Джанел Тейлър
Среднощни тайни (3)

ВТОРА ГЛАВА

Стив запозна петнадесетте жени с тънкостите по храненето и поенето на мулетата. Показа им как да проверяват копитата за болезнени и дори опасни цепнатини и забити камъчета. Научи ги да преглеждат ушите и зъбите на животните и да се справят с дребни проблеми по тях. Докато галеше мулето по челото, той им каза:

— Мулето хапе само ако е предизвикано или раздразнено, така че не правете нито едно от двете. Грижете се добре за тях и те ще ви отведат там, където пожелаете.

Джини забеляза нежността, с която говореше за животните.

— Мулетата не се изморяват лесно и могат да бъдат запрегнати без кой знае какви умения или сила — им рече Стив. Той показа как се поставят юздите на муцуната, снабдени с капаци, които, изглежда никак не дразнеха животното. Нахлузи хамута, после им показа как се закачат поводите, колана и презрамките. Накрая поведе мулето към впряга и го привърза за задния напречник, чрез който всъщност се дърпаше фургона. Доведе и другите пет мулета, сетне ги подреди всяко на мястото му, по двойки, в редица едно зад друго и с общи хамути.

Един въздълъг „език“ разделяше двете колони от животни, които изчакваха търпеливо нови заповеди. Макар такива да нямаше, животните не проявяваха признаци на нетърпение. Само помръдваха с уши, за да ловят звуците и размахваха опашки, прогонвайки насекомите.

Стив рече на жените:

— Идете при своите фургони и се упражнявайте с вашите впрягове. Опознайте ги и им дайте възможност да научат вашето докосване, миризма и глас. Подобно на вашите малки и мулетата се различават по нрав и поведение и ако го запомните, ще ви е по-лесно да ги управлявате. Изпратих мъжете и децата ви на друго място и никой няма да ви пречи.

Джини почувства облекчение, че водачът не погледна към нея след последните си думи. Тя се усмихна, когато чу Ели Дейвис да добавя:

— Или да подсказват?

— Или да подсказват — отвърна смеейки се Стив. — Ако наистина ви е нужна помощ, аз ще съм наблизо. Закъсате ли, викайте ме. Доста неща има покрай впрягането, за да ги научите в един урок. Искам след като свършите, да ме повикате, за да ги проверя, после ще разпрегнете и запрегнете отново. Ще се упражнявате всеки ден, докато свикнете като с домашната работа.

— Ами ако не можем да се справим сами? — попита с хленчещ глас Мати Епс.

— Ще лагеруваме тук, додето всяка една от вас се научи да го прави. Същото се отнася и за всички останали етапи на обучението.

— Някои от нас вече знаят как да го правят — сопна се Луиз Джаксън. — Ами ако другите не се научат никога? Трябва ли да се бавим заради тях? Докато седим и чакаме, запасите ни съвсем ще намалеят. Мисля, че трябва да поставите някакъв срок за задържането.

Макар и подразнен от нахалния й тон, Стив предложи вежливо тези, които са запознати с впрягането, да помагат на изоставащите.

— По този начин — обясни той, — ще помогнете и на себе си да поемете по-скоро на път.

— Ами ако и така не стане? — настояваше Луиз.

Стив едва се сдържа да не прибегне до изпитаната заплаха, че онези, които се бавят, рискуват върху им да се стовари гневът на останалите.

— Ако не можете да се справите с уроците, защото не се упражнявате достатъчно упорито или пък не ви се занимава, тогава ще трябва да останете тук. Имате около… осем дни.

— Това изглежда справедливо — приключи Луиз.

Докато жените се разпръсваха всяка в различна посока, Джини осъзна, че Луиз бе ядосала Стив Кар, макар никой да не бе обърнал внимание. Тя стоеше близо до него и забеляза как стиска челюсти и тялото му се напряга. Забеляза и вледеняващия поглед, с който проследи отдалечаващата се Луиз. Джини бе изненадана, че той бе променил решението си. Изглежда, не беше чак толкова твърдоглав.

Зарадва се, че притежава добра зрителна памет. Раздели впряговете на шест отделни купчини. После повтори на първото муле процедурата, която бе наблюдавала. Докато го правеше, говореше му с тих глас и го галеше. Молеше се да не я ухапе, или да изгуби търпение под нервните й движения. Беше чела и виждала, че някои животни могат да усетят страх и некомпетентност и да станат враждебни, непослушни и дори опасни.

„До тук добре“, окуражи се тя. След като постави и юздите, помъчи се да отведе животното при задната част на езика. Но то отказа да я последва! Тя дръпна юздите, започна да го моли и накрая дори прошепна раздразнена в ухото му: „Не се прави на магаре!“ — Мулето й отвърна с невъзмутим поглед. „Защо ме ядосваш? Не искаш ли да свършим по-бързо? Или искаш твоята господарка да се разгневи?“ — Животното отвърна глава, сякаш му беше скучно. — „Ако не се подчиниш, мързеливецо, довечера не чакай от мен вкусен овес. Моля те“ — удари го на молба тя.

— Повече би помогнало, ако го сръгате в гърдите и го ритнете по крака — ей тука — посъветва я Стив, демонстрирайки какво трябва да се направи. — Така му става ясно, че трябва да отстъпи назад.

Джини видя, че животното се подчинява и сетне, когато Стив дръпна юздите, спира.

— Откъде да знам? — попита тя. — Това го нямаше в урока.

— Пропуск, мис Ейвъри, понеже нито едно от моите мулета не се възпротиви — отбеляза той. — А сега…

Тя вдигна втория впряг и го прекъсна.

— Не ми казвай, Стив. Нека да видя дали съм запомнила. Поправи ме, ако греша.

Той забеляза, че се бе обърнала към него на малко име.

— Продължавай, Ана.

Тя игнорира изненаданата му усмивка, когато приключи успешно с впрягането. Все още мислеше как се бе промъкнал незабелязано до нея, докато се бореше с мулето. Радваше се, че поне този път лицето й не бе пламнало като домат, за да му достави удоволствие.

— Така добре ли е?

— Добре е, но все още трябва да се упражнявате в притягането. Ще намина пак по-късно. Ако закъсате, викайте ме.

Когато най-сетне Джини приключи и се огледа, за да повика скаута за проверка, тя забеляза с облекчение, че няколко жени все още се бореха със своите впрягове. Махна му и проследи с поглед гъвкавата му походка, докато я наближаваше.

— Готова съм, мистър Кар.

Той заобиколи и провери всяка връзка. Над гърба на последното животно погледът му срещна нейния и той рече:

— Нито една грешка. Развържете ги и започнете отново. Повикайте ме, когато свършите.

Джини беше огорчена, че не добави нещо от рода на: „Добре свършена работа“. Може би смяташе, че „Нито една грешка“ е достатъчна похвала.

Докато чакаха да приключат и последните две жени — Мати Епс и Кати Кинг, Джини и останалите почиваха и бърбореха. Тя знаеше, че не само изглежда, но и мирише ужасно — потна и мръсна, покрита с мулешки парфюм и с разчорлена коса. Ала нито една от другите не бе отишла да се измие и Джини реши да не прави изключение. И все пак, беше й неприятно, че изглежда така, особено под внимателния поглед на скаута, който я оглеждаше като завързано животно, което не може да избяга.

Стив спря погледа си на Кати, чернокосата хубавица с разглезени маниери и флиртуващи очи, които хич не му харесваха. Тя нямаше никакво желание да предприема това опасно пътешествие, но Ед — мъжът й — не й бе оставил никаква друга възможност, а тя от своя страна, не правеше опити да скрие нежеланието си. Стив искрено се надяваше, че хубавицата ще успокои страстите си, преди да започне да му създава проблеми, защото и без това си имаше достатъчно. Нямаше съмнение, че тя прави всичко възможно да му привлече вниманието.

— Починете си за малко, дами, пийнете и… ако има нещо друго, защото е време да тръгваме. Днес една миля. Бъдете готови за тръгване след десет минути — той реши също да си отдъхне малко.

— Разходка? Тренировка? — оплака се Мати на Ели. — Още сега бих легнала на земята и бих спала цяла година! Не ни ли стига за днес? Чака ни и домакинска работа, преди да си легнем.

— Не можем да се оплакваме, Мати, иначе ще загазим. Съгласихме се да му се подчиняваме.

— Но аз току-що свърших, Ели. Уморена съм. А вие всички досега си почивахте.

— Защото се учим и работим по-бързо — похвали се Луиз.

— Ами, знаехте отпреди как да го правите. Никога не ми се е налагало да го правя. Джоел вършеше тази работа, а аз си гледах домакинството. Не е присъщо за една дама да се цапа и да мирише така, ненавиждам мъжката работа.

— Ами ако Джоел пострада, или бъде убит? Какво ще правиш тогава, Мати?

Жената отвърна ядосано:

— Не говори глупости, Луиз. Никога няма да му се случи. А и да стане нещо подобно, тогава ще му мисля.

Луиз погледна към оплаквачката на групата.

— И без това всички ще си имаме достатъчно работа, така че или се учи отсега да се справяш, или въобще не тръгвай.

— Държиш се отвратително, Луиз Джаксън!

— Това е самата истина, Мати Епс, така че престани да се оплакваш. Ако използваше поне половината от енергията, която влагаш в хленчене, за да изпълниш урока, щеше да си приключила отдавна.

Докато двете жени се измерваха с ядни погледи, Луси Ийвс произнесе:

— Аз смятам да си отдъхна, преди да тръгнем. Някой друг? — подкани ги тя.

— Аз също — рече Джини, все още разтревожена от острите думи, разменени между Мати и Луиз. Надяваше се, че не ще има чести срещи с двете жени по време на пътуването и че настроението помежду им няма да зарази и другите. Досети се и за Кати, която макар и омъжена, не можеше да откъсне поглед от Стив. Джини последва Луси към горичката, питайки се как ли смята тази чудесна жена да изминава всеки ден дълги мили път със своя „изкривен глезен“.

Изминаха близо половин миля, после се обърнаха и поеха обратно към лагера, следвайки наперения и подканващ ги водач. Той не забави и за миг равномерната си крачка за да подкрепи изоставащите и изморените, или да изчака онези, които съвсем бяха капнали. Забързани да приключат по-скоро и да си отдъхнат, преди да се заемат с децата и приготвянето на вечерята, почти никоя не обърна внимание на разцъфналите диви полски цветя на ранната пролет.

Единствена Джини ги загледа, но не посмя да се забави, за да им се порадва. Стараеше се да върви колкото се може по-близо до Стив и да поддържа неговото темпо, но постепенно все повече я измъчваше болка в хълбока й. Скоростта и разстоянието, което им бе наложил, съвсем не приличаха на приятна неделна разходка! Никой не хабеше сили за приказки.

Когато в покрайнините на лагера Джини се оказа единствената близка компаньонка на Стив, той я похвали:

— Изглежда сте в добра форма, мис Ейвъри, макар това да не значи, че ще можете да вървите по цял ден в продължение на месец дори и повече, ако не ускорите темпото и не повишите своята издръжливост. Надявам се утрешният ден да ви е от полза.

— Аз пък се надявам, мистър Кар, че отсега нататък ще правя всичко както трябва, за да престанете да се заяждате с мен, особено когато се справям добре.

Тя го остави, втренчен в нея, и продължи, чувствайки се далеч по-добре след тези думи. Не беше го видяла да спира която и да е от другите жени и да й прави бележка за скоростта. Не й беше приятно отпърво да й правят комплименти, а сетне да я сгълчават. Променливото му държание направо я изнервяше.

Мразеше да мисли за онова, което й е приготвило бъдещето. Погледна назад и го видя, че е свил в друга посока, за да изпрати групичка от няколко жени, една от тях беше онази флиртаджийка Кати Кинг… После събра дрехите си и се отправи към мястото, определено от водача за баня. Минаваше покрай другите жени от групата: едни приготвяха вечерята на огън, други се занимаваха с децата и мъжете си или оправяха къщната работа.

Изкъпа се, подсуши се и сетне се погрижи за месечното задължение, което навестяваше всяка жена с превръзката, която Марта Ейвъри й бе помогнала да направи. Зарови използваните парчета, покри мястото с камъни и се облече с чисти дрехи. Почувства се по-добре, след като почисти от тялото си натрупаната през деня мръсотия. Страхуваше се да се заеме със следващата задача — лагерната вечеря — но нямаше как, трябваше да яде. Когато се върна в лагера, оказа се, че Ели Дейвис е решила проблема вместо нея.

Едрата жена спря Джини с уверен жест и попита:

— Ана, скъпа, защо не дойдеш при нас да вечеряш? Няма смисъл да готвиш, след като си сама. Имаме достатъчно, а и така ще се опознаем по-добре.

— Много мило от твоя страна, Ели, ще ми е приятно, но само ако и аз помогна.

— Всичко ще е готово до момента, когато дойдеш.

— Тогава ще ми позволиш да измия чиниите, когато свършим.

— Чудесно. Побързай, че скоро малките ще се разкрещят, че са гладни.

Джини прибра нещата си във фургона и се отправи към мястото, където се бяха разположили Дейвисови. Усмихваше се, докато Ели й представяше мъжа си и четирите си деца, и после, когато и тя на свой ред им бе представена. Склони глава и затвори очи, докато Стюарт благославяше вечерята и се молеше за спокоен и безопасен път. После всички продължиха да се хранят мълчаливо. Джини си даде сметка, че децата са възпитани да не говорят, докато се хранят и тя последва примера им.

Чиниите бяха измити. Добре възпитаните деца, на възраст между осем и четиринадесет години налягаха на подредените под фургона дървени скари. Жените се насъбраха на групички, за да си поприказват и да послушат музиката, която свиреше на цигулка мъжът на Ръби Емерсън. Червенокосата му жена не беше с него, защото приспиваше двете малки деца. Джини видя, че Стив събира мъжете за кратка среща на другия край на лагера и се зачуди каква ли е причината.

За да не пречат на заспиващите под фургона деца, Ели предложи двете жени да приседнат до едно недалечно дърво, за да си поприказват. Веднага след като се настаниха, тя рече:

— Разкажи ми за себе си, Ана.

Джини не искаше да мами тази добра жена, но не биваше и да се разкрива. Това бе единственият начин да стигне до предназначението си, така че, макар и с неохота, налагаше се да излъже. Почувства горчилка в устата.

Ала преди Джини да започне, към тях се присъединиха Луси и Ръби. Обсъждаха известно време събитията от деня, но Ели отново напомни на „Ана“, че очаква да чуе историята й.

— Миналата седмица вече споделихме преживяванията си — ще ти повторим най-интересните части по-късно.

— Почакайте ме — извика Мери, която бързаше да се присъедини към групата. Лицето й бе обкръжено от немирни руси къдрици. — Момчетата бяха така изпълнени с енергия, че едва ги сложих да легнат.

— Разбира се, че ще те почакаме, скъпа Мери — отвърна Ели, — ако искаш можем и да ти помогнем. Четири деца не са шега работа, знам го от опит.

— След като са били с бащите си през целия ден, стават просто неовладяеми. Бях толкова изморена накрая, че едва намерих сили да ги целуна за лека нощ.

Луси се усмихна и отметна назад тъмнорусата си коса, преди да отвърне с плътен глас:

— Разходката ни измори всички. Мисля си, че са ни дали за водач надзирател на роби.

Ръби се изкиска и прошепна:

— Но пък е приятно да му се радваш по цял ден.

Ели я подигра, имитирайки заговорническия й глас:

— По-добре да не го гледаш така упорито, че току-виж Джордж нашибал и двама ви с камшик.

Пресилено намръщена, Ръби отвърна:

— Това е само заради тази моя пламенно червена коса, дами. Озарява ме цялата отгоре до долу, когато най-малко очаквам. Разбира се, с две деца на ръце и налагайки се да спя на открито, едва ли ще ми е лесно да изкуша който и да било мъж, пък дори и любимия ми Джордж.

Петте жени се разсмяха на шегите и комичните маниери на Ръби. Джини се почувства приятно сред топлотата на малката група и постепенно се отпусна.

Ели предупреди с игрива усмивка:

— Не позволявайте на онази хубавица Кинг да ви забележи, че гледате мистър Кар. Предполагам, не горите от желание да се вкопчите в бой за него.

— И ти ли забеляза тази нахалница?

— Ами всички я забелязахме, Ръби. Тя е безсрамна и разглезена. Ще има да създава проблеми, запомнете ми думите — заключи Ели.

Луси спря да се реше.

— Надявам се че не. Мистър Кар е чудесен мъж, макар и малко наперен. Харесвам го и се радвам, че ще ни помага.

Ръби и Мери се съгласиха с нея. Ели намигна на Джини, която единствена не споделяше мнението им за красивия водач. Нито една от останалите не бе заговорила за това, че Стив се бе заял с нея, но Джини бе уверена, че са го забелязали.

— Страхувам се, че Луиз и Мати също ще му създадат затруднения. Останалите едва ли. Онази Дениълс понякога е злобна, но има право след горчивата загуба — янките са отнели не само крака на мъжа й, но и техния дом. Всички ние си имаме причини да таим яд, но нищо не може да се промени, така че най-добре е да започнем всичко отново, поемайки на Запад.

— Права си, скъпа Луси — тя погледна към новодошлата. — Предполагам, че не е редно да приказваме така, зад гърба на другите. Ана сигурно си мисли, че сме ужасни.

— Не, не мисля така, Ели. Вие четирите сте станали близки приятелки. Радвам се, че ме приехте във вашата група. Благодаря ви, че ме допуснахте в кръга ви.

Жените почувстваха, че девойката говори искрено. Джини ги погледна една по една и навсякъде срещна усмивки.

— Моля те, започвай разказа си, Ана — подкани я Мери.

Смесвайки измислица и действителност, Джини заразказва на четирите жени.

— Само преди три седмици навърших деветнайсет. Майка ми умря, когато бях малка, и заговоря ли за нея, веднага се натъжавам. Татко купи ранчо в Тексас, ето къде ще живеем. Преди войната държеше няколко магазина, но янките направо ни съдираха кожата с данъци. Преди да фалират и да ги изгубим, той ги продаде, за да закупи ранчото и да съберем средства за път. Леля ми държи малък пансион в градчето наблизо, тя смята не след дълго да го продаде и да се присъедини към нас. Дотогава вероятно ще възстановят железницата и ще е по-лесно да пътува.

— Трудно ли ти беше през войната, докато го нямаше? — запита Ели.

Джини си придаде невинен вид.

— Не, защото не бях у дома. Когато положението започна да се влошава, татко ме изпрати в пансион на север — в Пенсилвания. Бях на тринадесет и в началото много се изплаших. Когато избухна войната, татко не ми позволяваше да се върна у дома, мислеше, че там ще съм в по-голяма безопасност. Унищожителният поход на Шърман през Джорджия показа, че е бил прав. Накара ме да остана там, докато завърших училище и всичко се успокои. След като си даде сметка, че тази възможност може би не ще се повтори, той дойде да ме вземе с влака. Само преди дванадесет дни се върнахме. Останах в града, докато мъжете се подготвяха и погостувах на леля.

— Предполагам, радваш се, че напусна земята на янките.

— Така е, Мери. Не обичам студа и мразовитите зими, а също и да живея сред хора, които са съвсем различни от нас. Севернячките ни дразнеха непрестанно, трябваше да се преструваме на аболиционистки, само и само да ни оставят на мира. Подло е и всички ненавиждахме този начин, но се страхувахме, че могат да ни арестуват като симпатизанти на Юга. Беше ужасен начин на живот. Знаехме, че няма никаква възможност да се промъкнем у дома през вражеските линии и битките. Можеха да ни заловят и затворят, и дори да ни разстрелят като шпиони. Трябваше да крием любовта и привързаността си към Юга.

— Какъв ужасен начин на живот — промърмори съчувствено Ръби.

— Аз щях да умра от страх.

— Аз също, Мери — подхвърли Луси. — Знам, че се радваш да си тук отново.

— Радвам се — продължи Луси, — но бях потресена от разрушенията, които заварих тук. Не мога да повярвам, че всичко се е променило към толкова лошо. Ще съм щастлива, когато стигнем Тексас. Чудесно ще бъде да си свободен и горд отново.

Някъде зад тях Стив напомни:

— Тексас беше конфедеративен щат и е под военно управление също както и другите щати на Юга.

Джини отново бе пропуснала приближаването му и беше объркана от неочакваната му поява. Защо не е с мъжете? Защо все се навърта около жените и подслушва?

— Но той е голям щат и сигурно не е лошо да се, живее там. Така каза мъжът, който продаде ранчото на баща ми. Нима ни е излъгал?

Вместо да отговори, той попита:

— А къде е ранчото на баща ви?

Ако узнае местонахождението, помисли си тя, може да я разкрие. Вместо да назове Уако, Джини предпочете да отвърне, че не знае.

— По-добре попитайте баща ми — рече тя.

Тъй като няколко от мъжете се бяха присъединили към тяхната група, Стив отвърна:

— Ще го сторя, когато се върне. Имам приятели в Тексас и мога да ви навестя някой ден, за да видя как се справяте. Харесвам баща ви и ми е приятна компанията му.

Джини не му вярваше. По време на скалъпените си обяснения тя бе забелязала нещо странно и реши да го използва като възможност, за да смени темата.

— Защо всички мъже в лагера са въоръжени, мистър Кар? — попита тя. — Всеки е хванал пушка.

Мъжът на Мери, Джеймс Уининс, отвърна, изпреварвайки скаута.

— Чарлз не ли ви е казвал за бандите от бивши войници на янките и освободени роби, върлуващи из Юга като легализирани престъпници, атакуващи невинните хора? — Джини поклати глава, а той продължи: — Обзалагам се, че повечето от тях се представят за членове на Лоялистката лига на янките. Хвалят се, че възнамерявали да научат черните да станат граждани, но това е само измама. Не са нищо повече от банда престъпници, защитени от правителството. Членовете им шпионират честните хора, а сетне ги нападат безпричинно. Намират всякакви начини да ни налагат глоби, закачат жените ни по улиците само за да ни провокират, влизат в църквите и прекъсват службите, конфискуват каквото могат.

Мъжът на Луси добави:

— Те крадат, изнасилват, палят и затварят честните хора. Арестуват ги по фалшифицирани обвинения и сетне затворниците изчезват.

— Прав си, Джеф — кимна Джеймс. — Тези съдии от Лоялистката лига са готови дори да се извинят на някой престъпник северняк, стига само да ги подкупи.

— Най-лоши са бандитите от Черната лига — заяви със многозначителен глас Джордж Емерсън. — Признавам, че към някои от бившите роби са се отнесли прекалено жестоко, но това едва ли им дава право да си го изкарват на всички бели от Юга.

Ели вдигна глава, докато говореше мъжът й Стюарт.

— Не вярвам техният Реконструктивен акт да свърши работа. Няма да го позволят алчните парламентаристи и твърдоглавите радикали. Затова президентът Джонсън наложи вето. Докато не ни признаят за законни членове на Съединението и позволяват да ни тероризират, мамят и да ни държат под ботуш, нещата тук няма да се оправят. Затова се махаме, докато можем. Не искам децата ми да бъдат подложени на същите страдания.

— Ами ако някоя от тези банди ни атакува тук? — запита разтревожено Мери.

— Всяка нощ ще разполагаме постове — обясни водачът, — тук и по пътя. Затова лагерът ни е под формата на, кръг, за да сме близо един до друг и да чуем, ако някой бъде изложен на опасност. На всеки от мъжете ще бъде възложена задача. Не се безпокойте, аз самият ще оглеждам околността всяка вечер.

— Но тези негодници обикновено нападат посред нощ.

— Успокой се, Мери, скъпа — рече Джеймс на жена си. — Ще бъдем в безопасност.

— Мисля че е време всички да починем — посъветва ги Стив. — Днешният ден беше доста натоварен, особено за дамите.

Хората си пожелаха лека нощ и се отправиха към фургоните си.

Стив потърси с поглед дъщерята на Ейвъри. Искаше да я заговори, ако може да научи нещо повече от нея, но тя бе изчезнала — сигурно го избягваше. Той сви рамене и се отправи към мястото, където се бе разположил на лагер. Седна на един пън и се замисли. Разказът й бе съдържателен, но дали бе истински? Съмняваше се. И все пак съществуваха и други причини, освен участието в бандата на търговците на скъпоценни камъни, за да се мамят околните. Съжали, че не беше чул целия разговор на жените, защото те за разлика от мъжете споделяха помежду си по-откровено и често в невниманието си можеха да издадат някоя тайна. Беше разпределил постовете между мъжете и ги бе посъветвал да окуражават жените си и да им помагат с каквото могат през предстоящия труден период. После се бе промъкнал, тъкмо когато Ана Ейвъри разказваше за живота си. Но щом видя, че се приближават мъжете, наложи се да издаде присъствието си, за да не предизвика нежелани подозрения.

До момента имаше петима заподозрени: огорченият Хари Браун — мъжът на Кати, Ед Кинг — банкрутирал благодарение на янките, полуосакатеният Джон Дениълс — мъжът на Луиз, Самюел Джаксън, който изглеждаше съмнително тих и смирен и Чарлз Ейвъри — за когото не бе съвсем сигурен и това го безпокоеше. Може би бащата на Ана я бе повикал от пансиона на Север, за да я използва като прикритие за мръсните си сделки, ако, разбира се, именно Ейвъри бе издирваният престъпник. Останалите мъже изглеждаха открити, честни и непосредствени в мотивите да поемат на Запад, и то именно с този керван.

Стив разбираше, че се нуждае от още време, за да открие своята цел. Дългите години опит му подсказваха и откъде трябва да започне. Ала всичко се объркваше заради Ана. Не приличаше на нито една от жените, които бе срещал досега. Пробуждаше в него странни и неприлични мисли, чувства и пориви, нямащи нищо общо с конкретния случай. Той осъзна, че почти непрестанно мисли за нея. Това трябваше да бъде спряно или поставено под контрол.

Подобни състрадателни и съчувствени мисли пробуждаха в него и тези пионери. Осъзнаваше, че е заради страданията, които са понесли по време и след войната, горчивината и отчаянието, които ги владееха, откъсването от корена, потъпканата гордост и невъзможността да отвърнат със същото. Разбираше прекалено добре проблемите им… Не обичаше да се сближава кой знае колко с хората, нито пък да ги съжалява — това винаги създаваше проблеми и пречеше на работата. Не можеше да си позволи да се заслепява, да се разкрива или отново да бъде предаден.

 

 

Джини лежеше на нара във фургона на Чарлз. Не можеше да си представи какво ще й поднесат следващите няколко месеца, но скоро щеше да открие. Денят бе труден, уморителен. Чувстваше се прекалено изнервена, за да заспи. Сред лагер пълен с хора, тя беше самотна и уплашена, макар вече да имаше четири нови приятелки и множество познати. Измъчваше я мисълта за измамата, но нямаше право да разкрие истината. Вероятно щяха да я прогонят от кервана, да не говорим за грижите, които щяха да се струпат на бедния Чарлз Ейвъри.

Сърцето на Джини се обливаше в мъка по изгубената й приятелка. Имаше моменти, в които вярваше, че планът на Джоана ще успее, в други случаи се опасяваше, че ще се провали, и съжаляваше, че се е съгласила да играе ролята. Едно нещо знаеше със сигурност — нямаше да нарани Бенет Чапман нито емоционално, нито физически, ако се увери, че е невинен. Но ако е виновен… тя бе обещала! „Моля те, Джоана, моля те, Боже, помогнете ми да сторя каквото е необходимо, когато му дойде времето.“

След смъртта на Джоана Джини вече не бе сигурна, че би го понесла, ако се окажеше, че и баща й е мъртъв. Непрестанно се измъчваше от тревога по него. Но докато настъпи времето да поеме за Колорадо, трябваше да потиска тези тревоги и страхове за него и да се съсредоточава върху текущите дела.

Но загубата на Джоана бе като неизлекувана болезнена рана. Невъзвратимостта й изпълни очите й със сълзи. Джини ги остави да текат, имаше нужда да се пречисти и успокои, особено след ядовете, които й бе създал Стив Кар.

Не можеше да си обясни защо се заяжда с нея. Понякога й се струваше, че я гледа с желание и интерес, в други случаи в очите му се четеше състрадание, гняв и дори подозрителност. Да беше поне от време на време мил…

 

 

По време на вечерната си обиколка, скаутът за когото мислеше Джини, намина недалеч От фургона на Ейвъри. Изостреният му слух долови приглушеното хлипане отвътре. Зачуди се защо ли плаче Ана… може би, защото бе откъсната от доскорошната си среда? Боеше се от пътуването и очакващото я ново начало? Или за нещо или някого, когото оставяше зад себе си? Страхуваше се от провал? Или може би защото той бе наранил чувствата й днес следобед?

Двадесет и седем годишният водач — полуиндианец не знаеше откъде му бе хрумнала последната мисъл. Може би заради начина, по който го бе погледнала на реката? Чувстваше, че нарочно създава препятствия в отношенията помежду им, макар вътрешно да желаеше сближаване. Почти бе почувствал промяната в отношението й към него след първата им среща тази сутрин. Готов бе да се проклина за начина, по който се отнасяше с нея, мъчейки се да потисне влечението си. Държеше се неовладяно, почти глупаво. Беше недосегаем, неспособен на промени и нямаше защо да се бои, че тя ще му създава проблеми или причини болка, както другите, от които бе страдал в миналото. Изглеждаше заинтригувана от него само като мъж. Защо да не се възползва от това, за да се сдобие с информация?

Беше изненадан от това колко бързо тя бе научила урока си. Трябваше да й отдаде дължимото, както бе сторил с другите и да получи възможност да събере от нея още сведения. Защо не го стори? Можеше и тя да е търсеният от него обект, също както и всеки един от присъстващите — можеха да са всички, но само петима от тях бяха подразнили инстинктите му.

 

 

Джини нахрани и напои мулетата на Ейвъри, както бе инструктирана, за да ги снабди с енергия за предстоящите през днешния ден задачи. Урокът на жените започна с това как да се подрежда багажът във фургона и да се прикрепва така, че да не нарушава баланса, а същевременно покъщнината им да бъде на сигурно място.

Събраха се около фургона на Луси Ийвс, за да може Стив Кар да им обясни правилната процедура. Той им показа как да опаковат и подреждат багажа отпред назад и отдолу нагоре покрай трите обръча. Тежките и обемисти предмети — като печки, плуг, дърва, големи сечива, малки мебели, бъчви и бали с топли дрехи — оставаха на дъното и се подреждаха така, че тежестта им да легне равномерно, създавайки стабилност. По-леката покъщнина — кухненските прибори, тигани и тенджери, ръчно изработените играчки на децата и прочее се поставяха след това, и то увити в одеяла. Чупливите вещи и онова, което можеше да потрябва по време на пътуването — хранителни припаси, чинии, оръжие, дрехи и завивки — се подреждаше най-отгоре във вързопи.

Стив им показа как да използват кожени каиши, парчета плат и въже, за да привържат отделните предмети, запазвайки ги от евентуални повреди. Лампите се окачваха на горния край на фургонните обръчи, непосредствено под водонепроницаемото платнище. Всичко останало се завързваше от външната страна на фургона, често в дървени кутии, увисваше се на куки или отиваше по рафтовете — това бяха предимно бидончетата с прясна вода, пушката — под седалката на водача, торбите с храна, брадвата, кутията със смазочно масло и греблото.

— Искам всяка една от вас да разтовари всичко от фургона си и да започне отначало — рече Стив на жените. — Преди това ще проверя дали е напълно изпразнен, а после ще ви наблюдавам, докато подреждате и закрепвате нещата така, както ви учих. Докато се занимавам с всяка една от вас поотделно, останалите могат да си вършат къщната работа или да си гостуват.

— Защо е необходимо това, мистър Кар? — попита раздразнено Мати. — Ако подредим всичко, което ни трябва по пътя най-отгоре, останалото не ще ни е необходимо, докато не пристигнем.

— Ще има случаи, мисис Епс, когато фургоните ще се разтоварват и подреждат отново. Ако се научите как да го правите, забавянето ще е по-малко.

— Не разбирам. По какви причини? — настоя тя.

— Някои реки, например Мисисипи, са твърде дълбоки и буйни, за да бъдат пресечени с фургони — обясни той. — Ще трябва да разтоварвате фургона и дори да демонтирате колелата, за да може да плува, или да бъде натоварен на сал, а сетне отново да товарите покъщнината си. В други случаи багажът ще се разтоварва, за да се извърши някоя поправка. Ако разполагате с вещи, за които знаете, че ще претоварят багажа и мулетата ви, освободете се от тях, преди да потеглим, в противен случай ще трябва да ги изхвърляте по пътя. Така че, по-добре още сега да ги откарате в града и да ги продадете. Почвата в Мисисипи и Луизиана нерядко е мека и тежкият багаж може да се превърне в проблем.

— Няма да се лиша от нищо! — заяви жената на Хари Браун.

Стив направи опит да успокои навъсената жена.

— Чудесно, мадам, надявам се наистина да не се наложи да се разделите с нещо, на което държите по време на пътуването.

— Не е честно — заяви Мати и мисис Браун кимна в потвърждение.

— Съжалявам, дами, но по-важното е вие и вашите семейства да стигнете, накъдето сте тръгнали, отколкото някои дрънкулки. Но и мулетата са ограничени във възможността си да носят.

Луиз Джаксън погледна смръщено жените и почти изкомандва:

— Стига сме губили време, дами, че иначе няма да свършим до вечерта. Нарежданията са ясни, така че приемете ги, колкото и да не ви се харесват.

— Не бъди лоша с тях, Луиз, това е трудно решение.

— Трудно е за всички, Ели, но трябва да бъде направено. Да започваме.

Стив си наложи да не гледа свъсено наобиколилите го жени.

— Онези, които са с бебета и малки деца, ще започнат първи, за да могат после да ги нахранят. Разтоварете багажа и се подгответе за преглед. С тежките неща си помагайте.

Още преди жените да се разпределят, Стив посочи двойките, ползвайки собствените си наблюдения. Ръби и Мати бяха избрани, защото бяха приятелки и двете имаха бебета. Мати бе събрана с Луиз, за да може русокосата да държи изкъсо хленчещото момиче. Сигурната, спокойна и търпелива Ели стана партньорка на Луси, която беше с болен крак. На Кати й казаха да работи с мисис Браун, за да може хладната възрастна жена да държи под око разглезената хубавица. Останалите шест също се разпределиха на три двойки. Така Ана остана сама… за него…

— Изглежда, мис Ейвъри, че вие нямате толкова много покъщнина, колкото другите, така че и моята помощ ще ви е достатъчна.

— Ранчото, което татко купи, е мебелирано и не се налага да носим много с нас. А всичко останало баща ми каза, че ще закупи оттам. Смяташе, че ще е по-удобно, ако пътуваме с малко багаж.

— Не беше необходимо да ми обяснявате, но все пак ви благодаря — отвърна той. — Четирите групи с малки деца да започват още сега. Останалите сте свободни за около два часа — докато приключим.

Жените се разделиха. Стив осъзна, че нито една не изглеждаше прекалено разтревожена от онова, което би могъл да открие във фургона й, стига, разбира се, жената да бе запозната с делата на своя съпруг. Хрумна му, че може би онова, което търси, е скрито някъде в околностите, докато тръгнат, може да е у съпруга, или дори да е при Чарлз Ейвъри.

Стив се зае с Мери и Ръби, после Браун и Кети, последваха Луиз и Мати и така приключи с майките, които имаха малки деца. Постепенно започна да осъзнава безсмислието на това, което бе предприел, и тази мисъл го разгневи. Ала стараеше се да прикрива чувствата си и да се държи естествено. Разбираше, че не е възможно да претърси целия багаж, а откраднатите скъпоценности — предимно диаманти — можеха да бъдат скрити навсякъде и у всеки.

Стив знаеше, че мисията му е опасна, защото преди него няколко агенти бяха пребити до смърт, опитвайки се да заловят престъпниците. Министерството на правосъдието знаеше коя група е въвлечена, какви са бъдещите им планове и че скъпоценните камъни ще бъдат прекарани тъкмо с този керван. Честите грабежи, чрез които престъпниците се снабдяваха със средства, за да закупят оръжие, бяха дали не една възможност да бъдат проследени. Сега всичко опираше до него, за да приключи мисията, заради която други бяха загинали. Ако при този урок не се добере до негодника, може би ще успее, когато пресичат големите реки. Няма съмнение, че уплашеният член на Червената магнолия ще извади чантата от скришното място по време на опасното пресичане, така че трябваше да си отваря очите за подобна възможност.

Ръби и Мати схващаха бързо и бяха освободени. На Мати и Луиз подготовката им отне повече време — едната непрестанно хленчеше, а другата се разпореждаше. Както и се беше надявал, мисис Браун не позволи на Кати да остане прекалено дълго при него. Когато дойде техният ред, Ели и Луси се оказаха бързи и находчиви. Само една от останалите три групи му струва повече време и енергия.

До момента Стив не бе видял нищо, което да събуди подозренията му. Нито една от жените не бе се възпротивила, докато се ровеше из багажа, уж проверявайки дали правилно е подреден. Макар внимателно да бе огледал всички фургони, не забеляза нито едно подозрително място, където можеше да има тайник. През цялото време разменяше по някоя и друга дума с жените, предимно на общи теми — за войната, за причината да се преместят, за проблемите, които са оставили зад тях. Не научи нищо необичайно. Накрая скаутът освободи групите, за да си вършат домашната работа, да починат и да се видят със семействата, а той се зае с последния урок за сутринта — с мис Ана Ейвъри.