Джуд Деверо
Сърце от пламък (9)

ГЛАВА ОСМА

В неделя сутринта Гейтс заповяда на доведената си дъщеря Блеър да се облече така, че хората в църквата да я сметнат за истинска дама.

Закуската премина в потиснато настроение. Хюстън седеше на мястото си по-сковано от всякога и двете с Оупъл изглеждаха така, сякаш цяла нощ бяха плакали. Дънкан парадираше с физиономията си на мъченик, който се принася в жертва за семейството си.

Веднага след ужасната закуска Оупъл заяви, че се чувства зле и няма да дойде на църква. Когато тя се оттегли в стаята си, Гейтс издърпа Блеър в един ъгъл и й каза, че ако продължава така, ще прати майка си в гроба.

В църквата стана още по-лошо. Свещеникът явно смяташе трагедията на близначките за отлична шега и разсмя всички присъстващи, като обяви, че Лий се е объркал при първия годеж и едва сега е разбрал, че иска да се ожени за другата сестра.

След божествената служба всички вярващи се струпаха около сестрите и поискаха да узнаят как така се е стигнало до тази промяна в решението на годеника и до развалянето на годежа, но Хюстън остана неподвижна, като изваяна от камък. А когато Леандър се опита да размени няколко думи с нея, тя го отряза толкова сурово, че не му остана нищо друго, освен да излее гнева и разочарованието си върху Блеър. Сграбчи я за рамото и я издърпа навън от църквата към чакащия отпред файтон.

След като почти я хвърли върху седалката, той шибна коня с камшика и препусна към южния край на града. Едва когато отминаха последните къщи, позволи на коня да тръгне ходом.

Блеър намести празничната си шапка.

— Нима очакваше, че Хюстън ще ти се усмихне и ще ти каже нещо мило?

Леандър рязко дръпна юздите.

— Мислех си, че ще прояви поне малко разум. В края на краищата вие двете започнахте тази игра. Никога не съм искал да я унижа пред всички.

— Можеш просто да ме откараш на гарата, да ме натовариш на следващия влак за Пенсилвания, после да паднеш на колене пред Хюстън и ще си я получиш обратно. Сигурна съм в това!

Известно време той я гледаше мълчаливо. Най-после каза:

— Не, няма да го направя. Ние с теб ще се оженим. Взел съм пълна кошница с провизии. Отиваме на пикник. — Привърза юздите, скочи от капрата и отиде до дясната страна, за да помогне на Блеър да слезе. Но когато заобиколи коня, започна да куца. — Май ми е влязло камъче в обувката — промърмори той и се облегна на едно дърво, за да го извади.

Отначало Блеър се загледа в него, но скоро й се натрапи образът на сестра й и изражението на лицето й, когато в църквата свещеникът оповести, развалянето на годежа. Стана й ясно, че не може да остане в Чандлър и да се омъжи за Лий. Светкавично развърза юздите, изплющя с кожения камшик и препусна като луда. С обувка в ръка Леандър напразно се опита да я спре. Известно време потича след файтона, но изостави преследването, защото босият му крак стъпи на нещо остро.

Когато Блеър видя, че е в безопасност, тя насочи коня обратно към Чандлър. Трябваше да намери начин да избяга от този град. Тъй като сутринта свещеникът обяви годежа й с Леандър, тя не можеше просто ей така да отиде на гарата и да се качи във влака. Когато се казваш Чандлър и живееш в едноименния град, си изложен във всеки момент на общественото любопитство. Но утре в града пристигаше Алън и сигурно щеше да намери някакъв изход. Въпреки убеждението, с което го защитаваше, все по-често съмнения обхващаха душата й. Кой знае дали Алън щеше да я иска след всичко, което се случи през последните дни…

Едва достигна бащината си къща в края на улицата, когато разбра, че там я очаква ново нещастие. Оупъл я чакаше на верандата и щом я видя, изтича надолу по стълбите.

— Знаеш ли къде е сестра ти?

— Не — отговори Блеър. — Да не би да е избягала? Само ще се преоблека и ще отидем да я потърсим.

— Още не си чула най-лошото — промълви Оупъл и се отпусна в люлеещия се стол. — След службата в църквата влязъл онзи ужасен мистър Тагърт и казал на всички, че ще се ожени за Хюстън същия ден, когато ти ще се венчаеш за Леандър. Господи, какво става в семейството ни? Мистър Гейтс твърди, че за да направи кариера, онзи мъж е вървял през трупове. А аз се боя, че Хюстън го взема само защото е загубила Леандър и иска да докаже пред града, че веднага може да има когото си поиска. Онзи мъж бил безбожно богат. Лошо е, ако Хюстън иска да се омъжи само заради парите.

Блеър седна на пейката до майка си.

— За всичко съм виновна аз.

Оупъл погали дъщеря си по коляното.

— Ти никога не си отказвала на сестра си каквото и да било. Не ме гледай толкова учудено, дете мое: познавам дъщерите си по-добре, отколкото си мислиш. Въпреки че на вид Хюстън е същинска божа кравичка, винаги тя беше тази, която те подтикваше към най-дръзките приключения. Ти винаги си имала голямо, меко сърце, искала си да помагаш на хората, затова съм убедена, че ще стигнеш далеч в професията си.

— Ако успея да се измъкна от Чандлър и да завърша стажа си — промърмори мрачно Блеър.

Оупъл мачкаше между пръстите си филиз от дивата лоза, която се виеше над верандата.

— Дълго мислих за вас двамата с Лий. Вероятно сега ти го виждаш другояче, но аз го смятам за изключително добросърдечен. Лесно е човек да се излъже в него. Винаги беше кротък в компанията на Хюстън, но от няколко дни насам е толкова жив и бодър. Никога не съм го виждала такъв.

— Бодър ли каза? Командва ме като фелдфебел, заповяда ми да се омъжа за него, не иска жена за партньор в клиниката, която ще построи, изобщо е непоносим!

— Но през нощта в петък срещу събота не беше такъв, нали?

Блеър се извърна, за да не се види червенината по лицето й.

— Тогава все още не, но луната беше пълна, танцувахме, изпих две чаши шампанско — и ето, че се случи.

— Хм — промърмори майка й. — Не мисля, че Лий гледа на нещата като теб.

— Това е негов проблем. Моят е Хюстън. Върнах се в този град, разруших живота й и ето, че сега иска да се омъжи за онзи ужасен цар Мидас — Кен Тагърт. Как да предотвратя това?

— Мистър Гейтс и аз ще поговорим с нея веднага щом се прибере. Ще се опитаме да й обясним, че има по-добро разрешение на проблема, отколкото да се продаде на този мъж.

Блеър вдигна очи към буйната зеленина на верандата и погледът й се насочи към белите стени на Вила Тагърт.

— Как мразя тази къща! — заговори разгорещено тя. — Ако Хюстън не беше полудяла от мисълта да я разгледа отвътре, нямаше да се разменим и аз нямаше да преспя с Леандър. Ако къщата не харесваше толкова много на Хюстън, тя никога не би помислила да се омъжи за онзи варварин.

— Блеър, използвай следобеда да си починеш. Прочети някоя книга и забрави всички грижи. А Хюстън остави на нас. Впрочем къде е Лий? Защо не те изпрати до в къщи?

Блеър се надигна.

— Отивам да си полегна. Тази нощ не можах да затворя очи. А Лий скоро ще се появи тук да си вземе обратно файтона. Не искам да се мяркам пред очите му.

Оупъл се поколеба, после кимна в знак на съгласие.

— Ще изпратя Сюзън да ти донесе нещо за хапване. Почини си, мила, доколкото познавам града, още утре ще настъпи бъркотия. Новината, че ти ще се омъжиш за Лий, а Хюстън за онзи Тагърт, ще се разпространи бързо. О, Господи, дори не искам да мисля за това!

Блеър също реши да не мисли за нищо и бързо се оттегли в уединената си стая. Не я напусна през остатъка от деня.

 

 

Понеделникът беше много по-лош, отколкото си го представяше Блеър. Закуската беше същински кошмар. С пълна уста Гейтс непрекъснато я ругаеше и я упрекваше, че е разрушила живота на сестра си. Блеър не му противоречеше, тъй като признаваше, че е прав. Оупъл непрекъснато хълцаше, а Хюстън седеше безучастно, сякаш не възприемаше нищо около себе си.

След закуска в къщата започнаха да пристигат хора на тълпи — с незначителни въпроси и под измислени предлози, поради които идвали без покана. Блеър вече беше забравила какъв е животът в малкия град и се ужаси от безогледното любопитство на жителите му. Явно за тези хора нямаше нищо свято, най-много ги измъчваше загадката защо Лий така внезапно е решил да се ожени за Блеър. Горяха от желание да научат нещо повече и за другия жених. Непрекъснато засипваха Хюстън с въпроси, що за човек е Тагърт и как е обзаведена вилата му.

В единадесет часа Блеър се оттегли в къщата под предлог да отнесе в килера част от сладкишите, с които я бяха отрупали. Така й се удаде да се измъкне незабелязано през задната врата. Затича се надолу към гарата и с всяка крачка чувството й за свобода се засилваше. Щом дойде Алън, той ще съумее да въдвори ред в този хаос, така че Леандър да се ожени за своята Хюстън, а тя да се върне в Пенсилвания.

Блеър нетърпеливо зачака пристигането на влака, а когато той най-после се появи в края на перона, й се стори, че парата никога няма да се разсее. Но въпреки облаците дим веднага видя Алън и се затича редом с влака, за да бъде до него, докато той скочи и я притисна в обятията си.

Какво я интересуваха жителите на Чандлър, които ги зяпаха и се чудеха — нали беше сгодена за друг мъж? Алън беше дошъл, само това беше важно.

— Какво прекрасно посрещане — промълви той и отново я притегли към себе си.

Тя се отдръпна, за да го разгледа по-добре. Все още беше красив, какъвто го помнеше — великолепен мъж с руси коси и сини очи.

Тъкмо отвори уста да го поздрави с добре дошъл, когато забеляза, че той е втренчил очи някъде зад нея. Извърна се бързо — и все пак недостатъчно бързо.

Леандър ловко обгърна с ръка талията й и я привлече към себе си, за да я отдалечи от Алън.

— Доколкото разбирам, вие сте Алън — произнесе с благосклонна усмивка той. — Толкова съм слушал за вас. Защото между влюбените няма тайни, нали сърце мое?

— Пусни ме! — изсъска Блеър и едновременно с това се опита да отговори с усмивка на смутения поглед на Алън. Блъсна с лакът ребрата на Леандър и се обърна към младежа.

— Позволи ми да ти представя годеника на сестра си, Леандър Уестфийлд. А това е Алън Хънтър, моят годе…

Лий я прекъсна, притискайки я силно до себе си с лявата си ръка и дори отчаяните й опити да се освободи с помощта на лакътя си не го накараха да разхлаби желязната си хватка. Дясната той протегна на Алън.

— Не й обръщайте внимание, днес тя просто не е на себе си от радост, че посреща на гарата такъв добър, стар приятел като вас. Аз съм бъдещият й съпруг. Сватбата е след две седмици — или само след една и половина, мила? След десетина дни ще станеш мисис Леандър Уестфийлд. Зная, че очакването те прави нервна и те кара да забравяш някои неща, но приятелят ти трябва да бъде наясно още от началото.

И той сърдечно се усмихна на Алън.

— Външността лъже — можа най-после да заговори Блеър. — Този човек е луд и живее в някакъв друг свят. — Блъсна силно Леандър и успя да се изплъзне от прегръдката му. — Ела, Алън, ще отидем някъде, където можем да поговорим. Трябва да ти разкажа някои неща.

Алън вдигна очи към Лий, който беше доста по-висок.

— И аз имам подобно впечатление — промърмори той и предложи ръката си на Блеър. — Да вървим — продължи той и хвърли през рамо поглед към Лий: — Вие можете да вземете багажа, млади човече.

С ловко завъртане Леандър се мушна между двамата.

— Обикновено нося с удоволствие багажа на приятелите на бъдещата си съпруга. Но днес на пътя ми се изпречват необичайни обстоятелства. Вчера бях принуден да извървя няколко мили пеш със съвсем нови обувки и имам такива мехури, че краката ми няма да понесат допълнителния товар. Лекарят настоятелно ми препоръча да ги щадя. Ела, Блеър, ще се срещнем с приятелчето ти до файтона.

— Звяр! — изфуча тя, когато Лий я повлече след себе си към файтона. — Кой конски доктор ти даде подобен тъпашки съвет?

— Докторът се казва Леандър Уестфийлд — отговори безгрижно той и й помогна да се качи.

— Имате необикновен кон — отбеляза Алън, хвърли багажа си във файтона и с любопитство заразглежда петнистия жребец.

— Единственият в областта — отговори гордо Лий. — Така да се каже, моята визитна картичка. Когато препускам с него из града, хората, нуждаещи се от помощ, веднага знаят към кого да се обърнат.

— Каква помощ им предлагате? — попита иронично Алън и скочи във файтона.

— Аз съм лекар — отговори Лий и изплющя с камшика. Конят препусна като бесен, преди Алън да успее да се разположи удобно до Блеър.

Колата профуча през града с обичайното темпо. Гражданите с готовност й правеха път. Спряха едва пред къщата, която Лий беше купил за Хюстън.

— Смятам, че мястото е подходящо за откровен разговор.

Очите на Блеър се разшириха от ужас. Не беше виждала къщата от нощта, в която тя и Лий…

— Трябва да говоря с Алън, не с теб, и в никакъв случай тук!

— На местопрестъплението, искаш да кажеш? Е, аз бих могъл да почакам в чайната на мис Емили. Освен това там има странична стая, в която също можем да разговаряме.

— Много добре. Но аз трябва да поговоря с Алън на четири очи. Хюстън и аз… — Тя млъкна, защото Лий отново потегли като светкавица и двамата с Алън паднаха назад.

— Ах, ето ги двете гълъбчета! Лий, ти трябваше да кажеш каква е работата — посрещна ги сърдечно мис Емили. — когато Нина ни разказа как се топиш от любов в последно време, ние, разбира се, помислихме за Хюстън.

— Вероятно е истина, че любовта заслепява — отговори Лий и дяволито присви очи. — Позволяваш ли да използваме страничната стая? Имаме гост — стар приятел на моята годеница, и трябва да поговорим необезпокоявани.

Мис Емили измери Алън с поглед и се усмихна.

— Трябва да се запознаете със сестрата на Леандър, Нина. Прекрасна млада дама.

Когато ги отведоха в стаята и им сервираха чай и бисквити, Алън беше по-смутен от всякога. Блеър правеше мрачни гримаси, а Лий доволно потриваше ръце.

— Ако нямаш нищо против, ще кажа на Алън цялата истина — започна Блеър, когато вратата се затвори зад мисис Емили. — Онази вечер сестра ми Хюстън искаше да отиде на едно място и аз…

— Къде? — прекъсна я рязко Леандър.

Блеър сърдито го изгледа.

— Щом толкова държиш да научиш — беше поканена да разгледа онази ужасна къща на хълма и искаше на всяка цена да я посети. Затова аз трябваше да се сменя с нея и да отида на приема при губернатора. Искам да знаеш — обърна се тя към Алън и гласът й прозвуча много по-меко, — че Хюстън едва ли не насила ме накара да се разменим. Правеше го още докато бяхме деца. Съгласих се, но не предполагах в каква каша се забърквам. Защото той — и тя хвърли гневен оглед към Лий, — той непрекъснато ми правеше сцени, а аз напразно го молех да ме отведе в къщи. На следващия ден разбра, че сме се сменили, и сега си въобразява, че искам да се омъжа за него.

Алън помълча няколко секунди.

— Струва ми се, че историята ти не е пълна.

— Бих казал, че липсва повече от половината — намеси се Лий. — Близначките наистина си размениха ролите, а аз и до днес не мога да проумея как така не го разбрах веднага. Бях сгоден за Хюстън, а тя е същински леден блок, трябваше веднага да се сетя, че не е тя, щом я докоснах. Защото още при първата прегръдка от Блеър буквално избухнаха пламъци.

— Как можеш да говориш такива неща!

Лий я изгледа с невинни очи.

— Съобщавам само истината, ангел мой. Отведох я в къщата си на закъсняла вечеря и… как да се изразя? Стана нещо като изтеглена напред брачна нощ.

— Не, Алън, не беше така. Аз бях Хюстън, а тя го обича. Дявол знае защо. Аз не мога да го понасям. Той е един проклет егоист и никога няма да вземе жена за партньор в клиниката, която е решил да открие. Не искам нищо друго освен да се върна с теб в Пенсилвания, да започна работа в „Свети Йосиф“ и да стана твоя жена. Трябва да ми вярваш, Алън.

Алън наведе очи и по челото му се появиха бръчки.

— Ти сигурно имаш някакви чувства към него, иначе нямаше да…

— Нали ти казах — прекъсна го бързо Блеър и по лицето й се изписа уплаха. — Това не бях аз, това беше Хюстън. Моля те, повярвай ми, Алън! Веднага ще се върна с теб в Пенсилвания…

— Само през трупа ми! — прекъсна я решително Лий.

— Аха! Най-после едно разумно предложение — изгледа го с присвити очи Блеър.

Алън прекъсна безмълвната схватка на очите им, като се обърна към Леандър:

— Да не би да смятате да отвлечете Блеър за косите до брачния олтар?

— Остават ми почти две седмици. В деня на сватбата тя буквално ще ме моли да я взема за жена.

— Толкова ли сте уверен в това?

— Абсолютно.

— Как да възприема думите ви?

— На двадесети тя или ще се омъжи, за мен, или ще се върне в Пенсилвания.

— Съгласен.

— Съгласен? — Блеър скочи като ужилена. — Стана ми ясно, че не искам нито един от двама ви. Няма да се оставя да ме изтъргуват като добитък.

— Седни! — Лий сложи ръка на рамото й и я притисна да седне на стола. — Твърдиш, че обичаш него, а не можеш да устоиш пред мен — какво повече искаш?

— Искам да не избирам между вас двамата, а да се омъжа за Алън.

— Казваш го днес, но ти почти не ме познаваш — продължи самодоволно Лий. — Вярно е, първата ни среща беше много впечатляваща, но… Седни най-после, де! — И той отново се обърна към Алън: — Двамата с вас ще уточним някои правила. Първо, тя трябва да се задължи да остане до двадесети в Чандлър и дори не трябва да помисли, че може да напусне града. И, второ, да приема поканите ми. Няма да се крие в къщата на Гейтс или да излиза само с вас. За всичко друго няма ограничения.

— Предложението ми изглежда почтено. Какво ще кажеш Блеър?

Първата й мисъл беше да избяга и да остави двамата сами в чайната, но по-добре беше да узнае как ще завърши тази сделка.

— И какво, ако не се съглася?

— Ако не си съгласна, за мен това ще означава, че имаш намерение да напуснеш града — каза Лий. — Тогава ще пратя Гейтс в Пенсилвания и когато той се раздрънка там, край с медицинската ти кариера. Ако обаче въпреки очакванията ми на двадесети решиш да се омъжиш за Алън, ще ти платя обратния път и ще принудя Гейтс да се вразуми.

Блеър помисли за момент и решително го изгледа.

— Е, добре. Подчинявам се. Но още отсега те предупреждавам: не те искам, няма да се омъжа за теб. Ще се почувстваш облекчен, когато на двадесети напусна с Алън този проклет градец, защото от днес нататък ще превърна живота ти в ад.

Лий се обърна към Алън.

— Обичам жена, по чиито вени тече огън. Нека я спечели по-добрият.

Той протегна ръка, Алън я удари и сделката беше сключена.