Джули Гарууд
От милост (25)

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Камерън знаеше, че се е издънил, но нямаше намерение да го признае. Стоеше облегнат на стената в библиотеката на Джон, свел глава, а Далас, Престън и Джон се редуваха с нападките срещу него.

— Колко време, мислиш, ще й трябва на докторката да си спомни, че те е виждала на погребението на Катрин? — попита Престън, като скочи от стола си. Заби силния си юмрук в отворената длан на другата си ръка и закрачи напред-назад из стаята.

— Няма да си спомни — измърмори Камерън. — Изобщо не бях близо до нея на погребението. Освен това ми писна да чакам и мисля, че рискът си струваше.

Далас избухна:

— Как можеш да кажеш, че рискът си е струвал, глупак такъв? Не намери пакета и сега заради теб други хора започнаха да го търсят. Направи голяма каша, Камерън. Заради пиенето. То ти е изсмукало мозъка.

Престън застана пред него.

— А сега изложи всички ни на опасност — извика той.

— Майната ти — изкрещя му в отговор Камерън.

— Успокойте се — намеси се Джон. — Далас, обади се на Мънк. Трябва да му прочетеш онзи доклад.

Мънк седеше в джипа си и чакаше лекарката и любовника й да излязат от „Лебедът“. Колата му бе добре скрита между два пикапа в дъното на паркинга. На редицата пред него имаше четири коли. Беше горещо и задушно, но той не включваше климатика. Четирите прозореца бяха отворени докрай, комарите щяха да го изядат жив. Но в сравнение с криенето в храсталака, където по краката му пълзяха буболечки, това чакане си бе истински лукс.

Канеше се да се обади на Далас, за да съобщи последните новини, но тъкмо когато реши да изчака, докато се върне в мотела, мобилният му телефон сигнализира обаждане.

— Ало?

— Бюканън е от правосъдието.

Мънк рязко изправи глава.

— Повтори, ако обичаш.

— Кучият син работи в Министерството на правосъдието.

Очаквай неочакваното. Мънк си пое дъх и изчака Далас да му прочете доклада. В какво, по дяволите, го бяха забъркали четиримата от Клуба? Чуваше гласовете им като фон на разговора му с Далас.

— Къде сте? — попита Мънк. — Кой вика?

— Престън.

Чу още един глас да крещи. Предположи, че е Камерън. Мънк бе отвратен. Държаха се като плъхове, които се нахвърлят един срещу друг заради къс месо. Ако не ставаше дума за толкова пари, Мънк щеше да се оттегли от тази каша. Камерън вече бе оплескал нещата достатъчно, а ако се съди по спора, който слушаше сега, можеше да се предположи, че не след дълго и Клубът щеше да се разпадне.

— Не мога да повярвам, че чак сега откри тази информация — каза Мънк. — Пропиля ценни часове.

— Ти ни каза, че е треньор по футбол… Не, прав си. Няма да си намирам извинения или да прехвърлям вината на теб. Трябваше да проверя много по-рано.

Мънк малко се успокои, след като Далас пое отговорността за забавянето.

— Кога можеш да го убиеш? — попита Далас.

— Нека си помисля — каза Мънк. — Не обичам да действам прибързано. За такива неща трябва време, за да се планират. Отказвам да действам без подготовка. Импровизациите водят до грешки. Но ако информацията ви е точна…

— Това е сигурно — прекъсна го Далас.

— Тогава може би той е в Боуън заради нея. Мъжете биха направили всичко за…

Далас отново го прекъсна.

— Заради едното чукане? Мислиш, че след като е изнесъл онази реч в Ню Орлиънс, е бил целия този път заради една фуста?

— Ти не разбираш — каза Мънк. — Тя е доста… привлекателна. Направо е красива всъщност.

— Добре, значи казваш, че този приятел от правосъдното е в града само заради нея? Така ли? На мен ми изглежда смислено, нали така? Тя му прави операция, спасява му живота и той си пада по нея и тъй като — все едно — трябва да се връща до Ню Орлиънс, решава, че може да отиде и до Боуън и да я изчука.

Мънк нацупи неодобрително устни заради грубия език на Далас.

— Значи ли това, че правите преоценка на решението си?

— Чакай — спря го Далас. — Джон казва нещо.

Мънк изчака търпеливо. Чу как Престън спори, поклати глава и отново си напомни колко много пари бяха поставени на карта.

— Докторката трябва да бъде убита, преди да си е спомнила къде е виждала Камерън — каза Далас. — Бюканън е получавал смъртни заплахи и, както казва Джон, всичко може да се нагласи така, че да изглежда като удар срещу него.

— А лекарката просто се е случила с него и е била убита от заблудил се куршум.

— Точно така — съгласи се Далас. — Утре пристигаме в Боуън. Ти стой при докторката, докато не ти се обадя. И се оглеждай за онзи пакет.

— Разбира се. И, Далас, за твоя информация, смятам да прочета документите, преди да ти ги предам.

— Притесняваш се името ти да не присъства в тях ли? Няма го. Прегледах проклетите файлове два пъти. Когато това свърши, ще бъдеш осигурен до края на живота си. Знаеш това, нали Мънк?

— Да. Все пак съм любопитен колко пари има в онази сметка. Ако са толкова, колкото предполагам, смятам, че имам право на процент. Наречи го подялба на печалбата, ако искаш, но след като аз поемам всички рискове…

Далас отговори на алчните му претенции, като затвори телефона.