Джули Гарууд
Убийствен чар (34)

Тридесет и трета глава

Плановете продължаваха да се променят, а Кери не обичаше промените, освен ако самата тя не ги правеше. Агент Хилман командваше парада, а Бийн беше вярното му куче. Първото нареждане на Хилман, когато му възложиха да охранява Кери, бе да изпрати Бийн да й каже, че е взето решение тя да остане в Колорадо.

След като агентът информира госпожа Салвети за решението на Бюрото и понесе нейната реакция, се върна при Хилман и заплаши да си подаде оставката, ако онзи още веднъж го накара да направи подобно нещо.

— Не ми плащат за участие в ръкопашни схватки — съобщи Бийн.

И двамата чуха Кери да крещи в чакалнята.

— Тя не осъзнава ли, че в тази болница има болни хора? — измърмори Хилман, видимо отвратен от поведението на жената.

— Не се интересува от това — възрази Бийн. — Настоява да замине за Флорида и да се настани в тайната квартира при племенницата си.

— Значи не си й казал, че не можем да намерим племенницата й?

— Не съм. Оставих вие да й обясните това, сър.

— За бога, човече. Ти си агент от ФБР. Трябва да можеш да се оправиш с една шантава жена.

— С цялото ми уважение, сър, но тя не е шантава. Тя е…

— Какво? — сопна се Хилман.

Изчадие от ада, понечи да каже Бийн, но не посмя. Хилман нямаше да му повярва. Освен това той съвсем скоро щеше да разбере на какво е способна тази Салвети, когато не е доволна от нещо.

— Сър, тя не е нормална жена. На нормалните жени не им изскачат огнени искри от очите.

Хилман бе възмутен.

— Ще прави каквото й кажем.

Да се обзаложим ли? Бийн забеляза, че звъненето в ушите му е затихнало до глухо ехо.

— Да, сър. Сигурен съм, че ще ви послуша. — Той каза последното, без да се усмихне, и бе много горд с това си постижение.

— Интересува ни какво е най-добро за нея в момента. Сигурно си й обяснил нашите мотиви, нали, Бийн?

— Тя не ми позволи да й обясня нашата позиция.

— Когато се успокои…

И двамата чуха нов вик. Бийн направи гримаса, а Хилман попита:

— Кой е при нея?

— Горман — отговори Бийн. — Сигурно й е казал, че не можем да открием племенницата й.

Вратата на чакалнята се отвори и Горман излезе на заден ход. От другия край на коридора Хилман и Бийн видяха как Горман бързо затваря вратата. Лицето му бе червено като домат.

Горман забеляза Хилман, изпъна се до пълния си ръст от метър и осемдесет и пет и тръгна към колегите си.

— И на теб ли ти създава проблеми? — попита Хилман.

Бийн се опита да не се изхили. Разбира се, че му създаваше проблеми. Беше изписано на лицето му.

— Тя е… трудна жена — запъна се Горман, като се опитваше да бъде дипломатичен. — Отказва да ни сътрудничи. Каза, че заминава за Флорида с или без нас. — Горман се прокашля. — Освен това настоява да я настаним в къща на плажа.

— Къща на плажа? Иска къща на плажа? — попита Хилман невярващо.

Бийн му хвърли поглед от типа „нали ви казах“. Сега може би шефът им щеше да се съгласи, че тази Салвети е наистина доста костелив орех, както му описваше той.

— И какво каза ти на нейните изисквания?

— Обясних й, че не е възможно, и тъй като нейното явяване, за да даде показания, не е задължително, тя ще остане в Колорадо. Казах й, че адвокатът има стенограмите от първия процес на Скарет и не е пожелал да призове госпожа Салвети да даде нови показания и че поради тази причина няма нужда тя да ходи до Флорида.

— И как реагира тя? — попита Бийн.

— Опита се да ми вземе пистолета.

— Сигурен съм, че е блъфирала — каза Хилман. — Нека й дадем няколко минути да се успокои — предложи той.

На Кери щеше да й е необходимо много повече време, за да овладее гнева си. Избухването бе реакция на страха, който я гризеше отвътре. Какво, по дяволите, се канеше да направи Ейвъри? Мислеше, че може просто да влезе най-спокойно в онази съдебна зала и да даде показания срещу Скарет? Кери си представи как застрелват Ейвъри на стъпалата пред съда.

Ако Мънк… или Джили… я пипнеше… Кери се втурна към телефона и се обади на Тони за негова сметка. Молеше се той още да не е тръгнал за летището.

Той явно бе стоял на телефона, защото вдигна веднага. Кери не си губи времето с предисловия.

— Смятат да ме скрият в някаква къща тук и да ме държат в Колорадо — съобщи му тя.

— Къде в Колорадо? — попита той.

— Не искат да ми кажат, но чух единият да говори по мобилния си телефон и да споменава някакво място, което се казва Уеджууд. Явно е някакво предградие.

— Аспен е твърде малък, за да има предградия — възрази той.

— Не знам къде е това, по дяволите. Потърси го в интернет, за бога. Използвай главата си. Не може да има повече от едно място, кръстено Уеджууд, в Колорадо. — Тя избухна в сълзи. — Ако трябва да остана скрита дълго време, какво ще стане с компанията? Не мога да отсъствам толкова време. Не мога…

— Скъпа, аз ще се погрижа за всичко тук. И преди съм управлявал компания.

— Да, но аз имам нужда от теб тук, Тони. Трябва да дойдеш.

— Добре, ще дойда — обеща той. — Няма да те оставя в това изпитание сама. Искаш ли да дойда в болницата? Ще могат ли да изчакат с преместването ти, докато пристигна?

— Ще ги накарам да чакат — заяви тя. — Вече преместиха Сара в новото терапевтично крило. То още не е открито, така че е лесно за охраняване. Аз ще остана при нея, докато не решат да местят и двете ни. Няма да им позволя да ме водят никъде, преди ти да пристигнеш.

— Добре — каза той облекчен.

— Знаеш ли, че не могат да намерят Ейвъри? Когато ми се обади, тя каза, че няма да се присъедини към мен, за да я охраняват от ФБР. Говори ли с нея?

— Не, не още. Обикалям около телефона и чакам да се обади. Не е типично за нея да ме кара да се тревожа. Не разбирам защо още не се е обадила.

— Знае, че ще й се караш, задето ме е разстроила — каза Кери. — Не иска да разочарова нито теб, нито мен.

— Знам, скъпа, но ужасно се тревожа за нея.

— Аз също. Тя ще се обади и тогава й кажи да не ходи в Шелдън Бийч. Накарай я да проумее колко е опасно за нея да отиде там.

— Добре — обеща той. — Няма да позволя нищо да й се случи.

— Ами ако Ейвъри се обади, след като си тръгнал за летището?

— Скъпа, тя ми знае мобилния телефон.

Разбира се. Кери бе толкова разстроена, че не можеше да мисли рационално.

— До скоро.

Тя затвори и реши да позвъни в службата на Ейвъри, за да разбере дали не се е обаждала на приятелите си, но не успя да проведе този разговор, защото агент Хилман влезе в стаята и й каза, че съдия Колинс иска да говори с нея.

— Ще ви местим в новото крило след няколко минути.

— Да, добре. Както кажете.

Хилман се изненада и зарадва на нейната готовност да им сътрудничи. Почувства се и леко самодоволен, защото се бе оказал прав. Беше казал на Бийн и Горман, че когато госпожа Салвети се успокои, тя ще започне да им сътрудничи и точно това правеше тя в момента.

Може би това нямаше да е толкова трудна задача в края на краищата.