Катлийн Удиуиз
Сълзи от злато (36)

Глава тридесет и пета

Заръмя слаб дъждец и късният следобед притъмня от мъглата. От едната страна на хълма Максим откри гъсто обрасла падина, която представляваше естествено прикритие за приближаване към развалините от южната им страна. Бяха трима и носеха въжета, ками, шпаги и пистолети. Максим се движеше напред, след него идваха Николаус и сър Кенет. До подножието на хълма те бяха защитени и спряха под развалините, за да огледат порутените зидове. Никъде не се виждаха постове, затова те предположиха, че хората на Куентин са се оттеглили в кулата на сухо и са оставили само двама стражи пред портата.

Тримата се завзираха нагоре през дъжда, оглеждаха зида на кулата и възвишението за някакъв отвор, ниша, цепнатина, издатина, нещо, което би улеснило проникването им. Малко под зида откриха ръждивите следи на поточе, което течеше по скалата.

Николаус, който разбираше от водосточни тръби и отходни канали, посочи мястото.

— Вероятно идва от най-долния етаж. — Той повдигна въпросително поглед към Максим. — Може би от тъмницата?

— Да разгледаме по-отблизо. — Максим хвърли един поглед към Кенет, който кимна в знак на съгласие.

— Хайде тогава!

Не мина и половин час и тримата вече клечаха непосредствено пред един отвор, затворен с ръждива решетка, от чийто долен край капеше тънка вадичка с цвят на охра. Николаус протегна ръка и върза въжето около ръждивата метална решетка. После хвана краищата с огромните си ръце и натисна с все сила. Решетката поддаде, макар и слабо. Сър Кенет и Максим също натискаха с всички сили. Накрая успяха да освободят препятствието от улея му и Николаус го пусна по въжето надолу, докато то падна доста по-ниско. Тогава Николаус отпусна единия край на въжето и го издърпа отново нагоре, а после го преметна през рамо.

Междувременно Максим вече бе проникнал в тесния отходен канал и предупреди Кенет да внимава, когато рицарят напъха масивното си тяло в отвора. През два зарешетени отвора над тях проникваше слаба светлина. Единият отвор бе само на няколко метра, но вторият бе поне на десет. От най-близкия се виждаха пръти и краят на една желязна врата, а когато Максим допълзя до по-далечния отвор, видя оттам ботуша на един пазач, седнал на стол и чу хъркането му. Той внимателно изпълзя обратно към първия отвор.

Провериха и установиха, че решетката е само положена върху каменната рамка. Като напънаха срещу й, тя поддаде с лек шум, който ги накара да замръзнат. Но хъркането не бе престанало. Те повдигнаха решетката и я бутнаха настрана. Главата на Максим предпазливо се подаде през отвора. Нищо не помръдваше. Пазачът, облегнат на стената, не преставаше да хърка. Максим напрегнато се опитваше да проникне с поглед през тъмнината и най-накрая различи три спящи фигури.

Тримата мъже безшумно се измъкнаха от отходния канал. Докато Максим се зае да изследва тежкия катинар на килията, Кенет застана на пост на стълбите, а Николаус се стрелна към спящия пазач. Той се изправи над изпружените му крака и го удари с пистолета си по черепа. С лявата си ръка той го задържа да не падне на пода. Положи го да заеме такова положение, сякаш спи, завърза му краката с едно въже, което промуши отзад през пейката и завърза отзад и ръцете на безчувствения мъж.

Максим измъкна от джоба си едни оловен куршум, който пусна по пода на килията. Той се изтърколи до нара, през чийто ръб падаше водопад от меднокестеняви коси. Елиза скочи. Тя се събуди мигновено, когато отвъд решетката разпозна познатата и любима фигура. Максим едва успя да предотврати радостния й вик, слагайки пръст на устните си да мълчи. Сега Елиза събуди мъжа до себе си. Той бавно повдигна брадатата си глава, а сега тя постави пръст на устните си, за да възпре въпроса му. Елиза посочи безмълвно към Максим. Погледът на Рамзи Редбърн се спря на високия хубав мъж и една усмивка, първата от месеци наред, просветли лицето му.

Максим леко почука по ключалката: „Къде е ключът?“. Елиза безшумно изрече с устни името „Куентин“ и направи знак, сякаш пуска ключа в джоб на палто, после се приближи плътно до решетките и протегна през тях ръка към мъжа си. Стремяха се един към друг и дори и железните пръти не можаха да попречат на устните им да се слеят за малко. Максим изтри с усмивка едно малко петънце от бузата й. Той посочи с глава към третата фигура и Елиза прошепна: „Арабела“.

Николаус обиколи редиците железни пръти и внимателно ги почукваше, за да не вдига много шум. Той откри няколко, които издаваха тъп звук. С движение на главата той извика Кенет. Двамата заедно хванаха долните краища и силно задърпаха. Един от прътите поддаде малко, но устоя, докато ръждясалото легло на втория се счупи и прътът поддаде цели две педи.

Шум от провлачени стъпки на тежки ботуши и една прозявка възвестиха смяната на стражата. Когато главата на мъжа се появи в зрителното поле, той се вкамени, а сънените очи се изцъклиха, защото се намери за свое голямо учудване пред трима мъже. Посегна към мускета си, но още преди да успее да го докосне, Николаус му изби с топуза си оръжието. Пазачът изкрещя предупредително и скочи, извадил шпагата си, на пода, където вече го очакваше Кенет с оголено острие. Отгоре се чу шум от тичащи крака, бойните му другари бяха под тревога.

Максим се върна обратно при решетъчните пръти и взе мускета си. Първият мъж, който се появи, падна с куршум в сърцето и бавно се свлече на пода. След това се чуха два пистолетни изстрела и вторият падна върху мъртвия си другар. Максим прибра празните пистолети и вдигна шпага, когато по стълбите заслизаха около десетина души. Елиза потисна един писък, щом видя, че четирима нападатели се нахвърлят върху Максим, а Кенет и Николаус отблъскваха също толкова противници, нанасяйки им страшни рани.

Изведнъж отгоре се чуха викове на много хора и веднага след това по стълбите се изляха водопади от вряла мазнина. Няколко души се плъзнаха по мазните стълби и трескаво засъбличаха напоените си дрехи.

На горния етаж Шърб отвори дългия скрин и извади най-горния ред, докато Джъстин сваляше превръзката от очите си и посегна към една брадва. Рицарят грабна едно длето и една шпага. Дитрих стисна касапски нож. С издутия си корем той блъсна настрани един як пазач и замахна. Онзи видя оръжието, отстъпи гърбом и острието му мина на косъм, веднага след това обаче се чу как един чук го храсна по слепоочието и го изпрати на пода.

Когато шумът от атаката достигна до Куентин, той се намираше при семейството си. Настояваше да си заминат окончателно с настъпването на деня, но сега викна възбудено:

— Сега ще видим колко добре ще ме защищавате! Защото без мен не можете да стигнете до съкровището!

Касандра скочи веднага, пъхна в ръцете на синовете си оръжия и ги насърчи:

— Хайде, на бой срещу тая пасмина, която смее да напада брат ви!

Куентин чу думите й със задоволство, тъкмо когато излизаше от стаята.

Долу в тъмнината Максим бе избутан от противниците си в най-вътрешния ъгъл, но изглежда все още владееше ситуацията. Един от противниците му падна на колене, друг отстъпи пред непрестанно свистящата му шпага. Мъжът извика, когато тя като огнен лъч премина през ребрата му и с трясък изпусна оръжието си на пода.

— Спрете!

Този вик накара Максим да вдигне поглед и сърцето му едва не спря. Куентин бе вдигнал от пода един мускет и го бе насочил през решетките към главата на Елиза. Зад него се притискаха братята му. Максим отпусна шпагата. Отгоре се чуваха стъпки и шум от борба, примесени с метален звън и тъпи удари на брадва.

— Назад! — Пръстът на Куентин потрепваше на спусъка. — Предупреждавам ви! Елиза ще е само първата! Хората ми са три пъти повече от вас.

В този миг, в който всеки бе замръзнал на мястото си, отвън се чу свистене на куршуми и от далечината последва приглушена стрелба от мускети.

— Това трябва да е отделението пехотинци! — каза Максим в отговор на въпросителните погледи на семейство Редбърн.

Никой не помръдваше. Куентин и съучастниците му се изпотиха от страх. Рамзи използва случая и изненада вкаменените си противници. Двамата с Елиза бяха успели да измъкнат от пода халката на веригата си и досега я бяха държали на същото място, за да не личи. Но ето че Рамзи изтегли веригата и като примка я запрати към промушеното дуло на оръжието. В същия миг той избута Елиза настрана. Никой не бе очаквал, че е способен на такова напрежение на силите, затова учудването бе още по-голямо, когато мускетът се плъзна през прътите и падна на пода, изчезвайки в тъмнината.

Куентин ужасено се отдръпна назад. Той погледна неразбиращо към Максим, докато още си търкаше ръката, която го болеше. Максим вдигна шпага в рицарски жест и зачака. Форсуърт побутна брат си и понечи да му предложи шпагата си. Никой не забеляза, че пазачите незабелязано се отдръпнаха към стълбите.

— Аз не се фехтувам добре! — проплака Куентин. — Ще ме убиете като безпомощно дете.

— Вие не пощадихте агента в моя дом — напомни му Максим. — Вие не пощадихте и любовницата си в двора. Човек би могъл да си помисли, че сте показали доста смелост срещу жени и невъоръжени мъже.

— Любовница? — Арабела ужасено тръсна глава и веднага се свлече на леглото. — Нямат ли край греховете му?

Максим подаде шпагата си на Николаус, извади пистолета от колана си и го връчи заедно с торбичката с муниции на Рамзи. С разперени ръце той се подигра на Куентин.

— Невъоръжените по ли са ви по вкуса? Или трябва да легна окован, за да можете да ме прободете? Към кой вид страхливци спадате, Куентин?

Куентин присви очи. В един внезапен порив на смелост той грабна шпагата на Форсуърт. Но припряността му бе толкова несръчна, че той я изпусна на пода. Спусна се да я вдигне, но се сблъска над нея гърди в гърди с Максим. Максим безмилостно принуди противника си да се изправи, преди да е успял да посегне към шпагата. В безпомощния си гняв Куентин замахна с юмрук. Пръстенът му с печат остави дълбока кървава рана на бузата на Максим.

Максим се зарадва, че сега вече можеше лично да си отмъсти. С един удар на лявата си ръка той отпрати Куентин назад, втори юмручен удар по пълните устни го залюля съвсем и главата му се люшна насам-натам. Но още в следващия миг той премина като разярен бик в нападение и се опита да хване Максим, подлагайки му коляно да го препъне. Максим се отърси от него, Куентин падна гърбом на вързания за стола пазач и се удари в прътите. Потърка си рамото, като стрелкаше с изпълнен с омраза поглед противника си, без обаче да прави опит да се изправи.

— Пък аз си мислех, че веднъж завинаги съм се отървал от вас. — Той се задъхваше.

Максим тънко се усмихна.

— Някога се върнах, за да взема нещо, което никога не съм притежавал, а сега дойдох отново, за да поискам това, което наистина е мое.

— Вие никога не сте притежавали съкровището! — схвана Куентин. Той избърса с опакото на ръката са кървящите си устни, без да отмества поглед от маркиза. — Никога не сте имали намерение да го носите тук и да го използвате като откуп.

— Няма никакво съкровище, Куентин — обясни от килията Рамзи. — Поне не такова, каквото да можеш да използваш ти. Онова, което съхраних на сигурно място, бяха само документи, които гарантират на дъщеря ми правото й на наследство.

— А скриновете, които донесохте от Стилярдс? Какво взе от там, което трябваше да отнесеш? — недоверчиво попита Куентин.

Рамзи тръсна разрошената си глава.

— Това бяха празни скринове, които купих за дъщеря си. Това е всичко.

— Всичко? — Куентин се изправи и отчаяно се разкрещя на възрастния мъж: — Защо не ми каза това по-рано? Защо ме остави да си мисля, че има съкровище?

— Ако ти бях казал истината, вече нямаше да съм жив — отвърна откровено Рамзи. — След като вече бе допуснал грешката да ме отвлечеш, знаех, че няма никога да ме пуснеш на свобода.

— През цялото това време… — Куентин онемя.

— Сега искам ключа — прекъсна го Максим и поклати показалец. — Дайте ми го.

Куентин бръкна в джоба на палтото си и извади ключа, разтръска го пред Максим и замахна, за да го хвърли в отходния канал. Елиза затаи дъх, но Максим се стрелна напред и го хвана. В следващия миг Елиза изпищя, а Максим се претърколи настрани, отбягвайки на косъм сабления удар на Куентин. Максим запрати ключа в килията и взе собствената си рапира от Николаус.

— Нека сторим това поне привидно с чест — стрелна с поглед Максим противника си. — Елате, нека видим кой се дуелира по-добре. Може би ще успеете да ме убиете.

Куентин наведе глава и втренчи поглед в оръжието, което държеше. Внезапно той скочи през завързания пазач и се затича нагоре по хлъзгавите стълби, диво удряйки Николаус, който бе изскочил напред, за да попречи на бягството му. Максим се спусна мигновено след Куентин, след като се увери, че Николаус е невредим. Междувременно Кенет помагаше на пленниците да се освободят и след това забърза след двамата.

Куентин връхлетя в осеяния с трупове на негови хора салон и изскочи през вратата на двора. Той се спря вцепенен като видя, че по хребета бе заела позиция двойна редица кавалеристи, а пред тях бе разположена една редица пехотинци. Това осъждаше всеки опит за бягство на неуспех. Куентин се заоглежда, побеснял от яд и видя изненадващо подмладилия се Шърб, прогледналия Джъстин и набития готвач, които идваха срещу му. В този миг Максим изхвръкна от вратата, последван от Николаус, Кенет и тримата пленници. Куентин се отдръпна назад покрай един порутен зид над пропастта, а Максим го следваше по петите. Той държеше шпагата си готова за бой, но без да я размахва заплашително.

— Куентин, изгубен сте! Това е последният ви ден. Предайте се!

— Но аз въпреки всичко ще успея! — извика Куентин и размаха шпагата си.

Максим се отдръпна и в следния миг Куентин извади от палтото си пистолет.

— Проклет да сте, Сиймур! — изкрещя той. — Преследвахте ме за последен път!

Куентин насочи дулото на пистолета към противника си и Максим потръпна, като чу силния пукот. Той установи изненадан, че не изпитва никаква болка. Потресен, Куентин гледаше към оръжието си. На челото му изведнъж се видя малка, черна дупчица. Като марионетка той се изви бавно, камъкът на който бе стъпил се наклони. Празните му очи се насочиха нагоре, той се свлече, после рамото му се сви конвулсивно, а оловният куршум от пистолета му изхвърча в облаците. Камъкът поддаде съвсем и Куентин изчезна в пропастта.

Запращаните от вятъра дъждовни капки трополяха в тишината по кулата, сякаш искаха да измият спомена за смъртта на Куентин. Максим прибра шпагата си в ножницата, а когато се обърна, зад гърба му окаменяла стоеше Арабела. Сълзите по бузите й се сливаха с дъждовните капки.

— Така съжалявам, Максим. За всичко — изрече тя и се разхълца сърцераздирателно.

Елиза пристъпи към нея, за да й вземе пистолета, и го подаде на Максим. Тя отведе братовчедка си в кулата. Кенет пристъпи към крепостната стена и даде знак на войниците да се приближат бързо. Касандра, синовете й и съучастниците на Куентин, които бяха останали живи, бяха арестувани.

Максим не вярваше на очите си, като видя каретата на графиня Ани, следвана от една каруца, в която бяха насядали цяла дузина мъже от Бредбъри, въоръжени с дълги ножове, стари мечове, пръти и няколко коси. Ани слезе от каретата и когато Максим безмълвно посочи към кулата, тя притича край него, за да се увери, че правнучката й е невредима.

— Едва ли можеше да се очаква, че ще изпратят цяла армия на помощ — каза Максим на сър Кенет.

— Смея да твърдя, че за това трябва да благодарим на въздействието, което лейди Елиза оказва върху околните — отвърна рицарят с широка усмивка.

Максим отвърна на усмивката и повдигна лицето си към дъжда, сякаш за да отмие гнева, който се бе натрупал в него. След като свали шпагата си и я подаде на Кенет, той се насочи към кулата, като пътьом потупа приятелски Николаус по гърба. Щом влезе, той се спря на вратата и загледа Елиза, която се прегръщаше и целуваше с баща си и с Ани. В очите й се четеше онази любов, за която той винаги бе копнял. Тя изтича към него и взе ръката му, за да го поведе към баща си.

— Татко, искам да се запознаеш с моя съпруг.

Рамзи се надигна, двамата мъже се прегърнаха.

В очите на възрастния мъж проблясваха сълзи, когато той се усмихна на зет си.

— Бог чу молитвите ми и изпрати на дъщеря ми защитник, много по-достоен, отколкото смеех да се надявам.

Елиза прегърна Максим и го погледна усмихнато.

— Никое момиче не е имало по-достоен защитник. Ти ме спаси отново и победата бе твоя. Отново ме изпълваш с уважение към теб, Максим Сиймур, ти си истинската и единствена любов в моя живот.