Сандра Браун
Чейс (13)

Чейс повъртя плика в ръцете си, няколко пъти го огледа от всички страни и едва тогава го отвори. Чекът беше на негово име, Марси бе написала собствената му банкова сметка като получател. Беше твърде чувствителна и тактична и за пореден път бе пощадила гордостта му, като не бе изпратила чека направо на банката. Беше запазила престижа и репутацията му, най-почтено бе изпълнила своята част от сделката. Сумата, която му даваше, бе повече от щедра, много по-голяма, отколкото му бе необходима, за да изплати заема. Щяха да им останат пари и за текущи разходи през следващите няколко месеца.

Леко раздразнен, Чейс подхвърли чека на бюрото и се приближи до прозореца. Загледа се с невиждащ поглед през запотеното стъкло.

Чувстваше се като мръсник. Той беше мръсник.

Марси не се оплакваше, по никакъв начин не изразяваше разочарованието си, не се опитваше да го критикува, но той знаеше, че я бе наранил през изминалата нощ! Не само емоционално, но и физически.

Без да го осъзнава, тя леко се бе намръщила, докато сядаше на стола сутринта. Не само я беше обидил, но й беше причинил физическа болка, а мисълта за това го караше да се чувства като животно. По време на закуската бе почти готов да изкаже загрижеността си за лекото й неразположение, но никак не му се искаше да засяга темата за брачната им нощ. В какъвто и да било контекст.

Ако заговореха за физическата й болка, те неминуемо щяха да стигнат и до душевните й страдания, а той просто не можеше да се справи с подобен разговор. Би могъл да й обещае, че никога повече няма да я наранява физически. А емоционално?

Беше повече от очевидно, че тя се бе надявала да прекарат деня заедно вкъщи. Беше споменала, че се кани да отиде в офиса си, но копринената домашна роба и изящните атлазени пантофи едва ли бяха най-подходящото за работа облекло.

Но Чейс знаеше, че не биха могли да прекарат деня заедно, без да се любят отново. Просто нямаше начин. И той, като последен страхливец, я бе оставил сама със страховете и разочарованията й, тръгнал бе без да й даде да разбере, че бяга не защото се бе почувствал зле през изминалата нощ, а защото преживяното му бе доставило невероятно удоволствие.

Да, Марси вероятно си мислеше, че той избяга от леглото й, защото бе отвратен от тялото й, а всъщност бе точно обратното.

Зарови ръце в косата си и взе тихичко да ругае. До снощи не бе изпитвал никакви угризения, свързани с женитбата си. А сега се чувстваше дяволски виновен. Чувството за вина сякаш се бе загнездило в душата му и като коварна бактерия разяждаше цялото му тяло.

— Признай си — изръмжа сам на себе си. — Снощи не искаше да си тръгнеш от леглото й. — Точно затова не бе посмял да остане. Тя беше толкова съблазнителна, толкова… Господ да му е на помощ! Искаше му се да я люби втори път. И още веднъж. За пръв път след смъртта на Таня му се случваше нещо подобно.

Притисна чело към студеното стъкло на прозореца и здраво стисна очи, опитвайки се да прогони от съзнанието си тялото на Марси, осветено от златистия блясък на свещите. Изящен порцелан, окъпан в огнено сияние.

Усети, че се възбужда само при мисълта за дръзко щръкналите й гърди. Така му се искаше още веднъж да докосне зърната й с върха на езика си, да ги поеме в устата си, да…

Беше така унесен в мислите си, че не забеляза Мустанга на Лъки, който се появи иззад завоя и спря пред сградата. Чейс подскочи от изненада, когато брат му нахълта в стаята като в движение събличаше кожуха си.

Лъки смаяно го изгледа.

— Какво правиш тук?

— Аз работя тук.

— Не се прави на глупак. Какво правиш тук днес? Къде е жена ти?

— Сигурно и тя вече е в офиса си.

— Твърде кратък меден месец, а?

Чейс се намръщи. Искрено се надяваше, че изписаното на лицето му раздразнение ще възпре любопитството на брат му. Лъки, обаче, изобщо не се стресна от заплашителното му изражение.

— Как мина?

— Кое?

— Спахте ли заедно? — нетърпеливо извика Лъки, сложил ръце на кръста си. — Снощи. Как беше?

— Да не би да очакваш да ти се похваля? Да ти опиша всичко с най-големи подробности?

На лицето на Лъки разцъфна широка усмивка.

— Ако искаш.

— Що не вървиш по дяволите!

Лъки се изсмя. Беше си направил съответните заключения. Чекът върху бюрото привлече погледа му. Той го взе, прочете написаната сума и подсвирна.

— Е, сигурно си направил нещо, което много е харесало на дамата. И си го направил дяволски добре.

— Не е смешно! — Чейс грабна чека от ръката на брат си. — Не желая да слушам неприличните ти забележки за жена ми и за личния ми живот.

Като не преставаше да се смее, Лъки се приближи към кафеварката и си наля чаша топло кафе.

— Внимавай, големи братко! Започвам да си мисля, че всичко, което ми наговори за тази сватба с Марси, си беше чиста измишльотина.

— Що не се разкараш! — Чейс заобиколи бюрото и седна. — Ако си свършил с духовитостите си, можеш да прочетеш това.

Беше заградил с молив една статия в сутрешния вестник. Когато Лъки я прочете, Чейс напрегнато го изгледа.

— Какво мислиш?

— Не зная — Лъки смръщи вежди. — Те са от друг щат. Не ни познават.

— Не познават нито една от местните компании. Точно затова търсят оферта за сондажно оборудване и ноу-хау.

— Пишат, че бюджетът им е много ограничен.

— По-добре е от нищо. Благодарение на… заема на Марси, ще можем да предложим по-ниска цена. Сигурно няма да спечелим кой знае колко много, но все ще е нещо.

За пръв път от две години насам Чейс изпита вълнение от работата си. На хоризонта проблясваше първият светъл лъч. Един договор, какъв да е договор, би закрепил разклатеното му самочувствие. Оптимизмът му изглежда беше заразителен.

Лъки се усмихна.

— Защо не, по дяволите! И без това не разполагаме с нищо по-добро. Хайде да опитаме.

Докато се прибираше към дома, Чейс изгаряше от нетърпение час по скоро да сподели с Марси евентуалната бъдеща сделка. В пет без пет нахълта през входната врата, като викаше високо името й.

— А, ето те къде си — видя я да стои до масичката в антрето. Той закачи палтото си на закачалката. — Можеш ли да повярваш? Днес, докато четях… — Погледна я в лицето и веднага млъкна, като видя изражението й. — Какво има?

— Нищо. — Тя рязко се обърна, за да прикрие изписаната на лицето й уплаха. — Гласът ти е твърде възторжен и ентусиазиран. — Ела в кухнята да ми кажеш за какво става дума.

Странното й поведение го озадачи и обърка в началото. След това видя телефона върху масичката. Слушалката лежеше до него.

— Пак ли ти се обади?

Тя напълно пренебрегна въпроса му и продължи към кухнята. Той го повтори, като я сграбчи за ръката и я обърна към себе си.

— Обади ли се? — Тя мъчително преглътна и кимна. — Какво ти каза?

Марси сведе поглед към разкопчаната яка на ризата му и сви рамене.

— Същите гадости. Отвратителни предложения. Похотливи забележки.

— Защо просто не затвори телефона?

— Помислих си, че ако го слушам внимателно, може би ще успея да разпозная гласа му.

— Успя ли?

— Не.

— Това не е всичко, нали? — Наведе глава надолу, докато най-сетне срещна погледа й. — Хайде, Марси. Какво още?

— Той… той каза, че за него няма никакво значение, че съм се омъжила. Смята да продължи да се обажда.

— Ти си му казала, че си се омъжила? — изгледа я с невярващ поглед.

— Не съм, разбира се. Той вече знаеше.

— О, Боже! — Чейс моментално осъзна защо това позвъняване я беше разстроило толкова силно. — Това означава, че този тип те следи съвсем отблизо. Знае всяка твоя стъпка.

— Не означава нищо подобно. Просто е прочел сутрешния вестник. В него имаше съобщение за сватбата ни. — Тя несигурно се усмихна. — Хайде, стига. Няма да позволя това обаждане да съсипе цялата ни вечер. Ще ти приготвя едно питие, а ти ще ми съобщиш добрите си новини.

Той я последва в кухнята.

— Ще се обадя на Пат и ще го помоля да сложи подслушващо устройство на телефона ни.

— Бих предпочела да не го правиш, Чейс.

— Защо?

— Защото не желая някой да подслушва всичките ни разговори. Клиентите ми често разговарят с мен по лични въпроси, доверяват ми финансовото си състояние. Това е поверителна информация и е предназначена само за мен. Рано или късно този тип ще се откаже и ще престане да се обажда.

— А междувременно ще те плаши до смърт с всяко позвъняване.

— Не съм уплашена. Просто съм ядосана.

— Марси, видях лицето ти. Мога да различа страха от раздразнението. Ти беше изплашена.

Съвсем инстинктивно Чейс я привлече към себе си и я обгърна с ръце. За пореден път бе изумен от изящната й, крехка фигура. Опря брадичка на върха на главата й и стисна ръце зад гърба й.

— Побърквам се от ярост само при мисълта, че някой ненормален се възбужда, като ти говори всякакви гадости и мръсотии.

Тя неволно потръпна. Изви глава и положи бузата си върху гърдите му. Повдигна ръце и леко го прегърна през кръста.

— Безкрайно съм ти признателна за загрижеността и подкрепата.

Постояха прегърнати няколко минути. Чейс изпитваше неизразима наслада от допира на тялото й и се опитваше да се пребори с импулса си да я грабне на ръце и да я отнесе до леглото в спалнята й.

Тя се нуждаеше от утеха. Най-малкото, което един съпруг можеше да направи за жена си в подобен момент, бе да я успокои, да я накара да се почувства в безопасност, обичана и закриляна.

Възпираше го единствено загнездилото се в ума му подозрение, че желанието му да я успокои май не бе единствената причина, поради която искаше да я заведе в леглото. Съвсем искрено се съмняваше, че веднъж озовали се в спалнята, двамата ще продължат да си говорят напълно облечени и че подбудите му ще си останат все така благородни.

За щастие Марси го избави от необходимостта да вземе окончателно решение. Тя се отдръпна назад, но не свали ръце от кръста му. Бавно и внимателно опипа тялото му.

— Превръзката ти я няма.

— Днес ходих на лекар. Свали бинтовете, прегледа ме и ме увери, че вече съм добре.

— Боля ли те?

— Не беше много приятно. Но добре поне, че се бяха сетили да ме избръснат преди да ме превържат. Ако не бяха го направили, щеше да ме боли още повече.

Тя примигна няколко пъти.

— О! Представям си!

— Така ли? — Чейс развеселено я изгледа. — Снощи не забелязах никакви косъмчета по тялото ти.

Думите сякаш сами се изплъзнаха от устата му и той бързо сведе поглед към гърдите й. Облякла бе дебел пуловер, но очите му, съхранили спомена от предишната нощ, проникнаха през дрехите й подобно на рентгенови лъчи.

Съвсем ясно си представи млечнобелите хълмчета на гърдите й и невероятно розовите им зърна, леката вдлъбнатина между гърдите, която разделяше тялото й на две съвършени половини, гладкия корем и онзи тъй примамлив, пухкав триъгълник между бедрата й.

Опита се да заглуши изтръгналия се от гърлото му стон, като се изкашля високо и твърде неестествено. Марси се приближи до бара и приготви за двамата по едно питие. Подаде му чашата с уиски с вода и го погледна.

— Изглеждаше много развълнуван, когато си дойде. Сядай и разказвай! Какво има?

Не беше сигурен дали тя наистина проявява интерес. Едва ли точно това я интересуваше в този момент. Бяха стояли притиснати един към друг и тя не може да не е почувствала възбудата му.

Наблюдава я известно време, докато тя приготвяше вечерята. Бузите й неестествено пламтяха, по това може би се дължеше на топлината и на врящите на печката тенджери. От едната се издигаше пара, която леко бе навлажнила и накъдрила нежните кичури коса от двете страни на лицето й.

Като се стараеше да подтисне ненавременната си възбуда, Чейс й разказа за евентуалната сделка за сондажна дейност.

— Лъки и аз прекарахме целия ден върху изготвянето на офертата. Мисля, че свършихме добра работа. Сега ни остава само да чакаме отговор.

— Ще стискам палци.

Марси прецени димящите спагети над мивката.

— Продаде ли някоя къща днес?

— Е, това не е чак толкова лесно, както знаеш. — Тя го погледна през рамо.

— Показа ли поне една на някой клиент?

— Да, за съжаление.

— За съжаление?

— Занимавам се с това семейство вече няколко месеца. Семейство Харисън. Но все още не могат да се разберат какво точно искат. Единственото нещо, което очевидно ги свързва, е любовта им към спора. Съмнявам се дали изобщо ще успея да им продам къща. О, говорих и със Сейдж. Обади се, за да се сбогува, преди да тръгне за Остин.

— Прав й път!

— Чейс! Та тя просто обожава по-големите си братя!

— Може. Но е истинска досада.

Изражението на лицето му обаче подсказваше, че не говори сериозно.

— След нея се обади Лори. Покани ни на обяд в неделя. Аз приех.

— Чудесно.

— Освен това спомена, че много ще се радва, ако отидем с нея на църква. — Беше с гръб към него и заливаше спагетите със сос. Като не получи отговор на последното си съобщение, тя бързо изви глава:

— Чейс?

— Чух те — гласът му прозвуча твърде рязко. — Просто не ми харесва идеята за църквата. Не съм влизал в църква след като Та… след погребението.

Марси сякаш замръзна на мястото си. За момент остана неподвижна. После остави черпака, обърна се и заговори направо.

— Ти си имаш лични сметки за уреждане с Бог, Чейс. И как точно ще постъпиш, си е твоя работа. Но искам да ти кажа едно. Първата ти жена се казваше Таня. Тя е част от живота и на двама ни. Но не можем да продължаваме по този начин, не можем постоянно да заобикаляме името й. Не желая да се чувствам неловко и да пребледнявам като смъртник всеки път, щом някой произнесе това име на висок глас.

— Но може би аз го желая.

Марси се отдръпна сякаш я бе ударил. Всичката кръв сякаш се отцеди от лицето й. Дори и устните й изгубиха цвета си. Тя се обърна и се подпря на един шкаф, сякаш се боеше, че всеки момент може да се строполи на пода.

Чейс моментално съжали за думите си, изправи се от стола и застана зад нея.

— Съжалявам, Марси. — Гласът му бе дрезгав и несигурен.

Повдигна ръце и понечи да ги постави върху раменете й, но не посмя. Помисли си, че би могъл да я целуне по врата, около който се виеха няколко кичурчета коса, изплъзнали се от конската й опашка. Не се осмели да стори и това.

— Не биваше да го изричам.

Тя се обърна и го погледна. Той очакваше да види сълзи по лицето й. Вместо това с изумление се вгледа в блесналите й от възмущение очи.

— Не искам да стоя като на тръни в собствената си къща. Не искам да премислям по сто пъти всяко нещо, преди да го кажа. Не искам да се измъчвам от съмнения и страхове и да се питам как ще приемеш думите ми.

Разярената й физиономия предизвика и неговия гняв.

— Ти знаеш какво изпитвам към Таня.

— О, да, разбира се! Как бих могла да не зная… Нали ми го показваш всеки ден.

— Добре. В такъв случай ти е ясно, че раната в душата ми все още не е заздравяла.

— Да. — Тя леко вирна брадичката си. — Ти се постара да ми го кажеш съвсем недвусмислено преди да се оженим. Дори и да бях имала някакви съмнения по въпроса, всичките те отпаднаха миналата нощ.

Опита се да мине край него, но той препречи пътя й.

— Миналата нощ? Какво е станало миналата нощ?

— Нищо. Забрави за това. Ако се махнеш от пътя ми, ще сложа вечерята на масата.

— Майната й на вечерята! — Хвана я с два пръста за брадичката и насила повдигна главата й. Очите им се срещнаха. — И какво не беше наред миналата нощ?

Тя отдръпна лице и високомерно го изгледа.

— Е, от твоя гледна точка сигурно всичко беше както трябва. За мен обаче, преживяното далеч не бе вълнуващо.

Той отстъпи крачка назад. Долната му челюст увисна от учудване.

— Какво? О, разбирам. Нараних чувствата ти, а ти си връщаш като поставяш мъжествеността ми под съмнение.

Тя изразително завъртя очи.

— Спести ми, ако обичаш тези теории. Мисли си каквото искаш.

Мина край него, но вместо да се заеме с вечерята, се отправи към стълбището.

— Тъй като прати вечерята на майната й, аз се прибирам в стаята си. Предполагам, че няма да срещнеш никакви затруднения. — А после додаде с ласкав, гладък като кадифе глас. — Снощи успя да ме откриеш в тъмнината.

— Слушай — изкрещя Чейс след нея. — Изобщо не исках да спя с теб. Опитвах се само да ти направя услуга.

Тя се закова на мястото си. Обърна се и яростно го изгледа, леко повдигнала нагоре едната си вежда.

— Добре, господин Тайлър. Държа да знаеш, че спокойно мога да мина без подобни услуги.

— Страхотно! Значи няма да ми се наложи да го правя отново. Освен ако ти не предявиш правата си като моя съпруга.

— Защо? За да ме изчукаш набързо и да си тръгнеш. — Марси презрително се изсмя. — Не, благодаря! Няма да изпусна кой знае какво, нали?

Чейс се разтрепери от неконтролируем бяс. Искаше му се да се приближи до нея, да я съблече гола, да я смачка в прегръдките си и да й покаже какво точно щеше да изпусне.

Но проклет да е, ако направи първата крачка! Не и след унищожителния сарказъм, с който се бе отнесла към него.

— Чудесно — изръмжа той. — Значи този брак ще е само на книга.

— Точно така. — Тя се завъртя на пета и продължи нагоре по стълбите. Влезе в спалнята си и затръшна вратата след себе си.