Мери Джо Пътни
Заложница на съдбата (36)

ЕПИЛОГ

Тъй като сватбата на Дейвид и Джослин стана много набързо и в изключително тесен кръг, те дадоха голям прием, за да обявят официално брака си пред приятелите и роднините. Ричард Далтон присъства, подпрян на патериците си. Верният приятел на Дейвид сияеше от щастие и гордост, защото той пръв бе разбрал, че двамата са създадени един за друг.

Елвира, графиня Кромарти, изпадна в истеричен гняв, когато узна, че проклетата й племенница бе оттеглила молбата си за анулиране на брака. Лошо беше, че богатството на Джослин завинаги й се изплъзна, но още по-лошо бе, че племенницата й и съпругът й изглеждаха безумно влюбени един в друг. Както тя заяви на Уилъби, който от години страдаше от лошия й нрав, младоженците й отнемаха единствената радост да се надява, че ще бъдат нещастни като повечето брачни двойки.

Когато в един дъждовен ден писмото на Дейвид стигна до сестра му в Шотландия, Сали щастливо съобщи на Иън, че нейният брат и съпругата му са се влюбили един в друг и че бракът им вече е действителен. Кинлок вдигна глава от анатомичния атлас, който прелистваше в момента, а очите му игриво заблестяха. Съгласи се, че бракът е дяволски хубаво нещо — сега шотландският му акцент бе по-силен от всякога — защото съчетавал изкушението с възможностите по най-задоволителен начин. Възприемайки думите му като предизвикателство, Сали реши да го изкуши, което доведе до прилагането на някои анатомични уроци, които и двамата намериха за много по-интересни от тези, които Иън изучаваше с помощта на атласа.

С многозначителен тон полковник Андрю Къркпатрик напомни на съпругата си какво бе казал за жените от семейство Кендъл — че те не могат да устояват на офицерите. Тя се засмя в знак на съгласие и духна свещта.

Радостни, че не им се налага да правят мъчителния избор при кой от двамата си господари да останат на работа, Хю и Мари крояха планове за собствената си сватба. Рийс щеше да бъде кум на брат си.

Джослин написа кратка бележка на херцог Кандоувър, с която му благодареше за търпението, което бе проявил към нея, както и за добрия му съвет. Накрая на свой ред го посъветва да се ожени, тъй като на света няма по-голямо щастие от брачното. Той се усмихна леко натъжен, вдигна самотен тост за дамата и щастливия й съпруг, а после запрати чашата в камината.

Макар че Изида се примири с факта, че трябва да дели господарката си с друг, продължи да спи в леглото на Джослин. В крайна сметка то бе и нейно, много преди да се появи Дейвид Ланкастър.

КРАЙ