Джуд Деверо
Сърце от пламък (19)

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Приемът надмина и най-лошите й очаквания. Непрекъснато липсваха разни неща и в отсъствието на Хюстън никой не знаеше какво трябва да прави. Бяха дошли стотици роднини на Лий, които непременно искаха да им се обясни как се е стигнало до това необикновено разменяне на близначките. Оупъл разпространи слуха, че съпругът на Хюстън е отвлякъл невестата си на бял кон (вероятно жребецът е бил с крила, помисли си Блеър) и младите дами зашепнаха помежду си, че Кен е най-романтичният от мъжете. Блеър се опитваше да се радва, че предприетата от нея размяна не се е увенчала с успех и че няма да й се наложи да прекара първата брачна нощ в обятията на Тагърт.

Един от прислужниците тъкмо я питаше как да сервира някакво си огромно парче сирене, когато Блеър вдигна очи и забеляза, че Леандър я наблюдава над главите на стотиците гости. Сладостна топлина се разля по тялото й. Каквото и да имаше против него, мисълта за предстоящата нощ съвсем не беше неприятна.

Той си проправи път към нея, даде няколко кратки нареждания на мъжа със сиренето и замъкна Блеър надалеч в градината, където никой не можеш да ги види.

— Слава на Бога, че подобно нещо се с случва веднъж в живота! Знаеш ли, че мистър Гейтс плаче?

Чудесно беше да застане до него в сянката на дърветата далеч от хората и шума. Силно си пожела ей сега да я целуне.

— Вероятно плаче от щастие, че днес съм била за последен път в дома му.

— Каза ми, че най-после е въздъхнал с облекчение, защото знае, че ти ще бъдеш щастлива и ще правиш само онова, за което Господ Бог е създал жените, и то с добър мъж до себе си, искаше да каже — с мен, който ще се грижи за теб. Най-после ще се осъществиш като жена.

И той я изгледа още веднъж по начин, който стопли сърцето й.

— Вярваш ли, че с мен ще се осъществиш като жена? — попита той и направи крачка към нея.

— Доктор Уестфийлд! Телеграма! — прокънтя момчешки глас откъм къщата. В следващия миг пратеникът дотича до тях и разруши усамотението им

Леандър му даде монета и му каза да си избере нещо вкусно от бюфета. Без да откъсва очи от Блеър, той разкъсва плика. Но в следващи миг написаното в телеграмата изцяло прикова вниманието му.

— Ще й откъсна главата! — изръмжа той и лицето му се зачерви от гняв.

Блеър изтръгна телеграмата от ръката му.

Току-що се омъжих за Алън Хънтър стоп би ли казал на татко и Блеър стоп ще се върна след три седмици стоп не ми се сърди стоп с любов Нина

— От всички идиотски трикове този е най… — изръмжа Лий. — С татко ще я намерим и…

— …и какво? — прекъсна го Блеър. — Тя е вече омъжена, пък и какво толкова не харесваш у Алън? Мисля, че ще бъде отличен съпруг.

Гневът му веднага се изпари.

— Може и така да е. Но защо не остана в Чандлър и не се венча тук? Защо избяга, сякаш се срамува от него?

— Нина и аз сме приятелки от детинство. Предполагам, че се е страхувала от мен. Все пак той беше човекът, за когото възнамерявах да се омъжа, и тя е решила, че ще се разсърдя на Алън, задето ме остави да го чакам на гарата. Без съмнение ме е забравил заради Нина.

Леандър се облегна на дебели ствол на дървото и извади от джоба си пура.

— Ти май изобщо не се развълнува. Нали ти дадох случай да се измъкнеш. Можеше да се върнеш в Пенсилвания, нямаше да те спра.

Когато след години се спомняше този епизод, Блеър разбираше, че едва тогава напълно е осъзнала любовта си към Леандър. Той беше направил какви ли не лудории, за да я спечели, а сега стоеше пред нея като малко момче и твърдеше, че не е имало нужда да се омъжва за него. Щял да я пусне да си отиде.

— Какво ли щеше да извършиш, ако се бях качила на влака за Пенсилвания? Отлично си спомням как ме разтърси и ми нареди да се омъжа за теб без повече приказки — отговори тихо тя и направи няколко крачки към него. Сложи ръце на гърдите му, великолепният шлейф ги обгърна в мека мъгла и в приглушената светлина на градината перлите заблестяха във всички цветове на дъгата.

Леандър я погледна, хвърли пурата, обгърна я с ръце и я целуна с гореща страст. Притисна тялото й до своето, притегли главата й до рамото си и едва не я задуши. Така майката притиска до себе си смятаното за изгубен дете.

— Но ти избра него, отиде на гарата, за да заминеш с него.

Блеър се опита да спаси и себе си, и скъпоценния шлейф от устремната му прегръдка. Искаше да види лицето му.

— Всичко това е минало — прошепна тя, впи поглед в очите му и се замисли за мъжа, който се криеше зад това красиво лице. Спомни си как го гледаше по време на операции, когато спасяваше човешки живот. В съзнанието й се беше запечатал денят, когато в болницата доведоха стар каубой, набучен от рогата на бик. Лий не можа да го спаси и мъжът умря на операционната маса. Тогава беше видял сълзи в очите му. Каза й, че е познавал човека още като момче и много го е заболяло, като не е успял да направи нищо.

Сега стоеше пред него и разбираше, че се е омъжила за истински мъж. Алън не беше нейната голяма любов, нито тя неговата. Спомни си чувството на облекчение, което изпита на гарата, когато той не се появи.

— Много неща станаха между нас — промълви тя и нежно докосна страната му с длан. Беше толкова хубаво да го докосне отново — за пръв път след нощта, в която се бяха любили. От днес нататък той й принадлежеше, изцяло и завинаги.

— Този ден е нашето ново начало и аз искам да го започнем на чисто. Ние с теб работихме много добре заедно, но има и… и друго, което ни свързва — заговори отново тя и леко потърка бедра о неговите. — Искам да направим нещо от този брак. Искам да имаме деца, да работим заедно и… да се обичаме. — Последните думи бяха произнесени едва чуто. Лий винаги казваше, че я желае, но за любов никога не беше ставало дума.

— Деца — промърмори той и отново я притегли към себе си. — Да, разбира се, че ще си направим дечица. — И започна да я целува като умиращ от жажда.

— Аха, ето ги! — извика някой. — Престанете най-после да се целувате. Цял живот ще имате време за това. Върнете се при гостите и разрежете тортата.

Блеър с неохота се отдели от мъжа си. Ако беше я целувал така само още няколко секунди, щеше да се отпусне с него на тревата. Вече беше доказала, че губи сили при всяко негово докосване.

Лий с въздишка взе ръката й в своята и я поведе обратно към очакващото ги множество, събрано на зелената морава.

Една разрязаха тортата и хората отново ги разделиха. Десетина жени засипаха Блеър с въпроси какво става с Хюстън.

— Съпругът на дъщеря ми я отведе на бял кон — обясни сдържано, почти плахо Оупъл и никой не се усъмни в думите й. — И двете ми дъщери си избраха силни мъже, които много добре знаят какво искат и винаги постигат онова, дето са си наумили.

Две от слушателките й едва не се строполиха в безсъзнание на земята — толкова бяха впечатлени от разкритията й.

— Мамо — обърна се към нея Блеър и й подаде отрупана чиния, — я опитай тази великолепна шунка. — После се приведе към нея и пошушна в ухото й: — Сега вече знам от кого сме наследили артистичния си талант.

Оупъл с усмивка огледа дамите, които ги бяха наобиколили, и съзаклятнически смигна на Блеър, преди да се заеме с шунката. Младата невеста се засмя и се отдалечи, защото не искаше да пречи на майка си да възхвалява зетьовете си.

Когато слънцето залезе, в библиотеката засвири оркестър и естествено Блеър и Леандър трябваше да открият танците. Много от гостите се интересуваха дали онази вечер у губернатора е била тя, а не Хюстън. Блеър и Лий скришом се усмихнаха един на друг и се понесоха по паркета.

— Време е да се махнем оттук и да се приберем у дома. С нетърпение очаквам да те направя своя жена — пошепна в ухото й той.

Без да трепне, Блеър уви шлейфа около китката си и бързо напусна залата. Качи се в стаята си да облече всекидневен тоалет. Появи се майка й и мълчаливо й помогна при обличането. Едва когато Блеър застана пред огледалото в стоманеносиния костюм, избран от Хюстън за нея, Оупъл каза:

— Леандър е добър мъж. Знам, че имахте проблеми, но смятам, че ще ти бъде истински съпруг.

— И аз така мисля — отговори със сияещо лице Блеър. — Не бих могла да си пожелая по-добър.

Освен това вече знам, че е великолепен любовник, добави мислено тя, целуна бързо майка си и изтича надолу по стълбището в салона, където нетърпеливо я очакваше Леандър.

Под дъжд от оризови зърна, който заплашваше да им извади очите, двамата напуснаха Вила Тагърт и потеглиха към красивата малка къща, която от днес нататък щеше да бъде техен дом.

Но едва оставиха зад себе си развеселено махащото множество, когато в сърцето на Блеър се промъкна неизпитван досега страх. От този миг нататък тя свързваше живота си с един мъж, когото всъщност познаваше само като лекар. Какво знаеше за частния му живот? Какво правеше той, когато не четеше и не практикуваше?

Пред дома им Лий я вдигна на ръце, пренесе я през прага и като хвърли поглед към бледото й лице, прошепна:

— Та това изобщо не е жената, която рискува живота си, за да спаси от инфекция брадичката на един каубой! Надявам се, че не се страхуваш от мен, или е точно така?

Когато Блеър не отговори, той продължи:

— Това, от което се нуждаеш сега, е чаша шампанско. И двамата знаем до какво води, нали?

Той я пусна в антрето и зави надясно към трапезарията. Блеър почти не познаваше къщата. Пристъпи наляво и се озова в салона. Зад него имаше малка спалня, предназначена за гости. Мебелите бяха от тежко тъмно Дърво, но помещението изглеждаше уютно с бяло-сините си тапети и бордюра от бледочервени рози под тавана. Блеър приседна на един от диваните обвити в сатен.

Леандър се върна при нея с две чаши и бутилка шампанско, поставена в сребърна кофичка с натрошени парчета лед.

— Надявам се, че ще ти хареса тук. Всички идеи за обзавеждането са на Хюстън. Аз почти не се интересувах от онова, което правеше тя. — Той седна в другия край на дивана, сякаш усещаше страха й.

— Харесвам къщата. Аз нямам и понятие от обзавеждане на дом, но Хюстън е специалист по тези работи. Вероятно и без това щях да я помоля да ме замести. Но сега тя ще се занимава с дома на Тагърт.

— Вие двете разбрахте ли се най-после? — Шампанското успокои обтегнатите й нерви и Леандър побърза отново да напълни чашата й.

— Хюстън призна, че е влюбена в Тагърт. — Блеър изглеждаше искрено смаяна. — Не мога да си представя какво намира сестра ми в тоя шумен и недодялан тип. Невероятно е, че е предпочела него пред теб. — Тя млъкна и цялата почервеня от смущение.

Леандър развеселено се засмя.

— Благодаря за комплимента.

Той се приближи до нея и започна да си играе с къдриците, изплъзнали се от строгия кок, измайсторен тази сутрин от Хюстън. После бавно започна да вади фуркетите от косите й

— Противоположностите винаги се приличат. Погледни само нас двамата. Тук седя аз, хирург от висока класа, а тук ти — бъдещата домакиня и майка, която ще нарежда чорапите по местата им и ще се грижи мъжът й да има уютен дом вечер, когато се прибира от работа…

Блеър едва не са задави с шампанското си.

— Нима искаш да кажеш, че трябва да се откажа от професията си и да обслужвам единствено теб? — изфуча тя. — От всички идиотски тесногръди възгледи, които съм чувала досега, това е най-непоносимият! — Тя тресна чашата си на масичката и скочи. — Колко пъти се опитах да убедя Хюстън, че си втори мистър Гейтс, но тя не ме слушаше. Все твърдеше, че си съвсем различен. Едно само ще ти кажа, Леандър Уестфийлд, ако си се оженил за мен с мисълта, че заради теб ще изоставя професията си, най-добре е веднага да се откажеш!

Леандър спокойно си седеше на дивана и тя се приведе над него с оперени на бедрата ръце. Докато му говореше, той бавно се надигна, а когато тя свърши пое дълбоко въздух, кротко й се усмихна.

— Мисля, че имаш още много да учиш, докато ме разбереш. За съжаление не проумявам защо си винаги готова да предполагаш най-лошото за мен, но се надявам скоро да ти докажа, че не съм такъв, за какъвто ме мислиш. А аз имам намерение да прекарам живота си с теб и да те науча на нещо по-добро. Но обучението ще започне от утре — завърши той, обгърна я с ръце и я привлече към себе си.

Блеър се вкопчи в него и когато устните им се докоснаха, светът около нея сякаш експлодира. Знаеше, че почти не познава този мъж. Нямаше представа какви са били мотивите му да се ожени за нея, не знаеше дали не я е търпял до себе си в болницата само за да спечели състезанието, както твърдеше Алън, или пък съвместната работа с нея му доставяше същото удоволствие, като и на нея.

Но в този миг нищо нямаше значение. Блеър усещаше единствено ръцете, които я прегръщаха, близостта на мъжкото тяло до своето, горещината, която се излъчваше от него и се вливаше в нея.

— Толкова дълго чаках да се случи отново онова, което стана тогава — промълви тихо той, докато навиваше косите й около китката си, а с другата си ръка галеше тила й. — Качи се горе и се приготви. Тази вечер ще се проявя като джентълмен — за пръв и за последен път. Затова използвай този уникален случай. Не ме гледай така, а върви! Сигурен см, че за тази нощ сестра ти е приготвила колкото се може по-предизвикателна нощница, естествено в рамките на позволеното. Хайде, иди да я облечеш. Имаш на разположение десетина минути може би…

Макар и неохотно, Блеър отпусна ръце и тръгна нагоре по тясната вита стълба към спалнята. На втория етаж бяха разположени цели три спални: една за обитателите на дома, една за гости и една за бъдещите наследници. Дрехите й вече висяха в гардероба, обувките й бяха подредени до тези на Леандър. За миг й се стори, че никога не е виждала нещо толкова интимно, колкото тези наредени един до друг чифтове обувки.

На леглото я очакваше прекрасна роба от бял шифон с паунови пера по края и на ръкавите, а до нея лъскаво одеяние от бял сатен, което явно се носеше под робата. Блеър само поклати глава при вида на подобни екстравагантности, но още в следващия миг усети в сърцето си огромно нетърпение да ги изпробва. Понякога животът на сестра й й се струваше толкова безполезен, но с организирането на тази сватба Хюстън окончателно завоюва уважението й. Венчавката и приемът след нея изискваха талант на армейски генерал, а тя се беше погрижила за всички най-дребни детайли. Беше помислила дори за това, дрехите на сестра й да бъдат пренесени в бъдещия й дом още по време на сватбеното тържество.

Блеър едва успя да се пъхне наполовина в шумолящия шифон, когато стъпките на Леандър се чуха по стълбата. Той въобще не се засегна от това, че робата виси в безредие от голите й рамене, а с два скока прекоси спалнята и я стисна в обятията си. Въодушевлението му от полуготовия й нощен тоалет беше безкрайно. Блеър се отдръпна на крачка от него, спъна се и падна по гръб на леглото. Лий полетя след нея и пауновите пера на робата се посипаха като снежинки по тялото й.

Тогава и двамата се разсмяха и Лий, който не я изпускаше от ръцете си, се претърколи с нея по широкото легло, като я целуваше и гъделичкаше, докато тя пищеше от удоволствие. Тънката роба не издържа на подобно непочтително отношение и скоро Блеър се търкулна по леглото, облечена само в бялата сатенена нощница. Лий започна да хапе раменете й и да ръмжи като мечка, докато тя усети пробождане в сърцето от смях. Ръцете му се плъзнаха по бедрата й и предизвикаха протести, макар и изречени с половин уста.

Но преди играта да се превърне в нещо по-сериозно, телефонът в салона иззвъня.

— Какво е това? — сепна се Блеър.

— Нищо не чувам — измърмори Леандър и скри лице в косите й.

— Телефонът звъни. Лий, не можеш да го оставиш просто ей така. Може би някой спешно се нуждае от помощта ти.

— Всеки, който се опитва да попречи на брачната нощ, заслужава страшни мъки.

Блеър го избута от леглото.

— Сигурна съм, че не говориш сериозно. Не забравяй, че си станал лекар, за да помагаш на хората.

— Не и тази нощ… — Той се опита отново да я прегърне, но тя го отблъсна. А проклетият телефон продължаваше да звъни.

— Защо, за Бога, се ожених за колежка? — простена Лий, оправи дрехите си и хвърли такъв жален поглед към Блеър, че тя с кискане се сви на леглото. — Отивам да убия оня тип, дето посмя да се обади в такава нощ!

Едва вдигна слушалката до ухото си, когато телефонистката започна да се извинява:

— Не бих искала да ви смущавам в тази единствена по рода си нощ. Но на телефона е баща ви. Каза, че е много спешно.

— Да се надяваме — измърмори Лий и зачака да чуе гласа на Рийд.

— Много ми е неприятно да те безпокоя точно днес, Лий но случаят е спешен. Елиас Смит всеки миг може да умре от сърдечен пристъп. Трябва веднага да дойдеш.

Леандър шумно пое въздух. Елиас Смит беше паролата им, когато в мините нещо не беше наред. Рийд често му пращаше съобщение, когато работеше в болницата, затова двамата се бяха споразумели за някои ключови думи, които да го уведомят за сериозността на положението. Бедният мистър Смит беше нещастен болник, измъчван от всевъзможни инфекциозни болести и какви ли не хранителни отравяния, но сърдечният пристъп беше парола за най-страшното, което можеше да се случи: провал.

Леандър хвърли поглед към тавана и помисли, че в спалнята го очаква невестата му.

— Имам ли време?

— Търсиха те още пред час, Лий. Не отивай, моля те. Изпрати някой друг.

— Тебе ли? — изпухтя Леандър, използвайки възможността да излее гнева си. Външните хора не знаеха нищо за обстановката в лагерите. Само лицата, които имаха достъп до тях, познаваха настроението на работниците. А Лий се чувстваше отговорен за евентуалните безредици, тъй като именно той беше въвел при тях профсъюзните водачи.

— Ще дойда колкото се може по-бързо — изръмжа той и окачи слушалката.

Тръгна към стълбата с чувството, че преживява най-страшната катастрофа в живота си. Внезапно осъзна, че трябва да измисли някаква причина, с която да обясни на Блеър защо я оставя сама. Вече не беше ерген, който не дължи никому обяснение. Имаше жена, която заслужаваше откровеност и уважение. Но в този миг се чувстваше толкова зле, че не му хрумна никаква лъжа — а в никакъв случай не можеше да й каже истината! Тъй като жена му беше изцяло лишена от чувство за самосъхранение, тя без съмнение щеше да настоява да го придружи. Никога не беше изпадал в подобно неприятно положение. Но най-непоносима от всичко беше мисълта, че с нея би могло да се случи нещо.

Най-добре беше да се измъкне незабелязано от къщи.

Никога досега не беше се приготвял толкова бързо, колкото в този момент. Все пак се качи в спалнята и набързо обясни на Блеър, че има спешен случай и ще се постарае да се върне колкото се може по-скоро. Сълзи замъглиха очите му, като я видя свита на леглото в тънката сатенена нощница, под която ясно се очертаваше великолепно закръгленото й тяло. Беше си заслужил наградата. Но вместо да си я получи, хукна надолу по стълбата и тресна зад себе си къщната врата, преди Блеър да е успяла да произнесе дори една дума.

Все още беше много зле, когато влезе в бащиния си дом. Макар че се чувстваше отговорен за стълбата на миньорите тази вечер хич не го беше грижа за тях.

Баща му разказа, че някакъв шпионин съобщил на пазачите, че в лагера е проникнал човек от профсъюзите и е разговарял с работниците. Този човек проявил глупост и се върнал сам в лагера през планинския склон от задната страна, без да се плаши от пазачите. А сега те претърсвали всяка барака и заплашвали невинните хора.

Леандър имаше разрешение да влиза в рудника, затова можеше да намери профсъюзния агитатор, преди да го открият пазачите. Така щеше да спаси младия човек, а и миньорите, които несправедливо щяха да бъдат обвинени, че са го въвели в лагера.

Лий знаеше, че единствено той е в състояние да предотврати катастрофата, затова се зае щателно да подготви файтона си за опасното пътуване.

— Ако Блеър дойде при теб, не смей дори да й намекваш къде съм отишъл. Ако й кажеш, че съм при пациент, ще те пита кой е той, за да дойде да ми помогне влечението. Измисли нещо, но, за Бога, не й казвай истината! Всичко, само не истината, иначе ще се напъха в рудника, без много да му мисли, и ще трябва да измъквам не само човека на профсъюзите, но и жена си от лапите на ония кучета.

Преди Рийд да успее да попита сина си коя според него е най-подходящата лъжа, чакълът изхвърча покрай ушите му и файтонът на Лий се понесе в обичайния си буен бяг.