Джули Гарууд
Танц в сенките (23)

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Джордан седеше в средата на леглото, задълбочена в четенето на друга смразяваща кръвта история за жестока битка между Макена и Бюканън. Всеки от двата клана бе призовал съюзниците си, за да потеглят на война и да унищожат врага си. Беше толкова погълната от историята, че не забеляза Ноа, който стоеше на прага и я наблюдаваше.

Мъжът си каза, че трябва незабавно да се обърне и да се върне в стаята си, но не можеше да помръдне. Тя го привличаше толкова неудържимо, а дори не го съзнаваше. Обичаше да е близо до нея, да си говорят, да слуша шантавите й истории и теории, обичаше да гледа усмивката й. А най-прекрасното у нея беше способността да го разсмива. Досега никоя друга жена не го бе карала да се чувства по този начин.

Освен това е дяволски хубава, реши Ноа. Дори и когато — както в момента — носеше очила. Не разбираше защо го възбуждаха толкова, но си беше факт. Ако беше с очила, когато се натъкнеше на нея в Нейтънс Бей, винаги гледаше над главата й, за да не се разсейва. Веднъж Моргенстърн забеляза какво става и му го каза. Сега Ноа се питаше дали психиатърът не е разбрал, че Джордан го привлича, преди самият той да го е осъзнал.

Кога бе престанала да бъде малката сестра на партньора му и се бе превърнала в тази невероятно сексапилна жена, която искаше да заведе в леглото?

Знаеше какво ще се случи още преди да пристъпи в стаята й. И не му пукаше за последствията. Стигна безшумно до леглото, остави кобура с пистолета върху тоалетната масичка и седна до нея.

Джордан вдигна глава и се усмихна. Той изглеждаше спокоен и отпуснат в протърканите джинси и избелялата тениска. Наблюдаваше го, докато се намества в леглото. Ноа подпря две възглавници под тила си, след което ги тупна два пъти с юмрук, за да ги разбухне. Прозина се шумно, скръсти ръце на гърдите си и затвори очи.

— Удобно ли ти е? — попита го.

Очите му останаха затворени.

— Прочети ми приказка преди сън.

— Историята е доста кървава.

— Обичам кървавите истории.

— Не съм изненадана — подкачи го тя. — Не се знае точно кога се е случила, но е някъде между 1300 и 1340 година. Леърдът на Макена заявил, че Бюканън са откраднали поредното съкровище от тях. Този път парче земя, граничеща със земите на Макена. А леърдът на клана смятал, че им се полага.

— Кой е дал земята на Бюканън?

Джордан поклати глава.

— Не се казва. Леърдът на Макена с месеци се възмущавал от това варварство. Накрая, през един следобед в началото на есента, младеж от рода Бюканън бил заловен в земите им. Леърдът на Макена решил да държи момчето като заложник срещу откуп. Ако Бюканън се откажели от земята, той щял да им го върне. В общи линии това бил планът, докато неколцина от воините на Макена, заслепени от ентусиазъм, не се престарали и не убили младежа. Точно така е написано — отбеляза Джордан. — Намерението им било само да го изтезават, но да го оставят жив.

— Бюканън били ли са съгласни да върнат земята преди убийството?

— Не са имали възможност да се съгласят или да откажат. Когато узнали, че един от техните е убит, събрали хората си и потеглили на война. Досега много пъти били влизали в бой с Макена, но този път било различно. Леърдът на Макена знаел, че предстои тежка битка, и свикал всичките си съюзници. Не се съобщава броят на клановете, но три са назовани.

— Ами Бюканън?

Тя прегледа страницата, която държеше.

— Те извикали само един съюзник — клана Макхю. Само името всявало ужас у членовете на Макена. Всички Макхю били известни с нечовешката си жестокост и непобедимост. Били много по-свирепи от Бюканън или поне тук така пише. Битката се състояла на едно поле близо до Хънтър Пойнт. Бюканън и Макхю били значително по-малобройни и самоуверените Макена решили, че бързо ще ги избият.

Гърбът на Джордан я заболя. Отпусна се назад и се облегна на рамото на Ноа. Вдигна листа и продължи да чете.

— За съжаление, Макена и съюзниците им сбъркали в предвижданията си. Воините на Макхю дали воля на жестокостта си. В крайна сметка Макена убили младо момче, почти дете. Бюканън също не проявили милост — прибави тя. — Когато битката приключила, цялото поле било осеяно с части от човешки трупове, а земята била почервеняла от пролятата кръв. И до днес местността носи името Кървавото поле.

— Какво е станало с Макена? — попита Ноа.

— Малцината, които останали живи, избягали. На следващия ден се върнали, за да съберат останките и да ги погребат с почести, но нямало никакви трупове. Всички били изчезнали. Вследствие на което не можела да се извърши свещената церемония по погребването на воините.

— Някога намерили ли са ги?

— Не — поклати глава Джордан. Подпря се на лакът и го погледна. — Тогава се смятало, че ако един воин не бъде погребан подобаващо, душата му няма да отиде на небето. Душите на убитите са осъдени да бродят вечно в другия свят, самотни й забравени.

— Казва ли се колко са били?

— Не. Но ако тази история е вярна, можеш ли да си представиш какво е било да вървиш из това поле… пропито с кръв и да събираш човешки части? Ръка тук, крак там…

— Глава…

Тя се намръщи.

— Радвам се, че не съм живяла в онези времена.

— Не знам — замислено рече Ноа. — Имало си е и своите предимства. Не е било нужно да четеш правата на престъпници или да ставаш свидетел как някой съдия ги пуска на свобода заради технически грешки в обвинението. Ако някой е виновен, го убиват. Просто и ясно. И искаш ли да ти кажа още нещо? Ако в тази история има дори частица истина, не ме е грижа колко воини са загинали на онова бойно поле. Няма справедливо възмездие за убийството на дете.

Очите му бяха затворени, затова тя можеше спокойно да го гледа. Той нямаше да забележи. Беше толкова секси, толкова мъжествен. Насили се да отмести поглед. Така доникъде няма да стигна — каза си младата жена. Ала въпреки това копнееше за него. — Знаеш, че ще разбие сърцето ти и ще те остави опустошена — напомни си тя. — Не, благодаря, дотук.

Нямаше да стане член на клуба на поклонничките на Ноа. Не, в никакъв случай. Ала истината беше, че вече бе минала тази фаза. Джордан беше влюбена в него.

Обхваната от внезапна паника, тя пусна крака от другия край на леглото, събра бързо листовете и ги занесе на масата. Остави купчината до торбата си и отново приближи леглото.

— Ноа? — прошепна тя и го побутна по рамото. — Не заспивай тук. — Той не отговори. Тя отново го побутна. — Искам да си лягам.

Тъкмо се канеше да го смушка по-силно, когато той се протегна и сграбчи китката й. Преди да успее да реагира, Ноа я притегли върху гърдите си. Обви ръце около нея и я претърколи по гръб. Коляното му разтвори краката й, той се нагласи между бедрата й, подпря се на лакти и се взря в поруменялото й лице.

Сърцето й бясно препускаше. Лежеше напълно неподвижно и чакаше. Не се отдръпвай, мярна се отчаяна мисъл в главата й.

— Не се отдръпвай.

— Няма, сладурче.

Тя стисна очи и изпъшка.

— Казала съм го на глас, нали?

Той свали нежно очилата й, а мускулестите му гърди се отъркаха о нейните, докато се пресягаше, за да ги остави върху масичката до пистолета си. Джордан потръпна цялата, когато устните му се плъзнаха по шията й. Дъхът му, сладък и топъл, опари кожата й, а щом захапа меката част на ухото й, я прониза остър копнеж чак до петите.

— Идеята не е добра — прошепна младата жена, като наклони леко глава. Протегна ръка, за да погали тила му и го дръпна за косата. Искаше той да я целуне по устата.

Ноа вдигна глава.

— Искаш ли да спра?

Тя се престори, че се замисля.

— Не. — Джордан се надигна и целуна брадичката му. — Само казах, че идеята не е добра.

Вече съжаляваше, че го е казала, защото се боеше, че той ще се осъзнае и ще спре да я докосва. А тя изпитваше отчаяна нужда да я гали, да я притиска в прегръдките си, да я люби.

— Джордан? — Гласът му бе пресипнал.

О, господи, щеше да спре. Тя преглътна.

— Да?

— Разтвори устни.

Ноа не помръдваше. Чакаше я да реши.

Всякаква вина или безпокойство излетяха от главата й. Можеше да мисли единствено за Ноа. Взря се в прекрасните му сини очи и бавно го притегли към себе си.

Това бе всичко, от което той се нуждаеше. Устните му се сляха с нейните в нежна и топла целувка. И прекрасна. Но скоро това не му бе достатъчно. Вкусил веднъж сладостта им, той закопня за повече. Езикът му се плъзна вътре и се потърка о нейния. Бавно изследва кадифената мекота, но дори това не му стигаше. Ръцете му се сключиха около нея и целувката стана по-настойчива и страстна.

Той беше ненаситен, изгарящ от желание. Смяташе, че трябва да сломи съпротивата й, докато не усети как пръстите й дърпат тениската му. Нима тя искаше да спрат? Изпъшка и повдигна глава.

— Кажи ми какво искаш. — Гласът му бе дрезгав шепот.

— Всичко — промълви тя. — Свали… свали всичко.

Топлият блясък в очите й го накара да изтръпне. Палецът му се плъзна по долната й устна.

— Много си сладка, знаеш ли?

— Като захар?

— Много повече — промърмори Ноа.

Той вдигна тениската й, а в същото време се опита да съблече своята. Но тя се оплете в ръцете и лактите му, и внезапно се почувства толкова възбуден и нетърпелив, сякаш му беше за пръв път. Знаеше как да достави удоволствие на една жена — Господ му бе свидетел, че през годините бе усъвършенствал уменията си, — но сега бе различно. Джордан беше различна. Изгарящата нужда за нея му причиняваше почти физическа болка. Никога досега не бе изпитвал нещо подобно.

Неговата тениска излетя първа, но нейната скоро я последва. Тя не беше нито срамежлива, нито неуверена. Погали гърба му, раменете, ръцете. Ноа усещаше забързаните удари на сърцето й, а когато докосна гърдите й, тя се изви нагоре към него и тихо простена.

Бедрата й потръпваха под неговите. Той целуна шията й, сетне устните му бавно се придвижиха по-надолу в сладко мъчение. Езикът му запърха по ключицата, а когато най-после достигна гърдите й, той усети как тя се стегна под него.

Започна бавно да я подлудява. Досега нямаше представа, че гърдите й са толкова чувствителни, но с всяко докосване на езика му тя губеше и последните останки от разум.

Той също не бе на себе си. Пое дълбоко дъх и страстно я целуна. Ръцете му трепереха. Целуна я отново — бързо и жадно, — сетне се отдръпна.

— Искам да те пазя.

Сърцето й бясно препускаше. Щом той стана, Джордан обви ръце около възглавницата и я притисна към гърдите си. Една целувка, помисли си тя и се бе разтопила. Въздъхна. Ноа определено знаеше как да целува. Никой друг мъж не я бе карал да се чувства по този начин.

Леглото хлътна, когато се върна при нея. Той дръпна възглавницата и тя не се възпротиви. Претърколи се по гръб, без да откъсва поглед от него. Ръцете му се плъзнаха надолу до кръста й и нежно свалиха шортите. Захвърли ги на пода. Вече бе свалил своите гащета и се настани между бедрата й. Стегнатото му тяло покри нейното и дъхът й секна.

Ръцете й замилваха гърба му, пръстите й бяха нежни като криле на пеперуда. Устата му намери отново нейната. Ласките й станаха по-трескави. Тя впи пръсти в раменете му, молейки го да спре с това мъчение.

— Ноа. — Не знаеше дали бе извикала името му, или бе само стенание. Ръката му се бе пъхнала между бедрата й и това я подлудяваше. Той знаеше точно къде и как да я докосне. Младата жена се извиваше в ръцете му, умоляваща го да я вземе.

Отчаяно копнееше да почувства всеки сантиметър от тялото му, да потъне в топлината му. Дишането му стана накъсано, а това я възбуждаше още повече. Щеше да умре, ако не престанеше с това сладостно мъчение.

Ноа се въздържа колкото можа по-дълго, за да удължи удоволствието и за двамата. Но откликът й отприщи страстта. Знаеше, че е готова. Ноктите й драскаха раменете му, а тялото й се извиваше под неговото. Устните му завладяха нейните, докато разтваряше бедрата й, за да се потопи във влажната й пулсираща женственост. Когато проникна в нея, тя извика. Беше толкова стегната и гореща, че той простена от блаженство. Остана напълно неподвижен, докато мълвеше задъхано името й.

— Ах, Джордан. По дяволите!

Но тя нямаше да го остави да си поеме дъх. Всеки нерв в тялото й крещеше за освобождение. Повдигна колене, за да го приеме по-дълбоко, и започна да се движи.

О, как искаше да му достави удоволствие, да го подлуди така, както той я подлудяваше. Захапа рамото му, целуна устните му, после се придвижи по врата му. Едва успяваше да си поеме дъх. Той се отдръпна и отново проникна дълбоко. Очите й се наляха със сълзи, а главата й се замая от силата на напиращите чувства. Тласъците му станаха по-силни, по-настойчиви. Беше истинско вълшебство.

Дори във вихъра на най-дивата страст Ноа винаги бе успявал да се контролира, да наложи своя ритъм. Но сега беше безпомощен. Отново и отново проникваше в нея, безсилен да забави темпото.

Нейната страст бе равна на неговата. В цялото й същество се надигаше напрежение, имаше чувството, че всеки миг ще се пръсне от неистовата нужда за освобождение.

Усещанията я заливаха като вълни от гореща лава. Никога досега не бе изпитвала нещо подобно. Тя бе пометена от вихрушката на удоволствието като във влакче на ужасите, носещо се стремително към земята, когато всеки нерв вибрира.

Ноа я целуна, сетне зарови лице във врата й, изнемощял от екстаз.

— По дяволите! — прошепна отново.

Проклятие, което й се стори като най-нежната ласка.

Той дишаше накъсано в ухото й. Или може би беше тя? Беше толкова разтърсена, че не можеше да мисли. Този мъж я бе превърнал в безволево същество.

Джордан не искаше да го пусне. Никога.

Той се претърколи настрани и я притегли към себе си. Прегръщаше я и я галеше, докосванията му бяха много по-нежни. Нито един от двамата не промълви нищо, отпуснати в унеса на задоволството. Минутите се нижеха и тя заспа в обятията му.

Събуди се посред нощ. Той все още беше до нея.