Катлийн Удиуиз
Шана (1)

Глава първа

Полунощ, 18 ноември 1749 г.

Лондон

Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове.

Една наистина ужасна нощ, но тя прикриваше бурния бяг на една карета, която фучеше като подгонена от фуриите по тесните улици на Лондон. Под високите колела, които занасяха, подскачайки по паважа, извираха косо фонтани мръсна вода — за да се просмучат колелата веднага след това от водата в локвите, покрити с мръсна пяна.

Мъжът от капрата, на който прекалено голямата наметка придаваше нещо зловещо, сигурно бълваше от време на време по някое проклятие към впряга, придърпвайки юздите, но гласът му се губеше в бесния конски тропот на двата бели коня със сиви петна и дрънкането на буксуващите колелета, ехото от които отекваше звънко в стелещата се мъгла. В мъждукащата светлина, която няколко улични фенера хвърляха пред бароковите фасади на изисканите буржоазни къщи, каретата се появяваше само като призрачна сянка. От стрехите по покривите мълчаливо се хилеха гранитни улуци, изпускайки дъжда да изтича от муцуните, сякаш алчно се опитваха да уловят една твърде бързо бягаща плячка.

Сред червеното кадифе на пухкаво меката тапицерия на каретата Шана се опитваше да се предпази от главоломното клатушкане. Потискащата ноемврийска нощ извън кожените завески на прозорците слабо я засягаше. Самотна, потънала дълбоко в мрежата на мислите си, Шана бе втренчила поглед пред себе си. На светлината на уличния фенер можеше да се разпознае студеният, коравосърдечен блясък в синьо-зелените й очи. Но в тях не можеше да се открие ни следа от дружеска топлота, ни полъх на утешителна любов. Лицето й, така възбуждащо младо и красиво, не изразяваше никакво чувство. Но и защо ли пък да трябваше сега, далеч от ятото обожатели, които я ухажваха, да излъчва грация и прелест? Тя, разбира се, и иначе не се стараеше особено, освен в момент на каприз. И тогава наистина нито един мъж на света не можеше да устои на магията й. Но мрачната решителност, която святкаше от очите й в този нощен час, би могла да уплаши и душата на герой.

„Някой трябва да ме е проклел! — устните й се свиха надменно в мълчалив монолог. — Небето е вдигнало благословията си от мен и не ме закриля! Иначе този път сигурно щеше да ми бъде спестен. Защото къде по света в такава нощ едно момиче трябва да се излага на опасност, за да потърси разрешение за сърдечните си мъки“ Сетивата й отново забродиха из лабиринта, който вече така често бяха обхождали. „Каква жестока шега на съдбата е, че трябваше да съзра слънчевата светлина на този свят през заболелите клони на бащиното богатство. Ако бях бедна, щях да съумея да си намеря съпруг, който да ме желае заради самата мен!“

Тя въздъхна, когато — ах, за кой ли път вече — проверяваше чувствата и мислите си. Какво й бяха донесли досега красотата и богатството? Трябваше ли да пропилее три години в най-добрите училища на Европа, досадена почти до безумие, защото там, където се опитваха да налеят в главите на по-издигнатите дъщери как се държи в двора една благородна девойка и как си подбира гардероба, за тежкото изкуство на писането и смятането например, почти не се говореше. Но тя бе красива и фустогоните я преследваха като рядък дивеч, за да се къпят — за нейна сметка — в славата на неустоимостта. А щом се разчуеше, че е дъщерята на Орлан Трейхърн, един от най-богатите търговци, към нея, по правило неизбежно, се ориентираше и цял куп лицемерни ергени с мизерни условия на живот, за да поискат ръката й прекалено скоро. Тези контета винаги усещаха на гърба си жлъчта на нейната ирония; жестоко и с думи, които боляха като удари с камшик, тя разбиваше всяка илюзия, след което те, всички до един, се отдръпваха нацупено, с издъно накърнена мъжественост.

Отрезвена и разочарована се бе върнала Шана от Европа. И трябваше да изтърпи укорите на баща си, защото очевидно нито един мъж не й се бе сторил достатъчно добър за брачното ложе.

— Сред всички тези млади жребци в дворовете, които се умилкваха около теб, ти не успя да намериш нито един, който да даде на децата ти име и ранг?

Тези думи бяха наранили гордостта на Шана и извикаха сълзи в очите й. Но без да се трогне от мъката й, Орлан Трейхърн бе продължил да вдига врява и с това само бе забил още по-дълбоко бодлите в сърцето й.

— Да ме вземат дяволите, момиче, защо събирах това състояние, ако не за детето си и за неговите деца? Но ако зависеше от твоите настроения, ти би заровила всичко със себе си в гроба. Да го вземат мътните, искам внуци. Или искаш да се превърнеш в стара мома, която отпраща всеки кандидат? Колко могъщи биха могли да станат един ден децата ти в двора, ако им помогне една титла? На този свят са нужни две неща, за да те признаят коронованите глави. Едното мога да дам на децата ти в техния път — състояние, и то повече отколкото може да се прахоса за един живот. За второто ти трябва да се погрижиш — име, което да не кара никого да бърчи нос. Родословие, така изтънчено и чисто, че да се нуждае вече от преливане на свежа кръв от народа, за да остане непречупено. Едно такова име може да ти отвори вратите също така широко, както и богатството. Но ако децата ти не могат да се нарекат другояче, ще останат през целия си живот само прости бакали! — Гласът на Орлан Трейхърн стана жлъчен от гняв. — Това ако не е ад! Имаш дъщеря, която е така красива, че барони, графове и херцози й се подмазват и се злепоставят един друг — но не, милостивата госпожица чака принца от приказките, който да е достоен за нейната неопетнена чистота и пристига, яздейки снежнобял жребец!

Глупаво бе от нейна страна, че му отвърна с ядни думи! Орлан тресна мазолестия си юмрук по масата и в миг на гняв й заповяда да си затваря устата.

— Давам ти още една година отсрочка! — изрева той на Шана. — Ако дотогава не си си избила от главата фантасмагориите, ако не си се оженила в някой от най-благородните родове, ще те напъхам в леглото на първия срещнат дръвник, който още става за правене на деца. И даже да трябва да те завлека окована до олтара, този път ще ми се подчиниш!

От тази грубост Шана се сви в скептично мълчание. Тя знаеше прекалено добре, че това не бе шега. Думата на Орлан Трейхърн бе като запечатано писмо.

Малко по-спокойно той продължи:

— Тъй като, както изглежда, сме в непрекъсната разпра, ще те освободя от присъствието си. Ралстон трябва да сключи за мен една сделка в Лондон. Ще отпътуваш с него. И Питни ще те придружи. Много добре знам колко умело успяваш да въртиш на пръста си добрия стар Питни, защото това ти се отдаваше още като малко момиченце. Но Ралстон може би ще успее да ви предпази и двамата от най-лошото. Камериерката ти Хергъс също може да те придружи. Но на втория ден от декември идната година изтича срокът и ти ще се върнеш — със или без мъж — на Лос Камелос. Ако дотогава не си намерила никого, по този въпрос вече няма да имаш думата!

 

 

Орлан Трейхърн бе имал като дете тежка участ. Едва навършил дванадесет, той е трябвало да види как обесват баща му, който бил уличен разбойник, на едно крайпътно дърво в Уелс. А майката на Трейхърн, която после трябвало да си изкарва коравия залък като чистачка, починала няколко години по-късно от малария, изтощена от глад, тежък труд и неотоплени стаи. Орлан я бе погребал — и се бе заклел на гроба й, че ще извоюва за себе си и за своите близки по-добър живот.

Със сивия дъб и баща му, който виси на примката, неизменно пред очи, младият мъж бе работил здраво, неотклонно, стараейки се да се прояви като безупречно честен. Езикът му бе обигран, а мисълта му така подвижна, че той бързо схвана играта с пари и власт, лихви, инвестиции и най-вече с добре преценения риск, който носи максималната печалба. В началото бе трябвало да вземе на заем пари за начинанията си, но скоро вече бе завъртял собствени средства и тогава другите взимаха на заем от него. Той бе талантлив и с каквото и да се заемеше, сандъците му се пълнеха ли, пълнеха. Започна да купува земя, къщи в града, аристократични имения в графствата — имот, много имот. Така един ден като еквивалент на един заем му бе прехвърлено едно феодално владение — малък зелен остров в Карибско море — на него той живееше сега усамотено, за да се наслаждава на благосъстоянието си и спокойно да обмисля начинанията си, които му носят печалби.

Що за човек бе Орлан Трейхърн сега? Успехът му бе издействал пред мърлявите продавачи и рафинираните гешефтари почтителната титла „лорд“ и той наистина бе лорд в международната търговия. Но истинските аристократи във всеки случай се обръщаха към него с тази фалшива титла, само когато му бяха длъжници, а иначе го класираха далеч под собственото си ниво и плътно затваряха вратите на обществото си пред неговата амбициозност. Орлан Трейхърн обаче не бе човекът, който се смирява — та за какво бе научил така добре как да дърпа конците на хората като на марионетки? Тъкмо това той се опитваше сега чрез единственото си дете. Наистина, докато бе събирал състоянието си, Орлан Трейхърн бе принуден да преглътне тук-там и някое унижение, а това бе отчуждило с течение на времето — макар и той едва ли да го бе забелязал — гордата му, красива дъщеря от него. Все повече и повече Шана се затваряше в себе си.

Но Шана бе наследила темперамента на дебелоглавия си и свободолюбив баща. Преди майката на Шана бе съумявала да изглади някой и друг разрив между бащата и дъщерята, но Джорджиана Трейхърн бе починала преди пет години и сега вече нямаше никой, който да може да успокои развилнелия се Орлан Трейхърн или да напомни на своенравната Шана задълженията й.

Наистина Ралстон бе достатъчна гаранция, че Шана ще се подчини на желанията на баща си, и затова тя, едва-що пристигнала в Лондон, допусна около себе си множество благородни издънки, барони, херцози и други подобни. Но тя съвсем безстрастно изброяваше какво не й харесва у този или онзи. У един й пречеше досадния нос, при друг нахалната ръка, ту някакъв глупав тик на лицето, ту астматично кашляне или надута гордост.

Наистина и видът на някоя излиняла дреха или спаружената празна кесия на колана я караха да приема хладно предложение за женитба. Но това не пречеше изгледите за докопване на зестрата й до едно необозримо в истинските си размери наследство, да подтикват лондонските контета да се надпреварват в смешно свръх усърдие и маймунски превземки. Всеки бе готов на драго сърце да чете желанията й по очите — с изключение на най-силното — което тя често и достатъчно високо заявяваше — а именно да я оставят на мира. Неведнъж Шана трябваше да моли Питни да подчертае това й желание с осезаема намеса. Нерядко се случваше някой вечерен прием или излет на открито, които Шана даваше, да намерят бурен завършек в сбиване между кандидатите. И всеки път дълг на Питни беше да придружи до дома разочарованата за пореден път Шана. Макар и някои да я ухажваха нежно и изискано, по-голямата част се опитваше нахално и дръзко. Но почти при всеки Шана скоро разпознаваше, че сърцата, които й се предлагаха, далеч не горяха така пламенно за нея, както за баснословното й богатство. И накрая реши, че едва ли някой се стреми към съпруга, която да раздели с обич живота му в бедност — всички виждаха само златото в ръцете на баща й.

Други почтени люде, които се суетяха около нея, бяха напълно готови да се откажат от сватбената церемония — естествено, по простата причина че вече имаха съпруги. Така например един граф, който искаше да я направи своя метреса, й предложи страстно всичко, което притежава, живота и имота си, докато децата му, шест на брой, не прекъснаха предложението. На тези приключения Шана можеше да противопостави много малко хубави преживявания и така скоро тя вече не намираше никакво очарование в мъжете, които я заобикаляха.

Друга неприятност, която засенчи едногодишния престой на Шана в Лондон, бе договорът от Аахен, който сложи край на войната между Англия и Франция. И сега се тълпяха ята от войници и моряци, завърнали се у дома от странство, шляеха се из града без пари и без цел, и подклаждаха с джин излишъка от героизъм, опитвайки се да преживеят мира с кражби и нападения. Нощем жителите на Лондон не смееха да се покажат на улицата. Шана се бе осмелила, но само един-единствен път, и това, което преживя, й бе избило веднъж завинаги всяко желание за нощно излизане. Без ловкия и мускулест Питни, който обърна в бяг хайманите, Шана сигурно щеше да се прости не само с бижутата, но и с честта си. През април, когато един галантен виконт я заведе до храма на мира, за да слушат музиката на Хендел, пак за малко това не й се случи. Защото фойерверките внезапно подпалиха павилиона в стил рококо, който крал Джордж бе заповядал да построят в чест на мира: напълно ужасена, Шана видя как огънят обхвана полите на едно младо момиче. Рой сърцати мъже разкъсаха пламналите му дрехи до голо. В следния миг смелият виконт хвана Шана за раменете, повали я на земята и се хвърли върху й. Той наистина по-късно я уверяваше най-тържествено, че е искал да я предпази от обезумялата ракета със собствения си живот. И тя може би дори би му повярвала, ако при галантната спасителна акция той не се бе опитвал да развърже връзките на корсета й. Топовният гърмеж бе само нежно жужене в сравнение с гнева на Шана. Без да обръща внимание на обезумялата тълпа, която се бе втурнала в тази посока, Шана вдигна ръка и зашлеви със страшна сила благородника. После си проби път през множеството към каретата, където най-сетне широките рамене на Питни препречиха пътя на нещастния кавалер към каретата — и живота й.

Но това беше вече минало. В тази мъглива ноемврийска нощ за Шана бе от значение само това, че отсрочката бе почти изтекла, а тя все още нямаше жених. Но Шана бе твърдоглава. Точно като баща си можеше да бъде хитра и лукава — и сега бе важно да прояви тези качества. За да избегне участта, която баща й бе предопределил, тя бе готова на всичко. На всичко — освен да избяга. Защото, ако бе честна пред себе си, трябваше да си признае, че въпреки всичко обичаше баща си от цяло сърце.

Този следобед вече почти избледнялата надежда на Шана бе съживена отново. Питни, истински верният приятел, бе донесъл едно дългоочаквано известие. В това време и случаят се показа благосклонен, защото отправи недоверчивия Ралстон за повече от седмица в Шотландия. Шана никога не би разкрила плановете си пред мъж като Ралстон — по-скоро би се изповядала на баща си. Следователно Шана трябваше да се престори на невинна пред мистър Ралстон. Ако всичко минеше добре, така се окуражаваше Шана, докато той се върне, жребият вече щеше да е хвърлен.

И така Шана седеше сега в добре защитената си луксозна карета и докато бурното й препускане през обвитата в мъгли лондонската нощ наближаваше целта си, изпълнено с очакване притеснение налегна лудо биещото й сърце. Заглушен от шума на колелата, гласът й опитваше плахо звученето на името, което бе така непривично на устните й — и въпреки това така изпълващо с надежда и обещание…

Рурк Бошан. Рурк Деверъл Бошан… Не… не можеше да се отрече възвишеността на името, както и аристократичността на рода Бошан в Лондон. И въпреки това Шана трябваше да събере цялата си смелост, за да оправдае пред самата себе си своето намерение, защото съвестта й заговори още веднъж.

— Не правя нищо несправедливо! Това е просто една сделка, която има предимства и за двама ни. Ще облекча последните му дни, ще бъде дори положен в гроба за последната си почивка с почести — и всичко това за една услуга, която ще ми окаже само за кратко време. След две седмици изтича едногодишната ми отсрочка!

Но вече я разяждаха други съмнения, коварни въпроси я връхлитаха като прилепи в нощта. Дали този Рурк Бошан наистина бе подходящ за целта? И не беше ли чудовище, с гърбица и развалени зъби?

Шана изпъна с Трейхърнова упоритост брадичката, която иначе беше миловидна във всяко настроение. Търсейки разтуха от хилядите страхове, които заплашваха да я задушат, тя повдигна високо завеската на прозореца и се взря в нощта. В улиците, които каретата й сега преминаваше лудо, мъглата лежеше плътно и ниско, и обвиваше призрачно тъмните кръчми и вертепи, които бяха разположени по тях. Нощта беше безутешна.

Но не се ли понасяха мъглата и влагата много по-лесно от дивата буря, която ограбваше покоя й.

Шана спусна завеската, затвори очи, но страхът остана. Тя трепереше, затова пъхна надълбоко в маншона тесните си ръце, а пръстите й здраво се впиха един в друг. Много зависеше от тази едничка нощ — можеше ли да очаква, че всичко ще мине добре?

Ами ако този Рурк само й се изсмееше? Но тя вече бе омагьосала толкова мъжки сърца, защо тогава да не омагьоса и това? Но какво щеше да стане, ако той отхвърляше молбата й с груб присмех?

Шана се отърси от унинието, което отново заплашваше да я налегне. Тя започна да подготвя оръжията, които имаше на разположение, за дуела с непознатия. Никога досега Шана не бе използвала така безогледно притегателната сила на женствеността си. Сега тя започна да наглася и без друго дръзкото си деколте, така че то да въздейства още по-възбуждащо, премисляйки дали един нормален мъж може да устои на горките сълзи на една девойка?

Някъде в нощта прозвуча камбанен звън.

Колелата на каретата отново трополяха по паважа, а ударите на сърцето й като че се нагаждаха към дивия им ритъм. Времето през тази нощ бе застинало неподвижно.

Като сива птица неизвестността кълвеше по кората на съзнанието й, някъде дълбоко в себе си Шана се питаше що за безумие я бе увлякло?

Защо трябваше да се случи така? В търсене на признание в двора, баща й не бе ли изгубил ум и разум? Не бе ли тя само една пионка в неясната за нея игра? Татко й все пак бе обичал горещо майка й — никога не бе споменал, че е дъщеря на обикновен ковач. Защо тогава тласкаше едничкото си дете към брак, който би могла да понесе само с отврата? Защо не искаше да разбере, че копнееше за съпруг, към когото можеше да гледа, изпълнена с възхита, обич и уважение?

Шана се вслуша в нощта, но никакъв глас не й отговори; не се чуваше нищо, освен постоянния тропот от копитата, който непрекъснато доближаваше Шана до най-тежкото й изпитание.

Най-сетне каретата намали скоростта на неуморния си бяг и се отклони от улицата. Когато колата спря пред зловещата стена на затвора в Нюгейт, се чу гласът на Питни. Сърцето на Шана заби в хаотичен ритъм, а по паважа вече проехтяха и тежките стъпки на Питни. Сърцето й заби диво в гърлото, което бе като завързано. Като подсъдима пред произнасяне на присъдата, Шана чакаше сега да се отвори вратата на каретата.

Питни надникна вътре.

Той бе мъж великан, който въпреки петдесетте си години, по всяко време можеше да излезе срещу двама хаймани едновременно. Сред мощните рамене бе разположена широка, кръгла глава; под триъгълната шапка, на стегнатия врат, Питни бе сплел сламената си коса на плитка. Миналото на Питни — със сигурност равностойно на разбойническия живот на дядо й, както Шана предполагаше — бе обвито в тайнствена тъмнина, която Шана никога не посмя да разкрие с натрапливо любопитство. Наистина за пред другите той минаваше за слуга, който бе на служба при Трейхърн и който преди всичко придружаваше Шана по време на пътуванията й, но той всъщност бе част от семейството. На Лос Камелос водеше независим от Трейхърн живот и си прекарваше времето със стругарство и дърводелство. Той бе също така верен на дъщерята, както и на бащата, досега никога не бе издал никоя от тайните на Шана. В някои отношения той я боготвореше, в много случаи й помагаше със съвет, а когато тя искаше да излее някому мъката си, Питни винаги намираше утеха за нея. В случаите, когато баща й нещо не би позволил, Питни винаги бе неин съзаклятник.

Сега великанът отправи въпрос към Шана с дълбокия си дрезгав глас:

— Значи решението ви е твърдо? Остава в сила?

— Да, Питни — отвърна Шана тихо, а после по-решително. — Ще издържа.

Грижа потъмни физиономията на Питни. В слабата светлина на фенерите на каретата сивите му очи търсеха погледа й.

— Пригответе се тогава.

Шана се окопити, спусна решително пред лицето си плътен воал и оправи качулката на пелерината си от черно кадифе, така че дългата й златна коса и лицето й станаха неузнаваеми.

Питни мина пръв. Следвайки го през главната порта, Шана трябваше да се пребори с един почти обладал я порив да избяга в друга посока. Но тя успя все пак да се овладее. Дори и да бе безумие това, което бе намислила, другата възможност — да се омъжи за мъж, предизвикващ у нея отвращение, бе пък самият ад. Надзирателят стана от парцаливото си легло и се поклони пред Шана, алчен за подкуп — мъж с гротескна дебелина и рамене като таран. Тъй като бедрата му бяха невероятно дебели, за да се придвижва, той трябваше да разкрачва широко крака, така че, изглежда, по-скоро се търкаляше, отколкото вървеше. Но той бе — при цялата си дебелина — странно нисък: едва достигаше по височина Шана, която дори за момиче бе нежна и мъничка. Свиренето на дробовете му, което се усили след напрежението от изправянето, се допълни от разпространяващия се в тясната стая мирис на застоял ром, лук и риба. Шана бързо поднесе към носа си парфюмирана кърпичка.

— Милейди! А аз вече се страхувах, че може би сте премислили! — изгъргори той ликуващо и се опита да хване ръката й, за да млесне отгоре една целувка.

Шана се пребори с обхваналия я от отвращение потрес, бързо се отдръпна, преди да може да хване пръстите й, и скри ръцете си в сигурното убежище на маншона, без да е сигурна дали ужасното докосване на устата му до кожата й нямаше да е по-поносимо от отвратителната смрад, която обвиваше пазача като облак.

— Тук съм, както ви предизвестих, мистър Хикс! — каза тя твърдо. Тъй като вонята стана непоносима, тя отново извади от маншона напарфюмираната си кърпичка и я развя пред забуленото си лице. — Моля — задавяше се тя, — оставете ме сега да видя мъжа, за когото става въпрос, за да можем да пристъпим към сделката.

Надзирателят се поколеба, почеса се замислено по брадичката, обмисляйки дали не би могъл да измъкне от тази история малко повече, отколкото му бе обещано. Тази лейди вече бе идвала веднъж в затвора също забулена с плътен воал. Беше преди повече от два месеца. Оттогава любопитството мъчеше мистър Хикс, но и досега не бе успял да схване какво караше тази лейди да иска да види осъден на смърт. Наистина алчността бе достатъчна причина за мистър Хикс да назове имената на всички задържани, които щяха да поемат последния си път към бесилото. Още тогава мистър Хикс внимателно бе загледал пръстена на ръката й, както и кройката на дрехите й, които не се набиваха на очи, но въпреки това издаваха богатство. Заможна бе дамата, това поне изглеждаше сигурно, и тогава не биваше да се притеснява да откопчи от нея малко повече от предложеното — стига да успееше. Тъкмо тук обаче бе проблемът. Додето лейди не бе сама, Хикс не смееше да иска повече, а великанът, както изглежда, нямаше намерение да я остави и за миг сама.

Въпреки това бе позор, че дама с такъв омаен аромат искаше да пропилее цял час от живота си с един осъден на смърт. Тоя тип, тоя Бошан, когото тя щеше да посети, бе един размирник и Хикс никога не бе вкарвал в затвора по-злобно псе. Надзирателят замислено се търкаше по бузата, припомняйки си юмручния удар на тоя мошеник. Какво не би дал да види това краставо куче кастрирано! Е, да, той бе осъден на смърт, но на Хикс би му бил по вкуса един по-бавен край за този тип.

Мистър Хикс въздъхна дълбоко, изпъхтя и взе една връзка ключове от закачалката.

— Трябва да слезем в килията, ако искаме да го видим! Държат го в една килия съвсем сам. Иначе сигурно ще насъска всички останали изчадия от дупките срещу нас! — Бърборейки непрестанно, той запали една лоена свещ във фенера. — Там в кръчмата цяла група войници едва смогна да го окове. От колониите е, полудивак, ако ме питате!

Ако с това искаше да уплаши Шана, бе разочарован. Шана се бе съвзела. Тя знаеше какво трябва да прави сега, за да развърже гордиевия възел на съдбата си. И щом вече бе извървяла пътя дотук, не биваше никакво препятствие да я спира при последните стъпки.

— Минете най-сетне напред, господин надзирателю — чу се гласът й. — Трябва да проверя дали мистър Бошан е подходящ за моите цели, преди това няма да видите нито пени. Ще ни придружи Питни, в случай че мистър Бошан ни създаде проблеми.

От лицето на Хикс изчезна усмивката, раменете му се свиха. И тъй като не видя никакъв предлог да бави Шана повече, взе фенера и освети пътя на посетителите си. Със странната си търкаляща се походка той излезе от стаичката, мина през железните врати в главния корпус на затвора и слезе по един слабо осветен коридор, водещ надолу. Стъпките им отекваха по пода, сред стените, по които лоената свещ хвърляше призрачни сенки. Зловеща, но измамна бе царящата тук тишина: затворниците сега спяха след полунощ, но тук-там можеше да се дочуе стенание или потиснат плач. От невидими цепнатини в стените капеше вода и шумът от същества, стрелкащи се в тъмното, изпълваше Шана с леден ужас. Тя трепереше от студ. Зиморничаво се загърна още повече в пелерината си.

— От колко време този мъж е тук? — попита тя и се оглеждаше боязливо, изпълнена с предчувствия. Изглеждаше й необяснимо как хората могат да запазят здравия си разум в тези дупки.

— Скоро ще се изпълнят три луни, милейди!

— Три луни! — извика тя. — Но не пишете ли, че присъдата била току-що произнесена? Как така?

Хикс изпухтя.

— Съдията дълго време не знаеше к’во да прави с тоя, милейди. Когато си имаш работа с име като Бошан, ще внимаваш кого бесиш. Но, изглежда, дори лорд Хари пълни гащите пред маркиз Бошан. Старият Хари бе здравата притеснен, но тъй като е съдия на Лондон, зависеше изцяло от него и от никой друг. И накрай — бе тъкмо преди седмица — изрече тежката си дума — да увисне на бесилото. — Масивните рамене на Хикс се повдигнаха и после се свлякоха като под прекалено голям товар. — Струва ми се, защото момъкът е от колониите и доколкото е ясно, няма тук роднини. Старият Хари лично ми възложи да закарам тоя мошеник до бесилото, за да не се вдигне шум. Мен ако питате — другите Бошан и маркиза не трябва да научат за това. И тъй като съм си умен, милейди, си помислих, че щом ми поверяват тая работа да я свърша тайно — то тогава мистър Бошан ще е тъкмо подходящ за вас!

— Добре сте постъпили, мистър Хикс — отвърна Шана вече малко по-дружелюбно. Нещата се наредиха още по-добре, отколкото се бе надявала! Оставаше наистина само проблемът с външността на този човек — и с неговото съгласие.

Надзирателят пъхна ключа в една ключалка и дръпна вратата. Ръждивите панти поддадоха, скърцайки. Шана размени бърз поглед с Питни. Бе настъпил часът, когато планът на Шана или щеше да се провали набързо, или щеше да започне изпълнението му.

Мистър Хикс повдигна фенера и погледът на Шана обгърна фигурата в килията. Мъжът бе приседнал на един тесен нар и с две ръце придържаше една излиняла парцалива завивка около раменете си, доста оскъдна защита срещу студа в килията. Светлината на лоената свещ падна върху лицето му. Сега и той се помръдна и постави ръце пред очите си, сякаш го боляха. Там, където ръкавът висеше от рамото му, Шана видя една ужасна рана, а там, където преди белезници бяха обхващали ръцете му, кожата бе червена и ожулена. Сплъстена черна коса и тъмна брада закриваха почти изцяло лицето и сега, като погледна надолу към него, на Шана той й се стори дяволско изчадие, изпълзяло изпод земята. Тя потръпна. Най-лошите й страхове се бяха сбъднали.

Задържаният се изправи, плъзгайки се по стената, и си засенчи очите.

— Да те вземат дяволите, Хикс! — извика той. — Не можеш ли да ме оставиш на мира поне през нощта.

— Ставай, псе такова!

Хикс искаше да го удари с тоягата си, но задържаният и така се подчини. Надзирателят незабавно се отдръпна няколко крачки назад.

Шана притаи дъх, защото сега мършавата фигура започна да се надига — той се изпъна и протегна, изправен, стърчеше повече от цяла глава над надзирателя. Сега Шана видя колко широки бяха раменете му и колко бе окосмена — под откритата риза — гръдта му, която се вталяваше надолу към плоския корем и тесния ханш.

— Имаш посещение от дама! — Гласът на Хикс вече далеч не бе така нагъл. — И ако ти хрумне да й причиниш зло — предупреждавам те!

Задържаният се помъчи да проникне с поглед през тъмнината зад фенера.

— Дама! Какви глупости дърдориш, Хикс! Или това е някакво по-изтънчено изтезание?

Гласът, мек и дълбок, звучеше приятно в ушите на Шана, интонацията бе правилна и плавна, далеч не така небрежна и нескопосана, както често можеше да се чуе в Англия. Мъжът бил от колониите, каза Хикс, значи от Америка. Но в думите му се усещаше и нещо друго — весел присмех, който сякаш наказваше с презрение стените на затвора.

Шана все още стоеше в сянката и внимателно изследваше този мъж, който се наричаше Рурк Бошан. Дрехите му бяха също така парцаливи, както и завивката, на някои места придържани само от връзките. Панталоните му бяха разкъсани на едно място почти до талията, груба кръпка само в общи линии покриваше хълбока. Една ленена риза, която някога явно е била снежнобяла, сега естествено бе изпръскана с мръсотия, висеше на парцали от раменете и под нея се показваха мършави ребра, по които обаче, въпреки всички лишения, се очертаваха напрегнати и стегнати мускули. Неравномерно дълга и разбъркана бе косата му — но в очите му се виждаше, че е нащрек и се опитва да види силуета на Шана в тъмното. Тъй като това не му се удаде, той се наведе напред. И отново в думите му прозвуча ирония.

— Трябва да ви помоля да ме извините, дълбокоуважаема лейди, защото моята квартира едва ли може да ви предложи нещо ценно. Ако ме бяха предизвестили за вашето посещение, най-почтително и с удоволствие щях да поукрася малко помещението тук, което наричам свое. Но за съжаление — той посочи, усмихвайки се, пространството около себе си, — тук няма какво да се украсява.

— Дръж си проклетия език зад зъбите! — прекъсна го ревностно Хикс. — Милейди има да ти предложи една сделка. Изисквам уважение. Иначе…

Той плесна тоягата в откритата си длан, за да намекне какво може да се очаква в противен случай и при това се усмихваше, защото отново се мислеше за много хитър.

Осъденият повдигна едната си вежда и се втренчи така в Хикс, че Хикс се почувства зле в кожата си и се сгърчи.

Междувременно Шана се бе окопитила. Всичко минаваше така гладко, сякаш цял живот бе живяла заради този час. Тя си възвърна самоувереността и с прелестни плавни движения пристъпи в светлината на фенера.

— Няма причина да измъчвате човека, мистър Хикс — укори го нежно Шана.

С несигурния си, сладък като мед гласец Шана привлече вниманието на задържания изцяло върху себе си. Тя бавно пристъпваше около него и го оглеждаше от глава до пети от всички страни, сякаш трябваше да прецени стойността на животно с добър произход. Бошан проследи обиколките на Шана с развеселен поглед, извиращ от кехлибарените му, изпръскани със златни точици очи. Макар дългата черна пелерина и широката й рокля напълно да прикриваха Шана и да не даваха никакво указание за възрастта или фигурата й, фантазията му рисуваше цял куп налудничави образи.

— Чух да се говори — каза той и скръсти ръце на гърдите си, — че някои аристократични вдовици в дворцовите среди били обхванати от своеобразна похот. Наистина досега все още нямам доказателство, че под този куп дрехи наистина се крие жена. Извинете, златна лейди, вече е късно, а и сънят все още не е освободил духа ми. Но дори от това да зависеше животът ми — не бих могъл да отгатна каква е целта на посещението ви.

В усмивката му имаше само малко присмех, но в гласа му дързостта не можеше да се пропусне.

Шана нарочно пристъпи сега така близо до него, че парфюмът й да може да достигне до носа му.

— Внимавайте, милейди — предупреди я Хикс, — от него може да се очаква всичко. Вече е убил едно момиче, а то дори било бременно. Просто я пребил до смърт. Такъв е тоя!

Сега зад господарката си в светлината пристъпи и Питни и застана, пазейки я, до нея. Великанската му фигура се извисяваше заплашително в тесните четири стени на килията и на фона й всички останали изглеждаха като джуджета. Кандидатът за бесилката даде израз на изненадата си само с примигване, както забеляза Шана.

— Действително, милейди, добре сте охранявана! — Гласът на Бошан не бе изгубил нито капка от дързостта си. — Ще внимавам да не направя нито една необмислена стъпка, защото не искам да лиша палача от горчиво заслуженото му възнаграждение.

Шана пропусна иронията му и измъкна от диплите на пелерината си едно сребристо шишенце. Подаде му го.

— Бренди, сър — каза тя меко, — ако желаете.

Рурк Бошан бавно протегна ръка, но преди да придърпа шишето към себе си, за един кратък миг докосна с пръстите си ръката й. Той спокойно се усмихна към забуленото й лице.

— За което ви благодаря, милейди.

Във всяка друга ситуация Шана би го наругала за тази безочливост. Тя го гледаше как сваля тапата от шишето и го повдига към устните си. Но той спря и отново опита да проникне с поглед през черния воал.

— Бихте ли желали, милейди, да разделите с мен брендито?

— Не, мистър Бошан, да ви е сладко.

Рурк отпи една голяма глътка от шишето на Шана, след това въздъхна с признание.

— Почти бях забравил, че съществува такъв лукс.

— Навикнали ли сте на лукс, мистър Бошан? — осведоми се Шана ненатрапливо.

Мъжът от колониите вдигна рамене и с един жест показа подземната си килия.

— Със сигурност на повече от това, което виждате тук.

Струва ми се, помисли Шана, че с изказването си господинът нещо крие. След три месеца в тази дупка той би трябвало да се радва малко повече на присъствието на дами. Въпреки това тя отново измъкна ръка изпод пелерината си, този път с едно малко вързопче.

— Макар и дните ви да са преброени, мистър Бошан, все пак може да се направи нещо, че да се почувствате по-добре. Това тук трябва да утоли глада ви.

Шана му подаде вързопчето, но Рурк не се помръдна. Шана се видя принудена сама да разтвори кърпата. Видя се малък самун сладък хляб и щедро отрязано парче пикантно сирене.

Пленникът гледаше подозрително Шана.

— Милейди — закле я той, — не можете да знаете как ме примамва този дар. Но трябва да внимавам, струва ми се. Та аз не знам какво ще искате в замяна — а и какво, за бога, бих могъл да ви предложа!

По устните на Шана пробягна бърза усмивка. На Рурк му се стори, че я вижда през воала. Това, естествено, отново окрили фантазията му.

— В замяна? Добре тогава, послушайте ме, сър. Искам да обсъдя с вас една сделка. — Шана постави хляба и сиренето на грубо скованата маса до леглото на Рурк. После застана решително пред надзирателя.

— Оставете ни сами. Искам да говоря с този мъж на четири очи.

Бошан напрегнато наблюдаваше изпод черните си вежди двамата непознати, които бяха нахлули в килията му — с мълчаливото търпение на котка пред миша дупка.

Великанската сянка на Питни се приближи, угриженост легна на широкото му лице.

— Шана, знаете ли какво вършите?

— Напълно. — Тясната й ръка посочи вратата. — Изпратете мистър Хикс навън.

Дебелият надзирател кисело изрази протест.

— Ако допусна това, този гад ще ви извие врата…! — И кой щеше да му заплати, ако на жената й се случеше нещо! Той я умоляваше: — Милейди, аз не бих се осмелил!

— Моят врат е поставен на карта, а не вашият, мистър Хикс! — прекъсна го тя строго, и сякаш можеше да чете мисли, добави: — За вашата услуга ще ви бъде заплатено при всички случаи.

Дебелите бузи на Хикс се оцветиха в аленочервено, а устните му трепереха, когато изпусна вонящия си дъх. Той хвърли един подозрителен поглед към задържания, след това закрепи фенера на стената и запали в него още една свещ, която намери на масата на Рурк.

— Не го познавате, милейди! — предупреждаваше я той отчаяно. — Поне стойте на разстояние. И веднага викайте за помощ, ако направи някое погрешно движение. — Той се опита да прозре с поглед затворника. — Горко ти, проклето псе, ако посмееш, ще се погрижа да се люшнеш, преди да е изгряло слънцето.

С кисело гъргорене Хикс се оттегли. Питни стоеше като закован. Нерешителност бе издълбала дълбоки бръчки по лицето му.

— Питни! Моля — каза Шана, тъй като той все още не правеше никакво движение, за да се отдалечи, тя умоляващо посочи вратата на килията. — Не се страхувайте за мен. Какво толкова може да ми се случи?

Великанът най-сетне проговори, но само на Рурк.

— Ако искаш да преживееш този час — прогърмя гласът му, — внимавай да не й се случи нищичко, защото иначе ще съжаляваш, че не са те обесили още вчера! Тържествено ти го обещавам!

Рурк прецени с поглед внушителната фигура. Той кимна не без уважение. Питни се обърна и се отдалечи, все още в мрачно настроение. Той затвори зад себе си вратата, но веднага отвори шпионката отвън. От килията се виждаше широкият му гръб, когато застана пред входа на килията, предпазвайки ги и от нежелани подслушвачи.

Затворникът не се бе помръднал от мястото си.

Шана премери с бавни стъпки килията и зае място на недосегаемо от Рурк разстояние. Тя свали качулката си и го погледна. После свали и воала и го остави на масата до себе си.

Завладян от тази гледка, Рурк Бошан не можеше да изрече ни дума, ни да въздъхне, нито да поеме дъх. На него, на който сега за пръв път истински му се разкриха лишенията, наложени му от дългото безбрачие, тя му се стори така красива, че коленете му се разтрепериха.

Той гледаше светлата, меднозлатиста коса, която падаше, разпръсквайки необуздани къдри по раменете и гърба й — великолепна, буйна коса, златисти, бляскави кичури. Рурк се пребори с изкушението да прокара ръце през тази копринена джунгла, по нежните скули, по които цъфтеше нейната младост. Той гледаше чертите на лика й, правия и фино изваян нос — изображение на съвършенството. Видя изписаните нежно кафяви вежди над очите й, които искряха светли и морскозелени под пищните ресни на гарвановочерните мигли. Тези очи отвърнаха на погледа му открито, но бяха бездънни като най-дълбоката вода, в която някога се бе взирал. Той видя меките розови устни, прелестно закръглени, които го измъчваха с неясна усмивка. Млечната кожа на Шана леко порозовя под неговия поглед. С желязна воля Рурк се овладя и потъна в още по-дълбоко мълчание.

Шана промърмори боязливо:

— Толкова ли съм грозна, сър, че не можете да намерите думи?

Рурк наложи на гласа си известно спокойствие, което в действителност не откриваше в сетивата си.

— Вашата красота, милейди, ме заслепява. Страхувам се, че ще трябва да ме заведат за ръка до бесилото. След горестта на моя затворнически живот душата ми с мъка приема такъв блясък. Да предположа ли, че ще науча името ви, или то ще остане част от вашата тайна?

Шана сметна, че е постигнала целта си, и си запази останалите оръжия от арсенала за по-късно. Подобни признания тя бе слушала с хиляди, дори с почти същите думи, и това, че и този мизерник изрече съвсем същите изтъркани фрази, нарани гордостта й, но тя трябваше да продължи да играе играта си. И така тя тръсна глава — а с това прелъстително и къдравата си грива — и се засмя с добре премерена нерешителност.

— Не, сър, ще ви кажа името си, но трябва да се уверя във вашата дискретност, защото името ми представлява и същинския товар на моята мъка. Аз съм Шана Трейхърн, дъщеря на Орлан Трейхърн.

Тя спря, за да изчака реакцията на думите си.

Рурк едва съумя да овладее почудата си. „Лорд“ Трейхърн бе добре известен във всички среди, а сред младите господа името на Шана често бе предмет на бурни дискусии, макар и да не я бяха виждали лично. За всички Шана бе снежната царица, недосегаемата награда, сърдечната болка на мечтателите и главоболието на контетата. Накратко, за всички тя бе мечтата, която никому не се бе сбъднала.

Рурк повдигна вежди.

Шана продължи със задоволство.

— Затова, скъпи ми Рурк, бих желала — започна тя със снизходителна фамилиарност — да науча вашето име.

— Моето име? — произнесе той скептично. — Рурк Бошан? Искате името на един осъден на смърт, когато вашето собствено ви отваря всички врати? Никога не бих повярвал!

Тя пристъпи плътно до него, за да придаде повече тежест на думите си. С широко отворени, молещи очи, тя погледна дълбоко в неговите, гласът й се сниши до шепот:

— Рурк, аз съм в беда! Трябва да се оженя, независимо как, за мъж с име, а значението на фамилията Бошан в Лондон сигурно не представлява тайна за вас. Естествено никой никога няма да научи от мен, че не сте кръвен роднина на тези Бошан. А както вървят нещата, и вие самият занапред няма да можете да се възползвате от името си — докато аз бих могла да го използвам твърде добре.

В съзнанието на Рурк като вихър прелетя объркване, мотивите на момичето му бяха напълно непонятни. Какво се криеше зад всичко това? Любим? Или дори дете? Едва ли дългове — тя бе прекалено богата за това. Безпомощният му поглед срещна синьо-зелените й очи.

— Вие сигурно се шегувате, мадам. Да предложите женитба на мъж, който отива на бесилото? Честна дума, не виждам логиката!

— Случаят е твърде заплетен. — Шана засрамено му обърна гръб и му заговори тихо през рамо. — Баща ми даде една година отсрочка, за да си избера съпруг, а ако не ми се удаде, тогава към олтара ще ме поведе жених, когото той ще избере. Баща ми вече ме вижда да вехна като стара мома, а иска наследници за състоянието си. Съпругът, който трябва да му представя, трябва да произхожда от семейство, принадлежащо към двора на крал Джордж — но досега не можах да намеря никого, а годината почти отлетя. Последната надежда да избегна брака, който баща ми ще сключи в яда си от мое име — сте вие и само вие…

Сега идваше най-тежката част. Трябваше да се унижи пред този мръсен, парцалив мошеник от колониите, да го моли. Тя не се обърна към него, за да прикрие отвращението си.

— Казаха ми — започна тя внимателно, — че осъден на смърт може да се ожени, за да облекчи така последните си дни. Рурк — аз мога да ви дам много — храна, вино и добро облекло, топли завивки. Освен това, струва ми се, моята настоятелна молба…

Мълчанието на Рурк я ужаси. За да може поне да се допита до лицето му, доколкото това бе възможно в сумрака, тя се обърна към него. Междувременно Рурк я бе довел до едно място — в усърдието си тя не бе забелязала това — където сега цялата светлина падна върху й, като се обърна към него. Ядосана и уплашена, тя трябваше да си признае, че той коварно бе разкрил козовете й.

Гласът на Рурк звучеше напрегнато, когато той започна следващия си ход.

— Милейди, поставяте ме пред едно изключително неприятно изпитание. Майка ми, една добра жена, винаги ме е възпитавала да бъда джентълмен, който се отнася към дамите с респект. Но пък баща ми… — Шана затаи дъх, пристъпвайки по-наблизо. — Баща ми, един умен мъж, още в ранна възраст ме научи на едно правило, което оттогава винаги съм спазвал.

Той бавно крачеше около нея, почти по същия начин, както преди това тя. Тя вече едва събираше смелост да диша. Изчакваше. Усещаше близостта му. И нямаше сили да се помръдне.

— Никога… — Рурк шепнеше плътно до ухото й и тя потръпна от страх. — Никога не бива да купуваш кобила, която е покрита.

Шана се сви. Ръцете му се плъзнаха по раменете й и се насочиха към връзките на пелерината й.

— Разрешавате ли? — попита Рурк и гласът му, макар и мек, сякаш изпълни всеки ъгъл в килията. Рурк взе мълчанието й за съгласие. Всеки мускул в нея се напрегна, когато пръстите му развързаха копринените връзки. Той й свали наметката — а Шана изживя един тежък миг на съжаление. Така грижливо планираната атака бе потънала в една непредвидена буря. Но тя и сега не можеше още да си представи какви поражения нанасяше на сетивата на затворника присъствието й в килията му. Наистина тъмночервената рокля, с която бе облечена, бе доста семпла, но това само подчертаваше в изключителна степен красотата й. Защото така тя самата бе божествено украшение, рядкото бижу, а това от своя страна превръщаше роклята в повече от дреха: в произведение на изкуството. Стегнатият корсет над широкополата й рокля даваше представа за това колко тясна бе всъщност талията й, а същевременно разкриваше през дълбокото деколте гърдите й, които тя смело бе изложила на показ. В златната светлина на лоената свещ кожата на Шана проблясваше стегната и топла като сатен.

Рурк стоеше плътно до нея, дъхът леко галеше косите й. Времето отлиташе на безмълвните си криле, а Рурк все още не я докосваше. Близостта му заплашваше да я задуши. Дъхът с мирис на бренди проникваше в съзнанието й, тя усещаше очите си да шарят по тялото му. Ако тази среща не се дължеше на притесненото й положение, тя отдавна вече щеше да е избягала, с все сили трябваше да се пребори с порива просто да си тръгне. Това, че трябваше да се изложи така на показ пред този мъж, я изпълваше с болезнено възмущение. Но в края на краищата и Шана бе като баща си: голяма печалба бе заложена на карта и затова търпението, решителността и хитростта й нямаха граници.

Междувременно сетивата на Рурк, напълно омаян от това прекрасно видение, което бе нахлуло в мизерията на неговата килия по такъв необичаен начин, се опияняваха от неустоимото желание да прегърнат тази мечта. Нейното благоухание, меките й, зрели извивки изостряха страстта му до почти неистова болка. Зашеметяващата красота на Шана възрадва душата му, фантазията му се олюля, представяйки си цялото великолепие, което все още оставаше скрито от погледа му.

Все повече нарастваше у него необходимостта да почувства топлината на тялото й под себе си, да я обгърне с треперещи ръце и да потърси засищане на алчността на своите хълбоци. Но в същия момент той си припомни — прекалено болезнено — за парцалите, мръсните парцали, в които бе облечен. Но нямаше ли нещо друго зад фасадата на нейната красота? Нещо, което не можеше да докосне с ръка — малко сарказъм, кратко проблясване на неискреност, своеобразна проява на надменност? Разбира се, тя никога не би дошла при него, ако би имала избор. А той знаеше, че Трейхърн е наистина могъщ. Но от друга страна, трудно можеше да си представи, че дори човек като него може да подложи едничкото си дете на такъв натиск. Рурк все още не знаеше какво трябва да мисли за всичко това.

Шана вече не можеше да понася мълчаливата близост на Рурк. Тя се обърна и го погледна в лицето.

— Толкова противна ли е мисълта да разделите с мен името си? Отговорът ви наистина ли е отрицателен? — Защо, за бога, трябваше да умолява този селяндур?

Рурк изпусна една дрезгава въздишка и с изключително усилие на волята си успя да отвърне наглед непринудено:

— Има доста неща, които трябва да премисля, не намирате ли, Шана? — Той я погледна въпросително, дълбоки бръчки набраздиха челото му. Шана кимна, и той продължи: — Освен името не ми е останало нищо друго. И въпреки това някои ще ги заболи, ако го видят натикано още по-дълбоко в калта.

— Кълна ви се, Рурк, не възнамерявам да злоупотребявам с него — побърза да го увери тя. — Заемам го само за известно време, а когато успея да намеря онзи, когото наистина да мога да обичам, ще го оставя отново. Ако сте съгласен, ще ви положа с всички почести в земята за вечен сън, в гроб, който носи вашето име. Биха ли могли тогава тези, които са ви скъпи, да ви смятат за опозорен?

— И искате да облекчите последните ми дни, Шана? — Той говореше, сякаш не бе чул последните й думи. — Но това всъщност би отнело последната ми радост — да подразня дебелия мистър Хикс.

Сякаш дълбоко потънал в мисли, Рурк кръстосваше в килията напред-назад. Той спря пред нара и я погледна въпросително.

— Ще ми разрешите ли да седна, Шана? Извинете, за вас нямам стол, но ако желаете, бихте могли да седнете до мен.

— Не, не, много ви благодаря — отвърна бързо тя. Тя бе втренчила поглед в посивелия и сплъстен сламеник и не можа напълно да потисне погнусата си.

Рурк седна в ъгъла, вдигна едното си коляно, опрян на влажната стена, облегна се на коляното и отпусна ръка.

Шана се подготвяше за следващия рунд, когато той я погледна проницателно. Трябва да успея, помисли си тя, сега или никога. Все пак той не й се бе изсмял.

— Да не би да мислите, че ви говоря просто така, лекомислено, Рурк? Баща ми има желязна воля. Много неща се говорят за него, но досега никой не е подхвърлял на съмнение думите му. Така че и аз не се съмнявам — той ще постъпи както е казал, и ще ме принуди да се омъжа, да приема един брак, който ме отвращава.

Погледът на Рурк бе все така здрав и продължителен, но устните му оставаха безмълвни. Е, сега бе ред на Шана да кръстосва безпомощно нагоре-надолу, но това само можеше да е от полза за нейната молба. Тя се движеше с естествена грация на млада жена, здраво стъпила на земята, тя не притежаваше онази превзета грациозност на красавиците в двора или в салоните, които често будят смях. Самоувереността на походката й придаваше и на най-малкото движение плавна елегантност. Рурк й се възхищаваше, наблюдавайки я от всички страни, той едва ли чуваше какво му говори, защото за себе си той вече бе определил цената. Той само чакаше удобния момент.

Шана спря да броди, облегна ръце на масата и се наведе към него. Примамливо се открехна дрехата й и погледът му попадна там, където тя искаше да попадне.

— Рурк — изрече тя твърдо и очите му неохотно се повдигнаха и срещнаха нейния поглед. — Има ли нещо у мен, което да ви е противно?

— Не, Шана, мила моя. — Гласът му бе приглушен, но прокънтя в килията. — Вие сте по-красива, отколкото сетивата ми биха могли да ви нарисуват. И аз така се наслаждавам на тази гледка, че единственото, което желая, е, този час да не свършва никога. Но имайте предвид и следното. Ако това наистина така ви е легнало на сърце, както казвате, ще се пазаря за името си. Но цената ще е висока, Шана, и аз ви моля, преди да си отидете, да ми кажете дали приемате или не, защото не мога да понасям неизвестността.

Шана затаи дъх, страхувайки се предварително от думите му.

— Чуйте значи цената ми. Аз съм безнадеждно осъден на смърт чрез обесване, но искам да използвам шанса, който ми се предоставя, за да си създам наследник. Цената следователно е да прекарате с мен първата ни брачна нощ, за да бъде бракът изпълнен не само според обета, но и консумиран.

Шана простена, гняв и възмущение пламтяха в погледа й. Как смееше! Тя искаше да му изкрещи в лицето цялото си презрение, но от нея излезе само един див смях и разтърси килията.

Рурк качи крака на нара и сключи ръце зад врата си. Чувстваше се така добре, сякаш стоеше в кръчмата пред чаша кафява бира.

— Да, ето — изсмя се той саркастично. — Исках да видя каква цена поставяте на вашето окаяно положение. За една молба, която уж ви била легнала на душата, вие искате от мен да ви дам своето име, което е последното ми и единствено притежание, и което само аз едничък мога да ви отстъпя. Но аз искам от вас — цената да е нещо, което само вие можете да дадете — и тогава изведнъж тя ви се струва прекалено висока. Добре тогава, не я приемайте, откажете се от вашата сделка и приемете съдбата, която баща ви е предопределил.

Рурк посегна към шишето и се изправи.

— Пия за сватбата ви, Шана, мила моя!

Той отпи, после се огледа с неясна усмивка. Шана отвърна на погледа му с малко топлота.

Този мръсен глупак! Да не си въобразява, че ще ме прелъсти? Тя бавно закрачи към него със зелени светкавици в очите, косата й бе див водопад, тя въртеше ханш като циганка. Той я бе засегнал, сега щеше да му избие от лицето това хилене, защото там, където разумът трепери от страх, гневът поема юздите.

С разкрачени крака, с ръце на хълбоците, тя се изправи пред него. Изпъна един пръст и го постави на носа му.

— Виждате ли? — присмя му се тя. — Аз не се боя да ви докосна, мръсен какъвто сте, свиня такава, да леете жлъч над моята болка. И ако споделя леглото с вас — какво бих спечелила? Да разменя тежката дума на баща си срещу изчадие от вашите хълбоци?

Рурк отметна глава назад и се изсмя в упоритото лице.

— Тежката дума на баща ви, от която също никой не може да избяга. Но какво ще стане, когато с мъка намереният жених накрая отведе вдовицата у дома — и открие в ръцете си една неопитна девственица? Какво ще каже за това? Че е излъгала баща си! Докато моето изчадие — както ви се харесва да се изразявате — може и да се роди, може и да не се роди, това е божа работа. Ако не, е, добре, тогава вие нищо не губите, а само печелите. Но ако се роди, баща ви не би могъл по никакъв начин да се усъмни в това, че сте вдовица. — Той въздъхна дълбоко. — Е, какво да правим? Виждам, че не обичате да рискувате. Искате само името ми, а и всичко останало, но аз не трябва да спечеля нищо от сделката. Във всеки случай не това, което би било за мен и до последния ми дъх едно скъпоценно бижу, един спомен, който действително би облекчил последните ми дни. Но горко ми, аз трябва само да давам, но нищо няма да получа. Е, значи край. Вие наистина сте очарователна, Шана.

Той положи, нежно галейки я, ръка на рамото й.

— Не са ли ви казали тези, които са ви предложили тази сделка, че ще сте моя, докато увисна на бесилката? Това е цената, която една жена трябва да плати, когато моли някой мъж да се ожени за нея. Или както казват мъдреците — докато смъртта ги раздели!

Шана бе втренчила, слисана, поглед в парцаливия наглец, който вече нямаше никакъв шанс да остане жив и въпреки всичко й отнемаше нейния шанс. Тя едва сега осъзна истински клопката, която й бе поставил и която вече се затваряше около нея.

— Но аз съм в страшно опасно положение! — прошепна тя и веднага схвана истинността на думите си: можеше да се почувства свободна, едва след неговата смърт. — Докато пътувах за насам, ми се струваше, че така добре съм обмислила всичко и се чувствах достатъчно силна, за да не отстъпвам. А сега отстъпвам. Сделката е сключена.

Устата на Рурк се отвори само за един кратък миг. Не бе очаквал това. И изведнъж му стана много леко. Дори само това си заслужава бесилото! Той се изправи, застана пред нея, но все пак не за да я докосне. Той притисна ръце в бедрата си и се пребори със страстта. Сега гласът му бе нежен, почти шепот.

— Сделка? Да, сделка. И знай, красива моя Шана, че първият жених в живота ти е спечелил това свое право на най-високата цена.

Шана се бе взряла в топлите кехлибарени очи и в този момент не намери думи нито за отговор, нито за укор. Тя повдигна пелерината си, разреши на Рурк — все още като замаяна — да я сложи на раменете й, оправи си воала, издърпа напред качулката и скри внимателно като преди косата си.

Накрая, вече готова за тръгване, тя срещна още веднъж погледа му, но се отдръпна, когато ръцете му я доближиха. Но той все пак повдигна една своенравна къдрица от лицето й и завърза една забравена връзка. Шана го гледаше през воала. Очите му бяха меки и изпълнени с копнеж, галеха я.

— Трябва да се погрижа за подготовката — каза тя твърдо и събра всичката си смелост. — Когато му дойде времето, ще изпратя Питни да ви вземе. Ще трае ден или може би два. Лека нощ.

Тя с мъка възвърна самообладанието си, обърна се и си отиде. Сега Рурк изведнъж усети, че иска да закрещи от щастие. Дори една бегла мисъл за Хикс не можеше да приглуши радостта му, когато по-късно се изпъна на нара, отново потънал в мрака.