Нора Робъртс
Публични тайни (34)

Глава 33

В спалнята беше тъмно и мръсно. Последната прислужница на Джейн напусна миналата седмица, като сви и два сребърни свещника за довиждане. Дори не разбра за кражбата. Напоследък рядко излизаше от спалнята си. Като пъшкаше и се задъхваше по стълбите, понякога слизаше до кухнята. Като отшелник трупаше в стаята си наркотици, бутилки и остатъци от храна.

Някога стаята беше красива: Джейн имаше слабост към червеното кадифе. То още висеше по прозорците на тежки, втвърдили се от прах и мръсотия дипли. Но веднъж в яда си смъкна завесите, които обграждаха пухкавото заоблено легло. Сега лежеше свита под тях, защото често я тресеше.

Тапетите в червено и сребристо бяха целите в петна. Джейн имаше навика да хвърля разни предмети по любовниците си — лампи, украшения, бутилки. Затова й беше и трудно да задържи в леглото си някого повече от две поредни вечери.

Последният — висок, мускулест картоиграч на име Хич, търпя нервните й кризи по-дълго от останалите, след което философски я натупа, така че я остави в безсъзнание, смъкна диамантения пръстен от ръката й и тръгна да търси по-приятна компания.

Но й остави наркотици. Той беше човечен по свой начин.

Джейн не се беше любила повече от два месеца. Но не се тревожеше особено. Никой не я посещаваше, телефонът й не звънеше. Това не я безпокоеше. Но когато останеше без наркотик, плачеше и изпадаше в самосъжаление. И ярост. Обземаше я страшна ярост.

Филмът не пожъна успеха, който се очакваше. С почти оскърбителна бързина бе продаден на компаниите за видеокасети. Толкова бе бързала да го види завършен, че не си осигури права над видеоразпространието. Агентът й бе недоволен от договора, но тя го изгони и продължи сама.

Не забогатя от филма. Някакви си сто хиляди лири бързо се стопяват от човек с нейните вкусове и апетити. „Новата й книга“ отново се преработваше. Няма да види пукната пара, докато оня глупак, който пишеше книгата, не я довърши.

Пресъхнал бе най-сигурният източник на пари — вече не получаваше чекове от Брайън. Държеше на тях не само заради парите — докато й плащаше, той продължаваше да мисли за нея.

Злорадстваше, че той не е познал щастието си. Гордееше се, че отчасти е допринесла за това. Ако не можеше да го има, поне и никоя друга жена не го е задържала за дълго.

Все още имаше моменти, когато вярваше, че той ще се върне при нея и ще я моли да му прости. Във въображението си виждаше как се любят в леглото с червени кадифени завеси. Тялото й е закръглено и свежо като на младо момиче — винаги си се представяше по този начин.

Беше станала огромна. Гърдите й висяха като балони чак до онова, което някога беше талия. Коремът й се беше отпуснал като желе. Трудно й бе да намери вените си, затова премина на кокаин. Все още се опитваше да се боцка, но безуспешно. Липсваше й, жалеше като майка умрялото си дете.

Изправи се и светна нощната лампа. Не обичаше светлината, но сега й трябваше, за да намери лулата. Косата й висеше в безпорядък, а руси бяха останали само краищата. Искаше да я обезцвети с „Клеърол“, но не можеше да открие последната опаковка. Носеше черна дантелена нощница с размери на палатка.

Пушенето я успокои. Лежа в леглото и прави планове. Съзнаваше, че й трябват пари, много пари, за да плати на снабдителя си. Нуждаеше се от нови дрехи и от красиви момчета. Мечтаеше да ходи на партита.

Пушеше и се успокояваше.

знаеше откъде ще намери пари, но трябва да действа много внимателно. От наркотика се почувства уверена. Време беше да се измъкне от затрудненото си положение, като използва скрития си коз.

Порови из тоалетната масичка и откри кутия с принадлежности за писане. Разноцветните листове бяха с нейния монограм. Полюбува им се известно време, след това дръпна още веднъж от лулата, преди да потърси писалката си. Разбира се, ще скъса името от горната част на листа. Да не е глупава.

Писа като дете, бавно, изплезила език от усърдие. Толкова беше доволна от написаното, че забрави да махне името си. В кутията имаше марки. Залепи три, като си тананикаше. Толкова са красиви! Добави още една, след това се загледа в художественото си творение. За момент се замисли за адреса и отново започна да пише.

Кесълринг, полицейски детектив

Лос Анджелис, Калифорния

САЩ

Замисли се, добави „Бързо!“ в ъгъла и го подчерта.

След това тръгна из стаите, за да търси подходящо скривалище за писмото. Отби се в кухнята и изяде цяла кофичка сладолед, като загребваше с голяма лъжица. Загледа писмото, което държеше в ръка.

— Глупаво момиче — промърмори тя, имайки предвид последната си прислужница. — И едно проклето писмо не е способна да пусне. Ще я изгоня. — Изпълнена с негодувание, тя се заклатушка навън и с голямо усилие се наведе да бутне плика под входната врата. Качи се обратно горе и се „надруса“ до самозабрава.

Мина седмица, преди да се сети за плана. Спомняше си, че писа писмо. Застраховката. Скри го. Макар че не знаеше къде го е сложила, не се разтревожи. Тревожеше я обаче, че беше останала почти без храна и наркотици. Пресушила беше и последната бутилка джин. Джейн вдигна слушалката на телефона. След няколко часа, успокои се тя, въобще няма да има проблеми с парите.

Отговори й на третото позвъняване.

— Здравей мили. Тук е Джейн.

— Какво искаш?

— О, колко си любезен със старите приятели.

Чу се сдържана въздишка.

— Попитах какво искаш?

— Само да си побъбрим, сладурче, да си побъбрим. — Изкикоти се. Толкова е забавно да шантажираш. — Закъсала съм малко с парите.

— Не е мой проблем.

— Напротив. Виждаш ли, когато закъсам за пари, започва да се обажда съвестта ми. Съвсем наскоро започна да ми става мъчно за онова, което се случи с бедното малко момче на Брайън. Наистина се измъчвам.

— Никога не те е било грижа за момчето.

— Не бива да говориш така, мили. В края на краищата аз съм майка. Като си помисля за моята сладка Ема — голяма, омъжена жена сега — сещам се за момченцето. И той щеше да е порасъл, ако беше жив, нали?

— Нямам време за историите ти.

Продължи грубо:

— По-добре намери време. Мисля си, че бих могла да пусна една бележка на оня детектив в Щатите. Спомняш си го, нали, скъпи? Казваше се Кесълринг. Представи си! След толкова години все още помня името му. — Усмихна се. Всички я мислеха за глупава. Няма да е за дълго.

Поколеба се, преди да й отговори и се наруга.

— Няма нищо, което да му кажеш.

— Не? Ще видим! Мисля си да му напиша писмо. Може и да възобновят следствието, ако имат на разположение две имена. Твоето например и…

— Ти даде идеята и ще ти се върне. — Гласът му беше спокоен, но усети, че се изпотява. — И ти си толкова вътре, колкото и аз.

— О, не. Не бях там, нали? Никога не съм се докосвала до момчето. — „Как, по дяволите, му беше името? Доналд или Денис?“ — питаше се тя. Нямаше никакво значение. — Не съм го докосвала с ръка. Но ти! Това е убийство. И след толкова години — пак е убийство.

— Не можаха да докажат нищо. И никога няма да успеят.

— С малко помощ биха могли. Искаш ли да опитаме, миличък?

Не, не искаше. Тя знаеше, че той няма да рискува. А той беше постигнал, което искаше и нямаше намерение да го изпуска. Каквото и да става.

— Колко?

— Мисля, че един милион лири ще свършат работа — засмя се тя.

— Ти си луда!

— Планът беше мой — изкрещя тя. — Идеята беше моя, а аз не получих и едно скапано пени, миличък. Ти си богат човек. Можеш да си го позволиш.

— Но не взехме никакъв откуп — напомни й той.

— Защото много си стискал. От две години не съм получавала нито пени от Брайън. След като Ема порасна, той ме отряза най-безмилостно. Това, което ще ми платиш, ще го приемем за нещо като пенсиониране. С толкова много пари ще изкарам дълго време и няма да се налага отново да те безпокоя. Донасяш ги тук утре вечер и аз няма да изпратя малкото си писъмце.

Часове по-късно тя не можеше да си спомни дали е позвънила, или само е сънувала. И писмото. Къде скри писмото? Взе лулата си с надеждата, че мисълта й ще се проясни. Най-добре би било да напише писмото отново. И ако не дойде скоро, ако не дойде много скоро, тя ще позвъни отново.

Джейн се приготви да пише, но бързо заспа.

Събуди я звънецът на вратата. Чудеше са защо проклетото, глупаво момиче не отваря. Изглежда, трябва да върши всичко сама. С пъшкане и ругатни заслиза пипнешком по стълбите.

Спомни си, когато го видя. Стоеше на вратата с мрачен поглед и дипломатическо куфарче в ръка. Да, наистина човек трябва сам да си върши работата.

— Хайде, влизай, пиленце. Доста време мина.

— Не съм дошъл на гости. — Помисли си само, че изглежда като свиня — дебела и мръсна, че двойната й брадичка се тресе от смеха.

— Нали сме стари приятели, ще пийнем нещо. Алкохолът е горе в стаята ми. Целият си бизнес въртя от будоара.

С престорено кокетство тя го хвана за ревера. Той й позволи, като си помисли, че ще изгори костюма.

— Ще извъртим бизнеса, където искаш. Но нека да свършим.

— Винаги си бързал. — Тя се заизкачва с усилие. Той гледаше как ръката й се хваща здраво за перилата, как се задъхва. Каза си, че само да я бутне и тя ще се запремята надолу по стълбите. Дори не биха се усъмнили, че не е нещастен случай. Но имаше по-добър и по-сигурен начин.

— Заповядай, скъпи. — Със зачервено от усилие лице тя се тръшна на леглото. — Назови отровата си.

Вонята почти го задуши. В полумрака на стаята той успя да види разхвърляните мръсни дрехи и чинии, празни кутии от консерви и бутилки. Зловонието го задушаваше.

— Аз ще се заема с питиетата. — Внимаваше да не се докосва до нищо. Не само заради отпечатъците, но и от страх да не се изцапа.

— Както обичаш. Какво ми носиш?

Постави до нея куфарчето. И него ще го изгори. Набра цифровата комбинация и отвори капака. Това са част от парите.

— Казах ти…

— Невъзможно е да събереш един милион в брой за един ден. Трябва да потърпиш. — Обърна куфарчето към нея. — Но съм ти донесъл още нещо, за да се оправиш. В знак на добра воля.

Тя вида пликчето, пълно с бял прах, върху подредените купчини банкноти. Сърцето й заби силно, устата й се напълни със слюнка.

— Хубава гледка.

Преди да успее да грабне пликчето, той дръпна куфарчето към себе си.

— А сега не бързай! — Приятно му беше да я разиграва. Виждаше как дребни капчици пот избиват по лицето й и като вадички се стичат по бузите й. Имал е и преди работа с наркомани и знаеше как да се справя. — Хероинът е висококачествен, най-добрият, който може да се намери. Една спринцовка от него и отлиташ направо на небето. — „Или в ада — помисли си той, — ако някой вярва в него.“ — Можеш да го имаш, Джейн. Целия пакет. Но ще трябва да ми дадеш нещо в замяна.

Сърцето й заби като чук в гърдите, тя задиша учестено, зави й се свят.

— Какво искаш?

— Писмото. Даваш ми писмото и още няколко дена да събера останалите пари и всичко е твое.

— Писмото? — Беше забравила за него. Не откъсваше поглед от пликчето бял прах и си представяше как би се почувствала, когато се разнесе във вените й. — Няма никакво писмо. Не съм писала писмо. — Застраховката — спомни си и го погледна крадешком. — Не съм го написала още. Но ще го напиша. Дай ми наркотика и след това ще говорим.

— Първо да поговорим. — Никога не е обичал насилието. Смъртта на момченцето бе нещастен случай, за който искрено съжаляваше. Но сега, докато гледаше слюнката, потекла от устата на Джейн, изпита неудържимо желание да я убие със собствените си ръце.

— Започнах да го пиша. — Объркана и разтревожена, Джейн погледна към бюрото. — Започнах, но те почаках. Не бих го завършила, ако се споразумеем.

„Не лъже“ — помисли си той, изучавайки лицето й,

— Добре. Вземи го.

Грабна пликчето с двете си ръце. За миг му се стори, че ще го разкъса със зъби от нетърпение. Вместо това стана и бързо, колкото огромната маса й позволяваше, затърси в чекмеджетата за съоръженията си.

Гледаше я ужасен и омагьосан от действията й. Сега тя не му обръщаше внимание, мърмореше си нещо. Ръцете й трепереха и тя разсипа малко. Когато приготви първата доза, дишаше шумно и тежко. Няма да го пуши, ще го инжектира във вената.

Клекнала на пода, облизвайки устни, като че ли ще яде, тя напълни спринцовката. Затърси вена трескаво. След това затвори очи, облегна се на тоалетната масичка, за да дочака опиянението.

И то дойде — втурна се като река, повлече я и тя полетя. Очите й се отвориха широко, по тялото й преминаха конвулсии.

Гледаше я как умира, но не изпита очакваното удоволствие. Грозна гледка. Джейн Палмър нямаше достойнство и в смъртта, както и в живота. Обърна й гръб, измъкна от джоба си ръкавици и ги сложи. Взе започнатото писмо и го прибра в куфарчето. Преодолявайки отвращението си, започна да търси, за да се убеди, че не е оставила още нещо, което може да го уличи.

 

 

Брайън изстена, когато телефонът го събуди. Опита се да седна, но главата го цепеше. Закри с една ръка очите си, с другата затърси пипнешком телефона.

— Какво?

— Бри, П.М. се обажда.

— Обади се, когато се оправя.

— Бри, струва ми се, че не си чел сутрешните вестници.

— За пръв път улучваш. Ще прочета утрешните сутрешни вестници. Тогава смятам да се събудя.

— Брайън, умряла е Джейн.

— Джейн! Умряла? Тя е умряла? Как?

— Свръхдоза. Някой я е намерил снощи, бивш любовник ли, комарджия ли, нещо подобно. Била е мъртва от два дни.

Разтърка с длани очите си.

— Исусе!

— Мислех, че трябва да знаеш. Предполагам, че ти ще кажеш на Ема.

— Ема. — Брайън се блъсна в таблата на леглото. — Да, да. Ще й позвъня. Благодаря, че ми съобщи.

— Моля те. Бри… — Гласът му заглъхна. Искаше да изкаже на Брайън съжаления, но се попита дали въобще някой съжалява. — До скоро.

— Да.

Брайън полежа малко, опитвайки се да си я представи. С Джейн се познаваха от деца. Някога я беше обичал и беше я мразил. Но не можеше да си я представи мъртва.

Изправи се и отиде до прозореца. Слънцето заслепи очите му. Сипа си уиски и го глътна. Почти съжаляваше, че не чувства нищо освен болката в главата си, сега притъпена под въздействието на уискито.

Обърна се и погледна брюнетката, която спеше в леглото му. И към нея не изпитваше чувства. Винаги избираше жени, които не търсеха сериозна връзка и се задоволяваха да прекарат няколко нощи с него. Но животинският секс няма нищо общо с любовта.

Някога бе направил грешката да се свърже с жена, която искаше нещо повече. Джейн се бе вкопчила като пиявица и никога не му позволи да се наслаждава на живота.

След това срещна Бев. С нея позна истинската любов.

През тези седемнадесет години нямаше ден, в който да не мисли за жена си и да не я желае.

Джейн бе помрачила живота му с непрекъснатите си изнудвания, а неразбирането на Бев го бе довършило.

Сега имаше само музиката си и твърде много пари, както и сменящи се една след друга жени.

Джейн бе мъртва.

Искаше му се нещо да трепне в сърцето му, да почувства съжаление към момичето, което някога бе познавал. Момиче, което отчаяно твърдеше, че го обича повече от всичко. Но нищо не изпитваше. Момичето и момчето, което той е бил, са умрели отдавна.

Ще трябва да позвъни на Ема. Най-добре ще е да го чуе от него, въпреки че се съмняваше тя да почувства истинска мъка. След като й се обади и се убеди, че не се нуждае от него, ще замине за Ирландия. При Дарън. И ще прекара няколко спокойни дни сред високата зелена трева.