Джанел Тейлър
Среднощни тайни (16)

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Да, татко. Той е човекът, за когото ти разказах — най-сетне продума Джини. — Тъкмо той ме спаси от онези разбойници, когато се преструвах, че съм дъщерята на Чарлз Ейвъри. Представи се като Стив Кар и аз му повярвах, повярвах на всяка една негова дума.

Стоун забеляза, че неговото присъствие и новината, която току-що бе научила, предизвикаха у нея най-искрено удивление. И все пак не му се искаше да й се довери, нито пък беше склонен да й повярва. Спомни си как го бе поканила вкъщи, но не бе и подозирал, че тя е имала предвид неговия дом. „Не, това не е Джоана Чапман, не може да бъде Джоана, тревожно си мислеше той. Това сигурно е поредният трик.“

— Преструвала си се, че си дъщерята на Ейвъри? — повтори той с подигравателен тон. — Искаш да кажеш, че не си Ана Ейвъри?

Бен се засмя и рече:

— Разбира се, че не е, синко. Това е Джоана. Тя ми разказа за всичко, което заедно сте преживели, докато се е опитвала да дойде тук, при нас.

Стоун впери смразяващ поглед в младата жена. В очите й се четеше само… страх и болка. Но, ако иска да го прелъсти, защо ще се представя за негова сестра? О, ами да, нали всички знаят, че той е осиновен. Дали пък не е замислила да се намъкне в семейството му, да се ожени за него и след това да признае измамата? Ами ако истинската Джоана се върне и я разобличи? И все пак тя изглежда толкова уплашена, толкова уязвима. Сигурно си мисли, че той я е измамил. Вероятно малката мошеничка не е знаела, че Стив Кар и Стоун Чапман са едно и също лице. Дали пък да не се направи, че й вярва и да се възползва от нейното благоразположение? Не, не би могъл да го стори, защото имаше една съществена подробност, една тайна, за която тя дори и не подозираше. Би могъл да я има само, ако я разобличи и ако изобщо може да й прости за лъжата.

— Наистина ли ти разказа за всичките ни преживявания, татко? — най-сетне продума Стоун.

— Да — отвърна Бен, без да подозира нищо за отношенията им и набързо обясни на сина си причините, поради които тя е напуснала Англия и как точно се е добрала до вкъщи. — Бог да те благослови, благодарен съм ти, че си й спасил живота. Поемайки риска да се представи за Ана Ейвъри, тя не е очаквала, че на главата й ще се струпат толкова неприятни изненади. Щастлив съм, че си бил там, за да й помогнеш. Предполагам, че тогава си действал по една от твоите тайни задачи. Слушай, Стоун, опасно е да работиш като специален агент към Министерството на правосъдието. Защо не се откажеш от тази работа? Върни се в ранчото. Имаме нужда от теб, синко. Е, няма ли да прегърнеш сестра си?

Последната дума се заби като нож в злощастното сърце на Стоун. След като чу разказа на Бен — съдържащ подробности, известни само на истинската Джоана — той не можеше да се самозалъгва повече. Когато бе казал на служителя от хотела, че е неин брат, той нямаше ни най-малка представа, че това ще се окаже истина. О, Боже, та той се бе любил със собствената си сестра! Слава Богу, че тя не знае истината. Джоана смяташе, че той е осиновен, че няма кръвна връзка с него, така че тя въобще не съзнаваше какво са направили… Но ако Стела й е казала истината, тя сигурно се е ужасила, като е разбрала кой е всъщност Стив Кар.

Докато Бен се впускаше в пълни подробности около приключенията им, Стоун не го слушаше, тъй като историята му бе вече прекалено добре позната. Беше огорчен и разгневен от факта, че след като най-сетне се бе влюбил, трябваше да научи, че жената, която обича, е негова сестра и че не е възможно да прекарат остатъка от живота си заедно. Трябваше да намери начин и да забрави греховните чувства, които изпитваше към нея. И, което е по-лошо, ако тя не знае истината, а той се молеше да е така, не би могъл да й обясни защо трябва да отхвърли любовта й. Ако се е върнала вкъщи, за да отмъсти или за да иска пари, то алчността и омразата й са съсипали и нейния, и неговия живот. Ех, ако се бяха доверили повече един на друг, ако и двамата бяха разкрили истинската си самоличност, преди да отидат твърде далече! Вината беше негова, защото тя няколко пъти се бе опитала да му признае истината за себе си, но той я бе възпрял. Проклинаше жестоката съдба, която им бе изиграла лоша шега. Как би могъл да се примири с това, което бе сторил? Как би могъл да спре да я желае? Как би могъл да забрави, че тя иска да бъде с него, че го обича и че вероятно ще бъде съкрушена от кошмарната истина? Какво ли си мислеше тя в този труден момент?

Разкъсвана от съмнения и въпроси, Джини също не слушаше Бен. Как би могла да разкрие истината пред човека, когото обича и пред неговия заблуден баща? А може би гневът им ще заглуши болката от новината за смъртта на Джоана? Страхуваше си, че и двамата мъже ще поискат да си отмъстят и тя може да бъде арестувана за измама. Ех, ако бе казала на „Стив“, че истинското й име е Вирджиния Марстън. Но тогава пък Стоун щеше да я разобличи пред баща си и тя щеше да се окаже в още по-неблагоприятно положение. Не, все още не биваше да си признава истината, защото нито познаваше, нито имаше доверие в човека, когото обичаше, макар че много й се искаше да успокои някак си Стоун. Щом тръгне за Колорадо, ще му остави писмо, в което ще обясни всичко и ще му се извини. Стоун не беше от тези, дето лесно се мамят, и тя много добре знаеше това. След превъплъщенията й в Ана и Джоана, той щеше да я помисли за лъжкиня и алчна мошеничка, едва ли би й повярвал, че го обича.

Ако Стоун наистина изпитваше някакви чувства към нея, той би се държал по съвсем различен начин в този момент. В крайна сметка, след като е осиновен, той не би трябвало да я отбягва. Освен ако не може да се примири с думата „сестра“ и се тормози от факта, че е съблазнил дъщерята на осиновителя си. Но те не са извършили кръвосмешение! Нали не са кръвни роднини, нали всъщност Джоана и Стоун не са брат и сестра? А може би не му се нравеше, че „Джоана“ се е върнала и той ще трябва да дели с нея любовта и парите на Бен. Може би не я обича и се страхува, че тя ще предяви някакви претенции към него. Дали пък не е наранила гордостта му, като го е излъгала? Сигурно вече се съмняваше в искреността на чувствата й. О, как копнееше тя да му разкрие истината, но нещо в държанието на Стоун я караше да мълчи. Независимо от всичко, което й бе сторил, тя все още го обичаше и желаеше! Имаше толкова много неща, които искаше да му каже, но не и в присъствието на Бен. Тя трябваше да говори насаме със Сти… Стоун. Как би могъл да я презира, след като самият той е лъжец и измамник!

Възвърнала самообладанието си, Джини рече:

— Мистър Ейвъри наистина има дъщеря на име Ана, Стоун. Би трябвало да знаеш защо напуснах Форт Смит, ако си се върнал там и ако са ти предали писмото ми.

— Точно това направих, но ти пък не си получила моето писмо. — Той го извади от джоба си и й го подаде. Веднага разбра, че направи грешка и събуди любопитството на Бен, но вече беше късно да го издърпа от ръцете й. — Джейк Купър трябваше да ти го предаде, но така и не успя, защото му възложиха някаква спешна задача. Няма значение, вече си вкъщи, жива и здрава.

Джини бе развълнувана и изумена от факта, че той й бе оставил съобщение. Нямаше търпение да го прочете. Мушна го в джоба на роклята си и каза:

— Ще поговорим по-късно. Имаме да си кажем толкова много неща.

Стоун веднага разбра за какво става дума, но не би могъл да го позволи, все още не. Ейвъри я бе измамил и тя бе потърсила утеха в Стоун в момент, когато бе уязвима и скърбеше за майка си, а не за най-добрата си приятелка, както му бе казал Чарлз.

— Ще имаме достатъчно време да поговорим по-късно.

— Може би довечера, синко — обади се Бен.

Стоун се вцепени от отчаяние, доловил намека в тона и погледа на баща си. Не, Джоана не бива да разбере, че са съгрешили пред Бога и закона, отдавайки се на взаимните си страсти. Ще трябва да убеди баща си никога да не разкрива общата им тайна. Не биваше да се поддава на чувствата си, трябваше да обуздае пламналото си желание. О, Бог да му е на помощ, та той все още обичаше тази жена и мечтаеше да се люби с нея!

— Не, татко, сега не му е времето да обсъждаме такива лични неща. Може би някой друг ден. По-добре да не ровим в миналото.

— Както кажеш, синко — смутено, но с чувство на облекчение отвърна Бен. — Може да си побъбрите двамата, докато кажа на Нан да сложи още една чиния на масата. Радвам се, че си дойде, синко. Сега сме истинско семейство.

След като Бен излезе от стаята, Джини и Стоун впериха поглед един в друг.

— Защо ме излъга? — попита тя. — Може би само, за да ме прелъстиш и сетне да избягаш, защото си мислиш, че си прекалено огорчен и озлобен, за да се обвържеш с мен или с някоя друга жена? Тук ти се радваш на любов, семейство и добър живот. Наговори ми всички онези неща само за да ти се отдам. Не си нито скаут, нито наемен преследвач, ти си човек на закона, таен агент. Ти ме използва и сетне ме захвърли, Стоун. Защо?

Лешниковите й очи се напълниха със сълзи, той не успя да се сдържи, придърпа я в прегръдките си, като тихо й каза колко много съжалява. Разтреперана, тя се сгуши в него. Трябваше да бъде нежен, състрадателен към нея, трябваше да я утеши, без да признава любовта си. Изненадан от самия себе си, Стоун за първи път разбра, че е способен да обича, че има чест и съвест.

— Никога не съм се отнасял така с жена и не съм имал намерение да те обидя. Харесвах Ана Ейвъри, но не исках да бъда измамен, много пъти се опитвах да ти го обясня. — Беше мъчително за него да я лъже, да й причинява страдание, да я докосва без да я целува, да овладее страстното си желание. — Истина е, че съм незаконно роден. Баща ми не ме е признал и фактът, че Бен ме е осиновил, не може да компенсира огорчението ми. Аз не живея тук. Двамата с Бен не се разбирахме и дойдох само, за да изгладим недоразуменията си… Сетне трябва да замина… защото имам друга работа.

Джини сякаш не схващаше напълно смисъла на думите му. Трябваше да го накара да се изрази по-ясно и тогава да реши как да му признае истината.

— Ти не разбираш, Стоун. Вината е моя. Трябваше да ти кажа коя съм. За нас все още има надежда, ние не сме кръвни роднини. Искам да бъда с теб.

Разкъсван от противоречиви чувства, Стоун с усилие се отдръпна от нея. Целият гореше от любов и желание. Трябваше да сложи край на тази история, тук и сега.

— Прости ми, Джоана, но не може да има нищо между нас. Аз наистина те харесвам и за мен беше удоволствие да бъда с теб, но това е всичко. Не бих могъл да те обикна. Взаимните ни хитрини бяха болезнени и ни струваха твърде скъпо. Трябва да забравим това, което се случи между нас, и ти обещавам, че то няма да се повтори. Ако не ти, а някой друг ме бе измамил, сигурно щях да го убия. Нищо не ме разгневява така, както лъжите и преструвките. Ти си красива жена, Джоана, и дяволски привлекателна и аз не можах да устоя на изкушението да те любя. Но не биваше да го правя.

Но нима иска да каже, че никакви други чувства не го вълнуват освен собственото му плътско желание?

Как смее да й говори така хладнокръвно за „лъжи и преструвки“, след като самият той често прибягва до тях? Тя впери мрачен поглед в него.

— Значи ти не изпитваш към мен това, което аз изпитвам към теб, така ли?

— Да, така е — едва-едва отвърна той — и съжалявам за това. Нямаше как да ти кажа кой съм и какъв съм, но щях да се върна във Форт Смит и да ти призная истината. Въпреки че те излъгах, не ми се искаше да страдаш заради мен. Налагаше се да изпълня задачата си докрай. Трябваше да съм сигурен, че ти не си замесена, защото в противен случа би могла да ме издадеш на други членове на ку-клукс-клан. Усещах, че нещо те мъчи, но така и не разбрах какво е то. Ако можех да променя това, което се случи между нас, бих го направил. Себелюбиви глупаци като мен не струват и пет пари. Ти страдаше за майка си, знаеше, че рано или късно ще те уличат в лъжа и се обърна към мен, защото си смятала, че можеш да разчиташ на мен. Аз не съм мъжът, когото ти заслужаваш.

Отчаяна, Джини реши да направи последен опит да го развълнува и трогне.

— Не е вярно. Съдбата ни срещна отново и това е някакво предзнаменование. Ние можем да разрешим този проблем. Обичам те, Стоун. Обичам те и те желая още от онзи пръв ден в Джорджия. Каквото и да стане с нас, аз винаги ще те обичам. Ти не си и никога няма да ми бъдеш брат. Искам да сме заедно до края на живота си.

Стоун се престори, че е сърдит и рече:

— Ако е така, Бог да ни е на помощ.

— Знам, че имаш причина да не ми вярваш, защото съм те лъгала преди, но кълна се, аз наистина те обичам.

— По-добре да ме забравиш — рече той повелително. — Забрави това, което се случи между нас.

Джини го погали по бузата.

— Не мога, а и не искам. Обичам те.

Докосването й го смути и той отстъпи крачка назад.

— Тогава лошо ни се пише, Джоана. Никога не съм искал да те нараня, не искам да го правя и тази вечер. Скоро ще разбереш, че аз не съм подходящият мъж за теб. Не изпитвам никакви чувства към теб. Исках само да те любя и нищо повече. Не споменавай пред татко, че ме обичаш и че двамата с теб… Ако го сториш, ще си тръгна и никога повече няма да се върна. — Така или иначе той имаше намерение да си тръгне тази вечер, за да бъдат далече един от друг.

Джини потрепера, като чу жестоката му закана и все пак нещо я караше да се съмнява в думите му.

„Сега си вкъщи — мислеше си тя — и аз ще ти докажа, че грешиш. Ще те изкушавам и преследвам всеки миг. Ти няма да можеш да ми устоиш.“ Но, ако той й е говорил истината, тогава по-добре да не се разкрива пред този опасен човек.

Бен се върна, погледна навъсените им лица и рече:

— Нан каза, че вечерята ще бъде готова след двадесетина минути.

Тя му бе казала още, че е чула стъпките на сина си и че е подслушала разговора им.

— Искам да видя леля Нан… за малко — обади се Стоун. — Ще поговоря с теб по-късно, татко. И с теб, Джоана. Радвам се, че и двамата ви виждам отново.

Стоун излезе от стаята и отиде да види майка си, преди да си тръгне.

Бен забеляза безпокойството на Джини и се усмихна.

— За какво си приказвахте със Стоун? И двамата изглеждате малко напрегнати. Да не би да имате някакви неприятности?

— Не, татко. Имахме само един малък спор, преди той да напусне Форт Смит. Не го обвинявам. Той смяташе, че аз съм Ана Ейвъри и че съм замесена в онзи случай с ку-клукс-клан. Сърди се, че не съм му казала коя съм, но скоро ще му мине. Мислехме си, че сме станали приятели и въпреки това продължавахме да се мамим един друг. Предполагам, че просто и двамата сме се страхували да разкрием тайните си.

Бен не успя да прикрие тревогата си.

— Вие двамата не сте… Имам предвид, че не сте си допаднали прекалено много, нали?

Джини се престори на развеселена и се засмя.

— О, не, татко. Стоун се държа твърде студено и дори грубо с мен, но все пак е симпатичен човек. Харесва ми. Надявам се, че ще се задържи повече време тук и ще можем да се опознаем.

— Дано! Преди отношенията ни не бяха особено добри, но сега сме готови да изгладим недоразуменията.

— Чудесно, татко. И двамата го заслужавате.

Няколко минути по-късно Бен предложи да седнат на масата. Нан влезе в трапезарията.

— Стоун си тръгна, Бен — осведоми го тя. — Замина. Каза да не се притесняваш. Ще се върне след седмица-две.

— Замина, без да каже и дума — промърмори Бен.

— А как е той, добре ли е?

Нан се усмихна и се опита да го успокои:

— Нищо му няма Бен. Просто не искаше да се сбогува с вас двамата. Разполагаше с твърде малко време. Работи по някаква изключително важна задача. Бързаше много, но обеща скоро да се върне — наблегна тя.

— Хайде, вечерята е готова.

Джини все пак си наложи да хапне от вкусното ядене и да води непринуден разговор. Не можеше да проумее защо Стоун е побързал да си тръгне. Вероятно е искал да избяга от нея. „Изкушение или разкаяние?“ — питаше се тя. А може би е решил, че и двамата имат нужда от време, докато свикнат и приемат истинската си самоличност? Е, поне беше казал, че скоро ще се върне. Тогава тя би могла или да му въздейства по някакъв начин, или да му признае истината и да си тръгне.

Когато най-сетне приключиха с вечерята, на Джини й се прииска да остане сама. Усещаше, че Бен и Нан са някак странно напрегнати, въпреки че не го показваха. Реши, че има нещо нередно, защото и двамата бяха тъжни и притеснени. Не отваряха дума за Стоун. Дали наистина той не живее тук? Дали наистина двамата мъже не са се разбирали помежду си? Дали завръщането на истинското дете — другият наследник на ранчото — не е причинило още повече неприятности? А може би Стоун е оставил на Нан съобщение, което да предаде на Бен.

— Ще ти помогна да почистиш масата, Нан. Твърде изтощена се чувствам тази вечер. Толкова много неща се случиха днес.

— Лягай си, Джоана. Аз ще помогна на Нан.

Джини се престори, че приема с готовност предложението, но нетърпението му да се освободи от присъствието й събуди нейното любопитство. Видя, че Бен стана от мястото си, за да помогне на необичайно притихналата жена. Притисна се до стената, за да подслуша разговора им.

— Защо Стоун си тръгна толкова бързо, Нан? Разстроен ли беше?

— Чух какво си казахте двамата, преди Джоана да дойде при вас. Това е жестоко спрямо него, Tsine — подчерта тя. Нарече го „любов моя“ на езика на апахите — нещо, което правеше винаги, когато бяха сами. — Трябва да се сдобрите. Трябва да си простите, да проявите разбиране и търпимост един към друг. Той е твой син, Бен. Съвсем естествено е желанието му всички да узнаят истината. Дотук животът му премина в лъжа. Хората не смеят да се подиграват в лицето на Стоун Чапман, но го правят зад гърба му. Ако не беше го осиновил, те нямаше да му позволят да седи с тях в една и съща стая. Хората мразят апахите. Та нали затова ти не посмя да се ожениш за мен и да признаеш нашия син. Той има нужда от теб, Бен, от твоята любов и съчувствие. Той е почти съсипан от огорченията, които е бил принуден да изживее. Сега ти подава ръка, отвърни му със същото преди да е станало твърде късно.

Джини не можеше да повярва на ушите си — значи Стоун е дете на Бен и Нан, и Бен е осиновил собствения си незаконно роден син. Нан не е испанка, а индианка от племето на апахите и в жилите на Стоун тече индианска кръв. Той е знаел истината и е искал баща му да го признае официално за свой син. В следващия миг очите на Джини се разшириха и сърцето й подскочи. О, Боже, значи Стоун и Джоана имат един и същи баща и той го е знаел. Помислил си е, че се е любил със…

— Дали Джоана знае за Стоун? — разтревожен попита Бен.

— Едва ли, Tsine, освен ако Стела е била достатъчно жестока, за да й го каже.

— Стела е жестока, коравосърдечна и отмъстителна. Щом научи за теб и Стоун, тя открадна дъщеря ми. Заплаши ме, че ако тръгна подир Джоана, ще предизвика ужасен скандал. О, Боже, как ми се искаше да си взема обратно момиченцето. Обичах я, имах нужда от нея, тъй както от Стоун. Защо не предизвиках Стела? Защо се поддадох на шантажа й? Защо позволих Джоана да страда през всичките тези години? Защо причиних толкова мъка на Стоун? Аз съм един себелюбив страхливец, Нан. Трябваше да се оженя за теб и смело да изляза срещу всеки, който посмее да презира моето семейство. Как можах да бъда такъв заслепен глупак? Как можах да повярвам, че съпругата ми трябва да е бяла жена с благороден произход? Донякъде и аз съм виновен, че Стела беше толкова зла и порочна.

— Не, Tsine, тя си беше такава още преди да се ожените.

— Ако Джоана разбере, че Стоун е наш син, тя ще ме намрази и аз отново ще я загубя. Ще си помисли, че Стела с право е напуснала един мъж, който е влюбен в друга жена и има дете от нея.

— Но когато Стоун се роди, ти все още не беше женен за Стела.

— Така е, но ти и аз винаги сме се обичали — и преди, и след сватбата ми със Стела. Джоана няма представа какво зло е майка й. Щом разбра, че не може да има други деца, Стела не ме допусна повече до себе си, но това не се отнасяше за чуждите мъже. Колко пъти ми се е присмивала, когато я разобличавах в безкрайните й изневери. Флиртуваше и се държеше като проститутка, но беше достатъчно умна да не го прави пред неподходящи хора. Какво ли не опитах, за да си взема дъщерята — заплаших я, че всички ще научат за нейната безнравственост и дори се опитах да я подкупя. Едва ли толкова е искала Джоана да остане при нея, тя просто нарочно не ми даваше детето. О, Боже, тази жена наистина беше жестока. Донякъде съм щастлив, че вече е мъртва. Не бих могъл да разбия сърцето на дъщеря си, като й разкажа всички тези неща. Но, ако не го сторя, тя никога няма да разбере за теб и Стоун, нито пък защо не съм я потърсил през всичките тези години.

— Нима се страхуваш, че Стоун може да й го каже? Не, Tsine, той не би го направил. На него му е ясно защо не можем да разкрием истината.

— Така ли мислиш, Нан? Но това не е честно спрямо него.

— Ти си му завещал половината от ранчото. Дал си му името си.

— Нима това е всичко, което един баща може да направи за сина си?

— Стоун е мъж, Tsine, силен, смел и умен мъж. Преди да си тръгне, той ми каза, че е готов да се примири със сегашното си положение.

— Но ти го чу какво ми говореше преди. Защо е променил решението си?

— Ако признаеш публично, че Стоун е твоят незаконно роден син, той ще бъде опозорен до края на живота си. Нашата греховна любов ще излезе наяве. Той искаше само да разбере дали го обичаш достатъчно, за да поемеш този риск. Твоята готовност напълно го удовлетвори. Стоун ми обясни, че за всички нас ще бъде твърде болезнено и безсмислено да разкрием истината. Съвсем настойчиво те моли да не споменаваш нищо пред Джоана. Каза, че няма нищо против до края на живота си да си остане твоят осиновен син.

— Но дали аз съм доволен от това положение, Нан? Стела го мразеше, защото знаеше колко много го обичам. Презираше го, защото в жилите му тече индианска кръв. Много пъти се е опитвала да ме принуди да изгоня „това малко индианско сираче“. Точно така го наричаше! Тя не възразяваше срещу твоето присъствие, защото ти добре й служеше. Ревнуваше всеки миг, когато аз и Стоун сме заедно.

— А имаше много такива моменти, любов моя, Стоун беше твоя сянка.

— Толкова много ме обичаше преди да научи за моята измама.

— Той все още те обича. Иначе не би се връщал у дома.

— Всеки път, когато си тръгне, усещам, че ужасно много ми липсва. Надявам се, че този път ще се върне завинаги. Дано се разбират двамата с Джоана.

— Като деца се разбираха. Каквото и да е говорила Стела, ти обграждаше с любов и внимание и двете деца.

— Заблуждавах се, че ако позволя на Стела да върви по собствения си път, тя ще стане по-милостива. Но уви, тя не се промени.

— Стела не можа да се примири, че обичаш мен, а не нея. Не можа да се примири, че не тя, а аз ти родих син. Тя беше горделива и суетна.

— Трябваше да я вразумя. Трябваше да я заключа в стаята й и да не й позволя да ми вземе Джоана.

— Ти не си способен да причиниш зло никому, Tsine, дори и на нея.

— Колкото и да я мразя и презирам, все пак съжалявам, че е свършила по този ужасен начин. Сигурен съм, че нейната безнравственост е оказала влияние върху дъщеря ни.

— Джоана ми изглежда добро момиче. Не се тревожи за нея. Тя доказа, че прилича на баща си, че е смела и силна като него. Също както и нашия син. Когато Стоун се върне, ние най-сетне ще бъдем истинско семейство. Обичам Джоана като собствена дъщеря. Радвам се, че най-после си е у дома.

— Какво бих правил без теб, Нан?

— Или аз без теб, любов моя?

— Сега, след като Джоана си е вкъщи, двамата с теб ще трябва да бъдем по-внимателни. Но един ден ще…

— Не говори за красивите мечти, преди да се сбъднат. Когато затихне омразата на моя народ, тогава ще мислим за общо бъдеще. Но напоследък нещата вземат лош обрат. Не бива да рискуваш името и дома си. Хората няма да купуват или продават добитъка на един човек, който е женен за индианка и чийто син има индианска кръв. Истината би могла да те унищожи.

— Вече не съм убеден, че е така. Стела я няма, аз съм свободен. Какво лошо има в това да се оженя за жената, която обичам, която цели тридесет години не съм спирал да обичам?

— И двамата знаем отговора, Tsine.

Джини най-сетне се добра до стаята на Джоана. Беше се осмелила да подслушва доста време, за да насъбере достатъчно информация, която щеше да й помогне да вземе окончателното си решение. Питаше се как е могъл Бен да не усети колко унижена и наранена се е чувствала Стела, когато е разбрала за любовната му история с друга жена — жената, която е споделяла техния дом и която е родила син на съпруга й. Отмъщението на Стела, макар и жестоко, е разбираемо, може би дори напълно естествено, като се имат предвид обстоятелствата. Джини се чудеше как Нан се е любила с мъж, който е бил женен за друга, как е могла да живее под един покрив със съпругата му. Как Стоун се е примирил с условията, поставени от измамните му родители, защото всъщност е знаел кой е баща му? И той ли е толкова себелюбив и алчен? Дали пък не си иска само своя дял от наследството? Носи името на баща си и всички го приемат като Стоун Чапман, но същевременно знаят, че е незаконороден.

Незаконороден… Нейният любим не я бе излъгал за болката и страданието, причинено от тази дума. И все пак той имаше късмет, че баща му го обича достатъчно много, щом го е осиновил.

Дали пък не избяга от нея, защото си мисли, че са брат и сестра? А може би наистина не я обича? Сякаш Стоун е свикнал да бяга от трудностите, вместо да се изправя срещу тях. Не би могла да го вини, защото раните му от миналото не бяха зараснали.

„Какво ли ще направиш, когато разкриеш измамата ми? Ще бъдеш доволен, че не съм Джоана и ти не си съгрешил със сестра си. И ще си с чиста съвест пред Бен, че не си прелъстил дъщеря му. Ще ме разбереш ли? Ще ми простиш ли? Ще се разгневиш ли? Ще искаш ли да ми отмъстиш за това, че съм обидила и излъгала и теб, и баща ти? Ще се зарадваш ли, че си единственият наследник на това ранчо? Ще ме приемеш ли като Вирджиния Марстън?“

 

 

Минаха два дни и Джини чакаше Стоун да превъзмогне шока и да се върне. Смяташе да говори с него, преди, да разкаже всичко на баща му. Непрекъснато мислеше за писмото на Стоун. Дали наистина я обича и желае, или пък тя, завладяна от мечтите си, бе разтълкувала погрешно смисъла на думите му? Дали „ще се върна да те взема“ означава само, че ще я заведе обратно в Джорджия? Дали под „сериозен разговор“ е разбирал това, което й каза онази вечер — че не бива да страда за него и че се е любил с нея само защото се е поддал на слабостта си и на плътското си желание?

В събота, на първи юни, той все още не се бе върнал и Джини се съмняваше, че скоро ще го види. Беше й споменал, че следващата му задача ще отнеме седмици, дори месеци. Тя не можеше да остане толкова дълго. В Колорадо я чакаше неотложна работа. Ще признае истината пред Бен и ще си тръгне. Тогава той би могъл да каже на Стоун, че няма причини да не се връща в ранчото.

Колкото повече отлага неизбежния разговор, толкова по-зле и за нея, и за другите. Тя трябваше да открие баща си. Бе написала писмо на Стоун и ако той държи на нея, този път поне ще знае къде да я търси. Вероятно ще бъде по-добре, ако Бен му каже истината, и то след като тя си замине.

Джини слезе долу. Бен беше във всекидневната и четеше.

— Мистър Чапман, налага се да говоря с вас по един изключително важен въпрос.

Бен свали вестника и смутено я погледна.

— Защо ме наричаш мистър Чапман, Джоана? Да не се е случило нещо?

— Много неща се случиха, сър. Не знам откъде и как да започна. — Видя как по лицето му се изписа уплаха. С крайчеца на окото си забеляза Нан, която се спря на прага.

— Да не е нещо за теб и Стоун? Да не би ти и той… И двамата се държахте доста странно. Затова ли така внезапно си тръгна той?

Не по-малко уплашена, Джини усети как сърцето й лудо биеше. Реши, че и Нан има право да чуе истината. Та нали е майка на Стоун.

— И да… и не, сър. Честно казано, не знам защо Стоун си тръгна така бързо, нито пък знам какво мисли и какво чувства към мен, но аз го обичам и се надявах, че и той ме обича — рече тя.

Бен пребледня. Вестникът падна на пода.

— Какво?

— Когато се представях за Ана Ейвъри, аз се влюбих в Стив Кар.

— Но ти не бива да се поддаваш на чувствата си, той е твой брат.

— Не, сър, не ми е брат. Обичам го и искам да се омъжа за него. Аз не съм…

— Това е невъзможно! — отчаяно извика Бен. Погледна към Нан, която пребледняла и разтреперана стоеше на прага.

— Само, ако Стоун не ме обича и не ме иска — продължи Джини. — Онази вечер той се държа твърде студено към мен и отхвърли любовта ми. Но аз не вярвам, че не ме обича. Мисля и се надявам, че той си тръгна, защото се страхува, че ще го преследвам и ще му искам обяснение. На всички ни ще олекне само ако си призная истината.

— Той не може да се ожени за теб, Джоана, защото е твой брат, кръвен брат. Той не е осиновен, той ми е истински син, на мен и на Нандил. О, Боже, значи затова така бързо излетя от къщи! Влюбен е в теб, нали?

Джини смяташе, че все още е рано да им разкрие докрай потресаващите факти.

— Надявах се, че е влюбен в мен. Преди да замине, той го отрече и ме отблъсна. Моля се на Бога да ме е излъгал.

— Но ти чу ли какво ти казах, Джоана? Ти си му сестра. Това, което искаш, не може да стане. Бог ме наказва за миналите ми грехове. Позволил е децата ми да се влюбят. Дано Бог ми прости за мъчителните тайни, които трябваше толкова години да пазя. Какво ще правим сега? — мърмореше си Бен, като погледна към Нан, която бе вперила в двамата поглед, пълен с отчаяние и болка.

— Ще се махна оттук, сър. Утре или в понеделник, когато кажете.

— В никакъв случай. Ще измислим нещо. Аз те обичам и имам нужда от теб.

Джини погледна нежно към Бен и с благ тон рече:

— Не, сър, вие обичате Джоана. Аз не съм Джоана. Аз не съм ваша дъщеря, мистър Чапман. Казвам се Вирджиния Ан Марстън. Джоана беше най-добрата ми приятелка в училище. Тя ме помоли да дойда тук и да се представя с нейното име.

— Това отмъщение ли е? — обезумял попита Бен.

— Ни най-малко. Тя не ви мразеше. Искаше да си дойде вкъщи, но не можа и изпрати мен. Всичко, което ви разказах за нея и за Стела, е самата истина.

— Малко изпитание, а? Ще й пиша веднага да се прибере у дома.

— Не можете, сър. Джоана е… Тя е… Тя почина на тринадесети март в Савана малко след като пристигнахме от Англия.

Бен скочи от стола, настъпи вестника, който прошумоля под краката му, и се приближи към Джини. Сграбчи я за ръцете и я погледна право в очите.

— Защо ме лъжеш, Джоана? — разгневено попита той. — Заради Стоун? Не можеш заради греховната си любов да се преструваш, че не си моя дъщеря!

На Джини й се искаше да се отскубне от желязната му хватка и умолителния поглед, но дори не се опита да го стори.

— Аз съм Джини Марстън, сър, кълна се в това. Нека да ви кажа всичко, което знам, и сетне ще го обсъдим. — Тя го поведе към канапето и му помогна да седне. Краката й трепереха, строполи се до него на канапето и се обърна с лице към слисания човек. Бавно, внимателно и със съчувствие, тя започна да му разказва историята си. — Това е истината, мистър Чапман — завърши тя. — Обичах я като сестра и се постарах да изпълня желанието й. Не искам да ви заблуждавам повече. — Тя се изправи и погледна към Бен. — Веднага ще си тръгна. Нямах намерение да ви причинявам мъка, но не мога да остана тук и да се преструвам, че съм ваша дъщеря. Трябва да намеря собствения си баща и се моля на Бога той да е все още жив.

— Ах, ти лъжлива подла вещице — извика Бен, целият сгърчен от болка. — Как можа да бъдеш тъй жестока с мен? Моята Джоана никога не би постъпила така с баща си. След смъртта на моето дете, ти си решила да дойдеш тук, за да измъкнеш парите ми. И сега правиш тези признания само защото си разбрала, че Стоун ще те разобличи и ще те убие.

— Не, Бен — обади се Нан и се приближи с бързи стъпки към тях. — Ако Джини не беше дошла тук, ти никога нямаше да се докоснеш до света на твоята Джоана. Нима не виждаш колко много си приличат те? Аз й вярвам. Ти си длъжен да я разбереш и да й съчувстваш, защото тя е изпълнила последното желание на Джоана и сигурно не й е било никак лесно. Ти си длъжен да й повярваш, защото тя беше искрена с теб. Ако е искала нещо от теб, тя щеше да продължи двуличната си игра.

Изтерзан и страдащ, Бен продължаваше с обвиненията си:

— Тя си мисли, че ще се докопа до ранчото ми чрез моя син, като се ожени за него и получи каквото си иска.

— Това не е вярно, сър. Не ми трябват нито парите ви, нито ранчото. Аз искам Стоун, защото го обичам. Намразете ме, ако трябва, може би това ще ви помогне да приемете по-леко смъртта на Джоана. През всичките тези години Стела я лъжеше, но въпреки това Джоана ви обичаше и копнееше да дойде при вас. За мен тя беше най-прекрасният човек на земята. Вие щяхте да бъдете горд с такава дъщеря. — В очите на Джини се появиха сълзи, които бавно се търколиха по зачервените й страни. — Тя ужасно ми липсва. Ако не бяхме заедно, надали щяхме да оцелеем през всичките кошмарни години в училище. Тя… — Джини не успя да се овладее и даде воля на сълзите си, а сърцето й се късаше от мъка.

Нан я прегърна и се разплака, защото повярва на всяка нейна дума. Тя изведнъж осъзна причината за мрачното настроение на Стоун и бягството му от къщи: нейният син обичаше и искаше да бъде с тази жена. Джини бе разнежила сърцето му и бе излекувала ранената му душа. Пътищата им често се бяха кръстосвали, защото двамата бяха предопределени един за друг. Не биваше повече да живеят в лъжа, защото това щеше да донесе на всички само болка и страдание. Великият Дух покровителстваше Стоун и го водеше към единствения верен път — пътят към любовта на Джини и помирението с Бен.

— Тя би била щастлива тук — продума Джини. — Сърцето ми се сви от мъка, когато влязох в стаята й и видях подаръците, които сте й купили. Едва ли имате представа колко щастлива би била Джоана, ако бе получила поне един от тях. Тя би се зарадвала дори и на едно писмо, на една дума, на една среща с вас. Познавам Стела много добре и напълно ви вярвам за всичко, което казахте за нея. Тя беше жестока и безскрупулна жена. Не съм казвала на Джоана, че не харесвам майка й, защото не исках да я нараня. Много бих искала Джоана да е жива, за да бъде сега тук, при вас. Не одобрявам постъпките ви в миналото, сър, но ви разбирам. Оженете се за Нан и бъдете щастлив. — Джини сметна за нужно да изрази мнението си. — Не обръщайте внимание на хорските приказки. Животът е прекалено кратък, за да се лишавате дори от един миг на взаимно щастие. Признайте публично, че Стоун е ваша кръв и плът. Той има нужда от това, сър. — Очите й отново се навлажниха, когато каза: — Имам чувството, че Джоана ни гледа и знае, че вие не сте я изоставили… А сега си тръгвам. Съжалявам, сър, наистина много съжалявам. Изглежда, че напоследък допуснах твърде много грешки в стремежа си да помогна на себе си и на другите. Ще оставя писмо за Стоун. Моля ви, предайте му го. Той заслужава да научи истината не от друг, а от самата мен.

Нан реши, че трябва да сподели с любимия си мислите, които малко преди това бяха обсебили съзнанието й:

— Помогни на Стоун да приеме по-леко истината, Бен. Това е единственият верен път към щастието на нашия син.

Бен съзнаваше, че тъкмо тази млада жена бе променила сина му. Заради нея Стоун се бе върнал вкъщи да се помири с него и бе говорил за деца и внуци. Да, той бе загубил любимата си дъщеря завинаги, но все още имаше син. Джини му харесваше, а и мотивите за измамата й бяха съвсем добронамерени. Нан беше права — Джини му бе дала частица от Джоана. „Може би Стоун наистина я обича и иска да се ожени за нея. Ако сега я отблъсна, ще загубя и сина си.“ Не биваше да позволява болката и негодуванието да замъглят разума му. Поколеба се за миг и сетне извика подир Джини:

— Чакай! Не си тръгвай, Джини. Моля те, разкажи ми още за нея — добави той развълнувано.

Джини се обърна и погледна към страдащия човек.

— Ще ви кажа всичко, което знам. — Седна до него и започна от начало историята си — как се е запознала с Джоана, как са се сприятелили, за живота им в Англия и завръщането им в Америка. Уведоми го къде е гробът на Джоана и че тя е погребана под името на Джини. Помоли Бен да пренесе тленните останки на дъщеря си тук, в Америка. — Попитайте ме, каквото искате, сър, и аз ще се опитам да ви отговоря.

— Защо не си признахте всичко, когато Стоун дойде?

Въпросът бе твърде неочакван за нея. Джини се изчерви и отвърна:

— Всичко е толкова оплетено, сър. Споменах ви за нашите приключения, когато аз се представях за Ана, а той — за Стив. Влюбих се в него, но той е събрал в сърцето си толкова болка и огорчение, че не допускаше никого близо до себе си. — Джини разкри докрай чувствата си към Стоун, но не отвори дума за физическата им връзка, за която родителите му вероятно се досещаха. Сигурно те най-добре разбират силата и магията на любовта и страстта. — Когато го видях тук, реших, че ме е излъгал за тежкото си минало. Смятах, че нарочно ме е изоставил във Форт Смит. Оставил е писмо за мен у един свой приятел, но аз така и не го получих. След като онази вечер той ми го даде, от това, което бе написал, разбрах, че наистина ме обича. Но се държа твърде резервирано, като категорично отхвърли любовта ми. И сетне си тръгна. Срам ме е да си го призная, но онази вечер подслушах разговора ви с Нан. И тогава проумях: Стоун си е мислил… че се е влюбил в сестра си. Поне се надявам това да е причината за охладняването му към мен. Сигурно се е измъчвал и затова замина така внезапно. Стела не бе споделила с Джоана тази тайна, а и във вашите писма, които намерихме, не се споменаваше нищо за това. Опитвах се да ви дам колкото се може повече време с „Джоана“, но разбрах, че трябва да престана с тази игра, за да не наранявам повече никого. Аз ви харесвах и уважавах и в един миг ми се прииска никога да не ви признавам истината. Попаднах в собствения си капан и не знаех как да изляза от него. Сега, като се върна назад, разбирам, че тази двойна игра е жестока и безсмислена. Толкова бързо се развиха събитията, че не успях да обмисля постъпките си, но това не може да бъде извинение за мъката, която ви причиних. Трябваше да дойда тук, да ви кажа истината и да си тръгна. Признавам, че при вас се чувствах много щастлива. Опасявах се, че баща ми може да не е вече между живите и се изкушавах да остана тук, да се радвам на вашата любов и закрила. Но сега искам да открия баща си. Обичам го и той много ми липсва. Толкова се страхувам за него.

Сълзи проблеснаха в красивите й очи и тя с болка си призна:

— Може би причината за моето колебание и измама се крие в страха ми да отида до Колорадо и да разбера, че баща ми е мъртъв.

— Мога ли да ти помогна с нещо, Джини?

— Вие бяхте много мил и щедър с мен, мистър Чапман. Не заслужавам това, не и след като така жестоко ви заблудих.

— Ти донесе радост в живота ми, Джини, и отвори очите ми за истината. Ако не си била с Джоана през всичките онези години, тя би била много нещастна, самотна и уплашена до края на дните си. А и аз щях да си отида от този свят, без да разбера, че ме е обичала и че е искала да се върне при мен. И аз съм ти длъжник, Джини.

— Има едно нещо, което можете да направите за мен, сър: да ми заемете пари, за да си платя билета до Колорадо. Ще ви ги пратя по пощата, след като открия баща си. Ако него… го няма, ще си намеря работа там и ще ви ги върна.

— Разбира се, че ще ти дам. Но защо не изчакаш Стоун? Той ще те придружи и ще те пази от опасностите по пътя.

— Мисля, че на Стоун му е нужно време, докато свикне с истината. Имам чувството, че ще сгреша, ако го чакам тук. Стоун е горд и измъчен човек. Толкова пъти съм го лъгала, че сега едва ли ще ми прости. В гнева си той би могъл да изрече такива думи и да стори такива неща, които да съсипят безвъзвратно нашите бъдещи отношения. Единствено се надявам и моля той да изпитва същите чувства като мен. Никога не ми е казвал, че ме обича и желае. Всъщност винаги се е опитвал да ме убеди в обратното.

Джини реши да бъде откровена с Бен, за да му помогне да се сдобри със сина си.

— Стоун се опитваше да ми каже, че не струва нищо. Той непрекъснато се подценява, въпреки че е силен и смел човек. Не понася мисълта, че някога може да прояви слабост или да претърпи поражение и все пак в много отношения той е доста уязвим, макар да не си го признава. Смята, че не е способен да предложи нещо от себе си на друг човек. Не допуска никой близо до себе си, защото не иска да бъде наранен. Той е доста сдържан и не се поддава на емоциите си, но забелязах, че е добър и благороден. Опитва се да се предпази, като се държи студено и резервирано с хората. Но съм го виждала да се усмихва, да се смее, да проявява внимание и съчувствие и да рискува живота си заради другите.

— Мисля, че самият той е бил поразен от непознатите дотогава чувства, които е изпитал. Откакто се запознахме, той се промени и се надявам, че причината е в мен. Стоун е изключителен човек, способен на любов и достоен да бъде обичан.

Джини съзнаваше, че може би е отишла твърде далече, но трябваше на всяка цена да помогне на любимия си.

— За да може Стоун да приеме себе си и да се отърси от бремето на миналото, нужно е първо вие да го приемете, мистър Чапман. Той трябва да узнае, че го обичате и че сте готов на всичко заради него. Сега, след като знам истината за Стоун, това ми помага да го разбера още по-добре. Той ви обича и има нужда от вас. Вярвам, че само вие можете да спасите сина си. Макар че сте го осиновили, той все още се чувства отритнат и нежелан. А колкото до нас двамата със Стоун — ако се окаже, че онази вечер е била последната ни среща, предпочитам да си спомням за него като за Стив Кар. Докато не намери себе си, той не би могъл да ме приеме и обича. Права ли съм?

Нан се усмихна.

— Да, Джини, права си. Ти добре познаваш сина ми и мисля, че наистина трябва да си тръгнеш. На Стоун му е нужно време да обмисли всичко това, преди да дойде при теб. Огорчените хора винаги нараняват тези, които обичат. Само те са способни да причинят другиму истинско страдание. Когато се върне, ще поговорим с него и съм сигурна, че той ще те потърси.

Сърцето на Джини трепна от вълнение.

— Наистина ли?

Нан отново се усмихна.

— Ще бъда изненадана и разочарована, ако не го стори.

— Аз също — обади се Бен. Беше все още така покрусен, че нямаше сили да се усмихне. — Кога смяташ да заминеш? Колко пари ти трябват за билет и допълнителни разходи?

— В понеделник сутринта, сър, но сумата, която ми дадохте, е предостатъчна.

— Ще ти дам още петдесет долара, в случай че възникнат някакви проблеми. Ако имаш нужда от още, изпрати ми телеграма. И ако не откриеш баща си, тук си винаги добре дошла.

Джини беше поразена и трогната от неговата добрина.

— Благодаря ви, мистър Чапман, Нан. И двамата се отнасяхте прекрасно към мен. Утре ще си приготвя багажа и надвечер ще отида в града. Дилижансът тръгва рано сутринта.

— Бък ще те закара, ако не искаш да останеш още малко.

— Не мога, сър. Имам още нещо за вас — Джини извади писмо от джоба си и продължи: — давам ви го чак сега, защото не исках то да повлияе на мнението ви за мен. Това писмо е от Джоана за вас. В него, тя обяснява защо ме е помолила да изпълня последното й желание. Тя го написа за в случай, че имам някакви неприятности с вас или с властите. Моля ви помнете, че тя не е знаела истината. Чувствата й са предизвикани единствено от лъжите на Стела и онези неясни ваши писма, които противоречаха на фалшивите твърдения на Стела.

Бен взе писмото, ужасявайки се от мисълта да го прочете.

— Благодаря ти, Джини.

— Лека нощ, сър. Лека нощ, Нан. Благодаря и на двама ви.

 

 

В понеделник сутринта, на трети юни, Джини взе дилижанса от Далас за Гейнсвил. Оттам щеше да направи връзка с Оксбоу Руут и през Типтон, Мисури и Канзас щеше да стигне до Колорадо за четиринадесет дни.

Беше облечена с тъмнозелена пола, жакет и бежова блуза. Беше вдигнала косата си, а на главата си бе сложила красива зелена шапка. Нан я бе посъветвала да мушне парите в корсажа, за да бъдат на сигурно място, в случай че крадци нападнат дилижанса. Част от багажа й бе останал в ранчото.

След като се сбогува вчера следобед с Бен и Нан, тя отиде в хотела, където прекара една безсънна нощ. Беше доволна, че сърдечното, изпълнено с любов писмо на Джоана, щеше да помогне на Бен да приеме по-леко измамата на Джини. Независимо от мъката си, Бен и Нан изглеждаха обнадеждени за бъдещето.

Джини се бе надявала, че Стоун ще се появи преди заминаването й, но за съжаление надеждите й не се оправдаха. Щом се прибере у дома, той ще прочете писмото й, което бе оставила на майка му. Горещо се молеше за любовта и прошката му.

Кочияшът размаха камшика, конете се понесоха в бесен галоп, колата се наклони и Джини едва не падна върху един от спътниците си. Тя пое пътя към своята последна измама. Отново използвайки името на Ана Ейвъри, тя щеше да търси баща си… или неговия убиец.