Лайза Клейпас
Диви нощи (11)

ДЕСЕТА ГЛАВА

Когато влизаха в къщата на госпожа Флорънс, часовникът удари полунощ.

— Къде е тя? — попита Лоугън.

— Трябва да си почине — каза старата жена. — Ще наредя на прислужницата да ти приготви друга стая, докато настъпи утрото…

— Къде е тя? — повтори той намръщено, готов да претърси къщата стая по стая, докато открие Мадлин.

Госпожа Флорънс въздъхна.

— Горе е. Стаята в края на коридора. Но те предупреждавам, че ако я стреснеш…

— С нея ще правя, каквото си поискам — отговори Лоугън студено. — Надявам се да не ме безпокоите.

Госпожа Флорънс не се засегна, направи театрален жест с очи и му посочи пътя.

Лоугън тръгна из къщата, препълнена с театрални спомени от едно време. Той се изкачи по стълбата и намери стаята на Мадлин. Затаи дъх в очакване, преди да натисне дръжката на вратата и усети как кръвта пулсира във вените му. Силата на реакцията му го разтревожи… изкушаваше се да се обърне и да си отиде… но изглеждаше, че няма сили да го стори. Ръката му стискаше полирания метал, докато не го затопли.

След дълги колебания Лоугън влезе в стаята. Единственият шум, който направи, беше превъртането на ключа в ключалката. Той видя очертанията на тялото на Мадлин върху леглото, разпиляната й по възглавницата коса. Гърдите й се повдигаха равномерно. Внезапно си припомни какво чувстваше, когато усещаше дъха й до себе си, когато притискаше голото й тяло до своето…

Лоугън седна на стол до леглото, неспособен да отдели погледа си от Мадлин. След двумесечното вцепенение тялото му отново усети живителен прилив. Помисли си пак дали да я прегърне, да съблече нощницата й и да проникне в нежната й плът, още преди да се е събудила.

Остана да седи и да наблюдава съня й часове наред. И най-лекото й движение го очароваше — дори начина, по който свиваше пръсти и обръщаше главата си на възглавницата. В живота си беше имал много жени… но никоя не му беше въздействала така, както тя.

Той се радваше, че състоянието й налага спешна женитба. Да я има за себе си — това си заслужаваше подигравките, които щяха да се изсипят върху него, когато из цял Лондон се понесеше мълвата, че е бил „хванат“. Нямаше съмнение, че щеше да стане обект на много карикатури, които щяха да го изобразяват като покорен бик с халка на носа, воден от бременна пастирка… Не, подигравките биха могли да бъдат и по-жестоки. Хората обичаха да се присмиват на известните личности, а той беше леснодостъпна мишена.

Помисли си какво биха казали приятелите му, особено Андрю, и изсумтя недоволно. Това безмилостно копеле щеше добре да се позабавлява за негова сметка. Преди Лоугън да се замисли за Андрю, Рочестър и въпроса за бащинството, дребната фигурка в леглото се размърда. Утрото беше настъпило.

Макар че той мълчеше, Мадлин бързо почувства, че в стаята има още някой. Дишането й се промени, тя се търколи към него и сладко измърка. Мъркането й отекна в него и го развълнува, въпреки чувството на обида. Лоугън беше сметнал любовта си към нея за временна лудост… но изглежда, че тя все още му въздействаше, както преди. Той копнееше за нея не само физически, но и емоционално, което беше по-лошо. Заради нея беше загубил своята самостоятелност, която го беше пазила досега. Вече никога нямаше да бъде надменен и да показва превъзходството си над другите. Мадлин му беше показала, че и той като всички е човек, при това уязвим. Искаше му се да я накаже за това, и то по безброй начини.

Кехлибарените очи на девойката се отвориха и тя объркано го погледна. Лоугън изчака, докато се убеди, че го позна, и едва тогава я притисна на леглото.

Тя затаи дъх, когато почувства, че той издърпа завивките и остави тялото й почти открито, защото нощницата й се беше вдигнала високо над коленете. Погледът му се плъзна по треперещото й тяло. Зърната й се втвърдиха от докосването му и студения въздух в стаята. Зави й се свят и тя се запита дали не сънува. Как се е озовал тук? Сигурно госпожа Флорънс му беше казала.

Погледът на Лоугън се насочи към гърдите й, следейки движенията им, докато дишаше. Голямата му ръка погали нежната плът, а пръстите му леко подразниха връхчето й през тънката материя, което я накара да потисне стенанието си. Пръстите му силно стиснаха гърдата й и тя почти изпита болка. Загубила дар слово, Мадлин гледаше присвитите му сини очи.

После Лоугън я погали по корема.

— Красива си, както преди — каза той с дълбокия си звучен глас, който тя добре помнеше. — Надявам се, че това е някаква компенсация за обвързването ми с теб за вечни времена.

Пръстите му потънаха в нежния пух между бедрата й и Мадлин хвана ръката му с трепереща ръка.

— Моля те — изстена тя. — Не тук.

Лоугън отдръпна ръката си.

— Днес ще бъдеш прегледана от доктор Брук — произнесе спокойно той. — Ако той потвърди бременността ти, ще те заведа при родителите ти и ще ги уведомя за плановете ни да се венчаем. Аз ще взема специално разрешение и ще подготвя всичко. Това трябва да стане преди Нова година.

Мадлин примигна от смущение. Лоугън искаше да се ожени за нея в някакви си две седмици. Но това не беше нормално… по изражението му личеше, че тази идея не му е приятна.

— Няма нужда от всичко това — възрази Мадлин. — Нямам намерение да те хващам в капана на една женитба.

— Нима? — попита Лоугън спокойно. — Тогава защо си в Лондон?

— Аз… Исках да си поговоря с госпожа Флорънс.

— И изобщо не ти е минало през ум, че тя би могла да дойде при мен — произнесе Лоугън скептично.

— Не, не ми мина през ум. Тя не биваше да казва на никого.

Устните му се изкривиха иронично и той се отдръпна.

Седна на края на леглото и я наблюдаваше как се прикрива със завивките.

— Бих предпочел друг да получи наследството от преспиването с теб — саркастично отбеляза Лоугън. — Но след като си избрала мен за тази чест и, понеже сме се накиснали, нямам друг избор, освен да се оженим. Така ще бъда сигурен, че ако се роди дете, за него ще се положат най-добри грижи.

— Мога и сама да се справя. Не бива да се притесняваш за мен или за бебето…

— Очевидно не разбираш, мила моя. Пет пари не давам какво ще стане с теб, искам си детето. Няма да го оставя в ръцете на твоето семейство, дори и ако трябва да мина през ада.

— Не искам да се жениш за мен — каза Мадлин твърдо. — Не бих могла да живея с човек, който ме мрази.

— Няма да живеем заедно. Разполагам с няколко къщи. След раждането би могла да си избереш една от тях. Освен това, аз ще прекарвам повечето време в театъра, както обикновено.

— Отговорът е „не“ — повтори Мадлин. — Не е нужно да се ожениш за някого, когото не обичаш, само за да осигуриш едно дете. Аз ще се погрижа добре за него и няма да оспоря правото ти да го виждаш, когато…

— Не те питам за нищо, Мади — каза Лоугън делово. — Просто ти съобщавам какво ще стане. Ще упражня всичките си права над теб и детето… защото ще те притежавам телом и духом.

— Нищо няма да промени решението ми — отговори Мадлин, защото знаеше, че презрението му щеше да съсипе живота й. — Не можеш насила да ме направиш своя съпруга.

Тя изстена, защото Лоугън я блъсна на леглото и я притисна с бедро така, че не можеше да помръдне.

— Не мога ли? — попита той, надвесен над нея. Мадлин усети неговата възбуда, когато пръстите му до болка стиснаха раменете й. — Нямаш представа какво мога, мила моя. Ще получа онова, което искам, независимо колко ще ми струва. А ти би могла да улесниш положението, като престанеш да се противиш.

Мадлин се ядоса и се опита да се освободи, но той я притисна още по-силно със здравите си мускули. С всяко движение на тялото си тя усещаше все повече неговата мъжественост и най-сетне се отпусна.

— Би трябвало да знаеш също, че ще платиш за бедата, която ми причини — каза Лоугън. — Ще ми отдаваш тялото си, когато поискам. И не очаквай да бъде като преди. Няма да ти е толкова приятно.

Мадлин мълчеше и си представяше всякакви страхотии. Тя щеше да намери начин да изчезне преди сватбата.

Лоугън почти четеше мислите й, на устните му се появи лека усмивка.

— Изобщо не си помисляй да избягаш от мен. Защото ще те намеря и, когато това стане, ще съжаляваш, че си се родила.

Мадлин сведе клепачи, за да скрие погледа си. Беше й много трудно да осъзнае бъдещето на един брак, в който тя щеше да бъде обект на подигравки.

— Всички ще разберат, че си бил принуден да се ожениш — каза тя с надежда да го разубеди.

— Да, не се съмнявам, че ще клюкарстват до гроб.

Той и за това щеше да я накаже, мислеше си тя. Фактът, че един мъж, който осъзнава напълно своята известност, се съгласява да изглежда като глупак, като се ожени за нея, говореше за неговата решителност.

Лоугън стискаше раменете й до болка. Тя вдигна ръце да го отблъсне, дланите й се опряха на гърдите му.

— Много си тежък — каза тя, извивайки се под тялото му. — Моля те… пусни ме.

Лоугън изохка, защото движението на ханша й го подлуди. Той се търколи на една страна с намерение да я пусне, но ръцете му някак си обгърнаха стройното й тяло и го доближиха до неговото. Едното му бедро се оказа между нейните и тя усети на корема си пулсиращата му мъжественост. Гърдата й беше до устата му и той почти усещаше нежната тежест върху бузата си, кадифената й кожа докосна езика му.

Обля го вълна на удоволствие. Сега… сега… сърцето му биеше до пръсване в желанието да я обладае. Дъхът на тялото й го подлудяваше като омайващ еликсир. Искаше му се да я гали навсякъде. Ръката му докосна твърдата й гърда, пръстите нежно притискаха гъвкавата й плът.

Лоугън чуваше, че Мадлин възразява, усети лекото движение на тялото й и изведнъж осъзна, че не може да устои. Той целуна и леко стисна със зъби зърното й през нощницата, после жадно го засмука, потънал в нежната плът. Пръстите му се плъзнаха от гърдата към ребрата й. Мадлин се огъна и леко извика, като се мъчеше отначало да го отблъснела после пръстите й потънаха в косите му. Те жадно се впиха един в друг в стремежа си да задоволят страстта си.

Ръката му се спусна надолу по тялото й и стигна до корема, после застина, защото това беше мястото, където Мадлин носеше неговото дете. Тази мисъл го върна към действителността. Лоугън се отдръпна и стана от леглото.

— Обличай се — каза той с равнодушно изражение и се отправи към вратата. — Ще изпратя за доктор Брук.

— Лоугън… — Тя беше изрекла името му и той се напрегна. — Трябва да ти кажа… Съжалявам за онова, което сторих.

— В бъдеще ще съжаляваш още повече — меко каза той. — Бъди сигурна.

 

 

Колкото и да беше странно, Мадлин се почувства унизена не от прегледа на доктор Брук, а защото Лоугън присъстваше на него. Той стоеше в ъгъла на стаята и наблюдаваше безразлично процедурата, като че очакваше твърдението й за бременност да е лъжа. Тя впери очи в тавана, загледана в някакви гръцки рисунки, без да ги вижда. Някъде дълбоко в себе си се надяваше да е сгрешила, че е бременна. Но чувството за живота вътре в нея беше истинско и тя знаеше какво щеше да бъде заключението на доктор Брук.

Само се питаше дали Лоугън би бил добър баща или омразата му към нея би се пренесла върху детето. Не… тя не можеше да си представи, че той би държал едно невинно същество отговорно за нещо, което то не беше извършило. Може би времето щеше да смекчи отношението му… това оставаше единствената й надежда.

Лекарят се отдръпна от леглото и я погледна с тъжен, обезсърчаващ поглед, който я накара да потъне в отчаяние.

— Госпожице Ридли, от прегледа и вашите думи относно месечния ви цикъл заключавам, че бебето трябва да се очаква някъде в края на юни.

Мадлин бавно спусна роклята си. Тя не се потруди да го поправи за името си, защото не желаеше да му обяснява истинското положение. За нейно облекчение Лоугън също се въздържа да спомене истинското й име.

— Вероятно бащинството ще ви се отрази добре — доктор Брук се обърна към Лоугън. — Ще мислите за нещо друго освен онзи благословен театър.

— Няма съмнение — промърмори равнодушно Лоугън.

— Ако желаете аз да остана личен лекар на госпожица Ридли, ще трябва да й дам няколко съвета…

— Разбира се — Лоугън излезе от стаята, почувствал внезапно, че се задушава. Той не се зарадва, когато узна, че Мадлин е бременна. Всъщност цялата ситуация изглеждаше нереална. Все пак беше странно, че гневът, който носеше в себе си седмици наред, тази сутрин беше изчезнал. Почувства облекчение и не желаеше да разсъждава защо е така. Разтривайки врата си, Лоугън слезе долу да обмисли своя план. През следващите две седмици трябваше да се свърши много работа.

Госпожа Флорънс чакаше в подножието на стълбището и го гледаше въпросително.

— Правилно ли се оказа подозрението на Мадлин? — Тя прочете отговора в очите му, преди той да го изрече. — Ах, това е прекрасна новина!

Усмихна се и лицето й се проясни.

— Но защо си така начумерен?

— Ще ми се да те бях изритал от гримьорната си онази вечер, вместо да те слушам.

Госпожа Флорънс сухо се изсмя.

— Мисля, че и Мади не е доволна от моята намеса. Утешавам се с мисълта, че един ден и двамата ще ми благодарите.

— На твое място не бих разчитал на това… бабо. — Лоугън иронично подчерта последната дума.

Тя поглади побелялата си глава и го погледна с искрящи очи.

— Вярваш ли на онова, което ти разказах?

— Нито на една дума, докато не отида в имението на Рочестър.

— Какъв подозрителен мъж си бил! — отбеляза госпожа Флорънс. — Ясно, че това си е черта на Рочестър. Аз самата винаги съм била по-доверчива.

 

 

Лоугън изобщо не докосна Мадлин по време на еднодневното им пътуване до Глостършир. Те седяха един срещу друг, разменяха по някоя дума, но повече мълчаха. Норма, прислужничката на Мадлин, пътуваше в друга карета, за да ги остави насаме.

— Как вървят работите в театъра? — попита Мадлин.

Лоугън й хвърли подозрителен поглед, приемайки въпроса като подигравка.

— Не си ли чела „Таймс“? — попита той присмехулно.

— Не. Бях изолирана от външния свят, докато родителите ми разсъждаваха какво да правят с мен. — Веждата й се изви в знак на загриженост. — Нима сезонът не върви добре?

— Не — каза Лоугън. — Критиците са наострили перата си.

— Но защо…

— Грешката е моя — промърмори той.

— Не разбирам — възкликна смутено Мадлин. — По време на репетициите ти беше чудесен и аз мислех…

Гласът й замря, защото тя се сети, че въпросните две пиеси имаха премиери, след като напусна Лондон. Мадлин си спомни странния му, празен поглед в онази сутрин, когато си замина, и сърцето й се изпълни със съжаление. Така тя му беше причинила още едно страдание.

— Ти беше много болен, както и много от членовете на трупата — прошепна тя. — Сигурна съм, че след време ти и театърът ще успеете да…

— Няма за какво да ми изказваш тъпите си съжаления — пресече я Лоугън.

— Разбира се. Аз… Извинявам се.

По лицето му се плъзна ирония.

— Не бих желал да накърнявам суетата ти, мила, но моите професионални затруднения нямат нищо общо с теб. След заминаването ти аз много лесно те забравих, докато твоята покровителка госпожа Флорънс не посети снощи гримьорната ми.

— Бих искала и аз да кажа същото. Но аз мислех за теб денем и нощем. Никога няма да си простя държането си. Ако знаеше как… — Мадлин внезапно замълча, като се мъчеше да спре потока от думи.

Лоугън стисна зъби. Тя беше толкова уязвима, че нямаше желание да я унижава. Това го вбесяваше, караше го да се чувства засрамен и не знаеше как да преодолее тези чувства.

Той видя, че Мадлин притвори очи и се облегна назад с въздишка. Изведнъж забеляза, че кожата й изглежда бледа на фона на кадифената тапицерия.

— Какво ти е? — рязко попита Лоугън.

Мадлин поклати леко глава и отговори със стиснати устни, без да отваря очи:

— Добре съм. Само че понякога се чувствам малко… неразположена.

Каретата се разтресе от неравния път и тя отново стисна устни.

Лоугън я изгледа недоверчиво, като се питаше дали тя не се опитва да предизвика съчувствие. Не, беше твърде бледа, за да имитира болест. И изведнъж се сети за неразположението на Джулия през първите три-четири месеца на бременността, поради което тя често отсъстваше.

— Да кажа ли на кочияша да спре? — попита той.

— Не, добре съм… наистина.

Но Мадлин не изглеждаше добре. Погледът й беше втренчен и тя конвулсивно преглъщаше.

Лоугън се намръщи и забарабани с пръсти по бедрото си. Сутринта беше твърде зает и не проследи дали Мадлин беше закусила. Доколкото знаеше, тя не беше яла цял ден.

— Скоро ще пристигнем в Оксфорд. Ще спрем в някоя гостилница и ще вечеряме.

Мадлин поклати глава, преди той да завърши изречението.

— Благодаря ти, но само мисълта за храна… — тя закри уста с ръка и дълбоко си пое въздух.

— Скоро ще спрем — каза Лоугън и взе кристалната кана за вода от махагоновия шкаф. Намокри кърпа и я подаде на Мадлин. Тя прошепна някаква благодарност и притисна кърпата върху лицето си.

Лоугън си спомни за кошницата, която госпожа Флорънс им беше дала за из път и се пресегна да я вземе. Намери вътре плодове, парче сирене, няколко филийки хляб и пудинг, увит във влажна кърпа.

— Вземи — подаде й парче хляб. — Хапни си.

Тя едва отвърна лице.

— Нищо не мога да преглътна. Лоугън седна до нея и вдигна хляба.

— Само един залък, по дяволите! Не искам да повърнеш в каретата ми.

— Няма да изцапам скъпоценната ти карета — отговори Мадлин, като смъкна кърпата и го погледна над нея.

За миг Лоугън щеше да прихне от нейния инат. Отново намокри кърпата, сгъна я и я сложи на челото й.

— Един залък — подкани я той с нежен глас, като държеше филията хляб до устните й.

Мадлин изохка, отхапа малко и се опита да дъвче, но устата й като че ли беше пълна с пясък. Накрая тя преглътна едва-едва. На Лоугън му се стори, че лицето й възвръща цвета си.

— Още един залък — каза той с нетърпящ възражение тон. Тя бавно дъвчеше, почувства се добре, после се отпусна и дълбоко въздъхна.

— Сега съм по-добре. Благодаря ти.

Лоугън осъзна, че я беше прегърнал и здраво я беше притиснал до себе си. Главата й почти стигаше до подмишницата му, гърдата й се притискаше до неговите. Позата беше толкова естествена, толкова удобна, че до този момент той изобщо не я беше забелязал. Мадлин го погледва с очи като разтопен кехлибар. Той си припомни как се беше грижила за него по време на болестта му. Независимо от онова, което му причини, тя го беше излекувала от треската и го беше върнала към живота. Беше му дала надежда и щастие.

А после изведнъж му отне всичко.

Почувствал горчивината на спомена, той грубо се отдръпна.

— В бъдеще се грижи по-добре за себе си — посъветва я Лоугън и се върна на мястото си. — Нямам намерение да се превръщам в болногледачка.

Мадлин се разтрепери, когато каретата излезе на главния път към бащиното й имение. То беше разположено сред хълмовете на Глостършир, а наоколо се простираха богати поля, разделени от малки рекички. Земята на семейство Матюс беше далеч по-красива от къщата им, сгушена сред няколко по-малки постройки. Къщичките с по една-две стаи бяха изградени, за да приютят прислугата за къщата и кухнята.

Лоугън погледна през прозореца на каретата имението, без да изкаже мнението си. Наближиха сградата.

— Родителите ми няма да приемат идеята за нашия брак — каза Мадлин, оправяйки полите си. Тя беше облечена в семпла рокля, подходяща за девойка на нейната възраст. На Лоугън му се стори, че бельото вече е твърде тясно за бюста й. Той се учуди как родителите й не бяха забелязали бременността й.

— Мисля, че ще се радват да те омъжат, след като разберат за състоянието ти — каза той.

Мадлин не го погледна.

— Родителите ми не приемат хора, свързани с театъра. Според мен, те по-скоро ще умрат вместо да омъжат дъщеря си за актьор.

— Ето защо си избрала мен — промърмори Лоугън и я погледна с присвити очи. — Ти не само се отърва от девствеността си, но и избра мъж, когото родителите ти считат за крайно неподходящ.

— Нямах намерение изобщо да разберат с кого съм спала — каза Мадлин. — Това трябваше да остане в тайна.

Лоугън се намръщи и преглътна думите, като си каза, че сега не е време за спорове. Той имаше една цел и тя беше да уведоми семейство Матюс какво щеше да стане в следващите две седмици.

Каретата спря пред къщата. Лоугън взе наметалото на Мадлин и й помогна да се облече. След като загърна добре шията й с меката вълнена дреха, той повдигна брадичката й и се вгледа в големите й очи.

— Искам от теб едно нещо — тихо каза той. — Никой не трябва да узнае, че ние не желаем този брак. Всеки, който ни види, включително и родителите ти, трябва да повярва, че и двамата го искаме. Един твой нещастен поглед, един намек, че си била принудена, и аз лично ще прекърша вратлето ти. Ясно ли се изразих?

— Аз не съм актриса — отговори тя твърдо. — Не зная дали бих могла да ги убедя. Ако искаш да вляза в дома на родителите си и да се преструвам на щастлива…

— Точно това очаквам.

На вратата на каретата леко се почука. Лакеят беше готов да им помогне да слязат, но Лоугън не му обърна внимание.

— Изглеждаш много зле — каза той, вглеждайки се в бледото, напрегнато лице на Мадлин. — Усмихни се! Опитай се да се отпуснеш!

Докато Лоугън наблюдаваше опънатите й черти, през ума му мина мисълта, че тя щеше да му принадлежи цял живот. Кръвта им щеше да се смеси във вените на детето им. Никой не биваше да разбере истината за връзката между двамата — това беше най-важното нещо за детето, както и за самия Лоугън. Гордостта му изискваше Мадлин да изглежда и да се държи като влюбена жена, която приема предложението му с радост.

Той взе лицето й в ръце и я целуна. Вложи в тази целувка цялото си умение на любовник, докато не почувства, че потъва в нея и че тя в своята безпомощност отговаря на целувката.

Когато вдигна глава, Мадлин се беше задъхала, а лицето й пламтеше. Той се отдръпна назад и я погледна преценяващо.

— Така е по-добре.

Помогна й да слезе от каретата и я поведе по настланата с камъни извита пътека, която водеше към входната врата. Лакеят вече беше избързал напред, почукал на боядисаните в бяло крила и обявил пристигането им. Вратата се отвори и отвътре ги лъхна струя топъл въздух.

Лоугън беше прегърнал Мадлин внимателно и това трябваше да потресе семейство Матюс. Мадлин му беше благодарна за жеста, макар да знаеше, че е само показен. Тя се питаше как ще реагират родителите й на новината. Лоугън Скот не притежаваше най-важните качества — да е аристократ по кръв и да има семейно наследство. Нещо повече, те ясно бяха дали да се разбере, че мъж с професия не би бил подходящ за съпруг на нито една от дъщерите им, пък бил той лекар или адвокат. Актьор изобщо се изключваше.

Двамата й родители се появиха в антрето с ужасени лица. Аристократичното лице на майка й беше бледо, устата й трепереше от гняв.

— Мадлин, ти трябваше да си при Джъстийн!

— Има промяна в плановете — отговори Лоугън и пристъпи с лек поклон. — За мен е чест да се запозная с вас, лейди Матюс.

Мадлин изтръпна, когато майка й презрително погледна Лоугън, после отстъпи назад и отказа да го поздрави.

— Господин Скот, — каза лорд Матюс и ги гледаше, като не вярваше на очите си. — Може би ще ме последвате в приемната, където ще се опитате да ми обясните ситуацията.

— Да, милорд.

Лорд Матюс се обърна към дъщеря си със забранителен жест.

— Ти — не! Можеш да отидеш в стаята си, по-късно ще се разправям с теб.

Мадлин понечи да възрази, но Лоугън бързо я прекъсна:

— Мадлин ще остане с нас, милорд. Присъствието й е необходимо, тъй като ще се обсъжда нейното бъдеще.

— Скот, веднъж вече ви казах, че аз ще се погрижа за бъдещето на дъщеря си. Вие сте достатъчно безочлив, щом идвате тук и се намесвате в една ситуация, която повече не ви засяга.

— Боя се, че положението не е така просто, милорд.

Лоугън все още беше прегърнал Мадлин и двамата последваха лорд и лейди Матюс в малка приемна, обзаведена с обикновена английска мебел от солиден махагон и златиста тапицерия. Единствената картина в стаята беше някакъв безличен английски пейзаж.

Лейди Матюс седна и покани с жест останалите да сторят същото.

— Мадлин, ти може би ще седнеш ей там — каза тя строго и посочи един стол отделно от общите места за сядане.

Лоугън усети, че Мадлин е напрегната. Той хвана студената й ръка и я привлече да седне до него на малко канапе. После погледна лейди Матюс с мълчаливо предизвикателство. Ноздрите й се разшириха и тя му отвърна с леден поглед.

Според някои, лейди Матюс би могла да бъде считана за красива, но тя беше напълно лишена от топлота, от усмивка, която да омекоти очите и устните й. На челото й личаха две леки, но видими бръчки, които й придаваха решителен вид. Лоугън разбра, че щом лейди Матюс вземеше някакво решение, нищо не би могло да го промени.

Не беше чудно, че Мадлин беше избягала от училище напук на тяхната воля. Не беше чудно, че е измислила такъв жалък план, за да предотврати брака, който те бяха уговорили. Лоугън си представяше що за човек е лорд Клифтън. Стар, беше споменала Мадлин, и много, много уважаван.

— Господин Скот, — каза лорд Матюс и несъзнателно поглади плешивото си теме и посивяващите си коси, — бихте ли ми изяснили… как стана така, че пристигнахте тук заедно с дъщеря ми? Бих попитал самата Мадлин, но се съмнявам тя да каже истината.

Лоугън нарочно погали с палеца си Мадлин по зачервената буза. Той забеляза със задоволство гневната реакция на лейди Матюс.

— Мадлин дойде при мен да ме уведоми за един много важен факт. Почувствала се е задължена да го сподели първо с мен.

— И какъв е този факт? — попита лорд Матюс с леко приглушен глас.

Лоугън прибра една къдрица от слепоочието на Мадлин.

— Тя… ние… очакваме дете, сър. Според лекаря то ще се роди през юни. — Той замълча, за да се наслади на тяхното стъписване в продължи със спокоен тон: — Естествено, моята чест изисква да постъпя спрямо Мадлин и детето, както се полага. Затова дойдох за вашата благословия.

— Вашата чест?! — избухна лейди Матюс, изричайки отчетливо всяка сричка. Лоугън си помисли, че ако тя държеше нож в ръката си, щеше с удоволствие да го прониже. — След всичко, което сторихте на дъщеря ни, вие имате наглостта да ни говорите за своята чест?!

— Той не беше виновен — намеси се нетърпеливо Мадлин. Тя щеше да продължи, но Лоугън я хвана за врата и лекичко я стисна, за да замълчи.

После задържа погледа си на лорд Матюс. Атмосферата беше крайно враждебна.

— Милорд… Вярвам, че това положение може да се уреди в интерес на всички нас. Давам ви думата си, че дъщеря ви ще бъде задоволена с всичко. С ваше позволение, ще се разпоредя за незабавна венчавка…

— Вие не сте подходяща партия за нея — избухна отново лейди Матюс. — Години наред аз съм я възпитавала да стане съпруга на човек като лорд Клифтън и няма да позволя един театрален актьор да съсипе живота й. Уви, нейното падение сега показва, че тя не е нищо повече от една…

— Агнес… — прекъсна я лорд Матюс. Съпругата му млъкна и вбесено погледна Лоугън.

Лорд Матюс се обърна към него.

— Господин Скот, благодаря ви за желанието да изпълните своя дълг. Все пак, аз трябва сериозно да обмисля въпроса. Въпреки злочестото състояние на Мадлин, ние трябва да се съобразим с интереса на цялото ни семейство. Ако дъщеря ми се омъжи за вас, ние ще бъдем подложени на непоносимо презрение. Сигурен съм, че човек като вас не би могъл да разбере въздействието, което всичко това ще окаже на семейство Матюс, а нашата репутация е най-важното нещо в живота ни. Вярвам, че ще е по-добре въпросът да се реши тихомълком и без вашата намеса.

Надменна усмивка се появи на устните на Лоугън, когато разбра какво имаше предвид Матюс. Те по-скоро биха дали детето при чужди хора и биха изпратили дъщеря си в изгнание, отколкото да й позволят да встъпи в брак с човек с неговото положение в обществото. Лоугън пък щеше да преброди ада, преди да им позволи да разполагат с Мадлин и детето.

— Обмислете всичко, както счетете за нужно — каза тон меко. — Но ви уверявам, лорд Матюс, че детето ще си има име… моето име!

Той стана от канапето, показвайки, че разговорът е приключил.

— Вече е късно! — каза Лоугън рязко. — Сега тръгвам и ще се върна след няколко дни, за да ви уведомя за действията, които съм предприел. Мадлин ще бъде моя съпруга след четиринайсет дни.

Лорд и лейди Матюс скочиха и започнаха да възразяват и заплашват. Лоугън ги прекъсна спокойно, но любезните му обноски бяха изчезнали.

— Предупреждавам ви да не притеснявате Мадлин, докато ме няма. Искам тя да си почине добре до завръщането ми. — Той погледна вдигнатото към него лице и продължи. — Пиши ми, ако имаш затруднения.

— Да… Лоугън.

Мадлин едва успя да се усмихне.

— Много добре — каза той.

— Господин Скот, — намеси се лорд Матюс със зачервено лице. — Ще ви помоля кракът ви да не стъпва в имението ми.

— Много добре — отговори Лоугън. — Това ще стане, след като се върна да взема Мадлин.

— Нима смятате да ми се противите? — избухна Матюс. — Бих могъл да ви съсипя, ако поискам, Скот. Имам много силни и влиятелни приятели…

— Аз също. — Те се изправиха един срещу друг и тогава Лоугън заговори с тих, почти успокояващ глас. — Не ставайте глупак, Матюс. От този брак вие ще имате повече печалба, отколкото загуба. Мисля, че ще имате доста изгода от факта, че съм ви зет, въпреки произхода ми.

— И каква ще е тя? — попита лейди Матюс надменно. — Билети за театър по желание?!

Лоугън саркастично се засмя и се загледа в бащата на Мадлин.

— Вярвам, че желаете най-доброто за дъщеря си, милорд.

Лорд Матюс кимна покорно и се обърна да успокои възраженията на съпругата си.

Лоугън се сбогува мълчаливо и делово излезе от стаята. Мадлин го последва, като го догони с няколко крачки.

— Лоугън… Къде отиваш?

Той спря и нетърпеливо я погледна.

— Да посетя семейството си.

— Ще им кажеш ли за мен?

— Между другото.

Лоугън не беше обсъдил с Мадлин твърденията на госпожа Флорънс за неговия баща. Нямаше смисъл да й казва нещо, преди то да е потвърдено… Именно това той смяташе да стори още тази вечер.

Мадлин прехапа нервно устни.

— Ти… ще се върнеш ли?

Лоугън се усмихна иронично.

— Съвсем скоро — обеща той и си тръгна.