Нора Робъртс
Отрова (15)

14.

— Ти не ми се обади.

Маргарет вървеше след Тайлър из избата. Беше провела няколко успешни срещи с задоволителен резултат, откакто се бе върнала от Венеция. Кариерата й вървеше отлично и освен това беше сигурна, че изглежда много добре, след като направи две внимателни обиколки из магазините на Венеция преди завръщането си в Калифорния. Според нея вече притежаваше онова лустро, което мислеше, че международните пътувания и ангажименти придават на една жена.

Сега имаше още една последна цел, която възнамеряваше да постигне. И тя бе да свали Тайлър Макмилън.

— Съжалявам. Бях претрупан с работа. — Февруари беше почти мъртъв месец за винарите, но това не означаваше, че няма работа. Софи беше замислила дегустационно парти тази вечер в неговата изба. Макар да не бе кой знае колко въодушевен от предстоящото събитие, Тайлър разбираше значението му. И знаеше, че е важно всичко да мине гладко и както трябва.

— Представям си! Видях плана за кампанията по случай стогодишнината. Свършил си страхотна работа!

— Заслугата е главно на Софи.

Маргарет го последва, докато той се упъти към дегустационната.

— Ти не си даваш достатъчно почивка, Тай. Кога ще дойдеш да погледнеш как вървят нещата в Италия? Мисля, че ще останеш впечатлен и ще ти хареса.

— Нямам време сега.

— Когато имаш, ще ти покажа страната. Ще те заведа на спагети в една страхотна пицария, която открих. Там вече сервират от нашето вино, а и водя преговори с няколко първокласни хотела да рекламират и предлагат нашите вина това лято.

— Изглежда и ти си свършила добра работа.

— Харесва мм. Все още срещам известна съпротива от страна на някои клиенти, с които е работил Тони Авано в неговия си стил. Но успявам да се справя. Полицията откри ли нещо повече за убийството?

— Не съм чул. — Колко скоро, помисли си Тайлър, щеше да се разпространи мълвата?

— Ужасно! Бил е много популярен сред дистрибуторите в Италия. Там го обичат. Например с мен не са така открити докато седим, пием грапа и пушим пури, така както са били с него.

Тайлър спря и се усмихна.

— Ама че картинка! Ти пиеш грапа и пушиш пури?

— Знам как да се оправям с мъжете. Имам да свърша още няколко неща тук, в Щатите. Надявам се скоро да се видим. Ще ти приготвя вечеря.

Какво им ставаше на жените, че все искаха да му готвят вечери? Да не би да изглеждаше много гладен!

— Това… — Той прекъсна фразата си, защото видя в дегустационната да влиза Мади. Тя както винаги действаше добре на настроението му. — Охо, я виж кой е тук. Нашият смахнат професор!

Вътрешно поласкана. Мади се ухили.

— Открих тайната формула. — Държеше в ръцете си две бурканчета от фъстъчено масло, пълни с тъмна течност.

— Изглежда доста опасна смес.

Тайлър взе едното, отвори го, разклати го и загледа как се пени.

— Може би ще го включиш в тазвечерната дегустация, а? Да чуем какво ще кажат специалистите.

— Хмм. — Можеше само да си представи коментарите на снобите, когато отпият от домашното й вино. Затова се усмихна. — Това е велика идея.

— Няма ли да ме представиш на своята приятелка? — Маргарет не обичаше особено много децата. Е, понасяше ги, но от разстояние. Сега обаче се опитваше да спечели; още време и да остане с Тай.

— О, извинявай. Да ти представя Маргарет Боуърс, а това е Мади Кътър.

— Ти сигурно си малкото момиченце на Дейвид? Баща ти и аз се видяхме вече няколко пътя.

— Без майтап? — Мади се опита да потисне раздразнението си, че я нарекоха малко момиченце. — Може ли да остана за дегустацията? — Обърна се към Тай, напълно пренебрегвайки Маргарет. — Смятам да направя пълен анализ и доклад за това вино, така че искам да участвам в една дегустация.

— Добре. — Той отвори второто бурканче и го помириса. В очите му просветна изненада. — Това тук може и да го изследвам лично.

— Тай? Какво ще кажеш за утре?

— Какво утре?

— Да вечеряме. — Маргарет успя да запази гласа си спокоен. — Има доста много неща за италианските методи, които бих искала да обсъдим. Надявам се, че ще можеш да ме посъветваш, да запълниш пропуските и слабите ми места. Някои моменти са ми доста неясни и мътни. Мисля си, че ако говоря с някой експерт, който ми обясни нещата на английски, а не на италиански, ще ми бъде от полза.

— Добре. — В момента Тайлър се интересуваше много повече от виното на Мади, отколкото от вечерята с Маргарет, затова отиде зад бара и взе една чаша.

— В седем? Имам чудесно мерло, което донесох със себе си от Италия.

— Добре. — Течността, която изсипа в чашата, едва ли беше толкова чудесна, колкото мерлото от Италия.

— До утре тогава. Приятно ми беше да се запознаем, Мади.

— О, да бе, сигурно! — изсумтя презрително момичето, след като Маргарет излезе. — Как ли пък не! Ти си голям заплес, Тай!

— Моля?

— Тя най-безочливо те сваля, а ти като че живееш на друга планета. Ни чул, ни видял!

— Тя не ме сваля и ти не може да говориш подобни неща.

— Мога. — Мади приседна на едно столче до бара. — Жените ги разбират тези работи по-добре от мъжете.

— Може би, но ти все още не си жена.

— Жена съм, защото имам цикъл.

Тайлър тъкмо понечи да отпие, но се сепна от думите й, остави чашата и я загледа.

— Моля?

— Това е биологична функция, ако не си чувал. А когато една жена вече има подобна функция и може да възпроизвежда поколение, значи физически е жена.

— Браво бе! Чудесно. Аз пък не знаех. — Това не беше тема, в която искаше да се задълбочава. — Сега млъкни. — Тайлър отпи глътка от виното и го остави върху езика си. Беше му ясно, че високата киселинност и прекалената сладост се дължаха на захарта, която беше сложила.

Все пак беше успяла да получи вино в кухненска кула, както се бе заканила. Лошо вино наистина, но въпросът не беше в това. — Ти пи ли от тази течност?

— Може би. — Тя остави второто бурканче върху плота.

— Това тук е вълшебното вино. Никакви добавки. Четох как понякога слагат кръв от бик за цвят и плътност. Не знаех откъде да намеря бик някъде наоколо. И освен това звучи много гнусно.

— Ние не одобряваме подобна практика. Малко калциев карбонат ще намали киселинността му, но засега ще го оставим само да отлежи. Освен това за вино, получено в бурканче, никак не е лошо. Браво на теб, хлапе! Да видим. — И като смел мъж, Тайлър пое глътка от вълшебното вино, опита, помириса, преглътна.

— Интересно. Мътно, младо и стипчиво, но все пак вино.

— Ще прочетеш ли записките ми и ще провериш ли графиките, които съм направила?

— Разбира се.

— Добре. — Мади изпърха с мигли. — Аз пък ще ти сготвя вечеря.

О, Боже! Още една кандидат-готвачка! Или това хлапе му се подиграваше!

— Умница!

— Най-после един човек, който да е съгласен с мен — рече Дейвид, който в този момент влезе във винарната. Прекоси помещението и сложи ръка на врата на дъщеря си. — Говорихме за пет минути, ако си спомняш?

— Попречиха ни. Тай каза, че може да присъствам на дегустацията.

— Мади…

— Моля те! Той дори опита от моето вино!

Дейвид го изгледа изненадано.

— Ти си много смел човек, Макмилън.

— Никога ли не си прекарвал някоя вечер, играейки на орисница, на жмичка? Или на руска рулетка, ако предпочиташ?

Дейвид се ухили и запуши с ръце ушите на Мади.

— Един-два пъти и за щастие оживях. Вашият клуб на ценителите може да се противопостави на неочакваното допълнение.

— Аха. — Мисълта за изненадата, която щеше да им направи, развесели Тай. — Това ще разшири в известен смисъл кръгозора им.

— Или ще ги отрови.

— Моля те, тате! В името на науката!

— Същото каза и за развалените яйца, които намерих в леглото ти. Ние всъщност напуснахме Ню Йорк не само заради новата ми работа — обърна се той към Тай. — Днешните подрастващи са истинска напаст. Добре, Пепеляшке, но в десет часа искам да си напуснала двореца, иначе каляската ти ще се превърне в тиква. Да вървим. Тео ни чака в микробуса. Той ще ни закара обратно.

— Значи всички ще умрем — тържествено обяви Мади.

— Изчезвай! Идвам веднага. — Баща й я свали от столчето и я шляпна леко, за да й даде начален тласък. — Исках да ти благодаря, че й позволяваш да ти досажда — обърна се към Тай.

— Тя не ми досажда.

— Напротив.

Тайлър остави чашите в мивката под бара.

— Добре, така да е. Досажда ми, но на мен ми е приятно.

— Ако бях на твое място, сигурно щях да я изгоня оттук. Но осъзнах, че ти се чувстваш много по-добре с нея, отколкото с мен.

— Не се нуждая от наблюдатели.

— Съгласен съм. Но фирмата се нуждае, както и от нова, свежа кръв. От един външен човек. Някой страничен, който да може да види цялостната картина от всички възможни страни и да предложи различен начин за действие.

— Имаш ли вече предложения за мен, Кътър?

— Имам. И първото е да свалим малко бодли от раменете ти и да извадим чеповете от мозъка ти. След това можем да ся накладем огън с тях и да изпием по няколко бири.

За момент Тайлър не отговори нищо. Опитваше се да прецени дали е развеселен или обиден.

— Ако добавим и твоите чепове, ще можем да си направим истински лагерен огън.

— Това е идея. Ще доведа по-късно Мади, а към десет ще дойда да си я взема.

— Няма защо да се разкарваш дотук. Аз ще я върна у вас.

— Благодаря. — Дейвид тръгна към вратата и спря. — Виж, нали ще ми кажеш, ако тя започне… ами… ако започне да ти се сваля. Това може би е нормално за нейната възраст, но ми се ще да го предотвратя.

— Няма нищо такова. Мисля, че ме възприема по-скоро като по-голям брат или може би като чичо. Но виж, момчето ти е доста хлътнало по Софи.

Дейвид спря и изумено премига. Сетне закри очите си с ръце.

— Мили Боже! Пропуснал съм го! Мислех, че ще му мине след седмица. По дяволите!

— Софи ще се справи. Много е добра в разчленяването на някой мъж на парчета. Няма да го нарани обаче, не се тревожи.

— Той сам ще се нарани — отговори Дейвид, мислейки за Пилар.

— Не можеш да го обвиниш за вкуса му, нали? При тези обстоятелства…

Дейвид изгледа втренчено Тайлър.

— Още един умник — промърмори той и излезе.

 

 

Пилар избра семпъл костюм за коктейл със сатенени биета, смятайки, че цветът на зелен чай е подходящ както за делово, така и за по-официално облекло. Облекло, подходящо за домакинята на една дегустация на вина.

Прие да играе ролята на домакиня, за да докаже на какво е способна. Доказателства за семейството, за Дейвид и най-вече за самата нея. Прекара цяла седмица, придружавайки гидовете при обиколките им. Наблюдаваше ги внимателно и се остави да бъде обучавана, доста деликатно, разбира се. Хората от персонала в избата се отнасяха към членовете на семейството като към царски особи. Пипаха с кадифени ръкавици.

Пилар беше истински удивена, когато осъзна колко малко знае за винарната, за лозята, за процесите на производство и за продажбите. Трябваше доста повече от една седмица опит и сериозно обучение, за да може да се справи с всички задължения на домакиня. Но засега, с Божията помощ, смяташе, че ще успее да се справи. И беше твърдо решила да го докаже. Трябваше да се научи да се справя с толкова много неща, в това число, и със собствения си живот. Част от живота беше сексът. Така че упражнението щеше да й бъде полезно.

При тази мисъл Пилар приседна на края на леглото си. Идеята да приеме отношенията с Дейвид да станат по-интимни я плашеше. А фактът, че това я плаши, я ядосваше. И понеже беше уплашена и ядосана, тя постепенно се превръщаше в кълбо от нерви.

Почукването на вратата я накара да подскочи, да грабне четката за коса и да се опита да сложи върху лицето си маската на уверено и независимо изражение.

— Да? Влезте.

Тя въздъхна дълбоко и облекчено, когато видя, че неочакваният посетител е Хелън.

— Слава Богу, че си ти. Толкова съм уморена да се преструвам на жена от двадесет и първи век.

— Изглеждаш точно като такава. Прекрасен костюм!

— Под който цялата треперя. Радвам се, че ти и Джеймс ще присъствате на дегустацията.

— Доведохме и Линк с нас. Последната му приятелка е на работа тази вечер.

— Все още ли ходи с докторката?

— Да. — Хелън се отпусна на тапицираното с кадифе кресло като у дома си. — Започвам да си мисля, че е сериозно.

— И?

— Не знам. Тя е мило момиче, добре възпитано. Съсредоточено, което ще бъде от полза за Линк, и независимо, което пък аз оценявам високо.

— Но той все още е твоето бебе, нали?

— Но той все още е моето бебе — съгласи се Хелън. — Знаеш ли, Пилар, понякога ми липсва малкото момченце с разранени колене и вечно развързани връзки на обувките. Все още го виждам в този висок и едър мъж със съдийска тога, който влиза и излиза от къщи, когато си пожелае. И, Господи, — продължи Хелън с въздишки, — чувствам се стара. А как е твоето бебе, държи ли се?

Пилар остави четката.

— Вече знаеш какво е правил Тони.

— Майка ти ме уведоми, така че да прикрия каквото мога, ако се наложи. Съжалявам, Пилар.

— И аз. Това едва ли е било необходимо. Та аз му давах всичко, което поискаше! — Тя се обърна. — Но е напълно в неговия стил. И ти мислиш същото, нали?

— Няма значение какво си мисля аз. Но виждам, не отново започваш да се самообвиняваш.

— Не, този път не. И надявам се, никога повече. Наистина ми е тежко, много тежко. Особено заради Софи.

— Ще го преодолее. Нашите деца се превърнаха в силни и способни млади хора, без да успеем да забележим, Пилар.

— Така е. Сякаш докато мигнем, те пораснаха, нали? А все още не преставаме да се безпокоим за тях.

— Това никога няма да приключи. Софи отиваше към избата на Макмилън, когато идвахме насам. Пуснах Линк да тръгне с нея, ако трябва, да й помогне за нещо. Това ще отвлича мислите й.

— Винаги ми е било приятно да ги виждам заедно. Те са почти като брат и сестра.

— Хм, да. Я седни. — Хелън потупа стола. — Поеми си дъх и ми разкажи всичко за любовта ти с Дейвид Кътър. След почти тридесет години брак искам да изживея отново младостта.

— О, ние наистина не… Просто ни е приятно заедно.

— Не сте правили секс, така ли?

— Хелън! — Пилар се предаде и приседна на стола. — Как да правя секс с него?

— Ако си забравила как се прави, има доста добри помагала по въпроса. Има видеофилми, Интернет-страници. — Очите й блестяха зад очилата. — Ще ти изготвя пълен и изчерпателен списък по темата.

— Аз говоря сериозно.

— Аз също.

— Престани — рече Пилар и се засмя. — Дейвид е много търпелив, но аз не съм глупачка. Той иска да се любим и няма намерение да се задоволи само с натискане на верандата или…

— Натискане ли? Хайде, Пилар! Давай подробности, искам да знам всичко!

— Ох! Ами мога да кажа, че има много чувствени устни и когато ме целува, си спомням какво е да си на двадесет години.

— Аха. — Хелън така се разгорещи, че започна да си вее с ръка. — Разбирам.

— Но не съм на двадесет. И тялото ми със сигурност не е на двадесет. Как мога да му позволя да ме види гола, Хелън? Гърдите ми със сигурност висят чак до Мексико.

— Скъпа, моите още преди три години стигнаха до Аржентина. Но Джеймс изглежда не го забелязва.

— Точно там е разликата. Вие сте женени вече тридесет години. Преминали сте заедно през промените, А най-лошото е, че Дейвид е по-млад от мен.

— Това ли е най-лошото? Мога да ти изброя куп много по-лоши неща.

— Опитай се да бъдеш на моя страна. Той е на четиридесет и три години. Аз съм на четиридесет и осем. Това е огромна разлика. Един мъж на неговите години обикновено се среща с доста по-млади жени. А както е известно, на по-младите жени нищо не им виси.

— И най-често щръкналите цици вървят в комплект с празна глава — довърши Хелън. — Пилар, факт е, че той се среща е теб. И ако си толкова притеснена от тялото си, което ме вбесява, защото какво тогава аз да правя с моето, то подреди нещата така, че първия път да бъде на тъмно.

— Голяма помощ, няма що!

— Да, защото ако бъде отблъснат от гърди, които не са на двадесет и две години и не стърчат, значи не заслужава да си губиш времето с него. По-добре да откриеш това навреме, отколкото да се заблуждаваш. Искаш ли да спиш с него? Да или не? Отговаряй бързо! — притисна я Хелън преди Пилар да си отвори устата. — По инстинкт, чисто животински, примитивно. Никакви предубеждения, никакви съображения или разсъждения.

— Да.

— Тогава си купи една нова нощничка и върви. Да е прозрачна и по-секси!

Пилар навлажни устни.

— Вече си купих.

— Така ли! Дай да я видя!

 

 

Около двадесет и четири часа след дегустацията Тайлър все още пазеше спомена за случилото се, което го караше искрено да се смее. Две дузини надменни, надути и много важни членове на клуба изпаднаха едва ли не във възторг от дегустирането на онова, което той кръсти „Вин дьо Маделин“.

— „Неузряло — повтори той и отново се разсмя, — но благородно.“ Господи, откъде изкопаха тази дума благородно?

— Опитай се да сдържаш веселието си. — Софи седеше зад бюрото си във Вила Джиамбели и продължаваше да разглежда проектите, които Крис бе подбрала за новата реклама. — И ще ти бъда много благодарна, ако следващия път, когато решиш да прибавиш някакво мистериозно вино към селекцията, която представяме, ме предупредиш.

— Производителят се появи в последния момент. А и това беше в името на науката.

— Дегустациите се правят в името на традицията, репутацията и рекламата. — Тя го изгледа и се предаде, защото той се смееше заразително и чистосърдечно. — Добре де, беше смешно! Бихме могли дори да го превърнем в интересна и дори забавна статия за пресата. Може би ще привлечем вниманието към себе си, ако добавим привкуса на анекдот.

— Ти само за това ли мислиш? Какво тече в жилите ти, кръв или реклама?

— Познай! Добре, че бях там. Иначе някои от членовете на клуба можеха да си помислят, че ги занасяме, и да се почувстват доста засегнати.

— Някои от тези членове са надути, дебелогъзи пуяци.

— Съгласна съм, но тези надути и дебелогъзи пуяци купуват голяма част от нашите вина и ни правят реклама на всички големи сбирки и мероприятия. И тъй като производителят на „Вин дьо Маделин“ е неузрял и толкова благороден, колкото и виното му, можем да го използваме в наша полза. Тя си отбеляза нещо и затисна бележката с глупавата зелена жаба, която Тай й подари за Коледа. — Следващия път, когато искаш да експериментираш, все пак ме предупреди.

Той изпружи крака.

— Отпусни се, Джиамбели.

— О, Боже! От кого го чувам? От краля на животинските партита. Виж това! — Тя му подаде една снимка. — Какво мислиш за нея?

Тайлър взе снимката и разгледа блондинката.

— Мацето има ли телефон?

— Точно това си мислех и аз. Прекалено секси е. Казах на Крис, че искам здраво и красиво момиче. — Тя присви очи. — Трябва да я уволня. Дори не се опитва да се съобразява с промените. Още по-лошо, пренебрегва директните ми заповеди, оправдавайки се със скръбта на колектива заради загубата на баща ми. — Въздъхна. — Моите информатори ми съобщиха, че се е срещала с Джери де Морни от „Льо Кьор“ още на другия ден.

— Щом причинява неприятности, какво толкова се церемониш с нея? Само не ми пробутвай оправдания, че не можеш да я смениш по време на кампанията или реорганизацията, защото е незаменима.

— Добре. Колебаех се, защото наистина е добра и не искам да я загубя. Освен това знае много неща за кампанията, за моите дългосрочни планове и би могла да повлече със себе си и други хора от персонала. Колебая се също така и поради съвсем лични мотиви. Имаше връзка с баща ми и ако я уволня, би могла да направи тази връзка публично достояние. Всъщност, каквото и да направя, ще ни донесе неприятности. Но това положение не може да продължава вечно. Утре ще се погрижа.

— Бих могъл аз да го сторя вместо теб.

Софи затвори папката.

— Много мило от твоя страна. Но е моя работа. Трябва да те предупредя, че когато я освободя, това ще означава повече натоварване за останалите, имам предвид и теб в числото. Особено след като майка ми няма никакво намерение и дори не се опитва да поеме част от работата ми.

— Това определено ме ободри..

— Мислех да попитам Тео дали не иска да поработи малко. Бихме могли да го използваме няколко следобеда през седмицата.

— Чудесно. Тогава момчето ще има достатъчно основателна причина да се навърта около теб.

— Колкото повече се навърта около мен, толкова по-бързо ще му мине. Всекидневните контакти неутрализират хормоните.

— Така ли мислиш? — промърмори Тайлър.

— Какво пак, Тайлър? Това един от твоите нескопосни комплименти ли е, или просто искаш да ми кажеш, че ти действам възбуждащо?

— Нито едното, нито другото. — Той разгледа отново снимката. — Аз си падам по блондинки с премрежени очи и сочни устни.

— Значи си падаш по пероксид и силикон.

— Така ли?

— Господи, обожавам мъжете. — Софи стана от бюрото си, отиде до него, обхвана лицето му с длани и го целуна звучно по устата. — Толкова си сладък.

С един замах Тайлър я придърпа към себе си и я сложи на коленете си. Миг по-късно смехът й замря и тя притихна, а сърцето й забързано заби.

Никога досега не беше я целувал по този начин. С нетърпение, жар и желание, и всичко това под формата на една почти брутална атака. Целуваше я, сякаш никога повече нямаше, да се видят. Сякаш никога не бе целувал жена. Тялото й потръпна. От изненада, от съпротива, но и от възбуда. После пръстите й се заровиха в косата му.

Още, мислеше си Софи. Искаше още от тази безкрайна, безразсъдна и дори неприемлива целувка.

Когато Тайлър се опита да се отдръпне, тя не го пусна и дори захапа долната му устна със зъби. Бавно, внимателно, но и прелъстително, като го гледаше в очите.

— За какво беше това? — прошепна Софи.

— Така. Дойде ми отвътре.

— Хареса ми. Направи го пак.

Тайлър не мислеше да го повтаря. Но гладът му за нея се бе прекалено силен.

— Защо не!

Устните й се усмихнаха, когато неговите отново ги покриха. Можеше да си представи, абсолютно точно, какво ще стане, ако проникне в нея, в тази мека и прекрасна топлина. Но нямаше никаква идея как ще остане свободен след това или как ще си отиде цял.

Докато мислите се разбъркваха в главата му, Тайлър разкопча копчетата на блузата й. Тя го повлече на пода.

— Бързо! — Останала без дъх, Софи се надигна, докато ръцете му я обгръщаха.

Бързо! Той можеше да си представи как наистина ще го направи бързо, твърдо и яростно. Щеше да бъде безразсъдно сливане, само жар, без светлина. Нали тя това искаше! И двамата го искаха. Повдигна я и отново я целуна жадно. Коремът му се стегна от желание и очакване, когато тя посегна да откопчее колана на джинсите му.

В този момент вратата се отвори.

— Тай, трябва ми… — Илай застана на прага и видя своя внук върху момичето, което винаги бе приемал за своя внучка. Двамата се търкаляха по пода. Кръвта нахлу в главата му и той бързо отстъпи назад. — Извинявайте.

Когато вратата се хлопна, Тайлър вече беше скочил на крака. С размътен мозък и с тяло, разкъсвано от желание, той прокара ръка по лицето си.

— О, Боже! Това беше върхът!

— Уупс!

Той разпери пръсти и погледна Софи през тях.

— Уупс ли? Какво искаш да кажеш?

— Мозъкът ми не работи. Това е единственото, което мога да кажа. О, Господи! — Тя седна и оправи блузата на гърдите си. — Не беше най-типичната семейна сцена, нали? — Отпусна глава на коленете си, — Е, какво ще правим сега?

— Не знам. Предполагам, че трябва да говоря с него.

Софи бавно вдигна, глава.

— И аз мога да го направя вместо теб.

— Ти ще уволняваш подчинените си. Аз ще говоря с шокирания си дядо.

— Добре, мисля, че е справедливо. — Тя отново наведе глава, докато закопчаваше блузата си. — Тай, наистина съжалявам. Никога не съм правила нещо, с което да разочаровам Илай, или да причиня неприятности помежду ви.

— Знам. — След кратко колебание, той й подаде ръка, за да се изправи.

— Искам да правя любов с теб — рече Софи като не откъсваше очи от неговите.

Той вече беше успял да дойде на себе си.

— Мисля, че и двамата много добре знаем какво искаме. Само не знам какво трябва да направим, за да го получим, А сега трябва да намеря дядо ми.

— Да.

Когато Тайлър излезе, Софи отиде до прозореца и скръсти ръце. Толкова много й се искаше да има нещо жизненоважно за вършене. Единственото което й оставаше обаче в момента, беше да мисли.

Тайлър намери дядо си да върви сред лозята. Старата Сали тичаше наоколо. Не каза нищо, просто тръгна до него между редовете.

— Трябва да внимаваме да запазим влагата — рече след известно време Илай. — Топлината дразни лозите. Ще ги събуди.

— Знам. Внимавам. А… почти е време за култивиране.

— Надявам се, че дъждовете няма да закъснеят. — Илай огледа пръчките и потърси най-точните думи. — Аз… трябваше да почукам.

— Не, аз не трябваше да.;. — Тайлър се запъна, затова се наведе и погали Сали по гърба. — Просто така се случи.

— Добре. — Илай се прокашля. Никога досега не беше говорил с Тайлър за секса. Слава Богу, не беше му се налагало. Трябваше да свърши тази работа преди много години Сега момчето вече беше пораснало и този голям мъж знаеше всичко, което правят пчеличките и птичките, а също и отговорностите, които следват. Но… — Господи, Тай! Ти и Софи!

— Просто се случи — повтори Тайлър. — Предполагам, че не биваше, и предполагам, трябва да ти кажа, че няма да се повтори.

— Не е моя работа. Тя си е ваша… Дявол да го вземе, та вие израснахте заедно! Знам, че нямате никаква кръвна връзка и че няма пречка да го направите. Но винаги съм ви приемал като брат и сестра. Шокирахте ме. Всъщност това е всичко.

— Разбирам те — съгласи се Тайлър.

— Обичаш ли я? — Илай се отдалечи малко. Тайлър почувства как възлите на виновност, стегнати в стомаха му, се стягат още повече.

— Дядо, в подобни случаи не винаги става дума за любов.

Сега Илай спря и се обърна към внука си.

— Аз може да съм по-стар от теб, момчето ми, и да използвам друг речник, но винаги става дума за едно и също. Знам, че понякога се нарича любов. Просто те питах.

— Ами, и двамата бяхме полудели от желание, това е всичко. Ако за теб това е едно и също… значи няма какво да ти обяснявам.

— О, да, за мен е едно и също. Вие сте достатъчно възрастни и разумни. И двамата сте добре възпитани, така че това си е само ваша работа. Следващия път, мисля, че трябва да заключиш проклетата врата.

Стана почти шест часът, когато Тайлър се прибра у дома. Беше изтощен, изморен и ядосан на себе си. Мечтаеше си за една студена бира и горещ душ, които може би щяха да успокоят малко нервите му. Посегна към хладилника и видя бележката, която сам беше закачил на вратата предната вечер, за да му напомни.

Вечеря при Маргарет в 7 часа.

— По дяволите! — Той подпря челото си на хладилника. Можеше да отиде, разбира се, ако се напънеше. Но нямаше никакво настроение. Не му се говореше за бизнес дори когато това беше съпроводено с добра храна и приятна компания.

Тази вечер той просто не можеше да бъде добра компания.

Посегна към телефона, за да открие, че отново го е скрил някъде. Ругаейки тихо през зъби, Тайлър отвори хладилника с намерението да си вземе една бира, преди да започне да го търси. И го видя забутан между бутилка бира „Корона“ и картонена кутия с мляко.

Щеше да се обади на Маргарет, помисли си той, като измъкна телефона и потърси номера й. Щеше да я изведе на вечеря или на обяд някой друг ден, преди да замине отново за Италия.

Маргарет не чу телефона, защото беше под душа и си пееше. През целия ден бе очаквала тази вечер. Беше живяла с мисълта за нея, докато водеше срещи, пишеше доклади и провеждаше телефонни разговори. И накрая беше спряла на път към къщи, за да купи пържоли с размер четиридесет и пети номер, като за мъж, и няколко огромни картофа от Айдахо. Купи също така ябълков пай с намерението да го представи за собствено производство.

Мъжете не бива да знаят всичко, нали така?

Това беше храна, която Тай би оценил. Здравословна, обикновена, истински американска, не някакви си изтънчени деликатеси, които не могат да те заситят.

Подреди масата, сложи свещите, избра музиката и роклята, която щеше да облече. Застла леглото с нови чаршафи и го отрупа с копринени възглавнички.

Досега се бяха срещали два или три пъти. Маргарет не се заблуждаваше, че Тай приема деловите им виждания за любовни срещи. Но тази нощ смяташе да промени всичко.

Излезе изпод душа и започна да се приготвя.

Винаги бе толкова вълнуващо да се приготвя за мъж. Очакването беше част от преживяването. Маргарет беше феминистка и не криеше удоволствието си от този ритуал. Той й помагаше да се почувства още повече жена.

Намаза се с крем, напудри се, напарфюмира се, облече копринено бельо и си представи как прелъстява Тайлър Макмилън, как се люби с него на масата, направо върху ябълковия пай.

Винаги си бе падала по него, мислеше си, докато проверяваше дали всичко в апартамента е на мястото си. Пътуването, вълненията от новата работа, отговорностите й бяха дали увереността да опита по-настойчиво.

Извади виното, което бе приготвила за вечерята. И тогава забеляза съобщението, което светкаше на телефонния секретар в кухнята.

„Маргарет, аз съм, Тай. Виж, ще трябва да отложим вечерята. Трябваше да ти се обадя по-рано, но… нещо ме задържа в офиса. Съжалявам. Ще ти се обадя утре. Ако нямаш други планове, можем да излезем през следващите дни и да говорим. Наистина съжалявам, че не успях да ти се обадя по-рано.“

Маргарет загледа невиждащо буквите и си представи как изтръгва апарата от стената и го стъпква на земята. Това, разбира се, нямаше да промени нищо, а Маргарет бе достатъчно практична жена, че да си позволи подобни безсмислени действия.

Прекалено практична, помисли си тя, борейки се със сълзите, за да остави храната и виното да отидат на вятъра само защото някакъв си идиот, някакъв си незначителен мъж, й беше вързал тенекия.

Да върви по дяволите! След мъж и след трамвай не се тича, напомни си тя старата поговорка. Просто защото друг ще дойде. На този свят има прекалено много мъже! Прекалено много, напомни си, като извади пържолата и я приготви, за да я сложи на грила. Беше получила доста интересни предложения в Италия. Когато се върнеше отново там, щеше просто да си хване някой мъж и да види какво ще излезе от прочутата италианска галантност.

А сега щеше да отвори бутилката вино и хубавичко да се напие.