Лей Грийнууд
Омагьосан кръг (10)

10.

Кортни се учуди, когато видя Клей Марчмънт да идва откъм паркинга, учуди се още повече, щом забеляза крачещия зад него Джери Фланъри. Не можеше да го понася, но той бе близък приятел на дядо й и затова Кортни бе вежлива с него.

Беше направил парите си в бизнеса с недвижими имоти, но на около две мили имаше и ферма, в която отглеждаше коне. През годините двамата с дядо й се състезаваха кой ще отгледа по-добър жребец и Клонингер винаги печелеше до последното десетилетие.

— Тук ли е Тед? — попита Клей, като пропусна да я поздрави, както правеше обикновено. Изглеждаше толкова сериозен, че Кортни разбра — нещо не беше наред.

— В офиса си е. Мога ли да ви помогна?

— Много се надявам — промърмори Клей и хвърли поглед на Фланъри, — но искам и Тед да присъства на разговора.

Насочиха се към офиса в мълчание, още едно необичайно обстоятелство. Кортни се опитваше да отгатне причината за неочакваното им посещение.

— Май открихме още от дълговете на дядо ти — започна Клей веднага щом се разположиха в офиса на Тед. — Ще оставя мистър Фланъри да ти съобщи това, което ми каза преди час.

— Съжалявам, че ви създавам притеснения — поде Фланъри и насочи твърдия си преценяващ поглед към Кортни. — Когато дядо ви ме помоли за пари, мислех, че ще мога да му дам заем за неопределено време…

— Но вие имате стабилни финансови резерви — прекъсна го Кортни, тонът й беше циничен.

Фланъри не изглеждаше доволен.

— Нищо подобно, мис Клонингер — каза с усмивка, която дори не се опита да направи да изглежда искрена. — В момента имам възможност да сключа сделка, която е прекалено изгодна, за да я пропусна. Всичките ми пари понастоящем са вложени и затова си помислих за милиона, който ми дължите.

— Един милион долара! — Лицето на Тед стана бяло като чаршаф.

С неимоверни усилия Кортни успя да запази спокойствие, но стомахът й се сви на топка. Нямаше ли най-сетне дълговете на дядо й да свършат? Макар и напоследък фермата да носеше добра печалба, Кортни не бе сигурна, че ще могат да покрият това ново искане.

— Какви са сроковете ви? — попита Кортни студено.

— Не бих искал да ви натоварвам с детайлите, мисля, че ще мога да се разбера с адвоката ви.

— Аз одобрявам всяко решение, касаещо фермата — осведоми го Кортни. Челюстта й се беше сковала и едва произнасяше думите. — Какви са сроковете ви?

— Дядо ви искаше парите веднага и мисля, че, за да му отдам дължимото, трябва да направя същото. — Кортни не вярваше на ушите се. Съдейки по израженията на лицата им, Клей и Тед — също. — Дядо ви не искаше да плаща лихва — смяташе, че проблемът е краткосрочен, затова се споразумяхме да му дам шестстотин хиляди и да ми надплати по двеста хиляди за всяка следваща година, докато ми върне дълга. В случай че не си получа парите до три години, лихвата ставаше двадесет и пет процента.

— Двадесет и пет процента! Излиза, че само лихвата е четвърт милион долара.

— А да не говорим за тридесет и трите процента от първите две години — отбеляза Клей.

— Ако дядо ви беше се издължил още в края на първата година, нямаше да има допълнителни разходи.

Беше невъзможно през следващата година фермата да донесе печалба от един милион двеста и петдесет хиляди, дори ако се смятат приходите от Гас.

— Добре, ще ви платя до края на годината — каза Кортни и се изправи. — Ако това е всичко…

Фланъри не помръдна.

— Всъщност не е — каза той с непоколебима усмивка. — Нуждая се от парите сега.

— Съжалявам, но ги нямам. Ще се наложи да почакате.

— Страхувам се, че е невъзможно. Според договора мога да си получа парите в брой в рамките на деветдесет дни след поискването. Дори и това е много.

Дъхът на Кортни секна.

— Не мога да повярвам, че дядо ми е подписал толкова глупаво споразумение, дори ако е бил сигурен, че ще успее да ви се изплати за три години.

Фланъри студено изгледа Клей.

— Той има доказателство — потвърди Клей. — В куфарчето ми е.

Кортни се отпусна на стола си, докато Тед вземаше документа от Клей. Щеше да прегледа всяка една клауза, но Кортни вече не се съмняваше, че обвързването ще бъде потвърдено.

— Аз бях за джентълменско споразумение — поде отново Фланъри, — но дядо ви настоя да се изготви официален документ.

Дядо ми се оказа моята примка, помисли си Кортни. Ти си го притиснал, стар крадец такъв, и сега ще одереш моята кожа.

— Значи имам време до втори септември. Ще намеря парите дотогава. — Не знаеше как ще го направи, но в момента искаше само да се отърве от тази стара невестулка, за да може да мисли.

— Клей ми каза, че в момента имате някои затруднения — смънка Фланъри, без да подава признаци, че смята да си тръгва. — Имам идея, която може би ще ви облекчи малко.

Кортни присви очи.

— Както знаете, от време на време се занимавам с недвижими имоти. Мислех си, че ако нямате възможност да намерите парите, вероятно ще се съгласите да продадете няколко акра от земята си.

Кортни почти виждаше пред себе си меч, насочен към сърцето й.

— И колко точно акра имате предвид?

— Да не забравяме, че говорим за земя на ферма. Смятам, че две хиляди и петстотин долара за акър са добра цена, дори съм щедър. С други думи, четиристотин акра горе-долу ще покрият дълга.

Тед почти стана от стола си, но погледът на Кортни дори не трепна.

— И кои точно четиристотин акра от земята искате?

— Мисля, че земята около езерото и тази покрай рекичката ще свърши работа. — Посочената земя се намираше в средата на Айдъл ауър. Дори ако Фланъри я използваше за коне, движението щеше да нанесе сериозни щети на фермата.

— И какво смятате да правите със земята, след като я получите?

— Още не съм решил. Тъкмо мислех за това.

— Но сигурно имате някакви идеи.

— Всъщност бих могъл да я използвам за коне, това е добър бизнес, а и няма да се наложи да правя допълнителни инвестиции.

— Но това не би ви струвало скъпо.

— Виждам, че сте наследила мозъка на дядо си — каза Фланъри.

Което е също толкова добре, колкото това, че наследих дълговете му, помисли си Кортни.

— Бих могъл да я разработя. Може би ще направя игрище за голф.

— Или да построите жилищен комплекс, или търговски център, или офис сгради — изсъска Кортни и се изправи. — Ще си получите парите, мистър Фланъри, в брой, на втори септември. А сега, ако ни извините…

— Не взимайте прибързани решения, девойче.

— Вече приключихме с бизнеса. Приятен ден!

Фланъри стана от стола си.

— Ще чакам да ми се обадите до края на седмицата — излая по посока на Клей.

Фланъри си тръгна, без дори да погледне към Кортни.

— Какви възможности имам? — обърна се Кортни към Клей. Не искаше нито да мисли, нито да чувства страха и отчаянието, които изпълваха сърцето й. Беше успяла да преодолее всички други препятствия, щеше да се справи и с това.

— Невъзможно е да събереш толкова пари в брой за три месеца, без да продадеш нещо.

— Не мога ли да направя заем?

— Не можеш да си позволиш повече заеми, Кортни. Банките няма да ти дадат нито цент.

— Но дълговете ми не са чак толкова големи. Земята винаги остава като гаранция.

— Земята ти вече е ипотекирана, затова дядо ти е правил дългове.

— Въпреки това тя струва повече от размера на дълговете му.

— Не можеш да бъдеш сигурна. Открих нови дългове. Единият е в Аржентина.

— Но ти не си ми споменавал нищо за плащането им…

Клей изглеждаше озадачен.

— Досега успявах да отлагам изплащанията, но те трябва да започнат от следващата година.

— За каква сума говорим?

Клей й каза.

— Значи няма възможност да взема пари назаем?

— Никаква, поне докато фермата не започне да носи по-големи печалби. Никой няма да ти даде пари назаем, докато не докажеш, че ще можеш да ги върнеш. Няма да ти дадат, дори и ако вземат предвид бъдещите приходи от Гас.

— В такъв случай той просто ще трябва да чака.

— Няма да го направи, ако не му платиш до втори септември. Ще те съди.

След няколко часа главоблъскане тя още не бе намерила изход. Беше сигурна, че ще може да изплати дълга, ако Фланъри й даде време, дори при безумната лихва от двадесет и пет процента. Плашеше я това, че крайният срок беше септември.

— Този път наистина съм в капан — каза тя на Сет, когато го видя същия следобед.

— Бих ти дал тези пари в брой, ако ги имах, но ги нямам, не и през сезона на продажбите.

— Нямаше да ги взема, ако ми беше предложил — сряза го Кортни малко високомерно. — Да ти позволя да ми намериш наематели е едно, а да приема един милион долара — съвсем друго.

— В такъв случай какво смяташ да правиш?

— Не знам — сви рамене Кортни. — Имаш ли някакви идеи?

— Няколко, но нито една от тях няма да ти хареса.

— Прав си — кимна тя и направи опит да се усмихне, — но това не е основание да не те изслушам.

— Добре, първо, продай най-лошата си земя. Позволи ми да довърша — стрелна я с поглед Сет, защото Кортни се опита да го прекъсне. — Можеш да получиш по-добра цена от тази, която предлага Фланъри. Можеш да избираш кои парчета да продадеш, на кого, а освен това би могла да поставиш условия какво могат да правят със земята новите собственици.

Кортни поклати глава.

— В момента земята е единственото нещо, от което мога да изкарвам пари. Не бива да я разпокъсвам.

— В такъв случай опитай комбинация. Продай къщата, едната кобила и едно жребче и съвсем малка част от земята, колкото да допълниш сумата.

Кортни отново поклати глава.

— Трябва да живея някъде, въпреки че наистина не ми е необходима толкова голяма сграда — допълни тя, когато Сет хвърли поглед към огромната къща и многозначително повдигна вежди. — А кобилата и жребчето ще ми трябват за в бъдеще.

— Оставих най-доброто предложение за накрая — обяви Сет сухо. — То е и най-лесният начин да намериш парите преди края на срока.

Кортни не можеше да си позволи да се надява на нещо. Това бе последното му предложение, а Сет все още не бе споменал Гас.

— Би могла да си намериш съсобственик за Гас. Ще продадеш само някаква част, която да покрие сумата.

Кортни се наежи.

— Ще притежаваш достатъчно, за да упражняваш пълен контрол и в същото време ще получиш парите. Гас дори още не е започнал да се състезава, а Бари ми каза, че вече е привлякъл вниманието. Хората говорят много, но винаги завършват с Гас. Бих могъл да получа милион за една трета от него. Ако приемеш, мога дори да се опитам да смъкна на една четвърт.

— Никога няма да продам Гас — повтори Кортни, но за пръв път почувства, че решимостта й се разклаща. Нуждаеше се от всеки акър земя заради печалбите от нея, които щяха да и бъдат необходими, за да изплати ипотеката на фермата. Продажбата на къщата не се различаваше кой знае колко от започването на производствена дейност в средата на фермата, а нямаше да получи достатъчно пари, ако наложи ограничения. Без тях обаче купувачът можеше да прави каквото си поиска, включително да събори къщата и да изгради например мотел.

Но не и Гас! Той беше в центъра на всичко, което бе правила след смъртта на дядо си. Неговите печалби щяха да й осигурят средства, с които можеше да възстанови някогашното величие на фермата, а не само да изплати дълговете.

— Не мога да продам Гас — изрече тя с тежка въздишка, — дори и част от него.

— Кортни, не ми е приятно, че аз съм човекът, който ти го казва — наистина би трябвало да го направи Клей, но ако не решиш да продадеш нещо, ще трябва да загубиш всичко.

— Това няма да се случи, докато продължавам да плащам дълговете си.

— Ако Фланъри започне да те съди, другите ти заемодатели могат да се присъединят. При настоящото ти финансово положение единственият начин да се измъкнеш ще бъде, ако обявиш, че си фалирала. Ако това се случи, рискуваш да изгубиш и фермата, и конете. Ако Фланъри или някой друг успее да убеди съдията, че няма да можеш да изплатиш дълговете си, той може да вземе решение да продадеш земята и конете си, ако сметне, че това е най-добрият начин да бъдат удовлетворени кредиторите ти.

Кортни се почувства като в тъмен лабиринт. Независимо в коя посока тръгваше, нещата ставаха все по-лоши. Нито Тед, нито Клей, нито Сет можеха да измислят начин да излезе от положението без да продава. Как тогава смяташе да успее? Все още обаче не искаше да се съгласи да продаде Гас, нито дори част от него.

— Ще помисля върху това — промълви тя. По изражението на Сет разбра, че е изненадан. — Не съм глупава. Знам, че нямам избор, но засега не желая да се предавам. Ще ти кажа какво съм решила след няколко дни.

— Най-добре е да си готова с отговора до края на седмицата. — Сет направи пауза. — Бих искал да мога да ти предложа нещо друго, знам колко много значи за теб Гас.

— Никой не знае какво означава Гас за мен — процеди през зъби Кортни. — Това ще бъде като да разкъсат сърцето ми.

— Добре, нека бъде така. Ще ти се обадя вечерта.

— Няма да съм взела решение.

— Знам, но ще ти се обадя. — Целуна я бързо и си тръгна.

Кортни се насочи към къщата толкова унесено, че почти затисна Хамлет с вратата. Позвъни на треньора на Гас. Както и предполагаше, него го нямаше, но тя остави съобщение да й се обади веднага щом се върне. Започна да обикаля къщата и както обикновено правеше в трудни моменти, се спря пред портрета на дядо си.

— Никога ли не си почиваш? — попита на глас. — Тъкмо ме бе оставил да мисля, че ще се справя, и ме изненада с друг дълг. — Обърна се ядосано към портрета на отсрещната стена. — Ти мразеше това място — изкрещя към баща си. — Каза на дядо, че ти се иска да го видиш превърнато в пепел. Е, както изглежда, желанието ти ще се сбъдне.

Макар да се опитваше да убеди себе си и другите в противното, всичко, което някога бе искала от живота си, бе някой, който да я обича, някой, който да я подкрепя, когато нещата тръгнат зле, някой, който да стои зад нея, когато се налага да взима трудни решения. Но тя отблъскваше хората. Всеки път, когато изпадаше в критичен момент, Кортни заставаше в празната стая, посрещаше бъдещето сама, преследвана от миналото.

Баща й сякаш я гледаше с меланхолична усмивка.

Откакто почина дядо й, Кортни смяташе, че Гас и фермата са всичко, което й е останало на света, но тази безкрайна борба за съществуване разкъсваше сърцето й. Сега изглежда щеше да изгуби всичко точно преди Гас да започне да се състезава и да й помага да изправи фермата на крака.

Натрапчивият звън на телефона прекъсна мислите й.

— Бари? Кортни Клонингер… Радвам се, че Гас се справя толкова добре… Да, получавам отчетите ти всяка седмица. Виж, знам, че говорихме да работиш бавно с него, но нещо се случи и много бързо трябва да намеря пари в брой… Един милион долара… Няма нужда да ми казваш, че е голяма сума. Можеш ли да ускориш програмата му?… Не, не искам да го пускаш да се състезава преди да е готов, но трябва да има лесни надбягвания… Толкова много, колкото ти е възможно… Толкова малко? Но това няма да покрие и половината от сумата, която ми трябва… Сигурен ли си, че това е всичко? Никога не съм осъзнавала колко надбягвания са необходими, за да спечелиш един милион долара… Добре, планирай участие в двете големи и си дръж очите отворени, може да излезе още нещо… Знам, но три надбягвания за два месеца не са прекалено много… Ще те посетя следващата седмица. Тогава ще можем да поговорим по-подробно… Добре, ти също. Чао.

Кортни крачеше напред-назад, докато говореше по телефона, беше прекалено напрегната, за да седне, но сега, след като поредната възможност й бе отнета, се почувства твърде слаба, за да стои на крака, и се отпусна на дивана. Толкова дълго седя без да помръдне, че Хамлет се предаде и заспа.

Беше й останало само едно — трябваше да се обади на баща си.

Цялото й тяло се разтрепери при мисълта, че ще говори с него. В продължение на няколко месеца след смъртта на дядо си Кортни живееше в страх, че баща й може да се появи и тя ще се изправи лице в лице с тази страна от живота си.

Но така или иначе той все още беше жив, все още й беше баща, а дядото беше казал на Кортни, че е и много богат. Обаче как би могла да му телефонира, за да иска пари?

Трябваше й само един миг, за да осъзнае, че или трябва да пожертва гордостта си, или да изгуби всичко. Това беше единствената възможност, която й бе останала. Трябваше да му се обади.

С несигурни пръсти Кортни набра номера. Направи грешка и започна да избира наново. Най-сетне се свърза. Може и да не е в Хонконг, помисли си тя. Сигналът е толкова силен, сякаш звъня на съседите. Изведнъж спря да й дава свободно. Някой бе вдигнал телефона. Останала без дъх, Кортни чакаше да чуе гласа на баща си за пръв път от двадесет години.

— Здравейте — изрече изтънчен женски глас. — На телефона е мисис Стефан Клонингер. С какво мога да ви бъда полезна?

Жена му! Той се бе оженил. Кортни постави слушалката.

 

 

— Можеш да търсиш съсобственици за Гас — изкрещя на Сет два дни по-късно. — Но няма да продам повече от една четвърт от него.

Кортни беше в ужасно настроение и не я бе грижа дали е прозвучала грубо. Беше опитала да се свърже с баща си още два пъти. Първия път не вдигна никой. Втория се обади същата жена, сега говореше на японски — или поне звучеше така. Кортни отново затвори. Не знаеше защо, но да говори с жената, заела мястото на майка й, бе дори по-лошо, отколкото да чуе баща си. В крайна сметка реши, че изобщо не може да говори с него, а още по-малко — да го моли за пари.

— Не мога да гарантирам нищо, но би трябвало да успея да намеря клиент, който ще плати един милион за една четвърт от коня.

— Смятат те за страхотен търговец — вметна саркастично Кортни. — Докажи го. — Фактът, че Сет бе неимоверно внимателен, само я ядоса.

— От голямо значение са представянето на Гас в последните тренировки, клюките и това дали ще успея да намеря поне двама купувачи, желаещи да наддават.

— Искаш да кажеш, че ще трябва да го подценят, нали? — кресна тя. — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че Гас не си струва парите или че не можеш да го продадеш за сумата, която ми трябва? Може би трябва да си потърся друг търговец на коне…

— Опитвам се да ти кажа да не ме поставяш в положението на човек с вързани ръце — отговори тихо Сет. — Първо ще говоря с Бари. Ще изберем най-подходящия момент за продажба. Най-добре е да се продава след голямо надбягване, но понякога и продажбата непосредствено преди такова върши същата работа.

— Добре.

— Данъците ще погълнат голяма част от продажната цена. Ще трябва да го продадем с двеста хиляди по-скъпо, което означава да отстъпиш по-голям дял от жребеца.

Кортни избухна. Сет я слушаше в мълчание, но когато тя премина на лични обиди, търпението му се изчерпа.

— Спри дотук.

Студенината в сивите му очи накара Кортни да спре на границата на поредното избухване.

— Вината за настоящата ситуация наистина не е твоя, но не е и моя. Ако изпадането в детински обвинения ще промени нещо, готов съм да те изслушам. Само че това няма да стане и ти го знаеш. Нуждаеш се от пари и трябва да продадеш нещо, за да ги получиш. Такива са фактите и трябва да живееш с тях. Не очаквам да им се зарадваш, но поне ги приеми като зрял човек.

— Прав си — въздъхна Кортни, но не можеше да забрави, че когато Сет се появи за пръв път в Айдъл ауър, то беше, за да продаде Гас. Сега имаше шанса да го направи. Въпросът, който Кортни не искаше да си задава, но той непрекъснато се въртеше в главата й, бе дали Сет ще продължи да я посещава и след продажбата на жребеца. Знаеше, че съмненията са продиктувани от миналото й, когато никой не я даряваше с любовта си, но въпреки това не можеше да преодолее себе си. Това, че Сет й бе казал, че я обича, не промени нещата. Любовта му все още не бе надживяла нито една криза. — Не те обвинявам, но не мога да приема всичко това спокойно. Искам да ме информираш за всичко, което става. Не желая да бъда страничен наблюдател.

Обаче когато два дни по-късно отиде да види жребчето си, Кортни вече не бе сигурна, че нямаше да е по-лесно да си стои настрана. Гас изглеждаше великолепно, а резултатите от тренировките бяха отлични.

— Добър кон е — каза Бари. — Но е станал дори по-добър в резултат на заниманията ти с него. — Усмихна се. — Разказвам на всички каква добра работа си свършила. Не се изненадвай, ако бъдеш затрупана с жребчета тази есен.

Докато наблюдаваше как Гас тича по пистата, сърцето й се късаше от мисълта, че трябва да продаде част от него.

— Надбягването за млади жребчета е чак след три седмици, а той вече е готов.

— Мислиш ли, че ще спечели? — Кортни не можеше да повярва, че задава такъв въпрос, не и след като самата тя винаги бе твърдяла, че ще стане шампион.

— Със сигурност — кимна Бари. — Никой не може да му бъде конкуренция, с изключение на коня на Фланъри.

Кортни почувства как гърлото й се стегна.

— Конят на Фланъри?

— Не знаеше ли? Този път има добър жребец. Никой не може да го победи вече в пето състезание.

— Той няма ли да участва в Младите жребчета?

— Не, но ще се сблъскаме с него в състезанието Млади надежди.

— И?

— Според моите пари Гас ще го разбие.

Кортни се опита да се успокои с увереността на Бари, но да загуби от коня на Фланъри щеше да е тежко, най-тежкото поражение.

— С Бари сме на едно мнение, че трябва да насрочим продажбата за деня след надбягването за млади жребци — каза Сет седмица по-късно. — Можем да го закараме в Саратога. Всички купувачи ще бъдат там за търга. Не би могло да има по-добро стечение на обстоятелствата.

— Сериозно ти казвам, че няма да продам повече от двадесет и пет процента.

— Както се очертават нещата, няма да се наложи да го правиш.

 

 

Две седмици по-късно Кортни стоеше на мястото, отредено за победителя, и приемаше поздравления за лесната победа на Гас в надбягването за млади жребци. Още преди тя да си тръгне, телевизионният журналист започна да говори за евентуалния сблъсък между Гас и Гордостта на Фланъри през следващия месец в състезанието Млади надежди.

— Винаги сме знаели, че е добър кон — каза Кортни на журналиста, — просто до днес не знаехме колко е добър.

— Треньорът ми каза, че ще се надбягва и в Млади надежди. Знаете, че и конят на Фланъри ще участва. Досега не е имало жребец, който на финала да е по-малко от пет стъпки след него.

— Очакваме срещата с коня на Фланъри — отговори Бари, защото думите заседнаха в гърлото на Кортни.

— Той и дядо ми се конкурираха на приятелски начала в продължение на години — успя да изрече Кортни. — Смятам да продължа традицията.

 

 

— Насрочен е за десети — съобщи й Сет по телефона. Беше прелетял над цялата страна.

Кортни би дала половината от печалбата на Гас, за да бъде в прегръдките му.

— Ще дойда.

— Виждам, че предния ден ще се надбягва в Саратога спешъл.

— Решихме, че му трябва още състезателен опит, за да е готов за Млади надежди. Кои са купувачите?

— Не ги познаваш — рече Сет, — но не съм поканил никого, който не би се съгласил ти да имаш пълен контрол. Казал съм на всеки един от тях, че всичко, което купуват, е честта да плащат една четвърт от сметките му и да стоят до теб на мястото, отредено за победителя. Ще се изненадаш какъв стимул се оказа това. Липсваш ми.

И ти на мен — промълви Кортни. — Знаеш, че не мислех нито едно от нещата, които ти наговорих, нали?

— Никога не е било иначе. Просто мислех, че езикът е малко шокиращ.

— Мога да започна да употребявам ужасно като Марша.

— Повече ми харесва като ругаеш на английски. Иначе как си? Репортерите още ли те притесняват?

— Не ме последваха в Лексингтън — каза тя и направи пауза. — Ще пристигна преди състезанието. Ти ще бъдеш ли там?

— Не по-рано от десети сутринта. Запази обяда за мен.

— Привилегии за победителя?

— Нещо такова.

Но Кортни не се чувстваше като победител. Беше внесла печалбата на Гас в банката с надеждата да си купи кобила през есента. Но това, че правеше първите стъпки към връщането на фермата в редиците на най-добрите коневъдни стопанства, не й донесе щастието и удовлетворението, които очакваше. А и не би могло да е така, при положение че над главата й бе надвиснала заплахата от продажбата на Гас. Никога нямаше да привикне с факта, че някой друг ще притежава част от него. Беше същото като да притежава част от самата нея.

— Досаждат ли ти? — попита Кортни Бари, след като отпрати последния нахален репортер. Не бе й останала и минута свободна след като Гас спечели Саратога спешъл предния ден.

— Непрекъснато. Той е единственият, за който се смята, че би могъл да конкурира Гордостта на Фланъри. Спорят за това цял месец. Но Гас става по-добър с всеки изминал ден. Само като си помисля какъв би могъл да стане, се плаша. Ако залагах, щях да го направя с огромна сума, и то във Вегас. Със сигурност след Млади надежди Гас ще се радва на продължителна слава. Засега обаче никой не вярва, че би могъл да победи Гордостта на Фланъри.

— Аз също не залагам — отговори Кортни разсеяно, — дори и когато имам пари.

— Идва Сет с неговите купувачи — промърмори Бари. — Време е да завъртим рулетката, но ми се иска да не се налагаше да продаваме нито част от Гас.

— Не би могъл да желаеш това повече от мен — продължи горчиво Кортни и се обърна към потенциалните купувачи.

— Трябва да му призная, че е намерил хора, които наистина са заинтересовани — прошепна Бари. — Али Хайам е най-проспериращият арабин. На дядо ти би му се завило свят, ако знаеше по колко харчи за коне всяка година. Англичанинът е Бари Хайт-Уилкинс. Той наследи половината английска провинция и както изглежда, е решил да я напълни с коне. Другият е Ито Сузо. Не знам с какво се занимава, но купува коне, докато във фургона не остане празно място.

За изненада на Кортни никой не очакваше от нея да участва в дискусията. Конярят изведе Гас от бокса и тримата започнаха да задават въпроси на Сет или Бари. В съответствие с английската резервираност и пренебрежителността на арабите никой не й обръщаше внимание. Кортни нямаше нищо против. Беше сигурна, че ако отвори уста, ще каже нещо неподходящо.

Сет също не говореше много, само от време на време задаваше въпроси, за да осигури участието на всички в разговора. Най-сетне, след почти двадесет минути, Сет обяви, че е време за наддаването.

— Цената е фиксирана на милион и двеста хиляди щатски долара — информира той. — Ще наддавате за частта от коня, която ще купите.

— Не съществува ли възможност да купя целия кон? — попита мистър Сузо.

— Никаква.

— Четиридесет процента — каза Хайт-Уилкинс.

— Тридесет и пет — отговори Хайям, но преди някой да успее да продължи наддаването, група хора изникна иззад ъгъла и връхлетя отгоре им.

— Този мъж ни каза, че смятате да продадете Червения феникс в чужбина — обърна се един от тълпата към Сет. — Защо не дадете на американците шанса да го запазят?

— Продаваме само процент от него — отговори Сет. — Мисля, че фиксираната цена е доста висока.

— Каква е цената?

— Милион и двеста. Въпросът е каква част ще бъде купена.

— Звучи като принудителна продажба поради необходимост от пари в брой.

— Контролът остава за основния собственик — каза Сет.

— Тридесет процента.

— Двадесет и девет.

— Американците са съгласни на двадесет и осем — каза ядосаният мъж.

— Нямате право да участвате в наддаването — процеди мистър Сузо. — Не сте поканени.

— Нашите пари са не по-лоши от нечии други.

— Но чии са тези пари? — попита Хайт-Уилкинс. — Това частно предложение ли е, или представяте синдикат?

— Съжалявам, че не ви информирах за продажбата — намеси се Сет успокояващо, — но при положение че нямате банкови гаранции, мистър Файърстоун, не мога да позволя…

— Аз имам банкови гаранции — включи се Андре Дюпонт. — Мога да ви напиша чек за цялата сума.

— Ще смъкна на двадесет и седем — изрече отчетливо Хайт-Уилкинс.

— Двадесет и шест — изстреля Хайам.

— Двадесет и пет — обявиха в един глас Файърстоун и Дюпонт.

— Мистър Камерън, протестирам срещу присъствието на тези хора. Вие ме уверихте…

— Че няма да имате други конкуренти освен английски фермер и източен шейх — прекъсна го Файърстоун. — Няма да откраднете този кон толкова лесно.

Озадачена, Кортни слушаше спора, който се разгаряше, независимо от усилията на Сет да успокои духовете. Не след дълго всички започнаха да си разменят обиди. Репортерите, подушили интересна история, приближаваха микрофоните си към устите на спорещите толкова, колкото се осмеляваха.

Кортни изтръпна при мисълта за заглавията, които щяха да излязат на следващия ден.

— Продажбата приключи — извика тя. Микрофоните моментално бяха насочени към нея. — Съжалявам, ако сме ви създали неприятности, но продажбата се отлага.

— Но вие ме уверихте, че конят със сигурност ще бъде продаден — изненада се Хайам на Сет.

— Мистър Камерън няма нищо общо с това — изрече сухо Кортни. — Червеният феникс е мой и аз няма да го продавам.

Американците и репортерите изглеждаха доволни. Сет бе ядосан, а тримата купувачи — бесни.

— Но вие ни уверихте в продажбата — повтори посинелият мистър Хайам. — Не можете да се отметнете от думата си.

— Съжалявам, но конят е собственост на мис Клонингер.

— Тя е жена — процеди Хайам, сякаш при тези думи Кортни щеше да изчезне.

— Нерационална жена, но въпреки това тя е собственикът — добави Хайт-Уилкинс. — Трябва да избирате клиентите си по-внимателно, мистър Камерън, иначе в скоро време купувачите ви силно ще намалеят.

— Не ми се обаждайте, когато промените решението си — каза Хайам на Сет, грубо игнорирайки Кортни. — Няма да проявя интерес.

— Аз съм смъртно разочарован — изрече тихо Сузо и си тръгна.

— Съжалявам — каза Кортни на Сет, когато всички си отидоха, — но не можех да им позволя да получат Гас, не и след цялата тази борба.

— Нищо ли не разбираш от продажба на коне? — избухна Сет. — Толкова дълго ли си се крила в тази ферма, че мозъкът ти е станал неспособен да асимилира нещо по-сложно от мускули и правила за отглеждане на коне. Тази борба, както я нарече, щеше да ти осигури парите за двадесет процента, ако не и по-малко. Мислиш ли, че случайно съм подбрал купувачи от три различни страни? Мислиш ли, че просто ей така се е случило петима от най-богатите американци да присъстват в Саратога и че просто ей така те са се появили в началото на наддаването? И кой мислиш, че подкокороса репортерите да направят така, че купувачите да се засегнат на национална чест?

Едва си пое дъх, втренчен яростно в лицето й.

— По дяволите, Кортни, работих върху тази продажба почти цял месец, планирах всичко до последния детайл, а ти прати всичко по дяволите със сляпата си решимост да притежаваш всеки косъм от този проклет кон. Е, добре, имаш го, поне докато Фланъри и съдът ти позволят да го задържиш, но следващия път недей да идваш при мен. Ще трябва да се измъкваш от това сама. Ти така или иначе обичаш да правиш всичко сама, нали?

— Сет, моля те, аз не разбрах…

— Трябва да ме извиниш. Току-що разкара трима от най-добрите ми купувачи и сега ще трябва да опитам да ги омилостивя, в противен случай няма да се учудя, ако се наложи да седна на съдебната скамейка редом с теб.

— Сет, толкова съжалявам! Нямах предвид…

Но Сет не я слушаше, беше си тръгнал.

 

 

Сет беше толкова ядосан, че не посмя веднага да последва разочарованите си клиенти. Не би могъл да ги успокои, при положение че самият той е бесен. Винаги бе знаел, че Кортни няма ясна представа за реалността и че не може да се оправя с финансовата страна на нещата, но мислеше, ме е достатъчно разумна, за да го остави той да сключи сделката. Нима не вярваше в способността му да получи максимална сума, като продаде минимална част от Гас? Беше му казала, че го смята за най-добрия търговец на коне в Кентъки. Когато най-сетне получи шанса да й докаже, че наистина е така, самата тя провали всичко.

Знаеше колко много означава Гас за нея. Точно затова положи толкова усилия да организира уникална продажба. Беше работил дори по-добре, отколкото се надяваше. Вероятно би могъл да получи парите за петнадесет процента. Всеки би се заклел, че Сет е гений.

Сега обаче бе по-вероятно да го мислят за глупак, който е рискувал професионалния си статут, за да се опита да спаси жена, твърдо решена да стигне до съдебната скамейка поради фалит.

Защо Кортни не можеше да му вярва? Той знаеше много повече от нея за света на бизнеса. За бизнеса с коне — също. Беше по-сведущ в правенето на обективни преценки и вземането на критични решения. Искаше само да използва познанията и опита си, за да й помогне, да я закриля. Ако само му позволеше, щеше за по-малко от година да разработи фермата така, че бързо да започне да носи печалба. Нямаше нищо против работата. Обичаше Кортни. Би направил всичко заради нея.

По-добре опитай да се измъкнеш от тази грешка, шепнеше гласчето вътре в него. Досаждаше му от няколко дни, предупреждаваше го да не се влюбва в Кортни, да не отдава сърцето си на жена като нея, защото ще бъде отхвърлен. Сет се оправдаваше с това, че вече е твърде късно за превантивни мерки, че вече е загубил сърцето си. В такъв случай бъди благодарен, че ти се дава втори шанс да се измъкнеш, подтикваше го гласчето. Бягай!

Сет нямаше намерение да бяга. Обичаше Кортни. Нищо не би могло да промени това. Той не искаше да го променя, но мислеше, че е по-добре да стои настрана, докато се успокои. Освен това така Кортни щеше да има време да разбере, че е постъпила глупаво, обръщайки гръб на помощта му.