Джули Гарууд
От милост (28)

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

За пръв път в живота си Мишел не можеше да заспи и за това бе виновен единствено Тео Бюканън. Той бе виновен за всичко, включително за кризата в Близкия изток. Вече бе доста след полунощ, а тя се лишаваше от сън, защото не можеше да спре да мисли за него.

Въртеше се, наместваше възглавниците си, пак се въртеше и наместваше. Леглото й изглеждаше като пометено от циклон. За да се отърве от натрапливите мисли, тя смени чаршафите и си взе дълъг горещ душ. Пак не й се доспа. Слезе долу и пийна топло мляко — едва го погълна и се запита как може човек да пие млякото топло, след като студено беше далеч по-вкусно.

Тео не бе издал никакъв звук, откакто бе затворил вратата на спалнята си. Вероятно спеше дълбоко и сънуваше. Мразеше го.

Мишел се качи обратно горе, отново изми зъбите си, после отвори прозореца на спалнята си и се заслуша в приближаващата буря.

Облече си розова копринена нощница — памучната драскаше раменете й — после се пъхна между чаршафите. Закле се, че повече няма да стане. Нощницата се насъбра около кръста й. Тя я издърпа надолу, намести тънките презрамки, за да не падат от раменете й. Така вече всичко бе наред. Кръстоса ръце на корема си, затвори очи и си пое дълбоко дъх няколко пъти. Спря, когато усети, че се замайва.

Усети една гънка на чаршафа под глезена си. Не мисли за това — каза си. Време е да спиш. Отпусни се, по дяволите.

Минаха още петнайсет минути и тя все още бе съвсем будна. Кожата й гореше, чаршафите се овлажниха от задушния въздух, Мишел се чувстваше толкова уморена, че й се плачеше.

Отчаяна, започна да брои овце, но спря и тази игра, когато осъзна, че бърза да ги изброи всичките. Да броиш овце е като да дъвчеш дъвка. Тя никога не дъвчеше дъвка, защото подсъзнателно искаше да свърши и започваше да дъвче все по-бързо и по-бързо, което, разбира се, напълно проваляше смисъла на дъвченето.

Боже, за какви неща си мисли човек, когато губи разсъдъка си. Съжали, че не бе специализирала психиатрия. Тогава може би щеше да знае защо превърта.

Телевизия. Точно така. Щеше да погледа телевизия. Никога не даваха нещо интересно посред нощ. Сигурно по някой канал продаваха нещо. Точно от това се нуждаеше. Рекламите бяха по-ефикасни от приспивателно хапче.

Отметна чаршафа, взе едно одеяло от леглото и го повлече след себе си. Вратата изскърца, когато я отвори. Защо не бе забелязала този шум досега? — зачуди се тя. Хвърли одеялото на един стол, излезе в коридора, коленичи и бавно затвори вратата. Мислеше, че скърца долната панта, така че се долепи за нея, за да я чуе, докато движеше вратата напред-назад.

Точно тя скърцаше. Мишел реши да провери и горната панта. Изправи се, хвана дръжката на вратата и придвижи вратата напред-назад, като се надигаше на пръсти и се ослушваше. И тази панта скърцаше леко. Къде беше прибрала кутията със смазка? Можеше веднага да реши проблема с вратата, ако се сетеше къде е смазката. Чакай малко… в гаража. Точно там беше. Беше я прибрала на рафта в гаража.

— Не можеш да заспиш ли?

Уплаши я до смърт. Тя скочи, инстинктивно дръпна вратата и удари главата си в нея.

— Ох — прошепна, като пусна дръжката на вратата и вдигна ръка да провери дали има кръв.

После се обърна. Не би могла да изрече нито дума повече, дори животът й да зависеше от това. Тео стоеше на прага на стаята си, облегнат небрежно на рамката, скръстил ръце на голите си гърди и кръстосал босите си крака. Косата му бе разрошена, брадата му бе набола, имаше вид, сякаш се бе събудил от дълбок сън. Беше нахлузил дънките си, но не си бе направил труда да ги закопчее.

Беше просто неустоим.

Тя се втренчи в отворения му цип, после осъзна, че е неприлично, и се насили да отмести поглед. Загледа се в гърдите му, осъзна, че и това е грешка и накрая спря поглед на краката му. Имаше хубави стъпала.

О, боже, нуждаеше се от помощ. Сега и стъпалата му я възбуждаха. Имаше нужда от терапия, интензивна терапия, за да разбере как може един мъж да я побърква така.

Но той не бе обикновен мъж. През цялото време бе осъзнавала колко опасно е привличането му. Заради проклетата ограда, реши тя. Ако не беше купил проклетата ограда за Джон-Патрик, тя щеше да успее да му устои. Сега беше твърде късно. Изстена тихо. Още се ядосваше на Тео, но си падаше по него.

Преглътна трудно. Изглеждаше толкова съблазнителен, че бе готова да… Не си го помисляй! Вгледа се в очите му. Искаше той да я грабне с мускулестите си ръце, да я целува до забрава, да я отнесе в леглото. Искаше да свали нощницата й и да помилва всеки сантиметър от тялото й. Искаше да…

— Мишел, какво правиш? Часът е два и половина през нощта.

Фантазиите й рязко секнаха.

— Твоята врата не скърца.

— Какво? — попита той.

Тя сви рамене и отмести кичур коса от лицето си.

— Не те чух да излизаш, защото вратата ти не издаде никакъв звук, когато я отвори. Откога стоиш тук?

— Достатъчно дълго, за да видя как си играеш с вратата.

— Тя скърца. Извинявай, Тео. Не исках да те безпокоя, но след като вече си буден…

— Да?

— Искаш ли да поиграем на карти?

Той примигна.

— Не, не искам да поиграем на карти. А ти?

— Не особено.

— Тогава защо попита?

От начина, по който я гледаше с пронизващия си поглед тя се почувства крайно изнервена, но това бе същата нервност, която бе изпитала точно преди той да я целуне предната вечер, което беше лошо, защото тя не искаше онази целувка да свърши и какво значеше цялата тази бъркотия? Започваше да се побърква, точно така. Зачуди се дали да не си вземе час при психиатър.

— Моля те, престани да ме гледаш така. — Пръстите на краката й се бяха забили в килима, а стомахът й се преобръщаше.

— Как?

— Не знам — прошепна тя. — Не мога да заспя. Искаш ли да правим нещо, докато ми се доспи?

— Какво например?

— Освен карти ли? — попита тя нервно.

— Аха.

— Мога да ти направя сандвич.

— Не, благодаря.

— Палачинки. Мога да ти направя палачинки.

По скалата от едно до десет нервността й бе надминала девет. Той изобщо имаше ли си представа колко силно го желаеше? Само не си мисли за това. Мисли за друго.

— Правя страхотни палачинки.

— Не съм гладен.

— Как така не си гладен? Ти винаги си гладен.

— Не и тази вечер.

Давя се, скъпи. Помогни ми. Тя захапа долната си устна, докато трескаво се опитваше да измисли друга идея.

— Телевизия — изтърси тя, сякаш току-що бе отговорила на въпроса за един милион долара и всеки момент щяха да й подадат чека.

— Какво?

— Искаш ли да погледаме телевизия?

— Не.

Почувства се така, сякаш току-що бяха грабнали спасителния пояс от ръцете й. Въздъхна.

— Тогава ти измисли нещо.

— Нещо, което да правим заедно? Докато ти се доспи?

— Да.

— Искам да си легна.

Тя не опита да прикрие разочарованието си. Май трябваше да се върне към броенето на овце.

— Добре. Тогава лека нощ.

Но той не се върна в стаята си. Отдръпна се от вратата спокойно като голяма, мързелива, добре нахранена котка и измина разстоянието до Мишел с две големи крачки. Пръстите на краката му докоснаха нейните, когато той се протегна зад гърба й, за да отвори вратата на спалнята й. Мишел подуши смътно мириса на афтършейв, сапун и мъж и тази комбинация й се стори изключително възбуждаща. Кого заблуждаваше? Сега и да кихнеше, щеше да й се стори възбуждащо.

Той хвана ръката й, но съвсем леко. Лесно можеше да издърпа ръката си, ако искаше, но не го направи. Всъщност стисна ръката му силно.

Той я издърпа в спалнята й. Затвори вратата, притисна я с гръб към нея и опря ръцете си от двете страни на лицето й. Слабините му се притиснаха към тялото й.

Усещаше хладното дърво до гърба си и горещата кожа на Тео върху корема си.

Той зарови лице в косата й и прошепна:

— Боже, колко хубаво миришеш!

— Мислех, че искаш да спиш.

Той целуна врата й.

— Не съм казвал такова нещо.

— Напротив… каза.

— Не — поправи я той. Отново целуваше чувствителното местенце под ухото й и я разсейваше. Дъхът й секна, когато леко ухапа ухото й.

— Така ли? — прошепна тя.

— Казах, че искам да си легна. А ти каза… — Хвана лицето й с дланите си. Взира се в очите й няколко секунди и после каза — … добре.

Тя се беше предала и го знаеше. Устата му покри нейната в дълга, страстна целувка, която й показа колко силно я желаеше той. Устните й се разтвориха и тя усети удоволствието, което заля тялото й чак до пръстите на краката, когато езикът му потърси нейния. Ръцете й се обвиха около кръста му и започнаха да го галят. Пръстите й усещаха твърдите му мускули и когато тялото й се раздвижи и притисна към неговото, тя го усети как потрепери.

Целувката продължаваше още и още, докато тя не вкопчи ръце в раменете му, трепереща от възбуда. Беше плашещо, че я кара да се чувства така, защото тя никога преди не бе изпитвала такава страст, никога не бе изпитвала това отчаяно желание да се вкопчи в някого и да не го пусне. Колко го обичаше.

И двамата бяха задъхани, когато той вдигна глава. Видя сълзите, които блестяха в очите й, и замръзна неподвижен.

— Мишел. Искаш ли да спра?

Тя трескаво поклати глава.

— Ще умра, ако спреш.

— Не може така — каза той дрезгаво.

Тя дръпна дънките му и неумело се опита да ги свали.

— Не бързай, скъпа. Имаме цяла нощ.

И това бе проблемът. Тя искаше повече от една нощ. Искаше го завинаги, но знаеше, че това е невъзможно, така че реши да приеме това, което той й предлагаше и да се наслади на миговете им заедно. Щеше да го обича така, както никоя друга жена не го бе обичала — с цялото си сърце, с тялото и душата си. А когато той си тръгнеше, никога нямаше да я забрави.

Целунаха се отново дълго и страстно, и това ги накара да искат още. Тео се отдръпна и свали дънките си. Дъхът заседна в гърлото й. Той бе красив. И силно възбуден. Тази гледка я изпълни с възторг, защото той имаше така съвършено изваяно тяло.

Кожата му блестеше като злато на лунната светлина. Тя посегна да свали презрамките на нощницата си, но той спря ръцете й.

— Остави на мен.

Бавно издърпа нощницата й нагоре и я захвърли на пода.

— Толкова много фантазии имах за теб — прошепна той. — Но тялото ти е много по-красиво, отколкото си го представях. Усещането, когато го притискам до моето… също е много по-хубаво.

— Кажи ми какво правехме във фантазиите ти, а аз ще ти кажа какво правехме в моите.

— Не — прошепна той. — Предпочитам да ти покажа.

Усещаше косъмчетата на гърдите му. Толкова й харесваше, че се притисна още по-плътно. Усети възбудата му и се намести още по-удобно. Беше й толкова хубаво, толкова естествено да бъде с него.

— В една от фантазиите си правех това.

Той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Последва я, разтвори бедрата й и се намести между тях. После отново я целуна, без да бърза, докато тя не се раздвижи неспокойно под него.

После той се претърколи настрана и докосна корема й.

— Правя и това. — Пръстите му откриха пъпа й и се спуснаха надолу.

Тя затаи дъх.

— Недей.

— Не ти ли харесва?

Пръстите му бяха вълшебни.

— Да… да, но ако не спреш, ще…

Не можа да продължи. Той я побъркваше, влудяваше, караше я да го желае неистово. Той наведе глава и целуна благоуханната падина между гърдите й.

— В любимата ми фантазия това много ти харесва.

Той целуна и двете й гърди. Ноктите й се забиха в раменете му и тя продължи да се движи, така че да го накара да си изгуби ума, но Тео не се предаваше. Сломи с целувки съпротивата й, бавно започна да обхожда тялото й и целуна всеки сантиметър от него.

Усещането бе неописуемо. Насладата бе толкова силна, че тя изплака, когато достигна до върха и се вкопчи несъзнателно в него.

Тео бе удивителен любовник, толкова всеотдаен и нежен. После започна да я измъчва, отново я доведе до трескава възбуда и точно когато тя щеше да достигне до екстаз, той спря.

— Чакай, скъпа. Сега ще се върна.

— Не спирай. Недей.

Той я целуна.

— Трябва да те пазя.

И после излезе. Тя затвори очи. Имаше чувството, че тялото й гори, но внезапно усети студ, защото неговата топлина я нямаше. Започна да трепери и тъкмо посягаше към завивките, когато Тео се върна в леглото и покри тялото й със своето. Сякаш го бе нямало цяла вечност.

— Така, докъде бях стигнал?

Волята и самоконтролът му я удивиха. После забеляза капчиците пот по челото му. Очите му бяха замъглени от страст, челюстта напрегната и Мишел разбра на какво изпитание се подлагаше той самият.

Ръцете му отново запалиха страстта в нея. Този път тя се съпротивляваше, опитваше се да издържи, докато и той загуби контрол, но той бе по-силен. Вече не беше нежен. Но тя не искаше това. Вълните страст още заливаха тялото й, когато той рязко разтвори бедрата й и потъна в нея.

Главата му се отпусна на рамото й. Той затвори очи и се предаде, после изстена силно и невъздържано. Притисна я силно и я принуди да не се движи.

— Може и да издържа… ако… ми помогнеш.

Тя му се усмихна. Страхотен беше. После се раздвижи.

— Недей… Скъпа, не бързай…

Тя отново се раздвижи, този път по-решително, изви тялото си, за да влезе той още по-дълбоко в нея. Той не издържаше повече. Вече бе по-силно от него. Направи едно силно движение и после още едно, и още едно.

Тео искаше да й каже колко е съвършена, колко е красива, но думите не излизаха от устата му. Чувствата, които изпълваха тялото му, бяха толкова силни, че той не можеше да се овладее. Тя не му позволи да спре. И той я обичаше заради това. Потъна дълбоко в нея и с едно последно движение и несдържан вик достигна до върха, а тя го прегръщаше още по-силно.

Имаше чувството, че е умрял и се е родил отново. Това бе най-удивителното нещо, което бе изпитвал. Никога преди не се бе чувствал така освободен. Винаги част от него бе оставала сдържана, но с Мишел това бе невъзможно. Трябваха им дълги минути да се съвземат. Той знаеше, че сигурно я смазва, но нямаше сили да се отмести.

Мишел не спираше да го гали. Харесваше й гладката му кожа. Целият бе мускули и сила, а бе толкова нежен с нея. Пръстите й се плъзгаха по гръбнака му, нагоре и надолу.

Сърцето й биеше толкова силно, сякаш искаше да изскочи. Тя се засмя на тази абсурдна идея.

Звукът на гърления й смях го накара да се усмихне. Повдигна се на лакти, отдели главата си от ямката на шията й, за да я погледне в очите.

— Кое е толкова смешно?

— Това, което правиш с мен, ще ме убие. Вече си представям заглавията: „Секс погуби жена хирург“.

Той се намръщи.

— Това не е смешно.

Тя обви ръце около врата му, повдигна се и го целуна.

— Напротив.

— Трябва да пазиш силите си, защото ни остават още деветстотин деветдесет и девет пъти и не искам да се разпадаш, преди да сме свършили.

— Кое да сме свършили?

В очите му отново проблеснаха закачливи пламъчета и тя се усмихна в очакване.

— С всичките ми фантазии.

Тя се разсмя.

— Хиляда?

— Да. Поне хиляда.

— Това се казва развихрено въображение. Има места, където можеш да получиш помощ. Наричат се клиники за сексуална терапия.

Той се ухили.

— Ти си единствената терапия, от която се нуждая.

— Радвам се, че мога да ти помогна.

— Ами ти, Мишел? Ти нямаш ли фантазии?

— Имам — призна тя. — Но моите не са толкова интересни. Представях си отново и отново едно и също нещо.

Той потърка нос във врата й.

— Разкажи ми.

— Общо взето е вариант на това, което правихме току-що — каза тя. — Но в моята фантазия…

Той отново вдигна глава.

— Какво?

— Аз те вземам на ръце и те отнасям в леглото.

Сега той се разсмя.

— Аз съм по-тежък от теб с около сто килограма — преувеличи Тео.

— Ние, хирурзите, имаме невероятно силни мускули на ръцете от рязане на ребра и кости — подразни го тя.

— Добре, съгласен съм. Ако искаш да ме вдигнеш…

Тя поклати глава.

— … ще си разместя нещо — обясни тя. — Разказах ти за фантазията си, за да знаеш…

— Какво?

— … че няма винаги ти да командваш.

— Тоест?

— Мой ред е да те побъркам.

— Ще видим. — Той отново я целуна, силно и бързо, после стана от леглото и я вдигна на ръце.

— Горещо ми е — съобщи той.

— Вече?

Пръстите й се заровиха в разрошената му коса и се опитаха да подредят кичурите му.

— Къде отиваме?

— Много съм изпотен. Да си вземем душ.

Тя бе толкова доволна и сънена, че би се съгласила с всяко негово предложение.

— Ще ти изтрия гърба, а ти — моя.

— Не, искам аз да те изтрия отпред, а ти…

Тя постави длан на устата му.

— Разбрах ти идеята.

Десет минути по-късно и двамата бяха чисти. Водата бе станала хладна, но това не се отрази на страстта им. С нежна дяволитост Мишел се надигна на пръсти и прошепна в ухото му една своя фантазия. Обясни му я с подробности и когато свърши, Тео едва се държеше на краката си.

Тя го притисна до плочките и започна да го побърква с горещи влажни целувки, които постепенно се спускаха по мокрото му тяло.

Той нямаше сили да я занесе до леглото. Двамата несръчно се изсушиха между целувките. Строполиха се в леглото изтощени. Тео легна по гръб, а Мишел се облегна на лакът и прокара пръст по белега от операцията.

После се наведе и го целуна. Очите му се затвориха, но той продължи да се усмихва.

— Така ли правиш с всичките си пациенти?

— Да им целувам белезите от операцията?

— Аха.

— Определено. Налага се.

Той се прозя.

— Защо?

— Това е част от лекарската клетва.

Тя се отпусна по гръб, издърпа чаршафа и затвори очи. Вече заспиваше, когато Тео я побутна.

— Мишел?

— Хммм?

— Открих най-хубавото в теб.

— Какво е то? — прошепна тя сънено.

Той дръпна чаршафа надолу и постави ръка върху гърдата й. Ако не бе толкова изморена, тя щеше да го попита защо мъжете са толкова луди по женските гърди, но после осъзна точно къде се намира ръката му и очите й се напълниха със сълзи. Как можеше да не обича този мъж?

Той бе положил ръка върху сърцето й.