Джули Гарууд
От милост (27)

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Веднага щом Мънк се върна в мотела, позвъни в Ню Орлиънс.

Обаждането му изтръгна Далас от дълбок сън.

— Какво?

— Изненадите не свършват — каза Мънк.

— Какво е станало?

— Не е само Бюканън, има и агент от ФБР.

— О, боже! Дай ми името му.

— Още не го знам. Чух едни хора да говорят за него, като излизаха от бара.

— И разбра ли какво прави там?

— Не още, но май си говореха за риболов.

— Просто ги дръж под око, аз ще ти се обадя — каза Далас разтревожено.

— А, между другото — продължи Мънк. — Имам и още една информация, която може да ти е от полза.

— Дано да е добра новина.

Мънк разказа за братята Карсън и двамата биячи, които бяха влезли в бара.

— Чух единият да казва на полицая, че не искал да убива Бюканън. Искал само да го нарани. С малко планиране можем да успеем да използваме братята Карсън като жертвени агнета, ако се наложи.

— Добре. Благодаря.

— Удоволствието е изцяло мое — каза Мънк саркастично.

Затвори телефона, нагласи будилника си и затвори очи. Заспа, докато си мислеше за парите.