Джоана Линдзи
Скандал и още нещо (35)

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

За момент Маргарет се обърка от картината, която се появи пред очите й: лежи на меката трева, а Себастиян се навежда над нея. Гледа я с нежност точно преди да…

Картината внезапно се пръсна на парченца. Никога не бе виждала нежност в очите му, когато гледа към нея. С Абигейл — да. Той никога не би се преструвал дори заради баба си. Значи беше способен на нежност.

Маргарет се обърна и му каза:

— Длъжна съм да те помоля за в бъдеще да се въздържаш от подобни забележки, Себастиян.

— Можеш да ме молиш колкото си искаш.

Тя скръцна със зъби:

— Но полза никаква, така ли?

— Умно момиче.

Маргарет остро си пое дъх. Да не би да й се подиграваше? Хвърли му поглед през рамо, но изражението му си беше същото. Зловещата обстановка си казваше думата.

— Можехме да проведем разговора в „Горския кът“ — хладно посочи тя.

— По това време на деня? Можехме да говорим необезпокоявани само в твоята стая. Там ли ме каниш, Маги?

Въпросът, зададен с дрезгав шепот, беше натоварен с подтекст. Това бе предупреждение, че Себастиян няма да изпълни обещанието си да си държи ръцете далеч от нея.

Защо си бе въобразявала, че той ще дойде на себе си и ще осъзнае какъв огромен риск са поели през изминалата нощ? В крайна сметка той бе човек на рисковете. Те бяха неразривна част от живота му. Очевидно бе готов да рискува да попадне в брачния капан.

— Трябва да си намериш къде ще спиш — многозначително подхвърли тя.

— Не се и надявай.

Маргарет шумно въздъхна от объркване.

— Ще измислим някаква причина да поискаш отделна стая. Например, че сме се скарали.

— Няма да стане.

— Ще стане, и още как. Цивилизованите хора не се месят в проблемите на женените двойки.

Погледна я насмешливо.

— Наистина ли си въобразяваш, че щеше да ме изпъдиш от спалнята си, ако бяхме женени? Когато мисълта за твоето знойно тяло под моето ме подлудява?

Маргарет отново ахна. Страните й пламнаха. Проблемът не беше само в думите му, които събудиха за живот страстните спомени от изминалата нощ. Притесняваха я собствените й чувства и погледът му, в който сега не гореше насмешка, а див огън. Въпреки злокобното място, въпреки решимостта си Маргарет знаеше, че ще отстъпи, ако той я пожелае в момента. Толкова силно привличане изпитваше към него.

Опитвайки се да се залови за нещо, което ще потуши желанието им, тя се захвана за думите му:

— Значи щеше да ми се натрапиш, ако ти бях сърдита? — попита тя с възмущението, което коментарът му заслужаваше.

— Ако наистина бяхме женени, Маги, нямаше да спорим. Щяхме да прекарваме твърде много време в леглото.

Маргарет не можеше да повярва колко много я съблазняваше това обещание. Определено не беше на нивото на Гарвана, а сега той бе Гарвана и използваше всичките си умения да разклати решимостта й.

Тя можеше единствено да се осланя на възмущението, което с големи усилия успя да изрази:

— Противни човече, ти не отговори на въпроса ми!

— Отговорът ми беше ясен. Нямаше да накърня волята ти, просто така щях да те манипулирам, че волята ти да съвпадне с моята. В това нямам равен, въпреки че откакто сме тук, оплесках някои други неща.

На Маргарет й се искаше да опровергае твърдението му, че може толкова лесно да я манипулира. Дори за момент обмисли тази възможност, за да види как се пропуква егото му. Но понеже Себастиян можеше да разбере подигравката като предизвикателство да докаже думите си, здравият разум надмогна гордостта й.

— Какво си „оплескал“? Нима всичко не върви по плана ти?

Себастиян й предаде объркващия си разговор с французойката. Когато приключи, Маргарет се замисли сериозно:

— Е, това е отмъщение, което е стигнало по-далеч, отколкото Жюлиет е предполагала.

— Може би — отвърна той. — Разбирам защо е пожелала да се омъжи за Дентън след смъртта на Джайлс. Нуждаела се е от съпруг и след като аз бях отритнат.

— Дентън се превърна в подходящ кандидат като наследник на граф. Сега по всичко личи, че двамата се мразят. Може би Жюлиет чака наследството на брат ми? Въпросът е защо той продължава да е женен, след като ми каза, че с удоволствие би се развел с нея. — Поклати глава. — При цялата си взаимна враждебност те ми изглеждат свързани по някакъв интимен начин, например от тайна. Между другото, баща ми също крие нещо.

Маргарет примигна. Дъглас, подобно на Абигейл, бе твърде прям, за да пази тайни.

— Какво имаш предвид?

— Нищо конкретно. Само че докато ми разказваше за инцидентите същото, което е казал и на теб, ми изглеждаше леко смутен. Да не говорим, че замълча за кратко.

— Което показва?

— Предполагам, че не е бил сигурен какво точно да ми отговори.

Маргарет рече:

— Той имаше силна треска. Всяка пауза в речта му може да се отдаде на неговото състояние. Може да се е задъхал. Може раната да го е боляла. Може просто да е бил прекалено слаб за разпита, на който си способен.

— Мислих върху всичко това, Маги. Ще се доверя на интуицията си. Той крие нещо. Щом разберем какво, мисля, че ще се успокоиш и аз ще мога да се махна оттук.