Джанел Тейлър
Среднощни тайни (9)

ОСМА ГЛАВА

— Фургони, внимание! — извика Стив и замахна с широкополата си шапка, давайки знак да го последват, и те напуснаха бивака край река Огийчи на 1 април 1867 година. Заблуждаващият му ход беше в действие, но все още не му бе донесъл достатъчно информация. Скоро, обеща си той, скоро случаят щеше да намери своето разрешение.

Седемнайсет фургона — петнайсет семейства, плюс два натоварени със зърно — се насочиха на запад. От общо осемдесет и четирите души, тези, които бяха достатъчно възрастни, за да осъзнаят какво всъщност става, бяха щастливи да започнат отначало, стига да са далече от опустошените от войната райони. Яхнал дорестия си кон, Стив Кар беше поел както водачеството, така и разузнаването на пътя. Мъже и жени зад него караха фургоните, вървяха край тях, качваха се за малко, за да си починат или яздеха коне. Някои от по-големите деца също вървяха, поне доколкото им позволяваха силите, докато по-малките и пеленачетата бяха скрити вътре. Не се говореше много, за да се пести енергия. Крави и коне, привързани за фургоните, бяха принудени да поддържат темпото, наложено от водача и мулетата, но не го правеха доброволно — поне в началото се чуваше цвилене и мучене. От време на време някоя кокошка кудкудякаше и някой петел кукуригаше, изплашени от непривичното движение и непознатите шумове.

Водата се плискаше в покритите бъчви, привързани от външната страна на фургоните. Широките колела с глух шум се търкаляха по тревата, поникнала по твърдата почва на пътя. Разнасяше се чаткане на копита, шумолене на брезент, триене на кожа, подрънкване на сбруи и скърцане на дърво.

Зад гърбовете им оставаха юга на Джорджия и предишния им живот. Пред пътниците се намираше новото начало и мнозина знаеха, че никога повече няма да потърсят загубените си домове. Всичко това беше минало, така както бяха минало индианците, населявали едно време тези райони, които също бяха изтласкани на Запад към резерватите в Територия Оклахома. Дните на милите обноски, на рицарското отношение, на гостоприемството, културата, чара, богатството, на свободното време бяха неща от миналото или поне така смятаха всички. „Обществото на плантаторите“, което беше направило Юга велик, бе също така отговорно и за неговото унищожаване.

В продължение на мили наред южните райони на Джорджия представляваха равнинен терен, покрит с песъчлива почва върху глинеста основа, осеян със зелени дървета и цъфнали диви цветя. Девствени дъбови и борови гори приветстваха пътниците с зелените си простори. Грациозни магнолии и изящни зеленики се появяваха в тук-там пейзажа, за да го разкрасят. Пътят минаваше през гори, ливади и ниви, едно време засети с памук, царевица и други култури, а сега обрасли в плевели.

Джини вървеше редом с фургона на Ейвъри и мислеше за последния си разговор тази сутрин с човека, който сега го караше. Той я бе попитал дали е готова за „предизвикателствата и приключенията“, които ги очакваха. Беше му отговорила „Да“, но усещаше, че я изпълва странна смес от емоции: паника, съмнение, възбуда и тъга._ „Бих искала да мога да забравя проблемите и обещанията, които съм дала, да скоча на коня и да потегля за Колорадо.“_ Но там можеха да я очакват нови неприятности и опасности, особено ако баща й беше мъртъв. Беше й малко страшно да си представи, че можеше да се озове сама в тази пустош с всичките й опасности и заплахи. Още по-страшно беше да си мисли, че се е превърнала в главна цел на врага на баща й. Но всяка измината миля я отвеждаше все по-близко до баща й и, дай Боже, до успеха. Искаше да разкаже на приятелите си истината, но в резултат сигурно щяха да бъдат изритани с мистър Ейвъри от кервана и оставени без защита и ориентир. Не, не можеше да постъпи така — милият човек вече беше направил твърде много за нея и Джоана.

Тя желаеше Стив, но ако му признаеше истината, той или нямаше да й повярва, или никога повече нямаше да й се довери. Не искаше за увеличава огорчението му, недоверието му, нито да го кара да си мисли ужасни неща, а още по-малко да рискува сърцето й да бъде разбито. Най-добре беше да го остави да я вижда и помни като Ана Ейвъри — дама, обект на възможна романтична връзка и приятелка.

Джини се питаше дали осиновеният брат на Джоана поне малко прилича на Стив Кар. Може би всички мъже на Запада бяха сходни по характер и поведение. Той беше с две години по-млад от Стив, но може би се бе сражавал във войната и тя го бе променила както толкова много други мъже. Бяха ли те двамата с мистър Чапман все така близки както преди години? Беше ли се променило нещо в чувствата и действията на фермера след загубата на Джоана? Мистър Чапман се бе отказал от единственото си дете заради сина на друг човек, беше се отказал и от жена си заради една любовница. Беше ли изпитал този човек съжаление от взетите решения? Що за мъж можеше да бъде този, който бе в състояние да обича две жени едновременно. Джини не искаше да приеме мисълта, че някога можеше да хареса или да изпита уважение към бащата на Джоана.

Тя погледна към мъжа, чийто силует се открояваше на фона на синьото небе. Миналата нощ бе толкова приятна, но днес той я игнорираше. Стив яздеше дорестия си кон и поддържаше равномерно темпо. От приклада на скритата му в кобура пушка висеше някакво въже. От двете страни на седлото му се виждаха издути, от дрехи и дребни вещи чанти, отзад бяха пристегнати одеяло и мушама против дъжд, а отпред висеше торба за дрехи, пълна с провизии и кухненски съдове. Двата колта с инициалите му бяха затъкнати в колана и ниско на бедрото, а ножът почиваше на канията на ботуша му. Червената му риза бе лесно забележима от всеки, който би имал нужда от него.

Джини вървеше почти толкова време, колкото яздеше или караше фургона и вече бе доволна, че Стив бе настоял на нейните всекидневни упражнения, за да може да подобри издръжливостта и силата си. Но тя изпитваше безпокойство всеки път, когато той се впуснеше в галоп покрай нея, за да провери какво става с някого, който по правило се оказваше от другата страна на фургона, и никога не поглеждаше в нейна посока. Дори когато обядваха, Стив не се приближаваше до нея и винаги приключваше първи, за да провери пътя, който им предстоеше да изминат. Прекосиха Канучи Ривър, а също и други ручеи и потоци без проблеми и излишно бавене. Тя забеляза, че по бреговете на реките има кипариси с клони покрити с мъх и оголени извити корени.

Малко преди Савана те минаха през запазените останки от Шърмановия „Поход към морето“. Пред очите й се разкриваше гледката на ужасно и трагично опустошение: опожарени и ограбени плантации и къщи, съборени хамбари, порутени навеси, самотни църкви, пречупени южняци, опитващи се по някакъв начин да оцелеят сред руините. Имаше ферми и величествени домове, които бяха изоставени или в които се бяха настанили вече скватерите. Много от нивите не бяха засети, но имаше и такива — вероятно принадлежащи на преселниците, реши тя — сред които можеха да се съзрат зелени кълнове. Тук-там можеха да се видят и работници по полетата, бели и черни, но не роби, а платени. Тя се запита как ли се бе отразила войната на Грийн Оукс и какво бе станало със собствеността на Клинийс.

„Бих искала да отида в Тексас, да разкажа истината на бащата на Джоана, а след това да потегля за Колорадо заедно със Стив. Ще ме принудиш ли да удържа на обещанието си, Джоана, ако разбереш, че съм се влюбила и ако изпълнението на обета ми би означавало край на любовта ми и край на мен? Как бих искала да си тук, за да можем да разговаряме и да ми кажеш как да постъпвам. Всичко така се усложни. Дадох ти обещание и ще удържа на него или ще се чувствам виновна до края на живота си, че съм те излъгала, а ти дължа толкова много. Ще трябва да мълча и по време на пътуването, защото съм в огромен дълг и пред мистър Ейвъри. Защото дори да признаех истината пред моите приятели и пред Стив, това не би променило нещата, а по-скоро би ги влошило.“

Безпарична, бездомна и самотна, Джини нямаше алтернатива и единственото, което й оставаше, бе да продължи към ранчото. Не можеше повече да се възползва от щедростта на мистър Ейвъри. Не можеше да насили Стив да я обикне. Нямаше друг избор, освен да носи в себе си тайната, както бе обещала на Джоана през онази тъжна нощ.

 

 

Когато започна да се здрачава, Стив спря, за да направят бивак в покрайнините на една прохладна и сенчеста горичка. Чарлз стъкми огъня, а тя „сготви“ вечерята, като отвори и стопли две консерви супа с шунка, които сестра му бе дала. Замеси просеник в тенджерката, а после приготви кафето, както я бе учила Ели. Пиха и мляко, което Чарлз беше купил от Стюарт Дейвис.

След като се нахраниха, Джини изми съдовете с вода от бъчвите. Вече не се притесняваше да я използва, тъй като пресичаха достатъчно реки и потоци. Помогна на Чарлз да смаже колелата и да се погрижи за впряга, като му донесе крина ечемик от Холистър. Мулетата пощипваха тревата, но за да запазят силата си, трябваше да им се помага и с друга храна. Прецени, че Стив постъпва умно, като разпределя храната за животните, защото по този начин намаляваше бремето от допълнителния тежък товар. Когато приключиха със задълженията си, те се разделиха.

Докато бъбреше с четирите си приятелки, Джини забеляза, че Чарлз Ейвъри приключи разговора си с Ед Кинг и в момента беше заедно с Хари Браун и Джон Дениълс. Малко по-късно той се отби и при Карл Мърфи от Джорджия.

Когато се върна на мястото, където щяха да пренощуват, тя изрази опасенията си по отношение на Мърфи:

— Познаваш ли го? Може ли той да ни разкрие?

Чарлз я потупа по ръката и я успокои:

— Не се притеснявай, момиче, никой не може да ни издаде. Тук никой не знае за съдбата на моята Ана. Както и че ти скоро си била на подсъдимата скамейка. Дори ако решат да ни проверят, никой не би могъл да открие нищо.

Това поуспокои Джини, която не искаше да бъде заловена в лъжа.

Двайсет минути по-късно бивакът беше потънал в сън.

 

 

Във вторник дневното разписание и темпото на придвижване вече се бяха превърнали в нещо обичайно, Равнините на Джорджия се простираха пред очите им. Тези простори трябваше да представляват море от белите цветове на памука, ако не беше войната и ако бе късно лято. Теренът бе все така равнинен и лесен за пътуване. Растителността си оставаше същата. От време на време те минаваха покрай езера, покрити с цветове на водни лилии и гледката беше райска.

И на следващия ден зеленият пейзаж оставаше непроменен. Нарядко срещаха по някой нисък хълм — най-често с полегати склонове. Само на два пъти керванът има възможността да пътува по черни пътища. В по-голямата си част те минаваха през гори, по необработени ниви на ферми и през неизползвани пасбища със съборени заграждения. Преминаха през бавните черни води на Охоупий Ривър, която беше не по-широка от петдесет фута и почти без бързеи.

В четвъртък пътуваха през район, осеян с отделни дъбови дървета, цъфнали сливи и кедър. Единственото разнообразие се дължеше на по-често срещащите се ниски възвишения. Растителността около тях бе буйна и зелена, защото много от дърветата и храстите бяха от вечнозелените, а зимите в Джорджия бяха меки. Понякога минаваха край стари църкви с гробища. Имаха късмета да се натъкнат на дървен мост, по който преминаха над широката, дълбока и бърза Оконий Ривър, но проявиха предпазливост и го сториха поединично, съобразявайки се с тежкия товар и напредналата възраст на моста. И други ручеи и потоци се наложи да прекосят, преди да спрат за четвъртата си нощувка.

Джини беше забелязала, че през последните няколко дни Стив лагеруваше заедно с други двама водачи на коли. Те се хранеха заедно, освен ако не бяха поканени от някое от семействата да споделят вечерята им. Не бе изпуснала от погледа си скаута, който се отбиваше при различни хора всяка нощ, но той винаги съумяваше да мине покрай тяхното място, когато тя изпълняваше домакинските си задължения или разговаряше с приятелките си. Подозираше, че прави това нарочно и на два пъти изпита изкушението да отиде при него и го попита защо прави така. Но реши да го остави сам да разкрие причините за това си поведение. Беше го видяла да язди и да разговаря с другите през деня, включително и с нейния спътник, докато тя караше фургона. Беше благодарна на водача за тежките му уроци, ползата от които се виждаше едва сега.

Чарлз продължаваше да й разказва колко запленен от нея бил скаутът, но противоречивото поведение на Стив дори не подсказваше подобно нещо. Четири дни, повтаряше си тя, без докосване, без дума, усмивка, да не говорим за целувка! А как жадуваше тя за всичко това. Не можеше да схване защо той се отнася с нея по този начин след всичко, което бе казал онази нощ.

Джини беше уморена всяка вечер и спеше добре във фургона, докато Чарлз лягаше като труп до или под фургона на рогозка. Малко бяха онези, които разговаряха, когато дойдеше време за спане, защото близостта на фургоните изключваше всякаква възможност за уединение. Вземането на баня се свеждаше до бързо измиване, защото не бяха спирали край река, откакто потеглиха. Благодарение на бурканите консервирана супа и зеленчуци, дадени от сестрата на Чарлз, както и на семплата обстановка, приготвянето на вкусни ястия изобщо не бе проблем. Дневният ред беше вече установен и така щеше да продължи със седмици.

 

 

Дойде петък: след дълго пътуване през безкрайни равнини все по-често започваха да се появяват ниски за облени хълмове, които изобщо не създаваха затруднения на закалената група и само наложиха малко по-бавно темпо. Бяха се добрали до един ръкав на Окмълджи Ривър, обрасъл със шубраци отляво и дясно и с влажни петна, които Чарлз нарече „неосъществени ручеи“.

Имаше места, където безчетните борове скриваха почвата под тях с окапалите иглички и разпращаха и атака своите полени през нощта. Джини се грижеше пролуките в покривалото на фургона да са винаги затворени, за да предотврати посипване на вещите им от жълтия прах. Той покриваше брезентите, задъханите животни и изпотените хора със слънчевожълта лепкава корица. При някои от пътуващите това водеше до кихане, сълзене, протичане на носа и главоболие.

Когато спряха на бивак същата нощ, Чарлз зае един кон със седло от Ед Кинг, за да научи Джини да язди по маниера на западняците. Тя най-сетне му бе признала, че предпочита да ходи, когато не е в почивка или не трябва да кара фургона, понеже умее да язди само седнала странично и я е страх да не стане обект на присмех или да не предизвика някакво произшествие. Беше очарована да открие колко лесно е да се овладее новия стил. Не бяха изминали и двайсет минути, когато Стив се присъедини към тях. Джини се изненада, но й стана и приятно, макар той да яздеше редом с Чарлз, а не до нея.

— Приятно ли ти е? — попита скаутът от дорестия си кон.

— Абсолютно — отвърна засмяно Чарлз.

— Да — чу се сдържаният й отговор. „Нека се по-измъчи и той като мен!“

Стив се наведе напред да погледне, защото фигурата на Чарлз му пречеше.

— Виждам, че вашите тренировки най-сетне влизат в работа, мис Ейвъри. Справяте се великолепно.

Джини продължаваше да гледа право пред себе си.

— Да, така е, и аз съм ви благодарна за многото уроци.

Двамата мъже поговориха и след малко Чарлз лукаво се обади:

— Мисля да поизостана. Тялото ми не е навикнало на подобни претоварвания. Стив, би ли придружил Ана, когато тя реши, че й е достатъчно за днес?

Но преди скаутът да отговори, притеснената Джини каза:

— Няма да се наложи, татко, аз също съм готова да се върна в лагера.

— Това не ме затруднява, Ана — увери я Стив. — Още е рано.

Джини не желаеше той да си помисли, че ездата е някакъв ход от нейна страна, с който да привлече вниманието му или да го накара да прекара известно време с нея.

— Не, благодаря ви, мистър Кар. Изморих се, а има и други неща, които трябва да свърша преди лягане. Да тръгваме, татко — Джини опъна юздите, обърна коня и потегли в обратна посока.

Стив и Чарлз се спогледаха с извинителни погледи и свиха рамене.

— Доста време я игнорираше, синко — намекна Чарлз, — а жените са чувствителни създания, които се нуждаят от внимание.

Стив явно бе изненадан от забележката.

— Цупи ми се, това ли искаш да кажеш?

— Да, и при това тя се държи така непрекъснато. Което е много жалко, защото тя те харесва и ти й липсваш. Ще ми бъде неприятно нещо да помрачи дружбата ви.

— Какво предлагате, сър?

— Ана има нужда от добри приятели в този момент, тя трябва да свиква с толкова много нови неща, а те биха могли да й помогнат. По време на обучението си тя започна да те уважава, да ти се възхищава и да се чувства зависима от теб. Мисля, че се чувства откъсната от тази сила и й липсва рамото, на което бе свикнала да разчита. Не знам какво ще стане с нея, ако с мен се случи нещо. Ана е силна, умна и смела, но е живяла под ръководството и закрилата на учителите си цели шест години. Не съм сигурен, че знае как да общува с хората и дали е в състояние да се оправя в различни ситуации. Тя напусна Юга, когато там беше прекрасно и безопасно да се живее, а се върна, когато всичко рухна. Обичаме се един друг, но сме като непознати след дългата раздяла. Замина дете, върна се жена, а на всичко отгоре и аз се промених. Войната беше започнала и никакви писма, с които бихме могли да продължаваме връзката помежду ни, не можеха да пътуват. Най-добрата й приятелка беше в училището и двете бяха като сестри. Затова понесе смъртта й като тежък удар. Много й предстои да научи за хората и живота, и аз ще ти бъда благодарен, ако й помогнеш. Е, хайде, ще се видим в лагера, синко. Ще приемеш ли да вечеряш с нас довечера?

— А какво ще каже Ана по този въпрос?

— Сигурен съм, че ще бъде очарована. Както и аз. Ще се видим там.

Стив поизостана, наблюдавайки Чарлз да настига дъщеря си. Не можеше да се отърси от натрапчивото усещане, че този човек се опитва да ги сближи. Питаше се какво би накарало един джентълмен да отдаде предпочитанията си на един „скитник на кон“, както той сам се наричаше често, и да му повери най-ценното в живота си. Усещаше, че го изпълват подозрителност и любопитство. Някакъв вътрешен инстинкт му говореше, че Чарлз Ейвъри иска от него нещо конкретно. Дали не разчиташе на помощ в новото си ранчо, където той щеше да се озове в ролята на истински „грийнхорн“ в новия си живот. Или придружител в една трудна мисия, както Ана бе намекнала преди, ако се приемеше, че въпросът й означава нещо повече от желание разговорът да не угасне. Или му бе определена ролята на подарък за любимата дъщеря, ако тя копнееше достатъчно силно за него, за да потърси и приеме помощта на баща си. А дали не гледаха на него като на защитник, в случай че смъртта сполетеше баща й по пътя или докато тя се установи в ранчото, или пожелае да се върне при леля си. Какъвто и да бе мотивът на този човек, Стив трябваше бързо да го разбере.

Докато яздеха редом, Джини попита Чарлз за какво си бяха говорили двамата със Стив.

— Обсъждахме определянето на нощните постове и онова, което ни предстои. Не исках да се втурвам след теб веднага, след като ти така побягна, и затова поизостанах, за да си поговорим. А ти защо не остана с него, момиче? Това беше една великолепна възможност.

Джини обясни съображенията си, а Чарлз я разбра и й се извини. Но той знаеше, че е събудил интереса на скаута към нея и беше доволен, че е сполучил. Повечето от нещата, които бе казал за Джини и баща й, бяха верни, затова думите му бяха прозвучали убедително и той бе уверен, че Стив няма да ги сподели с нея. Чарлз вярваше, че ако този опитен скаут се влюбеше в Джини, това би било от полза за всички.

 

 

На следващия ден керванът спря в пет часа, защото някои мъже искаха да излязат на лов за прясно месо, докато все още бе светло. Чарлз Ейвъри потегли с тях, обяснявайки, че иска да изпече заек.

Чистото небе и рано изгрялата пълна луна обещаваха една прекрасна вечер. И докато Джини готвеше на огъня, който Чарлз бе стъкмил, преди да замине, към тяхната стоянка се приближи Стив. Тя пържеше консервирана шунка, печеше курабии в преносимата фурна и се готвеше да сложи на огъня и кафето. Вдигна поглед към усмихнатия скаут и отново се концентрира върху работата си.

— Имате ли нужда от нещо, мистър Кар? Татко още не се е върнал.

Беше вежлива и хладна. Нещата, които Ейвъри бе споделил с него, се стрелнаха през главата му като светкавица.

— Той ме покани на вечеря. Съгласна ли си, Ана?

— Така ли? — вдигна тя рязко глава и очите й се разшириха от изненада.

— Явно е забравил да го сподели с теб.

Тя бързо се съвзе и този път гласът й прозвуча по-гостоприемно.

— Каза ми, естествено, и се надявам, че няма да имате нищо против менюто ни за тази вечер. Татко искаше шунка, червен сос, бъркани яйца, курабии и кафе — едва сега тя разбра защо Чарлз беше пожелал това скромно меню, така тя щеше да се справи без грешки и без много работа. И все пак, трябваше да й спомене за поканата, която бе отправил на Стив, редно бе да поиска и нейното съгласие.

Стив долови, че тя наистина не бе известена за поканата и се досети, че хитрият Чарлз го беше направил нарочно.

— Това звучи чудесно, а миризмата е страхотна, така че, ако няма да съм ви в тежест и не възразявате, аз с удоволствие ще се присъединя към вас.

— Ох! — възкликна тя, осъзнавайки, че ако не се погрижи за шунката, тя скоро ще прегори. — Не го споменавайте! — предупреди тя скаута.

— Какво да не споменавам, Ана? — удиви се той.

— Че отново съм се разсеяла и едва не унищожих вечерята — обясни му тя.

— Няма, още повече, че аз съм причината… или поне искам да се надявам, че е така — и след като тя не вдигна поглед, нито реагира по някакъв начин, той се осмели да продължи: — Понеже ми се сърдиш, аз може би трябва да обясня своето… „противоречиво“, както го нарече веднъж, поведение.

— Не е необходимо да ми казваш каквото и да е. Не ми дължиш никакви извинения.

Той отбеляза, че тя използва точно думата „извинения“.

— Мисля, че трябва да го направя, Ана.

— Защо? — попита тя и крадешком го стрелна с поглед. — Тогава каза, че нещата трябва да се развиват „бавно и естествено“. Ние двамата се придържахме към дадената дума, така че проблем не съществува.

— Но аз нямах предвид да престанем да контактуваме.

— И аз не съм имала подобно намерение, Стив. Но едва ли очакваш от мен да те подгоня, за да станем приятели. Това просто не е прието.

— Знам, че вината е моя, но ти прекалено стриктно се придържаш към споразумението между нас.

Джини остави сготвеното ястие настрани и го покри. После премести канчето към края на огъня, за да не кипне кафето. Ели я беше научила да не отхлупва курабиите, за да не излезе топлината, затова ги остави, както си бяха. Доволна, че всичко е както трябва, тя погледна Стив, който бе клекнал от другата страна на огъня.

— Това засега е всичко. Ще изчакаме татко да се върне и тогава ще приготвя соса и яйцата. Ти май говореше за това, че сме се избягвали. Объркана съм, Стив. Ти ставаш неспокоен, когато проявя прекомерна настойчивост, но също и когато се държа резервирано. Честно казано, не съм сигурна какво точно мислиш, че се намира по средата, затова те моля да проявиш разбиране към мен, докато не намеря този деликатен баланс. Изминаха шест дни, откакто потеглихме, а ние нито сме си говорили, нито сме били близо един до друг. И понеже ти не прояви желание да се приближиш, аз приех, че желаеш за известно време да останеш на спокойствие. Нали спомена, че трудно се сприятеляваш, е, аз не исках да те насилвам. И как точно би предпочел да се държа? Не мога да спазвам правила, ако не знам какви са те.

Той седна и кръстоса крака.

— Съжалявам, Ана, но такива като мен, рядко имат, ако това изобщо се случи, приятели между жените. Да, съзнавам, че реагирах твърде прибързано. След онази нощ, когато танцувахме и говорихме толкова много, бях обезпокоен, че другите могат да решат, че ние се сближаваме твърде много и могат да започнат да ни наблюдават в очакване на най-различни неща. Двете основни причини за сваляне на един водач са некомпетентността и… знаеш какво имам предвид.

Тя не беше готова за извинение и обяснение от него.

— Отбягвал си ме, за да запазиш работата си?

— Въпросът не е нито забавен, нито маловажен.

— Но аз нито ти се надсмивам, нито споря с теб.

— Виждам го в очите ти, Ана, а аз говоря сериозно. Не мога да си позволя да загубя тази работа.

— А не ти ли се струва, че на другите им изглежда много по-подозрително, че ме избягваш като болна от холера, вместо да се отбиваш при нас, както постъпваш с тях? — опита се да потърси логиката Джини.

Той сви рамене и призна:

— Не се бях замислял за това, но ти си права. С разрешението и помощта на баща ти аз може би бих могъл да ви навестявам, без това да буди подозрение — той се наведе напред и прошепна: — Някои хора изпитват голямо удоволствие да създават проблеми на другите. Държа се строго с тях, но ти си жена, която може да събуди ревност. Не бива да им давам повод за гняв, като показвам по-специално отношение към теб.

„И за това има страшно важни причини, за които не знаеш“, допълни тя на себе си. Той очевидно беше затруднен да определи най-добрия подход към всеки поотделно.

Джини се замисли над думите му и реши, че в тях има логика. Кати би могла да бъде доста злобничка, ако бъде отблъсната, а Луис и Мати биха могли да проявят отмъстителност, ако бъдат сгълчани или ако някой от другите мъже решеше, че те са достатъчно добре подготвени, за да продължат сами, в случай че Стив го раздразнеше достатъчно. Тя определено не желаеше да прави нещо, което би могло да доведе до освобождаването на Стив.

— Ти поиска ли му разрешение да се видиш с мен?

Стив се помръдна с видима неувереност.

— Не. Но почувствах, че той го иска и ми дава възможност да го направя.

— Той те харесва и уважава. И не вижда нищо лошо в това да бъдем приятели.

— Може би бърка, като ми вярва толкова много, когато съм близо до теб — прошепна той.

Джини се надяваше, че правилно разбира смисъла на тези думи.

— Защо, да ни би да имаш коварното намерение да ме отклониш от правия път? — и след като видя, че той се мръщи на шегата й, тя добави: — Е, това беше само закачка. Ти не би могъл да постигнеш това без моето съгласие. Той ми вярва и не ми казва какво да правя или какво да мисля, така че спри да се безпокоиш. Добре, сега отивам за яйцата.

Стив скочи на крака, взе кошничката от ръцете й и каза:

— Остави на мен. Искам да си поема дъх. Сериозните разговори винаги ме напрягат — той се шмугна покрай фургона към вътрешната страна на кръга, където бяха полозите, застлани със сено. Погледна във всеки един, за да провери дали там не би могла да бъде скрита торбичка със скъпоценни камъни, но резултатът беше отрицателен. Взе яйцата и се върна при нея.

За да успокои неспокойния мъж, тя реши да подхване по-лека тема.

— Благодаря ти, Стив. Спаси ме да не ме изкълват. Една от кокошките май ме мрази.

Той се засмя:

— Едва ли е така. Това е квачка, която просто брани неродените си деца.

В следващия миг Стив пожела да си отхапе езика.

— Та нали майките са точно затова — да бранят децата си. — Уф, тя май наистина се стараеше да го успокои.

Много предпазливо Джини попита:

— Как се казва майка ти, Стив? Каква е? Ти спомена, че още е жива. Къде живее?

Без да я поглежда, той отговори:

— Роуз. Красива е, мила, нежна и е толкова жертвоготовна, че даже гледам на това като на недостатък. Живее в Аризона. Твоята майка е починала, така ли?

— Да, почина, когато бях на единайсет. Беше като твоята. Още ми липсва. Съмнявам се, че някой може да изживее болката от загубата на родител.

— И това се случва, когато се наложи — поредните ненужни думи, изплъзнали се от устата му. Той направи опит да прочисти мислите си.

— А ти… ти…? — тя изведнъж реши, че е по-добре да не пита.

— Дали знам кой е баща ми? — довърши той вместо нея, предугадил въпроса й. Е, след като сам се бе изпуснал, можеше поне да провери какво мисли тя за това, че е незаконороден.

Джини долови горчивината и почувства яда в душата на този, когото обичаше. Вече й се искаше да не бе започвала този разговор.

— Съжалявам, Стив, проявих прекомерно любопитство по болезнена тема.

— Да, мис Ейвъри, такава е. Поне засега — допълни той, без да знае защо.

— Последното нещо, което ще кажа е, че това нито ме притеснява, нито променя отношението ми към теб. Но съжалявам, че така силно те измъчва. Никога повече няма да проговоря на тази тема. Какво ще кажеш за чаша кафе? Не мога да ти обещая, че е превъзходно, но се надявам поне да не е най-лошото, което си пил — и тя се засмя.

След малко се върна Чарлз, усмихнат като че ли беше най-щастливият човек на земята.

— Здравейте и двамата. Закъснях ли за вечеря?

— Не, татко. Двамата със Стив имахме възможност да поговорим за разлика от друг път. Как мина? — попита тя, забелязвайки, че той се връща с празни ръце.

— А, нищо за съжаление. Но някои от останалите удариха, а един даже улучи елен. Поне няколко дни ще има нещо вкусно за ядене. Отивам да се измия.

И докато Джини приготвяше соса и разбиваше яйцата, Стив попита:

— Баща ти винаги ли стои облечен така?

Тя се засмя, после помисли.

— Предполагам, че му е останало като навик от дните, когато беше бизнесмен. Струва ми се, че официалното облекло се е превърнало в нещо като втора кожа за него. Както са ножа и револверите за теб, мой добре въоръжени покровителю. Обзалагам се, ти толкова си свикнал да ги носиш, че изобщо не съзнаваш, че са ти под ръка, до момента, когато се наложи да ги използваш.

— Така е — прошепна той усмихнато.

— И това прави ли те дуелист? Чела съм книги за тези мъже, които бродят в търсене на бърз противник.

— Не. Тези хора си изкарват прехраната с револвер. А аз не го правя… или поне се опитвам.

Изядоха вечерята с наслаждение и без много приказки. След това, докато Джини миеше чиниите в легена наблизо, двамата мъже седнаха на кафе. Тя внимателно се вслушваше в разговора им.

— Къде се намира ранчото ви, сър? — поинтересува се Стив между глътките не чак толкова лошо кафе.

Чарлз беше впечатлен от маниерите и интелигентността на мъжа пред него. Започваше да се досеща, че Стив Кар не е нито обикновен човек, нито бродещ скитник. Някога, в миналото, скаутът беше учил. Да, убеждаваше се той, скаутът е добра партия за Джини. Чарлз допи кафето си и остави чашата настрани.

— В покрайнините на Уейко. Голямо е. Сто акра, седемдесет и пет вола, няколко крави и коне, две прасета. Имам хубава къща и хамбари, но май ще трябва да направя ремонт и някои промени. Работниците и надзирателят се съгласиха да останат, те ще ме научат на онова, което трябва да знам за отглеждането и продажбата на добитък. Сега се нарича „Бокс F“, но ми казаха, че лесно мога да вдигна нивото до „Бокс А“ и да получа правото на собствена дамга.

— Да, наистина е лесно да се направи. Звучи ми доста добре, сър.

— Надявам се да бъде, Стив. Добре дошъл си винаги, когато пожелаеш да ни посетиш.

— Може и да го направя, сър. Бих искал да се уверя, че няма да имате проблеми. Тексас ще ви хареса. Войната почти не е докоснала този район. И там няма да видите нищо от грозните последици, които сега ни заобикалят.

— Чудесно, слава на Господа. Наистина би било чудесно да нямаме пред очите си тези ужасни спомени, когато започнем живота си отначало. Мислил ли си някога да се захванеш с фермерство, Стив? Бил ли си някога надзирател, грижил ли си се за добитък?

— О, бил съм почти всичко, сър. Обичам фермерството, но още не съм решил къде да бъда, когато поискам да отърся за последен път праха от тези ботуши. В мен живее духа на бродяга и ми е трудно да го сдържам. Мисля, че точно заради това изпитвам такова наслаждение да водя кервани и да бъда скаут — така винаги съм в движение.

— А какво става в родното ти място и как са родителите ти, синко?

Чарлз се наведе напред, за да си долее кафе и не видя погледа, който Стив отправи към Джини, но тя разбра смисъла му, желанието му да скрие унизителната тайна, която беше споделил с нея.

— Мъртви са, сър. Сам съм от шестнайсетгодишна възраст. — Това беше причината все още да не може да се примири с включването си към Конфедералната армия. — Той нямаше нито дом, нито роден град, който да защитава. Беше го направил, за да защити тези на своите приятели и на майка си.

Чарлз вдигна поглед заинтригуван.

— Но ти си доста добре възпитан и твърде културен за сирак, останал на пътя.

Стив се усмихна и на лицето му се появи изражение на престорена скромност.

— Благодаря ви, сър, много любезно от ваша страна. Всъщност имам зад гърба си осем години в училище… и продължавам да чета, опитвайки се да науча колкото мога повече. Късметлия бях да пътувам с умни приятели, които ме научиха на много.

— Като например да танцуваш? — попита Чарлз и лукаво намигна.

— Да. Съпругата на един майор в един от фортовете, където бях нает за скаут, ме принуди да се науча. Когато за първи път ме хвана в ръцете си, стори ми се, имам осем крака, които непрекъснато се заплитат. Тя притежаваше музикални кутии за тренировките и след известно време започнах да схващам за какво става дума. Знаех, че нямам избор, защото иначе тя не би ме оставила на мира. Може да ви прозвучи странно, но един свит водач на товарни фургони ме научи да си кърпя дрехите и да се грижа за тях.

Джини имаше чувството, че повечето от нещата, които дочува, са истина. Това я учудваше. Как беше възможно да се справя така добре, да е бил докосван от толкова много хора и да продължава така да се измъчва и да бъде такъв самотник? Той беше сложен и загадъчен човек. Би искала да знае повече за него, не, всичко за него. Не смееше да настоява за повече информация, за да не го накара съвсем да се затвори в черупката си. Трябваше да му даде възможност да разкрива какъв е малко по малко. В края на краищата, самата тя имаше своите тайни! И не смееше да ги разкрие, особено сега, когато той започваше да й се доверява. Освен това бе много вероятно той да я изостави, когато пътуването свърши, без значение какво би се случило дотогава между тях.

След като Стив си тръгна, Джини и Чарлз решиха да се поразходят, за да могат да поговорят, без никой да ги чуе.

— Защо разказваме на всички подобни работи? — попита го тя. — Ти купи магазин в града. Какво ще си помислят Стив и останалите, когато научат, че сме ги лъгали за ранчото и за това, че не ни свързват никакви роднински връзки?

— Едва ли ще има някакво значение — тогава ти ще си в безопасност в ранчото на Чапман. Искам Стив да ни мисли за богати, в случай че решиш да го наемеш. Освен това мъжете като него имат много по-добро мнение за фермерите, отколкото за собствениците на магазини.

— А няма ли да му се стори странно, че тръгвам за Колорадо без баща си?

— Не, ако му кажеш, че имаш там брат, който искаш да посетиш, докато аз се оправя с ранчото. Когато стигнеш там, можеш да му признаеш истината, ако пожелаеш. Но не му казвай нищо преди този момент, Ана. Той ще помисли, че щом можеш да го излъжеш в едно, ще го излъжеш и в друго, във всичко. Никога не забравяй, че този човек е винаги нащрек и е много горд. Нали не би желала да накърниш чувствата и гордостта му и той да те изостави насред пътя.

— Прав си, ще трябва да внимавам. Но…

— Чуй ме добре, Ана: някои хора имат приятна фасада, докато вътре в себе си са лоши, или най-малкото объркани и неориентирани. Тези хора ще те използват, ще ти поставят капан, а после ще се освободят от теб, като те зарежат или дори убият. Стив Кар изглежда добър човек, но ние не можем да си позволим да сбъркаме с него — настояваше той. — Почакай, докато се убедим извън всякакво съмнение, че той е човек, на когото можеш да се довериш и да разчиташ.

— Съгласна съм, сър, и ще последвам съвета ви. Но исках все пак да се върна на лъжата за брат ми. Не бих желала да измислям брат, ако няма да ми се наложи да използвам тази измама — това би могло да усложни нещата, ако ни се наложи да разказваме поотделно за него и ни хванат в несъответствие. Когато и ако настъпи моментът да наема Стив, ще измисля нещо по-правдоподобно. Ще му кажа, че не сме споменали за другия член на семейството ни, защото преди години вие двамата сте се скарали и не искате повече да се виждате.

— И за какво сме се скарали? — заинтригува се Чарлз.

Джини се замисли за момент.

— Твоят син и мой брат е преминал на страната на янките и е воювал за тях, така че в момент на мъка, гняв и разочарование ти си се отказал от него. Той, от своя страна, ти се е разсърдил, че си бунтовник, предател на Съюза и на страната. Подобни неща се случиха в някои семейства, така че защо да не повярва. Ще му кажа още, че сега, след като войната е свършила и ситуацията се е поуспокоила, аз искам да се видя с него и по някакъв начин да ви сдобря.

Лицето на Чарлз грейна от удивление и удоволствие. Той я стисна нежно за ръката:

— Ти мислиш бързо и си умна, Ана. Идеята ти е чудесна. Да, така няма да ни разкрият поради различия в разказите ни.

— Започвам да ставам добра в измамата. Прекалено добра — прошепна тя объркана. — Но не ми харесва да мамя хората, особено когато са ми приятели.

Чарлз отново стисна с разбиране ръката й.

— Понякога това не може да се избегне, момичето ми. При този висок залог, просто се налага. Не можеш да позволиш някой или нещо да ти попречи да постигнеш това, което трябва да направиш. Гордея се с теб, момиче — Ана и ти щяхте да бъдете добри приятелки, толкова много си приличате.

И той изпадна в тъжно мълчание. Джини знаеше, че приликата й с дъщеря му е една от причините Чарлз Ейвъри да я харесва, да й помага и тъкмо заради това на него можеше да вярва безусловно. Той беше мил и добър човек. Чарлз не разбираше, че Стив ще откаже да работи за нея, когато разбере, че тя не се казва Ана, че ранчото не съществува, че всичко е лъжа. Нямаше да знаят как и къде да се намерят, когато дойдеше време тя да замине и в случай, че той реши да посети несъществуващото ранчо. Тя не знаеше защо магазинът трябваше да остане тайна, но можеше да предположи, че Чарлз има свои причини за това. Трябваше и тя да се съобрази с тях.

 

 

В неделя продължиха по равен терен с изключение на преминаването през Окмълджи Ривър на пет мили от бивака. Макар и много широка, реката не бе дълбока, така че не ги забави. По време на обедната почивка имаха кратка църковна служба и след това продължиха нататък. Когато се здрачи, спряха за нощувка на четиридесет мили южно от Мейкън. След вечерята и домакинските задължения настана време за гости.

Джини реши да се разходи и Стив се присъедини към нея веднага след като тя се скри от погледа на останалите.

— Извинявам се, че трябваше да излъжа баща ти снощи — каза той. — Но ако знаеше истината за мен, той не би ме допуснал и на петдесет фута от теб.

— Разбирам. Бяхме разделени с него толкова дълго и толкова сме се променили през това време, че не мога да ти кажа прав ли си, или бъркаш. Но най-добре е да не се рискува. Освен това този въпрос не го засяга. Както не засяга и когото и да е било друг.

— Но ти не се притесняваш, че аз съм…

Тя видя как той свежда глава и дълбоко поема дъх.

— Не, Стив, кълна се. Вината не е твоя, както може би не е и на майка ти. Тя си го е избрала, без никой да я принуждава. И въпреки че е знаела ужасната истина за него, тя… му се е отдала и е родила незаконния му син.

Джини долови тревога, но не и горчивина в думите за майка му. Би ли мислил по същия начин, ако тя му се „отдадеше“ и си навлечеше същите неприятности? Би ли постъпил както бе постъпил баща му преди толкова много години, отказвайки да се ожени за нея? Би ли изобщо приел някой да го обремени с отговорности и ограничения, които не желае да поема?

— Трябва страшно да го е обичала.

— Да, така е и аз не мога да я обвиня в това.

— Но обвиняваш него за… — тя спря и след малко продължи: — Съжалявам, Стив, но аз ти дадох дума никога повече да не се ровя в личния ти живот.

Ядосан на себе си, той призна:

— Аз започнах този разговор като някакъв глупак.

Джини се осмели да проговори с малко по-нежен глас:

— Може би защото чувстваш нужда да споделиш с човек, на когото не си безразличен, който може да те разбере и да ти помогне да се отърсиш от терзанията и да приемеш истината. Ти си държал това вътре в себе си толкова години. И то напира да избухне в душата ти.

— Права си, но аз не съм готов да разговарям по този въпрос… не още.

— Когато дойде моментът, ще го направиш — съгласи се тя. — Знам, че ще го направиш! — Но той не изглеждаше убеден. — Може би във всичко това има и нещо хубаво, Стив — нали точно благодарение на тези обстоятелства си станал толкова силен и независим. Да, неприятностите ни правят такива. Ако всичко в живота бе лесно, откъде щяхме да почерпим сила и смелост? Какво щеше да шлифова уменията и съобразителността ни? Кое щеше да направи възнаграждаващи и чудесни моментите, когато сме добре?

Погледът на Стив срещна бадемовите й очи.

— За една млада и обезпечена жена ти знаеш прекалено много, Ана Ейвъри.

Джини го озари с усмивката си.

— Това е един от най-хубавите комплименти, които би могъл да ми направиш. Благодаря.

— Това не е никакъв комплимент, а просто самата истина.

Над главите им висеше пълната луна. Лекият бриз, който ги обгръщаше, бе хладен. Зеленината и спокойствието, които ги заобикаляха, бяха така романтични. Бяха сами.

Стив се вслуша дали наоколо няма някой друг. И не чу нищо, което да му попречи да я притегли в ръцете си, а тя се притисна с желание. Целунаха се няколко пъти и жадните им устни се докосваха първоначално с нежност и без да бързат, а после трескаво и настойчиво. Пръстите им се сплетоха, дарявайки и получавайки удоволствие. Той обсипа лицето й с целувки и после отново се върна на умоляващата й уста.

Когато осъзна, че стават прекалено възбудени, той с мъка си възвърна самоконтрола и се опита да прочисти мислите си. Опря буза върху главата, облегната на гърдите му. Усещаше трепета на желанието в тялото й. Искаше я, изпитваше страшна нужда от нея. Би желал да бяха някъде сами и да се любят. От друга страна, това можеше да завърши зле: след като я получеше, той можеше да я загуби. Ако допуснеше да бъде запленен от Ана, това можеше да донесе болка и на двама им. Защото той не можеше да й предложи нищо, не още… и може би никога нямаше да има какво да й предложи.

Ако не се променеше, връзката между тях бе немислима, а той не бе уверен дали би могъл да се промени, дали би искал да се променя. А ако не можеше да обещае нищо на тази толкова специална жена, то как можеше да я притежава?

Джини усещаше бързо биещото сърце на Стив, долавяше изгарящата го нужда, която отговаряше на нуждата на собственото й тяло. Чувстваше се така добре, така чудесно в ръцете му. Знаеше, че би искала нещо повече от целувки и прегръдки от него, и ако се намираха на друго място, тя сигурно би се хвърлила в неизвестното. Той имаше сериозни основания да излъже „баща й“, така че може би щеше да прояви разбиране и спрямо нейната измама. Трябваше да установи по някакъв начин дали е започнал да омеква към нея.

— Стив, когато всичко това свърши, защо не дойдеш да… работиш за мен?

Той забеляза странния начин, по който тя се бе изразила.

— Къде?

— В ранчото или… другаде.

Колебанието бе ясно доловимо, но може би в него нямаше нищо лошо. Кланът със сигурност не би изпратил със задача една жена. От друга страна, кой би заподозрял една толкова невинно изглеждаща красавица? Сърцето му силно туптеше, а стомахът му се бе свил на кълбо. За да измъкне някаква информация и да си изясни нещата, той каза неопределено:

— Чака ме друга задача, когато свърша с тази.

— Има ли нещо, което мога да кажа или да направя, за да те разубедя?

„Не ме провокирай, жено.“

— Не мога, Ана. Обещал съм, а е важно. Ще дойда да се видим след това.

Тя разбираше колко важно е човек да удържа на обещанията си, но „виждането“ не бе всичко, което искаше от него. И все пак, като начало не беше зле.

— Колко време ще отнеме следващата ти задача. — попита тя.

— Може би седмици, а може и месеци. Не знам още.

— Ами ако… — „Ако имам нужда от теб, ако ти платя, ако се опитам да те убедя?“, въртеше се в глава та й.

— Какво „ами ако“? — попита той, след като тя спря напрегната.

— Ако нещата с ранчото не потръгнат и татко отново тръгне на път или се върне в Джорджия? Как ще се намерим?

— Остави писмо за мен при шерифа на Уейко.

Тя го погледна с широко разтворени очи. Оказва се, че той познаваше блюстителя на закона в района, където Чарлз твърдеше, че притежава ранчо.

— Шерифът ли? Ти познаваш ли го?

Стив се обезпокои от тона на гласа й, от изражението на лицето й, от това, че тя някак застина в прегръдките му. Разбра, че има някои неща, които би трябвало да провери, когато стигне в Кълъмбъс, откъдето можеше да изпрати телеграма.

— Не, но в повечето градове има такъв — излъга той, — и това е един удобен начин да се предават важни новини. Дай му долар и той ще направи услугата.

— Ще имаме нужда от водач, ако решим да се върнем в Джорджия или да се преместим на друго място.

— Точно затова искам да съм сигурен, че ще поддържаме връзка. Бих искал пак да поема същата работа, ако се наложи.

— А как се нае първия път?

Навивайки на пръст един от дългите си къдрави кичури, той промърмори:

— От вестника.

— Какво значи това?

— Компанията, която организира и екипира керваните, помества обяви във вестници из Юга и източните райони. Познават ме, затова ме наеха за водач и скаут. Много хора се изселват на Запад тези дни, но по-голямата част се насочват към Далечния запад. Обикновено потеглям от Мисури към Орегон, Санта Фе или по маршрутите на мормоните. Предложението, което ми направиха за този керван, ми се строи приемливо. Исках да си почина и поразнообразя. Да престана да се безпокоя за прерии, планини и индианци. Компанията казва на водача къде са най-добрите места за спиране и организира някои неща за него по пътя.

— Познаваш Средния запад добре, нали?

Когато спря вниманието си точно на този район, безпокойството на Стив нарасна. Бяха му казали, че Мисури е мястото, където щеше да го търси наемникът, изпратен по следите му.

— Да, пътувал съм много пъти из целия район. Кажи ми, къде искаш да отидеш и аз ще те отведа до мястото по най-безопасния начин. Дори безплатно.

Джини не искаше да се разделят, но беше опасно да остават повече на това примамливо място.

— Ако някога ми се наложи да пътувам нататък, ще те наема. Сега става късно. Трябва да се върнем в лагера, преди да са забелязали, че ни няма.

 

Стив лежеше на рогозката си и стискаше зъби, докато не усети, че мускулите му се схващат. „Става по-късно, отколкото можеш да си представиш, Ана, защото беше прекалено любопитна за някои неща.“