Джоана Линдзи
Скандал и още нещо (43)

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Имението на Албърта Дориен беше бляскавата витрина на околността. Строежът му бе продължил няколко години, а дамата се нанесе в него едва след пълното завършване на всички детайли. Първият й бал месеци наред бе единствената тема за разговор, докато тя даде втори бал. Тогава Маргарет бе твърде малка да ходи по балове, но бе чула всичко за тях.

Всъщност вдовстващата херцогиня бе предвидила този имот за даване на приеми. Не само балната зала беше необятна: същото можеше да се каже за гостната, музикалния салон, игралната зала. Имаше дори една огромна стая само за комар, пълна с масички за карти. Единственото сравнително малко помещение беше трапезарията, тъй като вечерите и обедите бяха запазени само за най-тесен кръг приятели. Албърта хранеше тълпите гости на големите си приеми с бюфет и понеже имаше не един, а четирима готвачи (всеки от тях майстор), никой не се оплакваше от това решение. Поканите й стигаха до най-отдалечени кътчета и бяха очаквани с нетърпение. Албърта се беше подготвила старателно, построявайки къщи, специално за гостите си. Но не от традиционния тип — о, не, — а като същински миниатюрни имения! Всички те обикновено се използваха за баловете й.

Приемът довечера нямаше да е от най-величествените, чисто и просто местна сбирка. Само Албърта можеше да устрои парти с такова кратко предизвестие и да очаква присъствието на всички. Но другите ангажименти можеха да бъдат отложени. Никой не отказваше на херцогинята. Нейната покана беше като кралска заповед!

Все пак Маргарет не очакваше да види строени в редица толкова много карети. Трябваше да признае, че тази вечер основната атракция беше Себастиян. Висшето общество на цялата околност гореше от нетърпение да научи дали е бил възстановен в правата си от Дъглас. Интересно дали някой щеше да се престраши да го попита.

В този момент беше доста доволна от него. Себастиян се беше съобразил със случая и се беше издокарал официално. Не прекалено официално, но си личеше, че това е вечерно облекло.

Едва за втори път го виждаше да носи шалче или жакет. Жакет от перленосив сатен към черния фрак и бялото шалче. На Себастиян не му отиваха ярки цветове. Не се беше подстригал, но тя така беше свикнала с вързаната му на опашка коса, че вероятно би й се сторил странен без нея.

Също така не носеше шапка. Джон му беше намерил, но когато му я подаде, Себастиян удостои камериера си с такъв поглед, че Джон нахлупи шапката на собствената си глава и гневно се оттегли. Това беше разсеяло напрегнатия момент, когато тя се появи на стълбището и беше посрещната от Себастиян. Безкрайно се бе смутила от възхищението в очите му. Беше свикнала да се оправя с мрачните му погледи, но когато очите му блестяха от насъбралата се в тях чувственост, забравяше да диша.

Благодарение на Една се гордееше с тоалета и прическата си. Вечерната й рокля беше в бургундско червено с гарнитура по маншетите от бял сатен. Буфан ръкавите не бяха много бухнали. Бяха украсени с бели шнурчета, които красиво контрастираха с наситения цвят на кадифето. Сатенени пантофки се подаваха изпод пищните й поли.

Маргарет не можеше да отрече, че е нервна заради приема. Освен това не беше виждала Себастиян от връщането им в „Белите дъбове“. Нито веднъж. Не беше успяла да поговори с него за тревогите си. Всъщност той така добре се беше скрил, че ако не виждаше Джон, би могла да си помисли, че не е спазил обещанието си и е заминал.

Сигурно така беше най-добре. Утре той щеше да си отиде завинаги. Трябваше да свикне с тази мисъл. Ако се беше надявала, че от този последен ден помежду им ще излезе нещо… е, грешката бе изцяло нейна.

Мисълта, че тази вечер го вижда за последен път, помрачи настроението й и сложи край на нейната нервност. На път за приема ясно усещаше неговото собствено напрежение.

Докато каретата им бавно се придвижваше напред, тя го попита:

— Нали няма да изчезнеш в последния момент?

— Като някой страхливец? Току-що жестоко ме нарани.

— О, да, личи си. Но всъщност ще ни е лесно — добави с надеждата да убеди и себе си. — Просто гледай на това като на нормален прием. Приемай благопожеланията, избягвай въпросите. Виждаш ли? Нищо работа.

— Видях каретата на Уимис — отсече той.

— О, Боже! — намръщи се Маргарет. — Не мога да си представя защо Сесил е решил да дойде — освен ако и той не е посмял да пренебрегне поканата на Албърта.

— Гледай го откъм добрата му страна, Маги. Вероятно е тук, за да ме застреля и да ти спести процедурите по развода.

Тя го изгледа яростно:

— Не е смешно.

— Но е в рамките на възможното — дълбокомислено отвърна той.

— Глупости. Той тежко прие смъртта на Джайлс, дори обвини Дъглас, че не я е предотвратил — иначе нямаше да се отчуждят. Но сега е взел живота си в ръце. Чух, че ухажвал някаква херцогиня, с която се запознал в Лондон.

— Браво на него — равнодушно отвърна Себастиян.

Маргарет присви очи и го погледна подозрително.

— Опитвал си се да ме разсееш, нали?

— Да. Приличаше ми на навита пружина.

Искаше й се да не е толкова проницателен.

— По твоя вина — защити се тя. — Ти беше принуден да дойдеш тук. При това положение логично е да се предположи, че няма да се постараеш вечерта да мине гладко.

— Доколкото си спомням, тези приеми могат да продължат цяла нощ. Стига да не оставаме до края, все някак ще изкарам.

— Разбира се — увери го тя. — Можем да си тръгнем веднага, щом приличието го позволява.

— Тогава се отпусни, Маги. Тази вечер няма да убия никого.

Това й подейства като неочакван плесник. Такова нещо не й беше минавало през главата. Но преди да се сети, че Себастиян се шегува, той я улови за ръката и я придърпа в скута си. Не й остана време даже да ахне.

Тази целувка щеше да помни най-ясно, защото не бе просто чувствена или възбуждаща. Ако беше романтичка, би казала, че Себастиян е вложил сърцето си в нея. Държеше я здраво, но и толкова нежно. Дланта му тъй ласкаво обгръщаше страната й. Той не се опитваше да разпали нейното желание, но тя не можеше да стои толкова близо до него и да не го пожелае. В нея се надигна сладка топлина и почти забрави за бала в тяхна чест. Би могла да остане в обятията му цяла нощ, упоена от томителната наслада на тази целувка.

Той доста рязко я свали от облаците, като я постави на нейната седалка и каза:

— Ето, сега приличаш на омъжена жена, а не на девствена весталка, която ще принасят в жертва. Пристигнахме. Излизай, Маги.