Джули Гарууд
От милост (34)

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Търсеха не където трябва. Мишел подмина бюрото си и видя, че детектив Харис и Мегън ровят из нещата на д-р Ландуски.

— Претърсихте ли вече моето бюро? — попита тя Мегън.

— Мислех, че това е вашето бюро — каза Мегън.

Тя седеше на пода до бюрото и прехвърляше папките.

— Моето е съседното.

— Боже, съжалявам, доктор Майк. През цялото време, откакто работя тук, си мисля, че сте разхвърляна, защото смятах, че това е вашето бюро. Всеки път, когато идвах, вие седяхте на това бюро и попълвахте картони.

— Използвах бюрото на доктор Ландуски. Сестрите оставят тук картоните на неговите пациенти, а аз го замествах, докато беше в отпуска.

— Но аз оставях и вашите неща тук.

— Значи по-добре да потърсим — каза Харис. — Може пакетът да е бил оставен тук по погрешка.

Тъй като детектив Харис претърсваше бюрото, Мишел коленичи и започна да преглежда купчината до стената.

— Не знам как успява Ландуски да работи така.

— Той винаги изостава с картоните — обади се Мегън.

— Ще се концентрирате ли върху задачата, с която сме се заели? — настоя Харис. Говореше като учителка, която се кара на провинили се ученици.

— Мога да говоря и да търся едновременно — увери я Мегън.

— Продължавайте да търсите — подкани я Харис.

— Може ли да е това? — попита Мегън след няколко секунди. Подаде на Мишел малък жълт плик.

— Не. Трябва да бъде с етикета на „Спийди Месинджър“.

— Ами това? — попита Мегън.

Подаде нов плик на Мишел. Харис погледна през рамо и изчака отговора на Мишел.

Пликът бе формат като за документи, жълт и подплатен. Мишел прочете името на юридическата кантора в горния ъгъл, точно над етикета на куриерската служба и затаи дъх.

— Мисля, че може да е това — каза тя и подаде плика на детектива.

Харис го пое, сякаш вътре имаше експлозив. Внимателно прецени тежестта, после бавно преобърна плика. Съвсем бавно издърпа лентата, с която се отваряше пликът. Вътре имаше друг жълт плик. Харис го отвори с нож за писма.

Като държеше плика за ръба, тя огледа с търсещ поглед бюрото.

— Това ще свърши работа — каза тя и взе една голяма щипка за документи. — Не искам да докосвам листовете вътре, за да не повредя отпечатъците от пръсти, ако има такива.

— Мога да ви донеса ръкавици — предложи Мегън.

Харис се усмихна.

— Благодаря, но това ще свърши работа.

Мишел се облегна на стената. Още държеше в скута си купчина папки. Детектив Харис стисна с щипката листовете за ъгълчето и ги издърпа наполовина.

Мегън се изправи и без да иска събори купчина вестници и картони. Мишел й помогна да ги събере.

— Какво пише? — попита Мишел детектива.

Харис изглеждаше разочарована.

— Това е някакъв документ от одит или някакво финансово извлечение. На тази страница няма имена, само инициали до нещо, което изглежда като банкови преводи. Цифри и само цифри.

— Ами на другите листи?

— Има десетина листове, може би повече, но някои са стегнати с тел бод. Тя поклати глава и каза: — Няма да рискувам да ги вадя.

Внимателно пъхна листовете в плика.

— Трябва веднага да изпратя това в лабораторията. Щом проверят за отпечатъци, ще намеря някой, който да ми обясни какво значат тези цифри.

Беше голямо разочарование, че не разбраха какво значи написаното. Мишел остави папките, които държеше, изправи се и последва Харис, която вървеше към асансьора.

— Благодаря за помощта — каза Харис. — Ще поддържаме връзка.

— Обещахте на Тео да му покажете съдържанието на пакета — напомни й Мишел.

Вратата на асансьора се отвори. Харис влезе вътре и натисна бутона. Докато вратата се затваряше, тя се усмихна на Мишел и каза:

— Ще му дам да види всичко след дванайсет часа и нито минута по-рано.

Мишел продължи да стои със скръстени ръце и само поклати глава, когато вратата се затвори. Мегън дойде до нея.

— Какво очаквахте да намерите в този плик? — попита тя.

— Отговори.

— Когато всичко се уреди, ще ми обясните ли какво става?

— Разбира се — съгласи се Мишел. — Ако самата аз разбера какво става, с радост ще ти обясня.

— Вашият приятел е адвокат. Той сигурно знае какво означават тези цифри. Едва ли ще допусне онази жена да го подмине, без да му покаже документите. Ще сляза по стъпалата до спешното, за да не пропусна тази сцена.

Мишел трябваше да посети още един пациент, преди да приключи.

— Кажи на Тео, че идвам след минута — извика тя след сестрата.

Детектив Харис не искаше да рискува да попадне на Бюканън. Тя излезе от асансьора на втория етаж и слезе по стълбите до първия. Като следваше табелките, мина по един страничен коридор до изхода и се измъкна незабелязана. Заобиколи болницата отвън и хукна към паркинга, като притискаше плика до гърдите си. В този момент чу как зад гърба й изсвириха гуми. Обърна се и видя сивата тойота, която се бе устремила към нея.