Джули Гарууд
От милост (17)

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Беше минал цял ден от доставката на пакета. Камерън отново чакаше заедно с другите в библиотеката на Джон да се появи Далас, за да им предаде доклада на Мънк.

Чакането го изнервяше. Боже мили, как бе стигнал дотук? Какво се бе случило с него? Имаше такива мечти, такива надежди, когато започваше. Къде се бе объркало всичко?

Сега се чувстваше хванат в капана на някаква зловеща игра, където трябваше да се надбягва с времето. Всеки изминал час го доближаваше до хлопването на железните решетки.

— Не можем да седим така и да не правим нищо — заяви Камерън. — Мина вече цял ден. Времето ни свършва. Трябва да направим нещо и то бързо.

Престън се съгласи.

— Предлагам ви веднага да тръгнем за Боуън.

— И какво смяташ да правим, когато стигнем там? — попита Джон.

Всяко действие ще е по-добро от това да седим и да чакаме полицията да дойде да ни арестува — настоя Престън. — Колкото повече чакаме…

Камерън го прекъсна.

— Аз няма да чакам повече. Ако трябва да взема нещата в свои ръце, точно това и ще направя.

Джон тропна с юмрук по бюрото.

— Няма да ходиш никъде — изрева той. — Замесени сме всички и няма да правиш нищо, за което другите не са съгласни. Ясен ли съм?

— И откога ни стана лидер? — измърмори Камерън. Потресен от яростния изблик на Джон, той се опита да си възвърне преимуществото. — Не помня да съм гласувал за теб — сопна се той.

— Аз ви спечелих цяло състояние — настоя Джон. — А това ме прави ваш лидер.

— Така няма да стигнем доникъде — каза Престън. — Успокойте се и опитайте да се вразумите. Може би Далас ще ни донесе добри новини.

— Това е още един проблем — каза Камерън. — Защо Мънк не докладва на някой от нас? Защо всичко трябва да минава през Далас? Ще му плащаме четиримата, трябва да имаме връзка с него винаги когато пожелаем. Та аз дори не знам номера на мобилния телефон на Мънк!

— Мисля, че Камерън е прав. Защо не говорим директно с Мънк?

— Захващате се за някакви дребнави подробности — каза Джон. — Далас привлече Мънк, забравихте ли? А може би нашият убиец не желае да се вижда с четирима ни, защото ни няма доверие.

— Глупости — възрази Престън. — На Далас му харесва да го командва. Глупава игра на власт, това е.

Джон се подразни.

— Не ми пука изобщо на кого ще докладва, стига да свърши работата.

Далас стоеше на прага и слушаше разговора им.

— Искате номера на Мънк? Две-две-три-едно-шест-девет-девет. Доволен ли си сега, Камерън? Ами ти, Престън? Искате ли да ви дам и домашния му адрес? Дори и аз не го знам, но мога да му пусна опашка и да разбера… ако искате и тази информация.

— Кажи ми, че носиш добри новини — каза Престън, като не обърна внимание на саркастичния тон.

— Ако ме питате дали Мънк е намерил пакета, отговорът е не.

Още не е намерил проклетите документи? — попита Камерън невярващо.

— Пакетът сигурно е в болницата — каза Престън. — Това е единственото място, което Мънк не е успял да претърси.

— Тогава го прати отново там — настоя Камерън.

— Казах на Мънк да следи Ренърд — обясни Далас. — Той не може да бъде на две места едновременно, а освен това вече претърси шкафчето й в болницата. Нали ви казах това, сещаш ли се Камерън? Дори една сестра му помогнала да потърси пакета в спешното. Не може да отиде там и да почне да отваря всички чекмеджета. Мисли с главата си.

— Не обичам умозаключенията. — Джон направи това изявление, като се люлееше напред-назад на стола си на бюрото. — Не съм убеден, че Мишел Ренърд не е взела пакета със себе си, когато си е тръгнала от болницата. А и доколко подробно е претърсил Мънк къщата и клиниката й? Може би е бързал…

— Глупости — намеси се Далас. — Той е професионалист, който си върши работата. А и защо не? Ще спечели страшно много пари в секундата, в която ни предаде пакета. Той желае да намери документите не по-малко от нас самите.

Престън се обърна към Джон и каза:

— Дяволите да я вземат жена ти! Здравата ни го натресе.

— Я се вземи в ръце. Ние я убихме, забрави ли? — каза Далас.

Камерън зарови лице в дланите си и облегна лакти на коленете си.

— Джон, ти ни забърка в този кошмар, кучи син такъв.

Джон запази спокойствие.

— Каквото станало — станало. Трябва да мислим за бъдещето.

Камерън му изкрещя:

— Какво бъдеще? Ако не намерим онези документи, с нас е свършено.