Джоана Линдзи
Скандал и още нещо (30)

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Себастиян се движеше из притихналата къща. Божичко, Джайлс му липсваше. Всяка стая му напомняше за неговия приятел. Липсваше му и Дъглас, бащата, който имаше, преди да загуби любовта и уважението му.

Предишната вечер беше поседял край леглото му, когато мисълта за Маргарет, спяща толкова близко до него, го накара да излезе навън. Беше забелязал белите коси. Естественият ход на нещата. Дентън почти беше побелял, което бе неестествено за неговата възраст. Каква, по дяволите, би могла да бъде причината? Глупав въпрос. Той беше женен за Жюлиет. С нея всеки мъж би побелял преждевременно.

Баща му е трябвало да се ожени втори път. Докато го наблюдаваше онази нощ, беше видял един ужасно самотен човек. Имаше по-малък син, с когото никога не се бе гордял особено, снаха, която не харесваше, майка, която отказваше да говори с него, най-добър приятел, който бе сложил край на тяхното приятелство, и по-голям син, когото смяташе за мъртъв, но не беше мъртъв. Нямаше с кого да поговори за нещо съществено. Себастиян поне си имаше Джон.

Защо баща му не се беше оженил повторно? Не е пожелал да доведе една благородна дама в къща, където цари напрежение? Или просто не му е било до женитба? Спомни си какво му беше разказала Маргарет. На шега предложила на Дъглас брак, но може би е говорела сериозно. Може би той й е дал основания да вярва, че проявява интерес…

Мисълта го смути, но после се сети, че и Дентън беше увлечен по Маргарет, и сега вече наистина се вбеси. Беше живяла в този дом четири години. Какво точно се бе случило през това време? Бързо се усъмни, че баща му е хранел сериозни намерения спрямо Маргарет. Дъглас не беше стар за нея, но би разглеждал едно брачно предложение като некоректно, защото не беше изключено повереницата му да се съгласи от благодарност. Той беше твърде почтен за такова нещо. Но Дентън, женен за прелюбодейка, с която непрекъснато се караше… Дали брат му бе потърсил утеха в красивата повереница на баща си?

Качи се горе и откри, че в стаята на Маргарет цари пълен мрак. Бързо грабна една лампа от коридора и я постави на масата. После отиде при леглото й. Тя спеше, или поне се опитваше да създаде такова впечатление. Гръм и мълнии!

Метна сакото си на най-близкия стол и в този миг забеляза фината синя дреха. Прокара пръст по деликатната материя, вдигна я и въпросително се намръщи. Отново се взря в Маргарет и едва не прихна, като видя с какво се е издокарала. Това беше недвусмислено съобщение, заявено на висок глас. Въпреки това той застана до леглото й.

Тогава защо се беше изчервила така тази вечер? Беше готов да се закълне, че тя е готова да приеме предложението му. Дали си е спомняла целувката му? Или не е изпитвала нищо повече от смущение?

Адски трудно му беше да разбере тази жена. От самото начало бе обявила, че го ненавижда, но поведението й беше прямо и учтиво. Не бе видял нито един признак на истинска неприязън. Гневът й избухваше за кратко и с времето утихваше. Този гняв нямаше нищо общо с миналото. Може би беше заявила, че го ненавижда, защото смяташе, че е редно да изпитва лоши чувства към него?

Той я привличаше — беше го усетил, но Маргарет упорито се съпротивляваше на увлечението си. Заради сестра й? Обикновено Маргарет разсъждаваше логично, но не и по този въпрос. Би могъл да приеме вината, когато действително беше отговорен. Но много се съмняваше, че Елинор е избягала по причините, които Маргарет бе посочила. Беше изучил писмото й достатъчно, за да разчете едно име: Жюлиет. Изглежда, всички следи водеха към Жюлиет.

А и техният „брак“ беше по предложение на Маргарет. Идеята й беше хрумнала дяволски бързо. Дали не съзираше под вола теле? Та нали всичко, което тя правеше или се съгласяваше да направи, произтичаше от желанието й да „спаси“ Дъглас. Беше напълно уверена, че Себастиян е в състояние да разнищи загадката около произшествията.

Той приседна на кревата й. Тя нямаше да разбере, защото спеше непробудно. Но дори заспала, оказваше дълбок и незабавен ефект върху тялото му. Той отново изпита желанието, което го беше измъчило миналата нощ. Изстена. Очевидно не можеше да се приближи до нея и да не я пожелае. Откакто я бе целунал за пръв път, това се бе превърнало в негов проблем. В скоро време трябваше да преодолее плътските си желания, за да може да се концентрира върху задачата си.

Тя спеше дълбоко, свита на кълбо под завивките. Дългата й коса беше разпиляна по възглавницата. Дори на смътната светлина на лампата в кестенявата й коса блещукаха златни нишки. Искаше да хване тази коса, да прокара кичурите по бузите й. Но това не бе достатъчно, при положение че му се искаше още много повече.

Редно бе да се прибере в студената баня, където тя несъмнено му беше приготвила постеля. И да прекара поредната болезнена нощ в мисли по топлото й, пищно тяло? Себастиян не се помръдна. Знаеше, че ще е истински негодник да се възползва от нея. Старият Себастиян не би го направил, но Гарвана…