Джанел Тейлър
Среднощни тайни (19)

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Какво?

Джини дочу този вик, който идваше от стаята на Франк Кинон. До ушите й стигнаха приглушени гласове и сетне още един вик:

— Проклятие!

Чудеше се какво ли е предизвикало гнева на шефа й. „Дано не се е досетил коя съм“ — тревожно си мислеше тя. Безпокойството й нарасна, докато се мъчеше да долови още някоя дума, но така и не разбра за какво се говори в съседната стая. Погледът й се спря върху един опърпан златотърсач, който минавайки покрай нея, броеше златните монети в мръсната си шепа. Цялата в напрежение, тя чакаше да види дали той ще се обърне с лице към нея. Двама мъже от охраната минаха покрай стаята й и влязоха за няколко минути в кабинета на Франк.

Тя реши да провери сама какво се е случило.

— Какво става, Франк? Чух виковете ти. Неприятности ли имаш? Мога ли да ти помогна с нещо?

— Онзи проклет специален агент отново е дошъл в града. Джо го е видял как обикаля по къщите на миньорите и по салоните, като хитро разпитвал хората. Ако търси убиеца на Клей, той ще се добере преди мен до онова находище.

Джини разбра, че става дума за Стоун и сърцето й се разтуптя от страх. Но защо Франк бе казал „отново“ и „търси убиеца“?

Свъсил вежди, банкерът започна да крачи нервно из стаята и очевидно беше толкова разтревожен от новината, че набързо й разказа неща, които я втрещиха.

— Вероятно преди да умре, Клей му е казал къде се намира сребърното находище. Няма да се учудя, ако Чапман го знае и е дошъл да види дали някой не се е добрал до него. Може би и той е работил заедно с Клей и земята може да е регистрирана на негово име. Не се сетих за тази възможност. По дяволите, той може да е бил третият съдружник. Те бяха приятели. По-добре да отида и да проверя дали не е предявил иск за находището в кантората, която се занимава с регистрация на земите. Скоро ще разбера дали Чапман се опитва да ме излъже.

Джини се стъписа от заканителния му тон.

— Чакай малко. За какво говориш, Франк? Толкова си разстроен, че не мога да схвана смисъла на думите ти. Да не би някой да те е измамил?

— Става въпрос за находището на Марстън и Касиди, същото за което ти споменах, че струва цяло състояние. Агентът Стоун Чапман беше техен приятел. През войната е служил с тях в армията. Клей беше най-добрият му приятел. Когато убиха Мат и Клей, Чапман изпълняваше някаква мисия. Мисля, че е съпровождал влака, натоварен със стока за капитан Макдъгал от компанията „Б“ в Денвър. Щом се върна и научи новината, Чапман не беше на себе си, направо беше побеснял. Два пъти е идвал в Колорадо, за да търси убиеца. Тръгна си в началото на март и аз се надявах, че се отказал и че няма да се върна тук отново. Но сега, явно пак е дошъл, за да осуети плановете ми.

Приятели? Мат, Клей и… Стоун? Значи нейният любим не е за първи път в Колорадо? Тръгнал си е през март, за да изпълни поредната си задача — мисията ку-клукс-клан. Значи за тази „работа“ й бе споменавал той няколко пъти. Баща й не бе писал нищо за Стоун Чапман, но Джини не се съмняваше, че Франк Кинон й говори истината, защото ако я подозираше в нещо, той щеше да я заведе до ранчото си и там да я разобличи. Той дори не следеше реакцията й, така че нямаше никаква представа коя е тя и каква е целта й. Очевидно шефът й се бе интересувал от Стоун, и то заради сребърното находище. Когато Франк, раздразнен и разгневен, започна да говори отново, тя внимателно се заслуша в думите му.

— Съдейки по въпросите, които задаваше последния път, Чапман е обсебен от налудничавата идея, че Мат е все още жив и че той е убил Клей, за да остане единственият собственик на находището. Сега се е върнал и души наоколо, за да открие някакви следи. Според думите на Джо, Чапман все още си мисли, че Мат е жив и че той е убиецът. Но това е абсурдно. Мат не би изоставил такова богато находище, нито би пропуснал да предяви иск за него. Сигурно е мъртъв. Моят детектив не можа да се добере до никаква информация за Мат и кой би се крил цяла година, когато знае, че там някъде го очаква голямо богатство? Моите хора обикалят къде ли не и вземат проби, за да ги сравня с пробата, която ми донесоха Мат и Клей. Но досега нищо не сме открили. Чапман ще усложни нещата и ще попречи на плановете ми. Убеден съм, че той няма да миряса, докато не открие убиеца на Клей и не го накаже, най-вероятно със собствената си пушка, а той е дяволски добър с нея.

Джини не можеше да повярва на ушите си, но беше сигурна, че Франк не я лъже. Стоун не бе дошъл да й помогне, а за да я примами да го заведе при баща й. Той би могъл да го арестува или… убие? Но след като познава баща й, как би могъл да си помисли, че е способен на такова хладнокръвно убийство? Снощи Стоун не й бе споменал нищо, значи крои някакви пъклени планове. Щом е разбрал от Бен истинското й име и целта й, той веднага се е досетил, че е дъщеря на Мат… а може би го е знаел от самото начало. За да прикрие болката и възмущението си, Джини се престори на разгневена и разочарована.

— Това е ужасно, Франк. Ти си работил много повече от него, за да откриеш това находище. Би било несправедливо той да дойде тук и да ти го отмъкне. Мислиш ли, че Матю Марстън е жив? Вярваш ли, че той е убил съдружника си?

— Не, иначе досега щеше да се появи или пък все някой щеше да го види. Сигурно той е бил другият човек в онази колиба. Чапман няма никакви доказателства. Той каза на властите в Колорадо, че не се знае дали Мат е бил в колибата или не.

— Мислиш ли, че Стоун Чапман знае къде се намира находището? Допускаш ли, че той е третият съдружник? Може би той иска да вкара Марстън в затвора, за да разполага сам със сребърната мина.

— Възможно е, Ана. Наредил съм да го следят, за да се добера до някаква информация. Джо го показа на двама от хората ми и те няма да го изпускат от очи. Ако имаме късмет, той ще ни заведе до находището.

— Това е чудесно, Франк, и много умно. Ти каза, че той е човек на закона, специален агент. Може би се опитва само да разследва едно престъпление, все пак той е лично заинтересован. Може би не знае къде се намира сребърната мина. Дано да е така. Ти толкова отдавна мечтаеш да я имаш.

Франк сграбчи ръцете й в своите и я погледна в очите.

— Надявам се, тя да е наша, Ана. Искам да се омъжиш за мен. Обичам те.

Джини се престори на изненадана.

— Ти… ти ми правиш предложение?

Той се усмихна и кимна с глава.

— Но ние се познаваме едва от две седмици — продължи тя. — Предложението ти е толкова внезапно и неочаквано за мен. Не знам какво да кажа, освен, че съм поласкана и безкрайно изненадана. Ти си най-търсеният ерген в града. Защо избра точно мен, Франк? И защо така бързо?

— Любовта винаги е неочаквана, Ана. И аз съм изненадан от себе си. Отдавна си търся подходяща съпруга, но все не можех да намеря такава. И ето ти се появи в моя живот, ти си идеалната жена за мен, Ана. Мога да ти дам всичко, каквото поискаш, със или без онова находище. Бизнесът ми се развива, имам процъфтяващо ранчо и съм инвестирал на още много места. Аз съм влиятелен човек тук в Колорадо Сити и в целия щат. Аз съм богат и имам власт. Хората ме харесват и уважават. Имам приятели във висшите кръгове, така че никой не би могъл да ти навреди, когато си под моя закрила. Ще създадем едно хубаво семейство, ще имаме деца, на които ще дадем най-доброто. Ако станеш моя жена, ти ще бъдеш първата дама на Колорадо Сити, мис Ана Ейвъри.

Джини се преструваше, че размишлява върху предложението му.

— Това е изключително важно решение, Франк. Дай ми време да го обмисля. Не можеш да си представиш как се изкушавам да кажа „да“, но не би било честно спрямо нас. Трябва да се уверя, че обичам тъкмо теб, а не това, което можеш да ми дадеш. Нека да отложим вечерята днес. Позволи ми да помисля, за да взема правилно решение. Ще се видим в неделя и тогава ще ти дам отговора си. Съгласен ли си?

„Така ще имам време да избягам и от теб, и от Стоун.“

— Добре, Ана. Можеш още сега да си тръгнеш, остават само няколко часа до края на работното време. Обичам те и няма да приема отрицателен отговор. Ако сега не ме обичаш, някой ден ще се влюбиш в мен. Няма нищо лошо, ако веднага се оженим, каквито и да са твоите чувства.

— Това не е справедливо спрямо теб, Франк.

— Ти си най-важното нещо в живота ми, Ана. Дали ме обичаш или не, от теб ще излезе добра съпруга, идеален партньор. А сега трябва да отида в кантората за земята, преди да са затворили. Ако не открия никаква регистрация там, ще телеграфирам до Денвър. До понеделник ще разбера дали има подаден иск на името на Касиди, Марстън или Чапман. Ще ти се обадя в неделя в шест часа. Кажи „да“, Ана, и никога няма да съжаляваш за това.

— Каквото и да се случи, Франк, никога няма да съжалявам, че съм те срещнала. Толкова много научих от теб. Обещавам ти, че в неделя вечерта ще получиш отговора ми.

Джини нямаше как да не позволи на Франк да я прегърне и целуне. За да го заблуди още повече, тя отвърна срамежливо:

— Моля те, не идвай преди неделя, за да не ми въздействаш да кажа „да“. Трябва да постъпя така, както е най-правилно и за двама ни.

— Довиждане до неделя, Ана. Знам, че ще се съгласиш.

Джини и Франк се разделиха пред банката. Без да я забележат, тя се огледа наоколо, за да се увери, че не я следят — нито измамният й любим, нито хората на Кинон. Стоун сигурно се е скрил някъде или се опитва да заблуди преследвачите си. Тя знаеше, че той е достатъчно опитен и веднага може да разбере, че го следят. Така че неговата предпазливост ще й помогне да избяга от него. Ако се срещнат отново, той пак ще се опита да я мами, а тя не би могла да го понесе, не и днес. Ако я обичаше и ако й вярваше, снощи той щеше да й разкрие тайната си. Стоун сигурно е бил потресен, като е разбрал, че тя е дъщеря на Мат, но все пак не би могъл да крие тайната си дълго време. Той беше достатъчно умен, за да разбере, че излага на риск техните отношения, но все пак можеше да й каже поне част от истината — че познава баща й и че се съмнява в него.

Първо, тя трябваше да открие баща си, за да докаже, че е невинен. Освен това не й се искаше да рискува Стоун да разкрие истинската й самоличност пред Кинон, докато извършва безмилостното си разследване. Колко странно и жестоко безпощадната съдба ги срещаше и разделяше отново и отново. Всеки път щом щастието им се усмихнеше лъчезарно, на хоризонта се появяваха тъмни облаци, които пораждаха нови конфликти. Може би и двамата бяха родени в лош час.

Пансионът на Хати се появи пред погледа й и тя се надяваше Стоун да не я чака в апартамента й. Отдъхна си с облекчение, когато се качи в стаите и видя, че него го няма. Преоблече се набързо, мушна няколко рокли и малко храна в чантите си. Скри ножа, който си бе купила, в един от ботушите си, закачи един нов кобур на колана си и тикна вътре пистолета, който бе взела от Слим. Оръжието бе заредено и тя напълни джобовете си с патрони. Преди месеци Стоун й бе казал, че винаги трябва да има подръка достатъчно много патрони, в случай че изпадне в критично положение. Беше я научил на много неща, от които сега тя щеше да се възползва, за да се изплъзне от ръцете му и да се предпази от опасностите. Ужасяваше се при мисълта, че трябва сама да поеме към планините, където безброй мъже търсеха богатство. Но тя нямаше друг избор. Франк бързо ще направи проучванията си и до понеделник ще знае, че на седемдесет мили оттук се намира сребърната мина, която е регистрирана на името на В. А. Марстън. Не искаше да даде възможност на Кинон да я проследи до колибата и да залови баща й, в случай че Матю Марстън се укрива там. Ако Стоун знаеше местонахождението на колибата и ако я проследи до там, тя ще го принуди да й разкрие истината и ще го убеди, че преследва невинен човек. Баща й не би могъл да се върне в града, щом човек като Кинон и един специален агент са тръгнали по петите му. Колорадо Сити е опасно място както за Мат, така и за нея.

 

 

Стоун разбра, че въпреки брадата, която си бе пуснал и всички предпазни мерки, хората са го разпознали. Беше се опитал възможно най-хитро да задава въпросите си за Мат и за пожара в колибата, но един от златотърсачите се бе усъмнил. Само преди час той забеляза двама души, които го следяха. Вчера ги видя при Франк Кинон. Това го обезпокои, но не беше изненадан, тъй като още от миналата година банкерът търсеше сребърната мина. Той бе анализирал пробата и сега след като Мат и Клей са мъртви, Кинон бе решил да открие богатото находище. Миналия път бе събрал сведения за Кинон, но не се бе натъкнал на нищо подозрително. Банкерът се ползваше със славата на честен човек и изтъкнат гражданин, срещу когото никой не бе повдигал обвинения. И все пак, ако някой преследва Мат, с цел да опетни името му, именно Стоун трябва да помогне на стария си приятел и да докаже невинността му. И ако Мат се намира в беда, Джини се нуждае от помощта и закрилата му, за да я предпази от същата заплаха.

Стоун пиеше уиски в един от салоните, който скоро щеше да се напълни с клиенти. Голямата и шумна тълпа щеше да му помогне да се измъкне по-лесно от преследвачите си. Мат беше липсващото парченце от загадката, затова се налагаше скоро да го намери, за да разбере истината. Ако Мат му бе изпратил съобщение или някакво писмо, с което да го моли за помощта му, досега той щеше да разкрие убиеца на Клей и Мат щеше да излезе чист от играта. Ако бащата на Джини не е вярвал в закона и властите в Колорадо, то поне би трябвало да знае, че може да разчита на Стоун. Фактът, че Мат се крие от него, пораждаше съмненията, че старият му приятел е невинен. А може би собственото му неспокойно минало го караше да подозира Мат.

Веднага щом се стъмни, той ще се промъкне в стаята на Джини и ще я чака да се върне от вечерята с банкера… и ще е най-добре, ако оня негодник не си е позволил никакви волности. Ще й признае всичко и ще я убеди да му повярва. Може би за нея би било трудно да приеме, че баща й може да се е променил. За последен път е видяла Мат, когато е била на тринадесет години, а оттогава е изминало доста време. Баща й бе преживял кошмарната война, когато за много хора убийствата и жестокостите бяха станали втора природа. Бил е в затвора, изгубил е плантацията и семейството си и трудностите, през които е преминал, сигурно са оказали въздействие върху него. Мат е допуснал жена му и дъщеря му да си мислят, че е мъртъв, но все пак е поддържал връзка с Джини допреди една година. А това не означава ли, че Мат обича детето си? Но нима не му е минало през ума, че новината за богатото находище ще се разпространи из цялата страна и ще достигне до ушите на семейството, което е изоставил? Вероятно Мат търси инвеститори, защото не иска мината и компанията да носят неговото име.

Стоун допи уискито. Трябваше да убеди някак си Джини, че баща й може да е престъпник. В следващия им разговор той ще бъде откровен с нея. След като Кинон е по петите му, той трябва да изведе Джини от града, за да осигури безопасността й. Още преди да се зазори, те трябва да се измъкнат от Колорадо Сити и да се доберат до колибата, която се намираше на десет мили северно от Уестън Пас. Ако Джини откаже да го изслуша и да му повярва, ще се наложи да я върже и да я завлече със себе си в онази колиба, където насаме ще се опита да я убеди да му повярва. „И Мат Марстън, дано нямаш вина! Дано не ме принудиш да загубя жената, която обичам, защото ще трябва да те арестувам и да те пратя в затвора.“

 

 

Докато се приготвяше за бягството си, Джини с тъга и болка си мислеше за жестоката си съдба. Снощи, когато двамата лежаха прегърнати, Стоун я бе накарал да повярва, че ги очаква светло и щастливо бъдеще. Не, тя не бе успяла да го промени. Разделяше ги зло чудовище и Стоун отказваше да го убие. Любовта я бе заслепила и тя не бе прозряла истинската същност на човека, когото обичаше. Той знаеше колко много се притеснява тя за баща си и въпреки това не й бе разкрил тайните, които можеха да обяснят някои неща от миналото. Неговата омраза, огорчение и желание за мъст се оказаха по-важни за него, отколкото любовта им, ако изобщо я обичаше. Докато той не си признае всичко и не се промени, за тях двамата не съществуваше никаква надежда. Ако наистина трябваше да се разделят, тя искаше това да стане, преди да излязат наяве други факти, които го злепоставяха в нейните очи. А ако тя греши, той ще трябва да я намери и да я убеди в това.

Джини остави бележка на Хати. Собственичката бе излязла с един мъж, който се опитваше да я ухажва. Джини й бе признала, че Франк й е направил предложение и че има намерение да отиде до Денвър, за да обмисли отговора си. Помоли Хати да се погрижи за вещите й, докато се върне. Вдигна косата си на кок, навлече една голямо палто, за да прикрие фигурата си. Беше хапнала студено пържено пиле и бисквити и бе сложила малко храна в една чиста кърпа, за да се подкрепи с нея на следващия ден.

Джини се огледа във всички посоки, отиде в конюшнята и оседла коня си. Завърза торбите с припасите за седлото и се качи на коня. Благодарение на екскурзиите с Франк миналата седмица, сега тя знаеше по кой път трябва да поеме. Беше петък, пет часа и в града беше шумно и пълно с хора. Спокойно можеше да мине, без да я забележи никой, особено в тия дрехи, а и беше достатъчно добре въоръжена, за да се справи, ако неочаквано изпадне в беда. Докато се стъмни, оставаха още четири-пет часа, разполагаше с достатъчно време, за да се измъкне и да се скрие в планината. Огледа се отново и като не видя никой, излезе от конюшнята и пое към целта си, която се намираше на четири дена път от града.

 

 

Най-сетне Стоун успя да се изплъзне от погледа на двамата мъже и се промъкна в хамбара на пансиона, скри се в една купа сено и реши да изчака, докато настъпи сгоден момент да се качи при Джини. Дочу някакъв шум и застана неподвижен на мястото си. Когато човекът оседла коня си и излезе навън, Стоун надзърна през една пукнатина и съзря Джини. Тя беше сама и очевидно се бе приготвила за дълъг път. Изненадан, стъписан и объркан, той не посмя да се покаже пред нея. Досети се, че Джини знае местонахождението на колибата и сигурно се е запътила натам. Но защо тръгва без него, без дори да му каже? Ако не се бе скрил тук, той щеше да разбере за бягството й много по-късно, когато тя ще е твърде далеч. Беше толкова изтънчена и невинна, когато за първи път се срещнаха, но явно оттогава бе научила много хитрини, които сега изкусно използваше. Държанието й издаваше паниката, която я бе завладяла. Стоун се питаше каква е причината за страха й. Може би Мат й е пратил съобщение да отиде при него, някъде в подножието на планината. Или пък е решила да търси баща си в колибата. Но това бе твърде безразсъдно и опасно… и подозрително, щом нищо не бе му казала нищо. Ще я проследи, за да разбере истината, но няма да й се показва, освен ако тя не попадне в беда.

„Ех, Джини, а уж твърдеше, че си ми казала всичко. Уверяваше ме, че ме обичаш и ми вярваш. Защо тогава се измъкваш така? Може би си усетила, че крия нещо от теб и това те е накарало да се усъмниш в мен. Или си избрала баща си, а не мен. Господи, Джини, скъпа моя, как бих могъл да ти помогна, да те закрилям, да спечеля сърцето ти, щом непрекъснато бягаш от мен?“

 

 

Джини заобиколи двата главни пътя, които водеха към подножието на планината. По тях се движеха коли със стоки, предназначени за вътрешността на страната. Докато яздеше в северозападна посока, тя гледаше Пайкс Пийк, доволна, че няма да се наложи да изкачва стръмното било все още покрито със сняг, въпреки че беше вече края на юни. И все пак високи плата, долини, пасища и каньони я разделяха от уединената колиба, към която се бе запътила. Погледът й се спря на внушителните красиви планини. Тя мина покрай Маниту Спрингс, където преди стотици години са живеели древните обитатели на скалните жилища. Не можа да сдържи възхищението си, когато съзря чудатите форми на червените и бели пясъчници в Градината на Боговете. Някои от тях достигаха до височина триста фута. Джини следваше инструкциите на картата, които се бяха запечатали в паметта й. Вървеше успоредно на пътя, който водеше в северна посока. Стараеше се никой да не я забележи. Знаеше, че още много време пътят и потокът край него ще бъдат единствените указатели.

Постепенно наклонът на пътя се увеличи, но все още не беше толкова голям, че да затрудни коня й. Яздеше бавно и смело минаваше между неравните стръмни планински хребети, потънали в зеленината на дъбове, хвойнови храсти, брези и елша. Суровата природа бе изкривила и повалила някои от дърветата. Джини спря да си почине край едно от бистрите поточета и утоли жаждата си с леденостудената вода. През деня беше топло, но тя знаеше, че надвечер ще се захлади. Тънкият жакет приятно й топлеше, но замечтано си мислеше, че прегръдката на Стоун би я стоплила още по-добре.

„Недей да рискуваш, Джини. Зарежи го засега. Докато татко не ти обясни мястото на Стоун в общото им минало, не трябва да му се доверяваш.“

Дългото и самотно пътуване продължаваше. Тя трябваше да се отдалечи колкото се може повече от Колорадо Сити, преди да се здрачи. За щастие наоколо не се виждаха нито находища, нито златотърсачи. Когато достигна най-високото място от началото на пътуването си, тя се спря, обърна се и погледна Колорадо Сити, който се намираше далеч под нея. Изглеждаше тъй нищожен и самотен, както в момента се чувстваше тя сред високите хълмове и необятната шир. „Да продължа ли, или да се върна?“ — питаше се тя.

Не, тя нямаше избор. Франк едва ли щеше да забележи отсъствието й до неделя вечерта, а вещите и бележката, която бе оставила на Хати, щяха да поддържат заблудата поне до понеделник сутринта. Може да си помисли, че тя се е уплашила и е избягала в Денвър, за да бъде далече от него и вероятно щеше да тръгне да я търси. Джини се надяваше да е така, защото искаше да спечели повече време, преди Франк да е узнал за бягството й. Но дори и сега да поемеше обратния път, тя нямаше да стигне в града, преди Стоун да разбере, че е напуснала Колорадо. Не можеше да си представи как би реагирал Стоун, когато се промъкне довечера в стаята й и открие, че тя отново е изчезнала.

„Проклет да си, че снощи ме излъга. Дали ще мога отново да ти повярвам?“

Джини пропъди образа на любимия си от съзнанието и се зарече отсега нататък да бъде предпазлива.

Вдясно от нея планината бе стръмна и опасна, цялата обрасла в гъсти гори, и тя се радваше, че не й се налага да преминава през нея. Дочу трополенето на някаква кола надолу по склона и бързо се скри в храстите, за да не я забележат. Стигна до мястото, откъдето трябваше да свие в югозападна посока, като заобиколи Каскейд Крийк. Много пъти се бе опитвала да си представи мислено картата и сега само като притвори очи, в съзнанието й изникна всяка една подробност от нея.

Смрачаваше се и Джини трябваше да се установи някъде, за да прекара сама първата си нощ на открито.

Добре, че поне лунната светлина огряваше потъналата в мрак гора. Бе хапнала преди да тръгне от Колорадо и не възнамеряваше да пали огън, тъй като пламъците и мириса на пушек можеха да привлекат нечие внимание. За да избегне трудния и неравен терен, Джини бе принудена да премине през един бързей. Щом нагазиха в студената вода, тя наостри слух. Искаше да долови и най-слабия шум от промиването на златоносен пясък или от лагера на златотърсачите. Насеченият хълмист бряг пречеше на кръгозора й и тя се молеше навреме да съзре опасността. Най-сетне излезе от водата и минавайки покрай Сенд Галч, тя видя една колиба, която стоеше самотно на близкия склон. Пушекът, който излизаше от комина й, подсказваше, че вътре има хора. Джини продължи нататък, наклонът рязко се увеличи, но свежият въздух и вечнозелените храсти все още поддържаха силите й. Реши да пренощува край Кристола Крийк. Разседла коня и го пусна да пасе и да утоли жаждата си в близкия поток. Успокояваше се с мисълта, че той ще вдигне достатъчно шум и ще я събуди, ако случайно някой се опита да я нападне. Разстла едно одеяло върху покритата с борови иглички земя и постави оръжието си до него. До ушите й долитаха всякакви звуци. Нощни птици отправяха своя зов една към друга, животни се движеха с тихи стъпки в храсталака. Един елен, който кротко хрупаше листа почти се приближи до нея, но щом я подуши, бързо се стрелна навътре в гората. Във водата подскачаха жаби и щурците весело им пригласяха със своята безкрайна песен. Джини се мушна на топло под одеялото. Цялата трепереше, сърцето й лудо биеше, пулсът й се учести и дори зъбите й затракаха от страх. Опитваше се да се укори, че се държи като някое страхливо дете, но това не й помагаше да преодолее уплахата си. Най-сетне умората надделя и тя потъна в дълбок сън.

Стоун се приближи до нея, зави се с едно одеяло, готов да пази любимата си през дългата студена нощ.

 

 

В събота Джини прекоси Саут Плат Ривър и като премина през Уилкерсън Пас, се озова в по-ниската част на планината. През изминалите две нощи тя упорито прогонваше от съзнанието си образите на тримата мъже в живота си и не позволяваше на тревожните мисли да отклонят вниманието й. Не искаше да се безпокои и страда заради баща си, нито пък да се страхува от отмъщението на Франк. Не искаше да се измъчва заради евентуалното предателство на Стоун.

Но неканените мисли все по-често я обсебваха. Укоряваше се, че болката и възмущението я бяха накарали да действа импулсивно, без да даде възможност на Стоун да й обясни мотивите за поредната си лъжа. Вероятно е твърде глупаво и безразсъдно от нейна страна да пътува сама през тази огромна пустош. Всичко може да й се случи. Ако стане някаква злополука, никой не би могъл да й помогне. Може да я нападнат разбойници като тези от бандата на Барт. Ами ако на пътя й се изпречи някое опасно диво животно? Тази сутрин тя бе видяла две огромни мечки. Може да стане жертва на някой побеснял индианец или на отчаян златотърсач, полудял от суровите условия и самотата. Каквото и да си мислеше Стоун за баща й, тя бе убедена, че той я обича и желае и никога няма да й причини болка и страдание. Постъпи глупаво, като избяга така сама, без дори да поговори с него. Кой знае какви ужасни неща си мисли той за нея.

Тя го бе предупредила, че Кинон е опасен, макар че Стоун можеше да се погрижи сам за себе си. Ако Кинон вярваше, че Стоун знае местонахождението на мината, той би се опитал да изкопчи информация от него и дори да го убие. Нищо чудно, ако в този момент над главата на Стоун е надвиснала смъртна опасност. Вероятно Кинон не се е осмелил досега да го нападне, защото е знаел, че Стоун е човек на закона и ако го убие, другите специални агенти ще започнат разследване и ще го разобличат. Напълно е възможно Стоун да е дал някакви сведения за Кинон на властите и дано Кинон не се е добрал до тази информация.

Несъмнено, щом от Денвър пристигне телеграма с предявения иск на името на В. А. Марстън, Франк веднага ще се отправи към находището. Ако нито Стоун, нито баща й са там, тя ще трябва да отиде в най-близкия град, за да бъде в безопасност, докато реши каква да е следващата й стъпка.

Джини прекъсна мислите си. Вниманието й бе привлечено от прорязаните с тунели канари, които се виждаха в далечината. По стените на скалите се извиваха улеи за промиване на руда, спускащи се към мястото, където работниците отделяха златото от пясъка. Награбили кирки и лопати, гребла и колички, някои от мъжете превиваха гръб под жаркото юнско слънце, а други работеха усилено в тъмните шахти. Джини се спря, погледа ги и сетне продължи пътя си, докато най-накрая намери едно закътано място край Уилкерсън Пас, където да пренощува.

 

 

В понеделник, на първи юли, Джини излезе от гъстата гора. Пътят й продължаваше през едно плато с хълмисти пасища и храсталаци, като тук — там се забелязваше и по някое дърво. От време на време поглеждаше през бинокъла и в компаса, купени в Колорадо Сити, за да се увери, че се движи в правилна посока. Избягваше да минава покрай поточетата и реките, за да не се натъкне на златотърсачи или трапери. Побърза да заобиколи един тревист склон, щом забеляза, че целият е осеян с входове на мини. Явно тук в околността имаше богато находище и хората неуморно копаеха. Погледът й попадна върху разпръснатите палатки, навеси, колиби, които подслоняваха работниците.

Джини реши да прекара нощта в едно дере и погледна към небето, за да се увери, че няма да вали. Кинон й бе разказвал колко много хора, които не познаваха капризите на природата по тия места, намираха смъртта си, попаднали в капана на придошлата вода.

Пилешкото и бисквитите бяха свършили още в събота вечерта. Вчера тя бе рискувала да запали огън, за да стопли консервата с боб и да свари кафе, но веднага след това побърза да го загаси. Тази вечер възнамеряваше да направи същото, а утре щеше да изяде останките от хляба и сушеното говеждо. През целия път не бе усетила недостиг на вода, тъй като се движеше все покрай реки и поточета. Копнееше за една освежаваща и отпускаща баня, но не биваше да рискува, защото някой човек или звяр би могъл да я изненада гола и невъоръжена.

Щом приключи с вечерята, тя отпусна отмалялото си тяло върху одеялото. Тази нощ тя сънува Стоун.

 

 

Във вторник тя прекоси още един участък от Саут Плат Ривър, мина по една добре утъпкана индианска пътека и през една рекичка, по чийто десен бряг бяха струпани големи заоблени камъни — и трите места бяха посочени в картата на баща й и Джини се увери, че се движи в правилна посока и че колибата на Матю Марстън е някъде наблизо. Отново бе заобиколена от гора и пред погледа й изникнаха стръмните хребети на планината. На югозапад и северозапад се издигаха внушително два от най-високите върхове — Уестън Пас и Маунт Линкълн, които предвещаваха края на пътуването й, защото някъде между тях се намираше колибата на баща й.

Малко след пладне Джини забеляза малка дървена къщичка, кацнала на един стръмен склон. Беше разположена върху голяма издатина, подобна на тераса, под която бълбукаше бистро поточе. Джини се чудеше как баща й и Клей са построили колибата върху такъв неравен и опасен терен. Знаеше как да свали стълбата, която сега бе вдигната, за да не би крадци и разбойници да влязат в колибата. Джини се поогледа наоколо, но не забеляза никакви признаци на живот.

Приближи до потока и слезе от коня.

— Татко! Мат Марстън! Татко, аз съм, Джини — викаше тя. — Има ли някой вътре?

Отговор не идваше. Джини се разтревожи. Чудеше се дали баща й не е при находището, но пък наоколо не се виждаше нито кон, нито муле, нито пък някакви следи от човек или животно. До ушите й долитаха единствено ромоленето на потока и песента на птиците. Тя преведе коня си през студената вода, пусна юздите и разтовари багажа. Опасяваше се, че ако някой подплаши животното, то ще хукне и ще я изостави.

Застана под стълбата и вдигна поглед нагоре. Това своеобразно приспособление за качване й се струваше твърде неустойчиво и прекалено старо. Чудеше се дали все пак не беше опасно да се катери по него. Но ако Мат й е оставил някакво съобщение…

— Знаеш ли как да свалиш стълбата, за да влезеш вътре?

Джини се сепна, обърна се и с широко отворени очи и зяпнала уста, плъзна ръка по хълбока си и сграбчи пистолета.

— Стоун! Ти как…

Беше толкова красив и тя толкова щастлива от срещата им, че почти се хвърли в прегръдките му. Но бързият му отговор я върна към действителността.

— Откакто избяга от мен, аз съм все по петите ти. Доста умело се справи — никой не те забеляза и ти успя да пристигнеш благополучно. Ти си по-смела и по-умна, отколкото те мислех. Пазих те ден и нощ, докато се добереш до това място.

— Пазил ли си ме, или си искал да те доведа при баща ми, за да го убиеш?

— Е, значи страховете и подозренията ми се оправдаха. Явно си узнала истината.

Неясният му отговор измъчваше сърцето на Джини и тя беше благодарна, че баща й не е тук, за да се изправи срещу този така скъп за нея враг.