Джуд Деверо
Сърце от пламък (10)

ГЛАВА ДЕВЕТА

В деня след пристигането на Алън Блеър лежеше на едно одеяло в тревата на парка Фентън и се взираше в облаците, докато Алън й четеше статия за най-новите терапевтични постижения при лечението на дифтерита. Вслушваше се в бръмченето на пчелите и в човешките смехове наоколо. Много хора използваха прекрасния ден за слънчеви бани в парка.

— Какво ще кажеш, Блеър?

— За какво? — промълви унесено тя и се обърна по корем.

— За статията на доктор Андерсън, която току-що прочетох?

— О! — сепна се тя. — Боя се, че не те слушах внимателно. Мислех за сестра си и за онова, което се случи вчера.

Алън шумно затвори книгата.

— Ще ми позволиш ли и аз да взема участие в тези мисли?

— Вчера онзи Тагърт изпрати на Хюстън карета с кон и освен това най-големия диамант на света. Хюстън дори не трепна, най-спокойно притисна пръстена до гърдите си, качи се в каретата и се върна едва около девет и половина вечерта. Междувременно майка ми се разболя от тревога, че дъщеря й се продава, и трябваше да я успокоявам с часове, докато заспи. А днес сутринта Хюстън отново изчезна рано-рано. Това окончателно сломи сърцето на мама.

— А за теб изобщо ли не се тревожи? — попита Алън, остави настрана медицинското списание и се облегна на дървото.

— Явно двамата с мистър Гейтс смятат, че получавам по-добър съпруг, отколкото заслужавам — или поне Гейтс е твърдо убеден в това. Не съм толкова сигурна какво мисли мама, защото непрекъснато се вайка за разрушения живот на Хюстън.

Алън прокара пръст по ръба на книгата.

— Продължаваш ли да държиш на решението си да не ме представяш на майка си и втория си баща?

— Още е рано за това — отговори Блеър и седна. — Ти не можеш да си представиш на какво е способен мистър Гейтс, ако му разкажеш, че аз вече… — Тя спря насред изречението, тъй като по никакъв начин не искаше да напомня на Алън неприятните обстоятелства около годежа си с Лий. Но знаеше, че Дънкан Гейтс ще вгорчи още повече живота й, ако узнае, че вече има годеник и въпреки това е спала с друг мъж. И бездруго не пропускаше да й натякне, че разрушила живота на сестра си, защото Хюстън се омъжвала за онзи мъж само заради парите му и за да не бъде унизена пред целия град като изоставена годеница — а до това унижение се стигнало само поради моралното падение на Блеър. Тия приказки на втория й баща й бяха дошли до гуша.

Погледна Алън и се опита да се усмихне.

— Нека не си разваляме хубавия ден с подобни неприятни теми. Ела да се поразходим или да наемем лодка и да излезем в езерото. Не съм се занимавала с гребане още от есента, когато излязох от гребния клуб.

— Идеята не е лоша — усмихна се Алън и й подаде ръка.

Двамата сгънаха одеялото, прибраха нещата си и се отправиха към малката къща за наемане на лодки край Миднайт Лейк. Езерото беше пълно с лодки, на които се возеха предимно млади двойки. Отвсякъде се носеха поздрави:

— Добро утро, Блеър-Хюстън! — викаха младежите от лодките и поглеждаха любопитно към Алън. Някои намекваха, че е редно да му бъдат представени, но Блеър не им направи това удоволствие. Хюстън може би смяташе за свой светски дълг да задоволява общественото любопитство, но Блеър не възнамеряваше да й подражава.

Отпусна се назад в кануто, докато Алън гребеше. Широкополата шапка закриваше лицето й от безмилостното високопланинско слънце. Едната й ръка се влачеше във водата, за малко щеше да заспи в тази поза.

— Добро утро — настигна я глас, от който се изправи като свещ на седалката. Отвори очи и се озова лице в лице с Леандър, който се беше приближил плътно до кануто им.

— Какво правиш тук? — изсъска тя и високомерно вирна брадичка. — Изчезвай!

— Според сведения от майка ти днес с теб трябва да изляза аз. Ей, Хънтър, май не се чувствате много добре на греблото! Градският живот ви се е отразил зле.

— Няма ли най-после да се махнеш и да си спестиш подигравките? Беше ни толкова добре, преди да се появиш.

— Обуздай темперамента си, ангел мой, хората вече ни гледат. Да не искаш да си помислят, че нещо не е наред в нашето небесно съгласие?

— Съгласие? С теб? С такъв дързък, арогантен…

— Хънтър — прекъсна я Леандър, — бихте ли ми помогнали? Струва ми се, че съм си притиснал крака под греблото и сега е доста подут.

— Не го слушай, Алън! — предупреди Блеър. — Нямам доверие в него.

Но предупреждението й закъсня. Алън, който като всеки току-що завършил лекар вземаше на сериозно своята Хипократова клетва, не можеше да не се отзове на молбата за помощ. Той веднага остави греблото настрана и се наведе към другата лодка, за да помогне на Лий. Но едва горната част на тялото му увисна над водата, когато Лий силно изрита кануто им, и то с уж притиснатия си крак. Алън се олюля, стараейки се да запази равновесие, но не успя и падна в езерото. Блеър веднага се приведе над ръба на лодката, за да му помогне, но Лий я хвана с двете си ръце през кръста и я изтегли в своята лодка.

От околните лодки се чуха приглушени смехове, докато Алън правеше усилия да хване преобърнатото кану, а Блеър блъскаше с юмруци по гърдите на Леандър и му крещеше да я пусне. Все пак той успя с помощта на едно гребло да измине десетината метра до брега, докато с другата ръка ловко се отбраняваше срещу Блеър, за да не бъде наранена някоя от по-благородните части на тялото му.

Когато най-после стъпиха на твърда земя, той застана пред нея и се ухили като момче, извършило поредното геройство.

— Шапката ми, — изфуча през стиснати зъби Блеър и Лий, продължавайки да се усмихва, отиде при малката гребна лодка да изпълни заповедта. Едва обърна гръб на Блеър, когато тя светкавично се наведе, хвана едно гребло, оставено на брега, и с все сила го стовари върху раменете му. За нейна голяма радост Лий падна по лице в крайбрежната тиня.

Но Блеър нямаше време да се наслаждава на успеха си, защото Алън продължаваше да се бори с преобърнатото кану. Тя бързо загреба към него с лодката на Лий, благодарейки на Бога, че има богат опит с женския гребен отбор на университета.

— За съжаление не мога да плувам — изпъшка Алън, когато тя му протегна ръка. — Мога само да се държа във водата.

С обединени усилия им се удаде да го върнат в лодката. Изтощен, кашлящ, мокър до кости, той се отпусна на пейката и се опита да се съвземе от опасното си приключение. Блеър хвърли поглед към Лий, застанал на брега, покрит от глава до пети с тиня. Тази гледка я изпълни със задоволство.

Със сръчна маневра тя обърна носа на лодката към другия бряг и загреба към къщичката за наемане на лодки. Плати таксата, докато Алън стоеше до нея и кихаше, после намери файтон и поръча да ги отведат в хотел „Империал“, където беше отседнал Алън.

Беше толкова разгневена, че по пътя към хотела нито веднъж не го погледна. Как се осмеляваше Лий да се държи така с нея пред очите на целия град! И изобщо как си позволяваше подобно отношение! Нали ясно му беше дала да разбере, че не иска да има нищо общо с него.

Последва Алън нагоре по стълбите към стаята му.

— Ако този човек се приближи отново до мен, ще го убия! Толкова е отвратителен! Нима си въобразява, че ще се омъжа за такъв като него? Безподобен егоист! Дай ми ключа!

— Какво, моля? А, да, ето го. Блеър, мислиш ли, че е редно да дойдеш в стаята ми? Искам да кажа, как ще изглежда това в очите на хората?

Блеър взе ключа от ръцете му и отвори вратата.

— Можеш ли да си представиш живот с такъв човек? Държи се като бързо израснало, разглезено дете, което на всяка цена иска да наложи волята си. Сега си е втълпил, че трябва да ме има — може би защото съм първата жена, която му е казала „не“. И ще направи всичко да ми отрови живота!

Тя млъкна и изненадано се вгледа в Алън, който продължаваше да стои насред стаята с мокрите си дрехи.

— Защо стоиш като истукан, вместо да се преоблечеш в нещо сухо?

— Защото съм на мнение, че не бива да оставаш в стаята ми, Блеър. Не искам да се събличам пред очите ти.

Постепенно Блеър възвърна самообладанието си и осъзна къде се намира.

— Вероятно си прав. Бях толкова ядосана, че не знаех какво правя. Ще те видя ли утре?

— Ако дотогава не съм умрял от белодробно възпаление — усмихна се Алън.

Блеър отговори на усмивката му и се обърна да си върви. Но следвайки някакъв вътрешен импулс, тя изтича към него, обгърна с ръце врата му и притисна устните си в неговите.

Алън я прегърна колебливо, сякаш се боеше да не я намокри. Но когато Блеър вложи повече страст и натиск в целувката си, той я притисна до себе си с нарастваща възбуда.

Ала Блеър скоро го пусна.

— Време е да вървя — проговори меко тя и се оттегли към вратата. — До утре, мили!

Алън остана за момент неподвижен, загледан в затворената врата. Сякаш беше забравил, че трябва да се преоблече.

— На него не каза „не“, Блеър — пошепна той. — Но когато те целувам аз, ти си отиваш. Той обаче успя да те накара да останеш цялата нощ…

 

 

В четвъртък сутринта Блеър се върна с обляно в сълзи лице във Вила Чандлър и изтича нагоре по стълбата в стаята си. Първо изхвърли навън цял куп букети, за да може да стигне до леглото си, и след като изрита яростно дузина кутии бонбони в един ъгъл, се хвърли на кревата и избухна в плач. Повече от час не можа да се успокои. Вчера Лий отново развали спокойния й следобед в компанията на Алън. Двамата бяха излезли на пикник в планината, когато внезапно изникна Лий, изстреля няколко куршума във въздуха, изплаши конете и се опита да издърпа Блеър на своя жребец. Но тя и този път се защити успешно, като принуди коня му да се разрита със задните си крака. Лий я пусна, за да го укроти, и тя бързо избяга на сигурно място.

Алън стоеше и безпомощно ги гледаше, но не знаеше как да реагира, тъй като нямаше опит с коне, които не са впрегнати в превозно средство. Блеър с много усилия беше успяла да го убеди да излязат на коне вместо с нает файтон, както предпочиташе той.

След като се изплъзна от ръцете на Лий и от копитата на буйния му жребец, Блеър се метна на един от конете, които бяха наели — другият беше хукнал да бяга още при първия изстрел, — и се опита да убеди Алън да седне зад нея на гърба му.

Блеър беше прекарала голяма част от детството си на седлото и този път разгърна целия си талант на ездачка, като препусна в галоп пред Лий. Когато по някое време се обърна към преследвача си, Алън, който отчаяно се вкопчваше в нея, изкрещя от страх. Конят се носеше с бясна скорост към едно дърво и надали можеше да избегне сблъсъка с него.

Леандър, който препускаше почти редом с тях, осъзна опасността в същия този миг и със светкавично движение отклони коня си встрани. Уплашеното от неочакваната маневра животно се изправи на задните си крака и хвърли Лий на земята. Така Блеър и Алън успяха да се отърват от преследвача си.

За нещастие — или за щастие, погледнато от страна на Блеър — конят на Лий също не остана при стопанина си, а бързо хукна обратно към обора си.

Алън се хвана здраво за седлото и за Блеър, която продължаваше да препуска с непроменена скорост към града.

— Няма ли да му върнеш коня? — извика той. — Още сме далеч от града!

— Само шест мили — отговори през рамо Блеър. — Той междувременно привикна към дълги разстояния пеш.

Това беше в сряда, но в сравнение с четвъртъка той беше истински благословен ден. Още преди закуска Гейтс се нахвърли върху нея с ругатни, защото макар и с известно закъснение беше узнал, че във вторник Блеър е била с някакъв непознат в парка и е изложила Лий пред очите на целия град.

Блеър нямаше намерение да се кара с него, затова каза, че се е уговорила да отиде с Лий в болницата и да обсъди с него някакъв медицински въпрос. Естествено това беше лъжа. В действителност тя се надяваше, че Леандър не е в клиниката, тъй като в никакъв случай не искаше да го вижда.

Гейтс настоя да я вземе със себе си. Когато тръгна по работа, я свали пред болницата и я изчака да влезе през вратата. Като че съм пленница, помисли си Блеър.

Но вътре бързо се почувства в привична обстановка. Миризмата на карбол, мокро дърво и сапун погъделичка ноздрите й. Стори й се, че се е върнала в къщи. Тъй като никой не смееше да я приближи, тя започна да обикаля отделенията, надникваше в болничните стаи и все по-силно я обхващаше желанието да се върне в Пенсилвания и по-скоро да започне работа.

Качи се на втория етаж и в този миг чу шум, който опитното й ухо начаса разпозна: някой се задушаваше.

Блеър веднага се превърна в доктор Чандлър. Изтича в стаята, от която идваше звукът, и се озова срещу една възрастна жена, която се опитваше да си поеме дъх и цялата беше посиняла. Без да се поколебае нито секунда, Блеър се зае с масаж на гръдния кош и приложи обдишване уста в уста.

Тъкмо когато се приведе над жената, почувства върху раменете си две силни ръце, които грубо я дръпнаха назад. Замаяна, Блеър политна към стената, докато Леандър се зае с пациентката и измъкна нещо от гръкляна й. Само след секунди дишането на жената се успокои и стана равномерно. Лий я повери на грижите на една сестра и се обърна към Блеър:

— Иди веднага в кабинета ми — изръмжа той, без да я погледне.

В продължение на двадесет минути върху нея се изля такъв поток от ругатни, каквито не беше чувала никога досега. Лий явно беше убеден, че тя нарочно се е намесила в работата му и е застрашила живота на пациентката.

Тя се опита да се защити, но нищо не беше в състояние да смекчи гнева му. Той й каза, че е трябвало да извика някого на помощ, вместо да хукне да спасява жената, без да познава историята на болестта й.

Блеър знаеше, че той има право, затова не успя да се сдържи и избухна в сълзи. Едва тогава Леандър се успокои. Престана да я хока и сложи ръка на рамото й.

Блеър се отдръпна рязко назад, изкрещя, че го мрази и никога повече не иска да го вижда, избяга от кабинета, хукна надолу по стълбата и се скри зад една завеса. Леандър мина покрай нея, но не я забеляза. Когато видя, че изходът е свободен, тя напусна болницата, скочи в конския трамвай и се прибра в къщи. Хвърли се на леглото си и отново се разплака, надявайки се никога вече да не се срещне с този отвратителен мъж.

В единадесет часа най-после се поуспокои и можа да напусне къщата, за да отиде на среща с Алън. Обясни на майка си, че с Лий са се уговорили да играят тенис, и Оупъл само кимна, защото винаги вярваше в обясненията на дъщерите си.

Оупъл седеше на задната веранда, опитвайки се да се наслаждава на топлия пролетен ден и да забрави проблемите на дъщерите си. Когато по едно време вдигна очи от гергефа си, забеляза фигурата на Леандър, застанал в коридора.

— Каква приятна изненада — промълви тя. — Аз мислех, че играеш тенис с Блеър. Забравихте ли нещо?

— Имаш ли нещо против, ако поседна с теб?

— Разбира се, че не. — Оупъл го измери с поглед. Красивото му лице рядко се помрачаваше от тревожни бръчки, но днес то изглеждаше потъмняло и загрижено.

— Искаш да обсъдиш нещо с мен, така ли е, Лий?

Мина доста време, преди Леандър да отговори. Той извади пура от джоба на жакета си и помоли Оупъл за разрешение да запуши.

— Тя излезе с един младеж на име Алън Хънтър — проговори най-после той. — Това е мъжът, за когото е решила да се омъжи.

Оупъл отпусна ръката си, която отново беше хванала иглата.

— О, не! Стига толкова усложнения! Най-добре ми разкажи веднага какво знаеш за този мъж, Лий!

— Изглежда, е приела предложението му за женитба още в Пенсилвания. Той пристигна тук в понеделник, за да се запознае с теб и мистър Гейтс.

— Но в понеделник вие с Блеър вече бяхте… А и годежът й беше обявен официално от амвона… — Гласът й пресекна.

— Аз съм виновен. Действах самоволно. Блеър и Хюстън искаха да замълчим по въпроса и да забравим случилото се. Срамувам се, но ще призная пред теб, че аз направо шантажирах Блеър да остане в Чандлър и да участва в състезанието.

— Какво състезание?

— Запознах се с Хънтър още в понеделник на гарата и го убедих да се състезава с мен за ръката на Блеър. До двадесети този месец имам срок да я спечеля за себе си. На тази дата ще се реши, дали тя ще се омъжи за мен, или ще напусне града с Хънтър.

Той обърна лицето си към Оупъл.

— Но мисля, че позицията ми е губеща. Не знам как да я накарам да ме обикне. Никога не съм се борил за ръката на която и да било жена и съм направо безпомощен в тактиката си. Опитах с цветя, бонбони, разни номера, станах за смях пред целия град, направих всичко, за да й доставя удоволствие, но досега няма никакъв резултат. На двадесети Блеър ще напусне града с Хънтър — повтори той, сякаш тази мисъл му беше непоносима. После въздъхна и подробно ден по ден, описа на Оупъл всички събития през последната седмица — започна с преобръщането на лодката, после атаката с конете по време на пикника и завърши с караницата тази сутрин в болницата, като откровено си призна, че е прекалил и е бил груб.

Оупъл замислено гледаше пред себе си. Когато след малко заговори, в гласа й прозвуча учудване:

— Ти много обичаш Блеър, Лий…

Лий се изправи като свещ на стола си.

— Не знам дали може да се нарече любов… — Той хвърли поглед към Оупъл, разбра, че не е успял да я измами и побърза да се поправи: — Е, добре. Може би наистина я обичам, толкова я обичам, че съм готов да стана за посмешище на целия град — стига само да я имам.

После премина в отбрана:

— Но не съм толкова откачил, че да отида при нея и с насълзени очи да я уверя, че след първата нощ не мога да живея без нея. Едно е, ако ми хвърли в лицето розите, които съм й занесъл, друго е обаче, ако ми се подиграе, като й призная, че я обичам до смърт…

— Вероятно си прав. Знаеш ли как се държи с нея другият мъж?

— Забравих да я попитам.

— Сигурно той е приятелят, който непрекъснато й изпращаше медицински книги. Щом прочете някоя от тях, Блеър излиза от къщи и казва, че отива на среща с теб.

— Стаята ми е пълна с медицински книги, но не мога да си представя, че ще ги изпратя на една жена. По отношение на медицината съм на едно мнение с мистър Гейтс. Иска ми се да я накарам да се откаже от абсурдните си желания, да се посвети на семейството си и…

— И какво? Да заприлича на Хюстън? Вече беше сгоден за една превъзходна домакиня, защо тогава се влюби в друга? Никога ли не ти е минавала през ума мисълта, че Блеър вече няма да е Блеър, ако изостави медицината?

На верандата се възцари мълчание.

— На този стадий съм готов да опитам какво ли не. Значи мислиш, че не е зле да й изпратя някоя и друга медицинска книга?

— Лий — заговори внимателно Оупъл, — кажи ми, защо стана лекар? Кога за пръв път реши да се посветиш на тази професия?

Той се усмихна.

— Когато бях на девет години, майка ми се разболя. Старият доктор Бренър седя два дни до леглото й и тя се оправи. Тогава разбрах, че за мен няма да има друга професия, освен тази.

Оупъл обърна поглед към градината.

— Когато дъщерите ми бяха единадесетгодишни, ги отведох в Пенсилвания на гости при брат ми Хенри, който е лекар, и леля им Фло. Веднага след пристигането си Хюстън, Фло и аз се разболяхме от треска. Не беше нещо опасно, но останахме на легло доста време и с Блеър се занимаваше прислугата. Брат ми реши, че детето е самотно и започна да го взема със себе си, когато посещаваше пациентите по домовете им.

Тя помълча малко и после с усмивка продължи:

— Няколко дни по-късно узнах какво се е случило. Хенри беше толкова развълнуван, че не можеше да мълчи повече. Явно Блеър не беше взела предвид указанията му да се държи далеч от пациентите. Още първия ден му помогнала да се справи с някакво трудно раждане, като през цялото време запазила самообладание и не се объркала дори когато родилката получила кръвоизлив. На третия ден му асистирала при спешна операция върху кухненската маса, когато трябвало да се извади сляпото черво на пациентка. Хенри твърдеше, че никога не е срещал човек, надарен с толкова талант за медицина като Блеър. Мина известно време, преди да преодолея шока си, че дъщеря ми иска да стане лекарка. Когато поговорих с нея за това, очите й святкаха с непознато досега въодушевление. Тогава разбрах, че трябва да й помогна да осъществи мечтата си и да получи медицинско образование. И сторих всичко, което зависеше от мен.

С дълбока въздишка Оупъл продължи разказа си:

— За съжаление не се съобразих с мистър Гейтс. Когато се върнахме в Чандлър и тя непрекъснато повтаряше, че ще стане лекарка, той избухна и заяви, че няма да допусне момиче, което е поставено под негово попечителство, да се заеме с подобна неподходяща за една дама професия. Издържах цяла година и трябваше да гледам как Блеър постепенно се прекършва. Но мисля, че чашата преля, когато мистър Гейтс забрани на библиотекарите да й дават книги с медицинска тематика.

Оупъл кратко се изсмя.

— Това май беше единственият път, когато се противопоставих на волята му. Хенри и Фло нямаха деца. Помолиха ме да им пратя Блеър и Хенри обеща да й даде най-доброто образование, което може да се намери с пари. Разбира се, трудно ми беше да се разделя с дъщеря си, но нямах избор. Ако беше останала тук, Гейтс щеше напълно да унищожи бойкия й дух.

Тя се обърна към Лий:

— Надявам се, сега разбираш какво е медицината за Блеър. Още като малко момиче се посвещаваше изцяло на нея, а сега… — Тя спря за миг и извади от джоба си писмо. — Вчера получих това. Написано е от Хенри и е пратено до мен, за да съобщя новината на Блеър колкото се може по-безболезнено. Вътре се казва, че болничният надзорник в градската управа на Филаделфия е наложил вето върху назначението й в болницата „Свети Йосиф“, въпреки че кандидатурата й вече е била утвърдена и въпреки факта, че се е представила най-добре на приемните изпити. Според него било недопустимо една дама да работи в толкова тясна връзка с много мъже.

— Но това е… — избухна Лий.

— Несправедливо, нали? Не е по-несправедливо от желанието ти да я затвориш в къщи и да я принудиш да изостави медицината. Редно ли е да си седи в къщи и да следи дали слугинчето е изгладило ризите точно според желанието ти?

Леандър се загледа в градината и замислено дръпна от пурата си.

— Вероятно ще й достави удоволствие да ме придружи при някои пациенти в околностите на града. Естествено не при тежки случаи, само обичайните посещения при оздравяващи.

— Да, смятам, че ще й хареса. — Оупъл сложи ръка на рамото му. — Лий, аз съм убедена, че тогава ще видиш една съвсем друга Блеър. Защото зад откровеността й, която понякога дразни и отблъсква хората, се крие голямо и добро сърце. Ако продължаваш да очерняш пред нея онзи мистър Хънтър и да го правиш смешен в очите й, тя никога няма да ти прости, камо ли да те заобича. Покажи й онзи Леандър, когото познава целия град и който става в три сутринта, за да изслуша оплакванията на стария мистър Лехнер. Покажи й онзи Леандър, който миналото лято спаси близнаците на мисис Сандерсън. Онзи Леандър, който…

— Добре, добре — засмя се Лий. — Ще й покажа ореола на светец, който се рее над главата ми. Мислиш ли, че наистина разбира нещо от медицина?

Този път Оупъл се изсмя високо.

— Чувал ли си някога за доктор Хенри Томас Блеър?

— Патолога? Разбира се! Някои от напредничавите му методи за разпознаване на епидемиите са въведени дори тук… — Той смаяно млъкна. — Да не би това да е нейният вуйчо Хенри?

— Точно така — отговори със задоволство Оупъл. — Той е. И той казва, че Блеър е добра — дори много. Дай й шанс, Лий. Няма да съжаляваш.