Джули Гарууд
Танц в сенките (12)

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Луис Максуел Гарсия беше въплъщение на изискаността. Излъчваше увереност и чар. Усмивката му бе топла и донякъде искрена, а маниерите му — полирани като алабастър. По марковия му костюм и безупречната риза на фино райе не се виждаше нито една гънка.

След официалностите по представянето адвокатът настоя да го наричат Макс.

— Доктор Моргенстърн се изказа много похвално за вас — отбеляза Ник. — Нали, Ноа?

Ноа не направи никакъв коментар, но приближи Джордан и скръсти ръце пред гърдите си. Лицето му остана безизразно. Винаги предпазлив в преценките, Ноа оставаше скептичен и Макс, горещо препоръчан или не, трябваше тепърва да докаже способностите си.

— Благодарни сме ви, че поехте случая и пристигнахте толкова бързо — каза Ник.

Макс бе приковал поглед в Джордан.

— Никога не бих могъл да откажа на доктор Моргенстърн.

— И защо? — поинтересува се Ноа.

— През годините той ми е правил много услуги — отвърна адвокатът и се обърна към Джордан. — Има ли възможност да поговорим насаме?

Джордан си помисли дали да не предложи кабинета на полицейския началник, но бързо размисли. Стаята и без това беше малка, а със затворена врата щеше да се чувства като в клетка.

— Тук наистина няма къде да останем насаме — отвърна тя. — Предполагам, че бихме могли да седнем на пейката отвън, ако не възразявате срещу горещината.

Макс имаше хубава усмивка.

— За мен не е проблем. Свикнал съм с нея. Къде е началникът на полицията? Първо бих искал да поговоря с него и да разбера какво е обвинението. Би било добре, ако ни сътрудничи и сподели с нас нужната информация.

— Да, ама няма да стане — осветли го Ноа.

— Началникът на полицията е жена — поясни Ник. — И Ноа е прав. Тя няма да ни сътрудничи.

— А защо не е тук? — попита адвокатът.

— Заключена е в килията в дъното на коридора — обясни Ник.

— И защо? — последва очакваният въпрос на Макс.

— Аз я арестувах — осведоми го Ноа.

Джордан си помисли, че Макс не изглежда ни най-малко изненадан, но като адвокат се предполагаше, че умее добре да прикрива емоциите си.

— Разбирам — каза той. — И каква е причината за ареста й?

Ник му обясни и Макс се почеса замислено по брадичката.

— Има ли и други изненади, които бихте искали да споделите с мен? — попита той.

— Доктор Моргенстърн обясни ли ви защо се нуждая от адвокат? — намеси се Джордан.

— Да, направи го. Каза ми, че сте намерили нещо в багажника си.

Кари махна с ръка, за да привлече вниманието на Джордан.

— Успях да се свържа със заместник полицейския началник Дейвис — каза тя. — Кой иска да говори с него?

— Аз. — Ноа заобиколи бюрото на Кари и пое слушалката.

Макс погледна към коридора, водещ към килията.

— Ще се опитам да поговоря с шефката на полицията — поясни той.

— Защо? — попита Ник.

— Искам да преценя що за човек е.

— Губите си времето.

Разговорът на Ноа със заместник-началника на полицията продължи по-малко от минута. След като се представи, Ноа каза на заместник-началника, че шефката му е арестувана и той трябва да дойде в полицейския участък колкото е възможно по-бързо.

Разговорът на Макс с Хейдън продължи доста по-дълго, макар че не започна добре. Джордан потрепери, като чу грубия водопад от думи, с които шефката на полицията заля адвоката, но след няколко минути Хейдън спря да крещи и тя предположи, че Макс е успял по някакъв начин да я укроти с чара си.

— Какво мислиш? — попита Ник. — Там стана доста тихо.

— Може би Макс я е убедил да се държи разумно — предположи сестра му.

— Това няма значение — отсече Ноа. — Той си губи времето.

— Той няма да я освободи, нали? — попита разтревожено Кари, обръщайки се към Джордан.

Макс се върна в предния офис.

— Шефката на полицията не смята, че се нуждае от съветите на адвокат, и стигна до разумното заключение, че е по-добре да съдейства на ФБР. Освен това се съгласи да ни позволи да излезем навън, за да проведем разговора си, а когато свършим, ще обсъдим ситуацията с нея.

Ноа поклати глава:

— Това няма да стане.

Макс не обърна внимание на забележката му.

— А дали да не обмислите варианта да я освободите от ареста? — обърна се той към Ник.

Преди да му отговори, Ник погледна към Ноа. Джордан си помисли, че брат й изглежда развеселен от въпроса. Наистина ли Макс очакваше, че той ще се противопостави на Ноа?

— Партньорът ми току-що ви каза, че няма да стане, а това слага край на дискусията. — Преди Макс да успее да възрази, Ник продължи: — Заместник-началникът на полицията идва насам. Двамата с Джордан можете да поговорите с него.

— Доктор Моргенстърн ме предупреди за вас двамата — рече Макс, докато гледаше към Ноа. — Каза, че ще ми създадете неприятности.

Ноа сви рамене.

— Ние не създаваме неприятности, а просто си вършим работата.

Макс кимна и сложи ръка на рамото на Джордан.

— Ще излезем ли навън?

Ник отвори вратата.

— Джордан, сега, след като адвокатът ти е тук, ще прескоча до Бърбън, за да огледам трупа. — Обърна се към Ноа и попита: — Ще държиш ситуацията под контрол, нали?

— Да — увери го партньорът му.

Макс взе куфарчето си и излезе навън с Ник и клиентката си. Ноа ги последва и затвори вратата зад себе си.

Горещият въздух почти спря дъха на Джордан. Помисли си, че едва ли някога би могла да свикне с подобна жега.

След като Ник потегли, Макс седна на пейката до нея. Отвори куфарчето, извади бележник и писалка и тъкмо затваряше капака, когато Ноа зададе първия въпрос:

— Къде си следвал право?

— В Станфорд. Когато завърших, постъпих в адвокатска фирма на западното крайбрежие и работих там допреди четири години.

— Защо напусна?

— Исках промяна.

— Защо?

Макс се усмихна.

— Дотегна ми да защитавам момчетата от Силиконовата долина, които източваха интернет компаниите си. Реших да се върна у дома и да започна на чисто.

Отговорите на Макс бяха бързи и точни като въпросите.

— Много съм ви благодарна, че сте се съгласили да ми помогнете — прекъсна Джордан разпита на Ноа.

— Ще направя каквото мога — топло отвърна той. Погледна към агента. — Трябва да поговоря с клиентката си насаме.

След като помисли секунда, Ноа се върна в полицейския участък.

— Джордан, ако имаш нужда от нещо, извикай ме.

— Ще го направя — обеща младата жена.

За разлика от Ноа, адвокатът не започна да я обсипва с въпроси. Просто я помоли да му разкаже хронологията на събитията, започвайки от сватбеното тържество, където се бе запознала с професора.

Макс слушаше внимателно и си водеше бележки, докато тя описваше действията си от сутринта. Когато стигна до частта с нападението на Джей Ди Дики, Макс повдигна вежди.

— Казах на началник Хейдън, че искам да повдигна обвинение — обясни Джордан. — Но тя ми отказа.

— Обясни ли ви защо не смята да го арестува?

Джордан поклати глава и сподели с него това, което бе чула за връзката между Хейдън и братята Дики.

— Определено ще разговарям със заместник-началник Дейвис, когато дойде тук — заключи Макс. — Уверявам ви, че на Джей Ди Дики ще му бъде предявено обвинение. Вероятно ще се наложи да останете в Серенити малко по-дълго, отколкото сте възнамерявали…

— Не знам — поколеба се Джордан. — Мисля си дали да не зарежа всичко, да се махна от града и да забравя за целия този кошмар.

— Разбирам — кимна адвокатът. Изгледа я съчувствено и докосна ръката й. — Само ми кажете и ние ще се погрижим господин Дики да си плати за това, което ви е сторил.

Ноа стоеше до прозореца и наблюдаваше разговора между адвоката и Джордан. Докато говореше, младата жена бе свела поглед към коленете си и той се досети, че навярно си припомня подробности от преживяното през деня. Макс Гарсия драскаше нещо в бележника си и от време на време й хвърляше по някой загрижен поглед.

— Адвокати — промърмори Ноа с лека нотка на отвращение в гласа.

Кари надникна през другия прозорец и рече:

— Това е Джо.

Джо Дейвис беше млад мъж, но челото му вече бе набраздено с дълбоки линии. Веднага забеляза пистолета, когато Ноа излезе, за да го посрещне.

— Вие ли сте агентът, с когото разговарях по телефона? — попита Джо. — Клейборн, нали?

— Точно така — кимна Ноа, пристъпи напред и пое протегнатата му ръка. — Надявам се да не приличате на началничката си, защото, ако сте като нея, ще имаме голям проблем.

— Не, сър, не приличам на нея — увери го Дейвис. — Всичко това е една дяволска каша. Бях в ранчото на един приятел и жена ми не е могла да се свърже с мен. Когато се върнах, разбрах, че са ме търсили и тримата членове на градския съвет. Председателят скоро ще дойде.

— Каква е причината за това посещение? — поинтересува се Макс.

— Иска лично да уволни началник Хейдън. Те отдавна търсят претекст да се отърват от нея, а сега — с този неправилен арест и отказа й да повдигне обвинение — им се удава идеална възможност да го направят. Трябва само да го прибавят към безбройните оплаквания срещу нея през изминалата година. Последните два месеца жалбите направо заваляха.

— В такъв случай вие ще поемете поста й — заключи Ноа.

Дейвис кимна.

— Казах на членовете на съвета, че ще го поема, докато намерят подходящ заместник.

Дейвис насочи вниманието си към Макс.

— Готова ли е клиентката ви да разговаря с мен?

Джордан кимна. И въпросите отново започнаха.