Джуд Деверо
Сърце от пламък (3)

ГЛАВА ВТОРА

Блеър се постара да разговаря с Хюстън и да я вразуми, но сестра й само я изслуша със затворено лице и после й обясни, че обича Леандър. Блеър едва не избухна в сълзи, толкова разочарована беше. Но когато последва Хюстън на долния етаж, в главата й започна да се оформя нов план. Днес щяха да ходят в града — Блеър, за да вземе едно медицинско списание, което Алън беше изпратил в редакцията на „Чандлър Кроникъл“ с молба да го запазят за нея, а Хюстън възнамеряваше да се отдаде на покупки. Лий щеше да ги откара с файтона.

Досега Блеър се държеше учтиво с Леандър, но какво ли щеше да стане, ако го принуди да покаже истинското си лице? Какво ще стане, ако го разкрие пред сестра си като неумолим, безпощаден тиранин, какъвто всъщност си беше?

Ако съумееше да й покаже, че Лий е също толкова тесногръд и нетолерантен като Дънкан Гейтс, Хюстън вероятно щеше да премисли още веднъж решението да сподели живота си с един такъв мъж.

Естествено съществуваше възможност да се е излъгала в Лий. Ако случаят наистина беше такъв — ако Лий беше същият открит и деликатен човек като Алън, тогава тя щеше да бъде най-въодушевената при тяхната сватба.

Когато слязоха долу, Лий вече ги очакваше.

Блеър безмълвно последва годениците, които нито се погледнаха, нито се хванаха за ръка. Хюстън вървеше бавно, вероятно защото корсетът й беше толкова стегнат, че едва дишаше. Тя позволи на Лий да й помогне да се качи в стария му черен файтон.

— Вярваш ли, че една жена може да бъде много повече от съпруга и майка? — нападна го Блеър, когато той понечи да я вдигне на седалката. При това с ъгълчето на окото си наблюдаваше сестра си, за да разбере как ще реагира на отговора на Леандър.

— Ти не обичаш ли деца? — попита изненадано той.

— Разбира се, че обичам децата — отговори бързо тя.

— Тогава вероятно не понасяш мъжете.

— Напротив, харесвам мъжете — или поне някои от тях. Но ти не отговори на въпроса ми. Смяташ ли, че една жена може да стане нещо повече от съпруга и майка?

— Според мен това зависи от жената. Например сестра ми прави такъв вкусен сливов сладкиш, че само при мисълта за него ми идва апетитът — отговори с весело смигане той, хвана я за талията и с такъв замах я вдигна на седалката, сякаш направо я хвърли.

Блеър трябваше да преглътне яда си, преди да може да заговори отново. Отговорът му беше доказателство, че не я приема на сериозно. Макар че, с неохота призна пред себе си тя, той в никакъв случай не беше лишен от чувство за хумор, както беше смятала досега.

Навлязоха в централната градска част и Блеър се опита да се концентрира върху обстановката. Вратите на старата, построена от дялан камък опера, бяха прясно боядисани. Файтонът мина покрай поне три хотела, които не съществуваха при последното й идване.

Улиците гъмжаха от хора и превозни средства: каубои, които току-що бяха пристигнали в града със стадата си, добре облечени мъже от източното крайбрежие, които явно търсеха печалба в разрастващия се град, няколко работници от каменовъглените мини и доста кореняци, които махаха с ръка на близначките и Леандър и им кимаха. По целия път през града ги придружаваха викове:

— Добре дошла у дома, Блеър-Хюстън!

Блеър хвърли поглед към сестра си и забеляза, че тя се е обърнала на запад, където една монументална постройка царуваше над града. Човек просто не можеше да си представи подобно чудовище. Огромната бяла къща се издигаше на един хълм, който беше направен по заповед на някой си мистър Кен Тагърт, за да се направи място за просторната бяла вила.

Блеър знаеше, че не може да гледа без предубеждение на тази къща, защото тя години наред беше централна тема в писмата на майка й и сестра й. Нито едно раждане, нито една смърт, нито една женитба или нещастен случай не бяха важни събития в Чандлър, ако не бяха във връзка с тази огромна къща. А когато вилата най-после беше готова и собственикът не покани никого да разгледа жилището му отвътре, в писмата до Блеър пролича такова сърцераздирателно отчаяние, че беше направо комично.

— Жителите на града все още ли умират от желание да разгледат вилата отвътре? — попита Блеър, докато се опитваше да подреди мислите си. Щом Леандър не я приемаше сериозно и отбягваше въпросите й, как тогава да отвори очите на Хюстън и да й покаже какъв човек се крие зад красивата фасада на годеника й?

Междувременно Хюстън отговори на въпроса й толкова замечтано, сякаш бялата къща на хълма беше приказен дворец, в който я очакваше осъществяването на всичките й мечти.

— Не съм толкова сигурен, че слуховете, които разпространяват хората за него, са измислени — проговори Леандър, когато Хюстън спомена името на Тагърт. — Джекъб Фентън е на мнение…

— Фентън! — избухна Блеър. — Той е корумпиран експлоататор, готов е да мине през трупове, за да наложи волята си!

Почти всички въглищни мини в околностите на Чандлър принадлежаха на Фентън и той държеше работниците си в лагери като роби.

— Не смятам, че единствено Фентън е виновен за всичко — отговори спокойно Лий. — Има акционери, които трябва да задоволява, договори, които трябва да изпълнява. Други хора също имат думата.

Блеър не повярва на ушите си и скрито изгледа сестра си отстрани. Леандър беше спрял файтона, за да пропусне конския трамвай. Блеър със задоволство установи, че Хюстън се вслушва в разговора им. Леандър защитаваше въглищните барони, а Блеър знаеше, че Хюстън взема присърце съдбата на бедните миньори.

— Ти никога не си слизал в мините — продължи тя. — Нямаш и понятие какво означава да се бориш всеки ден, за да преживееш.

— Но ти, изглежда, го знаеш?

— По-добре от теб! — изфуча тя. — Нали си следвал медицина в Харвард! Там не допускат жени.

— Пак ли започваш? — въздъхна той. — Всеки лекар ли ще обвиняваш в нетърпимост? Или аз съм единственият колега-мъж, който заслужава подобни укори?

— Ти си единственият, който възнамерява да се ожени за сестра ми.

Лий се обърна и я изгледа с високо вдигнати вежди.

— Не предполагах, че ревнуваш, Блеър. Но успокой се — един ден ти също ще намериш подходящ мъж.

Блеър безсилно стисна ръце в юмруци, загледа се пред себе си и се опита да си припомни защо изобщо е започнала разговора с този високомерен и зает изключително със себе си мъж. Дано поне Хюстън оцени жертвата, която правеше заради нея!

Блеър пое дълбоко въздух.

— А ти как оценяваш жените-лекари?

— Обичам жените.

— Аха! Обичаш ги, стига да не ти се пречкат из болницата.

— Ти го каза, не аз.

— Ти каза, че не съм „истински лекар“ и затова не мога да те придружавам на визитация в клиниката.

— Казах само, че управителният съвет на клиниката надали ще ти разреши. Ако получиш позволението му, аз ще ти покажа всяка проклета превръзка, която слагам или свалям от пациентите си.

— Нали баща ти е в управителния съвет?

— Днес имам не по-голямо влияние върху него, отколкото когато бях петгодишен — дори по-малко.

— Сигурна съм, че той мисли също като теб — жените няма какво да търсят в лекарската професия.

— Доколкото си спомням, не съм изказвал мнение по въпроса за жените, които се занимават с моята професия.

Блеър имаше чувството, че всеки момент ще експлодира.

— Ти просто обикаляш в кръг. Питам те за последен път — какво мислиш за жените, които те конкурират като лекар?

— Мисля, че всичко зависи от пациента. Ако някой в болницата ми каже, че предпочита да умре, отколкото да бъде лекуван от жена, никога няма да допусна лекарка до леглото му. Но ако имам пациент, който ме помоли да му намеря лекарка, вероятно ще направя всичко, за да изпълня желанието му.

Блеър не можа да отговори нищо. Досега Леандър ловко успяваше да отбива всяка нейна дума.

— Ето го мечтаният дом на Хюстън — усмихна се Леандър, правейки усилия да промени темата, когато конският трамвай най-после отмина. — Ако ме нямаше, тя вероятно щеше да се нареди на дългата опашка от жени, които водят бой за Тагърт и къщата му там горе.

— Признавам, че с удоволствие бих разгледала този разкошен дом — промърмори унесено Хюстън и помоли Лий да я свали пред магазина на Уилсън.

Когато Хюстън се сбогува, Блеър реши, че вече няма смисъл да продължава спора си с Леандър. Много й се искаше да го разпита по-подробно за болницата, но вече й беше писнало от духовитите му забележки.

Остави го да я свали пред редакцията на „Чандлър Кроникъл“ и спря на тротоара да побърбори с няколко души, които я познаваха още от детството и я наричаха „Блеър-Хюстън“, защото не бяха в състояние да различават двете близначки една от друга. Трябваше й време да свикне отново с това двойно име, което не беше чувала цели седем години. Запита се как ли се чувства Хюстън, когато никога не я наричат със собственото й име и я смятат като че ли за половин личност.

Взе медицинското списание от гишето за обяви и тръгна надолу по настлания с талпи тротоар към магазина за домашни потреби на Фаръл, където трябваше да се срещне с Хюстън и Леандър.

Лий беше сам, облегнат на парапета до големия бял кон на кафяви петна, който теглеше файтона му. Хюстън не се виждаше никъде и Блеър тъкмо размисляше дали не е по-добре да я почака в магазина за обувки от другата страна на улицата, когато Лий я забеляза и изкрещя, сякаш държеше да го чуе целият град:

— Сега пак си подвиваш опашката и искаш да избягаш!

Блеър си наложи да прекоси прашната улица и тръгна към него. Той се ухили насреща й толкова нагло, че тя страстно си пожела да бъде мъж и да го извика на дуел.

— Не смятам, че мислите ти са подходящи за една млада дама. Какво би казал мистър Гейтс за държанието ти?

— Най-вероятно нищо, което да не съм чувала вече.

Физиономията на Лий моментално се промени.

— Хюстън спомена, че той е доста груб с теб — заговори сериозно той. — Ако бих могъл да ти помогна по някакъв начин, трябва просто да ми кажеш.

За момент Блеър слисано се взря в него. Досега беше убедена, че я презира, а ето че й предлагаше услугите си като истински кавалер. Преди да успее да каже нещо, пристигна Хюстън със зачервени страни и замислено изражение.

— Какво щастие за сестра ти, че пристигна точно навреме, за да я предпазиш от съдба, много по-лоша от смъртта. Тя тъкмо се готвеше да ми каже нещо любезно — посрещна я Лий.

— Прощавай — промърмори Хюстън, — но какво каза току-що?

Лий я хвана за лакътя и я отведе до файтона.

— Казах, че сега е най-добре да се прибереш в къщи и да се подготвиш за приема при губернатора.

Той й помогна да се качи и после протегна ръка на Блеър. Тя обърна лице към сестра си и реши, че непременно трябва да предприеме още един опит да разкрие пред Хюстън истинското лице на годеника й.

— Имам впечатление — заговори високо Блеър, — че и ти си привърженик на теориите на доктор Кларк, който твърди, че жените трябва да употребяват пестеливо разума си, защото мисленето вреди на здравето им.

Леандър, който тъкмо я беше прихванал с ръка през кръста, трепна, изгледа я от глава до пети и отговори:

— Мисля, че няма защо да се тревожиш, Блеър. Доколкото виждам, имаш достатъчно разум на всички подходящи за това места.

Блеър седна сковано на седалката, чу тихия му смях и си каза, че никоя друга жена не би изтърпяла подобни обиди дори заради собствената си сестра.

Когато излязоха от града, покрай тях мина файтон с двама високи, силни мъже. Превозното средство беше толкова мръсно, че никой уважаващ себе си фермер не би посмял да се покаже в града с подобна развалина. Двамата изкрещяха на Леандър да спре за миг и тъмнокосият, който държеше юздите — подозрителна брадата личност със занемарен външен вид — заговори Хюстън по толкова безцеремонен начин, какъвто тя никому не беше позволявала. Защото ако Хюстън владееше нещо до съвършенство, то беше умението моментално да вразумява нахалниците само с една подходяща дума или поглед.

Но този път Хюстън само учтиво кимна, след което странната личност изрева нещо на конете си и файтонът потегли сред облаци прах.

— Що за странно поведение? — промълви Леандър. — Дори не знаех, че познаваш този Тагърт…

Преди Хюстън да каже нещо, Блеър възмутено извика:

— Това ли беше собственикът на вилата, за която мечтае Хюстън? Нищо чудно, че не кани хората да я разгледат. Много добре знае, че никой няма да се отзове на поканата му. Интересно, как успя да ни различи!

— По дрехите — отговори припряно Хюстън. — Преди малко се запознах с него в магазина на Уилсън.

— Доколкото познавам Хюстън — намеси се Лий, — тя не би се уплашила дори от чумата, ако е получила покана да разгледа къщата му.

Блеър се приведе и попита през главата на сестра си:

— И ти ли получаваше писма от нея, в които се говореше само за тази къща?

— Щях да бъда милионер, ако ми даваха по един долар за всяка дума на тази тема.

— Милионер като него — промърмори Блеър и изгледа къщата на хълма, която се възвисяваше над града. — Ако питат мен, нека си запази и милионите, и динозавърската къща.

— Както чувам, за втори път сме на едно мнение — промълви Лий, преструвайки се на учуден. — Да не би това да се превръща в навик?

— Не вярвам — отговори остро Блеър. Но в сърцето й пропълзяха съмнения. Нима беше подценила качествата на този мъж?

Но само след двадесет минути загрижеността за съдбата на сестра й стана по-силна откогато и да било. Сбогува се с двамата в розовата градина на майка си, но след малко се сети, че е забравила медицинското списание във файтона. Затова се върна в градината да повика Лий, преди да си е тръгнал, и неволно стана свидетел на драматична сцена между двамата годеници.

Когато Леандър протегна ръка да прогони една пчела, която бръмчеше около лицето на Хюстън, тя потръпна от отвращение и се сви като опарена. Макар че Блеър наблюдаваше сцената отдалеч, реакцията на Хюстън беше повече от ясна: сестра й се страхуваше от физически контакт с годеника си.

— Не се бой — чу тя смъртно обидения глас на Леандър. — Няма да те докосна.

— Това ще се промени — промълви умолително Хюстън. — Почакай до сватбата. Сигурна съм, че ще бъде различно.

Без да й отговори, Леандър изтича покрай Блеър, скочи във файтона си и препусна към къщи.

 

 

Леандър влезе стремително в бащиния си дом, тръшна след себе си вратата, така че тя издрънча, хукна нагоре по стълбата, вземайки по две стъпала наведнъж, и зави наляво в коридора, който водеше към стаята му. Скоро щеше да я напусне, за да се ожени за Хюстън и да заживее с нея в къщата, която беше купил.

Едва не се сблъска с баща си, но дори не спря да се извини.

Рийд Уестфийлд се притисна до стената, за да направи път на сина си, видя зачервеното му от гняв лице и го последва. Застана в рамката на вратата и го загледа как безредно нахвърля дрехите си в една пътна чанта.

Рийд внимателно наблюдаваше сина си. Външно погледнато, двамата нямаха почти нищо общо: Рийд беше нисък, набит, с лице на булдог. Но в същността си бяха еднакви. Трябваше да станат доста неща, преди някой от Уестфийлдови да загуби самообладание.

— Какво става, момчето ми? Да нямаш тежък случай в клиниката? — попита Рийд, продължавайки да наблюдава сина си, който в сляпата си ярост беше разхвърлял дрехите си по цялото легло.

— Не! — изфуча през стиснатите си зъби Леандър. — Тия жени ме подлудяват!

Рийд се опита да прикрие усмивката си, като се закашля. В адвокатската си кантора се беше научил никога да не допуска по лицето му да проличи истинското му мнение за клиентите.

— С Хюстън ли се скарахте?

С пламтящо от гняв лице Леандър се извърна към баща си.

— Никога не съм се карал с Хюстън, не сме спорили, нито сме имали различни мнения по каквито и да били въпроси. Хюстън е абсолютно безупречна — съвършената съпруга.

— Аха, значи те е ядосала сестра й. Някой спомена, че днес доста ти е ходила по нервите. Но не се безпокой — няма да живееш с нея!

За момент Лий спря да прибира дрехите си.

— Блеър? Но какво общо има тя? Откакто съм сгоден, с никоя жена не съм се забавлявал така добре, както с нея. Хюстън е тази, която усилено ме тласка към алкохолизъм. По-точно казано, гони ме от този град.

— Я спри за момент — прекъсна го Рийд и хвана ръката му. — Преди да скочиш в някой влак и да изоставиш пациентите си на произвола на съдбата можеш поне да поговориш с мен. Затова седни и ми разкажи кое те разяри толкова.

Лий се отпусна в едно кресло, като че тежеше цял тон, и едва след доста време успя да отговори:

— Имаш ли представа, защо помолих Хюстън да стане моя жена? Сигурно съм имал някаква причина да се сгодя за нея, но междувременно май напълно съм я забравил.

Рийд седна на леглото срещу сина си.

— Остави ме да помисля, синко… Ако си спомням добре, не беше нищо друго освен чиста, силна, старомодна плътска жажда. Едва се върна у дома си след последния семестър и веднага се присъедини към стотиците млади и не толкова млади мъже, които преследваха на всяка крачка очарователната мис Хюстън Чандлър и я умоляваха да ги придружи на някоя забава. Всеки искаше да бъде близо до нея. Доколкото си спомням, ти непрекъснато хвалеше красотата й и твърдеше пред мен, че всеки мъж в Чандлър я е убеждавал да се омъжи за него. Отлично си спомням вечерта, когато й направи предложение и тя го прие. После цяла седмица тичаше из къщата, като че плуваше из облаците.

Той направи кратка пауза.

— Отговорих ли на въпроса ти? Може би сега разумът ти казва, че плътското желание към милата мис Хюстън е умряло?

Лий сериозно изгледа баща си.

— Разумът ми твърди, че походката й, целият й вид, които лишиха от сън мъжкото население на града, са просто една димна завеса. Тази жена е направена от лед. Напълно фригидна, лишена от всякакво чувство. Не мога да се оженя за жена, която трепери от отвращение, щом се доближа до нея, и да се обвържа до края на дните си.

— Това ли е всичко, което те дразни у нея? — попита с очевидно облекчение Рийд. — Добрите жени са такива. Почакай да мине сватбата. Отношението й бързо ще се промени. Когато бяхме годеници, и майка ти се държеше хладно с мен. Дори една вечер счупи чадъра си в главата ми, защото се проявих малко повече. Но след сватбата… Е, тогава стана по-добра — дори много по-добра. Повярвай в думите на стария мъж, който има опит в тези неща. Хюстън е добро момиче и дълго е живяла под ботуша на онзи проклетник Гейтс. Нищо чудно, че е страхлива и изнервена.

Леандър внимателно слушаше баща си. Не беше имал намерение да прекара целия си живот в Чандлър. Искаше му се да поработи в някой голям град като лекар в болница, после да открие собствена практика и да спечели много пари. Но само половин година след като завърши образованието си, той промени плановете си и реши да се върне в къщи. В родния му град имаха голяма нужда от него и можеше да се занимава с много по-сериозни случаи, отколкото с истерията на богатите дами.

По време на следването си редовно получаваше писма от Хюстън — повърхностни, клюкарски писъмца, които разказваха за събитията в града и описваха успехите й в училище. Леандър винаги се радваше на писмата й и на предстоящата среща с малкото момиче, което му ги пишеше.

Вечерта, когато „блудният“ син окончателно се прибра у дома, баща му даде вечеря в негова чест. Пристигна и „малкото момиче“. Хюстън беше разцъфтяла и беше станала прекрасна млада жена. Тялото й беше такова, че ръцете на Леандър овлажняха от възбуда. Докато я наблюдаваше с отворена уста, един приятел го смушка в ребрата.

— Безсмислено е, стари момко. Тя е получила предложение от всеки неженен мъж в града — или поне всеки й е предлагал да се освободи от нещо, което й тежи, ала не ни иска. Май чака някой приказен принц или президента на Съединените щати.

Леандър се ухили самоуверено.

— Вероятно вие просто не знаете как да я помолите. Ще ви покажа някои трикове, които научих по време на следването си в Париж.

И така, той встъпи като конкурент в местното състезание на претендентите за ръката на мис Чандлър. И до днес не можеше да каже точно какво се случи. Беше я придружил на няколко забави и май на третата й направи предложение, като се изрази по следния начин:

— Не ми се вярва, че ще се омъжиш за мен, но нищо не ми струва да попитам.

Естествено очакваше да получи отказ. После можеше да се посмее с мъжете в клуба и да им заяви, че и той се е опитал, но са го захвърлили в коша като всички тях.

Беше безмерно изненадан, когато Хюстън веднага прие предложението му и дори го попита дали одобрява двадесети май като дата за венчавката им — и всичко това на един дъх. Още на следващата сутрин видя снимката си във вестника, с която го представяха на обществеността като годеник на мис Хюстън Чандлър. Под снимката имаше забележка, че щастливите годеници същата сутрин са излезли да си изберат годежните пръстени. После нямаше нито един случай да обмисли по-сериозно предложението, в което беше изпаднал. Когато не работеше в болницата, беше или на проба при шивача, или изразяваше съгласие за платовете, избрани от Хюстън за завеси на къщата, която внезапно беше решил да купи.

Ето че едва сега, няколко седмици преди сватбата, в душата му започнаха да се надигат съмнения. Всеки път, когато докосваше Хюстън, тя потреперваше и се отдръпваше, сякаш се отвращаваше от него. Естествено Леандър познаваше Дънкан Гейтс и възгледите му за жените и знаеше, че този човек не пропускаше случай да вкара в „правия път“ повереното му момиче. Преди няколко години баща му беше му написал в писмо, че Гейтс е подал молба до градската управа да бъде забранено на жените да посещават павилиона за сладолед, открит наскоро в града, с обяснението, че там се учат само на мързел, бъбривост и флиртове. И за щастие на мъжете било точно така, отбелязваше в писмото си Рийд.

Леандър извади от джоба си дълга, тънка пура и я запали.

— Както съвсем правилно отбеляза, аз почти нямам опит с „добри“ момичета. Ти не се ли боеше, че майка ми ще си остане същата и след сватбата?

— Ужасно ме беше страх. Толкова безсънни нощи прекарах! Дори казах на баща си, че ще се откажа от женитбата, защото не желая да прекарам живота си с жена, която носи в гърдите си сърце от камък.

— Но после все пак си се оженил за нея. Защо, татко?

— Ами… промълви Рийд с виновна усмивка. — Аз… — И той смутено се загледа в тавана. — Мисля, че ако майка ти беше жива, щеше да ме окуражи да ти призная истината. Защото аз я обезчестих, синко. Накарах я да пие шампанско, часове наред нашепвах в ухото й нежни думи и накрая я принудих да стане моя. — Възрастният мъж рязко се извърна към сина си. — Но не те съветвам да следваш моя пример. Препоръчвам ти само да се поучиш от опита ми. Внимавай, иначе като нищо може да се опариш. Защото аз и до днес съм убеден, че ти се появи на бял свят две седмици по-рано, отколкото беше редно.

Леандър внимателно разглеждаше трепкащото огънче на пурата си.

— Много ми харесва съветът ти. Струва ми се, че ще се вслушам в него.

— Май не трябваше да ти го казвам. Хюстън е прекрасно момиче и… — Той спря насред изречението и изпитателно изгледа сина си. — Уповавам се на умението ти да прецениш ситуацията. Дръж се така, както смяташ за правилно. Ще вечеряш ли с мен?

— Не — отговори тихо Лий, чиито мисли бяха другаде. — Тази вечер отивам с Хюстън на прием при губернатора.

Рийд отвори уста да каже още нещо, но бързо я затвори и безмълвно напусна стаята. Вероятно щеше да се върне и да каже онова, което напираше на езика му, ако знаеше, че веднага след излизането му синът му отиде на телефона и поръча в един нощен локал четири бутилки френско, шампанско, които да бъдат отнесени в новата му къща. После помоли икономката да приготви изискана вечеря, започваща със стриди и завършваща с шоколадов пудинг.