Лей Грийнууд
Омагьосан кръг (11)

11.

Не бяха се чували повече от седмица. Сет не й бе звънял, а тя нямаше куража да му се обади. Беше си припомняла всяка дума, всяко действие от онази ужасна продажба, но не можа да открие нищо, което е трябвало да й подскаже, че всичко е било нагласено. Освен това, ако тя би могла да се досети, че е така, купувачите също биха разкрили замисъла. Бари каза, че в Саратога още се говори за случая и че клиентите на Сет продължават да се държат на дистанция. Кортни се чувстваше ужасно виновна всеки път, когато си помислеше за Сет, а това бе почти непрекъснато.

Наложи си да спре да крачи нагоре-надолу из библиотеката. Взе последния брой на Дейли Рейсинг форм, но пак го остави. Половината първа страница бе заета от снимка на Гордостта на Фланъри. Беше спечелил надбягването Станфорд и беше фаворитът на залаганията за Млади надежди. Някои от хората, които събираха облозите, вече правеха оферти за дербито в Кентъки следващата година. Статии, предвиждащи, че той ще бъде новият двегодишен шампион, излизаха във вестниците почти всеки ден. Изглежда всички бяха забравили за Гас, който също бе победител.

Надявам се, че Бари ще заложи на Гас, помисли си Кортни.

Изведнъж я осени толкова шокираща мисъл, че тя почти се строполи на един стол. Веднага опита да я отхвърли, но идеята не се поддаде. Кортни я изучава от различни ъгли в продължение на петнадесет минути, отново я отхвърли и излезе да довърши задълженията си. Във вихъра на работата успя да забрави безумната мисъл, но в мига, в който се прибра в къщата, тя отново я обсеби.

Каквото и да правеше, не можеше да я изхвърли от главата си. През остатъка от вечерта и безсънната нощ идеята непрекъснато я преследваше. Беше доста налудничава, но не неизпълнима. А ако успееше да я осъществи, щеше да се избави от заплахите на Фланъри и дълга към него. Ако ли не — положението й нямаше да стане много по-лошо от сегашното. Оставаше и възможността да се обади на баща си.

Всеки път обаче, когато решеше, че не трябва да прави нещо, което самата тя не може да приеме, нещо, което е в разрив с всичко, на което я бяха учили, Кортни си спомняше ядосаното изражение на Сет. Не би могла да застане лице в лице с него, докато не измисли начин да се разплати с Фланъри. Тя не само се бе отказала от помощта му. Нещо повече, бе му го заявила в лицето в присъствието на няколко репортери и на едни от най-богатите мъже в света. Беше го изложила на сплетни в бизнес средите и на клюки във вестниците.

След една сутрин на стомашно неразположение Кортни най-сетне се реши. Ако се обадеше на баща си, щеше да изгуби своята гордост, а и без това не й бе останало много от нея. Още една грешка не би могла прекалено да влоши нещата.

Чудеше се дали да посети Фланъри, или да му звънне по телефона, но реши, че ще е по-добре да се обади. Трябваше тя да командва ситуацията. Съмняваше се, че ще може да контролира изражението на лицето си — изобщо не харесваше Фланъри, а успехът на плана беше прекалено важен за нея, но със сигурност щеше да се справи с гласа си.

Внимателно планира всяка дума, която щеше да изрече, вземаше предвид дори възможните отговори. Едва след като се увери, че е обмислила всичко, вдигна телефона. Ако Сет можеше да планира всеки детайл от продажбата, значи можеше и тя.

Фланъри беше излязъл, но все пак й се обади преди тя съвсем да се нервира. Много внимателно Кортни постави микрофона на преносимия касетофон до слушалката

— Обажда се Кортни Клонингер. Поздравявам ви с победата на Гордостта на Фланъри в Станфорд. — Използваше напевния говор, който бяха усъвършенствали като деца с Марша, докато си играеха на дами от висшето общество. — Сигурно е било доста зрелищно… — Опита се да прозвучи безгрижно, това бе всичко, което можеше да направи, за да не се разтрепери гласът й. — Е, дядо ми винаги е казвал, че някой ден ще отгледате наистина добър кон… Да, знам какво е родословието му и трябва да ви призная, че макар и съвсем малко, то ме притеснява. Не мислите ли, че до известна степен му липсва издръжливост? О, опазил ме господ, не искам да кажа, че обикновен кон би могъл да го победи, но какво ще стане, ако насреща му се изправи истински добър жребец като Червения феникс например. Гордостта на Фланъри може доста да се затрудни… Мистър Фланъри, не се опитвам да подценявам коня ви, но моят треньор казва, че Червения феникс може да го победи като нищо…

Бари не бе казвал нищо подобно, но в момента Кортни не би се спряла пред една лъжа.

— Знам колко се гордеете с коня си и затова ви се обаждам. Предположих, че вместо да го видите победен от Червения феникс, бихте предпочели да го пуснете в друго състезание… Мистър Фланъри! Не бива да говорите така по телефона. Просто се опитвах да ви помогна. Ако не се притеснявате, че Червения феникс може да победи вашия кон пред всички членове на жокейския клуб, аз няма… Естествено, че съм готова да гарантирам моите думи с парите си… Знаете, че не мога да направя това, но може би нещо друго. Ако Червения феникс спечели, няма да искате пари в брой за дълга ми, а ще ми позволите да ви се изплатя без лихва, и то за толкова време, за колкото мога да го направя… Разбира се, не бих си и помислила да ви притискам. Но ако не сте сигурен, че Гордостта на Фланъри ще победи Червения феникс… Не виждам причина да ви плащам нещо, ако изгубя. Вие ще си получите парите във всички случаи… Е, аз ще се съглася да не разказвам на всички, че сте се възползвали от един умиращ мъж и сте му заели шестдесет хиляди долара при тридесет и три процента лихва. Коневъдите са солидарни помежду си, мистър Фланъри, и ще се наложи да напуснете Лексингтън, ако това се разчуе… Би трябвало да ви е срам да отправяте такива думи към една дама… Не всички жени са глупави, дори ако са дами, но аз все още мисля, че не бихте искали това да се разчуе… Не е много вежливо от ваша страна да наричате една дама лъжкиня, а не е и особено умно, имайки предвид, че записвам целия ни разговор… Мистър Фланъри! Изчервих се от вашите думи. Боя се, че ще трябва да ви затворя телефона… Но запомнете малкия ни бас и моя запис.

Кортни затвори слушалката и се строполи на дивана. Сърцето й биеше толкова силно, че я заболяха гърдите. Наложи си да стане и да обиколи бавно стаята, като си поема дълбоко въздух. Засега не беше приключила. Най-рискованата част от плана все още предстоеше.

Пет минути по-късно тя отново беше до телефона, този път звънеше на съпруга на Марша Рибсдейл в Англия.

— Здравей, Джералд, ти ли си? Кортни се обажда. Не, недей да викаш Марша — каза бързо. Вече говорих с нея за бебето тази седмица. Искам да говоря с теб… Благодаря, винаги съм знаела, че е добър кон. Виж, не ми е приятно, че те притеснявам, но просто не знам към кого друг да се обърна. Налага се да направя нещо, което трябва да стане в абсолютна тайна.

Въпреки дузината експлозивни, Кортни все пак успя да обясни на Джералд какво иска и се съгласи да изчака вкъщи, докато той й се обади.

Вече гризеше последния си останал нокът, когато телефонът звънна.

— Открих няколко различни залагания, но шансовете са шест към едно. Кортни, ужасно сигурна ли си, че искаш да направиш това?

— Аз съм абсолютно ужасно сигурна, че не искам да го правя, но нямам избор. Искам да заложиш общо двеста хиляди долара на всички възможни места. Трябва да събера един милион долара.

— А какво ще стане, ако този твой ужасен кон не спечели? Може да се забави на вратата, да стъпи накриво или да хване някаква болест. В Англия заложените пари никога на се връщат поради никакви причини.

— Знам. Но американските банки не дават заеми на ферми, които вече са затънали в дългове. Така че ще ти преведа парите веднага.

— Защо не направиш това в Америка? Сигурно има залагания и на пистата.

— Ако заложа толкова пари за Гас на пистата или във Вегас, ще проваля залаганията. Ако пък го направя при един от хората, които събират облозите на конните надбягвания, вероятно ще бъда арестувана. Освен това е абсолютно задължително никой да не разбере какво правя. В минутата, в която изтегля парите си, те ще напуснат Лексингтън. Кредиторите ми няма да заподозрат нищо, ако разберат, че съм изпратила парите на теб. Ще предположат, че купувам кон.

Последното обаждане на Кортни беше до банката. След като отново остави слушалката, измърмори молитва нито Тед, нито Клей да не разберат какво е направила, поне докато нервите й се възстановят, а в най-добрия случай — до приключването на Млади надежди. Не мислеше, че би могла да говори с когото и да било от двамата точно сега.

Що се отнася до Сет, тя изобщо не се осмеляваше да помисли за това какво би казал по въпроса. А още по-малко за това какво би направил на нейно място!

 

 

Две седмици по-късно Кортни все още не бе виждала Сет, но бе говорила с него по телефона. Реши обаче да не му казва нищо за уговорката си с Фланъри. Когато въпросите му станаха прекалено настоятелни, тя отговори, че след Млади надежди ще има още около седмица време, за да реши окончателно.

— Не ми оставяш много време за подготовка на продажбата.

— Сама ще се оправя — смънка Кортни. — Последния път изложих на риск репутацията ти. Не смятам да го правя отново.

Сет настоя, че не се притеснява за репутацията си, но Кортни бе непоколебима.

— Какво си намислила? — попита Сет.

— Тайна.

— Нищо лекомислено, надявам се.

Тя не бе сигурна, че й е повярвал, но не можеше да повери тайната си на никого. Дори и на Тед.

— Ще видиш…

През следващите дни Кортни се опитваше да се държи така, сякаш няма никакви притеснения, но всъщност не можеше да спре да мисли за залозите. Поне дузина пъти всеки ден тя се чудеше как е могла да направи нещо толкова неразумно. Точно тя, която през живота си не се бе хващала на бас дори за никел, сега бе заложила почти всичко до последния си цент за някакво надбягване. Нямаше нужда да си припомня думите на дядо си, за да разбере, че е извършила глупост, но всеки път, когато обмисляше причините да постъпи така, достигаше до същото решение. Просто нямаше никаква алтернатива.

С надеждата да избегне колкото се може по-дълго предсъстезателната треска, Кортни остана в Лексингтън до последната минута. Когато пристигна в Саратога, това, че ще види Сет, а също и очакването на изхода от надбягванията, я развълнуваха толкова, че едва можеше да мисли. Реши, че в подобно състояние е по-добре да не се вижда със Сет. Не искаше също да говори с Бари за Гас. Изобщо не й се срещаше с никой от хората, които познаваше. Всъщност смяташе да наблюдава състезанието от стаята си в хотела.

Но след като пристигна там, промени решението си. Беше ужасно уплашена и нервна като котка, но не беше страхливка. Хвана такси и късно сутринта отиде на пистата.

Облякла бе зашеметяваща зелена рокля, избрана специално в тон с очите и косата й. Дрехата подчертаваше тялото й и Кортни се надяваше това също да не остане незабелязано. Носеше сламена шапка с огромна периферия, която я предпазваше както от слънцето, така и от любопитни погледи. Едва влязла в помещението за гости, Кортни бе приветствана от Катерина Офийл — най-нехаресваната от нея жена на света. Тъй като нямаше как да я избегне, Кортни й хвърли усмивка и продължи напред.

— Кортни, Кортни Клонингер — крещеше Катерина с пълна сила и успя да информира всички, че собственичката на Червения феникс е пристигнала. — Чудех се кога ще дойдеш. Без малко щеше да закъснееш. Или може би прекалено се притесняваш да видиш как Червения феникс мери сили с Гордостта на Фланъри…

— Съвсем спокойна съм — почти се усмихна Кортни. Лъжкиня! Беше изплашена до смърт.

Катерина внимателно огледа дрехите на Кортни. В погледа й се четеше завист.

— Явно фермата не върви зле, след като можеш да си позволиш подобно облекло.

Повръща ми се от теб, помисли си Кортни.

— Чудя се за кого ли?

— За да впечатля теб, разбира се — избъбра Кортни с несигурен глас.

— Сет вече бе тук, търсеше те.

— Благодаря ти! — Кортни бе повече от готова да се махне.

— Ако приемеш един съвет от мен — продължи Катерина с престорена поверителност в гласа, — ти би трябвало да търсиш мистър Камерън. Голямата баракуда лесно може да излапа една малка рибка. А съдейки по това, което чувам, Сет май те е глътнал цялата.

Кортни се закова на мястото си.

— Надявам се, че зад думите ти не се крие само злоба.

— Не съм лицемерна — увери я Катерина с престорена искреност. — Просто знам, че си се крила зад оградата на фермата толкова дълго, че едва ли имаш представа какво става наоколо. Сет Камерън е красив мъж, но е и много умен. Не че се занимава с нещо незаконно, но всеки ден прави неща, за които ти не би си и помислила. Смятам, че е престъпление никой да не те предупреди за това.

— Да ме предупреди?

— За това, че купува дълговете ти.

Кортни се чувстваше доста изморена от последните две седмици, но щитовидната й жлеза на минутата започна да изпраща големи дози адреналин към вените й. Тя веднага застана нащрек, тялото й се напрегна, а пръстите й започнаха да мачкат портмонето, докато кожата не заскърца в знак на протест.

— Сет не купува дълговете ми…

— Знаех си, че не са ти казали — подхилна се Катерина, а престорената загриженост се опитваше да се пребори с триумфа в очите й. — Всичко е много тайно — прошепна тя поверително, — но баща ми е сключил някои от договорите. Каза ми, че Сет купува всеки от дълговете, ти, до който може да се докопа. Татко не знае какво смята да прави с тях, но човек лесно може да се досети, че Сет няма търпение да се добере до Червения феникс, особено след като преди няколко седмици ти му провали сделката под носа.

— Това е само слух — процеди Кортни.

— Ако излизаше от фермата си, щеше да знаеш, че всеки в Лексингтън е наясно, че Сет винаги е искал да продаде жребеца ти. Видели са го отново с онези купувачи, които ти толкова ядоса, когато отмени продажбата. Е, мисля, че разбираш за какво става въпрос.

— Не знам какво прави Сет. Не следя с кого се среща, нито какво върши — изрече Кортни с ледено презрение, — но имам абсолютно доверие в неговата почтеност.

— Е, може и да греша, разбира се, но поне съм те предупредила. Татко! — провикна се Катерина и изчезна в тълпата също толкова бързо, колкото се беше появила.

Кортни стоеше като вкаменена, а мислите й препускаха. Дори не забеляза приближаването на Джералд Рибсдейл.

— Как си с нервите? Май не много добре — осведоми се Джералд и тя почти подскочи от гласа му.

— Стресна ме — въздъхна Кортни с облекчение.

— Ако почти четвърт милион от парите ми трябваше да се състезава в тези надбягвания, аз също щях да бъда притеснен. Предполагам, че фалшивата загриженост на Катерина никак не ти е помогнала.

— Чу ли я?

— Да, наред с още поне двадесет души.

— Не ме харесва повече, отколкото аз нея, но не мога да разбера защо би измисляла лъжи за Сет.

— Не знам какви са отношенията ти със Сет — Марша изобщо не ме информира, но той има репутацията на изключително етичен към клиентите си човек. Освен това е мъж, който никога не би позволил на чувствата си да се намесят в бизнеса.

— Имам пълна вяра в думите на Сет, а така също и в намеренията му.

— Добре. — Джералд сякаш й бе повярвал. — Сега ела да видим дали няма да можем да ти намерим чаша вино. Сигурно нервите ти са изпънати до крайност.

Така беше и след като Джералд се опита да я разсее с приказки за Марша и бебето, а после се оттегли, за да поговори с някои други приятели, Кортни реши да се прибере в хотела до началото на състезанието. Мислите й бяха объркани. Имаше нужда от време, за да ги приведе в ред, а клубът на гостите в Саратога съвсем не беше най-подходящото място за това. Прекалено много хора искаха да говорят с нея, за Гас и фермата, а Кортни не искаше да коментира нищо и с никого.

Повтаряше си отново и отново, че вярва на Сет и че той никога не би направил нещо, с което да я нарани. След всичко, което бе сторил за нея, бе оскърбително и подло от нейна страна да повярва на лъжите на Катерина.

Но не можеше да спре да се пита какво ще прави, ако Катерина излезе права.

Няколко мига по-късно пътуваше с такси към хотела.

Знаеше, че Сет не се опитва да я саботира — наистина го знаеше, но това, че е изкупил дълговете й, я ядоса. Нямаше право да й се меси. Дълговете си бяха нейни и трябваше да се оправя с тях сама. Не можеше да разбере защо продължава да се бърка, при положение че му бе дала ясно да разбере, че не желае помощта му.

Колкото повече мислеше за новините, които й бе тръснала Катерина, толкова повече се ядосваше. Каза си, че това е поредното доказателство за любовта му. Повтаряше си, че никой мъж не би пожертвал толкова пари ако сърцето му не е намесено. Успокояваше се, че няма никакво значение, че всички в Лексингтън знаят за провалите на дядо й. Внушаваше си, че реагира остро, защото е разтревожена и нервна и почти не може да мисли от притеснение заради залога. Повтаряше си всичко това отново и отново и ставаше все по-ядосана.

Сет нямаше правото да поема нейните задължения, още повече зад гърба й. Беше му обяснила защо трябва да се справи с тях сама, но той явно не разбираше. Да не би да си мисли, че тя не може да свърши нищо сама? Дали пък не се опасяваше, че Кортни може да загуби всичко, ако той не се намеси?

 

 

Не бяха минали и двадесет минути, откакто се бе прибрала в стаята, когато някой започна силно да блъска по вратата и гласът на Сет премина през бариерата между двамата. Без да мисли, без да е планирала или да се е подготвяла предварително, Кортни скочи, отвори вратата и се хвърли в ръцете му.

— Господи, липсваше ми — въздъхна Сет, когато устните им се разделиха.

— На мен също — отрони Кортни, като му позволи да я пренесе обратно в стаята и да затвори вратата.

— Дойдох веднага щом научих какво ти е наговорила Катерина. Заплаших я, че ще й отсека главата на линията на финала, ако отново си отвори устата.

— Няма значение — усмихна се нежно Кортни и осъзна, че наистина нямаше значение за нея. — Не и докато съм в ръцете ти.

— Това ли имаш предвид? — попита Сет.

— Да, от много дни искам да ти го кажа, но не смеех да се обадя.

— Опасявах се, че още ми се сърдиш — измърмори Сет и целуна врата и ушите й.

— Вече не се сърдя.

Страстта и желанието надвиха необходимостта от още думи. Ръцете им трескаво се движеха, надбягваха се със секундите, докато сваляха дрехите на двамата. Миг по-късно вече бяха в леглото, телата им се сплетоха, копнежът им бе усилен от емоциите, които доскоро ги разделяха. Сливането им нямаше нищо общо с нежността и ласките. Беше рязко, грубо и бързо.

Съвсем скоро и двамата свършиха, телата им моментално изгубиха емоциите и енергията си.

Сет проговори първи.

— Не съм купувал дълговете ти, нито пък имам намерение да ти отнема Гас или фермата. — Обърна се с лице към Кортни. — Просто с помощта на Клей преподписах няколко, за да ти осигуря повече време за изплащането.

Кортни седна и придърпа чаршафа, за да закрие гърдите си.

— Да не би да искаш да кажеш, че Клей също е замесен в това?

— Не, аз се набърках по свое желание, не послушах съвета му.

— Да, обаче всичките ти комбинации се оказаха безполезни, когато Фланъри се появи с неговия заем — промърмори Кортни, без да може да скрие раздразнението в гласа си.

— Какво смяташ да правиш с Фланъри?

Тя отклони поглед.

— Не се тревожи за това.

— Не можеш да продължаваш да отлагаш неизбежното.

— Казах ти, ще се погрижа за това. — При вида на скептичната физиономия на Сет, изразяваща мъжкото му превъзходство, тя не успя да се сдържи: — Може и да съм се погрижила вече.

— Какво си направила?

Кортни тутакси пожела да бе държала езика си зад зъбите. Почувства се ужасно уязвима да лъже, докато седи пред него гола.

— Не си направила нов дълг, нали?

Е, все пак можеше да му издаде някаква част.

— Реших, че бих могла да се възползвам от гордостта на Фланъри с неговия кон. Принудих го да се съгласи, ако Гас победи днес, да ми позволи да върна дълга при нормални условия, без безбожните двадесет и пет процента лихва и еднократно плащане в брой.

— Накара ли го да подпише документ за това? — стресна се Сет.

Кортни със задоволство видя, че Сет бе впечатлен.

— Нямаше начин.

По изражението на Сет си личеше, че смята съглашението за невалидно.

— И какво ще направиш, ако той победи?

— Обещах да не го изобличавам как е използвал дядо ми.

— Не можеш да го принудиш да изпълни това споразумение. Нищо не му пречи да го отрече.

— Записах целия разговор на касета.

Сет подсвирна.

— А ако не спечелиш?

— Засега обмислям какво да правя.

— Нещо против да споделиш с мен?

— Всъщност да.

Сет изглеждаше така, сякаш ще започне да се инати.

— Наистина не е твоя работа — изрече уклончиво Кортни. — Още от самото начало ти казах, че сама ще се оправя с дълговете си. Полагам огромни усилия да не се ядосам за това, че си преподписал някои от тях. Едва не умрях, когато Катерина ми каза, че си ги изкупил, а не можех и категорично да го отрека.

— Могла си.

Придържайки чаршафа към гърдите си, тя се обърна към Сет и опря пръст в неговите, за да подчертае думите си.

— Сет Камерън, знаеш много добре, по дяволите, че винаги правиш неща, които аз не искам. Съвсем умишлено забравяш да ме осведомиш за тях. Никога не мога да бъда сигурна какво си извършил.

— Правя го само защото те обичам.

— Знам, и това е единствената причина да не затръшна вратата под носа ти.

— Наистина го мислиш, нали?

— Никога не съм търпяла някой да се бърка в живота ми толкова, колкото ти.

— Съжаляваш ли?

— Не.

— Докажи го.

Тя се наведе да го целуне и бе хваната в прегръдките му. Сет дръпна чаршафа и ръцете му се плъзнаха към гърдите й.

— Не — измърмори тя и рязко прекъсна целувката му. — Трябва да се връщам на пистата.

— Има много време.

— Няма да сваря да се облека.

— Ще ти помогна — ухили се Сет, а докосването му сломи съпротивата й.

За малко тя напълно забрави за Гас и състезанието, и Гордостта на Фланъри.

 

 

Кортни погледна часовника си за десети път. Сигурна бе, че ще закъснее. Не трябваше да позволява на Сет втори път да се люби с нея, но не можа да му устои. На всичкото отгоре, накрая, грамадният нахалник имаше наглостта да й каже, че няма да гледа състезанието с нея.

— Мистър Сузо настоя, че за цялата седмица има само половин час свободен и то точно днес по време на надбягването. Той знае, че клиентът, с когото ще го срещна, има кон, участващ в състезанието, и навярно няма да може да се съсредоточи върху разговора.

— Доста умно от негова страна.

— Не чак толкова, колкото си мисли. Упълномощен съм да сключа сделката от името на собственика. Той ще си гледа състезанието, а ние с коняря ще покажем жребеца. Мистър Сузо няма да го купи и за пени по-малко от реалната му стойност.

Кортни беше разочарована, че Сет няма да може да гледа надбягването заедно с нея, но забеляза нетърпението в очите му и в крайна сметка разбра, че това беше неговата тръпка. Той харесваше сблъсъка на умове, маневрите, които водят до предимство пред останалите. Още по-ясно осъзна колко ужасно нещо бе направила, когато отмени продажбата. За него трябва да е било по-тежко да види как внимателно разработените му планове се провалят, отколкото да изгуби комисионата си.

Таксито спря и Кортни, която бе платила предварително, се затича към местата, предназначени за собствениците. Конете тъкмо излизаха на пистата. Олекна й, когато видя Джералд Рибсдейл в ложата си.

— Помислих си, че навярно ще имаш нужда от морална подкрепа — кимна той. — И от нещо, което да успокои нервите ти. — И й подаде чаша бяло вино.

Искаше й се Сет да е на негово място.

Не бе осъзнавала колко нервна е всъщност, докато не видя Гас да излиза на пистата. Изведнъж разбра до каква степен зависи от изхода на това състезание и стомахът й се сви. Остави настрана чашата с вино. Ръцете й трепереха прекалено силно, за да я държи. Надбягването нямаше да започне по-рано от петнадесет минути. Чудеше се как ще изтърпи чакането.

— Миналата година бях в Хонконг за около две седмици — каза Джералд неочаквано. Кортни рязко се обърна към него, всяка мисъл за състезанието бе излетяла от главата й. Един поглед й бе достатъчен, за да разбере какво смята да й каже. — Там срещнах мъж с името Стефан Клонингер. Кортни, защо всички мислят, че баща ти е мъртъв?

След цялото напрежение покрай надбягването и залога думите му бяха прекалено голям шок за Кортни. Не искаше никой да знае за баща й. Почувства се унизена.

— Дядо ми искаше всички да вярват, че е починал. Не беше казал истината дори на мен преди деня на смъртта си.

— Значи никога не си се опитвала да го откриеш?

— Казах ти. Мислех, че е мъртъв. Освен това защо да го правя? За двадесет години той не е положил усилия да ме намери.

— Мисля, че трябва да му се обадиш.

— Защо да звъня на мъж, който е продал единственото си дете?

— Кой ти е казал това?

— Дядо ми.

— Обади се на баща ти.

— Опитах се, но не можах. — Болката в гласа й бе толкова силна, че Джералд обгърна с ръка рамото й. Водеше я към един от столовете, когато Сет се появи в ложата, задъхан от спринта, който бе направил от конюшните. Кортни копнееше за близостта му, както пленено животно за свободата си.

— Мислех, че трябва да продаваш някакъв кон.

— Дадох на Сузо твърда цена и му казах да я приеме или да се откаже. Разбра, че съм разкрил замисъла му. Съгласи се с цената и приключихме за две минути. Конярят дори не бе успял да изведе жребеца от конюшнята.

Високият глас на коментатора изпълни съзнанието на Кортни. Конете се приближаваха към вратата, която щеше да предопредели цялото й бъдеще. Опитвайки да изхвърли всички шокиращи новини от съзнанието си, Кортни пошушна нещо на Сет и насочи вниманието си към Гас.

— Изглежда величествен — избъбра Сет, изучавайки жребеца през силен бинокъл. — Бари е свършил отлична работа.

— Гордостта на Фланъри също изглежда добре — обади се Джералд. — Състезанието явно ще бъде интересно.

Кортни продължи да наблюдава Гас. Дори един поглед към коня на Фланъри би се равнявал на предателство. Сред множеството кафяви коне червеникавата козина на Гас ярко се открояваше. Беше заел добра стартова позиция. Но Гордостта на Фланъри бързо излезе напред и остави другите на шест дължини зад себе си. Кортни почувства как стомахът й се свива. Млади надежди бе относително кратко състезание. Гас не можеше да остави Гордостта на Фланъри да поведе с такава голяма преднина и въпреки това да стигне пръв до финала. Докато се спускаха надолу по пистата обаче, Гордостта на Фланъри все още водеше.

— Жокеят ти по-добре да се раздвижи в скоро време.

Кортни не можа да се сдържи и хвърли поглед към ложата на Фланъри, който така сияеше от гордост и самоувереност, че тя се изпълни със страх. Може би в момента избираше кое точно парче земя да й отнеме.

Гордостта на Фланъри увеличи преднината си на осем дължини, когато конете започнаха последната обиколка. За по-голямата част от тълпата надбягването бе приключило. Повечето мълчаха, някои дори гледаха встрани от пистата, но Кортни знаеше, че Гас не е започнал да бяга.

— Хайде, Гас — изхриптя тя с дрезгав шепот, — сега или никога!

Сякаш я бяха чули, жокеят смъкна ръце, а Гас увеличи дължината на отскока си. Едва когато завършиха последната обиколка и конете навлязоха в коридора към финала, тълпата осъзна какво всъщност се бе случило за по-малко от дванадесет секунди. Преднината на Гордостта на Фланъри бе сведена до три дължини и Гас продължаваше да скъсява разстоянието с огромни скокове. Първоначално тълпата не повярва на очите си. Гас не просто се приближаваше, с всеки скок заплашваше да изпревари ненадминатия фаворит. На средата на коридора той настигна Гордостта на Фланъри. Надмина го с такава демонстративна сила, че всички наблюдаваха в мълчание как преднината му става две, после пет, после девет дължини и накрая Гас пресече финалната линия.

Никой освен Секретариат не бе имал подобна победа в Млади надежди на двегодишна възраст. Тълпата избухна в див рев. Саратога обезумя.

Кортни искаше само да се отпусне на стола, но Сет я сграбчи в мечешките си прегръдки, като заплашваше да спре дъха й, и я целуна. После взе ръката й в своята и поведе Кортни към мястото, отредено за победителя.

— Това е празник, на който смятам, че ще се радваш максимално — не се стърпя да й каже той, докато си проправяха път между обсипващите ги с приветствия хора. — От две години убеждаваш всички, че твоят жребец е нещо много специално. Доста хора ще бъдат принудени да сведат глава.

Кортни не можеше да мисли. След годините на тревога и планиране, самопожертване и посвещаване на фермата всичко дойде на мястото си за по-малко от петнадесет секунди. Гас бе точно толкова добър, колкото знаеше, че ще стане, а тя бе спечелила парите, които дължеше на Фланъри. Беше прескочила трапа, и то със собствени усилия.

Внезапно се затича към мястото на победителя, към жребчето, което бе отгледала от бебе, докато стане шампион. Обгърна врата му с ръце и Гас започна да се перчи, точно както бе правил хиляди пъти преди във фермата. За момент дори си представи, че е сама с него. Беше без значение, че Сет и Бари, и губернаторът, а също и телевизионните камери бяха наоколо. Гас още бе тук. Още бе неин.

Жребецът заподскача около нея, после изцвили и се изправи на задни крака. Докато тълпата стоеше без дъх, Кортни се отдръпна от коня. Той отново застана на четирите си крака и започна да търка главата си в тялото й толкова яростно, че Кортни залитна и падна в ръцете на Сет. Тя го целуна по муцуната, а Гас подуши джоба й, където винаги имаше захарче за него. Кортни осъзна, че е забравила да донесе нещо сладичко, но Сет изсипа няколко кубчета в шепата й. Жребецът ги излапа и нервният Бари, благодарен, че шоуто е приключило, пристъпи към изпълняването на задълженията си. Тълпата гръмко аплодира Кортни и Гас, а губернаторът акцентира върху силната взаимна привързаност на коня и собственичката.

— Тя е била с него всеки ден от момента на раждането му до деня, в който го изпрати при мен — каза Бари на телевизионния журналист. — Наистина Кортни е виновникът за това, което представлява Гас днес. Аз само се опитах да продължа работата, започната от нея.

Мина известно време, докато Кортни напусне мястото, отредено за победителя, но когато се върна в ложата, Фланъри още я чакаше. Тя се скова и сграбчи Сет за ръката.

— Спечели баса съвсем честно. — Изглежда беше искрен, въпреки разочарованието, че неговият кон е бил победен, и то от новак.

— Надявам се в бизнеса да сте също толкова великодушен, колкото в губенето — каза Кортни.

— Ако бях великодушен в бизнеса, не бих могъл да си позволя да бъда великодушен в губенето. Имате време, колкото ви е необходимо, за да изплатите дълга си.

— Ще си получите парите след няколко дни. Лично ще ви донеса чека.

Фланъри я изгледа озадачен.

— Как е възможно…

— Ще ти обясня, след като си вземем по едно много силно питие — прошепна Кортни на Сет, докато отиваха да приберат наградата на победителя. — Изобщо няма да ти хареса.