Катлийн Удиуиз
Сълзи от злато (23)

Глава двадесет и втора

Тук всичко беше сякаш далеч от действителността, далеч от времето. Заледените реи и мачти не приличаха на нищо земно, а имаха призрачен вид. Бяха като странни фигури сред замръзналата пяна на вълните и сред тях просвирваше северният вятър. Тънък пласт сняг покриваше палубата, под него се криеше коварен лед. Високите мачти стърчаха нагоре в нощното небе и върховете им се изгубваха в мрака и снежната виелица. Дълги, многопластови ледени шушулки висяха от фордуните и реите. Подрънкващият звук на бриза през тези ледени кристали идеше сякаш от ноктите на някое чудовище, промъкващо се по палубата. Тези тайнствени звуци се примесваха с далечния шум от течаща по леда речна вода.

Максим предпазливо се промъкна на палубата, следван от Елиза и Джъстин. Гладката повърхност изискваше бдителност, тъй като всяко падане би означавало нараняване. Само леко духване на бриза беше достатъчно, за да заличи оставените от тях следи. Хванал Елиза за ръката, Максим я поведе в тъмното. В този кучешки студ едва ли имаше часовой на борда. Пипнешком те тръгнаха напред, докато Максим се сблъска с един фенер и го събори. Той изруга полугласно, вдигна го и запали свещта. Пламъчето колебливо потрепваше, но щом затвори вратичката, бавно нарасна и разпръсна оскъдна светлина наоколо.

Максим продължи да ги води с фенера напред. При една врата в ляво той спря, бутна я предпазливо и влезе в параходната кухня, а от там и в капитанската каюта. Над една маса висяха всякакви кухненски прибори. В другия край на малкото помещение имаше голямо открито огнище, заградено от три стени с керамичен под. Над овъглените недогорели дървета висеше огромен котел. Над огнището имаше желязна решетка, чийто люк сега беше затворен и откъдето можеше да излиза димът. От вътрешната страна на огнището се виждаше желязна врата. На стената отзад имаше друга врата.

Те се насочиха към главната кабина. Дори и без светлина се виждаше, че в разкошно обзаведеното помещение няма никой. За да не се вижда пламъчето отвън, двамата мъже побързаха да дръпнат тежките кадифени завеси.

Зъзнейки, Елиза се огледа наоколо, но луксът на кабината не обещаваше удобство. Студът беше нахлул навсякъде.

— Като че ли Хилърт не се страхува от крадци — лаконично забеляза Джъстин.

— Да, вярно — додаде Максим. — Ако ли пък някой се осмели, то жителите на Любек веднага ще помогнат „справедливостта да възтържествува“.

— „Обесете негодника!“, биха викали — презрително каза Джъстин. — Как искам да чуя този вик и да видя Хилърт да се люлее на бесилката.

— Един ден той ще легне под секирата на палача — отвърна Максим, дълбоко замислен, с поглед върху койката.

Меките кожи обещаваха приятна топлина въпреки студа, но присъствието на младия мъж изключваше всяка надежда за интимност.

— Постепенно ми става ясно, че не сте на служба при Хилърт — отбеляза Джъстин. — Шпионин ли сте? — попита той любопитно.

— Шпионин в полза на кого? — изсмя се Максим на себе си. — Моля ви, не преувеличавайте делата ми. Аз съм без дом и родина, презрян от всички.

Максим избягна всякакви по-нататъшни въпроси. Той заоглежда внимателно каютата. Стените бяха облицовани с дърво само до вратата, под друга малка вратичка, която беше вдълбана в покрита с плочки стена, имаше парче ламарина, дълго колкото ръка. Той се надигна, дръпна резето и отвори вратичката. Както и беше предполагал, тя водеше към вътрешността на кухненското огнище.

— Много е хитър тоя Хилърт. Накарал е да построят малка кухня наблизо, за да не зъзне.

— Мислите ли, че трябва да запалим огън? — попита Джъстин.

— И без това преди настъпването на деня трябва да се махаме от тук. Но се съмнявам, че през нощта някой ще се разхожда по кея. Не виждам защо трябва да треперим.

— Ще трябва да ви изоставя за известно време — подхвана Джъстин след малко. — Ако Хилърт научи, че вие сте мъжът от Изтока, който уби Густав, ще обърне града наопаки. Трябва да се върна обратно при леля Тереза да опаковам нещата ви и преди зазоряване да мога да ви изведа извън града. Ако ми кажете как да намеря приятелите ви, ще направя така, че да ви чакат с шейни някъде в покрайнините, докато аз доведа конете и ви изведа.

— Мога ли да ви имам доверие?

Джъстин гордо се надигна.

— Достатъчно дълго се преструвах пред Ханзата и играх на шегаджия и безобиден глупак с треперещи устни — каза той. — Никой не допуска, че от няколко години погаждам номера на господата от градската управа, като се преправям и преобличам. Няма да допусна да се съмнявате в честта ми.

— Успокойте се — смекчи тона си Максим. — Ядът превръща мъжа в глупак.

— Толкова ли лошо се представих днес, че трябва да се съмнявате в мен?

— Служихте на всички ни много добре — призна Максим. — Но ще трябва да се научите и на малко повече отговорност.

— Така ли? И защо?

— Например — Максим беше малко раздразнен, — защото вмъкнахте Елиза на събранието, въпреки че трябва да сте били наясно за опасността…

— Максим, чуй — замоли Елиза, — вината беше моя, защото го проследих тайно. И ако той не ме беше взел под покровителството си, аз щях да вляза на своя собствена глава.

— Скъпа моя, ти не би могла да влезеш без печата на Ханзата, който Джъстин несъмнено притежава…

— Ах, да — прекъсна го Джъстин. — Вие всъщност как минахте?

Маркизът посрещна погледа му със спокойно лице. Той не виждаше причина да му се доверява, но от друга страна нямаше да навреди, ако задоволи любопитството на момчето.

— Е, ако непременно държите да знаете… Казах на часовоя, че сме търговци от Новгород и Хилърт лично ни е поканил и му показах документ с Хилъртовия печат.

— Затова и дрехите… Но от къде ги имате?

— В годините, когато пътувах, спечелих много приятели и тъй като те не изпитват никаква любов към Хилърт, ми помагат с удоволствие.

— Разбира се, на вас оставям да прецените дали да ми се доверите — започна отново Джъстин. — Ако искате, може да изчакате, докато хората на Хилърт ви хванат. Ако се върнете обратно в къщи, излагате на опасност всички там. Доверете ми се, както аз ви се доверявам. Нямам намерение да помагам на човека, на чиято съвест лежи смъртта на баща ми.

Елиза докосна ръката на Максим.

— Мисля, че можеш да му се довериш. Той не ни мисли злото.

Джъстин се усмихна с благодарност.

— Елиза, много сте добра.

Максим изгледа замислено младия мъж.

— Е, добре. Присъединявам се към решението на дамата. Но ако то се окаже погрешно, ще се разкайвате. Помнете това.

Джъстин кимна.

— Трябва да призная, че преди няколко часа нямах високо мнение за вас.

Бегла усмивка озари лицето му.

— Дано във вашата крепост има място за още един гост. Когато Хилърт застане пред стените ви, всеки човек ще е нужен. Не искам да пропусна този момент.

Максим приближи до бюрото и надраска нещо върху къс хартия. Подаде я на Джъстин и попита:

— Знаете ли къде е „Лъвската лапа“?

Джъстин кимна.

— Там приятелите ми чакат новини. — Максим извади една малка монета от джоба си и я подаде на младия мъж.

— Дайте им съобщението и покажете монетата с главата на кралицата. Тогава ще ви повярват.

Джъстин прибра монетата.

— Няма да ви разочаровам.

— Много добре. — В тона на Максим се усещаше загриженост.

До пролетта, докато пристанищата се освободят от леда, те оставаха на практика с вързани ръце. Ако Хилърт поведеше всички, които бяха сега под негова опека, щяха да пострадат.

Джъстин тръгна към вратата и се усмихна дяволито.

— Преди да тръгна, ще наклада огън в кухнята — моя сватбен подарък за лорд и лейди Сиймур.

— Вие откъде… знаете?

Джъстин наклони глава, и преструвайки се, че мисли напрегнато, каза:

— Хм, една забележка, направена от сър Кенет ме стъписа, но след като дойдохме тук, дооформих края. Мога ли да зная кога беше венчавката?

— Днес сутринта — каза тихо Елиза и се притисна до Максим.

— Вероятно Николаус не знае още нищо за това? — напрегнато попита той.

Елиза кимна утвърдително.

— От мен няма да научи — увери ги Джъстин. Искаше вече да излезе, но изведнъж се обърна. — Трябва да направите всичко, за да се махнете от тук, най-късно, когато се размразят пристанищата. Може би трябва да говоря с Николаус за едно пътуване с кораб. Той сигурно ще ме разпитва, щом се прибера.

Въздъхна и погледна Максим.

— Не знам какви са ви делата с Хилърт, но той става много зъл, ако му погодят номер и особено ако шегаджията е шпионин.

Той се засмя, като видя, че лицето на Максим помръкна.

— Вие може да отричате, милорд, но аз не намирам никакво друго обяснение. Бъдете спокоен, аз умея да си държа устата затворена. Но трябва да ви предупредя, че Хилърт има свои хора навсякъде и те дебнат.

— Ще бъда нащрек. Благодаря ви още веднъж за помощта.

Джъстин вдигна ръка за сбогом и тръгна. Максим заключи вратата и сложи на огнището казан, пълен с ледени парченца. Чуваше се как стъпките на Джъстин се отдалечават. Максим свали мустаците си и се опитваше да отстрани лепкавото вещество, с което ги бе закрепил, от горната си устна. Огънят в огнището се разгоря и стопли главната кабина.

Отново бе настъпила тишина, но двамата не й обръщаха внимание, потънали в прегръдките си. После бързо се освободиха от връхните си дрехи.

Елиза весело захихика, когато усети вкуса на алкохола върху горната устна на мъжа си. След това се повдигна на пръсти и притегли главата му надолу.

— Трябва да отстраниш боята от косата си и да изчистиш лицето си, иначе след това ще си мисля, че съм се любила с друг мъж.

— След това — прошепна той и ръката му се плъзна под ризата й и отвърза шала, който пристягаше бюста й. Елиза с желание се остави на ръцете му.

Устата му с жадна страст търсеха устните й. Измина цяла вечност в целувки, преди той да я пусне задъхана.

— Трудно се удържам. Толкова съм изгладнял за теб. Страхувам се, че ще бъда без задръжки.

— Аз не съм роза и далеч не съм толкова нежна. И аз съм много любопитна. Не ти ли идва на ум, че и аз копнея за това, както и ти. Искам да те ощастливя, но не знам как. Казва ли се, че една жена ощастливява мъжа си?

— Да.

— Тогава ме научи как трябва да те любя. Научи ме какво доставя удоволствие на един мъж. Нека да бъда твоята любима, която заличава спомените от всички други преди мене.

Със закачлива усмивка тя разкопча украсения със скъпоценни камъни колан. След като разхлаби колана, тя загали гърдите му. Окуражена от въздишките му, тя спусна ръцете си към корема му и по-надолу, като се притискаше в него.

Възбуден, Максим свали ризата от раменете й. Устните му се плъзнаха по врата и шията й. Пълните й гърди проблясваха прелъстително в меката светлина на огъня. Максим не можеше да се нагледа на съвършената й красота. Той обхвана меките окръглености с ръце и се наведе над нея. Устата му я обсипваха с милувки и нежност. Елиза отпусна глава назад. Тялото й се разтърсваше от върховно блаженство, което сякаш щеше да изпепели всяка фибра от съществото й. И в най-смелите си мечти тя не беше си представяла, че ласките на любимия биха могли да бъдат толкова опияняващи. Когато Максим започна да я разсъблича, тя му помагаше, докато остана гола пред него. След това тя започна да го съблича, гърдите й съблазнително се допираха до неговите, докато той продължаваше да гали тялото й с ръце.

Максим я поведе към леглото, седна, събу ботушите си, после съвсем освободи колана си и пусна панталоните на пода. Учудена и за миг изплашена, тя погледна към него.

— Страхуваш ли се? — попита Максим.

За известно време тя го наблюдава с интерес, после с предизвикателна усмивка каза:

— Не, само съм любопитна.

Още от първия миг Максим беше омаян от тази смесица от невинност и от чувственост при Елиза. А и по-привлекателна не му се беше струвала никога преди това.

Максим я притегли към себе си и тя обгърна врата му с ръце. Седнал на ръба на койката, той я сложи в скута си. Чувствата, които целувките и ласките му пробуждаха у нея, учестиха дишането й. Тя беше така обхваната от странна възбуда, че почти не усети болката от проникването му в нея. Чувстваше само все по-нарастващото желание, един неутолим глад.

Максим се облегна назад върху възглавниците, с ръце на ханша й. Една прошепната дума и тя последва указанията му — започна бавно да се движи. Учудването й отстъпи пред нарастващата възбуда, когато той мощно посрещна тласъците й. Върховното блаженство, което усещаше в слабините си, я обхващаше все по-силно и я окриляше с обещанието за още по-големи наслади. Той посегна към гърдите й, тя се отпусна назад и се отдаде безрезервно на любовта, а дългите й коси покриха бедрата му. В тишината на каютата чуваше дрезгавите му, на пресекулки вдишвания, докато усещаше ръцете му навсякъде по себе си. Светът около нея потъна, когато я обзе върховна наслада, хиляди искри преминаха през тялото й и я хвърлиха в екстаз. Тя беше жена, той беше мъж. Тя беше лейди, той — лорд. Тя беше Елиза, той беше Максим. Свързани завинаги чрез огъня на телата и сърцата си.

Устните й изпуснаха дълга въздишка и тя падна на гърдите на мъжа си. Един блажен миг, който изглеждаше като вечност. Той я притискаше нежно към себе си, целуваше челото й, галеше косите й, шепнеше в ухото й нежни думи. Максим придърпа единия край на кожената завивка върху Елиза. След това я обърна и застана отгоре. Той се вглеждаше в очите й и усмивка играеше в ъгълчетата на устните му.

— Задоволено ли е любопитството ви, мадам?

Елиза усети, че възбудата му отново нараства, размърда се под него, въздъхна замечтано и обви ръце около него.

— Още ли има да ме учите, милорд?

— Не те боля много, нали? — шепнеше той в ухото й.

Елиза закачливо се усмихна.

— Милорд, аз съм ваша в добри и лоши дни.

След това те отново полетяха заедно към звездите и измина цяла вечност, преди Максим с нежелание да се надигне от леглото.

Той наля вода от котела в един леген и изми лицето и косата си. Когато отново дойде до леглото, Елиза попита:

— Остави ли и за мен малко вода?

— Това се разбира от само себе си. Не бих пропуснал момента да те видя как се къпеш — усмихна се той.

Елиза седна, като придърпа завивката на гърдите си.

— Не мога да се мия в твое присъствие. Би било неприлично — каза тя срамежливо.

— Какво? Вече толкова пъти съм си те представял в банята — пошегува се той. — Нима искаш да ме лишиш от правото ми на съпруг да се порадвам на жена си като се къпе?

— Не, но… бих се радвала на обща баня, след като… посвикна с всичко.

Максим се засмя, наведе се и я целуна по горещите устни.

— Ще сложа още дърва на огъня, скъпа. Връщам се веднага, щом си готова.

Той облече ризата и панталоните си и излезе от каютата.

Елиза бързо се изми. Приготви се припряно и претърси чекмеджетата за гребен. Остана поразена, когато в едно от тях намери кожена кесия с инициалите „Р. Р.“. Буквите бяха същите като на кесията на баща й. Тя я грабна и по тежестта й разбра, че в нея няма монети, но…

Любопитна, тя изтърси съдържанието в ръката си — изкусно изработен голям златен пръстен с оникс. С треперещи ръце тя го вдигна срещу светлината на фенера, но, нямаше съмнение — това беше пръстенът на баща й.

На вратата леко се почука, тя се обърна и възбудено извика:

— Виж! Пръстенът на баща ми! Шефилд наистина го е видял. Но защо? Защо Хилърт е трябвало да го отвлича? — объркано питаше тя. — Само заради златото, което баща ми е скрил? Хилърт сигурно притежава достатъчно.

— Той не знае думата достатъчно, сладка моя. Алчността му е безгранична.

— Това е най-доброто доказателство, че баща ми е някъде тук.

Максим поклати глава и притегли Елиза към койката.

— Не, скъпа. Мисля, че са го пратили обратно в Англия.

— Мислиш, че са го освободили. — Тя събра ръце за молитва и отправи поглед нагоре. — Ох, ако е така!

— Мисля, че не е.

Максим се развълнува, когато видя как надеждата й премина в разочарование. С насълзени очи тя се вгледа в него. Той я взе в ръце, когато се разрида и я залюля като малко дете.

— Ако сега ми кажеш, че е мъртъв… о, господи, Максим, не вярвам. Няма да повярвам, докато с очите си не видя тялото му.

— Честна дума, Елиза, аз наистина вярвам, че той е жив. Но не мисля, че е свободен. Ако направи грешката и им каже къде е скрито съкровището, това би означавало края му. Мълчанието му е неговата единствена защита.

— Той никога няма да издаде скривалището — каза тя, борейки се със сълзите си. — Не би се предал дори и да го измъчват. Той е силен и умен.

— Тогава да се надяваме, че навреме ще пристигнем в Англия, за да го освободим.

Тя учудено го изгледа.

— Искаш да се върнем в Англия?

— Да, иначе е твърде опасно да чакаме до пролетта. Джъстин е прав. Хилърт скоро ще научи кой е убил Густав, ако вече не го знае и ще ни преследва с цялата си банда.

— Може би не е добре да се връщаме сега в Хоенщайн.

Максим я притисна силно и я целуна. После отметна горната завивка и я положи в леглото, съблече се и се мушна при нея. Прегърнати, те не се интересуваха от света извън кораба.

Елиза сънливо отвори очи, беше й приятно и топло в ръцете на Максим. Имаше чувството, че всичко на този свят е наред. Въздъхна доволно, намести се още по-плътно до спящия си съпруг и заспа отново, докато не почувства, че той нежно гали гърдите й. Устните му докосваха врата и рамената й. Елиза се обърна. Без да проговарят, те отгатваха и най-съкровените движения в слетите си души.

Максим се подпря на лакът и сведе устни към изпълнените й с очакване устни. Сетивата й бързо се пробудиха, когато ласките му станаха по-смели.

Трясък като от барабанен удар нахлу в тишината. Максим скочи и сънливостта му в миг изчезна. Шумът се повтори и те разбраха, че идва от бавни, тежки стъпки по заледената палуба. Максим отметна завивката, навлече дрехите, грабна камата и се промъкна към вратата.

— Враг или приятел? — извика той високо.

— Аз съм — чу се гласът на Николаус. — Джъстин чака с конете. Дошъл съм да ви взема.

Максим вдигна резето и отвори. След това отстъпи и пропусна капитана да влезе. Лицето на Николаус застина, когато видя Елиза на койката със завивка пред гърдите. Косите й се спускаха в безпорядък по раменете й. Николаус в миг установи, че няма друго място за спане.

— Ах, ти, негоднико! — обърна се той към Максим с поглед, изпълнен с омраза.

Без да му даде възможност за обяснение, той го удари с юмрук в брадата, свари го неподготвен и Максим залитна през цялата кабина, строполи се на пода. Елиза изпищя. Веднага след това Максим се повдигна на лакът и разтърси замаяно глава.

— Стани! — прокънтя гласът на Николаус и той тръгна към Максим. — Ще получиш това, което заслужаваш.

Тогава Елиза скочи и без да обръща внимание на голотата си, се втурна към Николаус. Като издаде яден вик, тя заби юмрука си в корема му. Учуден от силата, с която ударът беше нанесен, той отстъпи. Докато Максим, опрян още на стената, разтриваше челюстта си, тя го закри с тялото си, обвила вече плътно около себе си завивката.

— Как си позволявате така да нахлувате! Месите се в неща, които изобщо не ви засягат, Николаус! Исках да ви пощадя и да поднеса нещата по друг начин, но вашето хлапашко държание направи това невъзможно. Вчера се венчах с Максим.

Без да обръща внимание на слисването му, тя продължи:

— Не искахме да ви нараняваме, още по-малко имахме намерение да се влюбваме… но… то просто се случи. И не мислете, че Максим е използвал ситуацията. Аз знам точно какво искам. Щастлива съм да имам Максим за мъж и ще се помъча да му бъда добра жена… както бих се помъчила да бъда добра жена и на вас, ако бяхме отишли заедно пред олтара.

Тя спря да събере мислите си и допълни по-спокойно:

— Дължа ви извинение, дето не ви казах по-рано, че чувствата ми клонят към друг. Максим ме помоли още преди време да ви кажа, но ми беше неприятно, че ще трябва да ви нараня. Сега разбирам, че не съм била права, понеже сега ви причиних още по-голяма болка, за което съжалявам. От цялото си сърце, Николаус.

— Трябваше да се сетя, че така ще стане — въздъхна разочаровано капитанът. — Та вие бяхте през цялото време заедно.

С вял жест той посочи към вратата.

— Джъстин ви е донесъл дрехи. Ще взема нещата и трябва веднага да тръгваме. Ще ви придружа до края на града и там ще се сбогуваме. Преди да замина за Хамбург, трябва да се погрижа за Катарина и мама. Джъстин ме убеди, че се налага да напуснете страната колкото се може по-бързо. Ще се погрижа за това — веднага, щом ледът започне да се топи. Щом съм готов, ще ви пратя вест.

— Наистина ли искате да ни помогнете при бягството? — попита Елиза със смесени чувства.

След като той кимна, тя го изгледа настойчиво.

— А вашите задължения спрямо Ханзата?

— Изглежда в сърцата на мъжете от Ханзата нещо трябва да се промени — каза той замислено. — Преди време Съюзът беше образуван, за да защитава членовете си от пирати и друга паплач. А сега той самият защитава един пират. Все още не знам какво ще направя. Може би от грижа за собствената си кариера и благосъстояние съм си затварял очите пред злоупотребите на Хилърт. Беше по-лесно в нищо да не се меся.

С изкривено от болка лице Максим се съвзе и Елиза се зае да наложи удареното място с влажна студена кърпа. Максим трепна, когато тя докосна лицето му. Поглеждайки над главата й, той хвърли пълен с укор поглед към Николаус.

— Без малко да ми счупиш челюстта.

— Това беше и намерението ми. Сега сме квит.

Сигурен, че между тях отново всичко е наред, капитанът тръгна към вратата. След малко се върна с голям вързоп, който хвърли на Максим.

— Чакам отвън — каза той и излезе.

Максим и Елиза се заобличаха бързо. Тя трябваше често да го моли за помощ. Той беше готов много преди нея, и въздишайки, издърпа кадифената рокля през главата й, оправи полите й надолу и я закопча на гърба. Приятна тръпка премина през тялото й, когато усети топлата му ръка на рамото си, после ръката се мушна под роклята й и обхвана едната й гърда.

— Не мога да си представя, че ще стигнем Хоенщайн. Тази местност изисква обстойно изследване.

Елиза сложи ръка върху неговата.

— Винаги ще копнея за твоето докосване. Не мога да повярвам, че отново сме сами.

— Николаус ни очаква, а и достатъчно дълго се бавихме — прошепна й той. — Не забравяй пръстена на баща си. Колкото по-бързо тръгнем, толкова по-бързо ще пристигнем, ако Бог пожелае.

Максим поведе Елиза към кея, където Джъстин и Николаус чакаха с конете. Той я качи на кобилата и под предлог, че е забравил нещо в каютата, се върна на борда, а те тръгнаха.

Максим се втурна в кухнята и измъкна от вътрешността на огнището една горяща цепеница. След това, заедно с още малко дърва от огнището той я хвърли през люка към долната палуба, където имаше всякакви корабни въжета и стари, изпочупени върлини. Усмихвайки се доволно, той се върна.

Ако имаше нещо, което би привлякло Хилърт в Хоенщайн, това беше пожарът на кораба му. И подпалвачът. Ако всичко се развиваше по план, кралицата на Англия щеше да има добър повод да се реваншира пред Максим.