Джуд Деверо
Сърце от пламък (18)

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Ан Сийбъри помогна на Блеър да облече великолепното шивашко творение, измислено за нея от Хюстън. Роклята беше елегантна, строга, затворена, изработена от сатен с цвят на слонова кост, с широки ръкави и толкова тясна в талията, колкото позволяваше укрепеният с метални банели корсет. Стотици, може би хиляди мънички перли украсяваха талията и маншетите, а булото беше от толкова фина ръчно изплетен дантела, каквато Блеър не беше виждала никога досега.

Тя се погледна в огледалото и си пожела да беше носила тази рокля при по-щастливи обстоятелства и да можеше сега с усмивка на лице да се отправи към брачния олтар.

За съжаление знаеше, че това е невъзможно, защото вече беше предприела действията, които съвестта изискваше от нея. Веднага след като видя как онова чудовище Тагърт целува другата жена, тя изтича в стаята си и му написа бележка. Съобщи му, че ще носи червени рози в косите си и нареди на камериерката да му каже, че трябва да застане вляво от олтара, а не вдясно, както беше предвидено.

Блеър съвсем не беше сигурна, че онова, което възнамеряваше да направи, ще има някаква законна сила. В брачните договори ясно беше записано коя близначка за кой мъж ще се омъжи, но все пак тя щеше да осигури известно време на сестра си и бракът между Хюстън и Леандър щеше да бъде обявен за законен. Важното беше сестра й да не се свърже с този негодник Тагърт, а тя по-късно щеше да мисли за последствията, които произтичаха от брака за самата нея. Защото брачната церемония задължаваше и нея и я свързваше за цял живот с Тагърт.

Тя изпрати на сестра си розови рози и я помоли да ги носи в косите си по време на венчавката.

Когато двете сестри застанаха на стълбището, Блеър притисна близначката си до гърдите си.

— Обичам те повече, отколкото предполагаш — прошепна тя и с въздишка прибави: — Време е да завършим този спектакъл.

С всяко стъпало чувството, че отива на заколение, се засилваше. Какво ще правя, когато венчавката свърши? — питаше се тя. Нима наистина ще съм омъжена за този ужасен мъж и ще живея в тази чудовищна къща?…

В огромната стая, която щеше да се превърне в библиотека, но също така беше много подходяща за бейзболна площадка, Тагърт и Леандър ги очакваха върху украсената с рози и зеленина платформа.

Блеър вдигна глава и устреми поглед право напред. Знаеше, че междувременно Хюстън е проумяла какво им предстои да направят — и че в крайна сметка тя щеше да се омъжи за своя Леандър.

Блеър втренчи поглед в Кен Тагърт и тръгна бавно към него по разкошния килим. По челото на мъжа внезапно се изписа дълбока отвесна бръчка. Той знае! — сепна се Блеър. Знае, че аз не съм Хюстън.

За миг безкрайно учудване изпълни душата й. До днес беше сигурна, че никой, дори собствената им майка, не различава близначките една от друга, но този мъж беше успял. Хвърли поглед към Леандър и видя тихата усмивка, с която посрещна Хюстън. Естествено той я приемаше на доверие, нямаше причини да очаква зло от когото и да било, тъй като самият той беше неспособен да строи зло на хората. Но за Тагърт се говореше, че е спечелил огромното си богатство изключително по безчестен начин. Може би именно затова той навсякъде подушваше предателство и успя дори да различи близначките. Тези мисли преминаваха като светкавици през ума на Блеър.

Когато двете се изкачиха на платформата, тя не посмя да погледне сестра си. Леандър взе ръцете на Хюстън в своите, но Тагърт рязко се извърна настрана.

— Скъпи мои чеда, ние… — започна свещеникът, ала Хюстън спокойно го прекъсна:

— Простете, но аз съм Хюстън.

Блеър смаяно изгледа сестра си. Защо разваляше сега подготвената с толкова мъки замяна? Леандър гневно впи очи в Блеър.

— Да си сменим ли местата? — обърна се той към Тагърт.

— Все ми е едно — сви рамене милионерът.

— Но на мен не — отговори Леандър и решително закрачи към другия край на платформата.

Леандър взе ръката на Блеър в своята и я стисна с все сила. Но тя не чувстваше болката. Тагърт беше признал пред очите на целия град, че не се интересува особено от Хюстън и му е все едно за коя ще се ожени. Блеър никога досега не се беше запитвала защо Тагърт реши да се ожени за сестра й и сега сметна, че я е взел, защото само една изоставена годеница би се омъжила за такъв като него.

Леандър я ощипа по ръката и тя навреме вдигна очи, за да отговори:

— Да!

Преди да осъзнае какво става, венчавката беше извършена. Леандър я прегърна, защото беше ред на задължителната целувка. За насъбралите се гости целувката трябваше да изглежда истинска и страстна, но в действителност Лий прошепна в ухото й с едва сдържана ярост:

— Искам да те видя отвън! Веднага!

Препъвайки се в четириметровия сатенен шлейф, Блеър се опита да върви в крак с него, докато той я теглеше към изхода. Салонът беше препълнен с хора, които се притискаха да видят брачните двойки, но Леандър не пусна ръката й нито за миг, докато не я отведе в голямото, облицовано с плочки помещение в края на коридора.

— Каква беше тая комедия, по дяволите! — попита той, но дори не й остави време да отговори. — Толкова ли се ужасяваш от мисълта, че трябва да живееш с мен, та прибягваш към подобни драматични средства, само и само да се избавиш? Нима предпочиташ да живееш с мъж, когото изобщо не познаваш, но не и с мен? Значи ли това, че предпочиташ всеки друг мъж пред мен?

— Не! — най-после извика Блеър. — Дори не помислих за теб, мислех само за Хюстън. Исках да я спася от онзи ужасен човек!

Леандър впи очи в нейните и когато отново заговори, гласът му прозвуча изненадващо спокойно:

— Значи ли това, че си била готова да се омъжиш за човек, който те отвращава, само за да може сестра ти да си върне мъжа, когото желае — според теб?

— Разбира се. — Блеър смутено се изчерви. — Каква друга причина бих имала за подобна размяна?

— Причината би могла да бъде следната: бракът с който и да било друг мъж е по-приемлив от брака с мен. — Той настойчиво продължи: — Блеър, трябва веднага да оправиш тази работа. Иди да поговориш с Хюстън. Настоявам да я попиташ защо се е омъжила за Тагърт. Искам да я слушаш внимателно, докато ти отговаря. Разбра ли ме? Слушай внимателно отговора й!

Без да обръща внимание на стотиците гости, които се смееха и обсъждаха размяната на булките пред олтара, Леандър повлече Блеър след себе си през множеството, питайки непрекъснато къде е Хюстън. Скоро я намериха сама в една малка стая заобиколена от купища хартии.

— Мисля, че вие двете трябва да си изясните някои неща на четири очи — изсъска през стиснати зъби Леандър, после бутна Блеър през вратата и здраво я затвори зад гърба й.

Когато близначките останаха сами в стаята, и двете дълго мълчаха. Хюстън седеше със сведена глава в едно кресло, а Блеър дори не се осмели да пристъпи към нея и остана до вратата.

— Мисля, че е време да слезем в градината и да разрежем сватбената торта — заговори най-после Блеър и гласът й прозвуча необичайно плахо. — Ти и Тагърт…

Хюстън скочи като ужилена от скорпион.

— Не можеш дори да го наречеш със собственото му име, така ли! — заговори тя, натъртвайки с гняв всяка сричка. — Мислиш си, че той няма чувства? Смяташ, че щом си изпълнена с предразсъдъци спрямо него, имаш право да се отнасяш с този човек, както на тебе ти се иска.

Блеър се стъписа от внезапни гняв на сестра си и отстъпи назад.

— Но, Хюстън, всичко, което направих, беше само заради теб. Исках да те видя щастлива.

Хюстън сложи юмруци на кръста си и се изстъпи пред Блеър, сякаш смяташе скоро да ги пусне в употреба.

— Щастлива? Как мога да бъда щастлива, като дори не знам къде е съпругът ми? Благодарение на теб никога няма да разбера какво означава щастието!

— Благодарение на мен? Но аз направих всичко, което беше по силите ми, за да ти помогна. Колко пъти се опитвах да те вразумя и да те накарам да разбереш, че не бива да се омъжваш за този човек само заради парите му. Кен Тагърт…

— Ти май все още не проумяваш как стоят нещата! — прекъсна я рязко Хюстън. — Унизи този горд, чувствителен човек пред очите на целия град и дори не осъзнаваш какво си сторила.

— Доколкото разбирам, говориш за случилото се пред олтара? Направих го само заради теб, Хюстън. Знам, че обичаш Леандър, и реших да се венчая за Тагърт, за да те направя щастлива. Никога не съм искала да те видя нещастна. Зная, че разруших живота ти, но се опитах да поправя стореното.

— Аз, аз, аз! Само това чувам. Ти знаеш, че аз обичам Леандър. Ти знаеш, че Кен е лош човек. През последните дни прекарваше цялото си време с Леандър и говориш за него, сякаш е някой бог. Всяка втора дума в устата ти е „Леандър“. Мисля, че наистина си искала най-доброто за мен — да ми дадеш най-прекрасния мъж.

Хюстън се приведе към сестра си.

— Вярвам, че Леандър запалва пожар в тялото ти, но с мен не беше така. Ако в последно време не беше заета изключително със себе си и беше взела предвид, че и аз притежавам искрица разум, щеше да забележиш, че съм се влюбила в един добър, достоен, деликатен човек. Признавам — обвивката му е доста грапава, но ти винаги се оплакваше, че моята е прекрасно гладка. Или и това не помниш?

Блеър безсилно се отпусна на първия попаднал й стол.

— Ти си се влюбила в Тагърт? В Кен Тагърт? Нищо не разбирам. Ти винаги си обичала само Леандър. Откак се помня, ти обичаш него и никой друг.

Гневът на Хюстън се уталожи, също така бързо, както беше дошъл. Тя обърна гръб на сестра си и пристъпи към прозореца.

— Права си. Реших, че трябва да го имам още когато бях шестгодишна. Мисля, че си поставих тази цел като някой алпинист, който иска да завладее върха на всяка цена. Може би трябваше да си избера Монт Рение. Щях да се изкача на върха и работата да се свърши. Нямах никаква представа как ще живея с Леандър след сватбата.

— Но много добре знаеш какво ще правиш с Тагърт, така ли?

Хюстън се извърна към сестра си и се усмихна.

— О, да! Много добре знам как ще живея с него. Ще му създам дом, място, където да цари сигурност, където ще правя само онова, което аз искам.

Блеър се надигна и този пътя сви ръце в юмруци.

— Как не намери две минути да ми разкажеш всичко това? Последните две седмици бяха същински ад за мен. Толкова се тревожех за теб, изплаках си очите от мъка, че съм разрушила живота на сестра си, а сега ти стои тук и най-спокойно ми признаваш, че си влюбен в този цар Мидас!

— Не желая да чувам презрителните ти забележки! — изкрещя Хюстън, но веднага се умири. — Той е най-добрият, най-мекият човек на света и е толкова великодушен. И аз „случайно“ много го обичам!

— А аз преживях адски мъки от тревога по теб. Трябваше да ми кажеш!

Потънала в мислите си, Хюстън гладеше с ръка ръба на бюрото, поставено в средата на стаята.

— Предполагам, че не ти го казах само защото ужасно те ревнувах заради твоята любовна нощ…

— Любов?! — избухна Блеър. — Май за Леандър аз също съм Монт Рение. Не отричам, че физически доста ме привлича, но това е всичко, което той иска от мен. Прекарваме по цели дни един до друг в операционната, но чувствам, че не го познавам. Всъщност той почти не ме допуска до себе си. Знам толкова малко за него. Той реши, че трябва да ме има, и заложи всичко на карта, за да ме получи.

— Нали те виждам как го гледаш! Никога не съм усещала нужда да го гледам така, както го правиш ти.

— То е, защото никога не си го виждала да работи в операционната. Ако го видиш там, сигурно ще…

— …Ще изпадна в безсъзнание — завърши със смях Хюстън. — О, Блеър, много съжалявам, че не поговорих с теб по-рано. Предполагах, че се измъчваш, но много ме заболя от онова, което стана. Струваше ми се, че цял живот съм била сгодена за Леандър, а ето че дойде ти и само след една-единствена нощ успя да ми го отнемеш. А Лий винаги ме наричаше своята ледена принцеса и аз ужасно се боях, че съм безчувствена.

— Но сега се освободи от тази грижа, така ли? — попита Блеър.

Страните на Хюстън поруменяха.

— Знам, че с Кен няма да имам тази грижа — прошепна тя.

— Значи наистина го обичаш? — промълви Блеър, която все още не можеше да го проумее. — И не се дразниш, когато месото изскача от чинията му? Не те интересува, че говори с пълна уста или че целува други жени?

Как можа да го каже! По-добре да си беше отхапала езика.

— Какви са тия жени? — попита с присвити очи Хюстън. — Моля те Блеър, отговори ми веднага!

Блеър пое дълбок въздух. Трябваше да разкаже на сестра си какво беше видяла в градината, преди да е станала венчавката. Вече беше твърде късно.

Хюстън отново се изправи пред сестра си.

— Ако още веднъж направиш опит да управляваш живота ми както преди малко пред олтара, повече никога няма да ти простя. Аз съм зряла жена, ти знаеш нещо за мъжа ми и искам да ми го кажеш!

— Видях го в градината малко преди венчавката да се целува с Памела Фентън — изговори на един дъх Блеър.

Хюстън побледня, но запази самообладание.

— Но после въпреки това дойде при мен — прошепна тя. — Видя я, целуна я, но се венча за мен. — Сияеща усмивка се появи по лицето й. — Блеър, в този миг ти ме направи най-щастливата жена на света. Сега ми остава само да намеря съпруга си и да му кажа, че го обичам и се надявам да ми прости.

Внезапно тя спря.

— О, Блеър, ти изобщо не го познаваш! Той е толкова добър човек, толкова великодушен, толкова силен, че хората търсят да се облегнат на рамото му, но в същото време е… — Тя скри лице в ръцете си. — Не може да понася, когато го поставят в неудобно положение, а ние го унижихме пред целия град. Никога няма да ми го прости, никога!

Блеър тръгна към вратата.

— Ще го намеря и ще му обясня, че за всичко съм виновна аз и ти нямаш нищо общо. Хюстън, аз дори не подозирах, че ти наистина имаш намерение да се омъжиш за него. Просто не си представях, че може да се живее с такъв човек.

— Мисля, че сега ще се освободиш от всичките си грижи. Смятам, че той ме е напуснал.

— Но какво още стане с гостите? Не може просто ей така да изостави гостите си!

— По-добре ли е да остане и да слуша как се забавляват за негова сметка, така ли! Да говорят, че Леандър до последната минута не можел да се реши коя от двете близначки да избере. Нито един от тях не смята, че Кен също има право да избира. Кен си въобразява, че аз все още обичам Лий, ти също смяташ, че обичам само Лий, а мистър Гейтс казва, че се омъжвам за Кен само заради парите му. Мама беше единственият човек, който веднага разбра, че съм влюбена — за пръв път в живота си!

— Какво да сторя? Как да поправя грешката си? — попита унило Блеър.

— Нищо не можеш да направиш. Той си е отишъл. Оставил ми е къщата и пари и си е отишъл. Но какво да прави с тази грамадна празна къща, щом него го няма в нея? — Хюстън отново седна. — Блеър, та аз дори не знам къде да го търся. Може би вече пътува към Ню Йорк, кой знае?

— Аз обаче предполагам, че е потеглил към дървената си хижа.

Двете жени стреснато вдигнаха очи и видяха приятеля на Кен — Идън, застанал в рамката на вратата.

— Простете, не исках да подслушвам. Но като имам предвид случилото се пред олтара, знам, че Кен е страшно разгневен.

Хюстън сръчно уви около ръката си дългия шлейф на сватбената рокля.

— Аз ще отида при него и ще му обясня всичко. Ще му кажа, че сестра ми е толкова влюбена в Леандър Уестфийлд, та е решила, че аз също го обичам. — И тя с усмивка се обърна към Блеър. — Много е лошо, дето смяташ, че се омъжвам за Кен само заради парите му, но много ти благодаря за обичта, която те е накарала да се пожертваш заради мен. Беше готова да дадеш онова, което междувременно ти стана най-скъпо на света.

Тя целуна сестра си по бузата, а Блеър обви ръце около врата й.

— Хюстън, аз дори не предполагах, че го обичаш. Щом приемът свърши, ще ти помогна да си прибереш багажа и…

С тих смях Хюстън се освободи от прегръдката й.

— Не, скъпа моя, не, моя властна сестричке. Аз ще напусна къщата още сега. Моят мъж е по-важен от няколкостотин гости. Ти ще останеш тук и ще отговаряш на всичките им любопитни въпроси. Измисли къде сме ние с Кен.

— Но, Хюстън, аз нямам и понятие как да се справя с този голям прием!

Хюстън спря на вратата.

— Аз научих това по време на безполезното си образование — отговори с мека ирония тя. — Не е толкова трагично, колкото си мислиш. Кураж, Блеър! Може би ще има няколко случая на хранително отравяне но с тях ти непременно ще се справиш. Желая ти щастие! — извика тя и изтича навън.

Блеър остана сама в стаята, ужасена от мисълта, че й предстои да ръководи един толкова голям и сложен празник.

— Защо ли не си държах устата, когато Хюстън реши да посещава онова проклето училище? — промърмори тя, после приглади роклята си, пое дълбоко дъх, доколкото й позволяваше пристегнатият корсет, и решително излезе от стаята.