Джуд Деверо
Благословията (13)

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Наистина сте много опасен тип — засмя се Ейми. Двамата бяха в очуканата кола на Джейсън и се прибираха в старата къща, където отвсякъде ставаше течение, но която наричаха свой дом. — Не мога да повярвам, че в такъв кратък срок успяхте да си набавите едновременно дама и билети за бала. И то каква дама! Макар че май не ви харесваше особено.

— Паркър ли? Искам да кажа, госпожица Паркър? О, харесва ме, и още как. А си намерих дама, защото съм адски готин, ако случайно не сте забелязали.

— Ммм. Ами ядвате се, но само когато не сте намръщен. Е, разкажете ми всичко.

— Косата ми е естествена, всичките ми зъби са мои…

— Не, идиот такъв! — засмя се отново тя. — Разкажете ми за госпожица Паркър. Какво й казахте, че я накарахте да се смее така?

— Да се смее ли? Не си спомням да се е смяла — отвърна сериозно Джейсън.

— Държеше се малко надуто, нали? Но когато танцувахте с нея, тя се засмя. Чух я. Видях я. Наистина се кикотеше от сърце.

Джейсън се усмихна накриво.

— Да не би да ревнувате?

— Давам ви дума, че ако не ми кажете, ще…

— Какво ще направите?

— Ще кажа на Чарлз да престане да ни изпраща храна и ще започна да ви готвя.

— Вие сте жестока жена. Добре, ще ви кажа: просто я попитах дали не с от онези жени, които се влюбват в шефовете си. — Когато Ейми вдигна учудено очи, той продължи: — Нали знаете как някои жени чезнат по красивите си, богати и могъщи шефове и никога не се омъжват, никога не създават собствени семейства?

— Виждала съм това по филмите, но никога в реалния живот — рече Ейми. — Все пак не разбирам. Кой е собственикът на „Бебешки рай“?

— Един мой познат.

— Аха, ясно.

— Кое ви е ясно?

— Че няма да ми кажете. Шефът й красавец ли е?

— В сравнение с него онзи Гибсън прилича на трол.

— Не знам защо, но не съм убедена в това. Както и да е. И на госпожица Паркър й се стори смешна идеята, че може да е влюбена в шефа си?

Джейсън се намръщи.

— Всъщност да.

— И защо ви притеснява това?

— Кой е казал, че ме притеснява?

Ейми вдигна безпомощно рамене.

— Не знам как ми хрумна, че това ви е неприятно. Може би защото, когато тя се разсмя и слезе от дансинга, вие останахте неподвижно и цели две минути гледахте ядосано след нея. Чак се уплаших да не й се запали косата от погледа ви.

— И би трябвало! — озъби се Джейсън. — Шефът й е добър с нея, от години й плаща добре!

— О!

— Какво би трябвало да означава това?

— Нищо. Просто, че парите не са заместител на чувствата.

— Може да не е искал чувства, а просто компетентна помощничка!

— Защо се ядосвате толкова? Колко време е работила за него?

— Няколко години. И какво искате да кажете с това „работила“? Доколкото знам, все още работи за него.

— Е, няма да е за дълго.

— Какво означава това? — попита той, докато свиваше в алеята и паркираше до олдсмобила на Милдред. Знаеше, че се държи глупаво, но не можеше да се сдържи. Вечерта не беше оправдала очакванията му. Сега, след приключването на бала, не знаеше на какво се е надявал, но може би беше искал, беше очаквал Ейми да… „Какво? — запита се той. — Да ми се закълне във вечна любов?“

Цяла вечер се беше опитвал да съсредоточи вниманието си върху Паркър и останалите на бала, но очите му все бягаха към Ейми. Тя обаче сякаш не забелязваше нищо. Ала брат му видя това.

— За какво се карахте с Дейвид? — попита Ейми, докато Джейсън й помагаше да слезе от колата, като внимаваше сатенените поли да не докоснат чакъла. Тази вечер изглеждаше божествено. Перлите и белият сатен й подхождаха. Той се усмихна тайничко зад гърба й и си помисли за годежния пръстен, който пареше джоба му. Може би тази вечер щеше да й го даде.

Вътре Милдред държеше на ръце изнервения Макс. Когато видя Ейми, той скочи в обятията й и двамата дълго останаха прегърнати, сякаш не се бяха виждали от години.

— Е, как мина? — прошепна Милдред, докато двамата с Джейсън стояха на входната врата.

— Добре — отговори Джейсън. — Нищо особено. Нямаше намерение да разправя случилото се на най-голямата клюкарка в града.

— След като не е станало нищо особено, защо Ейми се прибира у дома с теб, когато е излязла с брат ти?

— Шшт! — предупреди я Джейсън. — Ейми смята, че с Дейвид сме братовчеди.

Милдред наклони глава и го погледна. Тежката й прическа се килна на една страна и за момент му мина през ума, че мускулите на врата й трябва да са невероятно силни, за да удържат такава маса.

— Мислил ли си какво ще каже Ейми, когато разбере, че си я правил на глупачка?

— Не е точно така — каза сковано Джейсън.

— О? Нима не смяташ, че да купиш магазин за бебешки стоки, а след това да й кажеш, че всичките мебели струват двеста и петдесет долара, не означава, че я считаш за идиотка?

— Тя повярва и само това има значение.

Ейми беше занесла Макс в стаята му, така че Джейсън и Милдред бяха останали сами.

— Виж, смятам утре да й кажа.

Милдред подсвирна тихичко.

— Весела Коледа, Ейми!

— Не мислиш ли, че трябва вече да си вървиш?

— Мисля, че ти трябва да си отидеш — не му остана длъжна Милдред. — Трябва да дадете на Ейми възможност сама да избере с кого ще бъде, а не да я забърквате в извратените си игрички.

— Извратени ли? — попита той и повдигна учудено едната си вежда. — Това не е ли малко пресилено?

— Е, Джейсън, как са мъжете в живота ти?

Джейсън отвори входната врата.

— Благодаря ти, че се съгласи да гледаш Макс. — Милдред въздъхна дълбоко и му се стори, че вижда как завесите до вратата се помръдват, но косата на възрастната жена остана абсолютно неподвижна.

— Да не кажеш после, че не съм те предупредила!

— Считам се за предупреден.

Веднага щом затвори входната врата зад гърба на Милдред, Ейми подаде глава от спалнята.

— Чисто ли е? — прошепна тя.

— Да — ухили се Джейсън. — Можете вече да излизате. Беше облякла стария си халат и той се сети за новия под елхата.

— Как е Макс?

— Спи и хърка. Направо е изтощен, горкичкият.

— Знам как се чувства — рече Джейсън.

— О! — отвърна безизразно Ейми. — Искате да си лягате?

Той се прозина, за да я подразни.

— Аха. Направо съм скапан.

После разхлаби вратовръзката си и се прозина още по-широко.

— И аз — каза тя, но гласът й изобщо не звучеше уморено.

— Всъщност — рече бавно Джейсън, — ако успеем да отворим капака на комина, бихме могли да напалим огън, да си направим пуканки и да ми разкажете кое най-много ви е харесало на, бала.

— Вие запалете огъня. Аз ще направя пуканки — каза Ейми и забърза към кухнята.

За рекордно кратко време силният, макар и пушещ огън беше запален и Ейми и Джейсън седяха пред него с голяма купа пуканки с масло и чаши с ледена вода.

— Е, и за какво се карахте с Дейвид? — попита Ейми.

Джейсън изстена.

— Хайде да не започваме пак. Как ви се стори роклята на онази блондинка?

— Мисля, че от нея ще излезе добра майка.

Джейсън я погледна учудено.

— С такива атрибути ще може да произвежда много мляко — рече равнодушно Ейми и Джейсън се усмихна.

— Целите са от силикон.

— А вие как разбрахте? — попита тя.

— Забравихте ли, че танцувах с нея?

Ейми се засмя и попита:

— Та кое накара Дейвид да си отиде толкова рано и да ви остави да ме прибирате у дома? Само не смейте да ми пробутвате, че е имал спешен случай в болницата.

— Различия в мненията — рече сковано Джейсън.

Ейми се загледа в огъня.

— Цяла вечер имах чувството, че знаете нещо, което аз не знам — каза тихо тя.

— Коледа е и всички имаме тайни.

— Точно така. Но глупавата малка Ейми не бива нищо да знае.

— Какво искате да кажете?

— О, нищо. За какво си шушукахте със свекърва ми?

— Да не би да предизвиквам у вас параноя? — попита Джейсън, за да й отвлече вниманието. — Добре ли прекарахте?

— Да — рече колебливо тя.

— Но? — попита Джейсън с пълна с пуканки уста.

— Нещо липсваше.

— Че какво би могло да липсва? Вие бяхте най-красивата жена на бала.

— Много сте мил. Не, нещо друго. Беше… Ами например коя беше онази жена в тоалетната?

— Каква жена? Да не би да ви е отправила някоя злобна забележка?

— Не, всъщност говореше за вас.

Джейсън се позабави, преди да отговори:

— Тя познава ли ме?

— Нима би било престъпление, ако ви познава?

— Зависи какво знае. И какво ви каза?

— Че ще ми разбиете сърцето.

— Аха — отвърна с равен глас Джейсън.

Когато усети, че няма да й каже нищо повече, Ейми го погледна на светлината на огъня.

— Често ли разбивате женски сърца? — прибави тихо тя.

— Всеки ден от седмицата и по два пъти в неделя.

Ейми обаче не се засмя.

— Какво става?

— Какво имате предвид?

Неочаквано Ейми покри лицето си с длани и се разплака.

— Престанете! Просто престанете! Усещам, че става нещо, но никой не иска да ме посвети в шегата. Понякога ми се струва, че аз самата съм шегата!

— Жената от тоалетната ви е разстроила, нали?

Ейми стана от пода и тръгна към спалнята.

— Отивам да си легна — рече безизразно тя.

Джейсън я хвана, преди да е стигнала до вратата, и я стисна за ръката.

— Защо ми се сърдите?

— Защото и вие участвате. Тази вечер… О, никога няма да разберете!

— Опитайте.

— Всичко беше толкова хубаво! Зная, че звучи банално, но се чувствах като Пепеляшка. Горкичката Ейми Томпкинс с порутената стара къща на истински бал. Всички изглеждаха толкова красиви. А бижутата! Ако бяха запалили само една свещ по средата на залата, блясъкът на диамантите щеше да освети всичко наоколо. Беше като сън, като мечта!

Джейсън я върна внимателно до канапето и я накара да седне.

— И кое не беше наред?

— Имах чувството, че… — Тя вдигна към него насълзени очи. — Имах чувството, че съм обречена. Точно така. Усещах, че ще се случи нещо ужасно и не е по силите ми да го спра. Всичко беше толкова хубаво напоследък, а майка ми винаги ме е предупреждавала да се боя от щастието. Казваше, че сме родени, за да страдаме, и ако се случи нещо хубаво, то е дело на дявола.

— Това не винаги е вярно — каза тихо Джейсън, вдигна ръката й и целуна пръстите й един по един.

— Какво правите? — попита недоверчиво тя.

— Правя любов с теб.

Тя издърпа сърдито ръцете си и се опита да стане, но Джейсън й препречи пътя.

— Ако нямате нищо против… — каза тя с леден глас.

— Да, всъщност имам.

Той отново вдигна ръката й и я целуна по дланта.

— С тази ръка смених мръсния памперс на Макс и не съм се мила — каза Ейми над главата му.

— Знаеш колко обичам хлапето — каза той, без да спира да я целува.

Ейми неволно се усмихна, сложи ръце на раменете му и го побутна назад. Когато Джейсън се изправи, тя го погледна право в очите.

— Забрави ли, че си гей?

— Всъщност не съм. Дейвид излъга — отговори Джейсън и продължи да я целува по ръката.

Ейми го отдалечи от себе си и когато видя изражението му, разбра всичко.

— Добре де — рече той и се облегна назад на старото канапе. — Дейвид искаше да остана у вас и да гледам Макс, за да можете да излизате заедно. Той е влюбен в теб.

Когато не получи отговор, Джейсън се обърна и я погледна. На лицето й имаше странно изражение.

— Продължавай — рече тя.

— И за да няма закачки между нас, ти е казал, че съм гей.

— Разбирам. Това ли е всичко?

— Долу-горе — отговори той, наведе се напред, взе чашата си и отпи жадно.

— Значи двамата сте се състезавали за мен? — попита тихо Ейми.

Джейсън преглътна.

— Е, всъщност… Ами да, така беше. От мен се очакваше само да държа Ян Нюсъм на разстояние, но…

— Какво?

— Влюбих се във вас с Макс — каза той, като гледаше втренчено огъня.

Никога досега не му се беше случвало да се обяснява в любов. Повечето жени, с които беше ходил в Ню Йорк, в подобна ситуация щяха да извадят калкулатор, за да пресметнат какъв дял ще получат от неговото богатство. Но когато Ейми не каза нищо, той се обърна и я погледна. Овалното й лице беше пребледняло, а очите й гледаха право напред.

— И за какво още си ме излъгал? — попита едва чуто тя.

— Нищо, което да е от значение — отговори бързо Джейсън и притаи дъх.

Ако сега, докато още не знаеше за богатството му, кажеше, че го обича, щеше да е ясно, че е влюбена в самия него. Изведнъж осъзна, че в този момент целият му живот може да се промени и реши да действа.

— Обичам те, Ейми. Обичам и теб, и Макс. Искам да се омъжиш за мен. Затова Дейвид беше толкова ядосан. Той те искаше за себе си, затова ме накара да стоя у вас, но Макс… Макс от самото начало беше истинско щастие за мен. Той ме хареса, а знаещ как го обожавам и искам…

— О, млъкни и ме целуни! — рече Ейми.

Джейсън се обърна и я видя, че се усмихва с едното ъгълче на устата си. Имаше чувството, че камък е паднал от сърцето му.

Той вдигна бързо Ейми на ръце и я отнесе в спалнята. Не беше нужно да му казва, че иска да бъде там, откъдето ще може да чува сина си. „Нашият син — помисли си Джейсън. — Моята жена, моят син, моето семейство.“

— Обичам те, Ейми — рече той и потърка носа си в ухото й. — До теб се чувствам прекрасно. И ми е страшно приятно, че се нуждаеш от мен.

Нещо в думите му разтревожи Ейми, но в момента не бе в състояние да мисли трезво и не можа да определи кое точно я е притеснило. Джейсън я целуваше по шията и се придвижваше бавно надолу по раменете й.

Колко отдавна не я бе докосвал мъж! По-скоро щеше да умре, отколкото да каже нещо, с което да оскверни паметта на покойния си съпруг, но Били бе пиян почти всяка нощ. А Джейсън бе трезвен и чист и — о, толкова хубав! Дългите му пръсти се плъзгаха по тялото й като в сън. Свали бавно халата й, а след това старата нощница, като не спираше да я целува. Топлите му ръце се плъзнаха между гърдите й. Колко отдавна не се бе чувствала като жена, освен като майка!

— Хубаво! — въздъхна тя, затвори очи и се предаде на усещанията. Ръцете му се плъзнаха между бедрата й, като ласкаво я галеха по пътя си. — Това ми харесва — каза сънливо тя. — Има ли си име?

— Любовна игра — отвърна Джейсън и й се усмихна. — Харесва ли ти?

— О, да. Може ли още малко от същото, моля?

— Ще ти дам всичкото, което имам — каза той и започна да я целува по гърдите.

Когато проникна в нея, Ейми си пое рязко дъх, защото за пръв път й се случваше да е готова за това.

— Господи, колко е хубаво! — каза тя и нещо в гласа й накара Джейсън да се засмее, докато се обръщаше по гръб и я притегляше върху себе си.

— Сега ти свърши останалото.

Очевидно за нея това бе нещо ново. Джейсън изпита приятно чувство, когато видя изражението й.

— Девствена майка — промърмори той, сложи ръце на хълбоците й и започна да я насочва.

— Не спирай! — простена Ейми, докато се движеше. Не след дълго стигна до върха и се строполи безжизнено върху него. — Да! — успя да каже само, преди да се сгуши в обятията му. Сигурно и Макс се чувстваше така добре, когато го гушнеше. Джейсън придърпа завивката и двамата заспаха прегърнати.

Ейми се събуди от някакво шумно тупване и седна рязко в леглото, уплашена, че Макс може да е паднал. Когато обаче погледна в стаята му, видя, че синът й спи спокойно в новото си креватче. Беше се свил на кълбо, вирнал добре подплатеното си задниче във въздуха, а главичката му беше обърната към нея. От устата му върху възглавницата беше потекла слюнка.

Тя влезе в стаята, отиде до сина си, попи внимателно слюнката, подпъхна завивката около него и се върна в спалнята да си облече нощницата. Беше метната върху единия край на леглото и Ейми я навлече тихо, като внимаваше да не събуди Джейсън. Но нямаше защо да се притеснява: и двамата й мъже спяха непробудно.

Ейми се усмихна, наведе се и целуна Джейсън по челото. После си облече стария халат и тръгна към дневната. Когато застана на вратата, се стъписа, тъй като коледните лампички светеха, а до елхата имаше куп подаръци, висок колкото канапето.

— Дядо Коледа — прочете тя на всеки от етикетите по белите пакети. — Дейвид — прошепна и почувства лека вина, задето се беше отнесла така с него на бала.

След това се върна в кухнята, за да си направи чай. Не й се спеше и това бе единственото удобно време, в което можеше да помисли. Докато чакаше водата да заври, тя извади една чаша и пакетче чай и се замисли за изминалата вечер. Беше сигурна, че всяка друга жена на света щеше да присъства с удоволствие на този бал, но Ейми се чувстваше отегчена. Разбира се, беше хубаво и всички изглеждаха великолепно, но постоянно я теглеше към дома, при Джейсън и Макс. Точно така, беше отишла на бала с рокля на „Диор“ и перли — фалшиви, но кой можеше да разбере, — а всичко, което й се искаше, бе да се прибере у дома, да облече стария си халат и да седне със сина си и своя наемател гей.

Всички на бала се познаваха и естествено познаваха доктор Дейвид, така че Ейми имаше достатъчно време да седи на масата с чаша безалкохолно, да размишлява… и да си спомня. През целия си живот не се бе чувствала така щастлива и сигурна, както през последните няколко дни. Всяка минута бе приключение. Откакто Дейвид бе влязъл в дома й със своя братовчед гей, животът й се беше обърнал наопаки. Господин Уайлдинг — или Джейсън, както вече го наричаше в себе си — сякаш притежаваше магическа пръчица, която можеше да оправя всичко. Изобщо нямаше да се изненада, ако някоя сутрин се събудеше и видеше, че покривът на къщата й е поправен.

„А тази нощ — помисли си тя и въздъхна, — тази нощ ми каза, че ме обича; каза ми, че не е гей; каза…“ Е, не можеше да си спомни всичко, което бе чула или почувствала тази нощ. Знаеше само, че този бал е променил живота й.

Когато водата в чайника завря, тя заля пакетчето чай с гореща вода, прибави солидно количество мляко, отиде в дневната, седна и се загледа в елхата. Сега вече можеше спокойно да се усмихне, докато си спомняше как се е почувствала, когато е видяла Джейсън да влиза в залата с червенокосата красавица. Ако някой в този момент й бе подал пушка, Ейми щеше да простреля дупка в тънката й талия, която ясно показваше, че никога не е имала бебе. „А щеше да е още по-добре, ако имах топ — помисли си тя, — за да мога да помета и двамата едновременно.“

Когато Джейсън и онази жена седнаха на масата при тях, тя ни най-малко не се учуди. Изненада я обаче внезапната враждебност на иначе вежливия Дейвид. Двамата мъже веднага си промърмориха нещо, което Ейми не успя да чуе.

Тя си пое дълбоко дъх, наведе се към високата, божествено красива госпожица Паркър и каза:

— Какво ще стане сега с „Бебешки рай“?

Жената се наведе по-близо към Джейсън, вероятно за да чуе какво си говорят двамата. Може би точно защото не можеше да подслушва, Ейми бе решила да въвлече събеседницата си в разговор.

— „Бебешки рай“ ли? — попита жената, като неохотно отклони вниманието си от яростния шепот на Дейвид и Джейсън.

— Там, където работите — каза високо Ейми. — Нали там ви видях?

— А, да, разбира се.

Двамата мъже млъкнаха за малко и госпожица Паркър се обърна към Ейми:

— Какво ме попитахте?

Ейми се покашля.

— Какво ще стане сега с „Бебешки рай“, след като всичката стока е продадена? Нали няма да останете без работа?

— О, не — отвърна жената, без да сваля поглед от мъжете, за да не пропусне, ако започнеха отново да се карат.

— Значи все пак ще имате работа — каза високо Ейми, като по този начин я приканваше да откъсне вниманието си от тях.

— Работа ли? О, да! Шефът ми се занимава с много неща. „Бебешки рай“ беше само едно от тях. — И погледна мъжете, които отново започнаха да се препират.

— Разбирам — рече още по-високо Ейми. — И къде ще работите? В Абърнати или някъде другаде?

— В Ню Йорк — каза й жената през рамо, като попиваше всяка дума на мъжете.

— Аха, значи сега просто обикаляте простолюдието! Така си и помислих. От пръв поглед си личи, че живеете в голям град. Виждали ли сте някога трактор, госпожице Паркър?

Жената се обърна към Ейми и този път насочи цялото си внимание към нея.

— Госпожо Томпкинс, израснала съм в една ферма в Айова. На дванадесет години вече карах комбайн, защото бях достатъчно висока, за да стигам педалите. Когато станах на шестнадесет, готвех за двадесет и трима изгладнели като вълци работници. Е, кажете ми, госпожо Томпкинс, вие на колко крави сте акуширали?

Ейми се усмихна криво и се извини, че отива в тоалетната. Опитът й да се държи ехидно бе приключил безславно.

— По-добре да правя това, което умея най-добре — каза си тя и пожела с цялата си душа да разбере какво е то.

В тоалетната й се случи нещо много странно. Една жена с дълга тъмна коса, изкусно прибрана на кок, с прилепнала по тялото червена копринена рокля, си слагаше червило със същия цвят. Когато видя Ейми, тя едва не подскочи и Ейми за момент си помисли, че може да я познава отнякъде. „Заради роклята е — каза си тя. — В Кентъки не се срещат често рокли на «Диор»“. Само че когато излезе от тоалетната, видя, че жената още я чака, без изобщо да се преструва, че прави нещо друго. Ейми изведнъж почувства нелогично желание да избяга. Вече беше сложила ръка на бравата, когато жената се обади:

— Значи вие сте с Джейсън Уайлдинг.

Ейми си пое дълбоко дъх и изправи гръб, преди да се обърне към нея.

— Не точно. Аз съм с доктор Дейвид, братовчед му. Госпожица Паркър…

Беше абсолютно убедена, че госпожица Паркър е в състояние да се справи с всичко, което й поднесе тази жена.

— О, така ли? Но на мен ми се стори различно — рече жената. — Доколкото чух, Дейвид и Джейсън се караха за вас.

— И какво казаха? — попита Ейми, преди да успее да се спре.

— Те и двамата ли са влюбени във вас? — попита на свой ред жената и я огледа от глава до пети.

Изведнъж Ейми се отпусна, усмихна се и реши да си измие ръцете от тази работа.

— О, да! — рече тя. — Искат да се дуелират за мен. С пистолети на разсъмване. Или може би с шпаги.

Жената отново се обърна към огледалото.

— По-скоро със скалпели и клетъчни телефони.

Ейми се засмя и си помисли, че жената не е толкова опасна, колкото й се бе сторило отначало.

— Какво ще кажете за факсове срещу цветни ксерокси?

— Или вашият Интернет-доставчик срещу моя? — каза жената и се усмихна на Ейми в огледалото. След това направи пауза. — Роклята ви е страхотна. Оттук ли я купихте?

— Боже мой, не! Спечелих я на томбола. Това е „Диор“, от един магазин в Ню Йорк.

— Аха, разбирам. Томбола.

Ейми отново изпита желание да си тръгне, но незнайно защо — не успя.

— Познавате ли господин Уайлдинг? — попита колебливо тя.

— Доктор Дейвид?

Ейми имаше чувството, че жената се занася с нея.

— Джейсън.

— А, този господин Уайлдинг! Срещала съм го. А вие откъде го познавате?

— Той живее с мен — отговори невинно Ейми и се усмихна, когато видя слисаното изражение на жената.

Но непознатата скоро се окопити.

— Живеете с него? Без да сте женени?

Ейми се засмя:

— Май не го познавате много добре.

Много й се искаше да й каже, че Джейсън е гей, но пък, от друга страна, защо да не оставеше впечатлението, че е завъртяла главата на такъв красавец? Жената обаче не отговори на въпроса й, а на свой ред попита:

— Мисля, че би трябвало да попитам вие доколко го познавате. И какво изобщо прави той в това западнало място?

Снобският въпрос накара Ейми да свие устни.

— Джейсън Уайлдинг е тук, защото тук му харесва, защото в този град се чувства щастлив.

Жената прибра червилото си и погледна развеселено Ейми.

— Не знам какво става, но Джейсън Уайлдинг не би отишъл на някое евтино събитие в град Никъде, Кентъки, само защото там се чувства щастлив. Джейсън Уайлдинг прави само неща, които могат да му донесат още пари. Той е единственият човек на тази планета, който действително има златно сърце.

— Не знам за какво говорите — каза объркано Ейми. — Джейсън, господин Уайлдинг, живее у дома, при мен и сина ми, защото за момента няма къде да живее и с кого да прекара Коледа.

Жената се разсмя.

— И сестра ми беше някога във вашето положение. Тя също изпитваше съжаление към Джейсън Уайлдинг и го прие, а той й се отплати, като… О, виждам, че няма да повярвате на нито една моя дума, така че може би ще е най-добре да ви изпратя нещо.

— Не, благодаря! — рече Ейми и вирна нос. Само че жената не я чу, защото беше извадила мъничък клетъчен телефон от вечерната си чантичка и вече набираше някакъв номер.

Без да дочака да чуе разговора, Ейми се втурна обратно към компанията си с намерението да разкаже или на Джейсън, или на Дейвид за жената. Когато обаче стигна до масата, там нямаше никой.

— Какво изобщо съм си въобразявала? — каза гласно тя. — Че всички ще се притеснят защо съм се забавила толкова?

— Аз обаче се притесних, а дори не ви познавам — каза един хубав мъж, застанал на сантиметри от нея. — Каква хубава… огърлица — каза той, но не гледаше към перлите, а към деколтето й. — Истински ли са?

— Като майчина кърма — отвърна Ейми, усмихна се и той прихна да се смее.

— Искате ли да танцуваме? Или кавалерът ви би умрял без вашата компания?

— Да, кавалерът й би умрял — прозвуча над главата й гласът на Джейсън и за нейно най-голямо удоволствие, тя премести поглед от едното хубаво и намръщено лице към другото.

— Щом преброя до три, извадете си клетъчните телефони и набирайте! — рече тя.

Мъжът я погледна озадачено, но Джейсън я стисна здраво за лакътя и я извлече от дансинга.

— Къде бяхте, за бога? Макс добре ли е?

— Аз би трябвало да ви попитам, след като ви оставих да го гледате.

— Милдред е с него — каза ядосано Джейсън. — Кой беше този и какво ви говореше?

— Че имам хубави перли — каза тя и погледна деколтето си.

— Пили ли сте?

— Не, но имах две поредни срещи с женски пирани, така че може би трябва да пийна нещо. Все пак успях да остана невредима и след двете атаки.

— Ейми… — каза предупредително Джейсън. — Какво става?

— Освен дето по всичко личи, че кавалерът ми ме е изоставил? И че моят гей-бавачка е прехвърлил детето ми на някой друг, за да дойде на бала с красавица, която би засенчила и лалетата? А пък жената от тоалетната…

— Лалета ли? Защо пък лалета?

— Понеже ги харесвам — въздъхна Ейми. Защо никога не успяваше да следи основната й мисъл? — По каква причина сте тук?

— Просто наглеждам как вървят нещата. Държеше я в прегръдките си и Ейми не можеше да не си признае, че това й е приятно.

— Как намерихте билети? — промърмори тя, след като главата й докосна рамото му и остана там.

— Дълга история — промърмори той, опрял буза в главата й, но не даде повече обяснения.

След това танцуваха на няколко поредни стари песни. На бала „Белрингърс“ никога не се свиреше рокендрол, който да разделя партньорите. Когато най-сетне се върнаха на масата, там намериха бележка от Дейвид, в която се казваше, че е тръгнал да изпраща госпожица Паркър и моли Джейсън да придружи Ейми до дома й. Текстът звучеше напрегнато и Ейми се почувства виновна, задето е пренебрегнала кавалера си, но Джейсън я хвана за ръката и каза:

— Искате ли да си вървим у дома?

Начинът, по който каза „у дома“, едва не я накара да се разплаче.

А сега седеше на канапето, гледаше лампичките на елхата и се чудеше кой от двамата се е направил на Дядо Коледа и е оставил тези бели пакети.

В стаята беше хладно. Ейми подви крака под себе си и стисна здраво все още топлата чаша. Имаше в дома си гей и се беше любила с него, а тази сутрин бе първата Коледа на сина й. Тя се изправи, пое си дълбоко дъх, протегна се и си помисли, че може просто да се върне в леглото, да събуди Джейсън и… е…

Ейми се усмихна и тръгна към спалнята, но спря, когато видя дебел кафяв плик до входната врата. На нея имаше старомоден процеп за пощата и някой беше напъхал плика през него. „Сигурно тогава съм чула тупването“, помисли си Ейми и се почуди кой ли би могъл да пусне плик в процепа на чужда врата в два сутринта на Коледа.

Тя го вдигна лениво, прозина се и понечи да го сложи на масичката със счупения крак до вратата, но любопитството й надделя.

— Сигурно е някой прекомерно агресивен рекламен агент — промърмори, докато го отваряше.

Отначало, когато извади листовете, не разбра за какво точно става дума. Приличаха на фотокопия от вестникарски статии. „Предприемач сключва нова сделка“ и „Уайлдинг купува всичко!“ бяха част от заглавията.

— Уайлдинг ли? — рече гласно тя и се сети първо за Дейвид. Но какво можеше да е направил, за да предизвика такъв интерес? Нима бе спасил толкова много животи? Едва на четвъртата страница зърна името Джейсън.

Тя отнесе пакета в кухнята и сложи отново чайника на печката, за да си направи още чай, докато чете. Не след дълго водата извря цялата, но Ейми само изключи котлона и продължи да чете.

Приключи чак в четири сутринта и някак не се изненада, когато вдигна поглед и видя Джейсън, застанал на вратата само по панталоните на смокинга си.

— Хайде, върни се в леглото — каза прелъстително той, но Ейми не се помръдна. — Какво има? — попита Джейсън, но без особена тревога в гласа.

— Ти си много богат, нали? — попита тихо тя.

Джейсън вече вървеше към чайника, но се спря да погледне разпилените по масата статии. Всичките бяха факсове, следователно някой се беше обадил да му изпратят тази информация в Абърнати.

— Да — каза той, напълни чайника с вода и пак го сложи на котлона. Когато отново се обърна към Ейми, видя на лицето й странно изражение. — Виж, Ейми, за снощи…

Но тя го прекъсна:

— Станалото снощи няма значение. Сексът не е съществен, но лъжите, довели до секс, са много важни.

— Не съм искал да те лъжа — рече тихо той. — Всичко започна съвсем невинно, но…

— Продължавай — каза тя. — Бих искала да чуя обясненията ти. Беше ми казано, че си гей и това се оказа лъжа, но аз ти простих. Разбира се, признавам, че ти простих заради собствения си интерес. Беше ми казано и че отчаяно се нуждаеш от дом за Коледа, а очевидно това също е било лъжа. Според това, което току-що прочетох, то е било голяма лъжа. И излиза, че ходиш с разни неземни красавици.

— Ейми… — Джейсън протегна ръка да я докосне, но тя вдигна длани, за да му покаже, че не бива да я доближава.

Джейсън изключи котлона и седна срещу нея.

— Добре, излъгах. Но не те излъгах, когато ти казах, че те обичам. — И си пое дълбоко дъх.

— Предполагам, че сега трябва да падна в прегръдките ти и да заживеем щастливо до края на живота си.

— Такъв край имах предвид — каза той с крива усмивка.

Ейми обаче не се усмихна.

— Коя е госпожица Паркър?

— Секретарката ми.

— О, разбирам. И предполагам, че тя е уредила детското обзавеждане за двеста и петдесет долара.

— Да — отвърна Джейсън, като я гледаше втренчено.

Но Ейми продължи да гледа статиите.

— А томболата за роклята? И тя ли беше уредена от вас двамата?

— Да.

— Боже, колко зает си бил през цялото време! Дядо Коледа би трябвало да работи като теб.

— Виж, Ейми, всичко започна с това, че исках да помогна на брат си и…

Тя вдигна рязко глава.

— Брат ти? Дейвид? А, да, разбира се! Колко глупаво от моя страна. Хубавичко ли се посмяхте на бедната вдовица и нейното сираче?

— Не, Ейми, повярвай ми, нямаше нищо такова! Мисля, че трябва да ме изслушаш.

Тя се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си.

— Е, започвай тогава.

Джейсън беше натрупал толкова пари само защото никога не се интересуваше от изхода на сделката. Ако спечелеше — добре, но и да загубеше, какво от това? Единствено играта имаше значение. Изходът от тази „среща“ обаче го интересуваше прекалено много.

— Брат ми Дейвид смяташе, че е влюбен в теб. Казвам „смяташе“, защото снощи му обясних как стоят нещата. Както и да е, той казваше, че Макс е такъв тиранин, че…

— Макс? Тиранин?

— Е, искам да кажа, че не знаех колко е голям Макс, докато не приех баса на Дейвид, така че…

— Баса ли? Обзалагали сте се за мен? — попита тя и гласът й започна да се повишава. — Искаш да кажеш, както се залага цяла плантация на една карта?

— Не, ни най-малко — каза той, но без да я погледне в очите. — Моля те, Ейми, позволи ми да ти обясня!

Тя махна с ръка и се облегна назад.

— Дейвид искаше да гледам Макс, за да може да прекара известно време с теб. Предизвика ме да се обзаложим, че няма да се справя с тази работа. А ти е казал, че съм гей, за да ми позволиш да остана тук. Това е всичко.

— Разбирам. И откъде се появиха детското обзавеждане и роклята в този фарс?

— Ти имаше нужда от тях, така че… ъъъ… уредих това… — Но млъкна, когато видя очите й.

— Разбирам — повтори тя с каменно лице и студен поглед.

— Не, Ейми, не мисля, че разбираш! Влюбих се в теб.

— Разбира се. Тук разправят, че си давал много пари за благотворителност. Колко ли ти е било приятно да правиш дарения направо на бедните!

— Не беше така! Е, може и така да е било в началото, но после положението се промени. Обикнах и теб, и Макс.

— И какво възнамеряваш да правиш с нас сега?

Джейсън я погледна объркано.

— Искам да се оженя за теб.

— Разбира се! Къде ми е бил умът? Случайно не си ли ми купил някой страхотен пръстен с огромен диамант?

Когато чу тона й, Джейсън понечи да излъже, но размисли.

— Да — рече простичко той. — Огромен диамант.

— Това вече звучи логично. Пасва в картинката. Предполагам, че вече си планирал и бъдещето ни, нали?

Джейсън не отговори, а само я погледна над масата, покрита с копия от статии, писани за него. Полагаше неимоверни усилия да се сети кой би могъл да й ги изпрати, но имаше едно подозрение. На бала беше видял сестрата на една жена, с която някога имаше връзка. След като излизаха заедно няколко седмици, се разделиха приятелски, но няколко месеца по-късно тя поиска да започнат всичко отначало. Когато Джейсън й отказа по възможно най-тактичния начин, тя изпадна в ярост и се закле, че ще му го върне. Дали сестра й, която бе зърнал да го гледа студено от другия край на залата, не бе наредила да й изпратят тези копия по факса и не се беше погрижила Ейми да ги получи?

Когато видя, че няма да получи отговор, Ейми продължи:

— Нека се досетя. Смяташ да купиш за мен и Макс някоя огромна къща близо до Ню Йорк и да ни посещаваш през почивните дни. Може би ще идваш с хеликоптер, а? И ще ни откриеш сметки къде ли не, за да мога да си купувам „Диор“, когато ми скимне. А Макс ще има най-хубавите дрешки и играчки. Само най-доброто за твоето семейство, нали така?

Джейсън за нищо на света не можеше да види нещо лошо в живота, който тя описваше. Ейми започна бавно да се усмихва.

— Звучи добре — каза накрая тя. — Какво ще кажеш да направя по един чай, за да го отпразнуваме?

— Да, моля те. Добре би било.

Ейми стана бавно от масата, обърна се с гръб към него, напълни чайника и отвори няколко тенекиени кутии подред, докато търсеше пакетчетата чай.

Но Джейсън изпитваше такова облекчение, че не обърна внимание на това.

— Какво ще кажеш за лятна вила във Върмонт? — попита той. — Ще си вземем някоя къща е каменни стени и цели акри с… с овощни дръвчета.

— Звучи страхотно — каза безизразно Ейми.

Но знаеше, че не я слуша. Беше потънал в мечтата си за щастлив, идиличен живот, в който щеше да има любяща съпруга и дете, при които да се връща. Когато намереше време за това, разбира се.

— Заповядай — каза усмихнато тя.

Джейсън се опита да я целуне по ръката, но Ейми се отдръпна и седна срещу него.

— Гледал ли си филма „Хубава жена“?

— Май не — усмихна й се невинно той.

— В него един бизнесмен, милиардер, се влюбва в една проститутка.

— Ейми, да не би да намекваш, че те смятам за…

— Не, остави ме да довърша, филмът имаше голям успех и всички мои познати страшно го харесаха, но…

— Но ти не.

— Не, хареса ми, но ме измъчваше мисълта какво ще стане по-късно. Какво би се случило, когато пет години по-късно се скарат и той й каже в лицето каква е била? А неговото образование, сравнено с нейното? Неговите пари срещу нейната бедност?

— Продължавай — рече предпазливо Джейсън. — Какво искаш да кажеш с това?

— Пий си чая, преди да е изстинал. Ние с теб сме като двойката в онзи филм. Ти си постигнал всичко, доказал си всичко пред себе си.

— Това едва ли е…

— Не, вярно е! Успял си да го направиш.

— Ейми, ти си красива жена и…

— И няма нужда да доказвам нищо, така ли?

— Не съм искал да кажа такова нещо.

— Виж — рече Ейми и се наведе към него. — Ако напусна тази къща, за да тръгна с теб, ти ще ме погълнеш, както героят на Ричард Гиър погълна младата жена, чиято роля се изпълняваше от Джулия Робъртс.

— Какво? — попита Джейсън и потърка очите си с юмруци. Сега, когато кризата беше отминала, му се спеше ужасно. Защо жените винаги искаха да обсъждат нещата посред нощ? — Може ли да поговорим за това сутринта?

Но Ейми като че ли не го чуваше.

— Защо мислиш, че отказвам да приема милостиня? — попита тя. — Всички ме знаят като вдовицата на пияницата, но имах нужда да докажа, че струвам нещо повече. Не искам да познават Макс като детето на пияницата. — Тя се наведе към него. — И със сигурност не искам да го познават като детето на милиардера.

— Аз не съм милиардер.

Джейсън едва успяваше да си държи очите отворени. Часовникът над печката показваше пет сутринта.

— Ейми, съкровище! — каза той. — Хайде да го обсъдим сутринта.

След това стана, улови я за ръката и я отведе в спалнята. Там свали халата й, отметна завивките и когато Ейми легна, той се сгуши до нея и я прегърна.

— Утре ще си говорим колкото искаш, обещавам ти. Ще ти обясня всичко и можем да обсъдим който филм ти хрумне. Но точно сега… — Той замълча, за да се прозине широко. — Сега… те обичам… — И заспа.

Ейми си пое дълбоко дъх.

— И аз те обичам — прошепна тя. — Поне така си мисля, но сега имам дълг, който е по-важен от любовта ми към един мъж. Аз съм майка на Макс и трябва да мисля първо за него.

Но не получи никакъв отговор от Джейсън, Когато видя, че е заспал. Ейми отметна рязко завивките, стана и го погледна сърдито.

— Не е достатъчно само да имаш личен самолет, за да бъдеш баща — каза тихо тя, обърна се, отиде до гардероба и извади една стара чанта от дебел вълнен плат. След това, без да осъзнава какво прави, започна да хвърля разни дрехи в нея. — За да бъдеш баща, Джейсън Уайлдинг, трябва не само да носиш пари вкъщи, но и да бъдеш учител — каза тя под нос. — И на какво би го научил ти? Да купува всичко, което иска? Да завладява с лъжи сърцата на жените? Ще го научиш ли, че може да върши всякакви непочтени, потайни, нечестни неща, когато желае една жена, и че след това трябва само да каже „обичам те“, за да изтрие с тези две думички всичките си лъжи? — Тя се наведе съвсем близо до лицето му. — Джейсън Уайлдинг, не ми харесваш. Не ми харесва начинът, по който използваш парите си, за да мамиш хората, да плетеш заговори зад гърба им. Ти се отнесе с мен, Макс и всъщност с целия този град с презрение.

Джейсън само се обърна на другата страна и продължи да спи.

Ейми се отдръпна назад, погледна го и неочаквано разбра какво трябва да направи.

— Ние с Макс не се продаваме! Освен срещу добри дела — каза тя и почти се усмихна. — Сега си отивам, но те моля да не ме търсиш, защото дори и да ме намериш, пак няма да можеш да ме купиш.

После се обърна и тръгна към стаята на сина си.