Джанел Тейлър
Среднощни тайни (8)

СЕДМА ГЛАВА

Събота сутринта. Джини отиде да помогне на Луси Ийвс в домакинската работа преди последното им упражнение. Жената й показа здравата патерица, която Стив Кар й беше направил, за да й помогне да върви. Тя разбра, че скаутът беше предложил на приятелката й да пропусне трудната задача, но тя беше отказала. Джини беше доволна и поразена. Сети се за думите, които беше изсипала върху него по този въпрос. Защо не й беше казал за това? Не беше го направил, след като тя го разкритикува. Явно се опитваше да прикрие или да отрече добрите си черти. Обзеха я угризения. Веднага щом свърши домакинските работи на Луси, тя го потърси.

— Стив, искам да се извиня за онова, което се случи на пътеката вчера. Луси ми каза какво си направил за нея. Погрешно реших, че си толкова изпълнен с омраза. Бях в лошо настроение, защото не бях спала. Не трябваше да си изкарвам напрежението върху теб. Моля те, прости ми.

— Няма нищо за прощаване, госпожице Ейвъри. Това ми е работата, да гледам всеки да си върши своята работа. Тя се нуждаеше от помощ, така че й я предоставих.

— Не сте толкова студен и безсърдечен както се опитвате да се представите. Сигурна съм, че трябва да сте страдали през живота си, но можете да оставите миналото да си отиде, ако пожелаете това достатъчно силно.

— С ваша помощ, госпожице Ейвъри?!

Сълзи блеснаха в кестенявите й очи. Тя се опита да убеди себе си, че реагира в самоотбрана, но това я нараняваше. Това нараняваше него. Когато отговори, гласът й беше напрегнат:

— Знам, че за вас е трудно да приемате думи на благодарност, но те идват от дъното на душата ми.

— Не прави това! Не гледай на мен като на нещо, което не съм. Това, че съм отговорен за хора, които са ми поверени, не означава, че имам нежно сърце, като твоето. Аз ти казах и ти показах що за човек съм — копеле не само по рождение.

Джини поклати глава.

— Ако смятате, че любезността и състраданието са слабост, грешите, Стив. Понякога хората нараняват себе си, когато рискуват, но всъщност животът губи солта си без тези моменти. Ако не бяхте човекът, който си мисля, че сте, щяхте да вземете онова, което ви предложих, без да се замислите.

— Грижа се за оцеляването и работата си. Ако си играя с теб, би могло да им навреди.

— Можеш да се убеждаваш, че това е бил твоят мотив, но аз не го вярвам.

Той впери поглед в нея.

— Какъв смятате, че е моят мотив?

Джини реши да рискува, като заложи всичко на карта.

— Мисля, че се чувствате по същия начин както и аз. И това ви обърква.

Стив присви очи.

— Смятате, че съм страхливец?!

— Само по отношение на вашите чувства — обясни тя. — Можете да рискувате всичко и дори собствения си живот, но отказвате да приемате емоционални предизвикателства. Поемането на физически предизвикателства може да ви убие, а емоционалните биха могли само да ви наранят, но могат да бъдат излекувани с течение на времето.

— Някои рани не зарастват никога, Ана. Никога!

— Защото вие ги държите отворени, кървящи, не ги лекувате!

Той осъзна, че трябва да прекъсне този неудобен разговор.

— Докато не изживеете живота ми, никога не бихте могли да ме разберете. Лесно се дават съвети. Аз съм самотник и такъв ще си остана, докато умра.

Джини разбра, че може би няма да съумее да го убеди да поеме риск, който би могъл да нарани и двамата, ако се провали.

— Не сте единственият на този свят, който се страхува да поема рискове, който е страдал и е бил изиграван от живота.

Нещо в гласа и изражението й го засегна дълбоко.

— Как е възможно дама като вас да знае, какво е страдание?

Сълзи напираха в очите на Джини, но тя ги сдържа.

— Това би ви шокирало.

— Да те ядосват разни момчета или да бъдеш далеч от къщи в скъп пансион не е най-голямото нещастие на света, Ана.

— Това няма нищо общо с тези неща. Да, аз съм живяла лесно, както много хора биха решили, но вие всъщност не знаете нищо за мен или… — Джини сведе мигли преди да се разкрие прекалено много пред един… непознат. Тя бе обзета от непреодолимо желание да се разплаче. Когато повдигна отново очи, вече се беше съвзела, но малко неща останаха скрити за мъжа пред нея.

— Забравете за това — каза тя. — Дойдох просто да ви благодаря, а не да отхвърля бремето си. И без това на вашите рамене тежи толкова много. Освен това не се познаваме достатъчно добре, за да водим такъв сериозен разговор. Ще се видим по-късно, господин Кар.

Той разбра колко много я беше наранил. Не можа да се възпре и протегна ръка към нея.

— Ана, кажи ми…

Тя не го погледна.

— Не, господин Кар, вие разрешете проблема си, а аз ще разреша своя.

Тя се отдалечи с високо вдигната глава.

Стив отново се върна на разговора им.

Какво искаше да му каже? Защо не сподели с него това, което я тревожеше? Тя таеше някаква загадка и той трябваше да я остави сама да я разкрие.

Групата се събра около една кола при следващото сечище — използваха каруцата на Ейвъри, защото имаше по-малко багаж за разтоварване, а и Чарлз притежаваше необходимите за днешното упражнение инструменти. Преди да започнат с урока, Стив разказа на другите как „госпожица Ейвъри“ се беше измъкнала от калната дупка и похвали ловкостта й. Това изненада приятно Джини.

— Трябва да запомните тези номера, в случай че имате нужда. Сега нека се научим как се изважда и сменя колело. Ще ви кажа как се извършват ремонтите.

— Защо да се учим на това? Мъжете ни ще свършат тази работа.

Стив им обясни.

— Така е, ако съпругът ви е жив и здрав. Но какво ще стане, ако мъжете ви пострадат — могат да бъдат убити или да се разболеят прекалено сериозно, за да работят. Ако някоя от тези беди ви сполети, може да се наложи да не продължите. В такъв случай хората или решават да се отправят към най-близкия град, за да се възстановят там, или просто се връщат обратно. Веднъж отцепили се от колоната, оставате сами. Ако ви се счупи колело или друга част, кой ще я смени или поправи? Нима ще седнете да чакате и да се надявате помощта да дойде сама? Продуктите могат да привършат, а може и да се отбият крадци. Не ви насилвам с този урок, но не казвайте, че не съм ви предупредил.

След тези думи никой не напусна района. Използваха крика на Чарлз Ейвъри, за да повдигнат колата там, където се свързва оста с напречните валове. Въртяха манивелата на смени, сваляха колелото, сменяха го и т.н.

След като всички опознаха начина на действие, разпръснаха се за обяд, а после направиха редовната разходка от четири мили. Щом всичко това приключи, Стив ги събра, за да им даде последни напътствия.

— Вие сте третирани и готови, дами. Уверено използвайте новите си умения по пътя. Не ги забравяйте. Постарайте се да привършите с домакинските си работи и подготовки тази вечер и утре. Тръгваме в понеделник точно в седем. Свободни сте дотогава освен за упражнението утре. Не искам да се размекнете за един ден. Скоро се отправям към града, за да съобщя на коларите с житото, че сме готови и че могат да се присъединят към нас утре. Ако някой от съпрузите ви иска да дойде, за да донесе провизии, ще бъде добре дошъл да язди заедно с мен. Всички вие свършихте добра работа, така че, надявам се, че никой няма да има проблеми по пътя.

Радостни възклицания се понесоха сред жените.

Джини се покатери на колата, закара я обратно на нейното място в лагера и разпрегна конете. Влезе вътре, за да се убеди, че всичко е на мястото си.

— Госпожице Ейвъри?

Тя се обърна.

— Имате ли съобщение за баща ви, което бих могъл да предам? Нещо необходимо за из път?

— Благодаря, Стив, няма нужда.

— Ще се видим по-късно.

— Довиждане, Стив и още веднъж благодаря.

Той докосна с пръсти върха на шапката си и тръгна.

Джини поклати глава недоволно. „Не бъди толкова подозрителна. Това, че беше мил, не означава, че е имал някаква скрита причина да дойде.“ Въпреки това не я напускаше чувството, че той има такава причина. Може би нещо в гласа му, или в изражението му. В края на краищата Стив Кар не беше човек, който прави каквото и да е без основателна причина.

Джини отпъди тези мисли и отиде да види Ръби Емерсън.

— Мога да погледам децата, докато ти изпереш — предложи тя. — Аз мога да изпера и после.

— Това е толкова мило от твоя страна, Ана. Джордж отиде до града с господин Кар да допълни отново някои от запасите ни.

— Ще бъде забавно и нужно за мен. Само ми кажи какво да правя.

 

 

Джини изпра дрехите си на реката. Щом привършеше с някоя от тях, поставяше я върху едно одеяло, за да не се изкаля. Сети се, че гладенето ще бъде невъзможно в лагера и по пътя си представи как ще изглеждат някои от памучните облекла.

Чу далечен изстрел и си спомни, че някои от мъжете бяха отишли на лов. Беше доволна, че не бяха имали никакви проблеми, докато бяха на лагер тук и се молеше да бъде така и по пътя.

 

 

Стив се беше облегнал на едно дърво в лагера.

Припасите и дрехите му бяха готови. Те винаги бяха готови за бързо заминаване. Никой от хората, които бяха дошли с него в града, не беше направил нещо подозрително. Скъпоценните камъни бяха или скрити в кола, прикрита някъде около лагера, или щяха да пристигнат на другия ден с Чарлз Ейвъри. Стив беше спрял пред пансиона за малко под претекст, че трябва да предаде нещо на Чарлз във връзка с програмата им. Човекът не си беше вкъщи, така че по-малката му сестра прие съобщението. Добрата жена беше изпратила на Ана разни неща за ядене и един шал.

Стив заключи, че пансионът е чист, просторен и се радваше на успех, но не достатъчно, за да се направи състояние от него или да осигури високо обществено положение. Той беше очаквал нещо съвсем различно от собствеността на Ана. Помисли си, че това е така, защото Чарлз, подготвяйки се за заминаването си на Запад, беше продал къщата си, търговията си и се беше пренесъл тук със сестра си. На Стив му се дощя да надникне в предишния начин на живот на Чарлз, за да знае повече за този човек. Трябваше му също и повече време, за да проучи и другите мъже. Сега той не знаеше към кого по-напред да насочи вниманието си.

 

 

Джини простираше, когато Стив дойде при нея. Тя го погледна бегло и се усмихна:

— Трудно ми е да повярвам, че ще се отправим на Запад в понеделник.

— Очаквате ли това с нетърпение?

Джини се загледа някъде под въжето с дрехите и си помисли за баща си.

— Да, много.

— Добре е да се радвате на пътуването. Щом пристигнете, ще имате много работа. Леля ви ви изпрати някои изненади.

Джини го погледна.

— Отишли сте да я видите?

— Отбих се, за да кажа на баща ви, че ще тръгваме в понеделник. Не беше вкъщи, така че размених няколко думи с леля ви, и й оставих съобщението.

„Дали не е разбрал нещо? Не се държеше подозрително.“

— Това е много мило от ваша страна — каза тя и се съсредоточи върху работата си.

Стив се позачуди защо тя се разстрои като разбра, че е посетил дома й. Може би тя беше загубила много повече през войната, отколкото даваше вид…

— Какво е това, господин Кар? — едно от момчетата на Дейвис извади ножа на Стив от ножницата в ботуша му, докато той размишляваше.

Стив реагира веднага, като грабна острието и го изтръгна от ръката на стреснатото дете.

— Това е остро и опасно, синко. Никога не си играй с ножове или пушки.

— Съжалявам, сър. Няма да се повтори. По-добре да си тръгвам.

Джини и Стив наблюдаваха притесненото момче как избяга при другите деца. Тя погледна ръката на скаута, докато той втъкваше обратно оръжието и видя червена струйка от дланта му.

— Вие кървите. Нека да видя ръката ви.

Стив погледна раната.

— Само драскотина. Не боли много.

Джини хвана ръката му и я огледа.

— Трябва да се превърже, аз ще…

— Не се тревожете. Мога и сам да се погрижа за това. Винаги сам се грижа за себе си.

— Тази кръв трябва да докаже, че и вие сте човек като всеки друг. Не би ви навредило да допуснете и други хора до себе си. Може и да бъдете изненадан като разберете, че това ви харесва. Раната може да се инфектира. Трябва да я превържа. Освен това искам да се науча на това — можете да ми казвате какво да правя. Настоявам, Стив! — Тя улови китката му и го придърпа към колата си. — Седнете тук, докато донеса кутийката с медикаментите.

Стив седна послушно с кръстосани крака, като наблюдаваше приготовленията й. Тя взе аптечката и един леген с прясна вода.

Джини изми нежно раната, но кръвта продължаваше да се стича.

— Не изглежда дълбока, така че няма да има нужда да се шие.

Тя дезинфекцира мястото и го уви с чиста превръзка. Скаутът не трепна през цялото време.

— Така е по-добре. Утре ще я проверя и ще сменя превръзката.

— Благодаря, доктор Ейвъри, свършихте добра работа.

Джини му върна усмивката и саркастично отбеляза:

— Виждате ли, не е толкова лошо да допускате някой да ви помага. За разнообразие. Правите толкова много за другите.

— Може би сте права — омекна той. Усети, че тя още не беше пуснала ранената му ръка. Докосването беше чудесно. Възбуждаше го и той отмести ръката си.

Оттласна се леко от задната преграда и се обърна към нея:

— Нещата, които изпрати леля ви, са там — той посочи една малка купчинка. — Довиждане.

Джини дълго гледа след него. После изхвърли кървавата вода и прибра аптечката. Върна се към прането си. Беше удивена, че той отстъпи пред молбата й. Беше й приятно да се грижи за него, да го докосва. Колкото повече време прекарваше с него, толкова повече искаше той да остане в живота й.

 

 

Полумесецът се опитваше да даде подходящо осветление на призрачния пейзаж. Работата му беше подпомогната от огньовете, чиито ярки пламъци подскачаха нагоре и изпращаха кълба дим. Абаносово черното небе бе изпълнено с ярки звезди. Освежителният полъх раздвижваше тревата и покритите с мъх клони. Земята беше още мека от двудневния дъжд, а нощта преливаше от звуци. Жабите и щурците се извисяваха над многогласния хор. Някои от колите бяха озарени от светлината на фенерите. Смях и гласове се носеха по вятъра. Хората си почиваха преди утрешния тежък ден.

Джини се разхождаше из сенките близо до нейната кола. Стив се присъедини към нея, без да успее да я изплаши. Тя се засмя.

— Не отивах далече, шефе. Помня вашето предупреждение да не оставам сама на отдалечено място. Обожавам нощта, звездите, луната, сенките — спокойствието на всичко това. Трябва да се потопите в тъмнината, за да ги усетите по-добре.

— Ако бяхме дълбоко на Запад, нямаше да бъдете в безопасност дори толкова близо до лагера и охраната. Опитен боец би могъл да пропълзи до вас и да ви убие, ограби или плени, без да издаде и звук.

— Тогава, радвам се, че сме тук тази нощ. Имали ли сте… много сблъсъци с индианци по време на пътешествията си?

— И да, и не — отговори той, гледайки на нея вече като на своя пленница.

— Обяснете това.

— Бил съм се с индианци, но и съм се сприятелявал с някои от тях.

— Сприятелявал?! — отвърна като ехо тя.

— Имам такива приятели, Ана, но не се сприятелявам лесно.

— Вие непрекъснато ме удивлявате, Стив Кар. Кой сте вие всъщност?

— Какво имате предвид? — попита напрегнато той, като се опасяваше да не е казал нещо излишно.

— Откъде сте? Какъв живот водите?

— Обичам движението, така че не се заседявам на някое място твърде дълго.

— Нямате дом? Пътувате през цялото време?

— Да, предпочитам така.

— Къде сте ходили на училище?

— Какво?

— Изглеждате ми образован.

— Изненадващо ли ви звучи за един въшлив каубой, прашен пионер.

— Каквото и да науча за вас, не би ме изненадало. Вие сте голяма загадка.

— Майка ми…

Сега беше неин ред да се слиса.

— Какво?

— Майка ми ме обучи и подготви. Смяташе, че това би ми помогнало да бъда приет на „правилните“ места и от „правилните“ хора.

— Съдейки по горчивия ви тон, не ви е помогнало. Затова ли на секундата намразвате хора като мен? Сигурна съм, че самотният ви живот е бил труден и мъчителен.

— Въпреки това, което си мислите, Ана, не съм имал лош живот. Правя, каквото ми харесва.

— Наемали ли са ви някога като частен водач?

Той беше заинтригуван.

— Защо?

— Просто си помислих. Били ли сте?

— Да и бих го направил отново, стига само да ги има парите и предизвикателството.

Джини изостави за момента тази идея.

— Казахте, че не допускате хора да се доближат до вас, за да не ви ранят или навредят. Как бих могла аз да ви навредя?

— Не знаете ли, Ана?

— Предполагам, но не съм сигурна. Карам ли ви да се чувствате толкова нервен, колкото вие мен? Отблъсквате ме, защото не ме харесвате ли, или заради Кати?

Въпросът й се изплъзна, преди тя да се усети.

— Госпожа Кинг?! Сигурно така изглежда пред другите. Боях се от това! Поставих я на мястото й, когато тя ме издебна вчера в гората. Имах късмет, че не ме издра с ноктите си тази престорена малка котка. Трябваше да запазя спокойствие. Мразя жени, които се докопват до мен със зъби и нокти.

— Предполагам, че много жени ви преследват през пътуванията ви?

— Някои.

— А вие… отблъсквате ли всички?

— Май доста си пъхате носа — пошегува се той. — Трябва ли да започна да ви разпитвам за вашия любовен живот?

— Нямам такъв и никога не съм имала.

— Трудно ми е да го повярвам, красива и желана жена като вас.

— Вярно е, но досега не съм срещала, мъж, когото да поискам да опозная по-добре.

— Досега? — повтори той, като се запита дали трябва да продължи.

Погледът на Джини се сля с погледа на Стив.

— Докато не срещнах теб…

— Искате да ме опознаете? Защо?

— Защото си интересен, различен и привлекателен. Защото те харесвам. Защото смятам, че може да станем добри приятели. Това прекалено смело ли е?

— Доста прямо е за една дама.

— От това ли те е страх, защото аз съм една дама?

— Дамите причиняват на мъже като мен само неприятности и усложнения.

— Защо, Стив?

— Поради всички причини, които вие споменахте предишната нощ, когато ме нахокахте, и защото те желаят и се нуждаят от неща, които аз не мога и няма да им дам.

— Защо е толкова ужасно да бъдеш приятел?

Стив взе лицето й в ръцете си, вгледа се дълбоко в очите й и попита:

— Това ли е всичко, което искаш от мен, Ана Ейвъри? Аз не мисля така.

— Не зная какво точно искам от теб, Стив. Объркващо е.

— Знам, Ана, и това е проблем и за двама ни.

— Защо?

— Аз не съм уседнал тип. Потърси си съпруг в Тексас.

— Аз не търся съпруг, Стив, в Тексас или тук…

— Ти не си от тези, които биха… се забавлявали… ей така.

Тя се почувства облекчена, когато чу това.

— Аз…

Думите й заглъхнаха. Стив се наведе и я целуна. Езикът му заигра с нейния. Той я придърпа здраво към себе си. Изгаряща топлина заливаше тялото му. Поиска да я обладае, тук и сега. Тя трепереше в обятията му, беше обзета от желание и страст. Той знаеше, че би било чудесно да я научи как се прави любов, да го изпита с нея. Но какво щеше да се случи, след като му се отдаде? Нямаше ли да подложи на опасност мисията му? Нямаше ли да се залепи за него и да започне да иска прекалено много? Нямаше ли той да я нарани?

Копнежът на Стив обезпокои Джини. Странни и могъщи желания разпъваха и нея и тя разбра, че имената им са „Желание“ и „Страст“. Искаше да ги опознае… Но те биха могли да станат врагове, да станат опасни, да я хванат в своя плен. Тя вкусваше с удоволствие огнените му целувки и нежни ласки. Все още се владееше. Когато усети, че желанието й се усилва, тя се отскубна от него.

— Не мога… да направя това, Стив.

— Знам, Ана. Точно това се опитвах да ти докажа.

Джини го погледна в очите. Не можеше да я убеди, че той не беше толкова възбуден, колкото и тя.

— Само това, че не мога да направя нещо безразсъдно тук и сега, не означава, че не искам, Стив.

— Да искаш нещо с цялото си сърце и да действаш безразсъдно, за да го постигнеш, не са едно и също нещо. Поддържай силното си желание и ясно съзнание, Ана Ейвъри, и не позволявай на хора като мен да се възползват от теб.

Джини знаеше, че той има сила да плени сърцето й и да поиска невинността й, ако наистина се опиташе. Фактът, че той не правеше нито едното, нито другото й говореше, че той държи на нея повече отколкото съзнаваше или би допуснал.

— Това е по-лесно за теб, отколкото за мен, Стив, защото ти си опитен в тези неща.

— Не с жена като теб, Ана. Трябва да се държиш далеч от мен. Аз съм ненадежден и опасен.

Беше уловен в капан от две сили. Едната го караше да вземе това, което тя му предлагаше, и това, което той самият искаше за собствено удоволствие, а и за да подпомогне мисията си. А другата го предупреждаваше и умоляваше да я пусне да избяга. И да бъде добър с нея.

Джини не разбра дали съветът му бе предизвикателство или честно предупреждение.

— Не можем ли да станем приятели и да приемем това бавно и спокойно.

— Изкушен съм, но няма да стане. Не искам да те заблуждавам, Ана.

— Да не би да искаш да ми кажеш да тръгна след теб на свой риск?

— Не, но ти казвам, че бих се оставил да ме уловиш за малко, но само за малко, Ана. Знам го със сигурност. Ти си жена, която би желала твърде много от един мъж.

— Значи ме отблъскваш, за да запазиш чувствата ми?

— Може би. Знам, че е лудост да скочиш върху жребец, който не може да бъде обязден.

— Вярвам, че имаш уменията да овладяваш всичко, което би поискал. Мъжете не държат ли ценните жребци, след като са ги обяздили?

— Някои обичат само предизвикателството, докато ги укротят. А после ги продават или ги пускат обратно на свобода.

— И никога не те притеснява това, че те носят твоя знак?

— Не ме е притеснило все още.

— Но може това да стане с мен, така че не искаш да рискуваш?

— Може би.

— Не искаш да се обвързваш, нали?

Стив я погледна за момент. Може би тя беше по-умна и смела, отколкото той предполагаше. Тя беше научила добре уроците си от миналата седмица. Може би използваше хитрост, която той не можеше да прозре, за да го примами в своя капан, за да го плени. Не намекна ли, че иска той да ги води към свръзката на Ейвъри там на Запад. Та може би работеше заедно с Чарлз от преданост към баща си или от погрешната вяра, че кланът върши добри неща. Както и повечето южняци, тя имаше причини да мрази янките и да търси отмъщение. Имаше само един начин да разбере това: да я предизвика, да го преследва, да си мисли, че го е уловила. А ако грешеше в преценката си за нея и я нарани? Щеше да се оправя по-късно. Ако тя не се нуждаеше от него за нещо важно, думите му трябваше да я изплашат и да я накарат да се откаже.

— Какво ще кажеш да бъда ясен и чист като планински поток? По дяволите, харесвам те! Ти се промъкна под дебелата ми кожа! И бих те взел, ако ми се отдаде възможност, бих го правил всеки път, когато имам възможност. И, по дяволите, бих си тръгнал, когато дойде времето да се разделят пътищата ни. А този момент ще дойде, Ана, никога дори и за миг не се съмнявай в това.

Джини го гледаше с отворена уста, загубила ума и дума. Той беше признал обичта и желанието си към нея! Би я обичал и би я изоставил. Би ли го сторил наистина? В състояние ли е да го промени тя? Или не толкова да го променя, колкото да му помогне да се отърве от миналото си. Какво ли би било да го обича, да го спечели, да се ожени за него, да имат деца, да споделя живота му, да отидат заедно в Колорадо?

 

 

Джини доеше кравата, както я беше учила Ели Дейвис, а после й помогна със закуската и разчистването.

Религиозната служба беше отслужена под дърветата, като се четеше, пееше се Библията и се молеха. Въпреки многото недоволства обучението завърши точно след една седмица. Бяха започнали миналата неделя, а тази неделя хората се подготвяха за мъчителния път на утрешния ден.

Жените направиха разходката си от четири мили, докато съпрузите наглеждаха децата. След това мъжете направиха своята разходка. Това беше задължение на всекиго, преди да се посветят на последните приготовления. Имаха на разположение остатъка от почивния ден, за да работят, да почиват и да се забавляват.

Двете коли с житото пристигнаха в лагера. Водачът посрещна двамата колари Холистър и Брент и им даде напътствия.

Следобеда Джини и други жени отидоха на реката, за да се изкъпят и измият косите за последен път, преди да се отправят на изтощителното пътуване. Джини миеше дългата си коса и мислеше за Стив и разговора от миналата нощ. Днес той отново беше резервиран и това я тревожеше. Тя не можеше да разбере кого се опитваше да защити повече: себе си, нея или и двамата? Дали някога би го разбрала? Той не би се страхувал от нея, нито пък би я отбягвал, ако…

Не прибързвай, Джини. Това би могло да усложни нещата, а ти нямаш нужда от повече проблеми. Не го познаваш достатъчно добре, за да разкриваш тайните си. Това може да те злепостави пред него. Той и без това вече не вярва на хората. А ти изведнъж признаваш, че си лъжкиня! Ще си помисли, че си като другите, дори по-лоша.

Междувременно Чарлз Ейвъри пристигна и се присъедини към групата. Той привързваше за колата кафези с пилета, когато Стив дойде при него.

— Радвам се да ви видя.

Чарлз му хвърли бегъл поглед и се усмихна.

— Сестра ми ми предаде съобщението ви. Благодаря! Вече бях запланувал да потегля днес. Реших, че е най-добре за Ана да бъде сама по време на обучението. Как се справи, Стив? Някакви проблеми?

— Никакви проблеми. Обучението беше тежко за всички жени, но госпожица Ейвъри се справи добре. Трябва да се гордеете с нея.

Чарлз Ейвъри често объркваше в мислите си доведената си дъщеря Вирджиния Марстън с детето, което беше изгубил.

— Горд съм. Тя е умно момиче. Може да направи всичко, ако вложи душата си в него. Завърши с най-висок успех училище. Искаха да я правят учителка, но Ана иска повече предизвикателства в живота.

— Какви например? — попита Стив сякаш между другото, докато помагаше в работата.

Чарлз се концентрира върху отговора, тъй като честно обичаше Джини.

— Тя още не знае, а и аз ще приема нейния избор, какъвто и да е той.

— Ще се справи с каквото и да опита, ако постоянно мисли за него. Понякога е малко разсеяна.

— Тя ми каза, че сте я скастряли, когато й е било трудно да се концентрира.

Стив не се извини, а даде същото обяснение, каквото бе дал и на Джини.

— Напълно разбирам и съм съгласен — отвърна Чарлз Ейвъри. — Казах същото и на Ана. Тя обеща да се справи по-добре и очевидно удържа на думата си. — Чарлз се озърна наоколо, за да се увери, че няма никой достатъчно наблизо. Беше решил да събере скаута и Джини, защото тя скоро щеше да има нужда от помощта и опеката на мъжа. Беше сигурен, че той щеше да запази тайната му. — Да си остане между нас, Стив, но това би могло да обясни защо тя се е държала така в началото. Когато дойде в лагера, току-що беше загубила най-добрата си приятелка от детството. Тя умря в ръцете на Ана точно преди да започна моето обучение. Именно затова я оставих в града при сестра си. Смятах, че се нуждае от уединение, за да се отдаде на тъгата си и да може да се възстанови. Не ме издавайте, че съм ви разказал това. Ако разбере, че сте мил с нея заради нейното страдание, това би я разстроило. Тя е гордо момиче. Бяхме разделени шест години, така че трябва отново да свиква с мен. Докато беше горе на север, тя изгуби дома си, а войната опустоши всичко, което тя познаваше и обичаше. Аз я прибрах и почти насила я изпращам колкото се може по-бързо към Дивия запад. Просто тя имаше нужда да се приспособи към всичките тези промени. Разбирате ли?

Стив кимна и продължи да помага на Чарлз. Той знаеше какво е да загубиш най-добрия си приятел, дома си. Сега разбра причината, поради която тя беше плакала онази нощ, а нямаше кой да я успокои. Заляха го тръпки на угризение. Той беше твърде груб и студен към нея. А тя — толкова уязвима. Учудващо беше, че е започнала да го харесва. Тя трябваше да сподели с него мъките си. Може би е предположила, че той няма да я разбере… Въпреки това тя беше опитала, спомни си Стив. Загубила най-добрата си приятелка…

Но скаутът имаше задача. Хладнокръвният убиец трябваше да бъде издирен и наказан веднага щом довърши тази мисия. Той си беше обещал: повече никакви поражения, объркване и недовършена работа… Той щеше…

— Благодаря за помощта, Стив. Обещаваш ли, че ще мълчиш пред Ана за това, което ти казах? — напомни посивелият мъж.

— Имате честната ми дума, сър.

— Това е най-важното нещо, което един мъж може да притежава.

— Да, но войната почти го отне от нас бунтовниците. Обещахме да надвием много неща — да браним домовете си, семействата, приятелите и земите си, но не можахме да изпълним тези клетви.

— Една от най-тежките загуби, които един мъж може да изстрада, е да загуби честта си. Нещата нямаше да са толкова зле на Юг, ако янките ни бяха позволили да си възвърнем дори малка част от нея. Те са решени да ни държат в страх и подчинение.

Стив слушаше и дебнеше за улики.

— Не мисля, че можем да направим много нещо за това, сър, докато те не променят мисленето и действията си.

— Страхувам се, че сте прав, Стив, и това ме стяга за гърлото.

— Мен също, сър. Но както знаете, няма какво да направим. Разбира се, някои хора мислят по друг начин тук.

Чарлз застана нащрек.

— Какво имате предвид?

Стив се опита да изглежда равнодушен.

— Ами, имаше доста разгорещен разговор през нощта за клана и за това, което те правят. Някои хора мислят, че имат право.

— А вие не мислите ли така?

Стив уж се замисли за момент, сви рамене и отговори:

— Не знам в какво да вярвам, сър. Човек не може винаги да се доверява на всичко, което чува и чете, така че не съм сигурен дали наистина са извършили всичко, за което ги обвиняват.

— Вие бихте ли се присъединили към такава група, за да накажете онези, които ни накараха и продължават да ни карат да страдаме толкова много.

Стив отново се престори, че се замисля.

— Трудно ми е да отговоря, сър. Никога не съм се натъквал на членове на клана. Не знам истината за тях.

— Аз обаче съм. Те ми изглеждат почтени, честни хора, които бранят приятелите, семействата си, и малкото, което им е оставила войната.

— Ами всичките линчове, палежи и грабежи, за които ги обвиняват?

— Предполагам, че не правят нищо по-лошо, отколкото това, което янките-мародери, като Шърман и войската му вършиха в Джорджия.

— Но кланът не напада ли невинни хора?

— Според това, което чувам или прочитам, те се насочват към политикани, предатели, хора от Лоялната лига, жестоки бивши офицери и размирни негри.

— Кое им дава правото обаче да отмъщават по такъв ужасяващ начин. Те могат и да правят грешки като убиват невинни хора и такива, които не се подчиняват на властта.

— Кой би могъл да прецени кое е правилно и кое погрешно, когато дойде време на война, омраза, отмъщение? Ако нещата бяха поставени на мястото им в тази държава и съдилищата не бяха против нас, нямаше да има място или необходимост от общества като…

Джини се върна и прекъсна разговора им. Тя хвърли поглед на Стив, после се усмихна и прегърна стария човек.

— Приятно ми е, че те виждам, татко.

— И на мен, дъще. Стив ми каза колко добре си се справила с обучението. Ще те погледам по време на пътуването.

— Беше трудно, татко, но всички преживяхме уроците.

— Бихте ли ме извинили двамата, имам някои мои лични работи. Приятен ден, госпожице Ейвъри, сър — Стив кимна на жената и ги остави сами.

— Този млад човек те харесва, момиче — каза й Чарлз.

— Какво? — попита тя. — Той ли ти каза това?

— Не точно, но се опитваше да размекне баща ти, за да се добере до тебе.

— Какво каза за мен?

— Не много, само те похвали колко добре си се справила тази седмица.

— Крайно време беше. Обикновено е скъп на комплименти или ги изпраща през задната врата.

Чарлз се засмя:

— Това е така, защото мъжете стават отнесени, когато са около момичетата, които харесват и желаят. Страхуват се да не сбъркат или да ги изплашат, преди да наберат смелост да ги ухажват.

— Да ме ухажва? — повтори тя и се засмя. — Не мога да си представя мрачен самотник като Стив Кар да дойде през нощта да иска от теб разрешение за разходка с мен под лунните лъчи — пошегува се тя.

— Той може да те изненада и да направи точно това.

— Да ме изненада? Това би ме побъркало направо.

 

 

Джини помогна на Луси Ийвс да сготви, да поднесе яденето и да измие чиниите. Тя и Чарлз хапнаха със семейството. Беше им приятен разговорът с Джеф и Луси, а изглеждаше, че симпатията е взаимна.

След това почти всички се събраха в центъра на лагера около разгорилия се огън, за да попеят, побъбрят, да послушат музика, да потанцуват — с изключение на тези, които вярваха, че е грешно да се танцува в неделя. Празнуваха края на своята работа и началото на едно приключение. Всички бяха весели и отпуснати. Музиката идваше от една устна хармоника, акордеон и фидъла на Джордж Амърсър. Тупаха с крака по земята. По-големите деца също се включваха в забавата.

Чарлз приказваше с Ед Кинг, а Джини беше с приятелките си.

— Иди го покани да танцувате — предложи Ръби с усмивка.

— Не бих могла. Може и да не знае как да танцува и да се почувства неловко. Освен това би било нахално от моя страна — отговори Джини. Беше силно изкушена да бъде смела.

На Стив му се искаше да провери кафезите за пилета, които Чарлз беше донесъл със себе си. Знаеше обаче, че птиците биха вдигнали много шум. Той се беше опитал да ги проучи, докато помагаше на Чарлз, но не успя. Когато забеляза, че Кати Кинг го наблюдава, разбра, че ще го покани на танц. Предотврати това, като се приближи до Ана Ейвъри и я покани. Тя беше учудена. Стив грабна ръката й и я издърпа напред, за да се присъединят към другите двойки.

Докато се движеха около лагерния огън, той се подсмихна и прошепна:

— Виждаш ли, Ана, няма счупени или изкълчени крака. Мога да върша и други неща. Ако още се интересуваш, може да бъдем приятели, но бавно и полека.

Джини не посмя да погледне красивото лице. Тя беше смаяна от него. Той беше прекрасен танцьор. Най-малко беше удивена от това, че я избра първа, предпочете нея пред другите. Тя реши да не играе на свенливост.

— Така да е, сър.

Стив я притискаше в обятията си, наслаждаваше се на ръката й, любуваше се на красотата й, вдишваше чистия аромат на косата й.

— Утре тръгваме в седем. Гледай да си готова, за да не нарушавам примирието ни с ново скарване.

На Джини й беше трудно да мисли за нещо друго освен за покоряващия мъж, когото тя докосваше и чийто аромат усещаше.

— Ще се постарая да се подготвя за всякакво предизвикателство!

— За всякакво ли, Ана?

Тя срещна закачливия му поглед.

— Да, Стив, за всякакво.