Джоана Линдзи
Скандал и още нещо (51)

ПЕТДЕСЕТА ГЛАВА

— Трябваше ли отново да го проснеш в безсъзнание? — оплака се Джон. — Тъкмо беше започнало да става интересно.

Себастиян не отговори.

— Да го събудя ли? — попита Джон.

— Добре, но да знаеш, че ако и този път челюстта му не е счупена, ще го фрасна отново.

Джон потрепери и остави Джайлс както си е на пода. След малко се обади:

— Знам какво ти се върти в главата. Бил е щастлив през всичките тези години, венчан за жената, която обича; родил му се е син, докато ти само си трупал богатства…

— Недей да превръщаш вината му в нещо тривиално! — яростно го прекъсна Себастиян. — Аз не съм единственият, засегнат от пъклените дела на баща му.

— Отказал се е от съществуването, което познава, за да спаси живота на баща си — изтъкна Джон. — Някои биха сметнали това за благородно.

— Благородно ли? Не е измислил друг план за действие. Съгласил се е с нелепите искания на Сесил и резултатите са умопомрачаващи. И през цялото време глупакът му с глупак си въобразява, че всичко е наред, че никой не е загубил нищо заради саможертвата му. Божичко, и в какво всъщност се състои тази саможертва? Продължил е да си живурка и даже е открил мир и радост.

Джайлс изпъшка и се изправи. Погледна Себастиян.

— Нужно ли беше пак да ме удряш?

— Другият вариант беше да ти прережа гърлото — обясни той.

— Добре, де — потрепери Джайлс. — Но да знаеш, че ако бях научил какъв отзвук е имало…

— Какво си щял да направиш? Да разкриеш, че не си мъртъв? Имам новини за теб, приятелю. Това нямаше да запълни пропастта между баща ми и мен. Твоят кураж е трябвало да се прояви преди дуела, преди да позволиш на баща си да съсипе толкова много съдби.

— За Бога, Себастиян, съжалявам! Но навремето ми се струваше, че единствената алтернатива е да оставя баща си да умре. Не можех да го допусна. Не се гордея от участието си в кроежите му и ме е срам, че неговата слабост е наранила толкова много хора. Сега той е в безопасност, но аз никога няма да му простя това, което ви е причинил. Всъщност не давам пукната пара дали ще го видя отново.

— Просто довърши разказа си, докато още съм в настроение да го изслушам.

Джайлс въздъхна.

— Няма още много за разказване. Старицата, която ме намери, почина след три години и ми остави чифлика си. Бях свикнал със селския живот и даже ми харесваше. Започнах да съжалявам, че така лекомислено съм загубил Елинор, и твърде късно осъзнах колко много съм я обичал. Тя неизменно присъстваше в мислите ми. Най-накрая се свързах с нея. Не можах да се удържа. Тя избяга, за да бъде с мен. Оженихме се в Шотландия.

— Значи писмото от нейната братовчедка за смъртта й е било лъжа?

Джайлс извърна глава и мъчително изрече:

— Не, това бе истина. Тя пожела да останем в Шотландия. Там й харесваше, а мисълта да бъде жена на земеделец не й се нравеше. Затова останахме при братовчедка й, но Хариет живееш далеч от всякакво населено място. Елинор умря при раждането, преди да успея да доведа лекар. Върнах се в чифлика със сина си и останах тук. По една ирония стопанството ми не е далеч: на юг от твоя замък. За пръв път чух за Гарвана преди няколко години.

— Затова ли дойде? Да наемеш Гарвана?

— Ако всъщност знаех, че ти си Гарвана, щях да те навестя по-рано. Първия път, когато чух прякора ти, помислих дали да не те наема. Даже спестявах пари, обаче ми се струваше малко вероятно да събера за хонорара ти.

— С каква цел?

— Да те намеря. Отдавна исках да ти призная всичко. Когато те видях преди няколко дена в Хавър и ми казаха кой си, не повярвах. И ей ме на!

— С единайсетгодишно закъснение.

— Но нали това ще възстанови предишните ти взаимоотношения с баща ти?

— Мисля, че сега е твърде късно за такова нещо. Бездната между нас е твърде дълбока. Но преди да разбера със сигурност, искам да ми обясниш някои неща.

— Например?

— Например защо Дентън се е оженил за съучастничката на баща ти и защо оттогава тя не е спряла да му трови живота.

— Какво намекваш?

— Нищо, просто не обичам неясноти. От нея никога няма да получа отговорите. Вече опитах и се наслушах на лъжи.

— Сутринта отивам да разбера в кой затвор се намира нейният брат — обади се Джон. — По всичко личи, че той е нашата последна…

— Пиер Пусен е в затвора? — прекъсна го Джайлс.

Себастиян кимна.

— Според Дентън Жюлиет е уредила да го хвърлят там. Всички заминаваме сутринта.

— Всички? — попита Джайлс.

— Нали не мислиш, че ще те изпусна от поглед, докато цялата тази история не приключи? Въпреки че все още можеш да избереш.

— Какво?

— Ами твоята смърт, разбира се. Вече платих цената за нея, така че колко му е да те убия втори път?

— Мамка му — измърмори Джайлс. — Имаш стимул да се въздържиш. Твоят адаш. Моят син.

Себастиян го замери по главата с празната чаша.

— Кръстил си сина си на мен? Защо?

— По най-очевидната причина. Може да не ти харесва как са се развили нещата, но аз все още те смятам за най-добрия си…

— Не казвай думата, не си я помисляй дори. Ако искаш да изкараме утрешния ден без кръвопролития, недей да я споменаваш.