Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Winner’s Circle, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Анна Димитрова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 40гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona(2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Лий Грийнууд. Омагьосан кръг
Редактор: Любен Любенов
Коректор: Диана Черногорова
Оформление на корицата: Светлана Карагеоргиева
ИК „Компас“, 2000
История
- —Добавяне
4.
— Хм — каза Кортни, докато сменяше сламата на Гас.
Тед я беше изненадал с молбата си да почисти добре конюшнята на жребчето. При толкова много работници във фермата той се бе обърнал към нея — явно искаше да не му стои на главата, но дори и да беше така, Кортни нямаше нищо против. Обичаше да бъде заета с нещо, а и тази работа я караше да се чувства по-близо до Гас.
Бъдещето на Айдьл ауър зависеше от него.
Всеки ден тя отделяше много време за занимания с кончето. Учеше го да свиква с юздите и седлото, както и с това всяка част от тялото му да бъде управлявана. Караше го да стои мирно, докато тя повдига задните му крака. Отначало жребчето искаше да види какво прави тя и в опитите да се обърне винаги нарушаваше командата. Постепенно Гас толкова свикна с всичко, което Кортни правеше, че макар да продължаваше да я следи с поглед, се научи да стои мирно.
Все още обаче не го беше яздила.
Гас се развиваше бързо, но тя не искаше да го пуска да се състезава по-рано от средата на следващото лято. Стриктно спазваше наставленията на дядо си, който смяташе, че един кон не бива да се надбягва, ако тялото му все още не е достатъчно зряло, за да издържи натоварването от тренировките. Все пак, независимо какво си мислеше Сет Камерън, тя разбираше, че фермата не би могла да чака още две години. Гас скоро трябваше да започне да печели състезания. Целта на Кортни беше надбягването Тройна корона, но дотогава той трябваше усилено да тренира, за да събере опит.
Кортни започна от последната конюшня. Трябваше да се върне до отделенията за кобили и да провери как се справят Тед и работниците. В продължение на три дни те работиха на двойно по-дълги смени, за да успеят да подготвят всичко за конете на Фелпс.
Денят беше понеделник. Очакваха животните в сряда и Кортни се чудеше дали дотогава приготовленията в Айдъл ауър ще са приключили.
Струваше й се, че всеки път, щом се залови за работа, се натъкваше на Сет или поне на нещо, което той е направил. Познаваше този мъж едва от седмица, а вече нямаше част от живота й, в която Сет да не се е намесил. Беше я накарал да се чувства несигурна във всичко, което правеше, с изключение на решението да не се разделя с Гас и фермата. Те бяха нейните инструменти. Никой не би поискал от водопроводчика, електротехника или механика да продаде инструментите си. Тя не би могла да си върши работата без земя и коне. Колкото по-бързо огромният мъж с искрящи сиви очи проумееше това, толкова по-лесно щяха да се разбират.
Тя хвърли вилата в ръчната количка и се запъти към купчината с тор.
А на Кортни й се искаше да започнат да се разбират. Много отдавна никой не бе проявявал желание да се грижи за нея. Освен дядо й, разбира се, но тя беше единственото дете на неговото единствено дете. Сет нямаше подобна причина, за да й помага, и въпреки това го правеше. В името на това той дори се пребори със съпротивата й. Явно не беше толкова лош, колкото тя си мислеше, и определено не чак толкова, колкото останалите търговци, които помнеше. Кортни можеше да потъне от срам само при мисълта за някои от нещата, които му бе наговорила. Чудеше се как въобще продължи да контактува с нея.
Току-що бе опразнила количката и бе изправила вилата до стената, когато чу шум, който не можеше да сбърка — боботенето на камион за превозване на коне. Но те не бяха готови за кобилите! Половината отделения не бяха почистени и застлани с прясна слама. Нямаше кофи за вода, оглавници и сено, а и храната още не бе пристигнала. Тя се втурна навън. За нейно огромно учудване вместо да продължи към отделенията за кобили камионът спря пред тези за коне. Сет, който бе паркирал ягуара си между две големи дървета, се насочи към нея, докато от камиона слязоха двама мъже й започнаха да спускат рампата.
— Ти ми каза, че конете няма да пристигнат преди сряда — посрещна го тя с тон, който го уличаваше в умишлена измама.
— Това са жребчета. Готови ли са конюшните?
— Жребчета? — заекна Кортни силно смутена. — Мислех, че мистър Фелпс вече е намерил човек, който да обязди жребчетата му.
— Да, така е. Тези кончета са собственост на няколко други клиенти.
— Да не искаш да кажеш, че смяташ да ми стовариш дванадесет коня без предупреждение!
— Двадесет и четири. Вторият камион ще пристигне докато разтоварим този. Мислех, че конюшните ти са големи.
— Не е вярно! Домъкнал си тези жребчета, за да ми докараш нервна криза. Не бих могла сама да обяздя толкова много коне.
— Не съм си и помислял такова нещо — сви рамене Сет, докато сочеше на мъжете да отведат животните в конюшнята. — Ще трябва да наемеш хора да ти помагат. Мисля, че четири души ще са достатъчни.
— Значи смяташ, че си обмислил всичко, така ли? — навъси се Кортни, която не по-малко от Сет беше наясно какво трябва да се направи.
— Не виждам никакъв проблем.
— Тогава ще ти подскажа един. Зад ъгъла има вила и ръчна количка. Можеш да ги вземеш и да започнеш да почистваш другата конюшня.
— Само ако ми помагаш. Опитвам се да бъда джентълмен, но фасадата пада в случай, че имаш до себе си здрава млада жена, която те гледа, докато вършиш нейната работа.
— Изобщо не съм очаквала да вършиш каквато и да било работа — изрева Кортни. Изтича до ъгъла, за да вземе вилата и количката. — Просто съм ядосана. — Тя избута количката до другата конюшня. Сет вече беше отворил вратата и бе свалил сакото и вратовръзката си.
— Какво искаш да направиш — да изсипеш сламата на едно място или да я разстелеш?
— Нито едното, нито другото, докато не изчистя праха и боклука отвътре — каза Кортни, докато отваряше задната врата, за да влезе въздух.
— Намери ми метла и ще ти помогна.
— Сигурно искаш да покриеш с нещо лицето си — стрелна го Кортни, докато му подаваше една метла. Понечи да развърже шалчето на врата си, но Сет извади носната си кърпа, която по размер съответстваше на самия него, и я закрепи така, че да закрива носа и устата му. Изглеждаше много смешен — като малко момченце, което се прави на бандит, но Кортни реши, че е по-добре да не му го казва.
През следващите няколко минути въздухът се насити с толкова прах, че бе невъзможно да се разговаря. Кортни беше благодарна, че полъхва лек бриз, който бързо щеше да издуха прахоляка. Имаше поне дузина неща, които би искала да каже на мистър Камерън.
Беше ядосана за това, че й стовари един вагон жребчета като гръм от ясно небе. Би ги отпратила, но се сети, че когато Тед я помоли да изчисти конюшните, явно е имал предвид точно тях. Трябваше да поговори и с него. Той правеше това, което смяташе за най-добро, но Кортни не желаеше да играе комбина със Сет зад гърба й. Това си беше предателство, което навремето се е наказвало с бесилка. От друга страна, намесата на Сет в живота й можеше да се приема като продължителна обсада, виновниците за каквато някога са били изтезавани.
Е, тя не искаше точно да го изтезава, но би възприемала помощта му по-добре, ако й оставяше поне няколко минутки, за да си поеме въздух. Всеки път, когато си мислеше, че се е справила с офанзивата му, той се появяваше пак, и то за да наруши равновесието й отново. Този мъж беше обсебен, но Кортни не можеше да определи дали от нея, от фермата, от жребчето, или от собствената си доброта.
— Защо ми помагаш? — попита тя, след като прахолякът се слегна и те можеха да започват да разстилат сламата.
— Защото не би могла сама да подготвиш конюшнята, докато пристигне вторият камион, а не бих искал жребчетата да стоят на пасбището и да чакат, докато бъдат настанени.
— Нямам предвид конюшнята — прекъсна го Кортни, раздразнението й прозираше в отсеченото произнасяне на думите. — Питам те по принцип. Искаш да запазя фермата ли?
— Не съм сигурен, че самият аз знам истинската причина.
— Ааа… — Кортни опита, но не можа да скрие разочарованието в гласа си и реши през следващите няколко минути да не казва нищо, макар че Сет продължи разговора.
— На няколко пъти, особено когато посрещането от твоя страна не беше от най-радушните, си задавах същия въпрос, но всичко, което можах да установя, бе, че се възхищавам на несломимия ти дух. Не искам фермата да бъде продадена, не искам Гас да бъде купен, нито пък желая да видя още един коневъд, извини ме — коневъдка, принудена да търси нов начин да изкарва прехраната си. Но най-вече не бих понесъл да стана свидетел на това как губиш битката, след като не си се предавала толкова дълго време. — Махна нехайно с ръка. — Освен това в момента ти даваш подслон на конете на мои клиенти и аз имам съвсем разумна причина да искам да останеш в този бизнес.
Сет млъкна за момент, озадачен от тишината в съседния бокс. Кортни едва ли оценяваше това, което й бе казал, независимо, че бе комплимент за нея, но тя никога не го бе слушала в мълчание. За Сет това бе по-смущаващо, отколкото гневните й изблици.
— Там ли си още?
— Да — промълви тя, а гласът й странно прекъсваше. Чу я, че започна отново да разстила слама. — Просто разсъждавах.
— Над това, което казах ли?
— Да — смънка Кортни разсеяно. — Може и да си най-досадното и безчувствено същество, което съм срещала, но не си глупав или умишлено нелюбезен, така че наистина мисля за това, което каза, макар и да смяташ, че не съм достатъчно интелигентна, за да управлявам тази ферма самостоятелно.
— Никога не съм казвал нещо срещу интелигентността ти — запротестира Сет, след което, както правеше обикновено, сам се набута между шамарите като добави. — Съмнявах се само в усещането ти за бизнеса.
— При положение че преди малко отбеляза колко се възхищаваш на решителността ми, това изказване ми се вижда доста неадекватно, дори и за теб.
Но този път тонът й не съдържаше като подтекст оскърбление и Сет отиде до вратата на бокса, където тя работеше.
— Да не би да ти има нещо? Не играеш както обикновено.
— Добре съм — промърмори тя, отваряйки вратата след него. — Ако не се размърдаш, няма да успеем да подготвим останалите отделения, преди да дойде камионът.
Тя сръчно раздели една купа сено на две, повдигна без усилие едната половина и я прехвърли в другото отделение, където я разстла с няколко премерени движения.
— Гледайки как размахваш вилата, мога да се обзаложа, че никой не би се осмелил да си позволява волности с теб.
— Да, докато не те срещнах, никой не беше си позволявал волности от какъвто и да било характер.
— Означава ли това, че ще ми разрешиш да си позволявам волности с твоята личност? Нали знаеш, че си голямо изкушение.
— Едно движение и ще те забода за стената — заплаши Кортни, но не вдигна поглед, защото Сет щеше да забележи въпросителното изражение в него. Тя забоде вилата в една купа сено и започна да бута количката към следващата преграда, но за части от секундата се озова в прегръдките на Сет.
Не предполагаше, че този огромен човек може да се движи толкова бързо. Беше го подценила.
— Радвам се, че ме предупреди. — Лицето му се приближи до нейното. — Дупките от вилата щяха да развалят ризата ми.
— Пусни ме — промърмори Кортни, но гласът й беше несигурен, а в очите й се четеше напрегнатост.
— Наистина ли искаш да те пусна?
Кортни имаше чувството, че това не е въпрос.
— Някой може да ни види.
— Не ми пука.
— Но на мен ми пука.
— Не е вярно. Никога не съм срещал човек, който по-малко от теб да се интересува от това какво ще си помислят хората, обаче ти се страхуваш от това, което Кортни Клонингер ще си помисли за теб.
— Не ставай смешен — опита се да се освободи Кортни, копнеейки с цялото си сърце, да каже нещо, което би го поставило на мястото му. Близостта му затрудняваше мисленето й. Никога не я бяха държали ръце като тези. Тя осъзна, че би позволила на много малко мъже да я прегръщат по този начин, но никой от тях не беше с размерите на Сет. В огромните му ръце се чувстваше съвсем мъничка и женствена, нещо, което не бе изпитвала никога преди. Въпреки това усещането страшно й хареса.
— От няколко дни се чудя какво би било чувството да те държа в ръцете си, ако наистина си толкова студена и непоколебима, на каквато се правиш.
— И какво е? — По дяволите, защо неговото мнение значеше толкова много за нея? Стомахът й се беше преобърнал, чувстваше се така, сякаш е на ръба между живота и смъртта.
— По-приятно е, отколкото си представях — отговори Сет. — Ти си топла и гъвкава. Много ми е хубаво, когато си в ръцете ми. Освен това изпитвам неконтролируемо желание да те целуна.
— Мисля, че не са много хората, способни да откажат на някой толкова голям, колкото си ти. — Кортни знаеше, че това, което каза, е изключително тъпо. Освен това можеше да бъде изтълкувано като разрешение да върши каквото си поиска.
— Ти го правеше, и то твърде дълго.
Той я целуна.
Само преди минути Кортни не би си и помислила, че Сет може да я целуне, дори и да бе го правила обаче, това пак нямаше да я подготви за изключителната тръпка, която премина през тялото й — от главата до петите и обратно. Бяха я целували и преди, но не по този начин. Мускулите на Кортни съвсем отказаха, принуждавайки я да се разтопи в ръцете му, макар мозъкът да й повтаряше, че тя не иска.
Устните му бяха уверени и настоятелни. Нямаше начин да се избегне атаката им, нито да се противостои на техния устрем. Кортни почувства ръцете на Сет върху раменете си, после те се спуснаха надолу, по гърба й, притиснаха я по-здраво към тялото му, отделиха я от земята и я вдигнаха към лицето му, за да се опие от поредната целувка.
Кортни знаеше, че трябва да се бори, да се опита да се отскубне от хватката му, но още по-силно бе желанието да остане в прегръдките на Сет. Коварният мъж продължи да я държи на нивото на лицето си, докато устните му се движеха от устата й към носа, а после към очите на Кортни. Никой никога не я бе целувал толкова нежно. Шокът от допира на тялото й с това на Сет възбуди всеки неин нерв и изведнъж тя почувства как нещо вътре в нея се разчупва.
Някак си, без да съзнава как точно, ръцете й се оказаха около врата на Сет и тя му върна целувката със страст, каквато само преди минути би се заклела, че не съществува.
— Чудех се вие двамата къде… — Беше гласът на Тед, а и самият той беше в конюшнята.
Кортни и Сет се отделиха един от друг, но не и очите им, тези на Кортни бяха широко отворени, дори втренчени.
— Извинете ме! — Още преди да го изрече, Тед беше се насочил обратно към вратата.
— Камионът тук ли е вече? — попита Сет и вдигна вилата си от земята.
— Спуска се по алеята. Аз затова…
— Ще са ни необходими не повече от няколко минути, за да приключим. Защо не им покажеш къде да свалят жребчетата?
— Разбира се — смънка Тед и изчезна.
Без да вдигне глава, Кортни взе своята вила и започна да разстила слама.
— Не съм искал някой да ни види — избъбра Сет.
— Не казвай нито дума повече — успя да промълви Кортни, убедена, че всеки момент ще избухне в плач. — Не направи ли достатъчно вече?
— Не, исках да продължа да те целувам.
— Не се и съмнявам, срещата изобщо не те смути. — Знаеше, че се отнася несправедливо към Сет, но не можеше да се контролира.
— Напротив, смути ме, но не би могла да ме спре.
Кортни не можеше да му каже, че се срамува от себе си. Като се сетеше колко страстно отвърна на целувката му, й се приискваше да удари някого и то много силно.
— Не знам какво ми стана, не позволявам на всеки срещнат да ме целува. — Това беше трудно признание и звученето на гласа й накара Сет да я изгледа странно. Тя стоеше с отчаяно изражение на лицето, разстилайки и събирайки отново една и съща купчина слама.
— Никога не съм си помислял такова нещо. Преди да ме обгърнеш с ръце, все очаквах да почувствам тази вила между ребрата си.
Кортни опита да се успокои с това, че той не е очаквал да му се отдаде, но самият факт, че му се беше отдала, обезсмисляше всяко утешение.
— Просто не искам да си мислиш, че ако на бърза ръка успя да ме накараш да направя някои неща за фермата, това означава, че също толкова лесно ще прекараш и мен. Всъщност сега е моментът да ти кажа да спреш. Оценявам това, което направи за мен, но то вече е достатъчно.
— Кортни, говориш на мен — Сет Камерън, човека, който току-що те целуна и ти му отвърна.
Тя се скова.
— Знам…
— В такъв случай спри се. Звучиш така, сякаш говориш пред делегация, която се надява да постигне отношения на взаимно сътрудничество.
— Ти си почти опасен — каза Кортни, като се прехвърли бързо в другия бокс и започна да хвърля слама във всички посоки.
Сет спря да работи.
— Приемай нещата по-леко, Кортни. Ако фактът, че си отговорила на целувката ми, те е уплашил почти до смърт, това не значи, че трябва да се чувстваш като глупачка. Целувката е нещо съвсем нормално. Ние сме възрастни хора. Не мога да си представя нито единия от двамата да се опитва да накара другия да извърши нещо, което не желае.
Кортни заби вилата в сламата.
— Откакто се появи във фермата, аз непрекъснато ти позволявам да ме придумаш да направя нещо. Признавам ти го, успя да си намериш роб.
— Стига, Кортни, това не е справедливо и за двама ни.
— Може би — промълви Кортни, като вилата й започна да се движи по-бавно, а погледът й се премрежи, — но аз вече не вярвам на самата себе си. Никога не ми се е случвало, преди ти да дойдеш в живота ми.
Сет заби своята вила в земята.
— Какво точно имаш предвид с това да дойдеш в живота ми? — попита той.
— Не знам — сви рамене Кортни. — Всичко, което знам, е, че искам да избягам от теб.
— Не, не искаш. Просто се страхуваш от себе си. — Сет разстла последната слама, която му бе останала, с леко движение на крака си и пристъпи към мястото, където работеше Кортни. — Страхуваш се напълно да не изгубиш контрол. Погледни ме — каза той на Кортни, която продължаваше да работи и не искаше да вдигне очи от земята. — Погледни ме и ако можеш, отречи това, което казах.
Вилата на Кортни спря.
— Не мога, но няма да позволя и да бъда принудена да направя нещо, което не искам.
— Имаш предвид нещо, от което се страхуваш.
— Това също. Не искам да се забърквам с никого, нямам време за това.
— Заради Гас ли?
— Заради Гас, заради фермата, заради самата мен и изобщо. — Опитвайки да придаде безизразност на лицето си, Кортни погледна към него. — Не искам, нямам време, а и не съм готова.
— Кое от тези неща е на първо място?
— Има ли значение?
— Да.
— Защо?
— Защото лъжеш себе си. — Сет хвана ръцете й. — Защото искам да знам с какво трябва да се преборя. Няма да се предам без бой.
— Нямаш право на това. Трябва да ме пуснеш да си тръгна, след като го искам.
— Не, не трябва. Не става въпрос само за теб, Кортни, за моите чувства — също.
— Не можеш да ми наложиш връзка, която не искам.
— Не, но няма да ти позволя и да бягаш от себе си.
— Какво те кара да мислиш, че ако ти отказвам, то е защото бягам от себе си?
— Целувката ти — каза Сет убедително. Едната му ръка обгърна кръста й и я привлече по-близо до него. — Нито една жена не се целува така, ако не влага нещо в целувката, повярвай ми.
Кортни се почувства безсилна да го отблъсне. Мозъкът й можеше да си повтаря, че тя иска Сет да я остави на мира, но тялото й знаеше, че това е лъжа.
— Нямам доверие нито на теб, нито на себе си. Пусни ме. Трябва да оправя още един бокс.
— Не и докато не признаеш, че се опитваш да избягаш от себе си.
— Не искам ти да ми нареждаш какво да говоря.
— Не го правя заради себе си, а заради теб, Кортни.
Можеше ли да продължава да го отблъсква, ако признаеше, че отчаяно желае той да я целуне…
Точно в този момент на вратата се появиха Тед и Хамлет и кучето заподскача около тях. Сега вече не трябваше да отговаря на въпросите на Сет. А след по-малко от две секунди щеше да се наложи да го спасява от смъртоносните зъби на Хамлет.
Но нещата не се развиха както очакваше. С гигантски скок Хамлет отиде при нея и се наложи не тя, а Сет да убеждава кучето, че е била нападната. Осъзнало истината, кучето насочи челюстите си към Сет, но, уви, не за да му прегризе гърлото, а за да оближе първо него, а после и Кортни. Вместо да издава застрашително ръмжене, грамадното животно размахваше опашката си с такова усърдие, че тя бе на път да се откъсне.
Сет пусна Кортни, хвана огромното лице на кучето и се сборичка с него така, както тя никога не бе правила. Хамлет много хареса това. С доволно ръмжене подскочи и сложи лапи върху раменете на Сет. Започнаха да се борят. На задни лапи Хамлет почти достигаше ръста на Сет. Само след миг, за разочарование на Кортни, двамата се търкаляха на земята. Хамлет издаваше най-щастливите звуци в живота си, а Сет — дълбок гръден смях, който накара Кортни да се усмихне, макар да й се искаше да счупи главите и на двамата.
— Той май си намери приятел — процеди Тед, учуден не по-малко от Кортни. — Никога не съм го виждал да се привързва към някого толкова бързо.
— Това куче е змия в пазвата ми — каза Кортни.
— Не мислиш ли, че объркваш метафорите? — попита Тед с одобрителна усмивка.
Кортни вирна глава и излезе от конюшнята.
В продължение на две седмици Кортни отбягваше Сет. Веднъж, когато почти я засече в конюшнята, тя се скри в плевника и излезе едва след като той си замина. Съзнаваше, че това си е чисто малодушие, но знаеше и какво прави Сет с чувството й за самоконтрол и не искаше да поема никакви рискове. Поразмисли над усещането, което изпита, когато я целуна, и осъзна, че би могъл да я убеди да изпълни всичко, което той пожелае. Тогава паниката й се превърна в сковаващ, постоянен страх.
Кортни никога не бе обичала друг, освен родителите и дядо си, а беше загубила и тримата. След смъртта на дядо й се бе зарекла да посвети цялата си енергия на фермата, но сега осъзна, че всъщност бе дала обет повече да не допуска никого до сърцето си. Любовта не продължаваше дълго, а болката от нея бе твърде силна.
Но тази прегръдка й бе открила колко е уязвима, в действителност, колко е склонна да свали бариерите и да обикне отново. Това я изплаши. Тя не искаше никога повече да губи контрол над чувствата и живота си.
Следващия път, когато видя Сет, беше на поляната, заедно с четиримата ездачи, които бе наела да й помагат при обяздването. Даде им строги указания да не я оставят сама, дори ако това означава да държат жребчетата навън през цялата нощ. Искаше да е в безопасност сред тях, да има извинение, че не го поглежда и не се спира да разговаря с него. Единствения път, когато Тед я попита какво не е наред между нея и Сет, тя го отряза толкова остро, че той повече не повдигна въпроса.
Но Кортни не можа да пренебрегне телефонния разговор с Марша.
— Ако не престанеш да се криеш, кълна се, че ще дойда и ще разбия собственоръчно ужасната ти врата.
— Между мен и Сет няма нищо, за което си струва да говорим — запротестира Кортни.
— Глупости! Нервна си като котка в кучешка колибка, а Сет изглежда така, все едно са разкрили тайната му банкова сметка.
— Не ставай смешна!
— Аз може и да съм с богато въображение, но единствената, която става ужасно смешна, като се крие зад стена от коне и се преструва, че интересът на Сет Камерън не я е изплашил до смърт, си ти.
— Само си въобразяваш…
— Боже Господи! Само като си помисля колко жени с удоволствие биха се подложили на лифтинг на лицето, уголемяване на бюста или даже на липосукция, за да ги ухажва мъж като Сет Камерън, бих могла да те удуша.
Кортни не можа да се сдържи и се усмихна.
— Все още не съм толкова отчаяна.
— Още по-жалко в такъв случай. Ако не беше така ужасно добре сложена, щеше да си благодарна и за капчица мъжко внимание.
— Ако си мислиш, че Сет Камерън има някакво понятие какво означава да обърнеш на една жена малко внимание, значи не го познаваш.
— Ето ти още една причина да спреш да се държиш като ужасна монахиня и да го възнаградиш за постоянството. Давам ти точно една седмица, за да слезеш на земята, Кортни Клонингер! И ако не го направиш, ще довлека Сет в Айдъл ауър и собственоръчно ще го натъпча в гърлото ти.
Марша обаче не успя да изпълни заканата си и да вкара приятелката си в правия път. Причина за това бе нейният съпруг, който не можа да дочака завръщането й и дойде да си я прибере лично.
Отпътуването на Марша означаваше, че вече няма да има кой да подтиква Кортни да се бори със страховете си и от това настроението й се влоши още повече. Дори фактът, че обучението на Гас вървеше по-добре, отколкото очакваше, не можа да повдигне духа й. Имаше повече от достатъчно работа, която да отклонява мислите й от Сет, но въпреки това се чувстваше потисната.
През деня Кортни успяваше да задържи мъчителните мисли далеч, но в дългите, самотни часове на нощта те я обсебваха и я караха да признае пред себе си, че доброволно пропуска един много важен аспект от живота. В тъмнината почти забравяше, че родителите й я бяха изоставили, и просто мислеше за Сет. Опитваше се да не го прави, но не можеше.
Представяше си прекрасните дни, които биха могли да прекарат заедно: щяха да работят с конете, да се наслаждават на вечерната прохлада на открито, а нощем щеше да лежи в прегръдките му. Представяше си всичко това, а после плачеше докато заспи, защото знаеше, че никога няма да го има. Независимо колко силно бе желанието й, страхът, че ще я изоставят отново, винаги надделяваше.
Сет нетърпеливо крачеше нагоре-надолу пред една от конюшните в Еден фармс. Трябваше да оцени едно жребче, но собственичката закъсняваше, а бе наредила на коняря да не го показва в нейно отсъствие. Жребчето в бокса изгледа Сет със сънени очи. Конярят наблюдаваше гиганта с нарастващо притеснение.
— Още колко ще се бави шефката ти? — запита Сет с раздразнение. — Нямам намерение да прекарам цялата сутрин в чакане.
— Не знам, господине. Тя само ми каза, че ще закъснее малко.
— Ти също можеш да изведеш коня. Бих могъл поне да го огледам, докато чакам.
Но Сет не мислеше нито за мис Алис П. Бол, нито за коня й. Беше обсебен от Кортни и отказа й да го вижда. Чувствата му още не бяха стигнали до състояние, когато вече не можеш да се откажеш, но засега все още не искаше да се предава.
Сет знаеше, че Кортни се нуждае от време, за да се пребори с демоните си, преди връзката им да премине границата на едно трудно приятелство. Беше отклонил предложението на Марша да му помогне да щурмува къщата. Познаваше Кортни достатъчно добре, за да прецени, че подобна офанзива би я подтикнала завинаги да го изхвърли от живота си. Беше си извоювал някакво положение, но то съвсем не беше стабилно, а зависеше от прищевките на Кортни.
Жребчето, заради което бе дошъл, бе златистокафяво, а долната част на краката му беше бяла. Имаше отлично родословие и прекрасно тяло, но нещо в движенията му смущаваше Сет.
— Пусни го да върви в тръс — нареди на коняря, преди отново да потъне в мислите си.
Отново и отново Сет се питаше защо се съсипва с Кортни, защо не се примири с факта, че непрекъснато го отхвърля, при положение че имаше толкова други жени, които биха му посветили цялото си внимание. Може би предизвикателството беше точно в това, че е недостъпна.
Тази мисъл го подтикна да анализира намеренията си по-внимателно. Нямаше да бъде честно спрямо Кортни да я преследва само за да задоволи амбициите си и да спечели симпатията й. Тя се бореше с чувствата си към него с всички сили. Това не му харесваше, но Кортни беше в правото си да го отблъсне, ако желае.
Освен това, ако се пребореше със страховете и си позволеше да се влюби в него, това би означавало, че се предава. Тя не би могла само защото много го харесва, просто и лекомислено да се впусне в любовна афера, която да приключи след няколко месеца без болка и за двамата. Сет трябваше да изясни собствените си намерения, преди да продължи да се бори със съпротивата на Кортни, дължеше й го.
Излезе от вглъбението си и започна внимателно да изучава жребчето много внимателно. Имаше нещо в това животно, което не му харесваше. Действайки по интуиция, той помоли:
— Оседлай го и го закарай на ливадата, искам да видя как тича в галоп.
Мисис Бол каза да не го извеждам, преди да е дошла.
— Оседлай го сега или си тръгвам — тросна му се Сет.
Смешното бе, че никога преди не се бе замислял за намеренията си към жените, с които излизаше, и то не защото не бе чувствителен или ги използваше. Просто останалите му връзки се бяха развивали някак от само себе си, бавно преминаваха от познанство към приятелство. Като цяло беше разочарован, че не се бе получило нищо по-трайно, но за сметка на това се радваше, че не е оставял след себе си разбити сърца, нито пък е давал обещания.
С Кортни нямаше да бъде така. Интуитивно чувстваше, че ако продължи да я преследва, това щеше да бъде равносилно на обяснение в любов, на обещание за продължителна връзка, на клетва да остане верен. Сет не мислеше, че би могъл да й даде всичко това.
Тръгна след жребчето към ливадата, очите му не пропускаха нито едно движение, а мислите му нито за миг не се отделяха от Кортни.
Все още не можеше да я забрави. Беше го обсебила както никоя друга жена. Понякога се чувстваше така, сякаш не е един, а двама мъже. Единият бе наясно с чувствата му и знаеше, че не са достатъчно силни за връзката, която би изисквала Кортни. Вторият бе самостоятелна личност, извън неговото тяло, и виждаше Сет и Кортни заедно. Той знаеше, че те ще се влюбят един в друг и че е само въпрос на време да го осъзнаят. В същото време някакъв таен глас жужеше край главата му като комар и неистово шепнеше предупреждения, които Сет не можеше да разбере. Предпочете да разкара досадния глас.
Трябваше само да погледне как галопира жребчето. Даде знак на коняря да го изведе.
За съжаление човекът извън тялото му не успяваше да убеди този в него. Не можеше да пренебрегне и досадния глас, затова продължи да се терзае от несигурност. Чувстваше се така, сякаш единият му крак принадлежеше на едната личност, а другият — на другата, и те се опитват да го разкъсат на две.
Сет подпря вратата, за да може да мине конярят. Когато той слезе от коня, наведе се и хвана предния крак на жребеца. Заразглежда го внимателно, докато не откри това, което търсеше — малка, едва забележима драскотина. Значи затова собственичката бе наредила да не показват коня извън бокса.
— Кажи на мисис Бол, че конят й може да струва хиляда долара, но не и милион и половина. Бих го продал, ако тя беше честна с мен по отношение на левия преден крак. При това положение обаче няма да се занимавам.