Нора Робъртс
Публични тайни (25)

Глава 24

За вестниците беше голям ден.

Начинаещо ченге — любовник на Енджи Паркс

Историята отвътре

Триъгълник от страст и убийство в Холивуд

Бяха направили връзка с Макавой и с удоволствие разнищваха историята. Ема се опитваше да не обръща внимание на това, което пишеха вестниците и се молеше да не е истина.

Докато проявяваше филмите в тъмната стаичка, тя си повтаряше, че това не я засяга. Майкъл й бе само приятел. Нищо не ги свързваше. Освен целувката. Но тя просто преувеличаваше. Какво значение имаше една целувка. Ако Майкъл наистина се е оплел в мрежите на Енджи, тя можеше само да го съжалява. Не разбираше защо трябва да се чувства предадена.

Всеки си има собствен живот: той — на един бряг, тя — на друг. Ето че тя за пръв път правеше нещо полезно. Работеше при Ръниън като асистент. През последните два три месеца беше научила от него повече, отколкото през годините в училище или от книгите. На светлината на червената лампа тя внимателно раздвижи отпечатъка в проявителя. Ставаше все по-добра. И един ден щеше да покаже на Ръниън на какво е способна.

Професионално се занимаваше точно с това, което искаше. В личен план животът й беше претърпял дълбока промяна.

Майка й. Какво означаваше за нея жената, пред която се беше изправила в задимената лондонска стая? Ще бъде ли някога в състояние да разбере чувствата си? А страховете си? Думите на Бев едва ли можеха да я успокоят, защото тя никога нямаше да се освободи от най-големия си страх, че един ден може да стане като Джейн. Алкохоличка! Отвратителна, озлобена алкохоличка! Но само майка й ли беше такава? Ами баща й, дядо й? Трябваше да признае, че човекът, когото боготвори, е също такъв роб на алкохола като жената, която ненавижда. Това я ужасяваше. Как би могла да избегне съдбата си?

Каза си, че няма полза постоянно да се измъчва за това. Закачи мокрия отпечатък да съхне и го разгледа критично.

Върна се при увеличителния апарат и се замисли за Мариан. Ема знаеше, че след часовете по резбарство приятелката й се среща с Робърт Блекпуул. Често се отбиваха в любимите му клубове „Елайнс’с“, „Студио 54“, „Дансетерия“. Мариан често се прибираше призори със сенки под, очите и гореше от желание да разговарят. Понякога той оставаше в стаята… в леглото на Мариан и това й бе неприятно.

Ема искрено желаеше щастието на приятелката си. И тя наистина беше щастлива. За пръв път бе безумно влюбена. Бе се впуснала в оня блестящ, неспокоен живот за който въздишаха, затворени между стените на „Сейнт Кетрин“.

Ема не разбираше защо изпитва недоверие към Блекпуул и се безпокои за приятелката си. Загледа се в снимките, които му бе направила след дълги увещания от страна на Мариан. Да, той бе толкова привлекателен и талантлив. Непринуден, забавен, внимателен — едва ли имаше по-подходящ любовник за съученичката й.

Любовник! Ема тъжно въздъхна. Може би това бе отговорът. Повече от десет години двете бяха споделяли всичко. За пръв път имаше нещо, което ги отдалечаваше. Щастието на Мариан постоянно й напомняше, че тя никога не е изпитвала подобни чувства. Казваше си, че сигурно малко ревнува и завижда на приятелката си. Но не беше само това. С течение на времето тя бе успяла да опознае Блекпуул. Той бе твърде хитър и пресметлив, твърде опитен, твърде обичаше клубовете и жените. Очите му потъмняваха, когато се спираха на нея и ставаха дръзки, когато гледаше Мариан.

Джоно също не го харесваше и непрекъснато подхвърляше иронични забележки за кожените панталони, и сребърните верижки, с които не се разделяше.

Но тяхното мнение нямаше никакво значение. Мариан бе влюбена.

Включи осветлението и изправи гърба си. През целия ден бе работила и сега изпитваше вълчи глад. Надяваше се, че Ръниън и хората от списание „Ролинг Стоун“ ще харесат снимките, които беше направила на „Девъстейшън“ в звукозаписното студио.

Тя търсеше в хладилника нещо за ядене, когато чу вратата на асансьора да се отваря.

— Надявам се да носиш нещо за ядене — извика тя. — Запасите са на привършване.

— Съжалявам.

Рязко се извърна, стресната от гласа на Блекпуул.

— Мислех, че е Мариан.

— Даде ми ключ. — Усмихна се и й го показа. — Ако знаех, че ще намеря гладна жена, щях да се отбия в някой магазин.

— Мариан има часове. — Ема погледна часовника си. — Скоро ще се върне.

— Не бързам. — Отиде до нея и надникна през рамото й. Тя веднага се отдръпна. — Трогателно — заяви той и се пресегна към английската бира, която Мариан купуваше за него. Отварачката бе закачена на стената.

Докато отваряше бирата си, заоглежда Ема. Косата й беше прибрана, за да не й пречи, докато работи. Смутена, тя си помисли, че джинсите й са много тесни, а тениската — огромна. Придърпа я, защото се беше свлякла от рамото й.

— Съжалявам, че не мога да ти предложа нищо друго.

Той се засмя и отпи.

— Не се безпокой. Смятай ме за член на семейството.

Присъствието му в мъничката кухня й беше неприятно.

Тръгна към вратата, той едва се отмести и телата им се докоснаха. Това я шокира, защото беше приятел на Мариан. Рязко се отдръпна, а той се изсмя.

— Притеснявам ли те, Ема?

— Не. — Не беше искрена. Опитваше се да не мисли за него като за мъж, по-точно не както една жена би мислила за мъж. Но бедрата му бяха дълги и стегнати, когато се докосна до тях. — Ще излизате ли с Мариан?

— Да — Имаше навик да минава с език по върха на зъбите си, преди да се усмихне, като човек, който предвкусва удоволствието от апетитно ястие. — Искаш ли да дойдеш с нас?

— Заета съм. — Веднъж бе отстъпила пред настояванията на Мариан и това й бе достатъчно. Не изпитваше никакво желание да се влачи от клуб на клуб, преследвана от нахалните фоторепортери.

— Не излизаш достатъчно, сладурче.

Когато той посегна към косата й, тя рязко се отдръпна.

— Имам работа.

— Като говорим за работа, готови ли са снимките, които ми направи?

— Да. Сега съхнат.

— Ще имаш ли нещо против, ако им хвърля един поглед?

Тя го поведе неспокойно към тъмната стаичка. „Не се страхувам от него“ — успокояваше се тя. Ако опитваше почвата, за да разбере дали й се иска да станат тройка, ще го постави веднага на място.

— Мисля, че ще останеш доволен — започна тя.

— Изискванията ми са големи, Еми.

Галеното име, с което я нарече, я накара да настръхне, но тя продължи:

— На снимките лицето ти излъчва меланхолия и арогантност.

Дъхът му топлеше врата й.

— Секси?

Инстинктивно потръпна.

— Някои жени вземат арогантността за секси.

— А ти?

— Не. — Тя посочи към снимките. — Ако има някоя, която ти харесва, мога да я издухам.

Той започна да съзерцава собствения си образ и заряза флирта. Снимките бяха правени тук в мансардата. Беше се съгласил и заради настояването на Мариан, и защото търсеше начин да изпробва чара си върху Ема. Предпочиташе млади, неопитни момичета, особено след раздялата с жена си. Тридесетгодишна, умна и истинска кучка, когато го заподозреше, често пъти с основание, в изневяра.

Мариан бе жизнерадостна, забавна и ненаситна в леглото — това му доставяше удоволствие. Но Ема, неопитната, тиха Ема, беше нещо друго. Чудеше се какво ще стане, ако успее да я освободи от студената й резервираност. Баща й сигурно ще побеснее. Блекпуул неведнъж си представяше и двете момичета в леглото си — разкошните им гъвкави тела. Мисълта, че Ема е девствена, само засилваше желанието му.

За момент се освободи от тези мисли и разгледа черно белите снимки.

— Мариан каза, че си талантлива, но аз мислех, че е пристрастна.

— Не. — Дори в малката стаичка Ема успяваше да стои по-далеч от него. — Аз съм добра.

Той се засмя. От гърления звук кожата й настръхна и тя се отдръпна още по-надалеч. По дяволите, беше секси. Физически я привличаше и същевременно имаше нещо в него, което я отблъскваше.

— Така е, сладурче. — Когато се обърна, тя усети лекия мирис, който се излъчваше от него на кожа от якето му, пот и лек дъх на бира. — Тихите води са най-опасни.

— Аз разбирам от работата си.

— Това е повече от работа. — Постави ръка на стената и препречи пътя й. Съществуваше известен риск и това го възбуждаше. — Фотографията е изкуство, нали? Артистът притежава по рождение неща, които липсват на другите хора. — Измъкна една фиба от косата й. Тя стоеше трепереща и замаяна, както заек, хванат в сноп светлина. — Знам. Артистите се разбират един друг. — Бавно измъкна друга фиба. — Ема, ти разбираш ли ме?

В отговор само поклати глава. Той се наведе бързо, зарови пръсти в косата й и силно притисна горещата си уста към нейната.

В началото дори не се опита да го отблъсне; по-късно щеше да се ненавижда за своята слабост. Той бе запален от нейната невинност. Езикът му се промъкна през разтворените й устни. Когато тя простена, ръцете му се плъзнаха под тениската и я хванаха за гърдите. Започна да ги мачка, а тя не можеше да си поеме дъх.

— Не. Недей!

Той се ухили. Съпротивата й запали у него истински пожар. Притисна се силно към нея. Тогава я обзе паника.

— Махни се!

Бореше се отчаяно, ноктите й дращеха кожата на якето му, а тялото й се съпротивляваше. Той я блъсна в стената, от което съдовете по полиците изтракаха. Изпита такъв ужас, че дори не бе в състояние да извика. Дръпна ципа на джинсите й и започна да ги смъква.

За миг я пусна. Тя се огледа, грабна ножиците и ги стисна с двете ръце.

— Не ме докосвай! — Гласът й беше леден и треперещ като ръцете, които държаха ножицата.

— Какво е това? — От дивия поглед разбра, че първо ще удари, а после ще съжалява за това. Що се отнася до девствеността — бил е прав. И му се искаше да е онзи, който ще я освободи от нея. — Защитаваш честта си? Само преди минута бе готова да се разделиш с нея.

Тя само поклати глава и насочи върховете на ножицата срещу него, когато той направи предпазлива стъпка напред.

— Излез оттук. Искам да се махнеш. Не се приближавай до мен отново, нито до Мариан. Когато й кажа…

— Нищо няма да й кажеш. — Той й се усмихна. — Ако го направиш, само ще загубиш приятелката си. Тя е влюбена в мен и ще повярва на това, което й кажа аз. Представи си — да съблазниш любовника на най-добрата си приятелка.

— Лъжливо копеле.

— Права си, мило Еми. А ти си фригидна. — Той взе бирата си и я изпи. А бях на твое разположение. Имаш проблеми, сладурче и то големи, но с повече секс, ще ги преодолееш. — С предизвикателна усмивка започна да се гали. — И повярвай ми, много съм добър в оная работа. Само попитай най-добрата си приятелка.

— Махай се!

— Не искаш да знаеш за това, нали? Сладкото малко католическо момиченце, измъчвано от греховни мисли, когато ни слуша горе с Мариан. Такива като теб искат да ги изнасилват, защото така могат да твърдят, че са невинни и през цялото време ще викат за още.

Ема стисна зъби и погледна там, където той продължаваше да се гали.

— Ако ме принудиш да ги употребя — каза тя тихо, — ще те кастрирам.

Със задоволство установи как лицето му побеля от страх. Той отстъпи с подигравателна усмивка, която предизвика капки пот по гърба й.

— Кучка.

— По-добре кучка, отколкото евнух — каза тя сравнително спокойно, въпреки че ножиците всеки миг щяха да паднат от безжизнените й пръсти.

Чуха да се отваря вратата на асансьора и се отдръпнаха.

— Ема! Ема, вкъщи ли си?

Блекпуул дръзко погледна към Ема.

— Ела насам, скъпа. Ема ми показва снимките.

— О, тя ги е проявила?

Той се обърна и излезе.

— Чаках те — чу го да казва с копринено мек глас.

— Не знаех, че ще бъдеш тук. — Задъхаността в гласа на Мариан й подсказа, че той я целува. Ема остави ножиците и притисна ръка към устните си. — Да разгледаме снимките.

— Не ти трябват снимките ми, когато съм при теб!

— Робърт… — Протестът на Мариан завърши с приглушен стон. — Но Ема…

— Не се безпокои. Тя е заета. Цял ден съм очаквал да те взема в ръцете си.

Ема не помръдна от мястото си, докато мърморенията и шепотът не изчезнаха по стълбището. После тихо затвори вратата на тъмната стаичка. Не искаше да слуша. Краката й трепереха. Седна на стола, след това сви крака и ги опря в гърдите си.

Мисълта, че я бе докосвал, предизвика у нея отвращение. Но най-ужасното бе, че за момент бе изпитала удоволствие. Затова го мразеше. Мразеше и себе си.

Телефонът иззвъня три пъти, преди да вдигне слушалката.

— Да.

— Ема… Ема, ти ли си?

— Да.

В слушалката се чу пукане, усещаше се и колебание.

— Обажда се Майкъл, Майкъл Кесълринг.

Загледа се тъпо в снимките над работната маса.

— Да, Майкъл.

— Аз… добре ли си? Случило ли се е нещо?

Едва овладя истеричния смях.

— Не, защо?

— Добре, стори ми се… Предполагам, че си прочела някои от вестниците?

— Да.

Въздъхна дълбоко. Думите, които толкова внимателно беше обмислил, се изпариха.

— Исках да ти обясня.

— Защо? Безразлично, ми е какво правиш или с кого го правиш. — Изведнъж я обзе такава ярост. — Не виждам причина, поради която трябва да се интересувам с кого се чукаш!

— Да. Не, по дяволите! Ема, не исках да останеш с погрешно впечатление.

Сега тя трепереше.

— Може би ще ми кажеш, че не си спал с нея?

— Не. Няма да ти кажа това.

— Тогава нямаме за какво да си говорим.

— Ема. Не знам как се раздуха тази история. Искам да поговорим, но не мога по скапания телефон. Мога да се сменя за няколко дежурства и да долетя за два дни.

— Не желая да те виждам.

— За Бога, Ема.

— Няма никакъв смисъл, Майкъл. Както вече ти казах, свободен си да бъдеш с която си избереш и имаш благословията ми, ако ти трябва. Да се виждаме отново, не влиза в плановете ми. Разбра ли?

— Да. — Последва дълга пауза. — Да. Мисля, че разбрах. Желая ти щастие, Ема.

От очите й се стичаха сълзи и тя дори не ги избърса. Каза си, че това е реакция след случилото се с Блекпуул. Желаеше доброто на Майкъл, наистина го желаеше. Да върви по дяволите! И той, и всички мъже!

Заключи вратата, пусна високо радиото, седна на пода и се разрида.