Джули Гарууд
Танц в сенките (29)

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Ноа не бе виждал толкова много оборудване за следене и подслушване, откакто бе напуснал академията в Куонтико.

Агент Стрийт беше изумен.

— От това, което бях чул за този тип, си мислех, че е пълен идиот. Но сега… — Погледът му бавно обхождаше стаята, пълна с всевъзможни шпионски уреди. — Някои от тези устройства са много модерни и доста сложни за употреба. Като гледам всичко това, бих казал, че си е разбирал от работата.

— И каква точно е била работата му? — Джордан бе застанала на прага и гледаше уредите, които Чадик вадеше от някакъв кашон и подреждаше на пода.

Стрийт хвърли на Ноа чифт ръкавици и посочи към нещо, което приличаше на миниатюрна сателитна чиния.

— Това е параболичен микрофон. Позволява да се чуе разговор от приблизително триста метра.

Ноа приближи, за да го огледа по-подробно.

— Има вградено записващо устройство, както и външен извод — отбеляза.

— Питам се колко ли лични разговори е подслушал — обади се Джордан.

— Не само е слушал — отново заговори Стрийт. — Почакайте само да видите видео колекцията му. Инсталирал е камери в стаите на онзи долнопробен мотел, който държи. Снимал е клиентите с момичетата. Сигурно ще ги открием в отдушниците или в лампите на таваните.

Чадик кимна.

— Прегледа ли някои от видеозаписите?

— Само един — отвърна Стрийт. — Добро качество. Филмът изобщо не е размазан. — В гласа му прозвучаха цинични нотки. — Изключително графично изображение.

— Страхотно! — прошепна Джордан. Само това, че беше в къщата на Джей Ди, я караше да се бои, че ще прихване нещо заразно.

— Погледнете този бинокъл. — Ноа взе уреда и го огледа. — Има вграден усилвател на звука. Супермодерна технология.

— Да — съгласи се Чадик. — Джей Ди е можел едновременно да наблюдава и да слуша.

— И записващо устройство — добави Стрийт. — Някои от тези приспособления са съвсем нови. Батериите още не са разопаковани. Бих казал, че е въртял сериозен бизнес. Според мен се е занимавал с изнудване. А съдейки по цялото това оборудване, трябва да е имал доста дълъг списък с клиенти, не мислите ли? Как иначе ще знае кога, кой и колко е платил?

— Може би — замислено промърмори Чадик. — Намери ли някакви тетрадки или листове?

Колегата му поклати глава.

— Предполагам, че е съхранявал информацията в компютъра си.

— Той е имал компютър? — изненада се Чадик. — И къде е?

— В кабинета зад кухнята. Не го ли забеляза?

— Още не съм огледал всичко.

Джордан не обръщаше голямо внимание на разговора. Мислеше си за вноските в брой, които Джей Ди бе направил в своята сметка. Професорът беше боравил с големи суми, но Джей Ди никога не бе депозирал повече от 1000 долара наведнъж. Да не би съвсем наскоро да е започнал бизнеса си? И откъде е взел пари, за да си купи толкова модерно оборудване? Сигурно е било доста скъпо.

Приближи до прозореца и погледна към улицата, докато се опитваше да отгатне каква е била връзката между Джей Ди и професора.

След като Ноа прегледа и последния кашон, се изправи и попита Стрийт дали е имал време да погледне компютъра.

— Пуснах го, но не успях да отворя нито един от файловете. Достъпът е блокиран. Ще се наложи да го вземем с нас и да го дадем на някого от техниците, за да си поиграе малко. Смятам, че ще отнеме доста време.

— Може би не — усмихна се Ноа и се обърна към прозореца. — Джордан, ще имаш ли нещо против да проникнеш в базата данни на този компютър?

Тя погледна през рамо.

— С удоволствие — отвърна. Радваше се, че може да бъде полезна. — Случайно да е лаптоп? — не можа да се сдържи тя.

— Сладурче, не се ли разбрахме да забравиш за това?

— Само попитах — усмихна се младата жена.

Последва Ноа в кабинета. Компютърът беше нов модел и Джордан бе впечатлена. Кари й беше казала, че в затвора й предложили да изкара компютърен курс, но тя не проявила интерес. Може би и в затвора, където Джей Ди е излежавал присъдата си, е имало подобни обучения, но той се бе записал.

Ноа придърпа един стол и й посочи клавиатурата.

— Действай.

Отне й секунда, за да извика списъка с файловете. Отварянето им щеше да изисква малко по-дълго време.

— Извикай ме, когато влезеш — каза Ноа и се върна в дневната при Чадик.

Стрийт остана да гледа как пръстите на Джордан летят по клавишите. Букви и числа изпълниха екрана. Той нямаше представа какво прави, но тя явно знаеше, а това беше важното.

Джордан загуби представа за времето, улисана в работата си. Накрая успя да отвори файловете.

— Влязох! — извика тя.

Една папка се отвори тъкмо когато Ноа слагаше ръце върху раменете й.

— Какво е това?

— Списък. — Приближи до екрана. — Записал е доста неща.

Джордан стана и се отмести, за да може Стрийт да седне. Гърбът й се бе схванал и тя забеляза, че навън се е стъмнило. Колко ли дълго бе останала пред компютъра? Изви се и се протегна.

Чадик се облегна на бюрото.

— Това говори ли ни нещо?

— Бих казал, че да — отвърна Стрийт. — Тук са само първите имена, без дати, но са посочени дните от седмицата, извършеното, плащанията и някои адреси. — Засмя се. — Казвам ви, че ако всички тези хора живеят в Серенити, този град е средище на доста разгорещени страсти.

— Кой е в списъка? — попита Ноа.

Тук пише, че Чарлин е платила четиристотин долара в петък в офиса на застрахователната агенция.

— Чарлин? Защо ще плаща четиристотин долара на Джей Ди? — изненада се Джордан.

Стрийт се ухили.

— Записал е на видео как се чука.

— С годеника си?

Тримата агенти я изгледаха и тя тутакси осъзна колко глупав е въпросът й. Ако Чарлин спеше с годеника си, Джей Ди нямаше да я изнудва.

— Добре, май съм прекалено изморена. Явно е мамела годеника си. — Внезапно се изпълни с гняв. — А аз подарих на тази жена сервиз от китайски порцелан! При това на Вера Уонг!

Чадик погледна отново към екрана.

— Плащала е от известно време.

— Чукала се е от известно време — додаде Стрийт. — Предполагам, че не е имала нищо против да плаща.

И с кого е спала? — полюбопитства Джордан. — Не, не ми казвай. Не искам да знам. Всъщност искам. Кой е бил?

— Някакъв тип на име Кайл…

Джордан потръпна ужасено.

— Не и Кайл Хефърминт!

Ноа намери реакцията й за забавна. Приближи към нея и я прегърна през рамо.

— Това е онзи сноб, нали? Дето ти е хвърлил око?

— Същият — потвърди тя.

— Има и някакъв Стив Н. — продължи Стрийт.

— Може да е Стив Нелсън — рече Ноа. — Запознах се с него в ресторанта. Има застрахователна агенция.

— И е шеф на Чарлин — осведоми го Джордан.

— Е, май не е само това — ухили се Стрийт.

— О, мили боже, нали не искаш да кажеш, че спи и със Стив? Не, не мога да повярвам!

— Искаш ли да видиш видеото?

— О, боже, наистина го е правила. А Стив е женен.

— Да — сухо се съгласи Ноа, — и тъкмо затова е плащал на изнудвана, за да запази тайната му.

— Ще разпечатам това. — Стрийт кликна с мишката. — Ще направя две копия. Ти вземи едното, Ноа.

— Ето какво ще ви кажа. Преди да напусна Серенити, искам да се срещна с тази Чарлин — обади се Чадик.

Ноа чу някаква кола да спира отвън. Отиде в дневната и погледна през прозореца.

— Техническият екип пристигна.

— Добре — кимна Стрийт. — Ще опаковат и вземат оборудването. — Отиде до принтера, разпредели копията и подаде единия екземпляр на Клейборн.

— Ние заминаваме утре рано сутринта — каза му Ноа. — Обади ми се, ако имаш нужда от нещо. Ще те помоля да ме държиш в течение.

Джордан нямаше търпение да напусне къщата на Джей Ди.

— Човек си мисли, че познава някого, а после се оказва, че той е сексманиак — отбеляза тя, след като вече бяха на път.

— Но ти всъщност не познаваш добре Чарлин, нали? Съвсем скоро си се запознала с нея — възрази Ноа.

— Истина е. Но все пак е потискащо.

— Освен ако не ти хрумва някой друг ресторант, предполагам, че ще посетим отново заведението на Джафи. Съгласна ли си?

— Зависи. Той в списъка ли е?

— Искаш ли да погледнеш? — засмя се той.

— Ти го направи.

Ноа паркира до тротоара, изключи двигателя и прегледа набързо списъка. Видя името на Амилия Ан и се зачуди каква ще бъде реакцията на Джордан, ако й каже.

— Джафи го няма.

Тя въздъхна:

— Добре.

Ноа се замисли за всичко, което й се бе наложило да преживее през този дълъг ден.

— Ти си истински герой, знаеш ли? — Изгледа я продължително, после я прегърна през рамо и я привлече към себе си.

— Какво… — започна тя.

Устните му се впиха в нейните. Не беше го очаквала, но му отвърна инстинктивно. Езикът му нахлу и целувката се задълбочи. Ноа не обичаше половинчати неща. Тя не продължи дълго, но я остави без дъх. Когато той се отдръпна, сърцето й бясно туптеше. Джордан се облегна назад, опитвайки се да се съвземе.

Ноа явно нямаше проблеми с дишането. Запали двигателя и отново потегли.

— Яде ми се риба — заяви той. — Придружена от студена бира.

Никакво споменаване за целувка, никакво благодаря, нищо от рода на хареса ли ти?

Ноа я погледна.

— Нещо не е наред ли? — попита, макар чудесно да знаеше отговора. Тя го изгледа свирепо. — Струваш ми се малко ядосана.

Да бе!

— Не, всичко е наред.

— Добре тогава.

— Само се питах как може да си толкова нехаен… сещаш се, невъзмутим.

— Нехаен и невъзмутим са две различни неща.

— Тогава си и двете. Току-що ме целуна. — Ето, каза го най-после и сега можеха да го обсъдят.

— Ммм, определено го направих.

— И това ли е всичко? Определено го направих?

Изглеждаше толкова ядосана, че той се усмихна. Джордан наистина ставаше още по-красива, когато се разбеснееше.

— А ти какво искаш да кажа?

Сигурно се шегуваше. Знаеше отлично какво искаше да й каже. Че целувката означава нещо. Нещо голямо. Но явно за него не бе така. Той целуваше много жени. Нищо ново.

Замисли се дали да му напомни за страстната нощ, която бяха преживели. Както и да му изтъкне, че тази сутрин той се държа така, сякаш нищо особено не се бе случило. Знаеше, че ако й отвърне, питайки я какво трябва да й каже, ще приложи запазената марка на покойния Джей Ди и ще го фрасне с юмрук в лицето.

Обзалагаше се, че дълго щеше да го помни.

Макар че за миг мисълта й достави истинско удоволствие, насилието никога не бе решение на проблемите.

Спряха на червен светофар и Ноа отново я погледна.

— Сега пък за какво мислиш, сладурче? Имаш доста озадачена физиономия.

— За насилието — тутакси отвърна младата жена, — мислех си за насилието.

Явно никога не можеше да отгатне какво се върти в главата й.

— И какво за него?

— Че никога не е решение. На това родителите ми са научили Сидни и мен.

— А братята ти?

— Те обикновено разрешаваха всички спорове с юмруци. Мисля, че затова са толкова добри спортисти. Насочват енергията си, за да бият отбора на съперниците.

— А ти как се бореше с агресията в себе си? — попита той, искрено заинтригуван.

— Чупех разни неща.

— Наистина ли?

— Не беше вандализъм — обясни тя. — Чупех нещата, за да мога после да ги сглобя отново. Беше… с любознателна цел.

— Сигурно си подлудявала родителите си.

— Вероятно — съгласи се тя. — Макар че бяха доста търпеливи с мен и след известно време свикнаха.

— Какви неща си чупела?

— Не забравяй, че бях хлапе и разбира се, започнах с малки неща. Тостер, стар вентилатор, косачка за трева…

— Косачка за трева?

Тя се усмихна.

— Темата още е болезнена за баща ми. Един следобед се върна по-рано от работа у дома и завари всички части на косачката си, пръснати върху алеята за коли — чак до най-малките винтчета и болтчета. Не се зарадва особено.

Ноа не можеше да си я представи с лице и ръце, оплескани с машинно масло, да сглобява и разглобява разни машинарии. Сега Джордан беше толкова женствена. Не, наистина не можеше да си я представи.

— И успя ли да сглобиш косачката?

— С помощта на братята си, от която, между другото, изобщо не се нуждаех. На следващата седмица баща ми донесе вкъщи стар развален компютър. Каза ми, че мога да правя с него каквото си пожелая, но повече не бива да пипам никакви домакински уреди, косачки или коли.

— Коли?

— Никога не съм се занимавала с коли. Не ме интересуваха. Но след като получих компютъра…

— Открила си призванието си.

— Предполагам, че е така. Ами ти? Какъв беше като малък? Интересуваше ли се от оръжия?

— Бях доста своенравен и твърдоглав — отвърна той. — Предполагам, че и аз съм се бил като всички момчета, но ние живеехме в Тексас — напомни й, — а това означаваше да играеш футбол в гимназията. Справях се добре и спечелих стипендия за колежа. През цялото училище бях истински образец за примерен ученик — завърши той, но физиономията му го издаде, че лъже. — По онова време не обичах правилата.

— Не ги обичаш и сега.

— Предполагам, че не.

— Ти си бунтовник — заключи Джордан.

— Така ме нарича и доктор Моргенстърн.

— Може ли да те попитам нещо?

Той навлезе с колата в паркинга зад задния двор на мотела „Домашен уют далеч от дома“.

— Разбира се. Какво искаш да знаеш?

— Имал ли си някога връзка с жена, която да е продължила повече от седмица или две? Бил ли си някога обвързан с жена, пък било то и за кратко?

Той не се поколеба нито за секунда.

— Не.

Ако с резкия си отговор и натъртения си тон смяташе, че ще я накара да се откаже от повече въпроси, много грешеше.

— Господи! Ти си истински господин Чувствителност.

Той изключи двигателя и отвори вратата.

— Сладурче, у мен няма и капчица чувствителност.

Грешеше за това, но тя нямаше намерение да спори с него.

— Ами ти? — попита на свой ред Ноа. — Ти някога имала ли си продължителна връзка?

Преди да успее да отговори, той заобиколи колата и отвори вратата. Улови ръката й и двамата поеха към улицата. Паркингът бе слабо осветен от една лампа в другия му край. Беше тихо, с изключение на обичайните нощни звуци.

Той спря за миг и се взря в очите й.

— Знам за какво е всичко това, Джордан Бюканън.

— А ще бъдеш ли така добър да го обясниш и на мен?

— Не.

Това сложи край на разговора.