Джанел Тейлър
Среднощни тайни (18)

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

След като поговори с няколко клиенти, които бяха дошли по работа, Франк пусна Джини в банката и заключи вратата след нея. Усмихна се и я попита дали е готова да започне работа.

— Малко съм притеснена, но иначе съм в отлична форма — рече тя и с усилие отвърна на усмивката му. Предоставяше й се идеалната възможност да намери отговор на въпросите, които я измъчваха и да спечели доверието на Франк. Така че трябваше да бъде винаги нащрек. Не биваше нито за миг да се разсейва или да проявява небрежност. Поне така я бе учил „Стив Кар“. Тя бързо пропъди от съзнанието си мисълта за своя любим и се е поогледа наоколо.

Четирима чиновници стояха зад един дълъг тезгях и се приготвяха след двадесет минути да започнат работа. Франк й прошепна да обърне внимание на панталоните им — джобовете им бяха зашити или въобще липсваха. Това ги предпазваше от изкушението да откраднат по някоя монета или някое късче от скъпоценния метал. Подът и тезгяхът бяха дървени, излъскани и лакирани, но, както отново й прошепна Франк, в просторната стая нямаше нито столове, нито място за сядане, за да не би клиентите да стоят по-дълго време, отколкото е необходимо. Тя щяла да разбере защо веднага щом банката се напълни с хора и вътре стане достатъчно шумно.

Във всеки ъгъл на стаята стоеше по един въоръжен пазач, готов да предотврати евентуална кражба. Джини забеляза, че за миг охраната и чиновниците насочиха погледите си към нея. Несъмнено те също знаеха, че шефът им й е „хвърлил око“.

Джини видя огромния надпис „Банка Франк Кинон“, а на срещуположната стена висеше часовник.

— Искаш ли да надникнеш в трезора, преди да сме го заключили? — попита я Франк.

— Да, никога не съм виждала подобно нещо.

Двамата заобиколиха тезгяха и Франк я поведе към един огромен железен „килер“. Застана пред масивната врата, така че никой да не вижда шифъра, който набра с ловките си пръсти. С брутална сила отвори вратата, побутна Джини вътре и тя се озова в малко тъмно помещение, което беше от горе до долу в рафтове. Франк повдигна лампата, която носеше, и тя забеляза безбройните чекове, монети, торбички със злато, златни и сребърни кюлчета и късове руда.

— Какво значи това? — попита тя, като посочи към имената, изписани върху някои от торбите.

— Хората или ми продават среброто и златото, или го съхраняват тук, като плащат такса за това. Когато искат да си вземат една част от него, чиновниците отмерват желаното количество. Клиентите подписват един документ, на който е отбелязано кога и колко са взели и го оставят вътре в торбата. Съхранявайки тук богатството си, те не са принудени да носят със себе си големи количества и не рискуват да бъдат ограбени. Освен това не се изкушават да го пропилеят за една нощ, когато пияни играят комар и загубили ума си, залагат всичко, каквото имат.

Джини се опита набързо да прочете имената, за да види дали това на баща й и на Клей са сред тях. Реши да спечели още малко време и попита Франк:

— Изглежда доста разумно. Но, ако някой умре, какво става със златото му?

— Ако чуя, че се е случило такова нещо, написвам датата върху торбата и изчаквам една година някой от семейството или съдружниците му да се обадят. Ако никой не предяви претенции, тогава златото става мое. Ей там на онзи рафт има осем торби, които търпеливо чакат да станат моя собственост.

Сърцето на Джини подскочи, когато съзря името на баща си върху една голяма торба. Искаше й се да надникне вътре, за да види датата, но не се осмели да прояви интереса си пред Франк. Разтревожи се, когато видя торбата върху този мрачен рафт, но официално всички знаеха, че Матю Марстън е мъртъв. Джини таеше надежда, че баща й е жив и не й се мислеше какво ще стане, ако все пак страховете й се оправдаят и Франк си присвои богатството на Мат.

— Тук има цяло състояние. Случвало ли ти се е да те ограбят?

— Не. Имам четирима пазачи, които дежурят денонощно. Скъпичко излиза, но пък бизнеса ми се развива, защото хората знаят, че при мен спестяванията им са на сигурно място.

— Ами ако нещо се случи с теб? Как ще отворят трезора? „Как бих могла да си взема имуществото на татко“ — питаше се тя.

— Аз съм единственият, който знае шифъра. Ако умра, шифърът се пази в сейфа на губернатора. Време е да отваряме, хайде на работа. — Щом заключи огромния трезор, Франк се обърна към нея: — Чиновниците водят банковата документация, но аз всяка вечер я проверявам. Ти нямаш никакви задължения тук.

Запътиха се към една врата, на която бе закачена табела „Франк Кинон, лаборатория за пречистване“. Франк отвори вратата и въведе Джини в един коридор, който водеше към още три стаи. Той посочи към тях и рече:

— Никой не влиза тук, освен ако не е специално поканен. Това е стаята, в която пречиствам пробите, до нея е кабинетът ми, а това е стаята, в която ти ще работиш. Водя си бележки, които ти ще трябва да подготвяш под форма на отчет в два екземпляра — един за мен и един за клиента. Държа ги заключени в кабинета си. Освен това ще преписваш писмата ми, защото както сама ще се убедиш, почеркът ми е ужасен. Ще водиш и счетоводните книги — такси, плащания, приходи и т.н.

Джини го последва в „лабораторията“ — една чиста, но твърде претрупана стая. Тя се засмя и рече:

— Сякаш съм в затвора. На всеки прозорец и на всяка врата има решетки.

Франк се изхили.

— Човек трябва да е много предпазлив, когато носи отговорност за такова голямо богатство. Ще се смаеш, ако разбереш колко много пари и скъпоценни метали има в трезора. Ако нещо им се случи, собствениците ще ме линчуват. Трябва да защитавам бизнеса и репутацията си.

— Изглежда, че и с двете се справяш добре.

— Благодаря ти, Ана. Моля те разгледай всичко и после можеш да ми зададеш всякакви въпроси.

В стаята имаше няколко дълги маси. На една от тях бяха сложени метални тежести и скала, на друга бяха подредени едно менгеме, трошачка, чукче, дървени табли с пробите, топилка, горелки, железни щипци, с които се държат горещи предмети, съдове с азотна киселина, хартия, мастило и писалка за отбелязване на резултатите.

— Какво представлява процесът на пречистване? — попита Джини, след като Франк й обясни предназначението на всеки един от предметите. Той свали сакото си, нави ръкавите на ризата и си сложи престилка, за да предпази дрехите си.

— Вземи този стол и седни до мен. Ще ти предам един урок, докато обработвам тази проба. Тя е на Кели и той ще дойде днес да получи отговора.

Джини разбра, че той е прекалено погълнат от работата си, щом не й донесе сам стола. Седна близо до масата и докато Франк работеше и обясняваше, тя наблюдаваше този опасен и зъл според баща й човек.

— За да определя какво количество скъпоценен метал или минерал има в пробата, аз използвам различни химикали и техники на загряване. Разтопявам я в топилката и тогава остава едно малко късче, което обикновено е примес на олово и някой от скъпоценните метали. Загряваме го отново, оловото се стопява и остава съвсем малко парченце, колкото пъпка, което обикновено е злато или сребро или пък съчетание и от двете. Сетне го слагам на теглилката и записвам резултата. Потопявам го в азотна киселина, за да се отдели среброто. Това е един от най-опасните моменти, защото киселината може да те изгори по-лошо, отколкото огъня. Претеглям златото и изваждам теглото му от първия резултат, който съм записал, за да видя какво количество сребро се е отделило. Късчетата злато, които са намерени в реките не се нуждаят от пречистване. Тяхната стойност е ясна, достатъчно е само да ги претеглим и веднага можем да определим колко струват. Но при добива на злато в мините е другото трябва да се изкърти от камъните и да се претопи.

— Невероятно — промърмори тя.

— Ако някой донесе „фалшиво“ злато, не е нужно да се прави анализ. Опитното око веднага може да различи пирита от златото, но невежите много лесно могат да бъдат заблудени. Понякога използват пирита, за да измамят наивните купувачи, които си мислят, че са попаднали на истинско находище.

Джини разгледа пробите на злато и пирит, които Франк й показа.

— Ти спомена, че добива на сребро е по-скъп и изисква повече работа. Какво точно представлява този процес?

— Рудата трябва да се раздроби, калцинира, промие и след като се претопи, се излива във форма на кюлчета. Прекъсни ме, ако нещо не разбираш. Калциниране означава изпичане на рудата, при което тя се окислява и се отделя специфичен окис. Среброто е чист метал, но е примесен с други метали като злато, кварц, олово и мед. Повечето от златотърсачите не го забелязват заради цвета му. Не обръщат внимание на сиво-синкавите скали и всъщност не разберат какво са открили. За да се извлече среброто, са необходими много работници, инструменти и пари. Добивът на сребро е голям бизнес, Ана.

Обяснението на Франк й помогна да разбере по-добре проблемите на баща си.

— О, Боже, явно наистина е така. Ти затова ли не си се включил в него?

— Все още не съм открил богато находище на сребро, в което да вложа парите си. Засега съм инвестирал само в златна мина.

— Спомена за някакви книги, които мога да прочета.

— А, да, те са ей там на рафта. Вземи, която искаш.

— Мисля, че е най-добре да разуча всички тези неща, щом ще работя тук и ще живея в този град. Ти си доста опитен и умен и успя да предизвикаш моето възхищение. Ще бъде много забавно и интересно да работя за теб.

— Хубаво е да знаеш това, което става тук. Ако имаш някакви въпроси или проблеми, обърни се към мен. Удоволствие е да ти помогна.

— Благодаря ти, Франк. О, Боже — възкликна тя и сякаш изведнъж се смути — когато съм на работа, не трябва ли да те наричам мистър Кинон?

— Не е необходимо. Тук не влизат много хора.

— Каква е работата ми за днес?

Франк й обясни задачите и програмата за деня и я заведе до стаята й.

— Ако имаш нужда от нещо, обади ми се. Ще бъда или в кабинета си, или отпред в салона.

Джини седна, усмихна се и го проследи с поглед, докато той излезе от стаята. Прочете бележките, които трябваше да препише на чисто в счетоводната книга, и разгледа отчетите. Изглежда, щеше да бъде ангажирана през целия ден. Преди да се залови за работа, тя се питаше дали Франк се е свързал с властите в Юга, за да поиска информация за нейната самоличност. Той не бе споменал нищо за историята, която тя му бе разказала миналата седмица. Дори и да я подозираше, че е замесена с ку-клукс-клан или че е дошла тук, за да си търси богат съпруг, той с нищо не показа своите съмнения, а може би това въобще не го интересуваше.

Месечният й период започна тази сутрин и Джини беше спокойна, че поне не е бременна, което щеше твърде да усложни живота й. И все пак много й се искаше да има дете от Стоун и всеки път щом той я докоснеше, тя забравяше за страха от забременяване. Вероятно имаше късмет, че не е заченала, защото кой знае дали щеше да го види отново. На днешния ден преди три седмици тя бе напуснала Далас. Ако той се е върнал вкъщи и е разбрал истината, досега трябваше да пристигне в Колорадо Сити, ако, разбира се, е искал да я последва. Може би никога няма да дойде при нея. Тя си забрани да мисли за Стоун Чапман, тъй като това предизвикваше твърде много съмнения страхове и болка.

Джини притвори очи и в съзнанието й изникна кожената торба, върху която бе написано името на баща й. Би могла да използва тези пари, за да издири Мат или пък да плати на детектив, който да разкрие истината. Но уви беше попаднала в капан — не можеше да получи отговор, без да зададе въпроси, но не биваше да задава въпроси, за да не издаде истинската си самоличност.

Обеща си съвсем скоро да намери начин и да се добере до истината.

 

 

През целия ден в четвъртък Джини усещаше, че нещо става. Усмивката не слизаше от лицето на Франк Кинон, той непрекъснато се смееше, подсвиркваше си и тананикаше. Отби се в стаята й, за да си побъбрят. Впи в нея ненаситния си поглед и я покани на „специална вечеря“ за следващия ден вечерта.

Тя се разтревожи, тъй като се опасяваше, че той има намерение да й направи предложение за женитба. Ами какво ще прави тогава? Не би могла да се ожени за него само за да намери отговор на загадката. Ако той има сериозни намерения, ще й бъде доста трудно да се справи с него. Не очакваше, че той ще се влюби в нея. Ако само я желае, тогава все ще се оправи някак, но ако я обича — това вече ще й довлече неприятности. Ами ако й предложи да се оженят? Не, това е абсурдно. Той може да е убил баща й. „Стига, Джини, не мисли за такива ужасни неща. Имаш нужда от още време, за да разбереш истината, но Франк може и да не ти позволи да се добереш до ключа на загадката. По-добре да измислиш някакъв резервен вариант.“

Малко преди да си тръгне, Джини подреди писмата и отчетите в кабинета на Франк, докато той работеше в лабораторията. Точно тогава забеляза едно досие, върху което пишеше М. М. Хвърли един поглед в коридора и до ушите й достигна тананикането на Франк. Очевидно той все още имаше много работа.

Бързо, сграбчи досието и прочете двата документа, които бяха в него.

Вътре бяха записани същите цифри, които баща й бе отбелязал в писмото си: руда, съдържаща 80 до 90 процента чисто сребро. В документите не фигурираше нито името на Матю, нито местонахождението на находището, но тя бе убедена, че това е досието на баща й. Датата показваше, че данните са записани миналия юни. Оттогава бе изминала една година, а торбата със златото или среброто на баща й все още стоеше в трезора. Значи според правилата на Франк депозитът бе оставен преди по-малко от година. Последното писмо на баща й беше от месец юли 1866 година, веднага след смъртта на Клей и след като баща й бе тръгнал да търси инвеститори. Но дали тази задача изискваше толкова много време? И защо оттогава не й е писал? Освен ако се е страхувал да не би писмата му да попаднат в чужди ръце…

Джини дочу стъпките на Франк по коридора и за миг я обзе паника. Докато мислеше трескаво какво да направи, тя хвърли досието и още няколко документа на пода.

— О, Ана, колко си несръчна — промърмори тя на себе си и се наведе да ги събере.

— Какво става? — попита Франк, застанал на прага.

Джини вдигна поглед към него и горчиво се усмихна.

— Исках да взема досието на Мейпълс, но заедно с него издърпах и още едно. Опитвах се да ги подредя, без да сваля купа и изпуснах всичко на земята. Съжалявам, но мисля, че не съм ги повредила. Веднага ще оправя тази бъркотия. Върху два от документите няма имена и не знам къде да ги сложа.

Франк се приближи и коленичи до нея, за да й помогне. Взе двата листа и ги сложи в досието, отбелязано само с М. М. Изхили се и рече:

— Ето къде искам да инвестирам, но никой не знае къде се намира това находище. Може да е навсякъде в Роки Маунтинс или дори в някой друг щат.

— Какво искаш да кажеш, Франк? Защо са написани само инициалите?

Франк я погледна и рече:

— Понякога златотърсачите не се доверяват на местните пробиери или пък не желаят никой да узнава предварително за находището им и носят пробите си на друго място. В този случай ми е ясно защо. Не знам откъде е тази проба, но тя е с най-високо съдържание на сребро.

Джини забеляза как той сви ръцете си в юмруци, та чак кокалчетата му побеляха, а на лицето му се изписа и алчност и безсилие. Франк се изправи и й помогна да стане. Мушна досието обратно на мястото му.

— Ако наистина има толкова много злато и сребро, колкото показва пробата, то ще е най-голямото и богато находище, което някой е откривал досега. Откакто ми донесоха онази проба мина една година, във вестниците не се е появявало никакво заглавие, нито съобщение. Те щяха да бъдат много богати и известни мъже. Сигурно щяха да имат милиони, тъй като среброто е почти в чист вид. Пробата показа и съдържание на злато, което съвсем лесно отделихме, така че почти не е нужно пречистване. Която и компания да открие къде се намира находището, аз сигурно ще инвестирам в него. Дори се изкушавам сам да тръгна да го търся.

— Нищо не разбирам, Франк. То вече е открито. Нали си анализирал пробата? Познаваш ли тези мъже? Виждал ли си ги в града?

— Познавам ги, но миналото лято ги убиха и двамата. Сигурно е работа на някои от местните крадци. В местната кантора, която се занимава със земята, не е регистриран никакъв иск от страна на Матю Марстън и Клей Касиди. Местонахождението на среброто си остава загадка и до ден днешен.

Джини беше доволна, че успя да се овладее и с нищо не издаде вълнението си, което бе предизвикано от разкритията на Франк. Явно той й имаше доверие, но все пак тя се постара да не изглежда твърде любопитна.

— Сигурно някой ден ще се намери. Има толкова много мъже, които работят в планините, така че това находище не може да остане скрито за дълго време.

— Спомни си какво ти казах — често пъти невежите и неопитните златотърсачи не могат да забележат сребърните жили. Мат и Клей го откриха, докато работеха в една мина.

— Жалко, че са ги убили. Можеха да се открия много работни места за хората, а и Колорадо Сити щеше да спечели от това. Какво точно се случи?

— Намериха труповете им в една изгоряла колиба. Един от предприемачите каза, че и двамата първо са били застреляни. Идентифицирали са ги по колата и мулетата, които са били пред колибата.

— Вероятно преди да ги убият, похитителите са ги принудили да кажат къде се намира находището.

— Едва ли, Ана, иначе досега новината щеше да гръмне.

— Ами ако убиецът нарочно изчаква да мине време, за да не бъде заподозрян и тогава да предяви иск за земята, на която се намира среброто?

— Мислил съм и за това. Опитах се да разкрия убиеца, като проверих всички регистрирани молби, но не открих нищо подозрително.

Джини не посмя да му напомни, че според неговите думи находището би могло да бъде навсякъде и не го попита дали е проверил в други кантори, които се занимават със земята, като например тази в Денвър.

— Мисля, че си прав, може би никой няма да открие това находище, или пък ще мине доста време, докато се натъкнат на него. А и едва ли ще хванат убийците. Дори и детектив би се затруднил да разреши тази загадка, защото престъплението е било извършено доста отдавна.

— Всъщност аз наех един детектив да ги проследи, но уви напразно. По едно време дори си мислех, че в колибата може да е бил някой друг, който сетне е избягал. Но едва ли е така, защото никой не е чувал, нито виждал двамата мъже, а и торбата със златото на Марстън е в трезора и той не би я оставил тук, ако е жив.

Джини въздъхна съчувствено.

— Каква нелепост, да умреш точно преди да станеш богат. А те имат ли семейства? Някой опитвал ли се е да се свърже с техни роднини?

— Касиди нямаше семейство. Марстън има една дъщеря в Англия, но никой не знае нито как се казва, нито как да я намери. А и тя може и да се е оженила и да носи друго име сега. И двамата бяха свестни мъже.

— Ужасно е, ако човек не знае, че баща му е мъртъв.

— Много бих искал да открия дъщерята на Мат. Ако Мат й е изпратил някакви карти или пък е обяснил нещо в писмата си, аз бих могъл да осигуря инвеститори, които да се ангажират с добива на среброто. Тогава и тя, и аз ще забогатеем.

Джени се престори на заинтригувана.

— Опитвал ли си се да я намериш?

— Да, но след като не знам името й, нито града, в който живее, усилията ми се оказаха напразни. Ако се натъкна на някакви следи, водещи към това престъпление, аз ще бъда първият, който ще разобличи убиеца.

— Ти спомена, че единият от тях може да е жив. Защо е било необходимо да изчезне?

— Нямам представа.

— Нито пък аз. Би било чудесно да притежаваш това богато находище. Хрумна ми една идея. Можеш да се заемеш с друг бизнес, Франк: нека хората да се регистрират при теб, като посочват имената си, мястото на находището или пък къде са предявили иск за земя. Тогава, ако нещо се случи с тях, техните близки могат да получат наследството си. Ти ще им вземаш такса за това, че си ги уведомил, а аз ще водя отчет за тези приходи.

— Това е чудесна идея. Ще помисля върху нея през почивните дни.

Тя се обърна и довърши подреждането на документите. Не бе очаквала, че той ще откликне на идеята й. Бе скроила този план, за да може по-лесно да го заблуди.

Един от чиновниците почука на вратата и каза:

— Затворихме, сър. Готов ли сте да извършите проверката?

— Веднага идвам. Иди си вкъщи и си почивай, Ана. И не забравяй за специалната вечеря.

Тя му се усмихна и го увери, че няма да забрави.

 

 

Джини се изкъпа и се прибра в стаята си. Бе хапнала набързо заедно с Хати и още двама пансионери, тъй като другите бяха излезли да вечерят навън. Чувстваше се физически и емоционално изтощена от работата и разкритията, които й донесе този ден. Ужасяваше се от мисълта, че утре отново ще види Франк, тъй като подозираше каква изненада й е подготвил той за вечерта. Заключи вратата на всекидневната и влезе в спалнята. Едва не изпищя, когато съзря мъжа, който се бе излегнал на леглото й, а краката му опираха в пода.

Джини зяпна от удивление и в следващия миг засипа госта с въпроси:

— Стоун, как се вмъкна тук? Видя ли те някой? Как ме откри? Не си разпитвал за мен, нали?

Той седна в леглото, въздъхна и впери поглед в нея. Светлокестенявата й коса се спускаше по раменете и достигаше чак до кръста. Лешниковите й очи го гледаха с изненада и тревожно очакване. Устните й бяха останали полуотворени след бързия поток от думи, който се изсипа от устата й. С едната си ръка придържаше халата си да не се отвори, а в другата държеше тоалетните принадлежности и мократа хавлия. По дяволите, колко е красива и съблазнителна, при това само на няколко крачки от него, макар че всъщност ги делеше пропаст. Най-сетне той успя да продума:

— Здравей, Джини Марстън.

Тя го изучаваше с поглед, като се опитваше да отгатне настроението му. Явно, че бе овладял чувствата си, щом не скочи и не се нахвърли върху нея с обидни думи. Цялото му същество излъчваше мъжественост, на която тя не можеше да устои. Не, това не е сън, мъжът, когото обича, е тук, небръснат облечен целият в черно. Но той не скочи от леглото, за да я прегърне, както се бе надявала тя. Едва се стърпя да не се втурне към него. Е, добре, че поне е тук.

— Баща ти разказа ли ти всичко?

Стоун седна на ръба на леглото и опря лакът в дървената табла. Подпря с юмрук небръснатата си брадичка и я погледна право в очите. Преди да отговори, той се питаше защо тя остана на прага, вместо да се хвърли в прегръдките му.

— Видях баща си, прочетох и писмото ти. Ти не си дъщерята на Чарлз Ейвъри, нито дъщерята на Бенет Чапман. Докато стигнеш дотук, явно си сменила много бащи. Намери ли твоя истински баща?

— Не. Тъкмо днес разбрах, че той и съдружникът му са били убити миналата година. Но знам, надявам се… че това не е истина.

— А каква е истината, Джини?

Тя си приближи до леглото и седна до Стоун. Той извърна глава към нея и тя призна всичко пред мъжа, когото обичаше и се молеше и той да я обича.

— Знам, че татко не е бил в онази колиба, но нямам представа къде е сега и дали по-късно убиецът не го е намерил. Ако все още е жив, не разбирам защо не се е свързал с мен. Сигурна съм, че Франк Кинон е замесен и аз ще измъкна каквото мога от него.

— Изглежда, че и ти като мен си доста добра в измамите и разследванията. — Той забеляза, че Джини премигна, сякаш я бе ударил или наранил жестоко. — Не се ядосвай, не съм разпитвал за Вирджиния Марстън, защото татко ми каза за опасното ти начинание. Пристигнах тази сутрин и през повечето време наблюдавах банката, след като те видях, че по обяд влезе там и сетне не излезе. Проследих те дотук и изчаках сгоден момент да се промъкна в стаята ти. Щях да дойда по-рано, но крадци ни причиниха доста неприятности в ранчото. — Той й обясни за нападението. — Сигурно ще се зарадваш, като разбереш, че се сдобрих с баща си и че родителите ми ще се оженят веднага щом се върна вкъщи.

„Щом се върна, а не щом се върнем?“

— Това е чудесна новина. Радвам се и за теб, и за тях. Моля те, поздрави ги от мое име. Колко време ще останеш тук?

Стоун долови болката и тъгата в гласа й и беше крайно изненадан от реакцията й, защото ако искат да го отстранят от пътя си, тя и баща й би трябвало да са доволни, че той ще се върне вкъщи. Не смееше да я разпитва, защото се страхуваше, че тя отново ще го излъже, дори и само защото му няма доверие или пък просто от предпазливост. Той трябва да изчака и да види какво ще му разкрие тя.

И двамата чувстваха напрежението у другия. И двамата искаха да се прегърнат, но чакаха първо другият да го стори.

— Не съм решил още. Ти постъпи жестоко с мен и семейството ми, Джини, но аз разбирам мотивите ти. Искам да ти благодаря, че даде на татко макар и малка част от Джоана и че все пак сложи навреме край на измамата. — Забеляза в погледа й изненада и облекчение, но после тъга замъгли красивите й очи.

— Това ли е всичко, заради което дойде тук? Да ми кажеш, че няма да търсиш отмъщение?

— Не, исках да ти кажа и още нещо, радвам се, че не си Джоана.

Той замълча и тя се опита да го предизвика:

— Защо?

— Защото двамата с Джоана, както вече си разбрала, сме кръвно свързани. Почувствах се ужасно, когато разбрах, че съм се любил със сестра си и знаех, че дори и да не искам отново ще я нараня.

„Бъди смела, Джини, иначе никога няма да узнаеш истината, каквато и да е тя.“

— Защо ми наговори онези груби, жестоки думи в ранчото, само за да ме обезсърчиш или защото те бяха самата истина? Защо се опитваше да сложиш край на връзката ни? Защото си мислил, че е грях да си влюбен в сестра си или защото наистина не се интересуваш от мен? Само плътско желание ли изпитваше към мен, Стоун? Нищо повече? И сега ли искаш да ме изоставиш, след като вече знаеш, че не съм Джоана, нито Ана Ейвъри? Нима моите лъжи унищожиха цялото ти уважение и привързаност към мен? Нима няма шанс, нито искрица надежда да изградим общо бъдеще?

Стоун гледаше дъщерята на човека, който бе убил най-добрия му приятел, човека, когото той се бе заклел да убие. Това беше най-важната му задача, за която тя може и да знае, а може и да не знае. Но тъкмо от тази задача зависеше дали ще имат „шанса“, за който тя говореше. В писмото си Клей му обясняваше, че Мат се държи странно. „Мисля, че не мога да му имам повече доверие — пишеше Клей. — Все отлага да подадем молба за тази земя. Казва, че трябва да запазим находището в тайна. Претърпях няколко злополуки, а само Мат беше с мен. Той ми е приятел и съдружник, но вече ме е страх да му вярвам. Ако нещо се случи с мен, завещавам ти моя дял. Изпращам ти картата и документа. Знаеш, че нямам семейство и ти си най-добрият ми приятел. Ти спаси няколко пъти живота ми. Ако Мат започне да те мотае, притисни го. Това находище е цяло състояние, Стоун. Така ни каза и пробиерът. Ако имаш възможност да дойдеш тук и да ми помогнеш, моля те побързай.“

Стоун смяташе, че Клей има причини да не вярва на Мат, след като двамата са били заедно години наред. Сега, след като Клей е мъртъв и земята е на името на Марстън, Мат смята, че е единственият собственик. Той бе разбрал, че Мат е регистрирал земята в Денвър на името на Джини, като е използвал само инициалите й. Знаеше къде се намира находището, така че не му трябваха нито Джини, нито Мат, за да стигне дотам. Не богатството искаше той, а наказанието на убиеца на Клей. Тази работа с Кинон му се струваше твърде мътна, нещо като димна завеса, каквато използват индианците, за да скрият или предпазят убежищата си в прерията. Ако Мат е невинен, той би могъл да заведе дело, би могъл да им помогне да издирят убиеца на своя приятел и съдружник. Но дори и да съществуваше някаква малка възможност Мат да е невинен, той би оставил убиеца да избяга, за да задържи находището само за себе си. Може би сега търси инвеститори, както току-що му обясни Джини, и някой ден ще се появи, преструвайки се, че нищо не знае нито за смъртта на Клей, нито за своята собствена мнима смърт. Тъкмо това трябваше да разбере той, и то много скоро.

А дали Мат бе споменал името на Стоун в писмата си до Джини? Дали Джини подозираше за смъртоносните му намерения и за наследството? Тези въпроси непрекъснато измъчваха Стоун. Ако я попита, дали тя ще бъде откровена? Баща му бе разказал за бягството й от Форт Смит. Тя беше хитра и смела. Беше дошла тук сама и се справяше отлично. Майка му го бе подтикнала да…

— Стоун, защо всъщност дойде тук? Можеше да ми напишеш писмо, в което да ми кажеш всичко това. — Джини бе притеснена и разтревожена от дългото му мълчание и непроницаемия поглед. — Толкова много време ли ти е нужно, за да разбереш какво чувстваш? Наистина ли ти причиних такава мъка, че не можеш да ми простиш?

Специалният агент беше твърде опитен в проследяването, надхитряването и залавянето на престъпниците. Той беше смел човек, справяше се бързо и прецизно с трудностите, които се изпречваха на пътя му. Но тази вечер, в присъствието на Джини, той сякаш не можеше да прояви ни едно от всичките тези качества. Тя изглеждаше тъй невинна, уязвима, измъчена и откровена.

— С писмо не бих могъл да погледна какво се крие в очите ти. Но дори и да се изправиш лице в лице с някого, пак не можеш да разбереш дали той е откровен с теб. Мисля, че и двамата го доказахме.

— С теб аз бях това, което съм, макар че не ти разкрих истинското си име — увери го Джини. — Но не мисля, че е същото със Стив Кар и Стоун Чапман — и двамата много си приличате, макар, че сте различни. Сякаш сега пред себе си гледам съвършено непознат човек. — Джини си мислеше, че може би заради брадата той изглежда съвсем чужд, загадъчен, предизвикващ страх и недоверие. — Дори и да не ми простиш и да не ме искаш, моля те позволи ми да те наема като детектив, за да ми помогнеш да открия баща си. „Ще трябва на всяка цена да те задържа тук, докато осъзнаеш истината. Ти ме обичаш и ме желаеш, ти твърдоглавецо. Нужно ми е време, за да ти го докажа.“

— Искаш да ти помогна да откриеш Матю Марстън? Защо?

— Ти си опитен агент. Не знам как и къде да го търся. Реших да работя за Франк Кинон, но той е прекалено… Толкова е трудно и опасно да се справиш с един хитър и влюбен мъж. Толкова ли много ме презираш, че не желаеш да ми помогнеш? Ще ти платя, колкото мога.

„Остани, Стоун. Дай и на двама ни време да срутим тази стена между нас.“

— Не те мразя, Джини — призна той. — Не съм престанал да те искам от мига, в който се запознахме в Джорджия. Случиха толкова много неща и трябва да мине време, за да свикна. Трябва да превъзмогна и да забравя всички тези лъжи и измами. Но вината не е само твоя. И аз те излъгах и те предизвиках да отидеш твърде далеч, да направиш неща, за които ще съжаляваш. Когато в ранчото си мислех, че си ми сестра, аз не бях на себе си и ужасно много страдах. Трябваше да те настроя против себе си и бързо да си тръгна. Любих се с теб, защото те обичах и цял горях от страст да те имам. Нуждаех се от теб, Джини, а не от твоето тяло. Ех, нима не разбираш какво направи с мен? Никога не съм искал нещо толкова много, както исках теб. Дори и желанието ми баща ми да ме признае за свой син не беше по-силно от желанието да бъда с теб. Щом узнах истината за твоята двойна игра, аз естествено бях ядосан. И разочарован, и наранен, и объркан. Сигурен съм, че и ти си се чувствала много пъти така заради мен. Не дойдох тук, за да те наказвам или да те изоставям. Дойдох, защото ти беше моя и искам отново да бъдеш моя… Защо плачеш? — попита той, приближи се към нея и избърса сълзите, които се стичаха по страните й.

— Толкова се страхувах, че ще те загубя. Обичам те, Стоун. Опитвах се да не те… защото ти си толкова…

— Уплашен като кон, когото ще подковават?

В крайчеца на устните му се появи закачлива и примамлива усмивка, която постепенно разтвори устните му и равните му бели зъби се показаха. Тази усмивка стопли душата й. Тъмните му очи заблестяха. В тях се отразяваха чувствата, които самата тя изпитваше. Тя вече не усещаше умора и страх. Сякаш нов прилив на енергия заля тялото й. Той беше изключително привлекателен, тя не можеше да устои на чара му.

— Толкова се радвам, че си тук. Така страстно те желая. Измина цяла вечност, откакто не си ме докосвал и целувал. О, Боже, как ми липсваше само. Ще ми простиш ли?

Той я целуна по челото, носа и докато разтваряше устните й със своите, тихо прошепна:

— Сигурно знаеш, че ти си единствената жена за мен.

Разтвори с брадичката си халата й и докосна с език чистата уханна плът.

— Ти си единственият мъж за мен, Стоун.

Джини го притисна към себе си, сякаш за да изрази онова дълбоко, неповторимо чувство, което бе много по-силно от първичното плътско желание. Сърцето й ликуваше от радост и тя се страхуваше, че то може да се пръсне от толкова много любов. В следващия миг тялото й пламна в огнена страст. Тя нямаше нито сили, нито разум да възпре това, за което и двамата копнееха — телата им да се слеят в едно и за миг да забравят всички последствия. Джини се предаде на горещите му целувки и възбуждащите му ласки.

Стоун искаше да разкрие всичко, което не даваше покой на съзнанието и душата му, но не биваше да го прави, докато не се срещне с Мат. Дотогава той трябваше да запази истината само за себе си. Отношенията му с Джини бяха твърде крехки и несигурни, за да рискува да ги разруши с потресаващото си признание за баща й. Може би е права и може би друг е виновен за смъртта на Клей. Ако е така, те заедно ще го открият и разобличат. Ако Мат е невинен, би било твърде необмислено да разкрива сега подозренията си и да предизвика нови неприятности помежду им.

Докато Джини го галеше и целуваше, мислите му се обърнаха в друга посока. Струваше му се, че тя възприема ласките му като доказателство за чувствата и желанията му и сякаш очакваше неговото потвърждение. Вярно, че тя беше единствената жена, която успя да проникне в душата му и да го спаси от разрухата на опустошителното му минало. Съблече нежно халата й, гладката бяла плът подканяше примамливо устните му. Запленен, омагьосан, той обсипа с целувки пламналото й от страст тяло.

Джини го притисна силно до себе си, разкопча ризата му и докосна с пръсти всеки мускул от мъжественото му тяло. Копнееше да се люби нежно и всеотдайно. Цялото й същество откликваше на бурните послания помежду им и тя се подчини на огненото си желание.

Стоун скочи, с трескава бързина събу ботушите и панталоните си. Зашеметен, възбуден от взаимния им любовен зов, той потъна в сладката й прегръдка. Зарови пръсти в косите й и устните им се сляха в страстна целувка. Чувстваше, че не може да овладее изгарящото го желание и докато се бореше с него, той нежно прошепна:

— Казах ти, че си опасно изкушение, на което не може да се устои, и бях прав, нали?

— Ти също, любов моя.

Джини усещаше как всяка фибра от тялото й гори в трепетно очакване. Само Стоун беше способен да утоли тази жажда.

— Искам те, желая те, любов моя!

— И ще ме имаш.

Тя се притисна още по-силно в него и достигнали мига на върховната наслада, тя простена в екстаз. Дълго стояха така, докато се уталожи огнената им страст. Чувстваха се удовлетворени, спокойни, щастливи. Джини се сгуши в него и като притвори очи, замечтано въздъхна.

Стоун се отпусна и се отдаде на мислите си. Несъмнено, той я обичаше. В живота му е имало и други жени, но той никога не се бе любил истински с тях. Сега вече усещаше разликата. Джини му носеше удовлетворение, каквото той досега не бе изпитвал. Тайната на щастието и блаженството се криеше в любовта. Той се обърна към нея и без да сваля поглед от очите й, рече:

— Разкажи ми отново за себе си. Искам да знам всичко за моята Джини Марстън.

Наближаваше вече полунощ, когато тя завърши разказа си за историята на своя живот от раждането си до този миг.

— Има и още нещо, което искам да ти кажа, отнасящо се до Франк Кинон. Мисля, че утре вечер той ще ми направи предложение за женитба. Как да го обезкуража, как да го разколебая, без да изгубя влиянието си над него?

Стоун знаеше, че не бива да се мярка пред погледа на Кинон. Нарочно си бе пуснал брада, за да не го разпознае никой в града. Ако Джини се окаже права, може би не Мат, а Кинон или някой друг е виновен за смъртта на Клей. Би било чудесно, ако е така, защото тогава той не би наранил Джини и не би рискувал да я загуби.

— Никак не ми се иска той да те докосва и целува. Вече усещам ревността, която ме разяжда отвътре. Ти си видяла в трезора торбата на баща ти, както и онези документи в досието му. Какво друго би могла да научиш от него? Той няма да признае, че е убил двамата мъже. Ако му задаваш въпроси, ще събудиш подозренията му. Време е да напуснеш банката и да не рискуваш повече.

— Ако напусна или ако променя държанието си, той наистина ще се усъмни.

— Да промениш държанието си? Нима искаш да кажеш, че нарочно си го съблазнявала?

Пръстите й закачливо си играеха с брадата му.

— Не съвсем. Не беше необходимо.

— А, в това съм сигурен. Ти открадна сърцето ми още от първия миг, в който се срещнахме.

Тя го целуна по брадичката.

— Чудесно, и да знаеш, че никога няма да ти го върна.

— Говорехме за Кинон. Утре, както обикновено, отиваш на работа, но не прави нищо, с което да събудиш любопитството му. Докато теб те няма, аз ще гледам да измисля нещо. Сигурно ще се наложи да вечеряш с него, нека ти направи предложение и сетне го помоли да те освободи от работа под предлог, че ти е нужно време да обмислиш предложението му. Това ще ни даде възможност да решим каква ще е следващата ни стъпка. Не че тази идея ми се нрави особено, но може да се окаже единственият път към нашата цел.

— Планът си го бива. Сигурна съм, че ще свърши работа… А ти къде ще отседнеш? — неочаквано смени темата тя.

— Нима не искаш да бъда тук? — отвърна той и нежно захапа устните й.

— Ако разберат, че живеем заедно, веднага ще ни разкрият. Освен това е твърде опасно. Бебета се зачеват именно в такива луди забавления.

Той притисна лицето й между дланите си и я погледна в очите.

— Това едва ли би имало значение, ако скоро се омъжиш за мен, любов моя.

С широко отворени очи, тя почти зяпна от изненада.

— Ти искаш да се…

Стоун се разсмя и я целуна по челото.

— Нима си потресена от факта, че те обичам и искам да се оженя за теб? Мислех си, че си го разбрала досега.

— И да, и не — отвърна тя в кратките паузи между прегръдките и целувките.

Стоун отново се засмя.

— Приемам, че реакцията означава „да“.

— Да, да, да — радостно отвърна тя. — Това са най-красивите думи, които някога съм чувала. Обичам те, Стоун Чапман.

— И аз те обичам, Джини. Трябва да се уверим, че нищо не може да ни раздели. — В мига, в който изрече това предупреждение, сърцето му се сви от страх.

Тя го галеше по тъмната брада.

— Какво може да ни раздели, мой малък мошенико? Ние се обичаме и бяхме откровени един с друг.

— Бързо определи датата за сватбата, преди да съм се разколебал — подразни я той.

— Първо ще трябва да открием татко.

— Защо? Не може ли да се оженим веднага? Не искам детето ми да се роди, така както аз съм дошъл на този свят.

Изглежда, че той се страхуваше да не я загуби и Джини, силно развълнувана, отвърна:

— Няма да ме загубиш, Стоун, така че не ме карай да бързам към венчилото. Ти вече си част от мен. Бих искала и баща ми да присъства на сватбата ни.

— И не те притеснява това, че съм…

— Ти не си незаконно роден. Баща ти те е признал за свой син. Дал ти е името си.

— Не това имах предвид. Забрави ли, че в жилите ми тече индианска кръв? Нашите деца също ще носят гените на апахите.

— Обичам те, Стоун, обичам те такъв, какъвто си. Нищо не може да промени чувствата ми.

— Ти не знаеш много неща за мен, Джини!

— Тогава разкажи ми всичко, както направих аз.

— Знаеш как съм роден и какво влияние е оказало върху мен отношението на баща ми. Може би донякъде вината е моя, защото не реагирах правилно. — Той отново й разказа как е бил осиновен, как е подслушал един от споровете между Стела и Бен и е разбрал, че Бен е истинският му баща. — Откакто се помня, аз трябваше да викам на майка си леля Нан, за да не клюкарстват хората за нея и да не я наричат „индианска курва“. Името й, Нандил, означава слънчоглед. Тя е била дъщеря на вожда на апахите.

— Значи ти си внук на вожда? Ти трябва да се гордееш с произхода си, Стоун. Един ден ще кажем това на децата и внуците си.

— Татко е бил заловен от апахите и те са искали да го заменят само срещу оръжие и припаси, които да им помогнат в борбата с белите хора. Но татко доказал, че е добър войник и верен приятел и те му върнали свободата. Когато напуснал лагера им, той отвел мама със себе си. Тя му е била любовница почти тридесет години. Бен винаги е казвал, че не може да се ожени за нея, защото хората мразят индианците и се страхуват особено много от апахите и една такава женитба ще го съсипе. Винаги съм смятал, че е страхливец и слабоволев човек, но май сега започнах да го разбирам. Любовта и страстта карат човек да върши безразсъдни неща, ти поне ме научи на това. Аз те обичах и желаех, но се страхувах да ти го призная. Може би татко се е чувствал по същия начин, не е знаел какво го очаква. Откакто напуснах дома си, станах свидетел на двете враждуващи страни. Когато си замесен в някоя неприятна история, можеш да бъдеш сляп за действителността.

— Прав си, любов моя, но така ние се учим и израстваме като личности. Всички сме човешки същества, имаме слабости, допускаме грешки. Понякога си мислим, че проблемите ни са неразрешими, понякога сами ги правим още по-големи, за да си намерим извинение, че ги пренебрегваме… Как са избрали името ти? Толкова е необичайно.

— Мама ме е кръстила Стоун Троуър на името на дядо ми. Бен ме осинови, когато бях на десет години и запази първата част от името ми. Аз обичах баща си и имах доверие в него и съвсем до скоро вярвах, че той ме е измамил и изоставил. Смятах, че само е използвал мама и че се е отнесъл грубо към Стела, колкото и лоша да беше тя. А тя наистина беше зла жена, Джини. Останах в ранчото още няколко години, като се опитвах да го накажа, но това само причиняваше още повече мъка и на двама ни. На шестнадесет години избягах от къщи, защото исках да намеря себе си. Живях известно време при апахите и там придобих много от уменията на добрия войн. Но все пак чувствах, че мястото ми не е там. Аз не бях един от тях, а и не обичах непрекъснато да се бия, да нападам, да воювам. Върнах се в света на белите и се занимавах с най-различни неща, но все не можех да намеря мястото си. Пред мен стояха проблемите, които татко се бе опитвал да обясни на мен и на мама. Много от неприятностите, които преживях, се дължаха на това, че съм метис. Дори три години съм работил в охранителния отряд в Тексас, но отношенията с апахите съвсем се влошиха и аз не исках да убивам народа, към които принадлежеше майка ми, нито пък да ги тикам насила в някой мръсен и пуст резерват. Когато започна войната, реших, че тя ще ми помогне да избягам от проблемите си. Но през април 1863 година бях заловен от войници от армията на Севера. Не трябваше да се набутвам в тази война, тя нямаше място в моя свят. Но аз търсех нещо, нещо, което не разбирах до мига, в който срещнах теб, Джини Марстън — той я целуна и се усмихна. — Плениха ме в момент, когато се опитвах да спася един човешки живот. След дългите месеци на затвор и мъчения ме попитаха дали не искам да се призная за янки, да се запиша в армията и да замина на Запад. И така през юли аз поех пътя към един нов живот.

Лицето на Джини просветна и тя каза:

— В началото на 1863 баща ми също е бил пленен край Стоунс Ривър, Мъфрийсборо. Служил е по тия места. След войната останал тук и се захванал със златотърсачеството. Не искал да се върне в Грийн Оукс и да натрапи на семейството си своя начин на живот. Всички го смятали за мъртъв, а това не е много справедливо, нали? А какво стана с теб после? С какво си се занимавал?

— Когато разбраха, че съм метис, решиха, че мога да им помогна в разрешаването на проблемите им с индианците. Работих като преводач, скаут, водач, телохранител и какво ли не още, но аз ти споменах за това онази вечер в лагера. След войната се занимавах със същите неща, но този път ми плащаха. Съгласих се да помагам на янките, защото исках да бъда свободен, да съм вечно в движение, да се науча да оцелявам. Преди две години се запознах с Уорън Търнър от Министерството на правосъдието. Той беше впечатлен от задачите, които съм изпълнявал, и ме покани да стана специален агент. Работата е вълнуваща и интересна. Преминах през много опасности, предизвикателства, постигнах много победи. Моите успехи ми донесоха уважение, признаването ми като личност, за което така дълго жадувах. Освен това ми харесваше, когато белите мъже бяха принудени да следват нарежданията ми й да поверят живота си и безопасността си в мои ръце. С Уорън станахме приятели. Той ми е началник. Изпратих му писмо с оставката си. Смятам да се върна в ранчото и да живея там, ако това те устройва, Джини. Скоро ще станеш моя жена. Един ден ранчото ще бъде наше.

— А какво ще стане с баща ми и сребърното находище?

Дълбоко в себе си Стоун вярваше, че богатството не е чак толкова важно за нея.

— Ако е жив, той би могъл да разработи сребърната мина. А ако е мъртъв, ти можеш да основеш компания, която да се заеме с добива на среброто. Ти спомена, че знаеш къде се намира находището и че земята е регистрирана на твое име. Така че никой не може да ти го открадне.

— Ако татко е мъртъв, съществува един проблем, с който трябва да се справим. Ако Клейтън Касиди има семейство, част от мината е тяхна. Татко каза, че Клейтън няма роднини, но бих искала сама да се уверя в това.

Думите й трогнаха Стоун и той се убеди, че тя е съвсем откровена с него.

— Ако са някакви далечни роднини, те едва ли заслужават това наследство. Ти ще имаш нужда от инвеститори, но за това ще говорим и ще мислим друг път. Късно е и трябва да спиш. Аз ще се измъкна тихо и ще потърся място, където да се настаня. Ще се видим утре вечер след срещата ти с Кинон.

— Ужасявам се от нея, но това може да ни помогне да научим нещо повече.

— В стремежа си да го заблудиш внимавай да не отидеш твърде далеч.

— Няма, не се притеснявай. Откакто напуснах Англия, разбрах колко опасни могат да бъдат среднощните тайни.

Стоун се молеше да настъпи по-бързо часът, в който да признае своята единствена тайна и дано тя да не бъде съкрушителна и за двамата. Не искаше да я сподели с Джини, защото това можеше да предизвика недоверие помежду им. Тя се нуждаеше от него и ако сега научи истинската причина за идването му в Колорадо, би могла да се обърне срещу него и да се озове в опасност. Кой знае, може би Мат е излъгал и нея, може да я е изоставил така, както е постъпил със семейството си в Джорджия. Когато тя разбере истината за своя баща, той трябва да бъде до нея.

— Обичам те, Джини. Каквото и да се случи, аз винаги ще бъда до теб.

Тя се сгуши в него.

— Обичам те, Стоун Чапман, Нямам търпение тази история да приключи и да започнем заедно новия си живот в Тексас.

— Ще се постарая това да стане много скоро.

— Нищо не може да ни раздели — прошепна тя и го целуна, без да подозира, че това кошмарно „нищо“ ще се изпречи на пътя им само след няколко часа.