ако ме желаеш тази нощ…

— Не, благодаря.

Тя изобщо не изглеждаше разочарована от отказа му и той отново побесня.

— Толкова жестоко ли нараних егото ти?

— Ще го преживея.

— Е, щом оживя след толкова години обяздване на бикове, предполагам, че ще преживееш и съжителството с мен.

— Сърби ли те? — Без всякакво предупреждение тя прокара пръсти по гърдите му — там, където започваха да поникват нови косъмчета.

Той рязко си пое дъх и изрече с хриптящ глас:

— Не. Не още.

— Сигурно ще те засърби не след дълго.

— Непременно ще те уведомя, когато това стане.

— Чуй, Чейс! Термостатът за целия втори етаж е в тази стая. В моята спалня е студено. Имаш ли нещо против, ако увелича температурата с няколко градуса? — Тя вече бе станала от леглото и се канеше да завърти термостата, монтиран на отсрещната стена.

— Всъщност имам — заядливо каза той. — На мен ми е горещо. — Избута чаршафите надолу, докато се подаде долната част на корема му. Измъкна единия си крак изпод завивките. Само единият ъгъл на чаршафа покриваше малка част от голото му тяло. Чувстваше се отвратително и повече от всичко на света искаше да я предизвика, да я принуди да избухне и да се разкрещи.

Тя обаче остана спокойна и невъзмутима.

— О, така ли? Аз естествено не бих искала да ти причиня никакви неудобства. Просто ще си взема още едно одеяло. Държа ги в този гардероб.

Тя отвори вратата на гардероба, надигна се на пръсти и се пресегна към най-горния рафт, където имаше няколко сгънати одеяла.

Чейс усети, че устата му пресъхва само като я гледа. Позата й подчертаваше всяко мускулче, всяка извивка на стройните й крака. Протегнатите й нагоре ръце повдигнаха тениската й и под нея се показаха няколко сантиметра гола плът. Бермудите се бяха опънали около заоблените й, съвършени бедра и той едва успя да се пребори с желанието си да ги покрие с ръце и да я притисне към себе си.

Притесни се, че тя ще забележи възбудата му и придърпа завивките над кръста си.

Марси измъкна едно одеяло и го притисна с две ръце към себе си.

— Ето. Мисля, че това е достатъчно.

Чейс бе готов да се закълне, че в думите й се крие друг подтекст. Бе сигурен, че тя намеква за възбудата, обхванала цялото му тяло. Невинната й забележка нямаше нищо общо с допълнителното одеяло. А може би извратеното му подсъзнание го караше да вижда в усмивката й неща, за които тя дори и не подозираше.

— Лека нощ, Чейс — сладко му се усмихна. — Приятни сънища.

Той не посмя да каже нито дума. Не смееше да се довери на гласа си.

 

 

През целия следващ месец Чейс почти престана да разговаря с околните.

Много малко от познатите му събираха достатъчно смелост, за да го заговорят. Киселото му настроение и постоянно намръщената му физиономия плашеха повечето от хората, които при други обстоятелства с удоволствие биха разговаряли с него. Тези, които все пак се осмеляваха да го обезпокоят, си тръгваха бързо-бързо и изпитваха истинско облекчение, че са се отървали от гнева му.

Една петъчна вечер Чейс седеше с брат си на бара в местното заведение, което посетителите му наричаха просто Кръчмата и както обикновено не изглеждаше в настроение за разговори.

Половин час след пристигането им той все още пиеше първата си чаша бърбън с вода. Беше се прегърбил над нея и приличаше на зло куче, стиснало кокала си — нито го яде, нито го дава на другите. Навъсено се взираше в питието си, което от стопения лед бе станало светлокехлибарено на цвят.

— Нищо не можем да направим, освен да продължим да чакаме отговора им.

Чейс се намръщи още повече, като чу забележката на брат си.

— Това си повтаряме вече цял месец.

— Тия дни трябва вече да решат окончателно.

— Когато им се обадих миналата седмица, ми казаха, че до края на тази седмица ще възложат договора на някоя компания. Тази седмица пък го отложиха за следващата. Струва ми се, че само ни разиграват.

— Е, ако там наистина има нефт, той няма къде да отиде — философски отбеляза Лъки. — Нищо не можем да направим, освен да чакаме.

Чейс удари с юмрук по бара.

— Повтаряш едно и също изречение като развалена грамофонна плоча! Не можеш ли да измислиш нещо друго!

— Да, мога — Лъки мрачно го изгледа и слезе от стола. — Върви по дяволите!

— Чакай малко. — Чейс протегна ръка и го сграбчи за сакото. — Върни се. Изпий още едно.

Лъки се отскубна от ръката му.

— Не искам да пия повече.

— Аз черпя.

— Няма значение. Държанието ти е непоносимо. Не желая повече да се мотая около теб и да слушам обидите ти. Имам си далеч по-приятни занимания.

— Например?

— Например да се прибера вкъщи при жена си. А ако питаш мен, и ти трябва да направиш същото. Тази седмица за трети път насила ме принуждаваш да оставам след работа за по едно питие.

— И какво толкова? Какво като си женен? Не можеш ли повече да излизаш с приятели?

— Вече не ми харесват толкова, колкото преди.

— И дажбата ти е само едно питие? Девън май те е променила напълно, а?

— Точно така. Толкова съм щастлив с нея, че нямам нужда от никакви други стимулатори.

— О, така ли? Значи сексът с нея те опиянява?

Лъки сви ръцете си в юмруци. Наситеносините му очи станаха леденостудени, ноздрите му се разшириха от ярост. Ако това се бе случило преди две години, Лъки щеше вече да е сграбчил брат си и да го е разкървавил от бой. Но Девън го бе научила, че няма защо да се излага на излишни рискове. Отдавна бе престанал първо да се бие, а след това да мисли за последствията. Научил се бе да се въздържа, да обуздава гнева си, но Чейс тази вечер минаваше всички граници.

Чейс го гледаше напрегнато и сякаш виждаше цифрите, които минаваха през ума на Лъки, докато той бавно броеше до десет и се стараеше да се успокои.

Чейс се подпря на бара, зарови пръсти в тъмната си коса и наведе глава.

— Ти не заслужаваш подобно отношение. Нито пък Девън. — Стиснал главата си с ръце, той бавно се залюля на стола. — Извинявай. Опитай се да забравиш, че казах това.

Очакваше, че брат му ще си тръгне. За негова изненада Лъки се върна и седна на стола до него.

— Защо не ми кажеш какво те тревожи?

— Имаме нужда от този договор.

— Остави това. Нещо друго те тормози, Чейс. Мама и Девън също са го забелязали. Всяка неделя когато идвате с Марси у дома, ти си толкова напрегнат, сякаш седиш върху буре с динамит, а фитилът, който е твърде къс, вече е запален. Какво има?

Чейс разклати чашата си няколко пъти и измърмори едва чуто:

— Марси.

— Така си и мислех.

Той рязко завъртя глава и погледна към брат си. Очите му бяха напрегнати и гневно блестяха.

— И кое те накара да си го помислиш?

— Марси много прилича на Девън. Тя си е имала свой собствен живот, преди да се омъжи за теб. Твърде дълго е била свободна и независима. — Лъки налапа цяла шепа фъстъци, които бе загребал от една купа на бара. — Не съм изненадан, че не се чувства много удобно в новата си роля на съпруга. Това е като чифт нови обувки — необходимо е време, за да се свикне с тях.

— Какво? Шегуваш ли се? — Чейс презрително изсумтя. — Тя е толкова изрядна съпруга, че вече ми се повдига от нея.

— А?

— Всяка вечер точно в шест часа вечерята е на масата. Пече сладкиши и курабийки. Един Бог знае кога го прави, защото е постоянно заета в офиса си. Шибаната къща блести от чистота. Ако изгубя нещо, тя знае точно къде да го потърси.

— Радвам се да чуя, че всичко е наред — весело каза Лъки. — Както знаеш, аз имах известни съмнения по въпроса. Но от това, което чувам, излиза, че се разбирате чудесно. Не мога да схвана защо постоянно ръмжиш и се цупиш.

Чейс се завъртя на стола и се взря в брат си. Имаше толкова много неща, които бе таил в себе си и сега, когато най-сетне заприказва за това, всичките му притеснения и страхове се отприщиха като скъсана язовирна степа.

— Тя е прекалено идеална. Съвършена. — Лъки само го изгледа безмълвно. По всичко личеше, че го смята за откачил. — Ще ти дам един пример. Каза ми, че обича да чете неделния вестник подред. От началото до края. Миналата седмица нарочно разпилях вестника из цялата стая. Пусках всяка прочетена страница където ми паднеше.

— Защо?

— Просто за да я предизвикам.

Лъки с недоумение поклати глава:

— Но защо?

„Защото дяволски я желая!“

Не можеше обаче да си признае, че е разтърсван от незадоволена страст. Не и пред по-малкия си брат, който бе получил прякора си благодарение на нечувания си успех с жените.

— Исках да видя дали мога да я ядосам — каза Чейс.

— И успя ли?

— Не. Тя не каза нито дума. Нито пък ме изгледа сърдито. Съвсем спокойно обиколи всекидневната, събра всички листове и ги подреди, за да може да прочете вестника ред по ред.

— Не те разбирам. Оплакваш се от жена, която очевидно има търпението на светица!

— Опитвал ли си някога да живееш със светица? С някой толкова безгрешен и съвършен? Знаеш ли, започвам да си мисля, че тя не е съвсем нормална. Защо никога не се ядосва? — Той шумно изпусна насъбралия се в гърдите му въздух. — Това е просто непоносимо. Постоянно съм нащрек.

— Виж, Чейс, ако това е всичко…

— Не, не е. Тя ме шпионира.

— Шпионира те? Както ние го правехме със Сейдж? Да не би Марси да се крие в гардероба ти и да те стряска с крясъци като отвориш вратата?

— Не говори глупости.

— Как тогава те шпионира?

Чейс се почувства истински глупак. Не можеше да разкаже на Лъки за оная сутрин в банята. Бръснеше се над мивката, когато внезапно зърна Марси в огледалото. Обърна се толкова рязко, че поряза брадичката си с ножчето.

— Съжалявам, че те стреснах, Чейс. Почуках, но сигурно не си ме чул. — Втурна се вътре и остави купчината кърпи, които държеше върху капака на тоалетната чиния. — Ти кървиш. Чакай.

Откъсна парче тоалетна хартия и го притисна към кървящата му брада… остана така… твърде дълго… макар че той беше чисто гол и се възбуждаше все повече и повече от допира на нежните й пръсти.

И точно когато възбуденият му пенис се докосна до нея, тя прошепна:

— Как се чувстваш сега?

Кръвта му бясно пулсираше в слепоочията, главата му бучеше. Най-накрая събра достатъчно смелост и измърмори:

— По-добре.

Грабна една от кърпите, които бе донесла, и я завърза около кръста си. Чувстваше се като Адам, хванат на местопрестъплението да извършва първородния грях.

Не, не можеше да каже това на Лъки. Той щеше да поиска да разбере защо просто не е занесъл жена си в леглото и не я е любил до припадък? А Чейс не би могъл да му отговори, защото самият той все още търсеше отговор на този въпрос.

Не каза нищо повече за шпионирането, но продължи с обвиненията си.

— Тази жена няма капка свян, макар че като я погледне човек, едва ли би допуснал това. Тя е истинска безсрамница. Спомняш ли си баба? Тя отдаваше огромно значение на женската скромност. — Чейс горчиво се разсмя. — Слава Богу, че не доживя да се запознае с Марси.

— За какво, по дяволите, говориш? — Лъки се наведе напред и се вгледа в трескавите очи на брат си. — Не си започнал да пушиш от ония зелените цигари, нали? — Чейс само го потупа по рамото и Лъки отново се разсмя. — Ти си се побъркал. Марси се държи като истинска дама.

— Не и вкъщи. У нас се разхожда гола както майка я е родила.

Лъки бе заинтригуван. Леко наклони главата си на една страна.

— О, така ли?

Чейс не долови иронията в гласа на брат си. Беше се върнал в мислите си няколко дни назад, когато бе влязъл в спалнята на Марси, за да я помоли да зашие едно копче на ризата му.

Бе почукал възпитано на вратата й и тя му бе отговорила:

— Влез.

Бе отворил вратата и бе замръзнал на мястото си, застинал лице в лице с красивата гола Марси.

Беше я заварил в момента, в който оправяше косата си. И двете й ръце бяха вдигнати нагоре. Стоеше изправена пред тоалетната си масичка, а огледалото над нея отразяваше тялото й в гръб, така че той я виждаше отвсякъде.

Сините й очи го предизвикваха да направи нещо, да каже нещо. А на него му се искаше да се хвърли към нея и да утоли копнежа си по прекрасното й тяло. Само че не можеше да си го позволи. Щом тя успяваше да се държи толкова невъзмутимо, въпреки голотата си, то той щеше да направи същото.

Сърцето му биеше до пръсване. Приковал поглед в една точка над главата й, той я попита:

— Имаш ли игла и конец?

— Дай, аз ще го зашия. Каквото и да е. Ще се радвам да помогна.

— Само едно копче. Мога да го зашия и сам. Имаш ли игла и конец или не?

— Разбира се. Ей сега.

Тя свали ръцете си. Косата й се разпиля по гладките бели рамене. Малкият шкаф, в който държеше шивашките си принадлежности, се намираше зад него. Тя можеше внимателно да го заобиколи. Можеше да го помоли да се отдръпне встрани. Вместо това Марси мина буквално през него, като го блъсна с голото си тяло. Всяка негова клетка сякаш се превърна в огнена експлозия, тялото му се разкрещя от безумно, яростно желание.

Само споменът за онзи миг го накара отново да изпита оня подлудяващ го копнеж да докосне стегнатите й гърди, да погали прозрачната й кожа, да изследва тайните на женствеността й.

Лъки размаха ръка пред лицето му. Той се върна в настоящето и сърдито измърмори.

— Мисля, че твърде дълго е била стара мома. И това я е превърнало в ексхибиционист. Какво мислиш за това?

— Звучи ми като една фантасмагория, която преди време прочетох в Плейбой.

— По дяволите, Лъки! Говоря сериозно. Тя е нимфоманка, или нещо подобно.

— Истински срам е да си женен за такава жена, нали? Говоря като човек с опит, нали разбираш? — Той похотливо намигна.

Но Чейс, дълбоко замислен върху собствените си проблеми, не забеляза нито сарказма, нито жеста на брат си.

— Постоянно се притиска към мен. Спомняш ли си оная котка, която непрекъснато се отъркваше в краката ни, когато наблизо нямаше котарак? И Марси е като нея. Не може да мине край мен без да ме докосне, без да ме блъсне, без да ме прегърне. Като разгонена е.         — А може би е.

Несериозната забележка на Лъки изтръгна Чейс от еротичния му транс.

— Какво?

Лъки енергично сдъвка още една шепа фъстъци и преглътна.

— Казах, че може и да е разгонена. Девън е убедена, че жените забременяват само когато го искат, когато подсъзнателно вече са готови за това.

— Бременна? — Чейс изглеждаше зашеметен. После решително тръсна глава. — Тя няма да забременее. Или поне предпочитам да не го прави. Не искам никакви бебета. Не искам дори да говоря, нито пък да мисля за това.

Усмивката на Лъки бавно угасна. Той с неудобство погледна над рамото на брат си. И веднага я видя.

— Като говорим за жена ти, тя е тук.

— А?

Чейс проследи погледа на Лъки. Марси стоеше точно до вратата на претъпканата, задимена кръчма и се взираше в шумната, пъстра тълпа, изпълнила помещението. Когато срещна погледа му, на лицето й се изписа истинско облекчение.

Колкото се можеше по-внимателно и дискретно тя започна да си проправя път през навалицата от едри и груби мъже, докато най-сетне се добра до тях на бара.

— Значи си тук. — Тя задъхано се усмихна на Чейс. — Стори ми се, че видях камиона ти навън. — После се обърна към брат му. — Здравей, Лъки.

— Здрасти. Предполагам, че Девън не е с теб. Кръчмата май не е измежду любимите й заведения.

Марси се разсмя.

— И аз така чух. И мисля, че причините й са съвсем основателни. Но не се притеснявай. Известно е, че някои от най-сполучливите и трайни връзки започват при твърде неблагоприятни условия.

— Поне в нашия случай е точно така. Всичко започна с един юмручен бой в тази дупка. А виж докъде ни доведе — до един щастлив и благословен брак. — Той широко се усмихна. — Искаш ли нещо за пиене?

— Не, благодаря.

— Какво търсиш тук?

Резкият въпрос на Чейс прекъсна веселия им разговор. Гласът му прозвуча обвинително и Марси моментално премина в отбрана.

— Спомняш ли си онова семейство от Масачузетс? Днес бяха в града. Показах им една къща край езерото. На връщане трябваше да мина оттук и както вече ти казах, забелязах камиона ти отвън.

— Проверяваш ли ме? — каза Чейс. — Не мога ли да закъснея няколко минути, без да тръгнеш да ме търсиш?

— Ей, Чейс, успокой се.

Не обърна никакво внимание на брат си.

— Или ми нямаш доверие? Смяташ, че не мога да мина само с едно питие? А може би се страхуваш, че ще избягам от теб и отново ще се захвана с родеото.

— Какво, по дяволите, правиш? — процеди през зъби Лъки. Нарочно говореше съвсем тихо, за да не привлекат вниманието на околните.

— Опитва се да ме унижи — Марси бе напълно искрена и откровена. — Макар че успява единствено да се направи на глупак.

С тези думи тя им обърна гръб. Изпъна рамене, гордо вдигна глава и се упъти към вратата.

Преди Лъки да успее да изрече упрека, който напираше на устата му, Чейс се обърна към него и го предупреди с поглед.

Запровира се сред тълпата, като разбутваше с лакти постоянните посетители на кръчмата и не сваляше поглед от блестящата на светлината коса на Марси. Един захилен, пиян грубиян застана точно на пътя му и не се отмести дори когато Чейс се опита да го избута встрани.

— Побързай, Тайлър. Ще я изтървеш. А е страхотно парче.