Нора Робъртс
Публични тайни (30)

Глава 29

Ема се омъжи за Дру. Не каза на никого, дори и на Мариан. В края на краищата беше пълнолетна и не се нуждаеше от ничие позволение, нито одобрение.

Не беше сватбата, за която си мечтаеше. Нямаше воал, нямаше блестяща бяла коприна. Нямаше и цветя, освен една розова роза, която Дру й поднесе. Нямаше музика, нямаше и сълзи.

Каза си, че е без значение. Не искаше ли точно това? Може би бе егоистично, но искаше да се омъжи по този начин. Как би могла да покани Мариан или Бев, без да покани баща си? Не го искаше тук, застанал до нея, да я предава на младоженеца. Може и сама да му се предаде.

Облече се в копринена рокля с корсаж и волани от дантела, малко по-тъмна от розата.

Спомни си сватбата на баща си. Първата сватба, на която бе присъствала: Бев — безкрайно щастлива, Брайън — засмян, Стиви — целият в бяло като ангел. Спомените я накараха да се просълзи. Дру взе ръката й. Той се усмихваше. Усмихваше се и когато постави семплия диамантен пръстен на пръста й. Ръката му бе топла и уверена. Обеща да я обича, да я почита и да се грижи за нея. Толкова отчаяно искаше някой да се грижи за нея. И когато я целуна, тя повярва, че желанието й се е изпълнило.

Станаха мъж и жена. Вече не беше Ема Макавой, а Ема Макавой Латимър. Нова личност, обрекла живота си на Дру. Започваше новият й живот.

Веднага след церемонията той хукна към звукозаписното студио. Това бе съвсем естествено за един изпълнител, особено когато става въпрос за записи. Нейна бе идеята да се оженят без много шум, точно когато той работеше върху новия си албум. Докато го чакаше, тя се зае с апартамента в хотела, където щяха да прекарат брачната си нощ. Искаше обстановката да бъде съвършена. Навсякъде постави цветя, снопове парникови рози, орхидеи, нарциси. Сама ги подреди: постави вази и купи във всички стаи, та чак и кошница цъфнали хибискуси в банята.

Десетина бели, ухаещи на жасмин свещи чакаха да бъдат запалени. Шампанското се изстудяваше в кристална кофичка. Радиото свиреше тихо.

Дълго лежа в ухаещата вана. Сложи крем и пудра на цялото си тяло и малко повече парфюм на всяка пулсираща точка. Искаше тялото й да е съвършено — както стаята, както нощта. Дълго разресва косата си. С огромно удоволствие облече белия копринен, обшит с дантели пеньоар.

Според отражението в овалното огледало тя наистина изглеждаше като младоженка. Затвори очи, за да се почувства наистина такава. Нейната първа брачна нощ. Най-красивата нощ в живота й. Дру ще влезе. Ще я погледне. Златистокафявите му очи ще потъмнеят. Ще бъде мил, нежен, търпелив. Тя почти усещаше дългите му, уверени пръсти да докосват кожата й. Ще й каже колко много я желае. След това ще я отнесе до спалнята и ще го докаже. Търпеливо. Нежно. Страстно.

Към десет часа стана неспокойна. Към единадесет се разтревожи. Към полунощ полудяваше. Позвъни в студиото и разбра, че си е тръгнал преди часове.

Въображението й рисуваше ужасни картини. Бързал е да се върне, нетърпелив да започнат съвместния си живот в голямото, меко легло. Бил е невнимателен и колата му… Докторите, полицията не знаят къде да я намерят. Вероятно сега Дру лежи ранен на някое болнично легло и вика името й.

Бе започнала да прави списък на болниците, когато чу ключът да се превърта в ключалката. Преди той да успее да отвори вратата, тя изтича, отвори я широко и се хвърли на врата му.

— О, Дру, толкова се изплаших!

— Спокойно, спокойно. Разтревожихме се, нали!

Той бе пиян! Отдръпна се и го изгледа.

— Пил си.

— Просто отпразнувахме с момчетата. Човек не се жени всеки ден, нали?

— Но ти… Каза, че ще се прибереш към десет.

— За Бога, Ема, нима почваш да се заяждаш от първия ден?

— Не, но… тревожех се, Дру.

— Добре де, сега съм тук, нали! — Помъчи се да свали якето си. Не се напиваше често, но тази вечер питиетата лесно вървяха едно след друго. Бе изкачил още едно стъпало нагоре. — Я се погледни. Срамежлива младоженка. Прекрасна, прекрасна Ема — цялата в бяло.

Тя наистина се изчерви и се смути. В очите му пламна желание.

— Исках да съм красива за теб. — Доверчиво се отпусна в ръцете му и вдигна към него устните си.

Устата му беше свирепа и гореща. Той я нарани. Захапа долната й устна и я притисна силно.

— Дру. — Тя се опита да се отдръпне назад, изплашена от внезапно нахлулия спомен за Блекпуул в лабораторията й. — Дру, моля те.

— Тази нощ номерът няма да мине. — Сграбчи косата й и я приближи до себе си. — Твърде дълго ме накара да чакам, Ема. Тази нощ нямаш извинения.

— Не, не. Аз просто… Дру, не можем ли…

— Сега си моя жена. Ще го направим както аз искам.

Събори я на пода, без да обръща внимание на молбите и опитите й да се освободи. Ръцете му грубо разкъсаха ефирната дантела, разголиха гърдите й. Започна да ги смуче и да ги мачка. Грубостта му я изплаши. „Така ли трябва да го направим — на пода в стаята, обляна от светлина, разкъсаните дрехи“ — помисли си Ема.

Пръстите му се впиха в бедрата й. Той яростно я целуна. Задавена от миризмата на уиски, тя се опита да изговори името му. Когато започна да се съпротивлява, сграбчи ръцете й и грубо я облада.

Тя изкрещя както от болката, така и от шока. Той продължи с пъшкане и ръмжене. Когато свърши, претърколи се на една страна и веднага заспа. Ема се разрида.

 

 

На сутринта бе преизпълнен от разкаяние, срам и нежност. Със сенки под очите и треперещ глас проклинаше и молеше за извинение. Наистина жалко извинение — бил е пиян, но единствената причина да се държи като чудовище. Когато я прегърна нежно, погали я по косата и зашепна обещания, тя му повярва. Като че ли друг мъж я беше, обладал през първата брачна нощ, за да й покаже колко груб може да бъде сексът. Сега съпругът й бе толкова нежен. Когато завърши денят, тя лежеше доволна в ръцете му и заспа, преизпълнена с розови мечти за бъдещето.

 

 

Майкъл се заклатушка към мивката. Имаше намерение да се захване с чиниите. Намерението му беше в действителност толкова твърдо, че се учуди, като намери мивката все още пълна и стойката до нея в безпорядък. Погледна ги неодобрително. Цяла седмица бе работил по две смени и се чудеше защо вещи като чиниите не се грижат сами за себе си.

Великодушно реши най-напред да се заеме с тях, а след това да закуси. Събра чиниите, купите, чашите, вилиците и ги изхвърли в кофата за боклук. Всичките бяха картонени или пластмасови — това би ужасило майка му, но много подхождаше на Майкъл. Въпреки скромността си кухнята му можеше да се похвали със съдомиялна машина, която така и не се ползваше.

Доволен от себе си, започна да рови в шкафа, бутна шише салца и бурканче маргарин. Остави ги настрана и грабна кутия с житни ядки. Сина малко в купата и ги заля с горещо кафе.

Този деликатес бе открил съвсем неочаквано след друга безсънна нощ. Тогава, почти приключил закуската, откри, че кафето е сипано върху житните ядки, а млякото още е в пластмасовата си опаковка. От тогава Майкъл се отказа от млякото. Преди да успее да се отпусне с удоволствие, чу тропане на задната врата.

Когато отвори вратата, бе поздравен буйно от огромно куче.

— Не се опитвай да ме гримираш. — Отмести грамадните му лапи от голите си гърди. Лапите тупнаха на пода, но по-голямата част от калта остана върху Майкъл.

Конрой с неизвестно родословие — седна на линолеума и се озъби. Миришеше ужасно, но това явно не го притесняваше. Козината му беше сплъстена и пълна с бодли. Майкъл трудно можеше да си представи, че преди по-малко от две години той бе малко, подскачащо кученце. Когато порасна, Конрой погрозня. Но и тази малка шега на природата не го притесняваше.

Кучето продължи да се зъби дори когато вдигна лапа — жест, който и двамата знаеха, че не съдържа никакво подмазване.

— Няма да ти стисна лапата. Не знам къде си бил. Върнал си се отново при оная кучка, нали?

Конрой изви очи наляво. Ако можеше да свирне през зъби, сигурно щеше да го направи.

— Не се опитвай да отричаш. Прекарал си целия уикенд в търкаляне в мръсотията с онази безпризорна кучка. Без да помислиш изобщо за последствията или за чувствата ми. — Майкъл се обърна и отвори хладилника. — Ако още веднъж я начукаш, сам се оправяй. Предупредих те. Внимавай със секса. Сега сме в осемдесетте години, мъжкар такъв.

Подхвърли му парче салам, което Конрой хвана във въздуха и глътна наведнъж. Хвърли му още две парчета, преди да седне и да се заеме отново с напоените в кафе житни ядки.

Животът му харесваше. Правилно реши да се премести в предградията. Имаше всичко, което искаше: чудесна малка полянка, за която да мърмори, че е за косене, няколко големи дървета и онова, което бе останало от цветната леха на предишния собственик.

Беше решил да се занимава с градинарство, но го изостави, когато се убеди в некадърността си. Но затова пък никой не ругаеше Конрой, когато изровеше някое цвете.

Купи малкото, тухлено ранчо веднага след кратката и необмислена връзка с Енджи Паркс. Единственото нещо, което научи от нея освен сексуалните перверзни, беше, че той, Майкъл Кесълринг, е и винаги ще бъде от средната класа.

Когато я видя в ролята на Джейн Палмър, усети зловещи тръпки. Разбра, че е играела тази част от ролята си с него през онези три шеметни месеца, когато бяха любовници.

Да гледа този филм, за него беше нещо като тест, за да се убеди, че се е излекувал и от последните остатъци от нездравословното си увлечение по нея. Почувства само неудобство при вида на разголените й гърди. Знаеше, че тя само изпълнява ролята и въпреки това имаше чувството, че е спал с майката на Ема.

Седнал в тъмната зала, се попита дали Ема ще гледа филма.

Не обичаше да мисли за нея.

Имаше връзки и с други жени. Имаше и работата си. Вече се чувстваше по-уверен. Примиряваше се с дългите часове в проследяване и засади и достатъчно ценеше живота си, за да не се хваща бързо за пистолета.

— Вчера стреляха по мен — каза той с желание да поговори с Конрой. Кучето с безразличие започна да се чеше от бълхи. — Ако онзи перверзен тип имаше късмет, ти щеше да останеш на студено, приятелче. Не се залъгвай, че онази кучка ще те прибере.

Конрой се огледа, облиза се и продължи с бълхите.

— Ще се поразходим до ветеринарния доктор — промърмори Майкъл и привърши закуската. — Само едно посещение и две срязвания и земният ти път ще приключи. — Доволен, отговори вестника.

Както обикновено съобщаваха за последните терористични акции в Близкия изток, имаше няколко жалвания на икономисти. На втора страница, долу, имаше статия за залавянето и арестуването на някой си Ник Акселрод — незначителен човечец, който под въздействието на силно депресивни средства бе насякъл любовницата си.

— Ето го човека — обясни Майкъл на Конрой. — Намерих го в един апартамент в търговската част на града да стреля по стените и да призовава Исус. Гледай тук е името ми. Детектив Майкъл Кесълринг. Предполага се, че това съм аз. Ако не те интересуват новините, защо не свършиш нещо полезно, като например да ми донесеш цигарите. Хайде, търси!

Кучето леко излая и започна да куца, за да привлече вниманието му. Но Майкъл се бе задълбочил във вестника.

Обърна на клюкарската рубрика и тогава видя снимката…

Беше Ема. Изглеждаше…„Господи — каза той, — страхотна е.“ Срамежливата усмивка, огромните, спокойни очи. Беше с къса рокля без презрамки, гъстата й коса бе разпиляна по раменете.

На раменете й имаше още нещо — ръка и ръката принадлежеше на мъж. Майкъл откъсна очите си от лицето на Ема, за да разгледа мъжа.

Дру Латимър. — Веднага го позна. Той също се усмихваше. „Сияе скапанякът“ — помисли си Майкъл. Отново се загледа в Ема. Конрой влезе и стовари в скута му олигавен пакет „Уинстънс“, но той не помръдна.

Много бавно, като че ли се учеше да чете, той прочете заглавието.

Рокпринцесата Ема Макавой се омъжи за своя принц.

Преди два дни на тайна церемония Ема Макавой, дъщеря на Брайън Макавой от „Девъстейшън“ и на писателката Джейн Палмър, се омъжи за Дру Латимър, двадесет и шест годишен, соло вокал и китарист на изгряващата рокгрупа „Бърдкейдж Уок“. Младоженците са се запознали по време на последното турне на „Девъстейшън“ в Европа.

Майкъл престана да чете. Затвори очи и изпусна вестника на масата.

 

 

Ема се вълнуваше от завръщането си в Ню Йорк. Нямаше търпение да покаже града на Дру, да прекарат първата си Коледа заедно в студиото.

За нея бе без значение както закъснението на самолета, така и ледената лапавица. Разполагаха с четири седмици за медения си месец, който започваше малко късно заради новия албум на Дру. Искаше да прекара това време в Ню Йорк, в дома си. В него да се превърне от младоженка в съпруга.

Накара шофьора да мина през центъра, за да покаже на Дру светлините, хората, величественото коледно дърво в Рокфелер Сентър, карнавала на Таймс Скуеър.

Колко бе щастлива да се завърне в дома си и да знае, че няма да бъде охранявана непрекъснато.

— Като че ли са минали години, откакто не съм била тук.

Бащата на Мариан бе много недоволен от отказа им да дадат студиото под наем, но тя се радваше, че никой не бе живял тук в нейно отсъствие.

— Е? — Разреса с пръсти мократа си коса. — Какво мислиш?

— Доста е обширно. — Погледът му се плъзна по варосаните стени, голия под, кичовия порцеланов бухал, който Ема бе открила в евтиния квартален магазин. — Малко… спартански.

— Почакай да видиш как ще го преобразя за Коледа. Двете с Мариан имаме няколко страхотни украшения. — Порови в чантата си за бакшиш, когато шофьорът внесе багажа им. — Благодаря.

Човекът прибра двайсетачката в джоба си.

— Благодаря, мадам. Весела Коледа.

— Весела Коледа и на вас. — Хвърли палтото си и изтича до прозорците. — Дру, ела да видиш колко е красиво! От стаята на Мариан се вижда по-добре, но ми се завива свят.

— Много е хубаво. — Видя една мръсна улица и безкраен поток от коли. — Ема, чудя се защо не си се преместила в по-луксозно жилище.

— Никога не съм искала…

— То е чудесно за две колежанки, но сега трябва да потърсим нещо по-подходящо. — Той я погали по косата. — В края на краищата няма да живеем заедно с Мариан, колкото и да е очарователна.

— Не бях си помислила… Тя ще се върне чак след два месеца.

— По-добре започни да мислиш. — Целуна я по челото, за да заличи острия тон, с който изрече думите. „Хубавичка, но несъобразителна“ — каза си той. — От това, което съм чувал, да се намери жилище в Ню Йорк, изисква много време, пари и енергия. И след като смяташ да прекарваме половината време тук, ще ми е необходима подходяща квартира. Боже, колко е студено тук!

— Поисках да спрат отоплението, докато ни няма. — Изтича навън, за да го пусне.

— Винаги практична, нали, мила? — В гласа му се чувстваше подигравка, но когато се обърна към нея, на лицето му имаше усмивка. — Сигурен съм, че ще ни е приятно тук две седмици. В края на краищата меденият месец, дори и отложен, не изисква нещо повече от легло. — Тя се изчерви и той се засмя. След това се приближи, притисна я към себе си и я целуна продължително. — Има ли легло, Ема?

— Да. Ето там. Трябва само да сменя чаршафите.

— За чаршафите ще мислим после. — Повлече я по коридора и засъблича пуловера й.

Тя знаеше, че ще стане бързо — не жестоко и болезнено, както през първата брачна нощ, но кратко и с това приключваше. Не знаеше как да се помоли за повече. Някъде дълбоко в сърцето си чувстваше, че трябва да има нещо повече от това опипване набързо. Гърбът й замръзна на студения дюшек. Но неговото тяло, вече навлязло в нея, далеч преди да е готова, гореше. Тя обви ръцете си около него, притискайки се към топлината и в очакване на кулминацията, за която само бе чела.

Когато свърши, тя потрепери. „От студа е“ — си каза. Малко по-късно Дру повтори мислите й.

— Всемогъщи Боже, тук е като в хладилник!

— Скоро ще се затопли. Имам и няколко одеяла в скрина.

Тя посегна за пуловера си, но той я спря.

— Обичам да гледам тялото ти, Ема. Толкова, сладко малко телце, не съвсем зряло още. Нали не се срамуваш вече от мен?

— Не. — Изправи се, за да отвори капака на скрина. Той порови за цигара в джоба на якето си, което се търкаляше по земята.

— Сигурно няма никаква храна или бутилка, за да се предпазя от пневмония.

— Има малко коняк в кухнята. — Спомни си за бутилката, която отвори заради Люк. Люк, който се бе върнал в Маями, за да дочака края си. Постави купчината чаршафи и одеяла в края на леглото. Всички тайни бе споделила с Дру, но не и тази за Джоно и Люк.

— Не съм и помислила за храна. — Видя го, че се намръщи. — Ще изтичам да взема нещо. Можеш да пийнеш коняк и да вземеш гореща вана. Ще приготвя вечерята.

— Чудесно. — Дори и не помисли да й предложи да излезе с нея. — Ще ми купиш и цигари, нали?

Когато тя излезе, той стана и обу джинсите си по-скоро за удобството, отколкото от благоприличие. Наля си първо коняк и въпреки че се раздразни от липсата на подходяща чаша, одобри качеството му.

Докато отпиваше от коняка, се чудеше как е могла да се надява, че той ще изпадне във възторг от това огромно студио и то в търговската част на града! Нямаше намерение да живее тук. Достатъчно дълго бе чакал славата. Смешно е дори да се мисли, че сега, когато е тръгнал нагоре, ще се задоволи с нещо по-малко от най-доброто.

Вярно, че бе израсъл в много по-лоши условия от тези. Загледа се в портрета на Ема върху стената и се замисли откъде беше тръгнал и накъде отиваше. Е, не бе живял в бордей и не се бе ровил в боклуци. Но и не беше твърде далеч от тях.

Къща под наем, закърпени джинси. Ненавиждаше работническия си произход, а най-вече лишения си от амбиции баща, заради когото си останаха там. Жалък старец! Без гръбнак и тестиси. Защо иначе щеше да го изостави жена му — него и трите деца?

И тя е искала нещо повече от постоянната борба за свързване на двата края, размишляваше Дру. Как би могъл да я обвинява? Просто я мразеше.

Вървеше по своя път и той водеше право към върха. Вдигна чашата си към портрета на Ема. Ако наивната му малка женичка му помогне, ще си живеят щастливо.

Но шоуто ще ръководи той.

Ще я остави една-две седмици тук. След това ще се преместят в скъпите квартали. В някой от онези големи луксозни апартаменти около Сентръл Парк. Ще свърши работа като начало. Не му пречи да живее част от годината в Ню Йорк. В действителност Ню Йорк ще му е полезен. Особено при контактите, които има Ема.

Отправи се към стерео грамофона и прегледа плочите, докато намери нещо подходящо за настроените си. „Къмплит Девъстейшън^[1]“. Справедливо е, размишляваше Дру, старецът да бъде поздравен. В края на краищата, ако не беше турнето, не би могъл да се запознае с Ема и да я омае. Толкова ли е глупава да повярва, че не е знаел коя е и за какво му е притрябвала.

Поклати глава, пусна плочата и рокът изпълни стаята.

Не, няма да е трудно да я върти на малкия си пръст. Макар и некадърна в леглото — за голямо негово разочарование — тя е преизпълнена от желание да се хареса. От момента, в който я видя, започна да я оплита в мрежите си умело, както свиреше на китарата си. Нима не заслужава възнаграждение за изобретателността си…

Тя ще трябва да оправи отношенията с баща си. Старецът се беше отнесъл сравнително добре към женитбата им и дори бе щедър със сватбения си подарък — петдесет хиляди лири на името на Ема, но депозирани в общата им сметка.

Бащата и дъщерята трябваше да се сдобрят в най-скоро време. Дру щеше да се погрижи за това. Да си любимият зет на Брайън Макавой несъмнено носи печалби. Междувременно си имаше много, много богата жена. Богата и наивна!

Приближи са захилен към прозореца. Каква по-добра съпруга за амбициозен мъж? Трябва само да внимава с характера и търпението си. Защото ако тя е щастлива, всичко, което иска, само ще падне в ръцете му.