Нора Робъртс
Публични тайни (40)

Глава 39

Всичко стана толкова неочаквано. Беше попаднала в клопка. Чувстваше се прикована като с вериги към силното му, стегнато и напрегнато тяло. Устните му я изгаряха. Мислеше си, че ще изпита отвращение или страх, когато отново се озова в прегръдките на мъж. Но остана изненадана. По тялото й се разля топлина, изпита удоволствие и силно желание.

Страхуваше се да му се отдаде. Нима иска отново да попадне във властта на някой мъж? Но преди да се опита да се съпротивлява, той се отдръпна.

Мълчаливо я гледаше. Широко отворила очи, задъхваща се, тя стоеше съвсем неподвижно. Да, отново бе в клопка, но това нямаше значение. Изпитваше сексуално желание въпреки твърденията на Дру, че е фригидна.

Обзет от страст, Майкъл прошепна:

— Не искам да се страхуваш от мен.

Изборът ще е неин. Виждаше го в очите му.

— Не се страхувам.

Не се възпротиви, когато той нежно обгърна с длани лицето й. Не се отдръпна, когато устните му докоснаха отново нейните. Вече не беше така напрегната. Изборът е неин, помисли си тя отново. Не бе способна да мисли за друго освен за него.

Майкъл почувства промяната. Устните й колебливо се разтвориха, тя се притисна към него. Тръпнещ, той обсипваше с целувки лицето й. Ръцете й го прегърнаха и жадно впи устни в неговите.

Понесе я на ръце към спалнята, като продължи да я целува.

Щорите бяха вдигнати и ги обля ярка слънчева светлина. Би предпочел полумрака на свещите.

Ема се опита да овладее страха си, когато той я положи на леглото. Знаеше, че сега всичко ще свърши набързо. Искаше й се да продължи да я целува, да я прегръща. Но знаеше, че няма да е така.

Отпусна се до нея. Не се нахвърли отгоре й, не разкъса дрехите й. Устните му потърсиха нейните отново. Изглеждаше толкова крехка. Луд бе по гладката й кожа, устата й, уханието на косата й. Тя плахо докосна голите му гърди и това го подлуди.

Той простена от удоволствие и разтвори с език устните й. Сладкият й дъх го опияни като силно вино. Ема се изненада, когато не се нахвърли върху нея, а продължи бавно да я милва.

Прокара ръце по тялото й, което я накара да потръпне. Но не от страх. Нежността му я смайваше. Обзе я такова огромно удоволствие, че тя се вкопчи в него. Изпита непреодолимо желание. Никога не бе предполагала, че може да се чувства така. Притегли главата му, за да се наслади на жадните му целувки.

Когато той се отдръпна, Ема изстена и се опита да го привлече към себе си.

— Искам да те погледам — прошепна той. — Години наред жадувам за този миг.

Изненадана, задъхана от страст, тя го гледаше как разстила косата й върху възглавницата. Без да откъсва поглед от лицето й, бавно започна да разкопчава блузата й. Видя объркването в очите й. Постепенно тя се отпускаше под ласките.

Когато вдигна ръка, за да се покрие, той взе ръката й и я целуна. После наведе устата си към гръдта й. От гърдите му се изтръгна стенания.

Кожата й пламваше и от най-слабото докосване. Той се опиваше от деликатното й тяло. Чуваше учестеното й дишане. Когато свали блузата й, тялото й се изпъна като струна.

Устата му беше навсякъде и сякаш я изгаряше. Обсипа с целувки лицето, раменете и гърдите й. Захапа гърдата й, но тя не усети болка, а удоволствие. Бавно смъкна панталоните й, като продължаваше да я целува.

Ема го пожела, както никога не бе желала мъж. Окъпаното й в пот тяло се стремеше към него, но той продължаваше да я целува и гали. Конвулсивно впи пръсти в завивката.

Струваше й се, че страстта й е неутолима. Когато пръстите му се плъзнаха по бедрата й, тялото й потрепна. Не можеше да си поеме въздух. Бученето в главата й я плашеше. Обхваната едновременно от страст и от страх, още по-силно се притисна към него. Тялото й се разтърси и тя се отпусна назад.

— Господи, толкова си сладка! — прошепна Майкъл и страстно впи устни в нейните. Преди да разбере какво става, той отново я облада. Искаше й се да извика името му, но от гърлото й се изтръгна само стенание. Обгърна с ръце потното му тяло. Най-сетне успя да промълви:

— Моля те.

Не можеше да се насити на тялото му.

— Искам… — Сляпо отметна ръка, нещо падна на пода.

— Кажи ми! — беше луд да го чуе от нея. Успя да сдържи огромното си желание. — Погледни ме и ми кажи.

Тя отвори очи. Виждаше само лицето му и се вглеждаше в очите му.

— Искам те.

Извика отново, когато се съединиха.

 

 

Изтощена, спа около час. Той дълго седя до нея, гали косата й и се питаше как да я задържи в живота си. От толкова години бе влюбен в нея. Безброй пъти си бе представял как се любят. Но когато си го представяше, само сравняваше с други жени.

Никоя не бе като Ема.

Ако трябва да се моли, ще се моли. Ако трябва да се бори, ще се бори. Но няма да я изгуби отново.

Когато тя се събуди, него го нямаше. Лежеше в леглото и се опитваше да разбере какво се бе случило с нейното тяло. Струваше й се невероятно, че го направи, без да съжали или да се поколебае. Само часове преди това беше сигурна, че не желае отново да бъде докосвана. Всъщност сега за пръв път бе истински докосната. Тя се претърколи с усмивка. Помисли си, че трябва да се облече и да потърси Майкъл.

Тогава видя пистолета му. Висеше на един стол до леглото. Припомни си, че бе убила човек. Въпреки че случилото се в хотелската стая за нея бе неясно и смътно, последните секунди нямаше да забрави никога. Спомняше си какво почувства, когато ръцете й стиснаха пистолета и дръпнаха спусъка. За да убият!

Когато вратата на спалнята се отвори, тя автоматично се покри със завивката.

— Вече си будна. — Майкъл се приближи. Носеше кутия с пиле и кошничка с шест коли. — Помислих си, че може да си гладна.

Беше бос, с фланелка и джинси. Така той й приличаше на безделник по плажовете, а не на човек, който стреля с пистолет. Приближи се до нея и я целуна.

— Реших, че можем да си направим пикник.

— Пикник! — повтори тя. — Къде?

— Направо тук. — Пусна кутията на кревата. — По този начин съседите няма да са шокирани, че си гола.

— Мога да се облека — засмя се тя.

Седна на леглото срещу нея и я загледа продължително.

— Не искам да се обличаш. — Усмихна се и отвори една кола. — Искаш ли музика? — Наведе се и натисна копчето на радио часовника. Чу се гласът на Линда Ронстад. Отвори кутията и бръкна в нея. — Не си ли гладна?

Миришеше толкова апетитно. Ема гледаше как отхапва и прекара ръка по разрошената си коса.

— Не мога да ям гола.

— Разбира се, че можеш. — Той й подаде кълка.

Тя отхапа и се засмя отново.

— Наистина не мога.

Майкъл пусна парчето от пилето обратно в кутията, след това свали фланелката си. Хвърли я на главата й.

— Така по-добре ли е?

Ема я взе в ръце.

— Много. — Фланелката миришеше на него. Учуди се, че от нея се почувства толкова гладна, колкото и от пилето. — Никога досега не съм била на пикник в леглото.

— Същото е като на брега. Ядем, слушаме музика и след това се любим. Обаче пясъкът не ни създава неприятности.

Гърлото й бе пресъхнало. Взе една кола и я изпи.

— Не знам как стана всичко.

— Добре. Много бих се радвал да си припомним всичко отново заради теб.

— Беше ли… — Тя не довърши, ядосана да себе си.

— Да не вземеш да ме питаш дали ми е било хубаво?

— Не. — Той явно й се смееше. — Нещо такова. — Взе друго парче от пилето. — Няма значение.

Очарован от нея, от себе си, от всичко, той погали с пръст голата й ръка.

— Сигурно искаш оценка, нещо като скала от едно до десет.

— Млъкни, Майкъл.

— Още по-добре, защото ти просто надхвърли скалата.

Смущаваше се от думите му.

— За мен никога не е било така преди това — прошепна тя. — Аз никога… не съм мислила, че бих могла… — Отново млъкна, след това пое дълбоко дъх и изрече: — Мислех, че съм фригидна.

Бе готов да се изсмее, но по лицето й разбра, че за нея не беше шега. Отново Латимър, помисли си Майкъл и му потрябваха няколко секунди, за да овладее гласа си.

— Заблуждавала си се.

Този отговор беше най-правилният в случая. Погледна го и се засмя.

— Ако бях последвала инстинкта си в оня ден на брега, когато те целунах, много отдавна щях да мисля различно.

— А защо не го последваш сега?

Тя се поколеба. Изправи се на колене, обви с ръце врата му и го целуна. Когато се хвърлиха в леглото, тя се смееше.

 

 

— Остани през нощта.

Слънцето залязваше и тя започна да се облича.

— Не тази вечер. Трябва да помисля.

— Точно от това се боях. Аз те обичам, Ема. Защо не помислиш върху това?

Не му отговори.

— Искам да ми вярваш.

— Искам да ти вярвам — отвърна тя. — Не вярвам на собствената си преценка, точно сега. Не беше толкова отдавна, когато мислех, че Дру ме обича и че аз го обичам. Грешах и за двете неща.

— По дяволите, Ема. — Каза го хапливо и отиде до прозореца. Здрачът пропълзяваше в стаята.

— Не те сравнявам.

— Сигурна ли си?

— Да. — Знаеше, че той не би могъл да разбере колко далеч вече бе отишла, щом можа да отиде до него и да го прегърне. — Аз съм несигурната. Проблемите ми не почват от Дру. И без тях би било достатъчно трудно. Трябва да съм сигурна, че знам какво искам, преди да се видим отново.

— Няма да се задоволя само с един ден.

Въздъхна и целуна рамото му.

— Татко и Бев скоро ще се върнат в Лондон.

Той се обърна. Тя видя в угасващата светлина как яростта пламва в очите му.

— Ако мислиш да заминаваш с тях, помисли още веднъж.

— Не можеш да ме насилваш, Майкъл. С това съм приключила. — Докато не произнесе думите, не бе осъзнала, че бяха истина. — Мисля да остана в къщата на брега. Те имат нужда да се оправят с техния живот, а аз трябва да реша какво искам да правя с моя.

— И искаш да се отдалеча?

— Не много далеч. — Отново го прегърна. — Не искам да те изгубя, сигурна съм в това. Само малко съм объркана. Можем ли да оставим нещата така за известно време?

— Добре. Но разбери. Няма да чакам вечно.

— Нито пък аз.